Позволявам си да върна днес някои позабравени събития, които обаче са изключителни факти по битуването и днес. А и виждам, че и други блогъри се връщат в разсъждения си към тях. Вероятно има защо! Впрочм всичките те са публикувани в средата на м.август т.г.
РЕАЛНАТА ОПАСНОСТ ОТ ПОДЗЕМНИТЕ ВЛАКОВЕ НА МЕТРОТО НИ или СОФИЙСКИЯТ ТРАНСПОРТЕН ЪНДЪРГАУНД
За първи път в своята история двумилионна София ще бъде пресечена от линия на метрото, която ще минава под центъра на града. Властите очакват, че подземния превоз ще поеме около 5 на сто от трафика на задръстения град и с него ще пътуват 65 хиляди столичани.
Само 130 години след обявяването на София за българска столица, през деветия месец на деветата година от 21 век, двумилионният вече град ще се сдобие със своята първа линия на подземната железница, която минава през центъра и свързва /засега!/ два от неговите знакови нови жилищни квартали „Младост” и „Обеля”.
Събитието ще е второ за годината, след като през май тогавашния кмет и сегашен премиер Бойко Борисов откри с духова музика, народни хора и в присъствието на държавния глава източното разширение на линията и този факт придаде карати в кампанията на ГЕРБ на парламентарния вот на 5 юли.Появата на цялостен лъч на метрото в София наистина е събитие. Не защото то все пак се случва век и половина след изграждането на лондонския „ъндърграунд” или 113 години след появата в Будапеща на първия европейски метрополитен. Нито защото злополучното строителство е започнало в началото на 70-те години на миналия век за да завърши частично 34 години по-късно, преминавайки през всякакви препятствия и мъки. Събитието е в простичкия факт, че за разлика от започнатите през същия период автомагистрали, които трябваше да покрият 450-те километра от единия до другия край на страната и които още не са довършени, столичната подземна железница успя да пропълзи под финансовите, корупционни, организационни и скудоумно-мисловни препятствия, създавани от няколко правителства с техните политици и общинари, и най-сетне да даде транспортна глътка въздух за жителите на най-населения и неуреден български град.Тепърва, обаче, ще се изчислява цената на новата придобивка.Преди още да са започнали да преминават редовно центъра, подземните влакове удариха тревога за по-старите сгради на повърхността. Вибрациите, предизвиквани от закупените преди 30 години и архаични вече украински мотриси и вагони, напукаха стените на някои паянтови, но архитектурно ценни сгради, като, например Военния клуб. Какво ще се случва при редовния трафик – един Господ знае! Дори повече – специалисти очакват, че подземните влакове ще разрушат окончателно
една от старателно охраняваните „светини” на българо-съветската дружба – паметника на Съветската армия,
който се възвисява практически върху най-голямата централна метростанция в София и чийто демонтаж е вероятно да се наложи от чиста безопасност. Засега живеещите покрай надземното трасе на метрото в столичния квартал „Младост” вероятно спят с тапи в ушите поради гръмовния шум от минаващите композиции, въпреки пластмасовия защитен тунел – нормативните 50 децибела едва ли са спазени независимо от твърденията на строители и технически експерти. Освен това отсъствието на използуваната в цяла Европа интегрирана транспортна система, която осигурява връзките на всички видове обществени возила, е възможно да превърне метрото в доста луксозен превоз, доколкото то продава специални собствени билети.Но…алтернативата е: „А нищо?”. Така че пред задръстванията, претъпканите трамваи и автобуси и безумните софийски „маршрутки”, метрото наистина е събитие. При това – полезно и европейски окуражаващо.
Георги Папакочев
КОЙ СТОИ ЗАД ТРОЯНСКИЯ КОН? ИЛИ ЗА СТАЛИНИСКИЯ ЦИНИЗЪМ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЩЕ Е «троянският кон в Европа»!
Докато ровех из документите на Коминтерна, попаднах на нещо изключително интересно. Откъде, мислите, използва господин Лавров сравнението на България с «троянски кон»? Ами авторът на това сравнение е не кой да е, а другарят Георги Димитров! Не вярвах на очите си! Като генерален секретар на Седмия конгрес на Коминтерна той изнася обстоен доклад, в който като сталинско протеже лансира идеята за «единния фронт». Този конгрес така е и известен, като Конгрес на единния фронт. Идеята е проста и по сталински цинична: съюзяване с организации и партии, които биват постепенно унищожавани, докато се работи заедно с тях. Като генерален секретар Димитров е трябвало да огласи идеята и да обясни каква е целта за съюз с некомунистически партии. И той прави това доста откровено: да се създаде «троянски кон», който да проникне в лагера на врага и да го унищожи. Целите на този метод са следните: свалянето на всички несъветски правителства чрез въоръжена борба и установяване на пролетарска диктатура във всички страни. Ни повече, ни по-малко.На българите, имали нещастието да зубрят за изпит обемистия инструмент на съветската инквизиция, наречен «История на КПСС», тия неща са известни. Това, което е известно на малцина, е че идеята е инспирирана от Германската компартия, чието състояние в 1935 година по време на Седмия конгрес на Коминтерна (две години след идването на Хитлер на власт) е било доста плачевно. А Сталин е залагал изключително много на мечтата си за революция в Германия. Той е имал и доста основание за това: Германия е била претъпкана със сталински шпиони под маската на Коминтерна, които буквално са диктували във всеки момент насоката за действия на местната компартия. Хитлер разваля безжалостно плановете на Сталин като, не без основание, обявява Германската компартия за напълно зависима от чужда държава и започва поголовна чистка. Германските комунисти от своя страна не намират «троянския кон» за много мъдра идея, след като е трябвало да се съюзяват с нацистите и да правят публичен своя съюз. Ръководството на компартията вече е било пренесено в Париж с безнадеждни перспективи за революция в Германия.Ако някой от вас, драги читатели, си помисли че тия обстоятелства са създали някаква враждебност между сталинска Русия и нацистка Германия, то той е дълбоко заблуден. Валтер Кривицки, един отдавна забравен съветски разузнавач, началника на военното разузнаване в ГРУ за Западна Европа, отдавна е описал невероятните събития в ония години. Той е публикувал толкова много разкрития, че за дълги години повечето хора, включително западни разузнавания и особено силно левичарска Европа, не са му вярвали изобщо. В спомените на Кривицки нерядко се споменава и България, особено във връзка със събитията около Стамболийски и ролята на Коминтерна в атентата в «Света Неделя». Особено безпощаден е той към методите на сталинизма в Испанската гражданска война, където е един от главните действащи лица на сталинското разузнаване, за което ще стане дума в друга статия. Разкритията му днес са достъпни за всички. Една крайно любопитна част от тях е информацията за непрекъснатите тесни връзки на сталинизма с нацистка Германия. Всъщност Сталин още от самото начало активно се е стремял да поддържа такива връзки с нацистите. Така както той е подготвял германски комунисти за неизбежната революция в Германия, така лесно той е поддържал добри отношения с нацистите, като разрешава техни тренировъчни бази на руска територия. Русия обилно снабдява Хитлер с природни ресурси, особено алуминий за немската самолетна индустрия. Нещо повече, на съветска територия работят няколко военни завода за същата индустрия. През този период от Германия Сталин е успял да се докопа и до някои изключително важни съоръжения за тежката оръжейна индустрия. И това става заедно с тотална пропагандна война срещу фашизма, империализма и... социализма. Не се учудвайте, прочели сте правилно. Още от самото начало Сталин гледа на всички социалисти по света като на троцкисти и ги третира с презрение и омраза. От там и неговото враждебно отношение към социалистическата Ваймарска република в Германия, срещу която той подготвя германските комунисти.Така, когато господин Лавров пробутва не без нотка сталински цинизъм, че България ще е «троянският кон в Европа», той ни заявява две неща: първо, че той старателно е назубкал историята на КПСС, която в по-голямата си част е представена от сталинизма, и второ, като представител на неосталинския режим на Путин той изразява недвусмисленото си презрение към една бивша политическа пионка като България, на която не може да се разчита. Ако беше чел Кривицки, господин Лавров може би щеше да налее малко мъдрост в съветските методи на своята дипломация. Може би.
Николай Флоров / ПРО АНТИ
ОТГОВОРНОСТТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ ИЛИ КЪМ КОИ ОТ ТЯХ ДА ОБРЪЩАМЕ ВЗОР
Обръщайки се към вас втоя тържествен момент, бих искал да изложа някои бележки по повод мислите на сър Карл Попър, като дан към един неотдавна напуснал ни мислител.1. Една от целите на дълбоката Попърова критика – критика, която той подкрепи с обилни доказателства – бе тъй нареченото от него холистично / всеобхватно / социално инженерство. Този термин той употреби, за да опише опитите да бъде подобрен светът, изцяло и глобално, въз основа на една от напред зададена идеология, която претендираше да поднава всички закони на историческото развитие и да описва пърно и цялостно онова състояние, което щяло да бъде крайната реализация на тия закони. Попър ясно показа, че тая схема на мислене и поведение води само до тоталитаризъм.
Аз идвам от страна, която живя няколко десетилетия под комунистически режим и въз основа на моя собствен опит мога да потврдя, че сър Карл Попър беше прав. В началото бе една УЖ НАУЧНА ТЕОРИЯ, КОЯТО ПОСЛЕ ПОРОДИ КОМУНИСТИЧЕСКАТА УТОПИЯВидението за един рай на земята. Това видение после произведе ГУЛАГ, безкрайните страдания на много народи, безкрайното изнасилване на човешки същества. Всичко, което по някакъв начин се противопоставяше на комунистическия възглед за света – поставяйки този възглед под въпрос или наистина показвайки погрешността му, всичко бе смазвано безмилостно. Излишно е да казвам, че животът с непостижимото си разнообразие и непредвидимост не би могъл да бъде натикан в тясната марксистка тъмница. Пазачите на затвора можеха да потискат и унижават всичко, което не успяваха да набутат в него. Накрая те бяха принудени да обявят война на самия живот и на изконната му същност. Бих могъл да ви дам хиляди примери за това как всички естествени прояви на живота бяха задушавани в името на едно отвлечено, теоретично виждане за един по-добър свят. Не става дума само за онова, което наричаме нарушаване на човешките права. Натрапваният възглед доведедо нравствено, политическо и стопанско опустошение на цялото общество.Вместо за холистично инженерствоПопър ратуваше за постепенен подход, за усилия да подобрим крачка по крачка институциите, механизмите и техниките на човешкото съществуване и при това да оставаме постоянно в контакт с обогатявания от нас опит. Подобренията и промените трябва да стават съобразно с онова, което е доказало, че е добро, практично, желано и смислено, без арогантната презумпция, че сме разбрали всичко за този свят и че сме узнали без остатък онова, което може да бъде узнато, как да стигнем до нещо добро.В моята страна една от разбираемите реакции спрямо трагичния опит от комунизма е срещнатото понякога мнение, че по възможност човек трябва да се въздържа от опити да променя или подобрява света, да предлага далеко действуващи понятия, стратегически планове или възгледи. На всичко това се гледа като част от въоръжението на холистичното социално инженерство. Това становище естествено е погрешно. Парадоксално е, но то има много общо с фатализма, който Попър вижда у ония, които вярват, че са схванали законите на историята и че служат тъкмо на тези закони. Този фатализъм се оформя в странната идея, че обществото не е нищо повече от машина, която един път задействана, ще работи сама, автоматично и завинаги.Аз съм против холистичното социално инженерство, но не бих искал да изхвърля детето заедно с водата и съм далеч от това да мисля, че хората трябва да престанат да се стремят да подобряват света, в който трябва да съжителствуват. И макар може би никога да не постигнат друго, освен частични подобрения в отделни области, макар да трябва да чакат, за да видят дали промяната е за добро, макар да трябва винаги да бъдат готови да поправят онова, което животът е отрекъл.Неотдавна изразих това становище пред един философ, мой приятел. Отначало той беше малко озадачен, но после започна да се опитва да ме убеди в нещо, което никога не съм отричал – че по същество светът е едно холистично цяло, че всичко в него е взаимосвързано, че каквото и да сторим на едно място, то може да има непредсказуеми последици навсякъде, макар да не можем да ги видим в цялост, че тъкмо постмодерната наука на нашите дни доказва това.С тази забележка приятелят ми ме накара да добавя нещо към казаното вече от мен и дори към писаното от Попър. Да, вярно е, че обществото, светът, вселената – самото Битие – е дълбоко загадъчно явление, обединено от милиарди мистериозни взаимовръзки. Да знаем всичко това и смирено да го приемаме е едно, съвсем друго нещо е обаче арогантната вяра, че човечеството или човешкият дух или разум може да обхване и опише света в неговата цялост и от това описание да изведе възглед за неговото подобрение. Едно е да си убеден във взаимовръзката на всички събития, друго е да вярваш, че си ги разбрал в пълнота.С други думи, вярвам като Попър, че нито политици, нито учени, нито предприемачи, нито който и да било трябва да се поддава на горделивата увереност, че може да схване света в цялост и да го промени с едно-единствено действие. Стараейки се да подобрят нещата, хората трябва да пристъпват много внимателно и деликатно, стъпка по стъпка, винаги с оглед на това какво ни носи всяка промяна. Същевременно обаче аз вярвам – може би за известна степен за разлика от Попър, - че в тази си дейност хората трябва да вземат предвид всички глобални взаимозависимости, които познават, без да забравят, че остават още безброй неизвестни взаимодействия.2. В моята страна сега се водят дебати за ролята на интелектуалците, за това колко важни и колко опасни могат да бъдат те, за това доколко могат да бъдат независими, как и до каква степен да се ангажират политически. На моменти дебатите бяха объркани, отчасти понеже думата “интелектуалец” за различни хора означава различни неща.Това има тясна връзка с току-що казаното тук.Нека се опитам – само за миг – да дам ДЕФИНИЦИЯ НА “ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ”За мен интелектуалецът е личност, посветила живота си на това да мисли в общи понятия за нещата от този свят и да ги разглежда в широк контекст. Разбира се, не само интелектуалците са способни на това. Но те го вършат – ако мога така да кажа – професионално. Това означава, че главното им занятие е да изучават, четат, обучават, пишат, публикуват, да се обръщат към обществеността.Често пъти, макар и невинаги, това ги прави по-възприемчиви към по-общи проблеми, често, макар и невинаги – ги кара да имат развито чувство за отговорност спрямо състоянието на света и неговото бъдеще.Ако приемем тази дефиниция за интелектуалец, няма да ни изненада това, че мнозина интелектуалци са донесли не малко беди на тоя свят. Интересувайки се от света като цяло и с повишеното си чувство за отговорност, интелектуалците често се отдават на съблазънта да опитат да обхванат света в цялост, да го обяснят напълно и да предложат универсални решения на проблемите му. Една нетърпеливост на ума и множество душевни недостатъци обикновено са причините за склонността на интелектуалците към холистични идеологии и към това да се поддават на изкусителната сила на холистичното социално инженерство.Нима предходниците на националсоциалистическата идеология, основателите на марксизма и първите комунистически водачи не бяха интелектуалци в най-добрия смисъл на думата? Нима редица диктатори и дори някои терористи – от водачите на бившите немски “Червени бригади” до Пол Пот – изпърво не бяха интелектуалци? Не споменавам мнозината интелектуалци, които, без да са създавали, нито въвеждали диктатури, все не успяваха да се изправят срещу тиранията, защото повече от другите се бяха поддали на илюзията, че има универсален лек за човешките беди.Глупаво би било да си мислим, че всички интелектуалци са подчинени на утопизма на холистичното инженерство. Голям брой интелектуалци и преди, и сега правеха тъкмо това, което мисля, че трябва да правят, те схващаха по-широкия контекст, виждаха нещата глобално, признаваха смирено тайнствения характер на глобалността. Повишеното чувство на отговорност не направи от тези интелектуалци привърженици на идеология, а ги караше да се отъждествяват с човечеството, с достойнството и благоденствието му. Тези интелектуалци творяха солидарност между отделните хора. Те поощряваха търпимостта, бореха се срещу злото и насилието, прокарваха човешките права и доказваха неделимостта им. С една дума, те бяха това, което наричахме “съвестта на обществото”. Те не остават безразлични, когато в непозната страна на другия край на планетата биват унищожавани хора, когато гладуват деца, нито пък са безразлични спрямо глобалното затопляне на климата или спрямо това как ще живеят бъдещите поколения.А къде са ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ В ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ПОЛИТИКАТА?По този въпрос също има много недоразумения.Моето мнение е просто:когато срещнем интелектуалци-утописти, трябва да устояваме на зова им на сирени. Ако навлязат в политиката, трябва да им вярваме още по-малко.Другият тип интелектуалци, ония, които държат сметка за връзките между нещата в тоя свят, които смирено подхождат към действителността, но с повишено чувство за отговорност, които водят борба за всяко добро нещо – такива интелектуалци трябва да изслушваме с най-голямо внимание, независимо от това дали действат като независими критици, които държат пред лицето на политиците и властта тъй необходимото огледало, или пък пряко се занимават с политика. Тези две роли са твърде различни. Дълбоко съм убеден, че колкото повече такива хора навлязат в практическата политика, толкова по-добър ще стане светът.В края на краищата, има ли хора, по-добре въоръжени за това да решават съдбата на тази глобално взаимосвързана цивилизация от ония, които най-добре осъзнават тия взаимообвързаности, най-загрижени са за тях и се отнасят с най-голяма отговорност към света като цяло?
РЕТРО АНТИ, бр.50 от 15-21 декември ,1995 година, страница 12Реч на президента Вацлав Хавел в университета “Виктория”/ град Уелингтън, Нова Зеландия”/ произнесена на 31 март 1995 година
ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ, КАЗАНО ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК!
Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому.Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно. Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници! Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания! Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското , правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели. Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали. Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си. До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси! Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого. От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците! От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена. В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли! В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия. Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.) Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно! Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо: Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните! Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде! Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят: “О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”. Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?… От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога! А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва! Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят. Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци. Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди. Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.). С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Георги Раковски – ПРО АНТИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар