Затишие пред байра ( с обраното лозе)
от Иво Инджев
За червените, които никога не са печелили в столицата, каузата отново беше в това, да бъдат уязвени сините – абсолютно буквално приложение на принципа на шопа „ не сакам да ми е добре, а на Вуте да му е зле”.
Ако Вуте е Бойко обаче, не са познали. Нищо му няма. Неговият кандидат за кмет на София Йорданка Фандъкова спечели с рекордно висок резултат, макар и при рекордно ниска активност .
Червените участваха на изборите на принципа на друга шопска мъдрост: „ и у празен трамвай да съм, па че се бутам”. Трамваят този път не го караше Станишев, а Кадиев, който се очертава като новия ватман.
Ще има ли битка „Ватман срещу Батман” на национално ниво някой ден?
Не искам да избързвам с такава прогноза, но не ми се ще и да повтарям сметките около получените гласове и тяхната проекция върху моментните настроения. Именно защото са моментни.
Това наистина бяха най-предсказуемите избори. И най-спокойните. Какво ли вещае това затишие пред баира, които предстои да изкачваме при продължаващия спад на икономическите показатели в условията на развиваща се криза?
Толкова бяха спокойни, че четири пети от гласувалите на парламентарните избори сини софиянци са решили, че този път спокойно могат да не гласуват. И това са именно гласоподавателите, за които ( толкова подигравателно ) пишат, че били сред най-дисциплинирания електорат!
Прекалената предсказуемост в политиката е нож с две остриета – докато едното успешно порязва противника, другото може да стори същото на ръката, която го стиска твърде здраво. А десният избирател е човек, който държи на личното си достойнство.
В този смисъл, десните се представиха достойно в София.
ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ
Подготовка за климатичната конференция в Копенхаген
Министрите на екологията от 40 държави се събират днес в Копенхаген, за да подготвят предстоящата световна климатична конференция. Разговорите, които ще се проведат при закрити врата, се считат за последен шанс да бъде постигнат компромис между индустриалните държави и бързо развиващите се икономики. Срещата на върха на държавите от АТИС приключи с разводнена заключителна декларация относно климатичните цели. Те само апелираха за по-силна стопанска интеграция и повече компромиси на предстоящата климатична конференция. На срещата на АТИС САЩ, Китай, Япония и останалите 18 страни от азиатския регион дори премахнаха цели пасажи от поставените климатични цели, между другото и настояването за намаляване наполовина на изхвърляните емисии въглероден двуокис до 2050 година. В замяна на това те приветстваха искането на датския премиер Расмусен в Копенхаген да бъде постигнато обвързващо политическо споразумение.
Обама защити универсалните човешки права
По време на посещението си в Китай американският президент Обама апелира да се спазват универсалните човешки права. Пред няколкостотин студенти в Шанхай той заяви: "Ние не желаем да налагаме на другите нашите ценностни представи, но в същото време сме убедени, че става дума за всеобщи човешки права като свободата на мненията и вероизповеданията, както и достъпа до информации и политическа дейност, които са валидни не само за САЩ, но и за Китай и всяка друга държава по света."
По-късно Обама ще отпътува за Пекин, където ще се срещне с партийния и държавен ръководител Ху Цзинтао. Основни теми на разговори по време на тридневното посещение на американския президент в Китай ще са търговските взаимоотношения, опазването на климата, атомният спор със Северна Корея и Иран, както и ситуацията в Афганистан и Пакистан.
Германската индустрия съкращава работни места
Независимо от леко подобрената икономическа конюнктура, индустриалните фирми в Германия продължават масово да съкращават работни места. Най-значителните съкращения са в машиностроенето, автомобилостроенето, металопреработващата индустрия, както и в производството на гумени и пластмасови изделия. Единствено в хранително-вкусовата и фуражната промишленост се отбелязва известен плюс.
Бос на мафията бе заловен в Сицилия след дълго издирване
Полицията в Италия нанесе нов удар на сицилианската мафия. Втората по важност фигура в Коза Ностра Доменико Ракуля беше заловен след 15-годишно издирване. Осъденият за убийства и други престъпления на доживотен затвор мафиот се числеше към 30-ината най-опасни престъпници в Италия.
Тъп юбилеен спектакъл
20 години по-късно разрухата е по-видима от всякога
20-та годишнина от десети ноември бе белязана, а и донякъде изместена в общественото и медийното внимание от поредния политически скандал. За връзката между двете събития е анализът на Ясен Бояджиев.
България отбеляза подобаващо 20-годишнината от падането на Стената и крепящите я комунистически режими, включително българския. Подобаващо в смисъл - напълно в противоречивия дух и театралната стилистика на така наречения български преход.
Манджа с грозде
За да го оценят, най-големите медии се надпреварваха да канят предимно дейци на самия паднал режим и на неговите тайни служби. Безспорен връх в медийната интерпретация на юбилея бе участието на внучката на Тодор Живков в телевизионно предаване, в което покрай сладката раздумка под нейно ръководство бе направена любимата салата на дядо й.
Позамазаният десети ноември
В резултат, въпреки че се чуха и други мнения, като цяло остана вкусът на нещо сбъркано като "манджа с грозде". Спомените и обясненията като че ли укрепиха все по-разпространеното сред широките народни маси двойнствено убеждение, че демокрацията е хубаво нещо, но едно време си беше по-хубаво. Че промяната е историческа, но май по-добре да не беше започвала.
Барабар Бойко с дисидентите
Опитвайки се както винаги да огрее навсякъде, премиерът също изпадна в известно раздвоение. От една страна духом бе в НДК като официален патрон на юбилейния концерт за 20-годишнината на любимата група на Владимир Путин, преминал при голям успех под надслов "Кой каза, че живяхме лошо?".
От друга страна, телом премиерът бе на юбилейното тържество край Бранденбургската врата за 20-годишнината от падането на Берлинската стена, поканен по думите му лично "сред приятели, но и сред хора дисиденти, а не бивши агенти". Както се казва, "барабар Бойко с дисидентите".
Президентът - дисидент на нашето време
Обиден, че и той не е там, президентът се направи на дисидент тук. Естествено не спрямо някогашната, а спрямо днешната действителност. Пред приятелски благосклонна 20-годишна публика, с къса памет както за събитията преди и след, така и за неговата роля в тях, президентът разви любимата си теза за бавните и изначално сгрешени реформи и несправедливия преход, въпреки някои "достойнства в политически и международен план". Естествено, нямаше кой да му каже, че каквито и да са достойнствата, те са се случили не заради него, а въпреки него. Защото той лично е участвал и даже възглавявал яростната съпротива срещу всяка разумна промяна.
Театралната постановка "Война на институциите" разочарова публиката
Въобще президентът си изпя старата любима песен, в която малцината, поискали и опитали се да направят истинска промяна, се оказват виновни за неуспеха на промените. И всичко щеше да си мине кротко, ако той не бе решил, сякаш е паднал вчера от небето, да попита новото правителство защо не смее да притисне до стената недосегаемите мутри и босове на организираната престъпност, чиито имена всички знаели. Имената, естествено, президентът не каза, но и това бе достатъчно, за да започне кулминацията на юбилейното честване, любимото представление на прехода - война на институциите.
За какво беше цялото театро?
"Вероломното нападение" предизвика порой от люти закани, обвинения и декларации, подкрепени със заплашителни намеци за страшни разкрития. Някои се включиха всеотдайно и от сърце, други – с ясното съзнание, че всичко е на ужким. Както казваше Алф от едноименния филм по отношение на Студената война – едните не искат война, другите се борят за мир.
В края на краищата до разкрития, както винаги, не се стигна. А натрупаното в началото и обещаващо драматична развръзка напрежение необяснимо бързо беше изпуснато, "за да се изчисти името на България". Възцари се мир, юбилейният спектакъл свърши, а публиката за пореден път през последните 20 години остана да се пита: за какво беше цялото театро, кой за какво се бори, кой пише репликите на актьорите и им плаща за участието, на кого се отплащат те.
Автор: Ясен Бояджиев/Редактор: Александър Андреев
Скъпо, грозно и не рита. Що е то?
Поредното местопрестъпление
По-младите вече не помнят този класически соц-виц. Това е българската машина за ритане. Нещо подобно посмя да каже министър Дянков за БАН: в смисъл, че е скъпа, остаряла и не прави открития. Коментар на Андрей Райчев.
В изявлението си за БАН министър Дянков прояви смелост, само дето погрешка каза "феодални старци", а може би искаше да каже "синодални". Но и феодални става, мен ако питате... Г-н Дянков обаче иде от Америка и просто не си представя какво си навлича на главата. Да беше поискал едновременната забрана на БСП и СДС, нямаше да е толкова застрашен от публични атаки. Сега като се почне... Впрочем няма нужда от предупреждението да внимаваме - ще бъде достатъчно шумно.
Прав е, прав е...
Прав ли е министърът?
Преди всичко обаче трябва да си зададем естествения "американски" въпрос: Прав ли е г-н Дянков? Да се вгледаме във фактите: Първо: От около 30 години в БАН няма направено значимо откритие. Второ: Ръководството на БАН се самоизбира: началството назначава директори на институти. Те "свободно" избират началството. Трето: Това струва годишно 100 милиона лева. Четвърто: Отделно като собственост на БАН са замразени няколко милиарда евро.
Пето: В целия свят въпросът е решен лесно: научният потенциал е придаден към университетите. А най-перспективните направления се водят от публично-частни дружества (защото носят огромни печалби и така се развиват по-бързо). Шесто: Сегашното, предишното и по-предишното ръководство на БАН подразбират, че науката губи пари "по дефиниция". А всъщност тя е най-печелившият отрасъл в света и в историята на човечеството.
Заден ход, строго мърморене или научна фантастика?
Прав е значи министърът. Но как ще се развие тази история? Отворени са три варианта. Вариант 1: "Заден ход". Обявява се, че министърът не е разбран добре. Прави се помирителна среща, след която "синодалните" внезапно благодарят на правителството. Причината е, че бюджетните им искания са повече от удовлетворени. Изобщо - мир и спокойствие. Цена: половин милиард лева за следващите четири години.
