Продължава да ми се върти в главата темата за изчезналите 20 тона злато от държавната ни хазна.Ако приемем, че към 1900 година населението ни е било към 4,5 милиона души, то излиза, че всеки човек е притежавал по 4,5 грама злато дори и бебетата и децата, което впоследствие би могло да се предположи, че е дарено за благото на държавата ни? Но пък съвсем наскоро тогава, ако разсъдим, сме се били освободили от турското робство, и поне от историята сме известени, че населението ни в страната тогава е живяло бедно и в недоимък, а и е плащало данъци всякакви на турците. Значи натрупването на държавното злато почти е изключено да се е случило по този начин!
Ако предположим, че дошлият Фердинанд малко по-късно е докарал в страната ни някаква негова зестра, също е съмнително предположение, защото пак от историята знаем, че той е бил най-бедния аристократ сред европейските си събратя. Следователно и от тук е невъзможно страната ни да има като държавен резерв 20 тона злато “дошло от вън”, и което не е било пипано дори по време на двете национални катастрофи в началото на 20 век! Както се твърди. След което то (20-те тона злато) благополучно е попаднало на 09.09.1944 година в ръцете на комунистите, които и са се “разпоредили” с него “подобаващо”, като са го предали на тогавашното СССР, както вече се разбра от публикациите на съвременните ни журналисти. Та откъде ли е дошло това 20-тонно златно покритие в държавата ни??? Все още е неизвестно.
Остава един малко изследван вариант, за които обаче има много оскъдни данни публично оповестени, както от тогава (началото на 20 век), така и по време на разкопките на Людмила Живкова през 70-80 години на миналия век, а те са се извършвали под “зоркото око” на ДС! Нали се досещате защо и от този период липсва информация и информираност по въпроса: какво и къде е копано и от кого по-точно. (б.м.)
В една статия “Златния резерв на БЪлгария в периода от освобождението до 1944г.” (информация по нея съм дала в страницата си по-рано / б.м.) се говори, че “Златният резерв на България до 1944г. е натрупан чрез покупка на монетарно и немонетарно злато, както и от емитиране на монетарно злато ( е, та какви трябва да са били тези покупки по време на царуването на Фердинанд ? след като населението ни е било предимно селско-земеделци и занаятчии, които са изкарвали колкото за хляба си? Излиза, че данъците и таксите тогава са били безкрайно непосилни за болшинството, държавното ограбване на населението е било повече от налично и очевидно, нещо с което сме запознати и днес. Ех, неволю, неволю българска!/б.м.) ... а според изнесената информация от Цветан Минчев - подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" на БНБ, целият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964г. в Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам е прехвърлен в “Москоу народный банк” Лондон. Сред изнесеното тогава злато били и отсечените през 1912г. 5 000 бр. златни 100 – левови монети с лика на цар Фердинанд І. Става въпрос за 31.880 т. злато, което тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателят на МС на НРБ Антон Югов са разрешили да бъдат предадени на СССР.... с постановление № 187 на МС е решено 24 тона злато и монети от резерва на БНБ да бъдат пренесени за съхранение в “Госбанк” Москва. Мотивът: “Трезорът в Централно управление на БВБ не може да издържи на пряко попадение на 250 – кг. фугасна авиобомба или на ударна вълна от въздушен атомен взрив в близост до сградата.” През ноември 1958г. БНБ и “Госбанк” подписват споразумение за съхраняване на златото. Уточнено било то да бъде извозено с влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където да бъде предадено на представителите на съветската централна банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959г., като БНБ плаща на “Госбанк” и съветския застраховател “Ингосстрах” за съхраняването и застраховането на кюлчета, които са оценени на 23 000 000 щатски долара. Така в съветските трезори попадат 21 846 989 т. българско злато.... По това време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските “Ойробанк” Париж и “Москоу народный банк” Лондон. На 1 април 1960г. финансовият министър Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори и предлага златото в “Госбанк” да бъде продадено, а с получената валута да бъдат погасени дълговете на страната. Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и Лондон по цени 35.1 – 35.12 щатски долара за една тройунция. С получените 22 738 255 щатски долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон. През 1962г. председателят на БНБ Кирил Несторов иска от председателя на МС Антон Югов разрешение да депозира в Унгарската централна банка 5 878 кг. Злато, което да послужи като обезпечение срещу кредит от 10 000 000 щатски долара. Искането е одобрено от Югов, както и от заместник – председателите на МС ген. И. Михайлов, Ж. Живков, Ст. Тодоров и Г. Дамянов. По – късно въпросните 5 878 кг. Злато са продадени, за да бъде погасен взетият заем. През 1964г. “Българската външнотърговска банка” залага в “Москоу народный банк” Лондон 5 849 кг. българско злато, което е продадено, за да се покрият българските дългове.
Само за една петилетка от 1959 - 1964 от България са изнесени 31.880 т. злато.
Практическия това е бил почти целият златен резерв на страната, който никога не е бил ползван, дори и след националните катастрофи през 1913г. и 1918г. (нещото, за което народът ни е платил с труда си, потта си и кръвта си! все пак/б.м.). Сделките със злато оставят българския лев без покритие. Съгл. ПМС № 255/1961г. е привързан към златото в съотношение 0.759548 гр. чисто злато за 1 лв. През 1965г. е прието поверително ПМС № 35/1965г. за увеличаване количеството на добиваното и изкупувано от БНБ злато.
Гореизложените факти напълно съвпадат с фактите, изнесени в статията на Хр. Христов "Първият фалит: Как Живков тайно продава българския златен резерв на СССР" във в - к "Дневник" от 05.11.2007г.
Това е и последната архивна бележка по случая. И тя доста ясно потвърждава тезата, че злато в България е имало от предишните ни две царства (чиито белези и същност са историческа ценност с огромна архиелогическа стойност днес). Фердинанд и комунистите са мълчали за което, копали са тайно от народа почти непрекъснато, т.е. през целия 20 век. Но защо е била тази държавна тайна, та до сега? Дали не е от алчност, за собствена изгода? Що ли? Очевидно няма кой да ни каже и не само няма, но и тази практика на тайнственост продължава и до наши дни на фона на сегашните наглеци / б.м. :
Крадливите колекционери реват – държавата си иска съкровищата
Така наречените български колекционери ревнаха от наскоро приетия закон за културното наследство. Аргументите на повечето бивши ченгета и крадци на реликви са, че законът нарушавал правото на частнта собственост и нейната неприкосновеност. Крупните колекционери от „вида“ на Боян Радев и Васил Божков дори наеха омбудсмана Гиньо Ганев, който сезира Конституционния съд за нередности в закона. А "безсмъртния“ Гиньо Ганев бе обвинен от бившата председателка на комисията по култура Нина Чилова, че защитава могъщите олигарси, които притежават скъпи колекции.
Всъщност законът развали спокойствието на безгрижните милионери, като ги задължи да докажат произхода на колекциите си, да ги идентифицират, снимат и регистрират в музеите. И всичко това е свързано с попълването на купища документация – все пак не става дума за сирене, а за вековни антики от времената на траките, Рим или Византия. Ако не изпълнят изискванията на новия закон колекционерите не могат да продават старинните вещи.
Антиките остават собственост на колекционера, но той не може да се разпорежда по никакъв начин с тях. След смъртта му се предават на наследниците, но де факто продължават да бъдат държавни. ( Аман от конюктюри в живота ни. Та каквито и да са антиките при горните разсъждения, те са НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО ПРЕДИ ВСИЧКО. Какви ги говорят тези хора? Всичко трябва незабавно да им се изземе, след като не е проявявана законност при откопаването им, най-малкото по придобиването им/б.м.). Законът не приема и правилото за давност – тоест притежателят да се счита за законен след като е имал предметите за определен период от време.(незабавно да се приложи за изпълнение/ б.м.)
Привържениците на закона твърдят, че ценни исторически предмети не би трябвало да бъдат в ръцете на частни притежатели и основателно искат от държавата да се погрижи за уникалното културно и историческо наследство.
Лошото е, че най-големите български колекционери са все бивши или настоящи фактори на комунистическата върхушка (Е това е най-лошото! А те като грабнат дори кокала, не пускат. Нагледахме им се! Знаем си ги що са човешка стока са!/ б.м.). Те дори поискаха щом държавата толкова се е загрижила за антиките, да си ги прибере, но като ги откупи от настоящите притежатели. (Брей, че са нагли! Тия хора да не са извънземни? От лошите – разбира се. Данъкоплатецът днес да им плати, гледай ти – “хубава работа”! Ей така сме манипулирани от “управляващите” ни във времето, хора. И не се чудете за бедността си. Тези лайнари направо знаят добре правилата за крадене на здраве, труд, време, човешки съдби. Добре са си научили”урока”. Луд е този не който яде баницата, а този дето му я дава! Такива са направо за зад решетките. И никакви оправдателни присъди и амнистии да не важат за тях/б.м.).
Колко хитро! Вместо конфискация на придобитите по незнаен начин ценности, държавата (т.е. днешния данъкоплатец /б.м.) дори да им плати. То бива наглост, но тяхната вече идва малко в повече. Но какво да се учудваме, след като обикновен служител в дължавната фирма „Информационни системи“ може да взима 15 хиляди лева заплата.
Набедени специалисти по право като професор Владимир Петров тръбят наляво и надясно, че с този закон държавата искала да принуди колекционерите да изнесат съкровищата си в чужбина. В момента пазарът в Запдна Европа бил изчерпан от уникати като нашите и търсенето било голямо. Щяло да се разчита на находки точно от балканските страни като България, Гърция и Турция.
Глупости на търкалета! Поедния опит за шикалкавене и измъкване от затегнатата ситуация. Посягането към личните им колекции изтъкнатите иманяри приемат като опит за посегателство. Както се казва – „Крадецът вика : Дръжте крадеца!“.
Колекционерите са бесни и защото законът не подминава собствениците на наши и чуждестранни картини. Ако картината е уникат и важна за културното наследство, независимо дали е на български или чуждестранен майстор, също попада под действието на закона.
Така че не става въпрос за няколко наследствени старинни монети в семейството, както хитреците се опитват да го изкарат, а за важни културно-исторически експонати. Нещо повече.
Законът дори е прекалено благосклонен към натруфените колекционери. Той би трябвало да предвижда и съдебно преследване за всеки, който не може да докаже как е придобил историческите ценности.
ТУК СЕ КАЗВА “БОЖЕ, КАКВИ КРАДЦИ И ЛЪЖЦИ”, НАПРАВО ЗМИИ СМЕ СМЕ ОТГЛЕЖДАЛИ ВЪВ ВРЕМЕТО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар