ИЗВЕСТИЯ - 10 НОЕМВРИ 2009

ПО НЮЗ.БГ

Вашият 10 ноември, 1989-а
С благодарност и уважение публикуваме спомените на 27 от вас за деня преди 20 години. Текстовете не са редактирани. Липсват няколко, които са особено дълги и неподходящи за общо публикуване. Тях ще качим отделно.

Петър Петров
Ако сме честни, 1989 не беше лоша година. Лошите години дойдоха по-късно. Аз съм на 44 години. Не мога да отрека, че "преди" имаше хубави неща. За някои, това не беше така. Сега е същото. Ако се замислим, в много отношения сега сме по-зле от преди. За да не съм баснословен, казвам следното:.Теглейки чертата и вземайки предвид плюсовете и минусите, бих предпочел живота до 1989 година. Който ми каже, че не съм прав, просто не е искрен.
Али Авдиков
Бяхме изселени цялото семейство в Северна България. И на този ден разбрахме, че имаме надежда отново да видим родната си къща на село. Изселени бяхме за това, че моите родители ме бяха обрязали. Баща ми бе дружинен в училището на село, а майка ми бригадирка в ТКЗС. Но това нямаше значение. Сега живея и работя в Благоевград и сам благодарен на господ, че този режим си отиде и се дадоха права на малцинствата. За да мога да живея свободно в моята родина България.
Момиченце на 7
Тогава трябва да съм била на 7. Бяхме на гости у съседите заедно с майка ми и баща ми, когато по телевизията съобщиха нещо и всички около масата онемяха. Баща ми - отявлен антикомунист и един от първите дисиденти в родния ми град, не пророни дори дума - само видях как лицето му грейна от щастие и надежда. Макар да бях прекалено малка, в този момент усетих, че това е исторически момент - така се е съхранил в емоционалната ми памет.
Милена Русчуклиева
През 89-а бях във втори клас. Нямах много идея от политика, знаех само, че съм чавдарче и някой ден ще стана пионерче, ако слушам (после бях от първите, които не станаха, но нейсе...). Също така знаех, че добрият източен блок се води от Горбачов, който се бори със злия западен начело с Рейгън. И че Тодор Живков е пръв помощник на Горбачов. Нещо като Батман и Робин, само дето тогава още не знаех кои са Батман и Робин. Както и да е, един ден майка ме хвана да ходим до магазина, защото са пуснали едър ориз. На стълбите я срещна съседка с новината "Знаеш ли, свалили са Живков!". Майка ми първо не повярва и я накара да й повтори няколко пъти. После се успокои и заключи "Аааа, ето защо са пуснали ориз, значи." Мисля, че това е начинът, по който ще запомня комунизма - големите събития се случват между другото, докато хората прекарват живота си в търсене и редене по опашки за банани, чорапогащи, шунка и каквото още е дефицитно точно в този момент.
Дориан
На въпросната дата бях на едногодишна слециализация във Фрайбург, ГФР. Бях твърдо убеден да остана там, но се върнах въодушевен от започналите у нас "промени". Ще съжалявам цял живот!!!!
Наталия
Не мога да забравя този ден... Бях на театрална постановка и моя приятелка журналистка ми прошушна на ухото за събитието. Щях да припадна! Кой ти мислишеше тогава, че режимът на Живков може да се разклати?! После обаче всичките ни надежди за промяна към добро рухнаха. Тропането по паважа на площадите, огромните митинги се оказаха параван, зад който комун. номенклатура си вършеше пъкления антинароден план! С днешна дата ме боли, страшно ме боли за похабените ни мечти, за предадените ни надежди!
Николай Николаев
През 1989-та година бях ученик първи курс в техникума в град Правец. По това време беше модерно всичко да се кръщава със сложни и оплетени имена и пълното име на учебното заведения беше: "УКТЦ по МТТ при ВМИ В.И.Ленин".
На 15.09.1989 изпратих волгата с "нашите", а сестра ми махаше на задното стъкло. Оставах сам, на 14. Всичко което познавах до сега си заминаваше с голямата черна кола.
После започна бригада - събирахме картофи и после ги сортирахме в АПК-то. По същите картофени ниви сега се строи голф игрище - 20 години по късно.
На втората седмица пуснаха топла вода - изкъпахме се и ни казаха, че започваме ремонти на стаите си. Докараха нови легла с матраци и бюра. Трябваше да се свалят тапетите стая по стая и да се боядиса. Което пък ние използвахме да се упражняваме да пишем имената на току що научените "метълски" групи - IRON MEIDAN, AC/DC Metalika. Междувременно "големите" бяха поели шефство над нас и започнахме да ходим на обучение за кандидатсване за приемане в Комсомола. Лично аз така и не разбрах защо ме задължават да вляза в комсомола и при това искат да им напиша защо искам... Не съм сигурен, че на 14 съм разбирал изобщо за какво става дума.
В цялото общежитие за около 200-250 момчета имаше една занималня с един телевизор. На нашия етаж някой беше донесъл малък черно бял телевизор - Юность или подобен.
На 10-ти ноември там вече бяха чули новината и извикаха в коридора - елате да видите какво се случва. Много пъти после съм гледал това, което видях и тогава, но мисля че още си спомням чувството. Нещо голямо ставаше. Нещо, за което ще се пише в учебниците по история. "Бай Тошо" седеше и гледаше като ударен по главата. Сега съм почти сигурен че е бил на някакви успокоителни. Но тогава това си помислих - ударен по главата.
Започнахме да крещим - не разбирайки колко опасно може да стане всичко.Отидохме в стята в която щяха да се сменят тапетите и надраскахем с големи букви "ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ". Възпитателките бяха объркани. Вече прехвърлили средната възраст, се чудеха какво ли ще донесе всичко това. Но ние бяхме още млади - всичко ни се струваше, че е за добро.
Последваха големи промени за гр.Правец - от "богоизбран" той се превърна в низвергнат. Съученик ми разказва как таксиметров шофьор в София го е сваллил от колата когато разбрал че учи в града на "бившия главен". Градът западна - закриха заводите, казармите. Приватизираха шатрата, мотела. Затвориха корекома. В събота се редяхме на опашка пред хлебозавода сутрин, защото следобед и в неделя не продаваха хляб. Връщайки се назад си мисля, че всичко е било за добро - за нас нещата бяха много трудни, но мисля, че за нашите деца има доста по-добро бъдеще.
Цвети
Аз имам добри спомени отпреди 20 години. Живееше се спокойно и сигурно.Нямаше безработица и несигурност дали ще си получиш заплатата или не. Можехме да се лекуваме както при лекари, така и при зъболекари. Всяка година си позволявахме да ходим на почивка. А сега е ад.
Защо сме учили да си губим времето и средствата, а сега да няма къде да работим. Работодателите търсят все по-млади, а хората от 50 години нагоре какво да правят.
Даже управляващите искат да вдигат годините за пенсия. Що за простотия е това. Та нали човек се изхабява, може ли да бъде пълноценен след 60-те години.
Водят ни на минилален осигурителен праг, и не можем да кажем нищо. Какви пенсии ще вземем - 160 лв. Как се живее с толкова пари?
Децата ни се скитат немили, недраги в чужбина.Превърнаха се в бели роби. 20 години демокрация и след още 20 положението няма да се промени. Това е геноцид спрямо народа. Мразя се вече,че съм българка. Каквото и да напиша, всичко е лошо, черно.
Всички чуваме по радиото и виждаме по телевизията какво става.На какво да се порадваш в България не знам.
Пламен Гълъбов
Като оператор в БТ, бях изпратен с още един колега да заснема първите кадри за телевизията на задържания в Централния затвор в София, Тодор Живков. Иван Далкалъчев чакаше на двора извеждането на Т.Ж., а аз се качих да направя кадри от килията.
В самата килия не ме допуснаха, но снимах картина от камерата за наблюдение. На черно-белия монитор се виждаше Т.Ж. облечен в спортно яке, седящ на арестантско легло, с лакти на коленете и лице в дланите. Беше една от най-драматичните гледки в живота ми. Човекът, който до вчера беше всемогъщ в държавата, изведнъж се бе превърнал в немощен, беззащитен старец.
По-късно изразих преживяното пред журналист, който изопачи смисъла им в пресата, по случай 100-те дни след промяната. За мен личното човешко преживяване, превратностите на съдбата, беше това, което ме вълнуваше. Той написа, че ми е било мъчно за партийния лидер или нещо в този смисъл.
Както и да е, дойде време да изведат арестанта от килията. Живков излезе срещу камерата с несигурна стъпка и блуждаещ поглед. Имах чувството че е дрогиран. Проследих го как слиза надолу по стълбите. Там го чакаше другата камера. Качиха го в бял микробус и напусна затвора. Изпитах странно чувство на несигурност. Какво я очакваше България?
В живота ми Живков присъстваше 30 години, не само като ръководител на държавата. Дядо ми беше работил с него в Държавната печатница. Разделили се, когато дядо ми, по настояване на баба ми, отказал да бъде кум на сватбата на Т.Ж. с Мара Малеева.
Дядо ми ми показваше стар албум на Държавната печатница с групова фотография на всички служители, където бяха снимани с Т.Живков. Темата често се коментираше у дома.
Мисля, че репортажът от затвора ми беше първият и най-силен урок, че нищо на този свят не е сигурно и завинаги. И това чувство не ме напуска през всички следващи години.
Опитвам се да обясня на децата си, че времето преди 10-и беше бедно, но белязано от оптимизъм и сигурност за бъдещето. Дали младостта ми или политиката и държавната пропаганда успяваха да създадат това чувство не зная, но като всяко по-старо поколение времето на нашата младост беше "най-хубавото време в живота ни".
Милена
Събитията от 10 ноември 1989 год. посрещнах при свекърва си. Имах дете на 2 месеца и бяхме отишли на гости.
Невероятна радост и надежда ме бе обзела, че животът ни ще се подобри. Живехме в голям град на квартира. Детето растеше и едни от първите му думи бяха "бешепе" и "шедеше". Това се скандираше по улиците , телевизора и ... то чуваше и повтаряше както тогава можеше.
За съжаление надеждите ни са били напразни.....Разочарована съм. Сега живеем под стрес, трудно си плащаме кредитите, трудно подпомагаме дете инвалид /26 год./ което не може да си намери работа, трудно издържаме студент в друг голям град /този същият младеж от 1989 г./ и го съветвам да учи чужди езици и ако има желание да търси късмета си в чужбина.
Тук не виждам перспектива. Не вярвям , че нещата ще се подобрят. А животът минава много бързо. За съжаление...
Инж. Иван Чалъков
Новината за събитието на 10 Ноември 1989 посрещнахме на вечеря в ресторант в гр.Бургас. Нашият цех бе награден с тридневна екскурзия до морето. Бяхме около 80 човека. Аз, като зам.началник на цеха, бях ръководител на групата. Освен това преди месец ме бяха предложили и избрали за партиен секретар на предприятието.
Новината за оставката на Тодор Живков предизвика голяма еуфория. Всички се поздравявахме. Естествено погледите бяха насочени към мен. А моята реакция не беше по-различна от тази на останалите. Радостта от промяната беше голяма и я отпразнувахме подобаващо.
Десо
Посрещнах 10 ноември 89' година в скромния апартамент на баба ми в квартал Гео Милев. Tогава бях на 8 години. Настроението беше приповдигнато, след обявяването на събитията по новините родителите ми отвориха бутилка шампанско, за да отпразнуват новото статукво.
Оттам нататък запечатали се важни събития в живота ми през така наречените "промени" са : режим на тока, режим на водата, дефицит на основни хранителни продукти и суровини, висока престъпност, висока инфлация, висока корупция, непрестанно спадащо доверие към държавата и съответно към всичките представляващи я институции. Определено най-негативните последсвия от промените са :
- тоталния крах на здравеопазването
- дискредитиране на образователната система
- общество с изкл. нисък морал и изкривена ценностна система
- несигурноста в утрешния ден накарала 5 млн. млади българи да имигрират и да потърсят по-светло бъдеще в други страни
- уродлива политическа класа
- синдром на тотална безнаказаност, генериращ все по-висока престъпност
- безпрецедентна корупция на всяко ниво в държавата
- липса на средна класа, гръбнак на всяко модерно общество изповядващо ценностите на пазарната икономика
Добромир
Бях ученик в езикова гимназия през 89г.
Денят започна, тъй както всеки един друг ден до тази дата. По нищо не личеше, че ще се случи нещо паметно, което ще остане завинаги в нашата история.В крайна сметка дойде и моментът в който то се случи.
Беше преди обед, ако не ме лъжи паметта, може би малко преди 10ч. Имах час при преподавател от чужбина, а той закъсняваше, което от своя страна бе абсолютно нетипично за него.
Спомням си, че мнозина от нас излезнаха по коридорите пред и около стаята и чакаха да дойде преподавателят, а други се занимаваха в стаята и си говореха, все неща типични за млади момичета и момчета на възраст около 16 години. Знаейки, че преподавателя ни е в училището ни накара да не ходим никъде, за да се информираме дали ще имаме занятие.
След едно 20-минутно закъснение дойде нашият класен ръководител заедно със своя колега, приятел и наш преподавател от чужбина. Някои от другите преподаватели дори закъсняха до 30 мин. Все пак класният ни обясни доколкото това му бе по силите и възможностите за своето странно появяване, странно, поради това, че не сме го очаквали, а и нямахме час при него. Казвам обясни, защото още нищо не ни бе съобщил относно Новината, а само каза, че има нещо важно, което трябва да ни съобщи и е сметнал за по-добре да не оставя преподавател от чужбина сам да се чуди откъде и как да започне. Друг е въпросът, че същият български не говореше добре.
Стигна се и до Новината, а именно свалянето на Тодор Живков от власт. За нас това бе Новина, започнахме веднага да говорим между нас си в класа. Незнам до колко на момента успяхме да асимилираме какво ще означава това за нас в този момент.
Но бяхме достатъчно будно и умно поколение и знаехме, че нещо става още в момента, в който нито един преподавател не влезе в съответния час да преподава, а вместо това са гледали по телевизията в учителската стая самото сваляне на първия човек от тогавашното ЦК на БКП.
От този ден до ден днешен едва ли е нужно да споменавам нещо. Вероятно много неща се знаят, бяха видяни. Всеки е наясно как протича този период от 20 години. И за мнозина е ясно или имат представа как ще се развиват нещата в бъдеще.
Liliana Alameda
На 10 ноември 1989 бях на работа в мотел Божур. Телевизора беше пуснат и чух нещо на което не вярвах в първият момент, тръпки ме побиха, не вярвах, че Тодор Живков няма да е собственик на България, разплаках се цялото ми тяло трепереше, че настъпва свобода свобода от Диктатори ........
Живея в САЩ от 1991 и научих нещо, което е най важното в живота на човека без СВОБОДА не си пълноценно същество
Ангел Грънчаров
10 ноември 1989 година, 18 ч. по "Хоризонт" излъчиха съобщение, че Тодор Живков си е подал оставката, и че на негово място е избран Петър Младенов. Първата ми работа бе да позвъня на Илия Минев. Знаех, че той по това време е из двора и едва ли е чул съобщението. Така и се оказа.
- Чичо Илия, научи ли новината? Живков е паднал!
- Така ли? И с кого са го сменили?
- С Петър Младенов.
- Ами добре, макар че за нас е все едно. Каквото и да направят, те го правят за тях. Не се радвай толкова, ами помисли какво ще предприемем занапред. Сега се свържи с останалите, но не избързвай с конкретни решения. Ако решиш да правиш нещо - преди това ми се обади.
Бях разочарован. Мислех, че новината ще зарадва бай Илия, а той не показа никакъв ентусиазъм. Трябваше да мине доста време, за да осъзная, че прав е бил моят учител с неговия скептицизъм, а не аз, ученикът с моята прибързана радост.
След многобройни разговори и умувания, една седмица по-късно стигнахме до едно-единствено категорично решение - че е време да легализираме своята дейност. Тогава бе насрочен първият некомунистически митинг в България след 45 години на комунистически терор. Ето какво съм записал на следващия ден:
"18 ноември 1989 година. В София на площад "Св. Александър Невски" се проведе първият свободен митинг от 45 години насам. Изказаха се видни представители на всички неформални групировки. Единствено Илия Минев не го допуснаха до трибуната. Не зная дали има прецедент за такова изразяване на народното негодувание, съчетано със сдържаност и чувство за лично достойнство. Изненадваща гражданска дисциплина, като се има предвид, че страстите бяха нажежени до бяло. Лозунгите на демонстрантите бяха разнообразни и изразяваха различни, често противоречиви интереси:
"Тошизмът падна", "Съд за Владко и неговия Татко", "Хитър Петър?" /по повод издигането на Петър Младенов за държавен глава/, "Тодор Живков - посланик в Турция", "Искаме вероучение в училищата", "Бог е любов", "Искаме свободни избори", "Не правешка, а правова държава", "Възстановете имената на помаците" и много други.
Издигнали бяха църковни хоругви, портрети на Живков с изрисувани решетки пред лицето му или пък с перчема и мустачките на Хитлер. Отец Димитър Амбарев носеше българското знаме с кръст отгоре.
След угодническите скандирания на задължителните комунистически митинги, контрастът с вчерашната демонстрация на човешко достойнство поразяваше въображението. Червените много могат да научат от нас, ако въобще поискат да разберат урока.
Дружелюбността между хилядите непознати един на друг хора бе зрелище, невиждано от много години насам. Може би защото също толкова години не се бяхме чувствали свободни. А колкото до повдигнатите от ораторите въпроси - трудно ми е да говоря. Просто не мога да се сетя коя от наболелите теми не бе засегната.
Тонът на изказванията бе смел и безкомпромисен. Всеки излагаше своето собствено виждане, без никакво съобразяване с официалното. Някои бяха освиркани, когато заговориха по турския въпрос или пък когато се опитаха да защитят и оправдаят комунистическата партия и идеология. Събитието бе неповторимо.
"Тошизмът падна!" - това сякаш е единственото обяснение за случилото се вчера. Според мен този ден трябва да остане в историята на България. Блага Димитрова го нарече българският Великден. Единственото, което помрачаваше празника беше присъствието на лица като Анжел Вагенщайн и академик Кирил Василев. Разцеплението в независимото дружество също не е приятно, но нали се започна.
Сега ни предстои истинската работа. Дано да си я свършим добре."
Не, ние не си свършихме добре работата. Повечето от нас не успяха или не пожелаха да осъзнаят, че ни очаква тежка работа, а не аплодисменти. Загубихме, защото водачите ни бяха победени, а ние не се оказахме готови да водим самостоятелни битки.
През следващите дни си взех малко отпуск и ходех до София за срещи с нашите съмишленици. Но като наблюдавах бъркотията и липсата на ясни планове за действие, разочарованието взе да надделява над възторга.
Следващите редове са писани тогава, предназначил ги бях за Илия Минев, като си въобразявах, че ще го подтикна към по-решителни действия.
По дяволите! Аз исках най-сетне да се заемем с нещо сериозно, а приятелите ми май се ограничаваха с едните празни дрънканици. Това наше бездействие щеше да ни изяде главата, но нека дам предимство на автентичния материал.
Ноември 1989
Бяха тежки години. Основната народна маса бе недоволна, но страхът бе по-силен. Надменната "интелигенция" угоднически служеше на режима. Че как иначе щеше да получава високите си звания и заплати? Партийният апарат, уверен в своето бъдеще колеше и бесеше както си пожелаеше. Всичко му принадлежеше и всички му принадлежаха. И само тук-там се появяваше някой смел човек, който не се страхуваше да се опълчи срещу всемогъщата диктатура.
Такива хора бяха малцина. Биеха ги, затваряха ги - те не се примиряваха. Тероризираха ги по всякакъв начин, част от тях бяха убивани - за сплашване на останалите. Не отстъпваха.
Бяха страшни години. Хората се страхуваха да общуват с противниците на режима. От никъде нямаше помощ за непокорните. И въпреки всичките опасности и несгоди, броят им не намаляваше. Дори в най-мрачните години на безчовечната болшевишка власт се появяваха нови борци за справедливост и човешки права.
Сега ситуацията е друга, различна. И репресиите са други. Пък и те вече не са неизбежни, както преди. Режимът се опитва да се представи пред света като цивилизован. След първите боязливи и плахи мънкания, някои "интелигенти" започнаха да говорят с пълен глас. Постепенно цялата "интелигенция" започна да се обявява за реформи и демокрация. Старите блюдолизци застанаха в челните редици на борбата за свобода, обръщайки гръб на довчерашните си господари. Плъховете тръгнаха да напускат потъващия кораб.
Е, народът пак остана на заден план, но кой ти обръща внимание на подобна дреболия. Важното е големите звания и заплати да бъдат запазени. Ами ветераните на съпротивата, с тях какво се случи? Значителна част напуснаха или бяха принудени да напуснат България, други се поставиха в услуга на новите водачи, а тези, които не пожелаха да се приспособят си останаха все така обезправени, както и преди. Обявяват ги за фашисти, екстремисти, и не знам още за какви и въпросът се приключва. Че някой заради Свободата е лежал по затворите, че целият му живот е бил съсипан, това е нищо в сравнение с всенародната радост от свалянето на Живков. Важното е старият омразен диктатор да си отиде. Вие какви други промени искате?
Историята се повтаря. В навечерието на новото, всички се превръщат в новатори. Също както някога масово ставаха партизани, особено след 9-ти септември 1944 година. Преустройство! Преоблекъл се Илия - погледнал се - пак в тия.
Бедни, бедни, идеалисти!
Горният текст написах след като осъзнах фалша и измамата на първите "свободни" митинги, след като усетих по-скоро по интуиция задаващата се гнусна игра. Тогава, през ноември 1989 г. нямаше още некомунистически вестници, пишех по вътрешна потребност и за приятели. Дадох листчето на Илия Минев. Той ми се скара:
- Ние не сме бедни! Ние с нашия идеализъм сме по-богати от всички.
dachi
На този ден вечерта имахме уреден служебен банкет.В 17.30 ч се уговарях с един колега съсед кога ще тръгваме когато по радиоточката съобщиха че Т.Живков е свален.
Казах това на колегата, той отвърна стига такива шеги не са за телефон. След това в таксито шофьорът потвърди новината и заради това ни вози безплатно. Като пристигнахме в ресторанта започна едно чудене дали това е вярно, но по новините в 20 ч.потвърдиха новината и настроението рязко се приповдигна.
Като че ли сме знаели че ще свалят Т.Живков, че да правим банкет. Около 23 ч когато веселбата бе в разгара си пристигн един келнер и каза на въпросния колега, чиято жена беше бременна, че тя се обадила че има родилни болки, въпреки че до датата на раждането имаше доста дни.
Колегата си тръгна, закара жена си в родилното и бебето се роди живо и здраво на 11 ноември. С този случайно навреме организиран банкет и раждането на детето на колегата ми ще запомня 10.11.1989 г.
Чоко Попйорданов
На тази дата отработвах 10-ия ден от трудовия си стаж.
Новината, както беше прието по това време, дойде като слух, който обаче вечерта беше потвърден по телевизията. Никой не смееше да се радва и веднага тръгна лафа "При Тошо беше лошо, при Пешко ще е тежко".
Най-доброто, което смеехме да си представим по това време беше не демокрация а по-свестни комунисти на власт. Болшинството не смееше да прави каквито и да е прогнози, дори в лични разговори, защото всеки знаеше, че доносниците са сред нас и продължават да докладват по веригата.
Скоро след това ни шокира румънската "революция", която особено след разстрела на сем. Чаушески някак ни накара да почувстваме, че вече няма връщане назад.
Хр.Бушев
Много моля, да не се вменява на уважаемата публика, че Ж. Желев е избран за президент, първия път. Той просто беше назначен. Предложен от Луканов, Бог да го прости. След това одобрен от парламента. Но както е казал небезизвестния Гьобелс, една лъжа, когато се повтори три пъти, става истина.
Благодаря!
Капитана
На 10.11.1989 бях на кораб насред Индийския океан. Вечерта с шефа слушахме радио "Свободна Европа".Тогава имахме добра чуваемост на тази географска ширина. Останахме много учудени от новината, която съобщи българският говорител Владимир Костов.
По-късно той коментира тази новина, явно самият много озадачен и неинформиран относно подробностите. Очевидно превратът беше много тайно и добре подготвен. Костов гадаеше кои членове от 9-членното Политбюро са подкрепили и кои са гласували против Живков. Оказа се,че са го предали най-верните му Д.Джуров, Й.Йотов, П.Младенов, П.Кубадински, Г.Атанасов.
По-късно на пристанище вече видяхме по телевизията кадрите, на които Живков изглеждаше толкова учуден и смазан от собственото си падане...
Фа
Пак ни управляват комунисти. Но тези от най-гадните. Умните и интелигентните бяха по затворите или обвинение в престъпления. От тях останаха само мизерниците - дет съсипаха държавата.
Тодор Живков бе най-умният от тях. Ама съпартийците му го изпратиха в затвора, та да могат спокойно на негов гръб да съсипват държавата. Луканов и Петър Малденов са най-зловещите фигури. Живков бе политик от класа.
Лиляна Ценкина
На 55 г. съм. На 10ноември бях на 35г..До тази дата живях в очакване на светлото бъдеще, след нея също. Сега вече на тази възраст нямам бъдеще. Какво да правя ? Кой ще ми върне надеждата в бъдещето? Животът си отиде в очакване на светлото бъдеще.
Добре, че господ е дал живот и здраве на мен и семейството ми. Само това остана от надеждите на моето поколение. Дано за децата стане по добре.
Dimoslav
На 05.11.1989. се роди най-готиното бебе на земята - нашето!!! Изписването от болницата бе на 10.11.1989 -и това съвпадна с Онази дата! Брат ми, който докара с Жигулито съществото и по това време работеше в болницата на МВР каза - довечера ще има голяма новина, ама направо ще ви паднат шапките.Че каква по-голяма новина от тази-роди се Б.!!!
Оказа се, че има и добавка - опулените очи на отрепката Живков на пленума от екрана показаха, че имаме голяма промяна, ама наистина. За мен се сляха няколко дни празници и чак после усетих, че наистина нещо се променя - и въпреки, че животът не стана по-лесен, даже напротив - не съжалявам по много причини - и че имам Б., че нямам Ж.
Даже бях - ама наистина - на оня митинг на 18.11. пред Ал.Невски - мама каза - не ходи сине, може да пострадате, но ние с приятели отидохме и си повикахме демократично.
Помня, че освиркахме Р.Воденичаров когато призова към толерантност и разбиране към нашите братя с турско самосъзнание дето им смениха имената - ууууууу. След години си мислех, че може би тогава не е трябвало да го правим, а сега какво мисля няма да кажа...
Малина
Преди 20г.бях още дете - без отговорности, неориентирана неразбираща, но чувството за времето преди 10 ноември е едно и то е спокойствие. За тези 20г, които изминаха никога не съм се чувствала повече така.
Савова
10 Ноември 1989 г. - българският Woodstock!
Тогава бях студентка четвърти курс. Живеех на квартира в Банишора. Бях заедно с приятели в квартирата този ден и като никога пуснахме телевизора.....В един момент започна речта на Тодор Живков и настана гробна тишина. Цяла София беше замряла....тишина....няколко минути....и след това невероятна еуфория. Улиците бяха пълни с хора. Всички или поне повечето хора вървяха пеша към НДК...Свободата изпълваше въздуха и всички дишаха с пълни гърди....Да в този ден всички дишахме свободата и щастието да сме свободни...Градинката пред НДК беше пълна с хора...щастливи, обичащи се, целуващи се, танцуващи свободни Хипита!
Беше невероятно преживяване, което остави голям отпечатък в живота ми ... The hippie temptation, happiness & freedom - 10 Ноември 1989 г.
Peace, Love, Freedom!
Make love, not war!
Диляна Василева
Помня добре вечерта, гледах новините и не можех да повярвам.Бях едва на 12 г., едно дете с майка, работеща като ревизор и кооп такси. БЕШЕ ГОЛЯМА ЕУФОРИЯ И РАДОСТ. А после потоп, все още съжалявам, че останах в България, но сега януари - чао - никога тази грешка отново. КОМУНИЗМЪТ НЕ СИ ОТИДЕ - ПРОСТО ОКРАДОХА 20 Г С ОПРАВДАНИЕ.
Асия
89 година е една от тежките тъжни години в моя живот когато се почуствах нищожество в безизходица, разделящо се с родно място и близки. Разбирате, че става въпрос за голямата ескурзия на лятото на 89г. когато Т.Живков излезе и каза, че границите са отворени и да се махаме.
Първо започна страхът от неизвестното после дойдоха многото разочарования от много неща. Помня многото сълзи които пролях за родната къща за близките, с които всеки ден се разделях, изпращайки ги с камионите, на които на метър и половина място трябва да си побереш цялата покъщнина, събирана с най-тежкия труд в България.
Но първо трябваше да ти излезе задграничният паспорт, за което започваш да търсиш връзки с големци с/у съответната сума.
Като стана въпрос за пари да ви кажа банките бяха обсадени от опашки да си изтеглят парите събирани цял живот, които се харчеха за простотии из соц. магазините. Купих часовници-будилници до сливенски килими и полилеи.
А за задграничния паспорт горкия ми глупав дядо един ден ме помоли да го заведа до града, не ми каза него ден къде ходи и с кого се срещна, а ми го каза по-късно, че е ходил да даде златна турска лира на жената на известен тогава хирург, за да ни излязат задграничните паспорти.
А милия ми вуйчо го закарах в Бургас при др- българин решил да се възползва от положението да продаде ладата си 7-ца за 35 хил. лева отделно заплатени бяха резервните части на колата.
Помня как вървях след вуйчо със скъсания чорап стиснал под едната си подмишница торбата с пари пред него продавача на ладата и банката до подлеза на операта. Другите спомени са от работата и от колегите там сътресението и разочарованието също не беше малко. Отначало си взех отпуската и почнах да пръскам парите на родителите ми и да чакаме да ни излязят паспортите и да минем границата .Но не щеш ли отпуската свършваше а ние изпращахме съселяните си и шефовете се обадиха по-добре да се върна на работа където др. не могат да излязат в лятна отпуска и междувремено болницата беше пълна с болни от салмонела.
Най смешното е че аз заминаващата отвъд границата се върнах да работя в салмонелното отделение и да чувам сутрин простотии при главния лекар, че салмонелата е саботаж от страна на заминаващите.
И работиш и мълчи и ревеш от всекидневни подмятания и хоп границата се затваря и се отваря друга страница. Изведнъж главният лекар на болницата получава телекс от партията предателите на българския народ, които подали заявлиния за минаване отвъд границата да напуснат работните си места чрез подаване на молби за напускане.
Попитах гл. лекар защо трябва сега когато границата е затворена и аз не съм заминала защо трябва да напусна работа си. Отговори ми че бълг. народ нямал доверие в мене и да отивам да работя в производството.
Не подписах молбата си за напускане и казах, че аз когато бях заминаваща работих в салмонелата, а сега когато оставам ще печеля доверие с работтата си с която бъл. народ ме е подготвил. Всеки ден ни викаха в канцеларията и ни подаваха молбите за подпис, но не подписахме но имаше др. които подписаха и се махнаха. Посъветвах се с един познат юрист и каза в никакъв случай да не подписвам и да не отсъствам от работа и това правех.
Решиха друго да уговорят колежките да се подпишат, че не искат да работят с изменички и така да ни отстранят от работа. По думите на един лекар повечето от тях били съгласни с изкл. на една и той.
И така нататък минаваха дни на разочарования в работтата и след работа отивахме да събираме зеленчуковата продукция от полето, която по телевизията се тръбеше че 100% е прибрана въпреки заминаващите. А истината беше друга разбира се, както каза санитарката ромка, махалата си напълни бурканите това лято.
И дойде 10 ноември, престанаха да ни викат при гл. лекар и така си останах на работното място, тези които подписаха не можаха да се върнат на работа защото на техни места бяха назначени др.
Може би трябваше да отделя повече време да се върна назад в спомените си, но нямам време трябва да се погрижа за вечерята на семейството си. Този половин час се върнах съвсем повърхностно и на бързо в онзи период, който понякога сънувам .
NEL
Бях в автобуса и зад мен на висок глас коментираха,че Тодор Живков е свален от власт. Изтръпнах като си помислих как може тези хора да говорят толкова високо!!! Тогава беше страшно да кажеш нещо напреки.

Българската 1989-а: Отказ от комунизъм
20 години след края на комунистическия режим, България няма много желание да празнува.
Повечето хора са се обединили около мнението, че „всичко е било сценарий" и единствено „комунистите са заменили политическата власт с икономическа".
Като всяка конспиративна теория, това е само в отделни елементи истина.
За да покаже, че „сценарият" се е писал често и от обикновените хора, „News.bg" публикува поредица от разкази за българската 1989 г.
Защото, както е казал Илия Минев - първата личност, на която ще се спрем - „най-опасният враг на човека е отрицанието на всичко и всички".
За цели 45 години най-празничният ден в България не е Трети март, Великден или Коледа, а 9 септември - „септемврийската социалистическа революция".
На 9 септември 1988 г. обаче се случва нещо невиждано в последните четири десетилетия. Освен с червените знамена и лозунгите за „вечна дружба", София осъмва облепена със стотици емблеми на някое си Независимо дружество за защита правата на човека.
За първи път от толкова време в България се заговаря за организация, която да не е производна на БКП или БЗНС. Дори служителите на Държавна сигурност не успяват да се намесят навреме и им трябват десетина дни, за да изстържат всички емблеми от уличните телефони, входове, врати на магазини и спирки.
Опозиция в България официално няма и не може да има.
Но софиянци разбират, че такава вече съществува. По-късно и цяла България ще разбере, че всичко е започнало на 16 януари 1988 г. в Септември, където в дома на Илия Минев 16 души основават Независимото дружество за защита правата на човека - първата независима структура в комунистическа България.
За председател е избран Минев, прекарал ни повече, ни по-малко от 26 години в затвора като политически противник на режима.
Преди това той се прочува и с апелите си до Виенската конференция за спазване на човешките права и до американския президент Роналд Рейгън.
Доказан антикомунист
Вкаран в затвора още 1945 г., Минев четири пъти е бил пребиван така, че лекарят решава, че е мъртъв и го праща в моргата.
Гробарят обаче усеща, че е жив и Илия се връща в килията, за да започне поредната си гладна стачка в протест срещу режима.
Гладува общо над 480 дни. По късно ще каже: „Какви са причините да съм оцелявал - това си е Божа работа. Във всеки случай не е бил духът на Маркс или Ленин".
С годините Минев се превръща във фигура, без която българска опозиция едва ли някога щеше да има. Оформил характера си в годините преди 9-и, Илия прекарва огромната част от живота си в затворническа килия, но така пропуска всички компромиси, които личността е трябвало да прави в една комунистическа страна.
Минев не е викал по манифестации, не е угодничил на величия, не е донасял против приятели, не е членувал в казионни организации, не си е мълчал заради децата, не е бил купуван с привилегии. Той е останал непокътнат, за да напомня на всички други, че има и друг свят освен комунизма, че е имало и друга България.
„Илия Минев беше един доказан антикомунист. Твърд, безкомпромисен, на него можеше да се довериш," казва Стефан Вълков, съосновател на НДЗПЧ и 21 години политически затворник.
В тоталитарната държава никой не вярва на никого. Но на Илия Минев „можеш да се довериш". Точно за това, макар и 70-годишен, през 1988 г. Минев е единственият, който може да започне борбата срещу режима и да привлече честни последователи.
Вкаран навремето в затвора като националист - легионер, той е достигнал до убеждението, че демокрацията, колкото и недъзи да има, е най-добрата възможна система.
„Всеки народ би бил духовно способен на международната арена, само когато е свободен отделният индивид. Създаденото от нас дружество е с главна цел да освободи български гражданин, па бил той турчин, българин, циганин от страха, който в продължение на 45 години терор в нашата страна, създаде психоза в душата на човека," казва през 1989 г. Минев в интервю за Би Би Си.
Всичко това няма как да се хареса на комунистическата власт. Още през 1988 г. ДС започва арести и изселвания на членове на дружеството. Много от опитите за събрания са спрени с арести и побоища. Започват и експулсирания извън страната.
Световно известни
През януари 1989 г. БКП предприема и първата тотална атака срещу дружеството заради предстоящото посещение на френския президент Франсоа Митеран. С него ще дойдат и много френски журналисти, които искат да се срещнат с български опозиционери, насочени към тях от наши емигранти във Франция.
За да предотврати това, Държавна сигурност арестува 13 активисти на НДЗПЧ, сред които и Илия Минев. Извършен е обиск в дома на пловдивския писател и секретар на дружеството Петър Манолов, на когото са иззети документи, дневници и литературни ръкописи. Пресата е пълна с пропагандни статии срещу дружеството.
Вместо да запуши устата на опозицията, този ход на ДС прави НДЗПЧ неочаквано популярно. Заради иззетия си архив Петър Манолов започва гладна стачка. Илия Минев и Стефан Вълков веднага се включват, а западните радиостанции разгласяват всичко. Щафетно се включват хора от цялата страна.
„Стана лавина," казва Стефан Вълков. „За няколко седмици членовете ни станаха хиляди, много от тях турци. Започнаха да протестират международните PEN-клубове, станахме световно известни".
В защита на НДЗПЧ застават с имената си Кърт Вонегът, Норман Мейлър и Алън Гинсбърг. Френският печат е пълен с информация за репресиите срещу дружеството и гладната стачка, интервюирани са Илия Минев и Петър Манолов.
Разбира се, най-дълго гладува Минев - повече от два месеца. След тях тежи 38 килограма, не може да мърда и мирише на ацетон от метри.
Победата обаче е спечелена - за първи път БКП губи публична битка и това е видяно от целия народ. Под натиска на Запада архивът на Петър Манолов е върнат. Митът за непограшимата партия е пропукан.
„Моят глад беше предизвикателство както към управляващите, така и към обикновения милиционер, към прокурори и партийни секретари. Иначе народът би казал: Щом бай Илия не издържа, какво остава за нас! А народът не заслужава да го превръщат в стадо прасета," казва по-късно Минев.
Нечовешката гладна стачка на Илия Минев и огромният световен отзвук са звездният миг на НДЗПЧ. След като го има примера на дружеството, е далеч по-лесно на други групи да съберат смелост и да се организират в опозиция на БКП.
Никой обаче не е толкова прям в политическите си искания като Илия Минев и неговите приближени. Появилите се по-късно Русенски клуб, „Екогласност" и Клуб за гласност и преустройство декларират далеч по-скромни амбиции, въртящи се около екологични каузи и подобряване на социализма.
Илия Минев обаче винаги е бил не за подобряване, а за край на социалистическото управление в България. Затова дружеството е най-опасно за БКП и срещу него е пусната цялата машина на тоталитарната държава.
Въпреки всичко НДЗПЧ остава една от най-многобройните опозиционни структури, като постоянно набира нови членове в мюсюлманските райони, където интелектуалците от Клуба за гласност и преустройство и „Екогласност" нямат особен интерес.
Илия Минев не само приема турци и помаци в дружеството, но им дава права на представители в едни от най-големите райони на страната - русенски, толбухински, варненски, пловдивски и кърджалийски.
„Борбата за човешки права обединяваше българи и турци," казва Сабри Хамдиев, съзатворник на Илия Минев и после представител на дружеството за Русе.
Според него точно това е безпокояло най-много властта, която в условията на тотална икономическа криза е търсела отдушник в насъскването на българи срещу турци по време на „възродителния процес".
Сценарият не успява. Имащи подкрепата на НДЗПЧ и оттам на запада и неговите радиостанции, турците и помаците в България правят през май 1989 г. най-големите протести в историята на комунистическа България, при които има няколко убити и стотици арестувани.
Основните организатори са хора близки до дружеството, както и предимно турските организации Демократична лига за защита правата на човека и Виена'89 (още за тях в news.bg в следващите дни, б.р.).
Насилията са отразени от всички западни радиостанции. Краят на комунистическия режим започва да изглежда все по-близък.
Водач с една шепа хора
Огромната криза в държавата от лятото на 1989 г. обаче ще донесе и края на НДЗПЧ. Дружеството е придобило голяма известност на запад и много хора искат да установят контакт с неговото ръководство.
Българските емигранти като Петър Бояджиев, Румяна Узунова и Фреди Фосколо, които разгласяват действията на независимите организации, са притеснени, че постоянната комунистическа пропаганда за „фашизма" на Илия Минев може да повлияе на чувствителните на тази тема европейци и оттам да злепостави цялата опозиция в България.
Затова се заговаря за смяна на Илия Минев, който да стане почетен председател на дружеството.
Минев обаче не приема подобни намеци и смята, че единствено той може да е водач на организацията. Не позволява никой да оспорва властта му и в същото време е болезнено подозрителен и изнервен след дългите гладни стачки и побои от ДС. Минев дори не е особено доволен, когато старият му съкилийник Стефан Вълков е избран за зам. председател на дружеството.
„Илия Минев беше особняк, един много труден характер. Той си знаеше неговото и държеше на водаческия принцип," казва Вълков.
От това се възползва Румен Воденичаров, екзотична фигура на химик и планинар, изкачил Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи. Докато българските емигранти се чудят за подходящ заместник на Илия Минев, Воденичаров успява да привлече на своя страна много от членовете на дружеството и постепенно да започне да изземва лидерските функции.
Стига се до там, че на 9 август 1989 г. на общо събрание на дружеството, енергичният оратор Воденичаров е избран за председател.
„Въпреки че Воденичаров беше човек на ДС, той имаше друг манталитет. Той можеше да говори, да привлича хората," казва Вълков. „Илия все започваше с неговите философски приказки - като заговори за космическия разум и не спира. Не става така."
Впоследствие така и не се доказва, че Воденичаров е имал досие. Политическата му кариера обаче е красноречива - от защитник на човешките права, той преминава на яростни антитурски позиции, изгонен е от СДС и отива при националистите от „Нова зора" на Минчо Минчев, осветен после като щатен служител на ДС. За известно време Воденичаров е близък и до „Атака".
Когато идва 10 ноември и голямата промяна, Илия Минев разбира от телевизията. По това време той е блокиран вкъщи, където се възстановява от поредния побой нанесен му от службите за сигурност.
След още една седмица колите на ДС спират да идват пред дома му - падането на комунизма вече е необратимо. Събитията започват да се случват едно след друго в София, където Румен Воденичаров има водеща роля.
Илия Минев едновременно е постигнал голямата си цел - падането на режима, но и е започнал да изглежда все по-изолиран в Септември.
Той все пак отива в София за първите големи митинги на опозицията. Мястото на трибуната обаче е запазено за Воденичаров.
Макар че сред протестиращите има плакати „Искаме Илия Минев", събралите се на трибуната дисиденти, повечето бивши членове на БКП, не допускат стария затворник да говори. Мотивът е, че „така е наредено".
Все пак Минев и малкото му приближени правят свои митинги в Южния парк. Там е и Воденичаров, който събира по 200 души около себе си. Илия Минев - по 10-20.
„Край Илия останаха само някои от първите хора в дружеството, честни хора, но ограничени", казва Стефан Вълков. „Не можеха да привлекат други. Но Илия това не искаше да го приеме и си остана водач с една шепа хора."
Краят на НДЗПЧ
В месеците след 10 ноември НДЗПЧ на Румен Воденичаров става един от основателите на СДС, като председателят участва и на Кръглата маса.
Илия Минев не се предава и също регистрира Независимо дружество за защита правата на човека в Пазарджик. Това дружество обаче започна бързо да загасва и не развива почти никаква дейност освен издаването на в. „Свободно слово", откъдето Минев постоянно апелира за етика в политиката.
„Илия Минев беше мъченик, това беше неговата сила," казва Дянко Марков, също политически затворник, а впоследствие депутат от СДС.
„Но Илия Минев не беше политик и просто не можеше да бъде политик. Политиката не е отстояване на една истина до смърт. Политиката е осъществяване на възможното."
Но това не лежи на Илия Минев. Стефан Вълков не е съгласен с положението и иска дружеството да влезе в СДС. „Това беше перспективно - там бяха хората, там трябваше да бъдем и ние," казва той.
Минев не иска и дума да става - казва, че това не е Съюз на демократичните сили, а Съюз на Държавна сигурност. Така остава и без Стефан Вълков, човекът, с когото десетки години са били заедно по затворите.
Вълков подкрепя дружеството, влязло в СДС. През 1992 г. дори успява да измести Румен Воденичаров и да стане председател.
НДЗПЧ обаче вече е загубило силата си от началото на 1989 г. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите отдавна са се насочили към ДПС и така са лишили дружеството от основната му членска маса.
Така то постепенно загубва тежестта си преди да бъде окончателно замразено.
Останал само с десетина сподвижници в Септември, Илия Минев започва да пише от страниците на „Свободно слово" и срещу доскорошните си най-близки съюзници Стефан Вълков, Васил Златаров, Димитър Амбарев и Петър Бояджиев. Нарича Вълков „пищолджия, жаден за власт", а себе си „господин Никой".
С годините той така и не омеква и не признава, че друг може да е лидер на НДЗПЧ. Не признава и влизането в СДС.
Все пак, когато през 94 г. Стефан Вълков е в болница заради проблеми с бъбреците, Илия Минев пише от страниците на вестника си, че „лицето представлява голям капитал за нашия народ и всеки, който обича България, трябва да признае достойнството му".
През 99 г. пък Минев влиза в болницата в Пазарджик и единственият, който се сеща за него е Стефан Вълков. Той му идва на посещение с още двама стари политически затворници - Георги Константинов и Янко Янков.
Правят си снимки, смеят се, говорят много. Малко по-късно, през януари 2000 г. Илия Минев умира.
Комунистите са можели да го убият сто пъти без никакъв проблем. С всеки свой жест, с гладните стачки, с демонстрациите, с посланията които отправя до Запада, той им е обявявал война. И въпреки това умира от старост, а не в килия на ДС, каквато е била мечтата му.
Може би заради това Илия Минев така и не става герой. Днес нито медиите, нито политическите лидери се сещат за стария затворник, чиято фигура противоречи на приетата от всички версия за „сценария".
Минев обаче остава мъченик на епохата, който показва, че можеш да бъдеш деен, честен и силен дори в една тоталитарна държава.
„Илия Минев доказа, че насилието е по-слабо от стоицизма. Той се оказа една силна личност, която устоя докрай срещу комунистите и запази ценностите си", смята Дянко Марков.
На погребението на Минев снегът е над коляното, но на гробищата има над 2000 човека. Стефан Вълков не дава на друг да ръководи церемонията.
Докато говори вижда, че е дошъл и Воденичаров и го посочва - „гледате ли го тоя мръсник". Няколко души се спускат към Румен, но ги спират, за да не стават скандали.
Когато Вълков поглежда втори път, Румен Воденичаров не е там. Но след толкова усилия, вече го няма и Илия Минев.

Борисов: Да си взимат заплатите и да се омитат
Крайно време е 20 години след промените тези хора да излязат от властта, да се ометат и да се престане с генерираните скандали.
Това заяви премиерът Бойко Борисов, цитиран от БНР, на пресконференция в Берлин.
Българският премиер участва в тържествата по случай 20-годишнината от падането на Берлинската стена.
Колегите от другите партии много по -отчетливо започват да настояват, изтъкна той и обясни - 20 години след промените да си вземат законните пенсии и да отидат да си почиват.
Според премиера управляващите до момента са „направили достатъчно за държавата".
Тези хора на по 60-70 години продължават да искат да работят, още можели да дадат. Крайно време е да дойдат млади хора с друг мироглед, категоричен е Борисов.
Относно искането за отзоваване на българските посланици в Турция и САЩ, той заяви:
Ние отзовахме посланици заради дисциплинарни нарушения и ще продължим да отзоваваме за дисциплинарни нарушения, защото носим отговорност. Убеден съм, че те са направили много нарушения. Светът не свършва след като бъдат отзовани посланиците, посочи премиерът.
Борисов коментира и президента Първанов, както и искания от няколко партия импийчмънт на държавния глава.
Първанов е човекът, който сформира Тройната коалиция, изтъкна премиерът.
По думите му "той е конструкторът на Тройната коалиция и чувството му за вина никога няма да изчезне".
Борисов подчерта, че с всекидневните обвинения, които се повдигат, става ясно, че "коалицията е управлявала България безобразно и е крала безобразно цялата клика".
Неслучайно с Първанов от Кърджали се обажда и ДПС. Единия ден Първанов брани виновния Станишев, на другия ден Станишев брани Първанов. А Доган от Кърджали с маането им проглася, коментира Борисов.
По думите му досегашните управляващи ще търсят медийни варианти да създават скандали в държавата.
Не трябва да им се обръща сериозно внимание. Трябва да се замислим за много по сериозни санкции, подчерта той.
Приемам, че завистта отново е водеща, че се справяме по-добре от тях имаме европейска подкрепа, заяви лидерът на ГЕРБ.
Ако бях на мястото на президента щях да се замисля за ланския сняг, посочи той и допълни - 132 милиона са откраднати. За 4 години не го чух нито веднъж да се изкаже срещу крадците, а сега се опитва да ни иронизира, коментира той.
Борисов добави, че срещу новото управление "се насочват много сериозни сили, които търпят икономически загуби от това че им се режат схемите, каналчетата и притоците от пари."
Относно искането за процедура по импийчмънт премиерът посочи:
Това, което снощи ме информираха, всички партии в момента го искат. Без коалицията БСП-ДПС, заяви Борисов.
Той допълни, че сега „действително е поставен в една деликатна ситуация".
Те го искат. И затова е деликатно. Затова считам, че приказката „език мой, враг мой" е много вярна и когато човек се подвежда по езика си да изговори нещо, трябва да знае какви са последиците, коментира още Бойко Борисов.
Припомняме, преди дни Атака поиска започването на процедура за свалянето на Първанов от длъжност. Основното искане на националистите е заради отказа на президента да отзове посланиците ни в САЩ и Турция.
За искане на импийчмънт на държавния глава се обявиха и от ДСБ. От там обясниха, че ще прибягнат към тази стъпка, ако се окаже, че има молба за помощ до Садам Хюсеин, подписана от тогавашния председател на БСП и настоящ президент Георги Първанов.
Днес от СДС заявиха, че ще подкрепят процедура за импийчмънт на държавния глава, при условие, че обвиненията срещу него не са лековати и имат достатъчно юридически основания.

20 години не стигат за оценка на прехода
Оценките за изминалите двадесет години остават противоречиви и нееднозначни.
Това показва изследване на НЦИОМ, които потърсиха мнението на столичани за прехода.
Според 38% от запитаните сега нещата у нас се движат в правилната посока, а според 34% - в неправилната.
28% от интервюираните не се ангажират с конкретно мнение.
54% от симпатизантите на ГЕРБ и 47% от тези на Синята коалиция определят посоката като правилна, а 53% от избирателите на БСП - като неправилна. С резерви по отношение на прехода са и симпатизантите на Атака (52%) и на РЗС (45%).
При оценката на посоката, в която се движат нещата в България, макар и с малко, преобладават положителните нагласи.
Балансът между постигнато и изгубено през последните двадесет години обаче е по-скоро отрицателен. 43% от столичани посочват, че изгубеното е повече, 23% - че постигнатото е повече, а 34% не дават превес нито на плюсовете, нито на минусите на прехода.
Мнението, че „дори да са постигнати някакви успехи, загубеното е повече" споделят хората над 60 години и хората с ниско образование.
Според най-бедните „това са напълно загубени и тежки за страната години".
Позицията „имаше както добро, така и лошо, не може да се каже кое е повече" по-често споделят хора с основно образование и политически апатични столичани.
Резултатите от изследването показват, че независимо от респектиращия период от двадесет години, преходът в общественото съзнание не е приключил.
Столичани остават разделени и на диаметрално противоположни позиции в оценките си. Данните ясно сочат, че отрицателните оценки са резултат преди всичко на негативен личен опит и лични загуби, а позитивните са по-скоро ценностни и не са пряко обвързани с личното благосъстояние.
Тази особеност и в бъдеще ще затруднява постигането на ясна и единна обществена оценка на т.нар. период на прехода.

БСП започна да вади далаверите на ГЕРБ
БСП започна да вади далаверите на управлението на ГЕРБ. Първият сигнал е за обществена поръчка за изграждане на отсечка от метрото от Обеля до пътен възел Надежда.
Фактите представи лидерът на БСП Сергей Станишев.
Той изтъкна, че ГЕРБ са се обявили за прозрачност на управлението, а в същото време начинът, по който се провеждат търговете на Столична община категорично противоречи на намерението за прозрачно управление.
По думите на Сергей Станишев при предварителната техническа оценка се поставят редица изисквания към фирмите, участващи в процедурите, но общината толерира фирми без опит в изграждане на метро.
Станишев посочи още че фирмите с опит във високото и пътно строителство получават максимална оценка от 18 точки, а фирми с голям опит в строителството на метро получат от 5 до 9 точки.
Още от предварителния етап на тръжната процедура се прави всичко възможно тези фирми, които имат опит в строителство на метро да бъдат отстранени и поставени в неблагоприятно положение, категоричен е председателят на БСП.
Също не са спазени критериите за финансирането - без никакви ясни критерии и оценки някои фирми получават максимална оценка, като търгът за отсечката на метрото се печели от консорциум Метро Билд, посочи още лидерът на червените.
Сергей Станишев е категоричен, че и двете фирми, които са част от консорциума, нямат опит в изграждането на метро.
Метро Билд печели търга с оферта от 53 млн. лв., като са отстранени оферти от 50 млн. лв., а дори и по-ниски.
Димчо Михалевски, бивш зам.- министър на регионалното развитие и благоустройство, от своя страна е категоричен, че при тази поръчка не са спазени изискванията на възложителите.
Той смятат още, че в случая има нарушение на процедурата.
Червените няма да подават сигнал в прокуратурата, тъй като компетентните органи могат да се самосезират.

11 съветници от "Атака" напуснаха партията
Собственикът на телевизия "СКАТ" Валери Симеонов, заедно с още десет общински съветници от "Атака", напуснаха партията.
Това стана по време на днешното извънредно заседание на Общинския съвет, съобщи burgasinfo.com.
Напусналите "атакисти" остават в местния парламент като независими общински съветници. Групата им ще се казва "Независими".
Валери Симеонов обясни, че напусналите „Атака" вече не я припознават като политическия субект, в името на който са влезли в Общинския съвет.
"Действията на "Атака" София в последните четири месеца са меко казано необясними. Те не отговарят на принципите на партията и програмата и са изцяло в услуга на управляващата партия", коментира Симеонов. Политическата кариера за мен не е самоцел, подчерта той.
Всеки от напусналите партията е взел решението самостоятелно, уточни собственикът на „Скат".
Лидерът на „Атака" Волен Сидеров коментира, цитиран от БНР, че Симеонов и телевизията му трябва да отговорят защо заемат позиция в услуга на ДПС.

Иван Сотиров: Мартин Димитров опозори СДС
Заради 80 гласа на вътрешните избори в Разлог Мартин Димитров опозори СДС. Това заяви минути след заседанието на Националния съвет на партията Иван Сотиров.
Той нарече скандално поведението на Димитров и обясни, че председателят на СДС е бил призован, но не е намерил сили да се разграничи от агент на ДС, издигнат от Синята коалиция за кандидат за кмет в Разлог.
Кандидатът за кмет Благой Дункин дори не е член на СДС, а на ДСБ, обясни Сотиров.
"Г-н Дункин и през 2007 г., и сега при проверка излиза, че е свързан с ДС. Ние винаги имаме ясна и категорична позиция - не делим сътрудниците на ДС на добри и лоши", заяви Сотиров.
"Това е срамно и позорно, след като 20 години СДС основно отстоява антикомунизма и е имало категорична позиция срещу агентите на ДС", смята още Сотиров.
Депутатът от СДС обясни, че Мартин Димитров е отказал коментар по този въпрос. "Той нито зае позиция, нито подложи на гласуване от Националния съвет вземане на позиция по този въпрос. Мартин Димитров не отговаря на въпроси, които са му неудобни", гневно коментира Сотиров.
Споразумението за субсидиите за парламентарно представените партии е по-секретно и от анексите за газовите спогодби.
"Лично аз успях да се добера да видя в секретния отдел на парламента анексите към газовите спогодби, но не мога да се добера до предварителното споразумение, което е подписано между Мартин Димитров и Иван Костов", заяви Сотиров.
Той обясни, че Синята коалиция е единствената парламентарно представена коалиция, която не си получава субсидията поради това, че не могат да се уточнят параметрите за това как да се разпредели субсидията между партиите.
"Еднолично бяха правени договорки и понеже тези договорки не са направени както трябва, партиите от Синята коалиция не могат да си получат субсидията", посочи Сотиров.

КНСБ:Бюджетът за здраве ще доведе до корупция
Бюджетът за здравеопазване за догодина ще доведе до криза в системата, лош достъп до здравни услуги, недобро обслужване и корупция.
Това заяви председателят на КНСБ Желязко Христов, цитиран от БНР.
Той участва в дебат за възможностите за промени в Закона за здравното осигуряване и бюджетите на Здравната каса и здравното министерство.
Според председателя на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев от бюджета за здравеопазване за догодина най-ощетени ще са пациентите.
Зам.-председателят на Българския лекарски съюз Георги Ставракиевказа, че притесненията на лекарите са свързани с отпадането на договарянето с НЗОК, намаляването на парите за болниците, одържавяването на касата и намаляването на оперативния й резерв от 250 на 125 млн. лв.
По думите на опозиционния депутат Янаки Стоилов здравният министър вместо да настоява за повече средства в сектора, се държи като заместник на министъра на финансите.

"Присъда" за Кремиковци
Единствената възможност за „Кремиковци" е ликвидацията, която обаче ще се проточи във времето, съобщи на пресконференция министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Той отчете първите 100-дни от своето управление.
Процесът на ликвидация може да продължи години, защото е необходимо честност и прозрачност, уточни министърът.
Трайков информира, че от април досега комбинатът е натрупал още 13 млн. лв. дълг към НЕК.
В „Кремиковци" е създадена фалшива финансова структура. Трайков даде пример с БДЖ, която е извършвала превозите на комбината, и с МВР, което е охранявало вагоните.
Фирмата и ведомството няма да получат парите, които „Кремиковци" им дължи, съобщи Трайков.
Министърът посочи докъде е стигнала реализацията на енергийните проекти "Южен поток", "Набуко" и АЕЦ „Белене". Трайков подчерта, че са създадени проектни екипи, които да реагират по острите проблеми.
Министър Трайков открои и основните приоритети, които ще бъдат следвани - енергийната стратегия, либерализиране на пазара, управлението на концесионната дейност.
Трайков каза още ,че е направен анализ на всички енергийни проекти, в които има българско участие. Създадена е и междуведомствена група за дефиниране на българската позиция по проекта „Южен поток" с оглед на увеличения предложен капацитет на тръбата от руската страна - от 31 млрд. на 61 млрд. куб. метра годишно.
„Когато започнахме като нов екип в министерството, решихме, че действията ни трябва да отговарят на разбираема икономическа логика и целесъобразност.
В тази връзка идеята ни е да има прозрачност в икономиката, енергетиката и туризма. В повечето случаи това е възможно, в други - не е, предизвикателството е да намерим баланса, а защитата на държавния интерес, който трябва да е водещ", подчерта Трайков.
Целта на министерството е приватизацията на Булгартабак и това да стане възможно най-скоро, каза още Трайчо Трайков.
Работи се по смяна на процедурата за приватизация на Булгартабак, ще се наеме и консултант, който да работи заедно с АП то този въпрос.
Вероятно сделка може да има през първото тримесечие на 2010 година.
Според министър Трайков досегашната процедура по приватизацията е била неудачна и предстои да бъде сменена. Консултантът, който ще работи заедно с Агенцията по приватизация, ще избере вида процедура - търг или конкурс.

Путин забавя, но не забравя да си прибере вересиите на „Газпром"
„Газпром" може да наложи на европейските потребители санкции за непотребяването на между 8 и 9 млрд. кубически метра природен газ, предупреди заместник-генералният директор на компанията „Газпром експорт" Сергей Челпанов.
„Ще има заявка за изплащането на 8-9 млрд. кубически метра газ по договорите на принципа „take or pay" (вземи или плати). Това са договорни задължения и те трябва да се изпълняват", коментира Челпанов, цитиран от РИА „Новости".
По-рано медиите съобщиха, че европейските потребители водят преговори с „Газпром" за отмяна на таксите по договорите на принципа „вземи или плати".
Най-големите потребители на природен газ в Европа, Германия, Италия и Турция, през тази година няма да вземат минималните обеми природен газ, предвидени в договорите им с „Газпром".
Италианската компания Eni, турската Botas, немската E.ON и редица други компании попадат под действието на клаузата „вземай или плащай" (take or pay) и би трябвало да платят на "Газпром" неустойки за 2009 г. в размер на до 2,8 млрд. долара.
Чистата печалба на руския газов гигант "Газпром" през първите шест месеца на 2008 година са намалели с 49,8 процента заради увеличени разходи, свързани с текущата дейност на компанията, контролирана от руската държава, предаде междувременно АФП. За посочения период до края на юни чистата печалба на " Газпром" възлиза на 305,8 милиарда рубли (7,1 милиарда евро) спрямо 609 милиарда рубли (14,1 милиарда евро) за същия период на миналата година.
От "Газпром" обявиха, че до края на юни разходите са нараснали с 13.5%, отчасти заради по-скъпия газ от Централна Азия. За първата половина на година дългът на руския газов монополист се е повишил с 31% до 1.34 трилиона рубли ($46 млрд. долара).
„Разочаровани сме от неспособността на компанията да контролира оперативните разходи при настоящите условия. Смятаме, че нарастващата конкуренция от нискобюджетни производители както в Европа, така и в Русия, ще представлява допълнителен натиск върху рентабилността на компанията", се казва в анализ, цитиран от „Ройтерс".
Европейските потребители водят преговори с Газпром за отмяна на глобите за невзетия газ по договорите take or pay през текущата година, мотивирайки това с факта, че на Украйна не са били предявени подобни санкции.
Империята "Газпром", изградена на основата на структури от времето на Съветския съюз, контролира една четвърт от световните резерви от природен газ, припомня АФП. Компанията допринася за 8 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия и осигурява една четвърт от европейското потребление на газ.

Горбачов: ЕС още се страхува от Русия
Европейският съюз трябва да разшири сътрудничеството с Русия, заяви в Берлин последният съветски лидер Михаил Горбачов.
По думите на Горбачов, който участва в световния форум на Нобеловите лауреати, посветен на 20-та годишнина от падането на Берлинската стена, ЕС все още изпитва страх от Русия.
"Все още се усеща страх, но отношенията между Брюксел и Москва са добри и потенциалът им далеч не е изчерпан", добави Горбачов.
Бившият съветски лидер призова за създаване на обща отбранителна архитектура, която да отговаря на интересите както на Русия, така и на ЕС.
"ЕС все още няма ясна представа с каква Русия иска да си има работа", посочи Горбачов.
"Бихме искали да видим стабилна и силна Русия, която да живее в благоденствие и да е правова държава", каза в отговор председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу

ЕС започва преговори за топ позициите
Министър-председател на Швеция и настоящ председател на Европейския съвет, заяви че е на път да свика консултации за определяне на новите ръководни постове в ЕС.
Фредрик Рейнфелд каза, че е готов в най-скоро да свика специална среща на върха на ЕС, на която да бъдат определени председател на ЕС и върховен представител на външната политика - двете позиции, които се въвеждат от Лисабонския договор.
Белгийският министър-председател Херман ван Ромпуй се очертава като лидер за поста на президент на ЕС.
Великобритания външен министър Дейвид Милибанд както стана ясно по-рано днес, е отказал поста на представител на ЕС по външната политика.
Кандидатите трябва да бъдат номинирани от правителствата на всяка една от 27 те страни-членки.
Милибанд и Гордън Браун подкрепиха бившия британски премиер Тони Блеър за поста председател на Европейския съвет. Останалите европейски лидери не избегната да изразят открита подкрепа за Блеър.
Съществуват спекулации, че ЕС може да избере лидер от малка страна, чийто международен профил е по-малко познат и който ще действа като упълномощен представител на Брюксел.
Вчера в Берлин шведският министър председател заяви, че е разговарял с всички държавни и правителствени лидери от ЕС „за да чуе кой искат да заеме новите постове."
„На път съм да направя заключенията си. След като разговарях с всички, имам по-ясна представа за ситуацията и ще поканя моите колеги на извънредно заседание в Брюксел.", е заявил Рейнфелд.

според лисабонския договор
С новия Лисабонски договор се въвеждат постовете „Председател на Европейския съвет" и Върховен представител по външните работи, който ще председателства Съвета по външните работи и който ще бъде един от заместник-председателите на Комисията, ще гарантира последователността на цялата външна дейност на Съюза

Обама близо до решение за войските в Афганистан
Президентът на САЩ Барак Обама е близо до взимането на решение за изпращане на допълнителни войски в Афганистан.
От Белия дом подчертават, че президентът все още не е взел решение за броя на войските или някои аспекти на преработената стратегия за Афганистан.
Военното разгръщане най-вероятно ще започне през януари с мисии в 10 града.
Говорителят на Белия дом Робърт Гибс заяви, че президентът Обама ще се срещне отново в сряда с ключови за външната и военната политика екипи, но планът за Афганистан ще бъде огласен най-рано в края на този месец.
Робърт Гибс заяви, че Пентагонът „работи по допълнителни препоръки", които ще бъдат представени на Обама, който все още не е решил какво ще е съотношението между тези, които ще участват в битки и тези, които ще обучават афганистанската армия.

Обама планира да посети Хирошима и НагасакиБарак
Обама планира да посети японските градове Хирошима и Нагасаки, който бяха унищожени от американски атомни бомби по време на Втората световна война.
По този начин Обама ще стане първият действащ президент на САЩ, който ще направи такава визита.
В интервю за японското телевизия NHK той обаче е уточнил, че Хирошима и Нагасаки не се вместват в препълнената му програма за тазседмичното му кратко посещение в Япония.
В последно време сред японците расте очакването да приемат шефа на Белия дом поне в един от тези градове.
Надеждите на японската общественост се разпалват и от призивите на Обама за свят без ядрено оръжие, както и присъждането му на Нобелова награда за мир.
Призивите на Обама за посещение на Хирошима и Нагасаки са публикувани в японски медии, в петиции на граждани и в частни писма на студенти, изпратени до Белия дом. Официална покана са изпратили и кметовете на двата града.
Според анализаторите все пак става въпрос за извънредно болезнен политически въпрос. Посещението на Обама и съпричастността към японците би могло да му изиграе лош номер.
Според противниците му по този начин той поставя под въпрос правилността на решението за хвърлянето на атомните бомби.
Много от американците все още смятат това за прагматично решение, което е довело до по-бързото приключване на Втората световна война

Ракетите на "Хизбула" могат да достигнат израелски градове
Групировката „Хизбула" разполага с ракети, които имат възможност да достигнат основните израелски градове.
Това предупреди началникът на Генералния щаб на армията на Израел ген. Габи Ашкенази, цитиран от БиБиСи. Той добави, че движението има десетки хиляди ракети, измежду които и такива с обхват от над 300 км.
По думите му това означава, че те могат да достигнат Тел Авив.
Спокойствието в момента по границите на север и на юг е привидно, посочи още Ашкенази. През това време подобни терористични групировки събират сили, отбеляза той.
БиБиСи припомня, че преди дни израелските военноморски сили задържаха кораб,превозващ стотици тонове ирански оръжия, предназначени за Хизбула в Либия.
Впоследствие Израел обвини Иран във военни престъпления заради заловения кораб.
Според премиера Бенямин Нетаняху, целта е била снабдяване на групировката Хизбула с оръжие, за да убиват колкото се може повече евреи.

Жестомимичният език става официален в Унгария
От юли следващата година жетсомимичният език на глухонемите става официален език в Унгария. Това е решил вчера парламентът на страната.
От догодина в седми клас в училищата ще може да бъде избран предмет жестомимичен език.
По смисъла на новия закон от 1 септември 2017 езикът на глухонемите ще стане задължителен предмет.
От 2011 глухонемите ще могат да решават дали искат да комуникират в администрацията писмено или чрез преводач.
Пред унгарската информационна агенция МТИ председателят на Съвета за правата на хората с увреждания Петер Хорват е обяснил, че законът, който депутатите единодушно са приели, признава жестомимичния език като независим и естествен език.
Според правните норми глухонемите са езиково малцинство. След приемането на езика глухонемите в Унгария са бъдат вместо малцинствена група от хората с увреждания -езиково малцинство.

Сексуален тормоз накарал ученика касапин да убие
Поредното заседание по делото срещу Николай Арабаджиев - убил и разфасовал с хирургическа прецизност свой съученик - започна с разпит на бащата на обвиняемия.
Родителят обясни, че синът му през последните 6 месеца на злополучната година е станал мълчалив, бил вече „различен човек", свил се в себе си, станал притеснителен и само четял.
Не искал да разговаря с родителите си какво го мъчи, а ги отпращал с думите: „Оставете ме намира".
Често се връщал от училище афектиран. Веднъж нахлул в кухнята, ударил микровълновата печка и изкрещял: „Как можа това са случи с мен".
След това отишъл при родителите си и им казал: „Не искам никой да разговаря с мен".
Баща му искал да отиде да се види с класната му и с другите учители, за да изяснят какъв е проблемът, но Николай го спрял с думите:
„Недей да се месиш, ще стане по-лошо. Аз мисля, че ще се справя сам" - с тези думи той уверил баща си да не ходи в училището.
Едва когато влязъл в ареста той написал писмо на баща си, в което му разказва всичко - бил подложен на хомосексуален тормоз.
Баща му обясни още, че от 2006 година Николай Арабаджиев вземал уроци по химия и биология при частни учители във връзка с намеренията му да кандидатства медицина.
По някое време на учебната година, решил да се усамоти в апартамента на баба си и там да учи.
Припомняме, версията на адвоката на Николай - Марин Марковски - е, че обвиняемият е убил, тъй като е бил малтретиран сексуално.
Според ключовата сексологична експертиза обаче Николай Арабаджиев не е с хомосексуални наклонности. Сексологът Илия Врабчев бе категоричен в становището си - момчето не е хомосексуалист и има влечение към полово зрели жени.
За News.bg доктор Врабчев обясни, че за констатиране на сексуалната ориентация на един човек водещ метод е интервюто, към което се използват и методите на параклиниката.
Според него няма външни белези, по които да се разбере влечението на един човек. По думите на доктор Врабчев много женствени на външен вид мъже са хетеросексуални и много мъжествени на пръв поглед мъже имат влечение към същия пол.
„Човек сам определя какъв да е. Това е въпрос на вътрешното аз, коментира още доктор Илия Врабчев.
Хетеросексуалността на Николай Арабаджиев, според сексолога, не означава, че върху него не може да бъде упражнявано хомосексуално насилие. Не е задължително също така насилникът също да има влечение към мъже.
Хомосексуалното насилие е един особен вид насилие над личността. „Така е най-силно унижението", категоричен е доктор Врабчев.
Експертът не е изследвал дали Арабаджиев е бил обект на сексуално насилие, тъй като съдът не му е поставил такава задача.
Момчето се е развивало съвсем нормално в сексуално отношение, категоричен е сексологът - на 17 години е бил първият му сексуален контакт с момиче, 2-3 пъти седмично е имал „мокри сънища", а на 13 годишна възраст е първата му възбуда, последвана от семеизпразване.
В хода на разследването Николай Арабаджиев е дал показания, че е бил тормозен сексуално от свои съученици. Оплакал се, че един от тях го е накарал да го задоволи сексуално, използвайки ръката си, в друг случай се опитали да проникнат в него.
На днешното заседание бяха разгледани и 2 съдебно психиатрични експертизи, които са категорични, че той е психично здрав и е можел да осъзнава постъпката си.
Фактът, че след като разчленил Атанас Атанасов е заспал, психиатрите обясняват с емоционално изчерпване. Първо Арабаджиев ударил смъртоносно съученика си, после решил да му помогне, тъй като видял, че състоянието му е тежко. Било вече късно - Атанас бил мъртъв. Тогава Арабаджиев решил да разчлени тялото му, за да може по-лесно да се отърве от трупа. Всичко това, според психиатрите, е довело до силно емоционално напрежение и свръх умора.
Бащата Иво Арабаджиев каза още, че синът му имал медицински уреди, сред които обаче нямало стетоскоп или предметни стъкла.
Оказа се, че в апартамента на бабата, където е извършено убийството, братът на Николай Арабаджиев, бившият музикант от "Шоуто на Слави" Иво Арабаджиев, си държал градинарските уреди.
Той живеел в съседния блок и поддържал междуболковото пространство. Градинарството му било хоби.
Имал косачка, уреди за подкастряне на храсти. Там в апартамента двамата братя държали и гира, още от деца правели мускули с нея.
Обвиняемият Николай Арабаджиев също тренирал с гирата.
Делото продължава на 1 декември, където трябва да бъдат разпитани още свидетели, сред които и учителките на Арабаджиев по химия и биология.
Съдията е готов да приключи делото и обясни, че на 1 декември заседанието ще продължи цял ден, за да може евентуално показания да даде най-после и самият Николай Арабаджиев.