ПОКАЯНИЕ - ПРОШКА!

Карикатурата е на художника Иван Кутузов - Кути

КАЧЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИОННО СТАТИЯ ОТ МАРИН ЧУШКОВ

КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ВОПЛИ ПРОДЪЛЖАВАТ
Тази сутрин, докато се стягах да излизам за работа, превключвам по сутрешните блокове и гледам в предаването "Челюсти" по Нова ТВ един от депутатите от БСП- Антон Кутев, и той заревал за "реваншизъм". Реве, ама с пълен глас реве. Комунягите са като онова тенеке от фейлетоните на Алеко Константинов, което леко да го пернеш и дрънчи до небесата.
Реваншизъм, реваншизъм, та реваншизъм... С пълно гърло зееше Антон Кутев. Явно голям страх ги гони на Позитано "въх рано, рано". Страх ги е, да не би да отидат на почивка до Централния софийски... "кафез". Абе, г-н Кутев, а бре таварищ, като толкова велики дела сте сътворили, от какво ви е страх? Само искам да видите хората, които причиниха толкова позор, унижения и беди на България, които сега "ще отстояват достойните си дела" от парламентарната трибуна.Ще цитирам имена:Станишев, А.Найденов, М.Миков, П.Димитров, А.Пантев, Гагаузов, А. Кутев, Б.Великов, Г.Пирински, Г.Петърнейчев, Е.Желев, Е. Масларова, К. Добрев, К. Нинова, Л.Корнезов, М.Манолова, М.Плугчиева, Курумбашев, П. Мутафчиев, Орешарски, Р. Овч., Р. Петков, Ст.Данаилов... Все заслужили комунисти излъчени на "родово- общинния" строй. И после Корнелия Нинова ще ми разправя, "че имали тооооолкова млади политици" от Референдум- Къде са, Къде са?. Явно визира другарите Р. Овч, Р.Петков и П.Димитров, или себе си, щото вече нямат живи ни набори, ни съученици :) Само те доживот да папоцкат от властчицата, да цуцат и цоцат безспирно. Това е БСП- сбирщина от неудачници, които са доказали неудачите си на дела, не на приказки.Признавам си, аз ако бях министър на "нещо си", с моя реформаторски дух, който е присъщ на десния политик, един от червените не бих оставил, ама един, та ако ще и до Космоса да реват. Тези хора с действията си се доказаха, като вечните неудачници, некадърници в държавното управление. Все се питам, като толкова години безжалостно крадат от нас- цялата власт е в тях вече 70г; цялата икономика и пари, как не се пообразоваха малко, как не се научиха на нещо. Все същите са си- като ги почнеш от 1923г, та чак до 2009. Все един дол дренки са- никакъв "upgrade", никаква еволюция, никаква промяна. Болшевики, ама болшевики от световна класа- рекордьори по провали, престъпления, неудачи.Стигам до заключението, че една Световна война е по-малко зло от това да те управляват Комунисти или техните некадърни отрочета. Резултатите са ясни - около 50 млн. жертви на ВСВ и 80-100 млн от Комунизма. Разрушенията от ВСВ се преодоляха за 10г., но тези от комунизма трябва сигурно век да мине, защото те опустошават душата на хората, а последиците са необратими. Все едно е да отрежеш вековно дърво и да чакаш от израстъците около останалия дънер, да порасне отново огромно дърво.. За всичко се изисква време. Или да вземеш всички естествени, екзистенциални начала и основи на Човека и Света- Дух, Свобода, Индивидуалност и да ги "кастрираш", да го изкорениш от тях и да го потопиш в Колектив, Материята, Колхоз, Масите и пр.С една дума където "Духът е преди материята" и "богатият духом е богат и телом", където "парите са средство, а не цел", а най-висшата цел е човекът- този човек и този свят просперират. Постави ли се, обаче, материалното над духовното- то крахът и провалът е в кърпа вързан....Така, че моят апел към новия министър- председател е: Г-н Борисов, гонете ги до последно, не ги оставяйте, защото те не пощадиха никой. Разплакаха с безобразията си и мало и голямо- от Черно море, та чак до Великобритания. Цяла Европа пропищя от тях. Оставите ли ги, следващият път ще бъдат още по-яростни, още по-обезумели, още по-крадливи, още по-вампирясали и жадни за злоупотреби. Гонете ги директно и право на един самолет към Москва и да не се връщат обратно. Там - "за родину, за Путину" им е мястото- да маршируват със спарените си миризливи руски партенки по Червения площад.

ЗА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА И ДРАМАТИЗИРА ЛИ НАРОДЪТ НИ СЛУЧВАЩОТО СЕ! Не. Не драматизира. Този кошмар трябва незабавно да бъде спрян. Прав е Инджев – описаното е зловещ факт, а НОВИНА ще бъде ако той разумно и законово се разреши. Другото е медийна демагогия.

Отново сенза(й)ция! / от Иво Инджев
В океана от информация уловът на новини е трудна задача. Особено ако ловуваш с прокъсаната си новинарска мрежа, на която разчиташ да си ги напазаруваш ( новините) като в някой от вицовете за рибарите, които си купуват в магазина едри екземпляри и ги представят за своя риболовна сполука.
В случая МВР, като магазин на едро за новини, дарява ( псевдоновините) безплатно на измъчените от августовската новинарска суша новинари и те с готовност захапват примамката.
Жени набили полицаи пред столично увеселително заведение! Сензация!
От кадрите на охранителните камери, предоставени на телевизиите и показани на всички нас, се виждат някакви създания от женски род, които се държат безнадежно агресивно срещу униформени, които ги усмиравят след като са закопчали с белезници техния кавалер. Но чак пък „жени набиха полицаи” …
Тази „ водеща” новина сама по себе си щеше да си остане заслужено незабелязана, ако държавната телевизия не беше я украсила с репортажен коментар ( или коментарен репортаж) , от който става ясно, че поводът за разправията е луксозен автомобил, паркиран на луксозна улица пред луксозно заведение в съмнително луксозната ни столица..
Нормално е, че полицаите са реагирали и са поискали да проверят наглия собственик на лукзозното возило. Но внушението на репортера на БНТ, който обобщи, че трябва да се пазим от скъпите коли ( и техните собственици), защото са опасни и агресивни, ми се вижда доста…познато. Няма да казвам от коя епоха.
При инцидента лицето на един полицай било одрано от женски нокти. Не искам да иронизирам – лошо е да бъдеш одраскан от каквито и да било нокти. Чудя се само дали самите корави полицаи не са малко смутени, че тази телесна повреда е издигната в ранг на водеща новина от медиите, които са готови да произведат от една рутинна случка на нощен патрул апотеоз за героичното поведение на МВР с внушението, че така изпълнява предизборните обещания на управляващите.

На този линк моля, прочетете коментарите на обикновените хора – на тези като нас: http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/07/28/762662_poredniiat_tragichen_epizod_samozabravil_se_s_porshe/


А на този мнението на очевидеца Атанас Чобанов: http://analysis.actualno.com/news_256823.html

МИСЛИ НА БЛОГЪРИ:
БЪЛГАРИЯ – СТРАНА НА ЗЛОТО
От Лъчезар Томов
Заглавието може да звучи стряскащо, но по никакъв начин не е преувеличено. Вижте това:
„Като историк по образование той (Румен Борисов – бел. авт.) е впечатлен от факта, че впримчените под различна форма в мрежите на ДС са значително повече от членовете на тогавашната БКП. Картончетата, съхранявани в архивите с информация за принадлежност към структурите на бившия репресивен апарат на тоталитарна България са 1 млн. 500 хил. За сравнение, в редиците на комунистическата партия са били привлечени около 1 млн. 200 хил. български граждани”
http://frognews.bg/news_14279/Frash_ot_agenti_na_DS_v_Sofiiskiia_universitet/


Без значение е какви заплахи са приложени върху тези хора, с какво са ги държали службите, за да ги впримчат – просто няма как една пета от населението да бъде принудена насила да бъде част от ДС. Повечето хора доброволно са се съгласили да доносничат, доброволно са приели злото в сърцата си.

ДС е зло. Да бъдеш в ДС означава да клеветиш познати, съседи и роднини, да търсиш как да им навредиш по заповед на партията. ДС е примката на шията на българите, стражевото куче на изхода на Тартара, войската на Хадес. Принадлежността към това е също като да си еничар – принадлежност към структура, органично чужда на интересите на българския народ. Да бъдеш член в ДС е много по – лошо отколкото да бъдеш член на Партията, защото второто е било задължително, за да си намериш добра работа и да бъдеш оставен на мира от хрътките на червената сянка. Партията не е изисквала такива злини от редовите членове, както ДС. Изключително отвращаващ е фактът, че мрежата на злото е била по – голяма от мрежата на Партията.

Една пета от хората в България са се поддали на злото, повечето от тях са извършили поне по едно гадно и гнусно нещо като част от ДС. Колко от тях са се разкаяли, колко са се върнали в Светлината? Аз не знам да има повече от един или двама. А вие, останалите, защо мълчите? Никой няма да ви заплюе, обеси или изкорми, както би станало в Средновековието. Никой не иска нищо от вас, освен да си признаете вината и да се покаете. Това е за ваше добро, не за наше. За наше добро е, ако ви простим.
Прошката се дава за покаяние!

See Еurope – Да се погледнем отстрани!
Написано от Георги Антонов
НА ДИКТАТОРА/От Пол КолиеОригинална статия: The Dictator’s :

Минимални отклонения от оригиналния текст

Хората от Югоизточна европа не са толкова интелигентни, колкото тези от Северна и не трябва да им се позволява да решават бъдещето на Европа, заяви водещ член на ЕП.
Могенс Камре, заместник председател на групата „Европа на нациите“ в Европейския парламент, чиято Народна Партия е част от управляващата коалиция в Дания, казва, че тъй като румънците и българите не са създали здрави общества, не би трябвало да имат право да решават въпроси, касаещи държави, които са „по-здрави и жизнени“.
„Като погледна правилата за гласуване, виждам, че страни като Румъния и България имат много повече гласове от Дания, Швеция и Финландия и си мисля — честно казано — че ние сме по-умни от тях“, каза той за rfi.
Ние (в Западна и Северна Европа) имаме много повече прозрачност, демокрация и социални удобства. И не смятаме, че хората, които не създават здрави общества трябва да решават вместо нас. Страни, които смятаме за старомодни, антиреформистки, в много случаи направо реакционни, имат толкова много влияние в Европа.
Камре принадлежи към консервативната Датска народна партия, част от управляващата коалиция в Копенхаген и неговите забележки отразяват растящото културно разделение между по-малките, по-богати страни на Северна Европа, които се страхуват да загубят влияние спрямо страните с по-голямо население от Източна и Югоизточна Европа.
Те са най-новото проявление на така наречения фактор на „Евровизия“, в който страни, които бяха в ядрото на стара Европа, обвиняват новодошлите от Средиземноморието и от изток, че смъкват стандартите.
Когато новият Европейски Парламент започне заседания след изборите през Юни, Дания ще загуби едно от 14-те си места, а Румъния и България ще имат 50 места общо. С общо население от 30 милиона души, те ще снижат и малкото влияние на 5.5 милионна Дания. Тази загуба тревожи членове на ЕП като Камре, който смята също разрастването на ЕС за заплаха за националните култури.
Французите са различни от датчаните, датчаните са различни от гърците и португалците са различни от финландците“, казва той, добавяйки мисълта, че отворените граници носят повишена престъпност.
Дания, както и Германия, все още отказва да отвори напълно границите си за работници от новите страни-членки. „Днес имаме престъпници от цяла Европа, които могат да пътуват из цяла Европа“, казва Камре. „Те могат да са във Франция едидин ден и след 12 часа да са в Дания… и е невъзможно гражданите да се чувстват сигурни.“
Но румънският евродепутат Ренате Вебер отхвърля коментарите на Камре като „детински“ и суеверни. „Не мисля, че скандинавците са по-интелигентни от които и да било други хора. Вярно е, че имат социални държави и имат отдавна функциониращи демокрации.“
„Истината е, че те в много отношения се справят по-добре от много страни-членки на ЕС, не само от Румъния и България.“
Вебер казва, че Европа трябва да се справи с политическото и културно разделение. „Не само разликата между юг и север, която е реална… Но по-точно: това е разлика между страните, които се освободиха от комунистически режими преди две десетилетия“, каза тя, добавяйки, че страни като нейната имат много да научат.
„Все още трябва време да се разбере по-добре какво е предприемачество, какво е поемане на отговорност. Идеята, че свободата идва с отговорност: това е най-важното нещо, което нашата политическа култура все още не разбира ясно, или не го показва.“
Вебер казва, че ЕС е механизмът, чрез който нейната страна и други посткомунистически страни-членки ще получат възможност да се управляват по различен начин. Но за Могенс Камре, точно в това е проблемът.
„Ние искаме Европа на нациите“, каза той. „Ние вярваме, че демокрацията може да съществува само в една нация… а днес това, което виждаме е, че решенията които се вземат за Франция, се вземат от хора, които никога не са били във Франция и хора, които никога не са били в Дания вземат решения за Дания. Това, в крайна сметка, ще разруши демокрацията.“
Камре, който няма да се кандидатира през Юни, причини много противоречия, когато, в разгара на мюсюлманския гняв около карикатурите на Пророка Мохамед, публикувани в Дания, той обвини ислямистите в инфилтриране на Европа „където чакат да станат достатъчно на брой за да ни премахнат“.

А ЕТО КАКВО СЪОБЩАВАТ САМИТЕ МЮСЮЛМАНИ ПО ПОВОД ИСЛЯМИЗАЦИЯТА НА ЕВРОПА( взето от сайта: Minaret news, BG - http://islambgr.blogspot.com)

20% мюсюлмани в Европа през 2050 година !
В момента само 5% от гражданите на ЕС са мохамедани !
През 2050 година 20 на сто от населението на Европейския съюз ще бъде мюсюлманско.
В момента само 5% от гражданите на ЕС изповядват мюсюлманска религия.

Според проучване на статистици, цитирано от неделната британска преса, увеличаването на имигрантите от мюсюлманските страни и ниската раждаемост сред европейското население ще доведе до увеличаване на броя на мюсюлманите и те ще представляват около 20 на сто от гражданите на общността.
Великобритания, Испания и Холандия ще достигнат този процент много по-рано от останалите страни-членки на ЕС.
На този етап няма радикализация сред мюсюлманската общност в Европа, но експертите не изключват да се стигне до безредици и сблъсъци поради тяхната недостатъчна интеграция в обществото.
В момента най-много мюсюлмани има във Франция - 9 на сто.
В Лондон и Копенхаген мюсюлманите представляват 10 на сто от населението.
Минаре България

Ислямът в Нидерландия / Петя Колева
Според нидерландската статистика в Холандия живеят около 850 хиляди мюсюлмани, което представлява приблизително 5% от населението.
Последователите на тази религия пристигат предимно от Турция и Мароко, но има и такива, чиято родина е Ирак, Иран, Афганистан, Сомалия и бившата холандска колония Суринам. Мюсюлманите се заселват предимно в големите градски райони, особено в селища като Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт.Мюсюлманското население в Холандия се състои предимно от имигранти и техните натурализирани наследници, но има и малък брой холандци приели исляма. В резултат от необходимостта от набиране на работници от Турция и Мароко за националната икономика през периода 1960-1970 г., имигрантите с чуждестранен произход преобладават. С течение на времето броят на тази група се увеличава, тъй като държавата дава възможност на работниците да поканят в Кралство Нидерландия членовете на техните семейства.
Още преди Втората световна война в кралството е имало малки мюсюлмански групи, състоящи се предимно от студенти, идващи от бивши холандски колонии като Индонезия. Броят на тази конфесионална общност в Нидерландия е относително малък в сравнение с този в други европейски колониални империи като Франция и Обединеното Кралство. Ядрото на първата холандска ислямска общност се състои от представители на Молукските острови, заселили се през 1950 г. в кралството и от суринамци, които се установяват в страната малко преди и непосредствено след обявяването независимостта на тази държава през 1975 г. Така с течение на времето се оформя една значима ислямска общност с различен етнически произход. Към първите холандски мюсюлмани през 90-те години на ХХ век се добавят и няколко поредни вълни от политически бежанци, търсещи убежище в демократичната държава. Тази група произхожда предимно от конфликтогенни зони като Босна, Сомалия, Иран, Пакистан и Афганистан.Официалната холандска статистика не включва информация за религиозната принадлежност на хората, но въпреки това съществуват данни за „имигрантите” allochtonen (буквално преведено „неместни хора”). Според холандските представи това са хора, които имат най-малко един родител, роден в чужбина и които могат, а могат и да не бъдат поданици на холандската кралица. Следва да се отбележи, че в статистическите източници термини като „турци” или „мароканци” се прилагат за хора, които имат такъв произход, а не е задължително да бъдат граждани на съответната държава. Повечето турци и мароканци в кралството са първо или второ поколение имигранти като мнозинството са с холандски паспорти.
Жилищни проблеми и пазар на труда
Имигрантите от мюсюлмански произход в четирите най-големи града – Амстердам, Ротердам, Утрехт и Хага, представляват около 30 % от цялата конфесионална група. Обитават предимно изолирани квартали, където се наблюдава високо ниво на престъпността. Броят на непривилегированите имигранти може и да се увеличи в бъдеще, тъй като се наблюдава тенденция на разширяване на средната класа холандски граждани в покрайнините на градовете. Това положение дефаворизира имигрантското население и го лишава от възможността да се сдобие с жилище в тези райони. Подобни процеси могат да окажат сериозно влияние върху трудовия пазар и обстановката в училищата.Безработицата сред мароканците и турските общности в Холандия е по-висока от средната за страната, в сравнение с безработните сред холандците, според проучване проведено от Холандското бюро по социално и културно планиране.
Наблюдават се и различни подходи при търсенето на работа при местното население и имигрантите от мюсюлмански произход. Последните се уповават най-вече на контакти сред тяхната конфесионална група и разчитат на личните връзки. Експерти отбелязват, че след 11 септември 2001 г. се усеща известно усложнение във взаимоотношенията между двете цитирани социални групи.Тази година в кралството беше въведена т.нар. „Награда на забрадката” като своеобразен символ на толерантност между различните конфесионални общност и равните им възможности на трудовият пазар. Създаването на тази идея се инициира от асоциацията на „Забрадените жени в ниската земя”, като цели поощряване наемането на работа на жени с ислямски произход от нидерландските работодатели. Първият отличен с този приз бе холандският бизнесмен Дерек Ван дер Бурк, който е работодател на много мюсюлмани показвайки ясно, че в Холандия могат да съжителстват пълното социално отхвърляне и шанса за успешна интеграция на ислямските имигранти.
Образование
Според официални данни образователните темпове сред имигрантите от неевропейските страни са по-ниски в сравнение с техните холандски връстници. Едва 10% от имигрантите успяват да завършат висше образование.Турските и марокански студенти прекъсват по-често висшето си образование в сравнение с холандските студенти, като в същото време са по-слабо представени в академичните среди. Въпреки това се наблюдава положителен тренд по този показател по отношение на второто поколение имигранти от мюсюлмански произход. През последните години представителите на тази социална група превъзхождат постигнатите в образователните заведения резултати от холандските ученици и студенти.
Ако съществуват белези на сегрегация в образователната система на кралството към изследвания конфесионален обект, то те са свързани предимно с носенето на отличителни религиозни символи и облекло. В Холандия има 48 мюсюлмански училища, финансирани от правителството. В Ротердам и Шиедам се намират двата мюсюлмански университета, които все още не са признати официално от властите. Те се ползват със статут на частни институции. От септември 2005 г. в Свободния университет в Амстердам се предлага специална програма за обучение на имами.
През деветдесетте години в редица мюсюлмански училища се използват множество помощни видеофилми и материали. Преимуществено те са предоставени от фондацията „Ал Акса”, която се асоциира с „Хамас” и от саудитската фондация „Ал Уакф ал Ислями”. Последната е забранена в редица европейски страни (в това число и в България) за разпространение на радикален ислям. Въпреки тези факти местният образователен инспекторат публикува подробно изследване за ислямските училища в Холандия, което декларира противоположни заключения. В документа се отбелязва, че образованието в тези институции не противоречи на основните демократични ценности на конституционната държава.Все пак ниският образователен ценз предоставя слаби шансове за реализация на холандските мюсюлмани на трудовия пазар. Понастоящем 70% от турците и 60% от мароканските имигранти се отъждествяват със собствените си етнически групи. В същото време едва 2/3 от второто поколение имигранти от тези етнически групи, т.е. техните наследници поддържат частична връзка с представители на техният етнос.
Наблюдават се значителни разлики в спазването на религиозните задължения и възприятия на ислямската религия между различните емигрантски генерации. Първото поколение такива запазва силна връзка с националната си идентичност и ислямския култ. За разлика от тях наследниците им определят упражняването на исляма като по-важен групов признак, отколкото този на общия етнически произход и общ майчин език.С течение на времето обаче и тази тенденция търпи развитие. Според проучванията на холандският антрополог Тижл Суниер най-младите мюсюлмани, родени в Холандия, изключват исляма от своите групови конотации. Освен това индивидуалният избор и съзнателното убеждение придобиват превес, докато религията се разглежда по-скоро като общностна референтна рамка, чрез която младите членове на тази конфесионална група се опитват да получат място в холандското общество. За по-младите поколения субективното религиозно усещане изключва религиозно участие. Много от холандските тийнейджъри от ислямски произход възприемат себе си като членове на конфесионалната общност, но участието им в конкретните религиозни практики е значително по-слабо застъпено, отколкото при техните родители.
Политическо участие
След изборите през 2003 г. в Долната камара на парламента влизат десет члена на холандското мюсюлманско малцинство. Тази конфесионална група излъчва свои представители на различни политически нива. Необходимо е да се отбележи, че докато политическата активност на турските имигранти е тъждествена и дори по-голяма от тази на холандците, то тази на мароканците е далеч по-ниска. Турците в кралството също така изпитват повече доверие към политическите институции в сравнение с това на мароканците. Подобно положение е реалност вследствие на факта, че турците имат повече натрупан социален опит в своята родина в сравнение с този на останалите етнически общности. Може би превръщат в инстинкт зад граница и задължителното гласуване в своята родина, Турция за разлика от Мароко, в което участие в избирателния процес е по желание. Това е предпоставка и стимул за засилено политическо сътрудничество и лоялност към държавните институции. Пряка последица от тази ситуация е фактът, че турските имигранти развиват силно чувство на социална и колективна солидарност помежду си. Така те създават много повече организации в сравнение с тези, формирани от техните марокански колеги.
Датата 31 октомври 2008 г. отбелязва нов етап в присъствието на мюсюлманите на холандската политическа сцена. Мароканецът с двойно гражданство Ахмед Абуталеб е назначен за кмет на Ротердам. Събитието се приветства от местните медии и политически кръгове като важна повратна точка за Кралство Нидерландия, чието общество все още е достатъчно силно афектирано от убийството на режисьора Тео ван Гог и антиислямските и антиимигрантските настроения в страната остават силни. Абуталеб е активист на Работническата партия. Ротердам е един от първите големи европейски градове, чиято управа назначава за свой кмет първия имигрант от мюсюлмански произход и чужденец - член на Работническата партия.
Абуталеб е роден в Бени Седи, Мароко в семейството на имам. На 14 годишна възраст се заселва в Холандия, където учи и завършва специалността телекомуникации. Дипломира се като бакалавър по инженерни науки. След завършването си работи в телевизията и радиото, а след това се премества в Министерство на социалните грижи, здравеопазването и културните въпроси (МСГЗКВ). Там заема поста на завеждащ информационния отдел на Социалноикономическия съвет в състава на правителството, ръководено от Ян Петер Балкененде. Едновременно с това Абуталеб е и ръководител на комуникациите към Холандският статистически център. Ръководи центъра „Форум” за мултикултурно развитие в Амстердам. Непосредствено преди да заеме кметския стол холандският мароканец заема високия пост на държавен секретар в МСГЗКВ.
Издигането в областната управа на Абуталеб не мина и без обструкции. То бе силно критикувано от представителите на десните политически партии. В същото време неговите съпартийци от левия спектър категорично застанаха зад него и неговите професионални качества.
Политическата дейност на холандската феминистка от сомалийски произход Аян Хирси Али е от особено значение за местната ислямска общност. Въпросната личност е известна като полемичен автор и критик на исляма. От януари 2003 г. до май 2006 г. Хирси Али е член на Втората камара на холандският парламент – Генералните щати на Холандия от Народната партия за свободата и демокрацията. Разгорелият се спор около нейното гражданство индиректно доведе до падането на втория кабинет на Ян Балкененде.
Политически партии
В кралство Нидерландия се създават някои специфични имигрантски политически движения. Такива са Арабска европейска лига (АЕЛ) и Мюсюлманската демократична партия (МДП). АЕЛ е основана през 1993 г. в Антверпен от ливанският белгиец Диаб Абу Джахра. Основните цели на политическия субект са защитата на интересите на арабските и ислямските имигрантски общности в Европа, подобряването на социалноикономическото им положение и изграждането на позитивни отношения с представителите на мнозинството, основани на взаимно уважение и толерантност. АЕЛ може да се разглежда и като своеобразно мюсюлманско националистическо движение, тъй като основната й цел е цялостната еманципация на мюсюлманите, изключвайки от своите редове немюсюлманите. Създаването на МДП е по инициатива на ръководството на АЕЛ Идеята е втората формация да стане изразител на едно по-прагматично политическо поведение в холандското общество на базата на общи ценности и виждания. През 2006 г. лидерите на МДП планират участието на партията на местните избори в четирите големи холандски града. Това обаче не се получава по редица причини от обективно и най-вече субективно естество. След този крах МДП има все по-затихваща роля и значение сред холандските мюсюлмански имигранти.
Религиозен култ
Първоначално местните мюсюлмани са принудени да се събират в жилищни и търговски помещения, за да задоволяват техните култови нужди. С течение на времето те създават своите сдружения, асоциации и фондации, на основата на които се появяват и първите джамии. През 1970 г. религиозните храмове са едва осем, а понастоящем функционират около 500 джамии. Мюсюлманските организации осъществяват дейността си предимно в религиозните храмове като се опитват да задоволят основните култови нужди на своите членове, осигурявайки им молитвени помещения за провеждането на различни церемонии и мероприятия. В ранните етапи на контактуването на холандското правителство с мюсюлманските неправителствени субекти разговорите между двете страни се ограничават до разискване на въпросите, свързани с извършването на основните религиозни ритуали или с осигуряване на финансова подкрепа на местата за поклонение.
През 80-те години на ХХ век дейността на религиозните храмове се активизира и джамиите получават значимо място в холандското гражданско общество. Това става поради промяна на действащото законодателство и разширяването на религиозните свободи. От този период ислямското вероизповедание получава правото да кандидатства за получаването на общински субсидии.

Мюсюлмански организации
Първите организации на холандската ислямска общност реализират дейността си в рамките на вече съществуващите джамии. Първоначално те полагат усилия да задоволят основните нужди на новопристигналите имигранти. Впоследствие въпросните неправителствени субекти разширяват дейността си, включвайки занимания като уроци по Коран за деца, подготовка по арабски език, извънучебни ангажименти за деца и други.Сред холандската мюсюлманска общност турските организации доминират сред всички останали. Причина за това е тясното сътрудничество с турската Дирекция по вероизповеданията. Освен това сред местните турски организации упражняват влияние и сектантски формации като „Мили Гуруш” и „Сюлейманджълар”, които в самата Турция са забранени или имат полузаконен статут. Целите, които организациите си поставят, са предимно свързани с привличането на жените и младежите към религиозната практика. Отделен въпрос е дали по този начин те ги предпазват от идеите на радикалния ислям, каквото претендират, че правят.Много важен за местната ислямска общност е въпросът с обучението на действащите в страната свещенослужители. Постоянният приток на чужди имами, които не са запознати с холандското общество и със специфичните нужди на мюсюлманите в кралството, се приема от холандските политическите среди като сериозен проблем. Фактът, че младите мюсюлмани все по-често се откъсват от джамиите, създава реалната възможност за приобщаването им към радикалните варианти на исляма като тези на салафитоджихадизма.
Понастоящем две мюсюлмански организации са официално признати от държавата. Става въпрос за „Contactorgaan Moslems en de Overheid” (CMO) и „Contact Groep Islam” (CGI). Първата има около 500 хиляди члена, които са предимно сунити. Тя включва Съюза на мароканските джамии и Суринамска световна ислямска мисия. Втората формация наброява около 115 хиляди члена.
Нейният вътрешноконфесионален състав е по-разнообразен, а именно - алевии, ахмадити, сунити и шиити. Двата неправителствени субекта получават държавно финансиране и провеждат редовни срещи с представители на властите. С тях те обсъждат проблемите на интеграцията на мюсюлманите в холандското общество, но не винаги двете страни успяват да достигнат до консенсус. Правителството на Кралство Нидерландия се стреми да подържа активен диалог с мюсюлманските организации като им отрежда водещо място в усилията за подобряване на интеграционната политика. Самите конфесионални формации обаче са твърде структурно разпокъсани и изпълнени с вътрешни противоречия, за да се превърнат в сериозен фактор в холандският политически живот.
Сигурност и отношения с държаватаВ началото на 90-те години на ХХ век са приети редица законодателни мерки, чрез които се цели гарантирането на нормални ислямски религиозни практики и ритуали в страната. Нидерландските депутати направиха необходимото за реализацията на погребални практики в рамките на ислямските традиции.Холандските власти открито заявиха интереса си към развитието и поддържането на добри отношения с мюсюлманските организации, предлагайки им възможността за сътрудничество по основни въпроси и постигане на съгласие чрез засилен диалог, особено по отношение въпросите на интеграционната политика и борбата срещу радикализма.По примера на останалите европейски страни официалната политика в кралството е насочена към насърчаване на мюсюлманските организации да формират свои представителни органи, с които активно да си сътрудничи държавата. Въпреки това, формациите на това конфесионално малцинство не съставляват едно единно цяло, а са раздирани от вътрешни разногласия по редица етнически и религиозни въпроси. Подобно обстановка е сериозно препятствие за претенциите за някаква легитимност на отделните субекти в диалога им с държавата.

ИслямофобияСлед 11-ти септември 2001 г. за исляма в Холандия се заговори с много негативни краски. Понятието „мюсюлмани” започна да предизвиква отрицателни асоциации в европейското обществено мнение. Тази негативна вълна не подмина и страната на лалетата, в която се отчита увеличаване на случаите на вандализъм и на актовете на агресия срещу мюсюлманите и ислямските символи. Убийството на режисьора Тео ван Гог през ноември 2004 г. допринесе за засилването на тази тенденция. Името му нашумява във връзка с филма му „Покорство”, който силно разгневи мюсюлманската общественост в Холандия. Извършителят на акта Мохамед Буйери, е бил част от радикална младежка мюсюлманска организация, т.нар. „Hofstadgroup”. В бележка прикрепена към трупа на ван Гог се отправя смъртна заплаха към Аян Хирси Али, която е авторка на сценария за филма.Буйери е роден през 1978 г. в Амстердам, израства в Холандия и посещава светски училища. Холандската общественост остава потресена от факта, че човек израснал сред либералните устои на Кралството, се превръща в религиозен фанатик, способен на подобно жестоко убийство. Буйери получава доживотна присъда.През периода 2004-2005 г. антитерористичните органи арестуват четиринадесет от членовете на организацията „Hofstadgroup”. Преобладаващата част от тях са обвинени и осъдени за принадлежност към престъпна терористична организация, която е планирала нападение срещу холандски политици. Случилото се стана обект на множество дискусии за естеството на исляма, имиграцията и характера на интеграционната политика в страната.Личността крайнодестният холандски депутат Геерт Вилдерс, нашумя с филма му „Фитна”, който бе възприет от обществеността като антиислямска пропаганда, поради естеството на съдържанието си. В резултат на филма водената от него националистка „Партия за свободата”, значително увеличава влиянието си сред холандското население. Непосредствено след появата на 17-минутният филм, десетки разгневени демонстранти протестират пред холандското посолство в Джакарта, а Иран официално възразява срещу филма пред холандският посланик. Някой анализатори сравниха филма по значение с карикатурите на пророка Мохамед, които бяха публикувани в датският вестник Йоланд Постен.Вилдерс стартира своята кариера в сферата на социалното и здравното осигуряване. В политиката навлиза през 1997 г., когато бива избран за общински съветник, а на следващата година става депутат от Либералната партия. През 2002 г. я напуска, тъй като либералите подкрепят присъединяването на Турция към Европейският съюз. На тазгодишните европейски избори неговата ултрадясна „Партия на свободата” се класира втора и получава 4 от 25-те холандски места в Европарламента.Като своеобразна кулминация на антиислямските настроения в Нидерландия може да се разглежда подпалването на мюсюлманско начално училище в Уден през декември 2004 г. Този вандалски акт накара местните политици открито да се противопоставят на атаките срещу мюсюлманските имигранти. В анкета, проведена от холандският вестник „де Фолкскрант” ясно проличават настроенията на холандската общественост към ислямската религия и нейните последователи. Около 68% от респондентите се чувстват застрашени от имигрантите или от мюсюлманските младежи, 53% се боят от терористични атаки от холандските мюсюлмани, а 47% се опасяват, че ще трябва да живеят според ислямските правила в Холандия.Дискусиите за естеството и темповете на интеграцията на имигрантите в кралството особено се активизираха през последните години. В най-общи линии изразените мнения за мултиетническото и мултикултурното общество са предимно отрицателни. Подобно твърдение е силно подчертано спрямо мюсюлманите. С убийството на Тео ван Гог общественото и медийно внимание се фокусира върху въпроса за радикализирането на младите холандски мюсюлмани. Преди това трагично събитие политиците споделяха мнението, че младите последователи на тази религия ще успеят да се интегрират по-добре в светската държава и ще търсят по-умерени форми на изповядване на ислямската религия от техните родители. След престъплението срещу режисьора това схващане се промени драстично.

Интеграционна политика
Холандската политика по въпросите на интеграцията на малцинствата претърпя значително развитие през последните години след като за дълъг период от време беше обект на сериозни критики. Някои експерти отстояват тезата, че степента на социално-икономическата, географската и културната сегрегация в държавата е значима. Между 2002 г. и 2006 г. властите на кралството започнаха да прилагат по-рестриктивна политика спрямо имигрантите, което затрудни интегрирането на новопристигналите имигранти в местното общество.От 1953 г. Холандия прилага принципа ius soli. Според него лицата, родени на националната територия от родители, които не са родени в кралството автоматично получават холандско поданство. Този принцип се потвърждава през 1984 г. когато на второто поколение имигранти им е дадена възможността да получат поданство чрез обикновена декларация. Всеки чужденец, роден в Нидерландия на възраст между 18 и 25 години може да придобие холандско гражданство, следвайки административни процедури. В същото време процедурата по натурализацията претърпява модификация, целяща подобряване ефективността й. Новите имигранти се задължават да посещават курсове за изучаването на холандски език, курсове за запознаване с нравите, обичаите и традициите на холандското общество и да присъстват на сесиите за ориентиране в офертите на трудовия пазар.
В Кралство Нидерландия тече активна дискусия за имигрантите и културното многообразие, която понякога става причина за избухването на силни антиислямски чувства сред обществеността. През 90-те години на ХХ век холандската политика е насочена предимно към културната асимилация на новопристигналите имигранти. Според някои специалисти тя може да бъде определена като твърде неефективна и нецелесъобразна мярка. Дихотомията на утвърждаването на либералната западна ценностна система и категоричното противопоставяне на ислямските традиции доминира в поведението на местния интелектуален и политически елит. Политици като Марко Пастор, Герт Уилдърс и Херман Филипс възприемат исляма като сериозна заплаха за секуларната държава. През 2006 г. холандският кабинет подкрепи предложението на министъра на имиграционните въпроси Рита Фердонк да се забрани на мюсюлманките да носят фередже на обществени места. Правителството излезе със становището, че по този начин се нарушава обществения ред и безопасността на гражданите. През 2007 г. тази забрана беше отменена от следващото правителство, поради факта, че само около 150 жени в Холандия носят фередже. Според доклад на същата институция от 2005 г. съществуват белези на директна и индиректна дискриминация срещу мюсюлманите на работният пазар. Първата форма се чувства в естеството на взаимоотношенията на работното място, докато вторият вид трудова сегрегация се проявява предимно в правилата, процедурите и начина на възнаграждение. Имигрантите от ислямски произход се сблъскват с дискриминация на културна основа особено по време на процеса на наемане, тъй като работодателите често прилагат двойни стандарти при извършването на тази дейност.
За мюсюлманското малцинство в Холандия, различието в религиозната принадлежност с мнозинството до голяма степен се припокрива с етническата разграничителна линия между имигранти и местни хора. Ето защо етническата идентичност, като нов вид съчетание между религия и религиозна принадлежност, може да получи ново значение за имигрантите и техните поколения. Преформулирането на естеството на мюсюлманската идентичност в контекста на миграцията може да се разглежда като форма на „религиозен етнос” когато етническата принадлежност не е обвързана с конкретното вероизповедание.

Възможна ли е свобода в исляма ? / сп. Икономист - 15 Август 2009
Търси се ислямският Волтер.
За повечето хора на Запад самата идея за наказание заради ерес се свързва с времето преди четири-пет века, когато испанските инквизитори подлагали инакомислещите на мъчения, а руските царе изгаряли живи цели общности от изповядващите краен традиционализъм староверци. Повечето религии са започнали като ереси. И днес представата за “ерес” все още значи нещо. Всяка общност, изградена около някаква идея, принцип или цел (от любителите на лова на лисици до фройдистските психотерапевти) винаги ще се сблъсква с тежки спорове за това докъде се простират границите на тази общност и доколко може да се разтегне смисълът на нейните основополагащи аксиоми. Но една от отличителните черти на цивилизованото и толерантно общество е, че споровете в свобовно създадените групи - религиозни или други - протичат мирно. А ако тези полемики водят до разделения и нови групи, това също трябва да бъде мирен процес без насилие или принуда.
Затова е толкова потискащо да откриеш, че в сърцевината на една от големите световни религии - исляма - все още се отправят взаимни обвинения в ерес по насилствен и заплашителен начин с надеждата да се затвори устата на критиците. Последният обект на подобни обвинения е египетският учен Сайед ал Кимани, чието име нашумя, след като той се съгласи да приеме награда от полусветските културни институции в своята страна. В своята работа, която би изглеждала незначителна от гледна точка на Запада, Кимани прилага познатите методи на емпиричното изследване към ранната история на исляма.
Както често се случва в днешно време, той е заплашен не от наказание от властите в собствената му страна, а от потенциално смъртоносните последици на това да бъде осъден като еретик от няколко влиятелни групи в размирния свят на египетския ислям. В ушите на фанатиците подобно осъждане звучи като призив да излязат и да си извоюват небесна награда, като убият виновника.
Смъртта като следствие от обвиненията в ерес е само част от по-широкия проблем за несъвместимостта на фундаменталисткия ислям с правата на човека. В своята най-голяма строгост ислямското право предвижда смъртно наказание за този, който извърши “апостасия”, или вероотстъпничество. В най-очевидния смисъл това се отнася до хора, които открито приемат друга религия. В много мюсюлмански страни законът или общественият натиск правят подобен избор почти невъзможен. Това е строго ограничаване на религиозната свобода.
Свободата обаче се нарушава по също толкова коварен начин, когато тези, които отправят обвинения, събират в едно апостасията и ереста, като твърдят, че някой, който претендира, че е мюсюлманин, е съгрешил, предлагайки неверни тълкувания. Почти невъзможно е “виновникът” да опровергае това. Колкото и силно да протестира обвиненият, че той или тя остава верен на исляма, обвинителите пак могат да открият някакво основание, чрез което да докажат вината.
Тогава кой ще се застъпи за Кимани и за отхвърлените като него? Ако видни мюсюлмански личности се изкажат в негова защита, това би имало огромна тежест, особено ако тези личности са същите, които не са съгласни с неговите идеи за историята на исляма.
Вероятно загубата на кураж може да бъде простена на хората, които живеят в потисническата атмосфера, преобладаваща в голяма част от мюсюлманския свят. Но какво да кажем за мюсюлманите от диаспората? Досега едва неколцина мюсюлмани, живеещи на Запад, са се изказали недвусмислено в защита на правото на своите едноверци с различаващи се от господстващата линия възгледи да живеят в безопасност.
Би трябвало да има повече подобни на тях. Естествено, за някой това предлага удобна възможност. Оказва се, че френският мислител Волтер вероятно никога не е казвал думите, които му се приписват толкова често: “Не съм съгласен с това, което казвате, но ще защитавам до смърт правото ви да го кажете.”
Така че пътят е ясен. Нека някой западен мюсюлмански мъдрец стане първият философ, който да обяви това и да застане твърдо зад думите си. / По БТА / Минаре България