Какво ще последва: истинска реформа или само шум?
Вариант 2 (най-вероятен): "Строго мърморене". Правителството изръмжава. "Феодалните" усещат, че могат да счупят дебелия, стар и приятен клон, на който седят. Заговарят за "реформа". Пенсионират двама-трима 80-годишни. Благодарят на правителството и съкращават (чудо!) бюджета си с 10 на сто. Е, не чак с десет, но така казват. Е, не чак съкращават. Но благодарят много.
Млъкни, сърце!
Вариант 3: "Научна фантастика". Правителството и парламентарното мнозинство дават самостоятелност на институтите в БАН. Обявяват сградния фонд за публична държавна собственост, за да се "издържа" науката не от продажба на недвижимост, а от дейност. Разрешава на институтите да правят каквото преценят, включително да се сдружават. Но без да получават държавни пари за издръжка, освен малко за старт. На втората година половината са загинали, но другата половина вече печели пари. Като университетите. Но млъкни, сърце! Не БАН е пред алтернатива, а правителството! И алтернативата е строга: реформа или шум.
Автор: Андрей Райчев/Редактор: Александър Андреев
Борисов като сърфист В политиката вълните са винаги големи и коварни
Ще успее ли кабинетът "Борисов" да се задържи на гребена на вълната и какво може да се очаква от вътрешнопартийните междуособици в БСП? На тези въпроси се спира германският политолог д-р Марк Майнардус.
Д-р Марк Майнардус е шеф на софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Политологът работи вече пет години в България. Ето оценката му: „Най-големият успех през стоте дни на кабинета „Борисов” е, че правителството не се провали. Сто дни са твърде кратко време, за да бъдат оценени потенциалът и възможностите на едно управление да извърши реформи. За сто дни може да се направи война, да бъде разрушен един дом, да се направят много неща, но не и да се извършат дълбоки структурни реформи в икономиката или в правосъдието.
Пицата, която ще бъде сервирана догодина, ще е тънка
Това, което направиха министрите на Борисов, бе оценка на наследството и на актуалната ситуация в техните ресори. Тепърва им предстои да извършат законодателни промени, които да дадат зелена светлина на плановете за реформи. Едва когато подобни промени бъдат подкрепени от закони, ще бъдем свидетели на успешни първи двеста дни на кабинета „Борисов”. Затова е по-разумно да не избързваме с оценките си.
Ще сподели ли Бойко Борисов съдбата на други "спасители"?
Ако след една година, например, реформите още не са започнали, сегашната власт ще бъде обречена да сподели съдбата на предшествениците си. Въпреки предварителните анонси все още няма случаи на изправени пред съда личности заради участието им в корупционни схеми. Това отчасти е и поради факта, че дори добре работеща прокуратура не може да състави солидно обвинение срещу мащабните случаи на корупция.
Това, което наистина видяхме като дело на новото правителство, е бюджетът, при чието изработване финансовият министър Симеон Дянков без съмнение успя да ограничи щетите от прахосването на държавни пари, извършено от предишния кабинет. Тънката пица, която ще бъде сервирана през следващата година, е част от мерките за обуздаване на бюджетния дефицит. Неговото балансиране ще погълне много внимание и през следващата кризисна година. Засега усилията да се ограничи инфлацията са успешни.
Изненадващото е, че въпреки орязването на държавните разходи някои социални сектори не пострадаха сериозно. Като пример бих дал размерите на пенсиите. Секторът на заетостта обаче изисква повече усилия, особено на фона на нарастващата безработица, която ще достигне своя пик в края на следващата година.
„БСП е в катастрофално положение”
Високият рейтинг на кабинета „Борисов” се дължи и на подкрепата от страна на медиите, които засега оценяват позитивно новия „спасител”. Но същите тези медии ще сменят тона, ако очакванията от Бойко Борисов се стопят по подобие на 800-те дни на царя. Борисов и министрите му тепърва ще разберат колко трудно е да се остане на гребена на вълната на популярността, ако тя не бъде следвана от вълна на истински промени.
Точно в обратната посока е развитието в БСП, където низходящата тенденция се задълбочава. Но това не е толкова странно, защото и в Германия загубилата изборите Социалдемократическа партия е в същата ситуация. И германските социалдемократи ще се нуждаят от време, за да изплуват отново нагоре. Все пак, ако положението на германските социалдемократи понастоящем може да се оцени като мрачно, то определението „катастрофално” подхожда отлично на ситуацията, в която се озова БСП след изборите.
На светлинни години от някогашни звездни мигове
"Имиджът им е тежко осакатен"
Обикновените българи с право възприемат БСП като партия на бившата комунистическа номенклатура, на олигарсите и на корумпираните апаратчици. Необходими са огромни усилия и вътрешнопартийни реформи, за да се изчисти подобно негативно отношение. Всъщност в БСП никога не са искали помощ от наша страна. А ние сме все пак германска политическа фондация, която изповядва ценностите на социалдемокрацията.
Ще бъде много трудно, но е напълно възможно самата БСП да отстрани от ръководството си по драстичен начин хората, имената, физиономиите, които я отъждествяват със сегашния й негативен имидж. Някои леви партии в Източна Европа успяха да свършат това. Имам предвид социалистите в Хърватия и Словения, които вече никой не възприема като посткомунистически креатури. Някои партии обаче не успяха – например бившите полски комунисти.
Това, което мога да кажа за българските социалисти, е, че досега те не съумяха да създадат сериозни и смислени контакти със семейството на останалите европейски партии със социалистическа и социалдемократическа ориентация, в това число и с нас, германските социалдемократи. Така и не успяхме да убедим нашите партньори в България за впечатленията, които тяхната партия поражда навън...”, каза за Дойче Веле д-р Марк Майнардус, шеф на софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”.
С Марк Майнардус разговаря Николай Цеков
ПО МЕДИЯПУЛ.БГ
Разрушеният дом на промяната
Стратегии на вчерашния и утрешния ден
Доц. Огнян Минчев
Рухването на комунизма откри пространство на свободно обществено творчество за народите от бившия Източен блок. Геополитическата рамка на промяната съществуваше, но тя бе безпрецедентно широка в контекста на новата история на Централна и Източна Европа, белязана от имперска принуда, разделение и подтисничество. Всяка страна от вече бившата Източна – комунизирана Европа успя в различна степен да се възползва от това ново пространство на свобода.
Успехът на обществената трансформация зависеше от много фактори – както исторически, така и актуални, но три от тези фактори са особено значими, когато оценяваме стратегията за промяна, осъществена от различните национални елити в посткомунистическия преход.
На първо място, от ключово значение беше съществуването на
влиятелна лидерска общност с ценностна и идейна определеност,
способна да поведе страната в правилната посока на промяна. В Полша това беше дисидентският елит, ръководството на “Солидарност”, католическите интелектуалци, експертите на демократичното движение. В Чехия – дисидентските кръгове на “Харта 77” начело с Вацлав Хавел, лидерите на Пражката пролет, съхранили уважението и подкрепата на обществото, както и поредица консервативно-либерални интелектуалци, най-известен сред които се оказа настоящия президент Вацлав Клаус. В Унгария ръководството на промяната бе упражнено от либералното крило на комунистическата партия, което през 80-те години насочи режима категорично в посока реформа и либерализация.
На второ място, успехът на стратегията за промяна бе в зависимост от способността на водещия реформистки елит да наложи своите възгледи като хегемонен проект в обществото и
да създаде широка база за консенсус
по проблемите на пост-комунистическия преход сред повечето – или всички значими обществени и политически направление, възродили се след краха на комунизма.
Този консенсус бе от ключово значение за устойчивата трансформация на националните институции и от особено важно значение за успеха на една решителна и бърза икономическа реформа по посока свободно пазарно стопанство, за която обществото трябва да плати скъпа цена.
Консервативно-либералното направление в гражданската демократична общност на Чехия начело с Вацлав Клаус успя да се наложи и да осъществи своята визия във вътрешна конкуренция със социал-либералните кръгове около Вацлав Хавел, поради което партията на Клаус – ОДС, на практика управлява страната през по-голямата част от последните две десетилетия, гъвкаво сменяйки институционалните форми на своята политическа хегемония.
Вътрешните разделения сред реформистката коалиция на “Солидарност” в Полша не позволиха формирането на подобен хегемонен проект от средите на демократичната общност, затова по-голямата част от 90-те години преминаха под превеса на динамично реформиращите се бивши комунисти. За да не остане и сянка от кавички върху определението “динамично реформиращи се”, нека посочим, че самото ръководство на бившата компартия начело с президента Квашневски инициира най-радикалната лустрация на бившия режим в сравнение с цяла посткомунистическа Европа (без ГДР). В Унгария социал-либералния проект на посткомунистическия реформистки елит задържа почти пълна хегемония срещу дясно-националистическата политическа общност през по-голямата част от периода до 2007 г.
Трето,
способността на доминиращата лидерска група
и нейния политически проект да мобилизират решаващо мнозинство сред гражданите на страната за достатъчно дълги периоди от време е от основно значение за политическата стабилност и за акумулиране на управленски ресурс да се правят тежки и болезнени реформи в икономиката и обществото.
Това условие сякаш бе най-трудно изпълнимо. Години наред в посткомунистическа Европа нямаше правителство, успяло да повтори мандата си. Болезнените пазарни реформи, разширяващата се политическа корупция и криминализираната икономика доведоха до силни популистки вълни в политическия процес на новите демокрациии. Но дори и тук можем да посочим определени успехи в сравнителен план – чешката десница успя да удържи своите позиции дори и при двата мандата на социалдемократически кабинети на малцинството.
В Прибалтика бяха осъществени успешни коалиционни формули срещу политическа нестабилност, а в Полша вълната на консервтивен популизъм бе укротена след като от двамата Качински на сцената остана само единия. Във всяка от тези страни ефективният обществен съюз за промяна бе продукт и на успешно съвместяване на демократично-пазарната реформа със стратегия за модернизация, способна да интегрира значителна част от традиционалистките обществени слоеве в състава на политическото мнозинство.
Тази по-подробна екскурзия из Централна Европа имаше смисъл като рамка за сравнение на процесите у нас. Сериозните дефицити и неуспехи на българския посткомунистически преход се дължат до голяма степен на неспособността на обществените и политически елити у нас да реализират всяка една от тези три стратегически предпоставки за обществена трансформация.
Българският преход започна с претенцията на “комунистите – реформатори”
да установят хегемония и контрол върху процеса на обществена промяна. Поставям определението “комунисти – реформатори” в кавички, за да не би някои по-неинформирани читатели да помислят, че крилото на Луканов – Младенов – Лилов има нещо общо с реформираните комунисти от Унгария или Полша.
В Централна Европа реформистките крила на управляващите до 1989 г. партии не само скъсаха напълно със своето минало – те приеха безусловно политическата идентификация на либералната социалдемокрация в Европа – пазарна реформа, либерална политическа система, категорично скъсване с легитимността на целия комунистически период и лустрация, евроатлантическа интеграция.
В България либералното комунистическо крило начело с Луканов – Лилов предприе стратегия за обществена промяна в нейния възможно най ретрограден, антидемократичен вариант. Основният въпрос, на който трябваше да даде отговор тази стратегия бе как да се осъществи прехода от тоталитарен комунизъм към авторитарна олигархия чрез релегитимация на управляващия комунистически елит в система на имитирана демокрация и съхранен контрол върху общественото богатство.
Луканов черпеше вдъхновение от моделите на Институционно-революционната партия, управлявала в система на (повече или по-малко) мек авторитаризъм Мексико повече от седем десетилетия и от Либерално-демократичната партия (ЛДП) на Япония, която несменяемо управлява страната след Втората световна война чак до настоящата 2009 г.
Вътрешно-фракционната конкуренция в ЛДП всъщност реализира до голяма степен плуралистичния характер на японската демократична система, доколкото останалите партии са твърде слаби за да й се противопоставят в продължение на десетилетия.
Освен ограниченията на плуралистичната демокрация и авторитаризмът “в кадифени ръкавици” в мексиканския случай, Луканов и екипът му са очевидно привлечени от мощния държавен контрол, който и двете несменяеми партии на власт упражняват върху националната икономика.
В България няма традиция на организирана съпротива срещу комунистическия режим извън спорадично проявяващото се “отклоняващо се поведение” на малки групи интелектуалци в самата комунистическа партия, което е своевременно “профилактирано” от репресивните органи на режима. Независима икономическа дейност в страната не съществува в продължение на десетилетия – цялата стопанска дейност се осъществява под контрола на режима.
Плахите стъпки към пазарна реформа след 1987 г. също остават изцяло в рамките на партийното номенклатурно съсловие. Управляващата партия и нейните служби за сигурност са единствените организирани групи в страната – обществото е атомизирано и безпомощно в липсата си на традиции и модели за самоорганизация. Новопоявилите се дисидентски групи се състоят или от напълно маргинализирани представители на “недоубитата буржоазия”, или – в повечето случаи – от “наши момчета” с горещи глави и интелектуални инспирации, долетели от “Новый мир” и “Огонек”.
Тази новопоявила се опозиция е идеалната “гарнитура”
на една дирижирана псевдо-демокрация под хегемонията на “комунистите реформатори”, които вече са предприели решителни мерки за трансформацията на общодържавната собственост в колективна частно-олигархична икономическа база на предпазливо еволюиращия режим. След 1980 г. значителни ресурси са прехвърлени в създадените на Запад “задгранични дружества”. Набързо подготвени във “фирмено дело” представители на стопанския партиен актив и на специалните служби са легендирани като успешни бизнесмени, внезапно появили се във вакуума на катастрофиращата държавна социалистическа икономика. Единият реже подводници в Малта, другият – жъне успехи във Виена, третите и четвъртите внезапно разкриват банки, финансови къщи, съюзи на “честни частници”.
Назначените от Партията бизнесмени безмълвно поемат куфарчетата с дялов капитал от
“България ООД” – новата корпорация за демократичен социализъм.
Приоритет над икономиката в този нов корпоративен модел отново трябва да има политиката. Реформираната партия се превръща в колективен държавен капиталист, чиито оторизирани представители играят разпределените институционални роли в рамките на ре-легитимираната политико-икономическа олигархия. Луканов и Лилов имат сериозни различия в детайлите. За Лилов японско-мексиканския модел е прекалено либерален – Китай на Дън Сяопин е образецът за предпочитане. Лилов държи на “лявата” идентификация на Партията – олигархия. Луканов е равнодушен към идеологическите детайли – важно е котката да лови мишки. Важно е обществената инциатива – стопанска, политическа, гражданска – да остане в рамките на партийния елит, организиран като олигархия начело на държавата и обществото.
Провалът на стратегията Луканов – Лилов се обуславя от два много важни фактора. На първо място,
“комунистите-реформатори” подцениха потенциала
на българското общество да произведе демократична алтернатива на статуквото в месеците след преврата от 10 ноември. Въпреки честите критики и дори снизхождение към първите етапи на развитие на българската демократична общност, успехът да се противопостави единна алтернатива на преименуваните комунисти броени месеци след края на режима е постижение, което спести на България една много по-незавидна съдба в сравнение с това, което страната ни представлява днес, 20 години по-късно.
Първото важно условие за успех на стратегията Луканов – Лилов – преутвърждаването на политическата хегемония на вече бившата комунистическа партия – не можа да се осъществи. България навлезе в период на динамична политическа конфронтация между двата полюса – и двата обществени съюза, чиито алтернативи за обществена промяна се обезсилваха в мъртво равновесие в продължение на години.
Вторият фактор за провал на олигархичната посткомунистическа стратегия бе
невъзможността на БКП да формира интегриран елит,
способен да упражнява политическа хегемония и олигархичен контрол в контекста на новата геополитическа ситуация в Европа. Българската комунистическа номенклатура никога не е представлявала национален елит на страната за разлика от комунистическата върхушка на съседна Румъния или съседна Югославия. Оше с формирането си през 1919 г. БКП е партия, обслужваща чужди интереси и чужда политика – тези на болшевишка Москва.
След 1944 г. БКП управлява България като колониална администрация на съветската империя, назначавана и контролирана пряко от Кремъл. В този смисъл задачата на крилото Луканов – Лилов е двойна – те не просто трябва да трансформират идеологическия и организационния модел на олигархичен контрол на партията върху обществото в новите условия. По-трудната – оказала се невъзможна задача пред тях е да преобразуват слугинската номенклатура на БКП, втренчена десетилетия в Москва за инструкции и одобрение, в национален политически елит на една държава, внезапно и неочаквано придобила отново своята независимост.
Проблемът далеч не е само идеологически или организационен. Тук става дума за преобразуване на колективния манталитет, на ценностната система на комунистическия елит в руслото на новопоявилата се отговорност за вземане на решения начело на една суверенна национална общност. Тук още става дума за необходимостта да се постигне висока степен на интеграция вътре в този елит около дефинирането и защитата на това, което се нарича национален интерес.
Зад централизираната репресивна йерархия на единоначалие в БКП винаги е прозирала практическата невъзможност за постигане на вътрешно изградено единство. В редиците на партията цари глуха враждебност на поредица регионални върхушки към победилата в спора за властта бригада “Чавдар”. Съперничещите си групировки интригантстват и доносничат една срещу друга пред Москва, откъдето се слагат и свалят губернаторите и губернаторчетата на съветската провинция България.
Дори финалният акорд в историята на БКП –
дворцовият преврат на 10 ноември – бива “изсвирен” от съветския посланик
в София, при поддържаща роля на най-преданите на Москва български апаратчици, “комунистите-реформатори”. Така стратегията на Луканов – Лилов се проваля както заради неочаквано силния инстинкт за самосъхранение на българското общество, създало демократична алтернатива, така и заради принципната невъзможност на българската комунистическа върхушка да се трансформира от обслужваща Москва колониална администрация в интегриран национален елит.
Националният елит е продукт на дълъг исторически процес. Неговата главна отговорност е да си “въобрази” държавата, да я изгради като ценностна и институционална общност, да интегрира населението на страната като гражданска общност около националните цели и ценности, да мобилизира потенциала на нацията и да я пласира в международния живот. Тези отговорности не са за слуги. Стратегията Луканов –Лилов, антидемократична и олигархична по своята същност не можеше да бъде реализирана в България след 1989 г. Тази стратегия бе успешна – макар и частично – през първата половина на 90-те години в Румъния и до края на 90-те години в Сърбия, където бе доминирана от самоубийствен авторитарен национализъм. И в двете страни комунистическите върхушки имаха историческия опит на национални елити – за разлика от “комунистите – реформатори” и от цялото ръководство на БКП.
Провалът на стратегията за трансформация на комунистическия режим в система на централизиран олигархичен авторитаризъм отключи процесите на
разпад в елита на бившата компартия и нейните служби за сигурност.
Отделните институционални равнища и единици се самомобилизираха като мрежи, насочени към оползотворяване в частна – групова полза на ресурсите, с които разполагаха по силата на своите позиции в централизираната йерархия на рухналия режим. Огромни масиви специализирана информация, финансови ресурси по започнати и недовършени сделки и проекти, фондовете на цели икономически сектори, на обществени организации, на изнесени зад граница активи, контролът върху индустриални инфраструктури – всичко това бе или пряко откраднато, или криминално преразпределено, или безжалостно източено в рамките на утвърдилата се през първата половина на 90-те години система “вход – изход”.
Новосъздадени корпоративни субекти никнеха от земята и от “подземието”, слагайки открито ръка на националната икономика без да се нуждаят дори от частична легитимация за произход. Мрежите на осиротелите служби за сигурност и на политическата полиция изградиха репресивната инфраструктура на “борческите групировки” с двояка цел – първо като прикритие на своята реална стопанска и – по-късно – политическа власт, и второ – като мощен механизъм за тероризиране на българското общество, на независимия нововъзникващ дребен и среден бизнес.
Новоизградената криминално-корпоративна инфраструктура
се разгърна в многобройни сблъсъци и конфликти между отделните си части като по този начин генерира мощна вълна на беззаконие и хаос. Криминалните групировки воюваха всяка срещу всяка помежду си, оставяйки съвсем реални трупове – жертви на междуособната война по улиците, а в своята съвкупност наложиха колективно и отчасти координирано насилие и беззаконие срещу обществото като цяло.
Политико-икономическата трансформация протече по обратния път на този, замислен в навечерието на промените от “комунистте реформатори”: вместо интегрирания политически елит на бившата компартия да контролира и разгръща икономическата олигархична инфраструктура, освободената от политически контрол криминална инфраструктура на новопоявилите се групировки започна да поставя под своя контрол крехките политически институции на новопоявилата се демократична система.
Групировките “опитомиха” за своя полза първо “своята” партия – БСП, а после и други политически сили, държавни институции, правораздавателни органи и органи на сигурнстта. Така посткомунистическата икономико-политическа олигархия израстна от джунглата на подземното преразпределение на националното богатство за да постигне мащабен контрол върху механизмите за по-нататъшна експлоатация на обществото и държавата в своя собствена изгода.
Дегенериралият до открита криминална инфраструктура
бивш комунистически елит организира две десетилетия на людоетско пиршество върху трупа на собствената си държава, унищожавайки шансовете за оцеляване и развитие на целокупното българско общество зад фасадата на “демократичната система” и “пазарната икономика”.
Стерилността на реформистката комунистическа стратегия и криминално-олигархичните чудовища, произлезли от разпада на бившия режим осъди преименуваната в “социалистическа” БКП на бавен и мъчителен за обществото разпад.
И трите последователни управления на правоприемницата БСП – от 1990, 1995-97, 2005-2009 гг.. – доведоха обществото до разруха и по-дълбока криза.
Основната причина за това е недостатъчната зрялост и обществено влияние на нововъзникналата демократична общност, която не успя решително да изземе инициативата от изпадналата в глуха отбрана наследница на бившата БКП.
Тази липса на зрелост породи вътрешната хаотичност и безразборна конфликтност в редиците на новосъздадения СДС през първата половина на 90-те години. Тя доведе до инфилтрация в демократичната коалиция от страна на специалните служби на бившия режим и техните наследници. Отсъствието на реална обществена алтернатива – макар и като немногобройна организирана дисидентска общност – в десетилетията преди 1989 г. направи необходимо заместването й с представители на други обществени елити – интелектуалци, дейци на изкуството, адвокати и научни работници.
Тези елити обаче, освен че имаха частична компетентност да оглавят промяната, бяха налични в София и в няколко по-големи града. Навсякъде другаде организационната структура на демократичната алтернатива трябваше да се попълва с маргинали и случайни хора без признание в обществото поради пълното отсъствие на алтернативни елити в атомизираната патриархална среда на едно травматизирано традиционно общество. “Не ме ли помниш, аз съм онзи от мъглата” стана паролата за присъединяване към демократичните сили на голяма кохорта ексцентрично неадекватни кандидати за политическа слава.
Всичко това сериозно повлия върху формирането и развитието на демократичните сили като идейна и ценностна общност, като стратегическа алтернатива.
Политическата идеология на демократичните сили в България се формираше “в движение”. На първоначалния етап на своето развитие, тя бе
доминирана от основните приоритети на съветската “перестройка”
– гласност, реформа на социалистическото общество, демократизация. Рамката на “перстройката” се налагаше по две причини: първо, мнозинството участници в първите неформални граждански сдружения бяха интелектуалци – членове на БКП, споделящи леви демократични възгледи и, второ, идеологическата рамка на “перстройката” беше използвана като щит срещу репресивните органи на режима.
Малцината ветерани – антикомунисти, действащи чрез сдружения като това на Илия Минев бяха активно репресирани до самия 10 ноември. Проблемът за координацията на различните опозиционни групи – либерално-комунистически, екологични, антикомунистически сдружения и възстановени стари партии – възникна в първите седмици след смяната на Живков под натиска на бързо еволюиращата обществена ситуация.
Създаването на СДС на 7 декември актуализира дилемата дали обединената опозиция се бори за власт срещу БКП, или просто “помага” на комунистическата партия да реформира себе си и обществото. Изборът на категоричната политическа опозиционна алтернатива бе първата значима победа на младата опозиция, изпратила комунистите – реформисти обратно в тяхната партия и открила пътя на СДС като либерална демократична алтернатива на статуквото.
Многообразната коалиция СДС не можеше да избегне вътрешните идейни и политически конфликти, но основният проблем бе не разнородността на демократичната коалиция, а пределната общност, абстрактност на идейно-политическата й платформа. Идеологията на демократичната реформа и пазарната свобода бе най-обща рамка, чието вътрешно съдържание отсъстваше поради липса на експертиза и политически опит.
Тази липса на опит, например, доведе до съгласие на СДС да преговаря на “кръглата маса” с БКП, вместо с нейното правителство (каквато бе практиката в останала Централна и Източна Европа). Така вместо да приеме властта от комунистическото правителство още преди първите демократични избори,
СДС легитимира БКП като политическа сила в новата историческа епоха,
в която влизаше България. Липсата на опит способност за прагматична оценка на ситуацията доведе до болезнени конфликти вътре в СДС относно скоростта и категоричността на демократичната трансформация. Радикализирани фракции на демократичната коалиция сурово се противопоставяха на синьото ръководство по повод на ключови събития като 14 декември 1989 г., признаването на резулатите от изборите на 10.06.1990 г. и т.н.
Поляризацията на политическите позиции вътре в СДС доведе до конфликтите по повод новата конституция, по стратегията за работа вътре в институциите и обществения натиск отвън върху тях. Последваха първите – и много преждевременни организационни разцепления на СДС от 1991 г.
Крахът на първото управление на СДС през 1992 г. последва като резултат на стеснената политическа база на обществения съюз за демократична промяна. Под маската на “радикални” и “последователни” демократи в СДС нахлуха тарикати и въжеиграчи, проправящи си пътя към властта със “седесарски шутове”, заплахи да “съдят Съветския съюз” и т.н.
Отпадналите от СДС либерални и социалдемократически фракции на практика отпаднаха от политиката. Ограниченият опит, примитивният кариеризъм, милиционерската инфилтрация – всички тези непосредствени причини за неуспеха на демократичната алтернатива избуяха върху нейната липса на опит, прагматизъм и умение да се задържи и увеличи обществената подкрепа за демократична реформа на обществото и държавата. Организационната хаотичност и абстрактната повърхностност на демократичната политическа идеология не позволиха на демократичните сили да вникнат в един от основните императиви на обществената трансформация в България – необходимостта от съчетаване на стратегията за демократизация със стратегия за модернизация на обществото.
Демократичната общност се основаваше върху подкрепата на градската средна класа, набъбнала в последния етап от развитието на комунистическото управление.
Но България си оставаше в мнозинството си едно традиционно общество. За да бъде политически устойчива демократичната промяна, съществени части от традиционните обществени слоеве трябваше да бъдат привлечени към коалицията на демократичните сили. Тези слоеве не се впечатляват от свободата на словото или от индивидуалните шансове на пазара. Те се нуждаят от силна социална програма, защита на традиционните им национални ценности, чувство за стабилност и сигурност в динамично променящия се свят.
Само един политик с талант за социално и културно посредничество може да качи патриархалните обществени групи на бързия влак на модерното демократично преобразувание. Ние не излъчихме политици с подобно разбиране и с подобни таланти. Политиците – демократи масово рецитираха – и още рецитират –
неолибералната мантра за “държавата – лош стопанин”,
за “минимална държава” и “всичко – на пазара” във време, в което мутрите биеха и рекетираха обикновените хора, а полицията (“държавата”) невъзмутимо чоплеше семки на ъгъла.
Абстрактни постулати на пазарния фундаментализъм доведоха до легитимация на разграбването на държавата – “лош стопанин” от хищниците на олигархичната джунгла. Те не създадоха свободен пазар, а криминална мрежа за безкрайно възпроизвеждащ се грабеж над обществото... Така милионите поддръжници на демократичните сили тихо се оттегляха в две посоки – към емиграция на Запад и към самоизолация и отчаяние у дома.
Към средата на 90-те години мрежите на криминално-корпоративната олигархия бяха проникнали и подчинили държавните институции на своя дневен ред за окончателно разграбване на общественото богатство. Предстоеше крахът на Виденов, успешната реформа на Костов и реваншът на
олигархията, която избра оригинален път за завръщане през Мадрид.
Стратегиите за преход на държавата и обществото – както авторитарно-олигархичната, така и демократичната – претърпяха поражение, въпреки че значителни елементи от тях бяха реализирани. Вместо отгоре надолу, олигархичният контрол върху икономиката и държавата бе осъществен по хаотичен и болезнен за обществото начин отдолу нагоре.
Но така или иначе бившият комунистически елит владее лъвския пай от днешното богатство на нацията Демократичната общност не успя да изгради здрави и надеждни демократични институции и прозрачна икономическа среда, но нейните геополитически цели – членството в НАТО и ЕС бяха реализирани и са необратимо достояние на днешна България.
Днес България отново се нуждае от стратегия на промяна. Стратегия, която ще постави в ред държавата, ще въведе управление на закона и ще гарантира правата и шансовете на всички граждани. Опитът на изтеклите 20 години – като българският, така и чуждият – трябва да бъде оползотворен за целите на една прагматична промяна, с възможно най-ниска цена за обществото и гражданите. Това, от което най-много се нуждаем днес е да ре-легитимираме обществения, националния интерес, който бе основната жертва на 20 години мъчителен и противоречив преход.
*Авторът е политолог, директор на Института за регионални и международни изследвания
Бойко Борисов: Подкрепа за Македония само, ако забрави езика на омразата
Скопие да не "толерира групи в България, които създават проблеми"
Никола Лалов
Премиерът Бойко Борисов обяви, че Македония ще получи българска подкрепа за евроатланитическа перспектива, но само ако спазва определени правила, сред които да забрави "езика на омразата" и да не се "толерират групи в България, които създават проблеми". В понеделник Борисов прие в София македонския си колега Никола Груевски и съобщи, че е получил гаранции за спазването на тези изисквания.
"Самият факт, че е дошъл да иска българската подкрепа е достатъчно ясен колко твърди сме били в искането да се спазват всички права, нека да ги наречем", посочи Борисов.
Никола Груевски каза от своя страна, че Македония е отворена да разговаря и да търси решения по всеки възникнал въпрос с България.
Отношенията между двете страни в последно време бяха обтегнати по случая "Спаска Митрова", а в македонската преса често излизат негативни за България публикации. Нерешен проблем е и нерегистрираната политическа партия ОМО “Илинден", която впоследствие осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
По думите на Борисов България и Македония са братски страни, които трябва да си помагат при всяка необходимост. В същото време обаче българската подкрепа няма да е безрезервна. Борисов каза, че не трябва да се търсят конфликтите в историята, а обединяващите дати, събития и личности. Държавните медии пък трябва да спазват добрия тон.
"Границите ща паднат и тогава всички ние ще можем да се радваме и празнуваме заедно. Затова време трябва да се мисли", посочи Борисов.
"Историята трябва да я оставим на историците, а ние като държавници трябва да се фокусираме върху настоящето и бъдещето“, заяви Груевски. Той добави, че основната задача в 21 век е да се работи за европеизацията на региона и осигуряването на по-добър живот за всички.
Основният говорител по темата "Македония" в правителството на Борисов е министърът, отговарящ за българите в чужбина, Божидар Димитров. Наскоро той лансира тезата, че македонският политически елит не желае влизането на Македония в ЕС и НАТО и именно затова излиза с непремерени изказвания.
Причина за коментара му стана изказване на македонския министър-председател в края на миналия месец, което бе окачествено от българския държавен глава Георги Първанов като израз на недопустими териториални претенции. Впоследствие Груевски съобщи, че е бил разбран погрешно.
Сегашният премиер Бойко Борисов пък привлече вниманието на Македония още в началото на годината, когато заяви на среща с български имигранти в Чикаго, че България може да постигне интересите си в Македония, като изкупи предприятията й и оказва влияние във връзка с македонското желание за членство в ЕС и НАТО.
Кабинетът обеща да не реже парите за болниците, но още ги търси
Борисов: Да се сравни колко струва да ти отворят БМВ-то и колко да ти отворят корема
Мартина Бозукова, Никола Лалов
Правителството обеща да намери средства, така че бюджетните средства за болниците да не бъдат орязани догодина. В понеделник той и министърът на здравеопазването Божидар Нанев се срещнаха с представители на съсловните и пациентските организации, които планират протести заради орязаното финансиране от държавата.
Заради заложените с 200 млн. лева по-малко в бюджета на НЗОК за болнична помощ догодина, от здравното министерство обявиха, че болниците ще работят с делегирани бюджети. Това притесни лекарското съсловие, тъй като не беше ясно какво ще правят болниците, ако заради повече пациенти изхарчат предвидените пари. Сега лечебните заведения работят на прогнозни бюджети и здравната каса заплаща всички извършени от тях дейности.
В понеделник обаче здравният министър Божидар Нанев обясни, че делегираните бюджети се запазват, а при изчерпване на парите всяка болница, която осигурява качествени услуги, ще получава допълнителен ресурс от държавата.
"Ще се търсят алтернативни пари освен тези, които са предвидени в бюджета", каза Нанев. Той обаче не се ангажира откъде ще дойдат тези пари, тъй работа на Министерството на финансите е да ги намери.
Председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) обясни, че може да има и целево насочване на пари към лечебните заведения при финансова възможност.
След срещата стана ясно още, че лекарите няма да проведат планираните протести, а премиерът Бойко Борисов разясни, че за такива никога не се е говорило, "защото на всички им е ясно, че пари в бюджета няма".
Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов заяви, че е получил уверението на премиера, че парите за болниците няма да бъдат по-малко и няма да остане нелекуван пациент поради липса на пари.
"Не защото ние сме ги похарчили или не можем да съберем за три месеца това, което е харчено години напред. На всички е ясно, че колкото повече пари даваме за здравеопазването, толкова повече се крадат и изтичат, защото системата е нереформирана", добави премиерът .
Анализа си на здравния проблем Борисов продължи, представяйки статистика, според която в предишните години едва 27% от онкоболните са лекувани. "Говорим за 60 млн. лева, които биха стигнали да се лекуват всички", уточни той.
"Хемодиализата в момента просто уврежда бъбреците на хората и дори след това трансплантация не може да се направи. За това трябват 10 млн. лева. Инвитрото – там целево трябва да отидат няколко десетки милиони", посочи Борисов.
"За всички е ясно, че като кажем "пари няма", то е, защото ги няма парите. Ние един лев не сме похарчили през тези три месеца, за да ги няма. Просто няма пари. Много популистки е да излизат разни господа и да обясняват, че парите за здраве или наука са по-малко... Мислих, че тези хора ще се засрамят и ще спрат да говорят. Те продължават да говорят, че са ни оставили цветуща държава. Уникално нахалство", продължи премиерът.
В заключение Борисов обяви, че е възложил сравнителен преглед – "колко харчи българина за личния си автомобил, като данъци, винетки, застраховка и колко харчи за своето здраве и колко струва да ти отворят капака на Мерцедеса или БМВ- то в сервиза и колко струва да ти отворят корема".
Идеята е да се види българинът кое цени повече здравето си или автомобила, обясни Борисов.
Освен това той е поръчал и да се извадят цените в телевизионните сервизи – колко струва отварянето на един капак на "Панасоник".
"Дали няма да излезе, че това е по-скъпо, отколкото да ти отрежат апандисит?
"Нека честно да си говорим на базата на данни защо считаме, че здравето е най-евтино и е безплатно, а за всичките други екстри от живота трябва да се плащат огромни пари и всички ги плащат безропотно", заключи премиерът.
Съдия от президентската квота оглави Конституционния съд
Красен Николов
Съдия Евгени Танчев бе избран в понеделник при тайно гласуване между неговите колеги за председател на Конституционния съд за следващите три години. Той стана член на КС през 2003 година, след като бе посочен от президента Георги Първанов. За Танчев гласуваха общо 8 съдии.
Основният му конкурент в лицето на председателя на Съюза на юристите в България съдия Владислав Славов, който е излъчен от квотата на съда, събра 3 гласа. За съдия Емилия Друмева гласува само един човек.
Мандатът на предишния председател на институцията Румен Янков изтече през октомври и от тогава КС е без председател. Преди него начело на съда бе Неделчо Беронов.
Само преди три дни четирима нови конституционни съдии положиха клетва. Това са представителите на съдебната квота Румен Ненков и Стефка Стоева, проф. Цанка Цанкова от парламентарната квота и доц. Ванюша Ангушева от президентската.
Евгени Танчев роден през 1952 година. Той е син на лидера на БЗНС Петър Танчев, който превърна организацията в присъдружна на БКП и дълго време бе дясна ръка на Тодор Живков. Евгени Танчев става декан на Юридическия факултет на Софийския университет от 1988 до 1991 година и е бивш председател на правния съвет към президента Георги Първанов. В биографията му се отбелязва, че е консултирал създаването на конституциите на страни като Латвия, Албания и Таджикистан.
След последната ротация на членовете на КС президентът има излъчени четирима съдии в институцията – новият председател Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров и Ванюшка Ангушева.
От парламентарната квота има двама съдии, излъчени с подкрепата на БСП - Красен Стойчев и на НДСВ - бившият правосъден министър Георги Петканов. От съдебната квота и новото парламентарно мнозинство има излъчени също шестима членове. Това на практика означава, че за решаване на тежки политически въпроси като евентуален импийчмънт на Първанов, КС е блокиран.
ПО НЮЗ.БГ
Премиерът откри разковничето на здравната реформа
Няма да има протести на медиците срещу Бюджет 2010 стана ясно след среща в МС между представители на съсловието и здравния министър Божидар Нанев.
На нея присъства и премиерът Бойко Борисов.
Основното недоволство беше заради идеята на правителството за преструктуриране на болничната помощ и заради малкото средства в Бюджет 2010 за болниците.
„На всички им е ясно, че пари в бюджета няма, не защото сме ги похарчили", изтъкна за пореден път Бойко Борисов след срещата.
Колкото повече пари се дават в здравеопазването, толкова повече се крадат и изтичат, защото системата е нереформирана, заяви още той и каза, че около това са се обединили всички.
Борисов съобщи, че днес следобед ще се работи върху критериите за болниците - за да има отпадане по естествен начин.
Премиерът изтъкна, че разговорите се водят и с фармацевтите и със зъболекарите.
Той посочи редица примери за неефективна здравна помощ - само 27% от онкоболните са лекувани, лечението в областта на хемодиализата е по-скоро такова, че уврежда бъбреците на хората.
По думите му само за тези сфери трябва да се дадат десетки милиони, също толкова тряват и за ин витро-то.
Бойко Борисов съобщи още, че до 14 януари трябва да станат готови критериите за преструктуриране на болничната помощ. Така премиерът изрази увереност, че с представителите на съсловието правителството ще осъществи реформата.
Според него отправените критики към Бюджет 2010 са неоснователни.
Държавата се е впуснала в криза без буфери, изтъкна Борисов, имайки предвид действията на предишните управляващи.
Той припомни, че бившият финансов министър Орешарски призна за оставения дефицит и изрази възмущение от сегашните критики на бившите управници.
Помолен да поясни новите идеи за увеличаване на здравноосигурителните вноски Борисов каза, че се обсъждат няколко варианта и че затова се провеждат целеви срещи със съсловията.
Премиерът съобщи, че е възложил да се направи сравнение колко харчи човек за лекия си автомобил и колко за своето здраве:
„Колко струва да ти отворят капака на Мерцедеса или Беемве-то в сервиза и колко струва да ти отворят корема.
Тогава ще видим всъщност българинът кое цени повече - здравето си или автомобила си", каза Борисов.
Той добави, че е поръчал и проверка на цените в телевизионните сервизи - колко струва отварянето на капак на панасоник и дали няма да излезе, че е по-скъпо отколкото отваряне за един апендицит.
Борисов е категоричен, че трябва да се говори честно и на базата на данни.
„Защо считаме, че здравето е най-евтиното или безплатно, а за всички други екстри трябва да се плащат огромни пари и всички ги плащат безропотно.
Кое е по-важно - нека видим българина кое цени повече и за кое трябва да се плаща и цени повече", подчерта още Борисов.
Допълнителен данък за най-богатите иска „Подкрепа”
Този бюджет е бюджет на паниката. Очаквайки непредсказуемата криза, се опитваме да се пазим от сянката си с бюджета.
Така определи бюджет 2010 зам.-председателят на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов пред депутати от Коалиция за България и синдикалисти.
Той заяви, че КТ „Подкрепа„ предлага да се въведе допълнителен етаж на данъчно облагане за най-високоимотните данъкоплатци.
Според Манолов управляващите трябва да определят границата на дохода, над която да се дължи този данък, но това е необходимо, за да имат политическо послание за мъничко справедливост в кризата.
Манолов изтъкна, че според проектобюджета за догодина негативите се трупат на най-малоимотните и най-беззащитните, а на имащите не само, че не им се посяга, а и още им се дава.
Той посочи още, че се забелязва приемственост в управлението по отношение на социалната политика и като примери отбеляза, че предишното правителство е нанесло голям удар, намалявайки осигурителната тежест, а сегашното продължава това макар и с по-малък процент.
Като друг пример Манолов припомни въведения от предишния кабинет плосък данък, който се поддържа и от сегашните управляващи.
За въвеждане на необлагаем минимум продължават да настояват от КНСБ. Те предлагат и въвеждане на данъчни стимули за доброволно осигуряване за безработица и за доброволно пенсионно осигуряване.
Според КНСБ бюджет 2010 е неприемлив в този си вид. Като особено тревожно те изтъкнаха ниския размер на обезщетенията за безработица и краткия им срок.
Като много обезпокоително вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков посочи отказа на управляващите да бъде обвързана минималната работна заплата с минималния праг на бедност.
Той изрази безпокойство и от това, че общините ще имат голям проблем с привличането на работна сила за непривлекателни дейности.
Лидерът на БСП Сергей Станишев изтъкна, че в бюджет 2010 е заложено реално обедняване на българите. По същество се увеличава данъчната тежест, тъй като се вдигат акцизи и се замразяват доходи, посочи той.
В бюджета са намалени средствата за социални политики, много от ангажиментите по отношение на пенсиите се отлагат във времето, а от секторните политики най-притеснително е бъдещето на здравеопазването, изтъкна Станишев.
Според него е недопустимо толкова рязко намаляване на средствата за здравеопазване, както е предвидено в бюджет 2010.
Притеснително е и предвиденото финансиране за образованието. Ако по отношение на средното образование се запазва някаква приемственост, то това не е на лице за висшето образование, а предвиденото финансиране на науката е трагично, каза още лидерът на БСП.
Готвят национален протест срещу високите лихви
В София се планира национално шествие срещу високите лихви.
За това съобщи Светлозар Николов - председател на Организация за обществена самозащита, цитиран от money.bg.
За да има икономически ръст у нас, лихвите на банките трябва да бъдат около 2-4%, а гратисният период да бъде пет години, посочи той. Ще влезем във всеки централен клон на банките у нас с декларация те да намалят лихвите, каза още Николов.
Според него бюджетният дефицит и безработицата също са резултат от политиката на банките да вдигат лихвите, като по някои кредити те са достигнали 18%, а наказателните лихви са скочили до 40%. Това ограничава бизнеса, категоричен е Николов.
По думите му заради намаляването на задължителните минимални резерви на банките от страната са изнесени над 3 млрд. лв. вместо с тях да бъде подпомогнато кредитирането.
Николов поясни, че шествието ще се организира на 11 декември. То ще завърши пред Българската народна банка, където ще бъде разположенпалатков лагер.
Очакваме на 16-ия пореден протест за страната и трети за София да се съберат около 1000 човека, посочи той и допълни - очакваме да дойдат всички, които са загубили своите жилища заради едностранното увеличаване на лихвите.
Припомняме, плануваният за средата на декември протест не е първият срещу високите лихви у нас. Подобни акции вече се организираха няколко пъти.
"Слизай, Трайчо", викат металурзи под прозорците на министъра
Протестиращите металурзи от „Кремиковци" настояха трите екологични производства да бъдат запазени - електропещта, непрекъснатото леене на стомана и горещото валцуване.
Днес те проведоха отложеното си протестно шествие като се събраха пред министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Припомняме, министър Трайчо Трайков заяви миналата седмица, че на „Кремиковци" предстои най-вероятно ликвидация.
На митинга стана бе изтъкнато, че в комбината работят 3000 души, които от декември 2008 г. не са получавали заплати. Освен това протестиращите алармираха, че са спрени застраховките за злополуки за 2008 и 2009 г.
По-рано днес председателят на федерация „Металургия" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов заяви в новините на PRO. bg, че новите управляващи явно не са чели оздравителния план на „Кремиковци".
„И министъра на икономиката, и министъра на екологията, и министъра на финансите е трябвало да прочетат оздравителния план. При срещите си с тях разбрахме, че явно не са го погледнали", обясни синдикалистът.
Той допълни, че по време на разговорите с министър Трайчо Трайков, не е имало един аргумент от него страна защо се стига до искането за ликвидация на „Кремиковци".
„Не мога да приема, че без аргументи и перспектива 3000 души ще останат без прехрана", уточни Людмил Павлов.
Според него единствената алтернатива за металургичния комбинат е именно оздравителен план, като по този начин ще се запазят тези 3000 работни места.
„Дълговете към кредиторите на дружеството са близо два милиарда лева. Ако се отиде към ликвидация, тогава вече не говорим за никакви пари. Ако искат да прикрият някои следи за дълговете - нека ликвидират комбината", каза още Людмил Павлов.
Той се надява синдикатите да проведат още една среща с премиера Бойко Борисов, защото до момента при разговорите с тях министър-председателят не е споменавал, че „Кремиковци" ще бъде закрит.
„Ако го е казал някъде другаде, надяваме се при следваща среща с нас, да се разберем. Не приемам ликвидацията за нормално решение на държавата", подчерта председателят на федерация „Металургия" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов.
мЦветанов: Работата по Шенген не търпи компромиси
Изпълнението на изискванията по Шенген не търпи компромиси. Това заяви след проверката на летище София вътрешният министър Цветан Цветанов.
Поводът за днешната проверка е да видим дали вървим в правилната посока. Присъединяването към Шенген е приоритет за държавата и за нас е много важно да сме сигурни, че инфраструктурата е приведена според изискванията.
Готовността на летищата в София, Пловдив, Бургас и Варна е факт и те отговарят на условията, заложени като изисквания по Шенген.
Това от своя страна заяви министър Александър Цветков по време на съвместното посещение преди предстоящата проверка по Шенген - "Въздушни граници", цитиран от пресцентъра на МВР.
Разделяне на пътникопотока на идващи и заминаващи (от и извън шенгенското пространство страни), оборудване на помещения за не допуснати по различни причини лица за влизане в шенгенската зона, инфраструктурни и комуникационни връзки са основните компоненти на предстоящата проверка.
Необходимите дейности по всички тези индикатори са извършени и Летище - София има готовност да прилага на практика изпълнението на изискваните стандарти.
Осъществени са необходимите инфраструктурни промени за разделяне на пътниците на зона "от Шенген" и за страни извън пространството, изградено е необходимото разделяне и подход към гишетата за паспортен контрол.
Специално внимание бе отделено на четирите помещения за временен престой на "недопуснати" по различни причини пътници или търсещи убежище, като за тях е осигурен непрекъснато видеонаблюдение.
"Готови сме да стартираме процедури за усвояване на останалите средства от целия обем финансиране, отпуснато на България от ЕС по Инструмента Шенген - заяви в заключение министър Цветанов.
Българската 1989-а: Царят на помаците
20 години след края на комунистическия режим, България няма много желание да празнува.
Повечето хора са се обединили около мнението, че „всичко е било сценарий" и единствено „комунистите са заменили политическата власт с икономическа".
Като всяка конспиративна теория, това е само в отделни елементи истина.
За да покаже, че „сценарият" се е писал често и от обикновените хора, „News.bg" публикува поредица от разкази за българската 1989 г.
Ако някой би могъл да се върне във времето до април 1989 г. и да се разходи по малките часове в Католическата махала в Пловдив, то би забелязал много странна гледка. В тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за карантия и колониалния магазин, стоят Ваньо Пицарията и отец Димитър Амбарев и ровичкат в някакви кабели.
Всъщност са отворили телефонната кутия на щаба на комунистическите доброволни отряди в квартала и тъкмо от тях крадат връзка, за да се обадят с подвижна слушалка до радио „Свободна Европа".
Тази линия никой не би тръгнал да подслушва. Никой не може да разбере и как така в края на месеца най-верните комунисти трябва да плащат огромна сметка за разговори с вражеския запад.
Димитър Амбарев обаче много добре знае защо е направил поредната си стъпка срещу „народната" власт. Докато е втори клас ученик в пловдивското училище „Никола Вапцаров", баща му и вуйчо му са в концентрационни лагери. Една сутрин изкарват малкия Димитър пред цялото училище и му казват да се откаже от баща си, за да стане пионерче. Стотици деца срещу него започват да крещят: „Ууу, баща му е фашист! Фашист!, Долууу!"
Митко поглежда директорката Ангелова, напсува я на майка и бяга от училището, за да не се върне никога повече. Така и не става пионерче. В неговия живот е започнала дългата серия от „асоциални прояви", както ги наричат комунистите, която ще продължи до самото падане на режима.
Избавление
В комунистическа България Амбарев има много поводи да се чувства като пленник. Той е с репресирано семейство, с постоянни проблеми в работата, а най-накрая и с монтиран процес, заради който лежи четири години в затвора,. В края на 80-те той просто няма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Илия Минев е основал Независимото дружество за защита правата на човека, пътят на отец Амбарев става пределно ясен.
„Това беше смисълът и съдържанието на целия живот на моя баща, на репресираното семейство на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които съм минал, униженията, които съм претърпял," казва Амбарев. „Ако се беше случило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление."
Съзнателно или не, комунистическата система си е създала непоправим враг. Препоръчан от пловдивския поет Петър Манолов, Амбарев се среща с Илия Минев и е обявен за говорител на дружеството. Гласът му става популярен по „Свободна Европа", Би Би Си, „Дойче Веле" и Радио „Анкара".
Професията на Димитър Амбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиста. Отецът е един от тези, които постоянно защитават правата не само на българите, но и на мюсюлманите в България. Помаците и турците внимателно слушат всичко това. Един ден в дома на Амбарев идва цяла делегация от село Корница. Оттам насетне спиране няма.
„Ние си направихме сметката, че борбата на мюсюлманите без нас и нашата без тях, ще бъде борба наполовина, че няма да има онази целокупност. Едно е властта да се справи с пет или десет човека, а друго - с хиляди," казва Амбарев.
През 89-а българските турци са много скоро пострадали от „възродителния процес" и най-обединени срещу режима. Изявленията на хора като отец Амбарев и Петър Манолов ги карат постепенно да започнат да се свързват с Независимото дружество.
„Беше много важно за нас, че човек като Амбарев ни подкрепя. За нашите хора беше голямо успокоение, че един поп, представител на интелигенцията, е на наша страна. Това ги караше да стават членове на дружеството", казва турчинът Емин Хамди, също политически затворник и впоследствие член на НДЗПЧ.
Отец Амбарев също започва да обикаля смесените райони, най-често с помака Хасан Бялков, също член на Независимото дружество. Двамата ходят във велинградско, шуменско, разградско, варненско, в селата край Гоце Делчев, край Пловдив и Асеновград.
Бялков почти не се връща при бременната си жена. Навсякъде се намират доверени хора и се основават клетки на НДЗПЧ, които оттам нататък започват да се организират сами.
Голямата гоненица
В обиколките на Амбарев няма възрожденски героизъм. Условията са такива, че той обикновено е в багажника на някоя кола, свит на две. Срещите са по тъмно, възможно най-тайно и с малко хора. Веднъж, след като не е спал две нощи, отецът даже заспива по време на събрание в разградско. Създал клетка, Амбарев рядко има възможност да организира дейността й. Единствената възможност за координация на новите членове на дружеството остава политическият емигрант Петър Бояджиев в Марсилия.
Въпреки това дейността на отец Амбарев ужасява Държавна сигурност. Според проф. Ивайло Знеполски „възродителен процес" е тъкмо авантюра, която цели да доведе до патриотичен подем и да се превърне в нов източник на легитимиране на властта.
Тактиката е „разделяй и владей", настройване на българи срещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партия.
Амбарев и Независимото дружество обаче провалят този план. Като крило на НДЗПЧ се основава Мюсюлманският стачен комитет, където се записват хиляди мюсюлмани. Българи и турци не само не се противопоставят, а се обединяват срещу властта.
Стига се до големите майски демонтрации на турците в България, които властта разбива със сила. Отец Амбарев излиза със специална декларация по западните радиостанции в защита на турците, където добавя и малката критика, че на територията на България трябва да се вее само българското знаме. С това изречние свещеникът обаче визира много повече не турското, а едно друго червено знаме.
„След майските събития от ДС направо изгаснаха, полудяха," казва Амбарев. „Започна голямата гоненица".
В общата част на мазетата в блока си, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни места и да бяга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, скача от втория етаж, за да не го хванат с важни документи.
Една вечер обаче Държавна сигурност нахлува в дома му в Пловдив и мърдане няма. Закарват Амбарев в един хотелски апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрацията, заедно ще я създадем с такива като тебе. Ти ще станеш много богат човек. Само спри да работиш с турците и помаците." Кара го да подпише декларация, че вече няма да говори с мюсюлмани.
- „Знаем се бе, бачо", прави му се на приятел отеца. „Ще хванете двама лъжесвидетели, иди да доказваш после кое е истината. Ще изкарате нещо и ще отида да копая царевицата с големия сап в Добруджа".
- „Добре - на твоята мъжка дума".
- „На моята мъжка дума".
Амбарев излиза и на следващия ден продължава да ходи при мюсюлманите. Веднъж, в един от смесените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единството преди да влязат в дружеството. Всички са облечени като ботеви четници, носят знамена.
Малко след това, през август, много от помаците в Поповско започват гладна стачка. Половин час четат списъка с гладуващите на Румяна Узунова. Тя обаче не го пуска в ефир, защото не знае там да има хора на дружеството и се притеснява всичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, Бояджиев също не знае нищо. За това се обажда на Амбарев и го кара да признае всичко, без да знае за обещанието му пред ДС.
Разконспириран, отецът се чуди къде да се скрие от службите. Пет минути след този разговор обаче вече иска да благодари на Петър Бояджиев. „Те ми монтираха процес, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах," казва Амбарев. „Спомних си думите на княз Волконски, когато го водят при Николай Втори: Ваши са крепостите и крепостните в крепостите, и топовете, и войниците са ваши. Какво ми коства обаче, ваше императорско величество, да ви кажа, че сте лайно."
Няколко дни по-късно, точно на именния си ден, отец Амбарев е прибран от Държавна сигурност. В участъка не му удрят и един шамар, но когато го пускат, точно в градинката пред блока, до магазина за карантия и колониалния магазин, няколко души го събарят и го пребиват от бой. Но вече е късно.
След 20 дни лежане отчето отново тръгва по селата. Дори пестеливият на похвали Илия Минев после ще каже, че отец Амбарев е работоспособен за извършване на много ценни дела. „Няма съмнение, че той е човек на делото. В ония мрачни живковистки времена възглаганите му от мен задачи изпълняваше с най-големи подробности, от което НДЗПЧ извличаше голяма полза," пише Минев във вестника си „Свободно слово".
Кое било страшничко
И след 10-и ноември Амбарев не забравя работата с турци и помаци. Заедно с Хасан Бялков правят огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече свободно искат да им се върнат имената. Амбарев е страшно популярен, някои от помаците го наричат свой „цар".
Амбарев участва и на големите митинги в столицата, но там главната роля е за представителите на Клуба за гласност и преустройство, които са по-популярни в София. Там е силен и Румен Воденичаров, който вече е успял да узурпира председателството на дружеството от Илия Минев и да се сближи с Желю Желев и новите силни на деня. В работата си Воденичаров не иска да има общо с някогашните затворници. През 90-а година от страниците на „Работническо дело" той обвинява Амбарев и Илия Минев в „нечисти амбиции за власт". По-късно се включва и вестник „Демокрация".
Изолиран от обществото през комунимзма, след 10-т Амбарев отново остава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в НДЗПЧ го карат да се оттегли и оттам. За кратко пробва да работи с партията Либерален конгрес, основана от политическия затворник Янко Янков, но бързо се отказва.
Днес отец Амбарев казва, че има слонска кожа, но се вълнува много, когато стане дума за събитията от 89-а и сегашното омаловажаване на дейността на НДЗПЧ.
„В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация," казва Амбарев.
„Чета сега разни спомени - колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?"
Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар, всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка" в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин" и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.
МААЕ: Иран да обясни за втория завод
Обясненията на Иран относно характера и целите на използване на втория му ядрен завод „имат нужда от допълнително разясняване".
Това заявиха от Международната агенция за атомна енергия, съобщи БиБиСи.
В нов доклад от агенцията посочват, че заводът, който се строи до град Кум, „отговаря на информацията за неговия дизайн, предоставена от Иран". В него обаче се отбелязва, че обясненията на Техеран за целите и характера на втория завод „имат нужда от повече изясняване".
В доклада се изказва предположение, че заводът има капацитет да започне да обогатя уран през 2011г.
БиБиС припомня, че шесторката по преговорите предложи на Иран да дообогатява уран в Русия и Франция. По този начин страната ще може да получава от тях готово ядрено гориво, което може да се използва за енергия, но не би могло да бъде използвано за създаване на ядрено оръжие.
До момента Иран не е дял ясен отговор дали приема това предложение.
По-рано днес стана ясно, че откриването на иранския ядрен реактор в Бушер няма да се състои тази година.
Според руския министър на енергетиката Сергей Шматко отлагането се налага заради технически причини. Въпреки това дипломати не отричат, че Москва използва ядрения проект като лост за влияния върху Техеран.
Махат петолъчката от герба на Македония
С 80 гласа "за" и 18 "против" македонският парламент прие закона за герба на страната. Това съобщи македонската агенция МИА.
С промяната от герба на Македония се премахва петолъчката. Личните документи със стария герб ще важат две години от влизане на закона в сила.
След премахването на петолъчката в герба на Македония остават застъпени пейзажните характеристики на страната - планините, реките, полетата и слънцето.
Венецът около пейзажа символизира културите, отглеждани в страната - пшеница, тютюн, памук и афион (маково семе). Сега обаче от него отпада червената звезда, останала от социалистическото минало на страната.
Припомняме, в средата на септември Македонската ВМРО-ДПМНЕ започна събиране на подписи за промяна на Закона за държавния герб.
Предложението за нов държавен символ на страната е златен лъв на червен фон.
За да може обаче предложението да влезе за гласуване в Народното събрание, са необходими поне 10 000 подписа. Условие за реализирането на промяната е тя да получи подкрепата на 2/3 от народните представители.
Тайван следи изкъсо Обама в Китай
Тайван следи отблизо визитата на президента на САЩ Барак Обама в Китай, страхувайки се, че Съединените щати може да пожертват интересите на Тайпей, в стремежа да засилят връзките си с Пекин. Това предаде ДПА.
Министерство на външните работи на Тайван е формирало специална работна група за наблюдение на пътуването на Обама в Китай и произтичащото от това взаимодействие между двете страни, каза заместник-министър на външните работи на Тайван Чинг-шан.
САЩ обяви, че няма да има изненади за Тайван и че Вашингтон няма да се отметне от ангажиментите, поети към острова, добави министърът.
При срещата си с 500 студенти от университета в Шанхай, Обама повдигна въпроса за Тайван.
"Много съм доволен от намаляването на напрежението и подобряването на трансграничните отношения", заяви Обама.
"Смятам, че икономическите и търговските връзки, предприети в тази област помагат за намаляване на напрежението между двете страни, което датира преди да се родя."
Обама поучава китайците в Пекин
Учтиво, но решително американският президент Барак Обама призова за по-голяма свобода в Китай.
Говорейки против цензурата, Обама заяви, че критиката срещу политическите лидери трябва да бъде позволена и свободното разпространение на информация в Интернет трябва да бъде насърчено.
По време на първата си визита в Китай, американският президент заяви още, че ключовите проблеми не могат да бъдат решение, без световните суперсили за работят заедно.
„Ще спечелим повече, ако велите сили си сътрудничат.", посочи Обама.
Обама открито призова Пекин да приеме, по думите му, "общоприетите човешки права."
Такива неща като свобода на изразяване, на вероизповедание, свободен достъп до информация и политическо участие „ трябва да са достъпни за всички хора, включително етническите и религиозните малцинства."
Барак Обама отговори на 8 въпроса, половина от които му бяха зададе от аудиторията, другата половина бяха избрани сред стотици в интернет.
Аз съм голям привърженик на свободата на словото без цензура, заяви Обама.
Разбирам, че различните страни имат различни традиции, но мога да ви кажа, че в САЩ, фактът че имаме свободен достъп до интернет, е източник на сила.
Папата: Алчността причина за световния глад
Папа Бенедикт XVI отправи молба към богатите страни да направят повече за да изкоренят световния глад, предупреждавайки, че алчността и спекулациите са сред основните причини за глада и бедността.
Бенедикт XVI e отправил ключовата си реч по време на тридневната среща на ООН за борбата с глада в Рим, на която присъстват представители на 60 страни.
Говорейки на френски, роденият в Германия папа отбеляза, че статистиките сочат, че земята може да произведе достатъчно за да изхрани всичките си жители.
За да се борим и да постигнем победа над глада, е важно да се редефинират принципите на международните връзки, смята главата на римокатоличвската църква.
По думите на папата те трябва да са основани на човешка солидарност и любов, които не могат да съществуват без концепцията за справедливост.
Отлагат пускането на руския реактор в ИранОткриването на иранския ядрен реактор в Бушер няма да се състои тази година.
Това обяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко. Пускът бе планиран за края на годината.
"Ние очакваме да постигнем сериозни резултатитази година, обаче самото влизане в действие на реактора до края на годината няма да стане, съобщава Шматко, цитиран от руските агенции.
Министърът подчертава, че отлагането се налага поради технически причини. Въпреки това дипломати не отричат, че Москва използва ядрения проект като лост за влияния върху Техеран.
И до този момент Западните сили, и Русия включително, не приемат уверенията на Техеран за това, че ядрената му програма е предназначена за мирни цел. Вчера руският президент Дмитрий Медведев призова Иран да приеме алтернативата, предложена му от световното общество.
Шесторката по преговорите предложи на Иран да дообогатява уран в Русия и Франция и по този да получава от тях готово ядрено гориво, което може да се използва за енергия, но не би могло да бъде използвано за създаване на ядрено оръжие.
Иран и до този момент не е дял ясен отговор дали приема предложеното, с което предизвика и неодобрението на руския президент.
Ако не успеем да се договорим, то остават други средства, които да задвижат процеса", коментира Дмитрий Медведев след срещата си с Обама. Руският президент обаче не уточни какво „други средства" има предвид и дали става въпрос за международни санкции.
До този момент Русия и Китай бяха страните, които спираха западните държави за въвеждане на санкции пред Съвет аза сигурност на ООН
Мюсюлманите се уплашиха от свинския грип
Броят на мюсюлманите, който предприемат тазгодишно пътуване до Мека (25-29 ноември), драстично е спаднал заради страха от свинския грип. Фирмите организатори регистрират близо 40% спад на интереса, съобщават световните агенции.
Много мюсюлмани са се отказали от вече планирания си път до свещения град заради опасността от вируса А(Н1N1), други - заради повишаването на цените, който могат да достигнат до 1800 евро на човек.
От юни, когато СЗО обяви епидемия от новия грип, специалистите с големи опасения следяха подготовката за масовото пътуване до Мека, което сериозно може да допринесе за по-бързото разпространение на болестта.
Властите в Саудитска Арабия са препоръчали на хората над 65-годишна възраст и децата до 12 години, както и на хронично болните и бременните жени, да отложат пътуването си за по-добри времена.
Няколко други мюсюлмански страни също са въвели подобни мерки, а Тунис напълно е забранил на гражданите си да пътуват до Мека.
Саудитска Арабия е засилила здравните мерки на летищата и пристанищата и през уикенда е започнала да ваксинира здравния персонал и служителите, работещи на светите места Мека и Медина.
Тазгодишния път на мюсюлманите до Мека - ежегодният хадж официално започва на 25 ноември. Предполага се, че в него ще участват 2.5 млн. мюсюлмани от цял свят.
Всеки мюсюлманин е длъжен поне веднъж в живота си, ако има физическата и финансова възможност, да посети свещената джамия на Аллах в Мека. Някои посещават гроба на пророка Мохамед, който се намира в „Масджид ал-Набауи" (Джамията на Пророка) в Медина.
Руски ледоразбивач блокиран в Антарктика
Руски ледоразбивач с повече от 100 души на борда е блокиран в ледовете на Антарктика, съобщи АФП. Голяма част от пътниците са британски туристи.
Агенцията цитира думите на Герман Кузин, представител на руската компания за морска навигация в Далечния изток, според който „днес е четвъртият ден и това не е толкова много време".
АФП обаче посочва, че от така казаното не става ясно дали ледоразбивачът е блокиран вече четири дни или инцидентът е станал на четвъртия ден от потеглянето му.
За момента няма и коментар от компанията, собственик на плавателния съд.
По думите на Кузин място за безпокойство няма. Той добави, че няма опасност за пътуващите с ледоразбивача и изрази увереност, че корабът ще продължи скоро пътя си.
На борда на „Капитан Хлебников" пътува и екип на БиБиСи, който подготвя научнопопулярен филм за района.
Кривите сметки на ирландците
Ирландия стои начело на новозадлъжнелите европейски страни.
Това принуждава правителството в Дъблин да ограничи рязко разходите, въвеждайки някои непопулярни мерки, коментира "Дойче веле".
Гражданите обаче се надигат на протест. Около 1500 души са се събрали на протестна демонстрация в центъра на град Дъндолк. Това са медицински сестри, учители, полицаи, чиновници. Тони, който работи в една данъчна служба и е изгубил вече 13 процента от заплатата си, се опасява от по-нататъшни съкращения. Той прогнозира обаче, че през следващите две години ще бъдат орязани още 10 процента и затова апелира за масови протести.
Правителството вече въведе съкращения на разходите и данъчни повишения, възлизащи на 5 процента от брутния обществен продукт. Тези принудителни мерки създават обаче у засегнатите чувството, че са третирани несправедливо. Учителката Хелън вижда нещата по следния начин: тя е против едностранните според нея мерки, засягащи само определени данъчни групи.
Ирландското правителство изглежда е твърдо решено да наложи някои крайно непопулярни мерки. Безработицата надхвърля вече 12 процента, дефлацията възлиза на 4,4 процента. Смята се, че производството е намаляло с 14 процента. Тази картина намира най-ярък израз в държавния бюджет, както обясни накратко премиерът Брайън Кауън:
"Ирландия изразходва през тази година 58 милиарда евро, докато постъпленията възлизат едва на 32 милиарда. Това е неприемливо."
Сметките на правителствения ръководител обаче не убеждават всичките му съграждани - и най-малко профсъюзите. На демонстрацията в Дъндолк местният синдикален бос Джон Кинг не пестеше крикиката си. Според него най-голяма вина за бедата, сполетяла страната, има сегашното правителство, чиято политика се ориентирала само по интересите на банкерите и спекулантите.
На същото мнение е и профсъюзната деятелка Джералдин, която подчертава, че това не е едностранен анализ, а преобладаващото мнение на народа. Никой не пипа банкерите, докато малките хора биват осъждани заради дълговете си - твърди тя.
Народният гняв е съвсем реален. През тези дни Ирландия е арена на ожесточени страсти. Впрочем сегашните протести на синдикалистите не са съвсем убедителни, тъй като през добрите години те издействаха за своите членове безсрамно растящи заплати. Сега, когато не остана вече нищо за раздаване, се промениха и настроенията.
Тачи обяви победа на вота в Косово
Коалицията, водена от премиера на Косово Хашим Тачи, известен като „Змията", обяви победа на проведените местни избори в Косово, предаде АФП.
Официалните резултати се очакват да се обявят малко по-късно днес.
Милион и половина жители на Косово бяха призовани да гласуват за местни органи на властта. Избирателната активност достигна близо 46%.
Това беше първият вот след обявяването на независимостта на новата държава през февруари миналата година и тест за възможността институциите да провеждат честни, открити и демократични изборни процедури.
Голяма част от сърбите не криеха, че тези местни избори не ги интересуват заради това, че не приемат Косово за своя държава.
От своя страна премиерът Хашим Тачи определи днешният ден като исторически, в който косоварите гласуваха за първи път след независимостта на държавата.
Охраната на изборите беше поверена на над 5000 полицаи, а 108 международни наблюдатели и хиляди местни представители следяха отблизо редовността на изборния процес.
В Сицилия задържаха топ мафиот
Номер 2 в сицилианската Коза ностра Доменико Ракуля беше арестуван в Палермо, предаде АФП.
Италианският вътрешен министър Роберто Марони определи задържането на укриващия се през последните 15 г. мафиот като изключителен успех на силите на реда.
45-годишниятРакуля е в списъка на 30-те най-издирвани престъпници. На неговата съвест лежат и няколко от най-кървавите убийства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар