сряда, 11 ноември 2009 г.

СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ ВИНАГИ Е НА МОДА, ЗАЩОТО ОБЩЕСТВОЗНАНИЕТО СЕ РАЗВИВА!

Уважаеми мой, читатели! Наближава времето да си отговориме на въпроса “Трябва ли да се промени манталитета на българина?”. Подготвям една поредица от изявления, чрез които ще се постарая от собствена гледна точка, да внеса яснота за БЪЛГАРСКИЯ МАНТАЛИТЕТ, и същевременно да стимулирам и Вашите заключения по темата.

На първо време, считам за потребно, да дам малко повечко информация относно инвертаризацията на идеите за социалната психология въобще, поради което ще правя кратки бележки в началото на публикациите си. Сега предлагам информация така да се каже от историческа гледна точка, както у нас, така и за сред народите, с които сме заобиколени, в достатъчно отдалечен период за общественото развитие, но потребен. Ще отразявам това което мен ме впечатлява, а Вие ще го допълвате чрез собствената си информация и усещания.

В крайна сметка социалната психология винаги е на мода, защото тя е съставка от научното управление на обществените процеси изобщо в държавите.

Всеки човек освен съображенията за своята дейност, освен интелектуалните оценки за заобикалящата го действителност, си има и своите стихийни предпочитания, конкретни настроения, стихийни подтици, своята винаги обусловена от непосредственото човешко обкръжение и изобщо от обществените условия мобилизизираност или демобилизираност, упоритост или малодушие, своето стимулирано от обстановката въодушевление или апатия и т.н. Тази своеобразна компилация от душевност и социална психика влияе върху неговото поведение при общуването му с други индивиди и в трудовата му дейност. Така живеем и се развиваме в еволюцията си.

Обществознанието непрекъснато се разраства с времето, поради което напълно естествено е в него да се развива и социалната психология на дадено общество, което формира и определя съответната народопсихология или така нареченя народностен манталитет.

Долният материал е взет от един постинг с автор Apolon (Нищо невидимо не остава скрито, всичко явно е често невидимо, няма неща безкрайно присъщи в себе си. Поезията, есетата и хобито на Димитър Георгиев-Даков - "Етимология на мисленето". Това не е блог за атракции, а място за лична позиция и мислене – това е логото му на http://apollon.blog.bg/profile.php ). Тук само ще добавя, че чуваемостта на такива хора като г-н Димитър Георгиев-Даков е редно да бъде постоянно разпространявана на висок глас сред обществото ни, за негова (на народа ни) полза.

И така : Какви са ги вършили през 16 век заобикалящите ни народи, защото същите те, днес формират и Европейската общност! Всеки народ в тази общност влиза със съответния си исторически етнографски манталитет все пак, и в този смисъл е редно да си се познаваме, нали така?

... Историята на кървавата графиня - ЕЛИЗАБЕТ БАТОРИ (1560-1614)
Това е историята на истинска историческа личност, която ще ви шокира с безнравствие и нечовечност. Но вие не бива да се учудвате от това - в онези мрачни времена, подобно поведение не само е било модерно и ексцентрично. То е било подкрепяно от идейната обосновка за вярата в свръхестественото и което е най-парадоксално, с вярата в религията, което е уникално гротескно.
Ще си позволя един малък анализ на мисълта на Сартр. Човешката красота лесно трансформира в грозота, тъй като двете са монади на една и съща монета. И двете пораждат престъпление - веднъж от недоимък и втори път от излишък. Когато липсата и нищетата раждат престъпление, тази душа изпитва възторг на обзелата я от тревогата възбуда на падението.


"Престъплението не създава красота, то самото притежава уникална прелест" - Жан Пол Сартър

Елизабет Батори, известна още като Кървавата Контеса е в основата на най-шокиращата легенда в историята на човечеството. Може би мнозина не са чували за нея, защото съществуването й е засенчено от славата на Влад Дракула, нашумял с дивашките си публични методи на екзекуция. Влад Дракула всъщност не е бил вампир, но с действията си е вдъхновил Брем Стоукър да напише своя бестселър "Граф Дракула". В действителност историческата личност Дракула е известен като дълбоко религиозен и благочестив човек, многократно доказал се християнски бранител на мира и закона. Елизабет Батори от друга страна е останала в историята като мъчителка, копнееща за кръв. Нейните деяния вдъхновяват писателят Реймънд МакНели в книгата му "Дракула е бил жена", която в последствие била спряна от разпространение, поради близката фабула с тази на Брем Стоукър.

Батори, като Дракула на Стоукър е била унгарка с благородническа кръв (по това време Трансилвания се е намирала в Унгария). Докато за Дракула няма данни да е консумирал кръвта на жертвите си, за Контеса Батори историята твърди друго. Тя не само пиела кръвта на млади невинни момичета, но се и къпела в нея.

Раждането и детството на Елизабет Батори
Ерзсебет Батори, известна в запада с английското име Елизабет е родена през 1560 година. Дъщеря е на Барон Джордж Батори и Баронеса Анна Батори. Джордж и Анна били родени под името Батори. Кръвосмешението по това време било задължително за аристократите през ХVІ век в Централна и Източна Европа, а идеята му за налагането била да се запази чистата кръвна линия в семействата.

Фамилия Батори били една от най-влиятелните протестантски фамилии в Унгария и мнозина от тях са известни като военноначалници, политици и чиновници. Прадядото на Елизабет - Стефан Батори се сражавал заедно с Влад Дракула в една от най-успешните му битки за запазване на трона, а нейния братовчед - става принц на Трансилвания през 1571 година, по-късно бива избран за Крал на Полша. Другата част от семейството не се радвала на такова уважение, братът на Елизабет (също с името Стефан) бил известен като пияница и развратник.

Елизабет била отлично образована за времето си - владеела унгарски, латински и гръцки. В този период повечето унгарци от благородно потекло - дори мъже, които по принцип би трябвало да бъдат добре образовани - били неграмотни. Мнозина разказват, че Елизабет притежавала невероятна красота, макар че по това време никой не смеел да заяви обратното гласно, предвид влиянието на семейството й. На 11 години, Елизабет била сгодена за Конт Ференк Надасди, умел воин и атлет, но според думите на собствената му майка - "глупав". Неговата майка, Урсула, уредила годежа им, за да запази престижа на фамилия Надасди.

Генетичното садистично поведение на Елизабет, се смята за лудост още от детството й. Казват, че младата Елизабет страдала от апоплектични пристъпи, съпроводени със загуба на контрол и изблици на ярост, които можели да бъдат причинени от епилепсия и задушаване. Тя била способна да накаже с брутални действия дори офицерите на фамилията.

Сватбата
През 1574 година, Елизабет забременява от един селянин, който бил неин любовник по това време. Тя тихо се уединила докато родила и дала малката си дъщеричка на родителите на любовника си, за да я отгледат. През 1575 година се жени за Ференк, като отпразнува сватбата с гала фестивал, на който самия римски император - Максимилиан Втори, е бил поканен. Той обаче така и не дошъл, а изпратил делегация и извънредно щедър подарък, с извинение за непростимото му отсъствие. Като основание изтъкнал опасността за пътуване в тези бурни времена, а скоро се разнесъл слух, че всъщност се е опитвал да избяга от семейство Батори. Елизабет добавила към девическото си име, това на Ференк.

След сватбата, Елизабет била обявена за господарка на имение около Замъка Сарвар. Тук фамилия Надасди се радвали на репутацията на сурови господари. Докато жестокостта на Елизабет се борела с естеството на характера й, Ференк предложил да й покаже любимите си начини за наказване на слугите. Голяма част от историите говорят, че деянията на Ференк били нищо в сравнение с перверзността на съпругата му.

За Елизабет се твърдяло, че била добра съпруга, но само в присъствието на съпруга й. Ференк обаче бил войн по душа и често отсъствал. За да запълни времето си, тя потърсила млади любовници, дори избягала с един от тях, но се върнала съвсем скоро обратно. Прекарвала доста време при леля си, за която по това време се носела слава, че е бисексуална и съответно сексуалните й предпочитания били интегрирани в перверзността на Елизабет .

След десет години брак, Елизабет най-сетне дарила съпруга си с деца: три дъщери и един син. По данни от това време, тя била невероятно любяща и добра майка.

Престъпленията на Елизабет Батори


В един от случаите, когато мъжът й отсъствал се разчуло, че Елизабет измъчва млади момичета за собствено удоволствие. Нейни съдружници по това време били жената, грижеща се за децата й - Хелена Йо, Доротеа Сцентес, известна още като Дорка, селянка с голяма физическа сила, често обвинявана във вещерство и Йоханес Ужвари, известен като Фисцко. Сред деянията на Елизабет в този период били пребиванията на нейните слугини с камшик и тежка тояга, влаченето им в снега и поливането им със студена вода, докато замръзнат и умрат.

През януари 1604 година, Ференк Надасди умира от инфектирана рана, нанесена му от проститутка, на която той отказал да плати. Елизабет се пренесла в кралския двор във Виена, където прекарвала голяма част от времето си затворена в замъка. Там наела Анна Дарвула, описвана като най-активния садист в свитата й. Дарвула била любовница на Елизабет. В този период Елизабет извършва най-жестоките си деяния.

По това време, легендата разказва, че Елизабет открила елексира за вечната младост. Докато една от слугините разресвала косата й и случайно я оскубала, Елизабет я наказала с жесток удар. Лицето й било опръскано с кръв и тя открила, че бръчките й изглеждат невидими. Легендата разказва как Елизабет се къпела в кръвта на млади момичета, но въпреки многото ужасени свидетели, никой не дал подробно описание на тези бани.

Действията на Елизабет били дълго неизвестни или поне дълго игнорирани. Всъщност Лорд Палатин от Унгария, вероятно знаел за тях от по-рано. Той бил неин братовчед все пак и за да запази името на семейството си предприел неофициално действие. Накарал Елизабет да постъпи в манастир.

През 1609 година обаче, Дарвула умряла и Елизабет си потърсила нова любовница. Попаднала на вдовицата на един от фермерите в имението й и под нейно ръководство, изляла жестокостта си върху момичета от семейства с благородна кръв, но малко богатство. В историята са записани повече от 650 жестоки убийства на млади момичета, станали жертва на Кървавата Контеса.

Падението на Елизабет Батори
Смъртта на селските момичета можела да бъде пренебрегната, но убийството на благородник, дори на такъв с ограничено богатство, не можело да остане незабелязано. Кралят на Унгария заповядал да арестуват Елизабет и на 30-ти Декември, повел войска към замъка й. При това си внезапно нападение, открил мъртви момичета в предверията и още много жертви, очакващи смъртта си чрез мъчения. Доротея, Хелена и Фрисцко били арестувани, заедно с Катерина Бенецки, новопостъпила при Контесата перачка.

През Януари 1611 година, били заведени две дела, на които съучастниците на Елизабет били обвинени за мъченията. По време на втория процес, една от слугите - Сузана, предоставила доказателство за вината им, но то било толкова неоснователно, че не стигнало да обвини Контесата, а само нейните слуги. Контеса Батори била оправдана, а слугите й осъдени на смърт, чрез публично изгаряне. Няколко години по-късно, самата тя починала в замъка си, а наследството й било разпределено между децата й.
Замъкът на Контесата

Замъкът Cachtice се намира в Словакия на почти седем километра от областта Nové Mesto nad Váhom , населявана в момента от 3450 жители.

Мъченията в замъка

Желязната Девица
В Нуремберг нашумял автомат, наречен Желязната Девица. Контеса Батори купила копие за своята стая. Този автомат бил с размерите и цвета на човешко същество - гола и покрита със скъпоценни камъни девойка, с дълга руса коса, стигаща до земята. Желязната Девица притежавала механично устройство, позволяващо й да извива устните си в усмивка и да движи очите си. За да започнела да работи, трябвало да се докоснат няколко скъпоценни камъка от огърлицата й. Девицата реагирала с ужасяващо скърцане и бавно вдигала ръцете си в перфектна прегръдка около каквото и да било случайно или не близо до нея. Държала ръцете си така, че никой не бил в състояние да ги раздели. От изрисуваните гърди на желязната дева изхвръквали пет ками и се забивали в борещото се в прегръдката й тяло. Натискането на нов камък от огърлицата, сваляло ръцете и затваряло очите. Много млади девойки, намерили смъртта си в тази жестока прегръдка.

Водна смърт
Едно от мъченията, на които Контеса Батори подлагала жертвите си била водната смърт през зимата. Тя събличала жертвите си голи в снега, поливала ги с вода и ги оставяла на студа за да замръзнат и умрат.

Смъртоносна клеткаКлетката, изградена от остриета и украсена с метални ками, можела да държи човешко тяло, докато се издига във въздуха с макара. С нажежени до червено ръжени, Дорко и другите слуги притискали затворничките към решетките, които оставяли дълбоки рани след себе си. Фонтани от кръв бликвали с единствената цел да окъпят тялото на контесата за да запазят младостта й.

Класическо мъчение
В повечето случаи, контесата се придържала към този тип мъчение: Избирали се няколко високи, силни и красиви момичета, на възраст между 12 и 18 години. Слугите ги събличали и дърпайки ги за косите ги вкарвали в стаята за мъчения. Връзвали ръцете им на гърба и ги бичували докато кожата им започнела да се отлепя. Тогава започвали да ги жигосват, да режат пръстите на ръцете им с ножици, да ги дупчат с ками, а ако случайно виковете им отегчат контесата, зашивали устните им. Понякога тя самата хващала сребърни щипци и започвала да разкъсва плътта им на малки парченца докато жертвите й издъхнат, а тогава заповядвала да бичуват мъртвите им тела още и още.
Легендата разказва, че когато контесата се разболяла, заповядала да доведат в спалнята й младо красиво момиче, което тя започнала да хапе зловещо докато то издъхнело от раните си.
Елизабет Батори наказвала жестоко всички слугини, които нарушавали заповедите й. За открадната монета, тя връщала монетата нажежена до червено хиляди пъти върху телата им. За нарушаване на обедната почивка с разговор, тя разтягала устата на виновника докато я разкъса напълно.
***
Следват свидетелствата на слугите, записани по време на процеса по обвинение на Елизабет Батори.

... 12- годишно момиче, на име Пола се опитала да избяга от замъка, но Дорка и Хелена изненадващо я хванали и на сила върнали в зловещата обител. Облечена в дълга бяла рокля, Контеса Елизабет поздравила момичето за нейното завръщане. Тя била изпаднала в ярост, доближила момичето и го бутнала в някаква клетка. Тази специална клетка била построена като огромна топка, прекалено тясна, за да се седне в нея и прекалено ниска за да се стои изправено. Изведнъж към клетката се доближил огромно кълбо цялото от остриета, което Фрицко управлявал с въжета. Кълбото се удряло в клетката, от която се изсипвал дъжд от плът и кръв.

Един от съучастниците свидетелствал, че понякога Елизабет заповядвала да покрият пода в спалнята й с чисто голи момичета, които тя измъчвала и режела на парчета, докато целия под в стаята се напълнел с кръв, после заповядвала на слугите й да го посипят с пясък за да може да преминава. Едно от момичетата издъхнало твърде бързо и Контесата заклеймила смъртта му в лаконичния си дневник с думите: "Тя беше прекалено дребна".

Няма коментари: