Министри с малки заплати? Да, да…
Факт е, че все по-често в България ставаме свидетели на държавни служители, които взимат по-големи заплати от министрите. И все пак едва ли можем да кажем, че министрите ни са спорели да си купуват мерцедеси. Досега заплатите на министрите и на премиера са вързани с депутатските заплати, като министрите вземаха досега с 35% повече от депутат, а премиерът – 55%. За разлика от тях държавните служители получават основна заплата и допълнителни възнаграждения – например при оценка „изключително изпълнение“ се получават до 14% над заплатата. Разбира се в регулацията няма нещо необикновено ,тъй като общо взето са възприети европейски модели. Известно е, че и в други държави се случва държавните служители да получават повече от министрите. Така например стоят нещата в Англия. Но тук идва и основната разлика – там често министри стават хора, които са заработили парите си или в бизнеса, или като високоплатени адвокати, или просто имат добро наследство. Някои министри от лейбъристката партия намират работа и покрай профсъюзите и тъй като не са безочливо корумпирани, могат да разчитат и на място в управителните съвети на големи компании. Картината в България е съвсем друга и затова и тук принципът „който краде, ще живее добре“, важи все още с пълна сила. Очевидно е, че държавните служители не бива да вземат повече от министрите и зам.-министрите. А и самите министри не бива да получават еднакви възнаграждения. Все пак не можем винаги да се осланяме на максимата, че който краде, винаги ще краде. Това просто би означавало да спрем да се борим с корупцията. Няма смисъл да спестиш 20 милиона лева от заплати на министри и зам.-министри и като резултат те не само да присвоят няколкостотин милиона, но да охарчат и държавата с няколко милиарда повече. Отделен е фактът, че това е само една от мерките, които едновременно трябва да се вземат за пресичане на корупцията. Само с даване на пари нищо не става.
Стефка Костадинова има диплома от Пловдивския университет, без да е била студентка там
Председателката на БОК Стефка Костадинова е придобила дипломата си от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, без да е била студентка там. За нарушението известяват във в. „Шоу” пловдивски преподаватели, които желаят анонимност, защото могат да бъдат подведени под съдебна отговорност за това нарушение. Те проговарят, окрилени от новата вълна разкрития в държавата.
Когато през 1996 г. Стефка Костадинова става олимпийска шампионка във високия скок, тя е студентка във втори курс в Националната спортна академия „Васил Левски”. Тогава ректор на учебното заведение е проф. Георги Кабуров, който обаче не се поддава на политическия натиск да направи предсрочно висшистка Стефка Костадинова. По съвет на съгражданина й Петър Стоянов тя се премества в ПУ „Паисий Хилендарски”, чийто тогавашен ректор е Огнян Сапарев. Той затваря очите си, когато преподаватели чинно започват да заверяват семестрите и да нанасят оценки за две учебни години. Доказателство за това е главната книга на университета, в която се вижда, че оценките са нанесени за няколко седмици, а касаят предмети за две учебни години. Измамата основни движи Веселин Маргаритов, тогава шеф на катедрата „Физическо възпитание” в ПУ. По-късно услугата му се осребрява и правителството на тройната коалиция му дават парче от държавната баница – става заместник-председател в ДАМС.Хора от випуска на Стефка Костадинова също не са я виждали на никакви учебни занятия. Преподавателите са нанасяли чинно само шестици, като за един семестър скачачката става висшистка и взема дипломата си. Вероятно върху част от тях е оказан политически натиск от тогавашния син лидер и бъдещ президент Петър Стоянов, а други са правили това от уважение към изключителната спортистка. Нарушението обаче е факт, и въпреки че Костадинова не е плащала пари за дипломата си, издаването й е неправомерно и за това трябва да се търси съдебна отговорност от ръководството на учебното заведение, което си е затворило очите за тази измама
Няма коментари:
Публикуване на коментар