ЗА МОНИТОРИНГ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, ЗА РЕГУЛАТОРНИ РЕЖИМИ БСК НЕ ГОВОРИ ПОНЕ ОТ 4-5 ГОДИНИ, А ЗА ДРУЖЕСТВЕНОТО ПРАВО ПОЧТИ ОТ 9 ГОДИНИ, ЗА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН ПАЗАР НЕ СЕ СПОМЕНАВА ОТ НАЧАЛОТО НА 2008 ГОДИНА И Т.Н., АКО ТОВА Е НАДЛЕЖНА ИНФОРМИРАНОСТ НА ОБЩЕСТВОТО – ЗДРАВЕ МУ КАЖИ!
СЪЗНАТЕЛНО ОСТАВЯМ ДАТИТЕ НА СЪЗДАВАНЕ НА СТАТИИТЕ. А САМО КАТО СИ ПРЕДСТАВЯ КАКЪВ ОГРОМЕН КУП ОТ ХОРА СЕ “ГРИЖАТ” ЗА ОСМИСЛЯНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА НИ там (в БСК)! ЛЕЛЕ-МАЛЕ! ЗА ГЛАВАТА ЛИ ДА СЕ ХВАНА ИЛИ ДА СТИСКАМ ПАЛЦИ, КОЙ ДА ТИ КАЖЕ? Е, СЕГА НЕ СЕ ЧУДЕТЕ ЗАЩО ДРУГАРЯТ ДОГАН ПРАВИ “СТРАННИ ИЗЯВЛЕНИЯ” В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ТОВА ПО-ДОЛУ – ТА ЧОВЕКЪТ СИ Е БИЛ ПРАВ И ЗА ОБРЪЧИТЕ И ЗА ТОВА КОЙ КАЗВА (т.е. ТОЙ) КАК ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ПАРИТЕ В ДЪРЖАВАТА, ЗАЩОТО ОПРЕДЕЛЕНО СЕ РАБОТИ ЯВАШ-ЯВАШ В ЕДИН ОТ ВАЖНИТЕ РЕГУЛАТОРНИ ОРГАНИ НА СТРАНАТА НИ ОТ “НАШИ СИ ХОРА”, А ПЪК ТЕ СЕ ОКАЗВАТ И ПОСЛУШКОВЦИ.
ОСТАВЯМ ИЗВОДИТЕ ЗА ВАС! НО ВПЕЧАЛЕНИЕТО МИ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ТРЯБВА ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ ПОД ЛУПА ОТ ОБЩЕСТВОТО ДНЕС, И ДА СЕ ПРИНУДЯТ ДА РАБОТЯТ ПО-СЪВЕСТНО И ИНТЕНЗИВНО ЗА НЕГО, СИ ОСТАВА ПОВЕЧЕ ОТ ФАКТ – И ТУК НЯМА МЯСТО ЗА ПОЕТИЧЕН И СУБЕКТИВЕН ИЗКАЗ ПРИ ОФОРМЯНЕ НА ИЗЯВЛЕНИЯТА ИМ, А НАДЛЕЖЕН, ТОЧЕН И ЯСЕН ТАКЪВ! ЗАЩОТО ТОВА СЕ ОТРАЗЯВА ВСЕ ПАК ОСНОВНО НА БИТУВАНЕТО НА БЪЛГАРИНА СЕГА И ТУК.
ПО БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
Социални терзания за след време на криза
25.09.2009г.
Ударното темпо, с което правителството се втурна да разчиства авгиевите обори на държавата, се пренесе и в по-неповратливата по традиция социална сфера. И там замириса на революционни промени. Само за последните 10 дни бяха изстреляни толкова предложения, мерки, идеи за социални реформи, колкото за цял мандат. Да се махне таванът на пенсиите, възрастта за пенсиониране на жените и на мъжете да се изравни на 63 г., осигуровките да паднат с 2% и още, и още.
Хитът от онзи ден е невнасянето на осигуровки да се криминализира, т.е. за такова деяние да се лежи в затвора. Идеята беше поднесена от бившия социален министър Иван Нейков на първото заседание на Консултативния съвет по пенсионната реформа и възбуди стари страсти и нови мераци.
Всеизвестно е, че бизнесът, пък и наетите, недолюбват плащането на осигуровки. Струва им се, че това са пари, които се хвърлят за нещо далечно и неясно, каквото е остаряването и пенсионирането. Затова кой как може гледа да се скатае от това задължение, което трябва да се изпълни едновременно с изплащането на заплатите. Някои работодатели сключват трудови договори с хората си за по 250-300 лв., а неофициално, “под масата” дават още 500-1000, та и повече лева. Справка - последният скандал с укритите данъци и осигуровки в някои футболни клубове, с което държавата е завлечена с милиони.
Към този основен трик с нелегалните заплати вървят и спомагателни - вместо да превежда осигуровки, както е по закон върху цялата заплата, част от бизнеса го прави само върху минималните осигурителни прагове. Или пък изплаща заплатите, но “забравя” да преведе осигуровките. Резултатите от тези действия са, че фондът за пенсии е все в недостиг, а самите пенсии все са ниски.
Явно е, че тоягата трябва да удари яко не само върху укриването на данъци, но и на осигуровки. Въпросът е как. И дали, ако това действие се “зачете” за престъпление, ще доведе до по-висока събираемост на вноските. Подобен текст в осигурителния закон действаше и през 2000 г. Проживя само няколко месеца - от април до август, когато Конституционният съд го отмени с аргумента, че неплащането на осигуровки не може да бъде престъпление, след като неплащането на заплати не е престъпление.
Но само за няколко месеца, докато законът действаше, НОИ събра от вноски грандиозните за онова време 35 млн. лв. Значи, страх лозе пази. Ако занапред държавата пак ще варди лозето с подобно плашило, трябва да го сътвори така, че Конституционният съд да не може да го събори. Как ще го стори, ще кажат експерти от калибъра на Иван Нейков и бившия шеф на НОИ Йордан Христосков. Но няма да е зле да изравнят вините, т.е. укриването на осигуровки да е също такова престъпление, както укриването на данъци, за което се лежи в затвора.
Другата мъка, която гризе напоследък социалната душевност, е по-краткотрайна, но с остатъчен за поколенията ефект - как да падне таванът на пенсиите, който в момента е 700 лв. Ще рече, дори на човек да му е определена 1000 лв. пенсия, той взема 700 лв. и толкоз. Засега е ясно едно - по закон това трябва да се случи от 1 януари догодина, но само за новоотпуснатите пенсии от тази дата нататък. За заварените не важи. А става дума за близо 40 000 души. Техните пари пак ще останат ограничени от таван дори той да се вдигне малко. Според експерти, падне ли таванът на новите пенсии, за което ще трябват около 5 млн. лв., повечето ще бъдат в размери 720-800 лв. и в редки случаи над тази сума. С такива пари ще са около 3000 души от всичките нови пенсионери на брой близо 93 000. И “старите” пенсионери вече са обидени на “новите”, заплашват да съдят държавата и да си търсят парите със задна дата. Даже искат, щом за тях ще има таван, той да остане и за новите, че да има равенство.
Таванът на пенсиите обаче трябва да падне, за да имат хората поне малко стимул да се осигуряват на истинските си заплати, вместо да ги укриват в комбина с шефовете си. Но и обидени не бива да има. Тогава? По-добре е да се спази сегашното правило таванът на старите пенсии да е процент от най-високия осигурителен доход, който в момента е 2000 лв. Сега този процент е 35%, да бъде 40% примерно, така най-високата стара пенсия догодина ще е 800 лв. и ще е близо до масовата неограничена от таван нова пенсия.
Най-голямата драма обаче е свързана с идеята за увеличение на пенсионната възраст. Като първата стъпка да е изравняването й на 63 г. за жените и за мъжете (сега жените добиват право на пенсия на 60 г.). Само споменаването на подобно нещо предизвика страх и ужас сред утрешни и бъдещи пенсионери. Не помогнаха аргументите, че населението застарява, че след 10-15 г. 100 работещи ще издържат 103 пенсионери при 100:76 сега и т.н. Българинът иска да се пенсионира рано, за да има сили да работи още и да взема пълна пенсия и пълна заплата, показват изследвания, поръчани от НОИ. За да успокои духовете, дори социалният министър Тотю Младенов обяви, че за този проблем ще мислим след кризата.
И така да е, мисленето ни вече е закъсняло с десетина години. И няма какво нито Европа, нито Лисабонската стратегия да ни натискат за увеличение на възрастта. Ще ни натисне животът. Прогнозите са да живеем все по-дълго, т.е. да консумираме пенсията все повече време. Сега жените, стигнали 60 г., живеят и получават пенсия още 20 г., а мъжете на 63 г. - 14 г. След 2-3 десетилетия се очаква възрастта за консумиране на пенсията при жените да е 25-30 г., а при мъжете 20 г. И каквито и сметки да се правят, те трябва да имат една формула - годините за труд да бъдат много повече от тези, през които ще ползваме пенсиите си. За да има с какво да се плащат.
Източник: trud.bg
Христосков: Пенсионната система е пред национализация
01.09.2009г.
Йордан ХРИСТОСКОВ, зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и бивш управител на НОИ, пред Соня Гълъбарова
- НОИ прие преди дни поправка в Кодекса за социално осигуряване, според която отпада досегашното изискване, за да се пенсионираш, да си спрял да работиш и да се осигуряваш. На кого помага това?
- На никого. Връща се старата практика хората да си седят на работното място и като навършат възраст за пенсия, да почнат да си получават без проблем и пенсията, и заплатата. Това е в пълно противоречие с принципите на осигуряването и е крайно неподходящо в такъв тежък момент на дефицит и увеличаваща се безработица. Европейската практика е, щом си добре и си здрав, щом те цени работодателят ти - оставаш и работиш, а не да се пенсионираш и пак да работиш.
- Нали и сега възрастните имат право да получават пълна пенсия и пълна заплата?
- Така е, но поне имаха някаква спирачка с изискването да са напуснали работа, за да излязат в пенсия. Сега и тя отпада. Крайно време е да се направят промени и в някои текстове на конституцията, които сега дават възможност да се вземат и пенсия, и заплата в пълен размер. Трябва да се въведе режим на намаляваща пенсия, при положение че човекът едновременно и работи. До 1997 г. имаше такова правило и според него на всеки лев заплата се отнемаше по 35 ст. от пенсията. Преди това пък пенсията се ограничаваше при доход по-голям от две минимални заплати, като се правеха изключения за селското стопанство и други отрасли. В някои страни, щом човек работи над 4 часа, пенсията се спира. Или пък е въведен данък и върху пенсията, т. е. тя се събира със заплатата и се облага като обща сума.
- Правителството вече прие фискалната рамка до 2013 г. Как я оценявате?
- Добър ход е повишението на минималния доход за самоосигуряващите се, но трябваше да бъде увеличен и максималният, който сега е 2000 лв. Добро решение е да се даде увеличение на вдовишката добавка, макар и първоначално да не може да стане 40%, а 25%. В криза парите се насочват към хора, които имат по-голяма нужда. Крачка в правилната посока е и добавката към пенсията за хора над 75-годишна възраст. Притеснява ме, че това е свързано с подоходен тест, защото превръща социалното осигуряване в подпомагане. Ако се приеме вариантът добавките за старост да се дават само на хора с пенсии до 300 лв., е по-правилно плащанията да се извършат от социалното подпомагане във вид на помощ. Така или иначе държавата ще даде парите.
- Каква е тази индексация на пенсиите, предвиждана за догодина, която може да я има, ама може и да я няма?
- Във всички страни, в които действат пенсионни системи, пенсиите се осъвременяват всяка година според поскъпването на живота. Увеличението не може да е по-малко от инфлацията. Ако има повече пари, се прилага или швейцарското правило - повишение с процент, равен на половината от ръста на инфлацията и на осигурителния доход. Или най-щедрото - пенсиите растат с процента на нарастване на работните заплати. Но в никакъв случай осъвременяването им не бива да бъде поставено под условия от типа - ако има приходи, ако еди-какво си. Пенсиите трябва да бъдат индексирани от 1 юли идната година, и то безусловно. Парите да бъдат осигурени с макрорамката на бюджета - това е едно от предназначенията й - да гарантира средствата за такъв вид плащания.
- Но нали те зависят и от постъпленията в НОИ, т. е. от доходите на осигурените. Ако те не растат?
- Категорично минималната заплата не може да остане, макар и само за година, на ниво 240 лв. Защото всъщност нетният й размер след удръжките е 190 лв. Кой човек може да живее днес с такива пари? Да не говорим, че голяма част от тези, които получават минимална заплата, са млади хора, които работят в шивашката промишленост, в текстилната, в услугите. Обикновено те са с малки деца, как ще оцелеят при невъзможността да ползват дори потребителски кредити, тъй като условията за тях се затегнаха. Щом се предвиди увеличение на минималната заплата, на минималните прагове, това ще осигури повече постъпления и за пенсиите. Ако управляващите не искат да повишават най-ниската заплата през 2010 г. като абсолютна сума, може да въведат необлагаем минимум за заплати до 300 или до 500 лв. Така ще се увеличат нетните разполагаеми доходи, без да се вдига минималната заплата. Естествено това трябва да е съчетано с връщане на прогресивното подоходно облагане.
- Но нали плоският данък беше въведен и с цел да се изсветли икономиката, да не се укриват данъци?
- Разчетите показват, че средният осигурителен доход за самонаетите си остава от порядъка на 250-260 лв., независимо от драстичното намаление на данък общ доход от 24% в горницата до 10% плосък данък. Нищо не се е случило, никакво изсветляване на икономиката няма. Отмяната на плоския данък би осигурила постъпления за нарастване на пенсиите поне с темпа на инфлацията. Най-добрият вариант е да се спази и през 2010 г. швейцарското правило - инфлацията е ниска, очаква се и по-нисък ръст на заплатите, т. е. сумата за индексиране на пенсиите няма да е толкова голяма.
- Как ще се отрази на бюджета на НОИ намаляването на осигуровките с 2%, а е възможно и с 5% догодина?
- Намаляването на вноските за фонд “Пенсии” с нови 5% спъпаловидно или независимо как означава одържавяване на пенсионната система на България и ни връща в 1951 г., когато тя беше национализирана от предишния режим. Тези приказки как дружно всички ще хукнат да си погасяват задълженията към държавата и как икономиката ще изсветлее са илюзии. Каквито и да са аргументите, резултатът от това действие е национализация, пък ако щете и комунизация на осигурителната система. Нека финансовият министър да направи разчети и да види какъв е ефектът досега от подобни намалявания на вноските. Нашите показват, че близо 10 млрд. лв. са останали в бизнеса за последните няколко години. Те не са отишли за инвестиции. Нито пък са изсветлили сивия сектор.
- Но се твърди, че високите осигуровки затрудняват бизнеса и го принуждават да плаща фалшиви заплати?
- България в момента има най-ниския корпоративен и личен данък. Почти в дъното сме и с най-ниски осигуровки. Защо тогава сме с най-висок дял на сивата икономика? Нали в последните години все това правим - вноски сваляме. Нека министър Дянков това да анализира, а не да повтаря учебникарски фрази. Защо се разчита върху цялото население да се слагат данъци, с които след това да се плащат пенсии и други социални обезщетения? Ако осигуровките бъдат намалени, тогава наистина трябва да се прави нов осигурителен модел, финансиран от данъци, който ще гарантира еднакви пенсии на всички. Тогава обаче финансовият министър трябва да излезе и да обясни на днешните и на бъдещите пенсионери защо не признава осигурителния им принос. И как, след като един е плащал вноски върху 200-300 лв., а друг върху 1500 - 2000 лв., ще получават едни и същи пенсии.
Източник: trud.bg
Анализ за икономическо възстановяване и устойчив растеж на българия
16.09.2009г.
Екипът на Световната банка, оглавяван от постоянния представител Флориан Фихтъл, представи днес изводите от последните изследвания на Банката за България, които се фокусират върху въпросите за отключване потенциала на страната за устойчиво икономическо възстановяване и ускорено изравняване на жизнените стандарти с тези в ЕС. На представянето присъстваха заместник-министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министрите и заместник-министри от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на Земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването. “Световната банка е готова да подкрепи България”, заяви Флориан Фихтъл, постоянен представител на Банката за страната. Той добави: “Правителството е изправено пред уникална възможност да спре неоправданите разходи и да подобри отчетността и постигането на резултати от всички публични ведомства. Това е много важно, защото съществува необходимост от фискална консолидация, тъй като приходите не могат да бъдат увеличавани в условията на намаляваща икономическа активност. Само чрез по-солидни, прозрачни и ефективни публични финанси и в процеса на възстановяване след рецесията, България може да продължи с изграждането на икономика, ориентирана към растеж, от който се възползват всички, и към производителни работни места. Като отговорен партньор Световната банка е решена да продължи да подпомага страната, като предоставя знания за най-добрите международни и Европейски практики, за се превърне България в силно развита срана членка на Европейския съюз”.
Източник: Световна банка
Популистки устрем обзе икономически стратези
14.09.2009г.
Когато от в. “Труд” ме поканиха да коментирам доклада на икономическия екип за президента, първоначално бях скептичен. По принцип не съм привърженик на мълниеносните коментари. След като прочетох информацията за доклада, мнението ми се промени. Няма нужда да се консултирам с когото и да било, за да оформя отношението си към него. Той е рядко срещан пример на сгрешено и назадничаво мислене почти по всички пунктове на съвременната икономическа политика.
Призиви за “нова стратегия” се чуват винаги когато водата се размъти и не е ясно кой и как ще провежда икономическата политика през следващите години.
Вярно, ГЕРБ вече обяви кой - вицепремиерът Дянков и министрите от кабинета - но не и как, защото управленска програма все още липсва. Но да видим каква нова стратегия се предлага на новото правителство.
1. Най-напред бие на очи премахването на плоския данък. Предлагат ни да се върнем към прогресивно облагане и високи данъци. С аргумента, че така правели повечето страни, което просто не е истина. Истина е обратното: че нито една страна, въвела плосък данък, не се отказва от него, а страни с високи данъци като Германия например планират да ги намалят. И напълно основателно при това.
В период на криза стопанските субекти са затруднени да посрещат разходите си и често бягат в сивия сектор, за да спестят данъчни харчове. Нали се досещате колко данъци ще влязат в държавата тогава - нула! Що за логика - дайте да им вдигнем данъците, за да започнат да си ги плащат. А това, че плоският данък донесе стотици милиони приходи в бюджета, това за нашите стратези е без значение.
2. Същата логика е в ход и при социалните осигуровки. Малка им се вижда осигурителната тежест от 31% върху доходите, затова нека да я увеличим.
Между другото, тук правителството е на прав път, но върви по него някак неуверено. Да, ще намалява осигурителната тежест, но с по 1-2% на година, и то от догодина. Симеон Дянков се запомни преди изборите не с друго, а с уверените си изказвания колко работни места ще бъдат спасени, ако намалим осигуровките с 5% веднага. Кой ще ги спаси сега?
3. Следващата “брилянтна” идея е да намалим ДДС върху продуктите от първа необходимост. Стратезите сигурно искат да определят вместо българските семейства кои са тези продукти.
Все пак всеки от нас най-добре знае кои са продуктите от първа необходимост за неговото семейство. И обикновено те се различават.
Тази дискусия е вечна, поне от времето, когато Стоян Александров въведе унифицираната ставка по ДДС (затова е и странно, че виждаме името му сред авторите на доклада). И явно за някои хора не важат никакви аргументи, че така не се прави социална политика, а само се дава почва за нови данъчни измами. Нито съветите на МВФ, нито примерът на европейски страни, които се отказват от диференцирани ставки, не помагат.
4. По-нататък съветите на стратезите ни водят към прекратяване на всички видове данъчни измами, начело със злоупотребите с ДДС. Само че правителството вече заяви решителното си намерение да направи точно това. Ама може ли да се преодолее изкушението да се качиш на влака на популизма, като обвиниш крадливите политици и некадърната администрация за всички икономически беди?
Е, съвсем друг е въпросът какъв ще е ефектът върху бюджета от такива решителни действия. Отговорът, разбира се, ще го знаем след няколко месеца. Но и отсега е добре да възпираме прекаления си оптимизъм, наблюдавайки как много по-развити от нас европейски страни не успяват да овладеят напълно данъчните измами.
5. Популисткият устрем залита още по-далеч. Следващата стратегическа стъпка е да се върне данъкът върху наследствата в размер на 25%. Цялата икономическа теория е доказала, че този данък е безсмислен. По-точно той има ефект, но само отрицателен - да намали стимулите за работа, инициатива и предприемачество.
Но приходи от него не бива да се чакат. Ако не вярвате - питайте министрите на финансите в тези страни, където той още съществува. Богатите отдавна са намерили безброй механизми да оформят наследството си по начин, който да не ощети наследниците им.
6. Така незабелязано “новата стратегия” стига до държавните разходи. Областите, които стратезите предлагат да бъдат бонифицирани с допълнителни разходи, лесно могат да бъдат предвидени - образование, иновации и други благовидни дейности. Но “любима” ми е последната инициатива - да подкрепим финансово гражданите, които срещат трудности с ипотечните си кредити.
Да оставим за момент настрана въпроса защо с парите на способните, работливите и разумните трябва да изплащаме заемите на безразсъдните, които не са преценили добре финансовите си възможности. Но не е ли ясно какъв силен стимул дава това за тези, които се изкушават да пренебрегнат пазарните правила? Трудно ли е да предвидим, че броят на нередовните длъжници тогава ще се увеличи многократно, а всички те ще увиснат на врата на намаляващия брой коректни данъкоплатци?
7. Е, има и един лъч светлина в мисленето на стратезите. Макар и с видимо нежелание, те признават, че споразумение с МВФ може да бъде полезно. Както заяви икономическият екип на НДСВ, такова споразумение заедно с бързото влизане във Валутния механизъм на ЕС е най-силното лекарство за днешните икономически несгоди на страната ни. С наближаването на изборите тази година ние от НДСВ все повече се отчайвахме от икономическата политика на предходното правителство. Песимистите сред нас на моменти казваха: По-лошо не може. След като прочетат “новата стратегия”, “оптимистите” с основание ще кажат: Може, може!
Милен ВЕЛЧЕВ
Източник: trud.bg
Как да продължим здравната реформа?
18.08.2009г.
В България се случиха няколко добри неща в здравната система и не трябва да се забравят.
Парите започнаха да следват пациента. Българското население има един от най-свободния достъп до медицински услуги в Европа. Защото в някои европейски държави за преглед при специалист, платен от задължителното здравно осигуряване, или за лабораторни изследвания, се чака повече от 3 месеца. Още: заговори се за контрол на изразходваните пари, а Министерство на здравеопазването въведе показатели за оценка на финансовото управление на болниците.
Към положителните страни трябва да се прибавят и инвестираните средства през годините за ремонт на сградния фонд и купуването на съвременна апаратура. Това е добър напредък, но сега трябва в много кратки срокове реформите да продължат. За това обаче е необходима прословутата “политическа воля”.
Крайно време е хората, които претендират да управляват тази страна, независимо от коя политическа сила са, да постигнат консенсус по няколко изключително важни въпроса. А именно:
- Определяне на здравеопазването за приоритетно направление не само като популистка стъпка, а с реален план за действие.
- Със залагането на задължителното допълнително здравно осигуряване (и данъчни облекчения за него), да се въведе реално остойностяване на медицински услуги, каквито са изработени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по линията на диагностично свързаните групи (ДСГ).
- Въвеждане на регламентираното доплащане и свързаната е него защита на здравните права на социално слабите слоеве от обществото. По този начин по естествен път ще се създаде ниша за развитие на доброволните здравноосигурителни фондове.
- Преструктуриране на заведенията за болнична помощ въз основа на изработена национална здравна карта със задължителен характер. При това така нареченият местен патриотизъм на народните представители да остане на заден план.
- Успоредно с преструктурирането, да се набележат и мерки за подобряване на достъпа до спешна и неотложна помощ.
- Диференциране на плащането за болнична помощ в зависимост от качеството на услугата, обусловено от модерна съвременна апаратура, високата специализация на персонала и редовно анализираните резултати.
- Освобождаване на НЗОК от задължението да сключва договори с всички болнични заведения, като се въведе конкурентен принцип.
По всяко от изброените предложения експертите в България имат готовност да предложат конкретен план за действие. Освен това нищо не пречи да изпълним и препоръките от доклада на ЕК и на Съвета на Европа. А те са:
- Да увеличим публичните средства за здравеопазване още с бюджета за 2010 г. Защото - кое е по-важно? Превъоръжаване на армията или подобряване здравето на нацията. Въпрос на избор и компромиси...
- Да се повишат здравните вноски и събираемостта им. Първото е факт - от 6 % на 8%. За второто - думата имат компетентните органи.
lДа се изготви методика за остойностяване на медицинските услуги. Такава вече има в НЗОК по линията на ДСГ. Може и да се усъвършенства.
- Да се подобри взаимодействието между НЗОК и лекарите. Или по-скоро - да се подобри контролът на касата върху отчитаната от изпълнителите на медицински услуги дейност.
- Много важно е, като се въведе задължително допълнително здравно осигуряване и ако се приеме, че двупроцентното увеличение на здравната вноска е точно за тази цел, да се посочи начинът на разходването му. Тук думата има парламентът.
- Да се премахне неравенството в достъпа до осигуровки заради разликите в доходите. Това е сериозен проблем, защото над 1 млн. българи са без здравни осигуровки - прецедент в рамките на ЕС. Според мен проблемът тук не е само в доходите, а по скоро в начина на мислене и финансовия контрол.
В духа на разсъжденията дотук бих желал да се спра и на два други съществени проблема на болничната помощ, кристализирали от всекидневната практика. Първият от тях е неравномерното разпределение на някои високоспециализирани дейности на територията на страната. Добре е известно, че сърдечносъдовите заболявания са отговорни за смъртта в близо 66% от случаите в България. Основната причина за този тъжен факт е ненавременното диагностициране и неадекватното лечение на тези болести.
От една страна, у нас има недостиг на посочените медицински услуги, т.е. търсенето надхвърля предлагането. А от друга, наличните високоспециализирани структури не покриват равномерно страната, поставяйки в неравностойно положение населението в много региони на България. По отношение на инвазивната кардиология, където инвестициите се възвръщат относително бързо, има бурно, бих казал неконтролируемо възникване на нови центрове. Много от тези центрове дублират дейността на съществуващите, използвайки разрешителните на едни и същи кардиолози, преследвайки в повечето случаи предимно финансова облага.
По-различно е положението с кардиохирургичните центрове. При тях се наблюдава концентрацията в София - 5 центъра и само 2 за останалата част от страната (те се намират в Пловдив и Варна). Това е изключително грешно от стратегическа гледна точка, защо поставя в неравностойно положение голяма част от възникващите в страната катетеризационни лаборатории, лишавайки ги от кардиохирургична поддръжка и принуждава хората от различни краища на България да пътуват до столицата, за да получат тази услуга с всички последствия от това.
Два центъра с капацитет 3000 операции на т.нар. отворено сърце (класическа операция - б. р.) в София са достатъчни да поемат нуждите на населението от региона.
Необходимо е да се разкрият колкото се може по-бързо два нови центъра по кардиохирургия в Плевен и Бургас или Стара Загора, които да обезпечат болните там. Разбира се, всеки пациент има право да избира къде ще бъде лекуван, но разкриването на нови центрове ще подобри достъпа на хората от съответните региони и ще даде възможност своевременно да се лекуват спешните случаи, при които всяко забавяне е фатално.
На този етап Министерство на здравеопазването трябва да приеме колкото се може по-бързо строги регламенти в разрешителния и акредитационния режим за тези структури.
Вторият проблем, с риск да възбудя някои “духове”, е отчитането на дейност, която не е извършена, или такава, каквато не е изискана (индицирана). И ако в първия случай се стига само до т. нар. неоправдано “източване” на НЗОК, във втория се касае за съзнателно или несъзнателно нарушаване на правилата за добра медицинска практика. А това вече поставя риск за здравето, а понякога и за живота на пациентите. Крайно време е експертите от т.нар. интердисциплинарни специалности да изготвят строги индикации за прилагането на една или друга процедура и да посочат начините на контрол, които Министъра на здравеопазването да регламентира. Което например е в прерогативите на Лекарска камера, която за съжаление все още не съществува.
Проф. д-р Генчо НАЧЕВ*
*Авторът е д.м.н., национален консултант по кардиохирургия и изпълнителен директор на университетската болница “Св. Екатерина”.
Източник: trud.bg
Гъвкава политика за повече и по-добри работни места
04.09.2009г.
В контекста на глобализацията и бързия технически прогрес човешките ресурси и умения стават все по-важни за икономическото развитие. Това е особено наложително в настоящата обстановка на забавено в глобален мащаб икономическо развитие.
Институциите и агенциите по труда притежават капацитет да допринесат значително за възстановяване на просперитета на местно ниво, но само ако се адаптират към новите приоритети, като подпомагат работниците да се конкурират на глобалния пазар, и подкрепят регионите в движението им към постигане на равновесие от висока производителност и квалификация.
Настоящият глобален икономически контекст изисква събиране на повече информация, изграждане на по-силно партньорство и повече стратегическо мислене. И не само агенциите по заетостта са тези, от които се очаква да реагират. За да са ефективни, те трябва да работят и с другите участници в процеса, особено в области като икономическо развитие и професионално обучение. Последователността на политиките трябва да бъде добре координирана и адаптирана км местните предизвикателства. Местните бюра по труда трябва да гледат по-дългосрочно в бъдещето - защото най-конкурентната работна сила ще е тази, която притежава широки умения, които се изискват за адаптация към промени и към нови икономически условия.
Такава местна активност невинаги отговаря на стандартизираните процедури в организациите по заетостта или в обучаващите организации. Услугите по заетостта обикновено се управляват по сравнително централизиран маниер, като предлагат малко възможности на местните бюра и агенции, които биха могли да идентифицират и от които да се възползват, или проблеми, които биха могли да разрешат сами. Нуждата от по-активни бюра по труда по места е от голямо значение за начина, по който държавните политики се конструират и прилагат, като едно от най-големите предизвикателства е осигуряването на по-голяма гъвкавост по места при реализацията на самите политики. На международната конференция във Венеция, състояла се от 17 - 19 април 2008 година, министрите и висши държавни служители от страните на ОИСР се съгласиха, че e необходима нова рамка за управление и развитие на работната ръка.
Някои от тези въпроси предизвикаха анализаторите и политиците да окажат натиск за по-голяма децентрализация в политиката на пазара на труда, особено за делегиране на управлението на регионално ниво. Въпреки това, настоящият анализ показва, че формалното разпределение на властта е по-малко важно от фактическата гъвкавост, от която могат да се ползват участниците на различни нива в системата - местно, подрегионално, регионално и национално. Под гъвкавост се разбира възможността да се адаптира политиката в различните етапи - на идейно ниво, в процеса на приложение и при предоставяне на услуги, за да се адаптира по-добре към местния контекст, към действията на други организации, към преследваните стратегии, предизвикателствата и възможностите, които се откриват. Това е широката концепция, която обхваща широк кръг от елементи - законови, бюджетни, свързани с качеството на управление - всеки един с голямо потенциално значение.
Много рядко гъвкавостта съществува на всички нива на държавно управление в областта на политиката по заетостта. Нашият анализ показва, че дори и в страни, където децентрализацията е довела до значителна гъвкавост на регионално ниво /например Белгия, Канада, Италия, Испания/, тя все още не прониква еднакво до местното ниво. Областта, в която като че ли гъвкавостта на местно ниво е най-малка, е при структуриране на задължителните условия и набелязване на общите цели.
Въпреки това, в много аспекти местното управление играе значителна роля при решаване на проблемите с уменията и при справяне с предизвикателствата на производителността. Нивото на районите, в които хората пътуват значително до работните си места (travel-to-work areas) - местните пазари на труда - може да се окаже адекватното ниво, на което може да се реши задачата за формиране на стратегии по заетостта и за развитието на професионални умения. Защото много често точно това е нивото, на което се формират стратегиите за икономическо развитие. На това ниво е и възможно да се фокусираш върху ограничен брой индустриални сектори и клъстери в рамките на сравнително хомогенна икономическа среда. Това може да стимулира извеждането на приоритети и по-ясното определяне на целите на програмите. Това е и нивото, на което работодателите могат да определят някои общи нужди, а местните институции по заетостта могат да установят пряк контакт с работодателите като същевременно следят решаването на местните социални проблеми и положението на пазара на труда на различни социално уязвими групи.
Поради това нараства значението на работата в партньорство в страните от групата на ОИСР. Повечето местни бюра по труда вече си сътрудничат и участват съвместно в управителни органи с други участници в процеса за решаване на подобни въпроси. В почти всички страни службите на подрегионално ниво си сътрудничат с други местни фактори по гореспоменатия начин. При отсъствие на делегиране на право на решение на местно ниво, сътрудничеството в някои случаи може по-скоро да представлява опит на местното бюро по труда да стимулира активни програми на трудовия пазар и цели, отколкото да работи заедно с другите за развитие на нови местни подходи и стратегии.
Както става ясно от настоящото издание, осигуряването на гъвкавост на местно ниво невинаги и задължително изисква сериозна институционална реформа. Гъвкавостта може да се търси в много и в различни институционални контексти. И малки, и големи държави, унитарни или федерални, постигат високо ниво на гъвкавост на местно ниво, което предполага, че не съществува корелация между гъвкавостта на местно ниво и размера на държавата, или държавната структура. Въвеждането на гъвкавост на местно ниво е еднакво реалистична възможност в повечето политически и институционални контексти.
Сред страните от ОИСР гъвкавостта да се координират и адаптират политиките на местно ниво засега е най-висока в Дания, Швейцария, САЩ, Финландия и Чехия. Докато някои от тези страни традиционно са предлагали значителна автономия на местно ниво /например Швейцария/, промените в управлението на услугите по заетостта през последните години в други страни /особено в Дания и Финландия/, са довели до положителни резултати в смисъла на по-голяма гъвкавост по места.
Въпреки факта, че най-преките резултати от подобни реформи са видни във формата на процеси - възможността да се координират политики и да се адаптират към местни ситуации като се използват предвиждащи/изпреварващи стратегии (forward-looking strategies), постигнатата на местно ниво гъвкавост може да бъде разглеждана като допринасяща пряко към по-голямата ефективност при намаляване на безработицата и към повишаване на ефективността на пазара на труда. Иконометричният анализ представен в настоящото издание предполага, че гъвкавостта на подрегионално ниво е позитивно и статистически значимо съотнесена към нивото на заетост в изследваните страни. Едно обяснение е, че гъвкавостта на ниво под регионалното води до по-стратегически, по-реагиращи и по-конкретно ориентирани активни програми на пазара на труда, които от своя страна насочват повече ресурси за обучение към тези, които се нуждаят от него, което води до постигане на положителен ефект върху нивото на заетост.
Гъвкавостта е не само единственият важен фактор за постигане на промяна на местно ниво: капацитетът, информацията и механизмите на местната власт са допълващи фактори, които могат да играят важна роля и да подпомагат местните общества и страните да се възползват успешно от открилите се възможности или да се справят с предизвикателствата, които произтичат от икономическия контекст на днешния ден.
Стимулирането на гъвкавостта също има своя принос към предизвикателствата, като например как да се осигури по-голяма автономия като същевременно се запази отчетността и отговорността, или как по-голямата гъвкавост наистина да доведе до по-добра координация между работната сила и икономическото развитие. Как могат да се организират ефикасно разни икономически инструменти по начин, който да доведе до по-ефективни политики, които влияят на заетостта и развитието на уменията на местно ниво?
Настоящото издание дава примери на ниво различни страни, области или местни общности, които са се справили успешно с тези предизвикателства. Тези примери демонстрират ползите от интегрираните усилия и решения за заетостта на местно ниво и нуждата да се прилагат различни последователни политики на базата на една обща предвиждаща/изпреварваща стратегия. Ясно е, че обучаващите организации и бюрата по труда имат потенциал, особено на местно ниво, където новите възможности и предизвикателства се чувстват осезателно. А отговорност на държавата и правителствата е да освободи техния потенциал.
Източник: econ.bg
Българската електроенергия - поглед през огледалото на външната търговия
20.08.2009г.
Отвореният характер на българската икономика определя пряката значимост на външната търговия върху българския производител и потребител. Производството, износът и вносът на електронергия имат съществено значение за българската икономика и за страните, на разстояние един далекопровод от България. Има държави в света, като България, които по различни причини и по различно време крият своите данни за обществено достъпната национална статистика. Тогава картината се разкрива от огледалната външнотърговска статистика. Използваме достъпните ни световни данни за износа и вноса за периода 2001-2008 г. по Trade Map на Международния търговски център (МТЦ)/ СТО: УНКТАД - Женева. За България, която не предоставя данни за търговията с електроенергия по митническата тарифна подпозиция 271600, използваме огледалната статистика. За другите държави използваме техните преки данни.
Светът е разделен на две групи държави по отношението на електронергията. Едните имат устойчив положителен баланс (разликата между износа и вноса), другите имат устойчив отрицателен баланс. В първата група с положителен баланс за 2007 и 2008 години са страни като Турция, Румъния, Босна и Херцеговина. Сред страните в групата с устойчив отрицателен баланс са Сърбия, Албания, Гърция, Хърватия, Италия. Приемаме за регионален пазар всички държави в Югоизточна Европа, за които България е изнасяла електроенергия за последните 8 години. Това са Гърция, Сърбия, Румъния, Италия, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Турция. Всички тези държави формират общ отрицателен баланс между износа и вноса от 44 000 гвтч ( 2004 г.) до 25 000 гвтч (2008 г.). Българският дял е между 2,7 до 5,4 % от електроенергията, внасяна на този регионален пазар и между 3,4 % и 10,5 % от общия отрицателен баланс на всички тези 8 държави. В стойностно отношение българският износ за времето от 2004 до 2008 г. се изменя в диапазона от 77 (1,323 гвтч) до 226 милиона щ.д. ( 2,653 гвтч) годишно.България изнася електронергията за Гърция и Сърбия за 2007 и 2008 г. на цени между 50 и 53 щ.д. за мвтч, за Румъния - между 40 и 78 щ.д./мвтч в периода 2005 – 2008, за Италия - между 64-91 щ.д./ мвтч за 2006 – 2008 г., за Македония – 40-69 щ.д./ мвтч. за 2004 – 2007г.
Българската ел.енергия захранва постоянно пазара в Гърция, Сърбия, Италия, Румъния, Македония и Албания. По конкретно, картината за вноса в тези държави е следната:
Гърция: Ние сме първи доставчик за последните две години с дял от 44 (1,323 гвтч) до 49 % (1,323 гвтч) от общия внос. Веднага след нас са Италия, Австрия и Кипър;
Сърбия: Нашият дял във вноса е между 5 (167 гвтч) и 8 % (307 гвтч) годишно. Преди нас на пазара са Черна Гора, Румъния и Унгария; Румъния: От основен доставчик с дял от 83 % (821 гвтч) за 2006 г. ние достигаме до 4 % (39 гвтч) за 2008 г. Преди нас са Молдова и Унгария, а непосредствено след нас е Украйна; Македония: През 2004 достигаме дял от 41 % (434 гвтч), който намалява до 16 % (471 гвтч) за 2007 г. Преди нас са Швейцария, Сърбия, а непосредствено след нас - Румъния и Германия; Албания: Ние сме достигали до дял от около 29 % (43 гвтч) през 2005 г.. Постоянно значително присъствие преди нас през последите години на този пазар имат Швейцария, Унгария, Чехия, Словения;
Италия: Българският дял е между 0,04 (13 гвтч) и 0,3 % (111 гвтч). Ние се нареждаме след основните доставчици като Швейцария, Франция, Обединеното кралство, Словения, Австрия, Германия и Испания;
Тази сравнителна регионална картина допълва аргументите в полза за развитие на българската енергетика. Автор: Борислав Георгиев, зам.-председател на Комитета по търговска политика към Националния съвет по икономическа политика на БСК
Източник: БСК
СФЕРИ, В КОИТО СЕ “РАЗВИВА” ИКОНОМИКАТА НА ДЪРЖАВАТА НИ КЪМ ДНЕШНАТА ДАТА, ПРЕДВИД 20 ГОДИШНИТЕ “ПЕРЕСТРОЙКИ И ПРОМЕНИ”– ДОСТОЕН ЗА ОЖАЛВАНЕ ФАКТ ОТВСЯКЪДЕ! А-БЕ ТИЯ ХОРА (ПОЛИТИЦИТЕ НИ) СЕМКИ ЛИ ЧОПЛЯТ ПО КАБИНЕТИТЕ СИ 4 ГОДИНИ? ЩО ЗА ИКОНОМИКА Е ТОВА ДЕТО СА НИ СПРЕТНАЛИ? КЪДЕ Е ТЕЖКАТА НИ ИНДУСТРИЯ? КЪДЕ Е ЛЕКАТА НИ ИНДУСТРИЯ? КЪДЕ Е ЗЕМЕДЕЛИЕТО НИ? КЪДЕ СА “ВЕЛИКИТЕ ИМ ОБЕЩАНИЯ” ЗА ДЕМОКРАТИЧНО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА НИ И БЛАГОДЕНСТВИЕ ЗА НАРОДА НИ? КЪДЕ СА? МАЙ ВСИЧКО Е ИЗФИРЯСАЛО.
ОСНОВНО РАБОТИМЕ НА ИШЛЕМЕ, ИЗНАСЯМЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОДУКТИ ЗА СТРАНАТА НИ – ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ТУК-ТАМЕ ОТ КУМОВА СРАМА ПОИЗНАСЯМЕ ВИНО, ВНАСЯМЕ ВМИРИСАНИ МЕСА И МЕСНИ ПРОДУКТИ, ДИГАТ СЕ ДРАСТИЧНО ЦЕНИТЕ НА СТОКИ ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ, А НАШИТЕ ТАТУНКОВЦИ (УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ) БУКВАЛНО СИ ЩРАКАТ С ПЪСТИ И ЗАБЛУЖДАВАТ СВЕТА, ЧЕ ВЪРТЯТ БЪЛГАРИЯ НА ПРЪСТА СИ. А ЗА РЕДОВИЯ НИ ЧОВЕЧЕЦ ОТ ТОЛКОВА МНОГО ВЪРТЕНЕ, ОСВЕН ЧЕ МУ СЕ ЗАВИВА ВЕЧЕ СВЯТ, МУ ОСТАНА СВЕТОВНИЯ ПРИЗ “ПОСЛЕДНИ В РЕДИЧКАТА ПО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ, ПО ПРОСВЕТНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ ...”! Е, НА ТОВА ЛИ ДА СЕ РАДВАМЕ – НА ТАКЪВ КУЧЕШКИ ЖИВОТ ЛИ! ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ОПРЕДЕЛЕНО МОЖЕ ДА СА КАЖЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НИ ОТДАВНА Е ПРЕСТАНАЛА ДА СЪЩЕСТВУВА. А ДАЛИ ЩЕ СЕ СЪЖИВИ ? – ГОСПОД ДА НИ Е НА ПОМОЩ! ДАНО И ТОЙ НЕ ИЗОСТАВИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. МОЛЕТЕ СЕ!
СЕКТОРНИ АНАЛИЗИ, изготвени от БИК "Капиталов Пазар"
24.08.2009г.
Износът на горива се свива с над една трета
През първото тримесечие на 2009 г. производството на минерални горива за двигатели с вътрешно горене (ДВГ) отбелязва лек спад спрямо същия период на миналата година, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора в България. През първите три месеца на годината вносът на горива намалява със 7.5%. По-притеснително е положението с износа. При него спадът е с над 38%. Целият стокообмен с минерални горива за ДВГ намалява с близо 31% в сравнение с първото тримесечие на 2008 г. Разчетите показват, че предоставените количества за продажби на вътрешния пазар са по-големи с 42%, като увеличението идва основно от големия спад през първите три месеца на 2008 г.
Продължава сривът във винарския
първото тримесечие на 2009 г. производството на вино продължава да върви надолу. Спрямо същия период на миналата година произведените червени вина са с 30% по-малко, а белите с 20%. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. вносът на вина в България намалява с 30.2%, а износът се свива с 32.6%. Целият стокообмен е с една трета по-малък спрямо първите три месеца на миналата година. Резултатите от изследването показват, че на вътрешния пазар се отчита леко покачване на продажбите на бели вина, но продадените количества червени и пенливи вина са по-малки спрямо Q1’2008.
СЛЕД КАТО ПРОГНОЗИТЕ ВИ СА, ЧЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВИНО НАМАЛЯВА ОТ НАЧАЛОТА НА ГОДИНАТА, ПРИ ДНЕШНАТА ЕСЕННА БОГАТА РЕКОЛТА ЗАЩО ЛОЗЯТА ОСТАВАТ НЕОБРАНИ, БРЕ УМНИЦИ? ЗАЩО ЧАСТНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ИЗКУПУВАТ ГРОЗДЕТО НА СМЕШНИ ЦЕНИ – 0,20 ЛВ/КГ? ЗАЩО? КЪДЕ СА ДЪРЖАВНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ? ИЛИ И ТЯХ ГИ НЯМА ВЕЧЕ В БРАНША? КОЙ СИ И ПРЕВАТИЗИРА И ПРЕВЪРНА В МАЛКИ ПИВОВАРНИЧКИ? КОЙ? ТОВА Е РАБОТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОЛИГАРСИ – нова порода в световната демокрация!
Внасяме по-малко, но по-скъпо месо и месни продукти
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в месната промишленост по текущи цени е по-голям с 15.5%, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Производството по цени от 2005 г. обаче е по-малко с 0.9%. Внесени са по-малки количества, но на по-високи цени. В сравнение с периода януари-март на 2008 г. вносът е по-малък с 3.2%, а стойността на внесеното месо и месни продукти е по-голяма с 14.4%. Износа продължи да се свива, като в сравнение с първо тримесечие на 2008 г. намалението му е 7.8%. Продажбите на месо от едър рогат добитък, от свине, от птици, колбаси от месо и субпродукти на вътрешния пазар са по-големи през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2008 г.
КАТО ЗА БЕДНИЯ БЪЛГАРИН, С ПРОДЪНЕН ДЖОБ МУ ВНАСЯТЕ ПО-СКЪПО МЕСО? ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ? ОТКАЧЕНИ ЛИ СТЕ? А, ЗАБРАВИХ – така сте се договаряли! БОЖЕ КАКВИ НЕГРАМОТНИ ТЪРГОВЦИ СЕ НАВЪДИХА ПО ЗЕМИТЕ НИ! ЗА СРАМ И ПОЗОР НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ! А-БЕ. ТУТУНКОВЦИ, ЗАБРАВИХТЕ ЛИ, ЧЕ ПЪРВИЯТ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР ПРЕДИ БЛИЗО ХИЛЯДОЛЕТИЕ Е ОСЪЩЕСТВЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА – дори само заради това трябва да пазите имиджа на страната ни! ЛИКВИДИРАХТЕ РОДНОТО НИ ЖИВОТНОВЪДСТВО – чрез глад над животинките, А СЕГА НИ ХРАНИТЕ С КОНСЕРВАНТНИ САЛАМИ И ДЪЛБОКО ЗАМРАЗЕНИ МЕСА – обикновено с неясен произход. ДОКОГА?
Вносът на дървесина намаля почти наполовина
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в дървообработващата промишленост намалява с 44.6% по текущи цени, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Спрямо първото тримесечие на 2008 г. вносът е спаднал близо 2 пъти. При износа също има намаление. Изнесеният дървен материал и изделия от него са с 21.3% по-малко. Намалението на вноса е 3.3 пъти по-голямо в сравнение с износа и в резултат на това салдото за първото тримесечие е положително. Основната част от обработения дървен материал и изделия от него се потребява на вътрешния пазар. Продажбите на предприятията от подсектора са по-малки по всички наблюдавани продукти в сравнение с първите три месеца на 2008 г.
Вносът и износът на мебели почти се изравниха
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в мебелната промишленост намалява с 20.8% по текущи цени, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Производството в подсектора е по-малко с 31.7% в сравнение със същия период на 2008 г. В страната са внесени 8.9% по-малко мебели, а износът намалява с 21% спрямо периода януари-март 2008 г. Намалението на износа е близо 3 пъти по-голямо спрямо спада при вноса, поради което положителното салдо се свива с почти 72%. Основната част от произведените в България мебелите са предназначени за износ. Производителите, включени в месечната извадка, са продали на вътрешния пазар едва една трета от произведените от тях продукти.
ПРИ ТЕЗИ ПИЩНИ ГОРИ ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА, ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ТОЛКОВА МНОГО ДЪРВЕСЕН МАТЕРИАЛ ИЗНОСЪТ НАМАЛЯЛ! Е, ЩОМ И ТОЙ Е НАМАЛЯЛ, КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА ОСТАНАЛОТО ВЪОБЩЕ – България винаги е печелила (валута) и СЕ Е развивала, дори през световните войни, основно от износ на земеделски продукти и изделия, освен че населението се е изхранвало в същото време? ЩО МУ СТОРИХТЕ на пустия износ, АЛЧНИ ПИШМАН БИЗНЕСМЕНИ И ТЪРГОВЦИ? Знайно е какво. РАЗНИ НЕКЪДЪРНИЦИ ОПОРОЧИХА ВСИЧКО - тези дето не ги съкращаваха цели 20 години (основно портиери, деловодителки и друг помощен персонал - днес формиращи гилдията от т.н. висококфалифицирани специалисти, защото ... истинските специалисти отдавна са таксиметрови шофьори, продавачи по разни пазари, ровят си на воля по кофите за боклук, клошари ...), а им тикахте в ръцете куфарчета с пари, за да вършат подмолната си дейност по всякакви етажи и вериги във властта и страната. ТОВА НЕПРЕКЪСНАТО ПРАВЕХТЕ И ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ПРАВИТЕ при това "държавнически нагло" - осигурявахте (политици-управляващи живота ни) непрекъснато работа на редовите послушковци, е и те са хорица все пак! АМА КАКВИ - глуповата и лицемерна порода същества.
Дупката във външната търговия с козметика намалява
През първото тримесечие на 2009 г. производството в Парфюмерийната и козметична промишленост намалява, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Произведените шампоани са по-малко с 41.1%, а пастата за зъби - с 25.3%. Прирастът при внесените козметични и парфюмерийни продукти е 27.7%. Това е един от малкото сектори, в които през първото тримесечие на 2009 г. има увеличение на износа. Спрямо същия период на 2008 г. изнесените количества са с 6% по-големи. През първите три месеца на годината продажбите на вътрешния пазар продължават да намаляват.
Намалява оборотът на консервните предприятия
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в консервната промишленост по текущи цени е по-малък с 11.3%, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Производството по цени от 2005 г. е по-малко с 27.6%. Тенденцията на увеличение на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължи и през първото тримесечие на 2009 г. с прираст от 8% спрямо същия период на миналата година. Износът отбелязва спад от 9.4%, а отрицателното търговско салдо се задълбочава. Резултатите от месечното изследване, показват че има намаление на продажбите на вътрешния пазар при почти всички от наблюдаваните продукти.
АМИ ТО КАТО НЯМА ПЛАНИРАНО И РАЗВИВАНО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРЖАВНО НИВО – ТЪЙ ЩЕ Е! ЩО МУ Е НА “ТОВА” ДОБИЧЕ – наречено българин, ДА СЕ ТЪПЧЕ. ЗАВОДИТЕ НИ КЛЕЯСАХА И СА ПОЛУРАЗРУШЕНИ ВЕЧЕ. ДАВАЙ ЩЕ ВНАСЯМЕ, ОТСИЧАТ “РОДНИТЕ” НИ ТЪРГОВЦИ, НЯМА ПАРИ ЗА СТРОЕНЕ НА НОВИ И ОБОРУДВАНЕТО ИМ – ИЗПАДНАЛИ СМЕ В МОЗЪЧНА КРИЗА, НАЛИ ТАКА! ДЪРЖАВАТА НИ ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е В “БУДНА КОМА”. ДАЛИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НЕЯ ПАК НЯКОГА не се знае, си рекват джуджетата ни търговци и бизнесмени, държавни служители ченгета и всякакви мутри и мутрички? ОТНОВО ДО ГОСПОД ОПИРАМЕ. МОЛЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ.
Цялата шивашка промишленост отчита спад
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в шивашката промишленост по текущи цени е по-малък с 21.4%, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора в България. Обемът на произведената продукция намалява с 26,3%. Вносът на шивашки, текстилни и трикотажни изделия отчита спад от почти 20% спрямо същия период на 2008 година. Износът намалява с една четвърт, а целият стокообмен се свива с 20%. Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България продължава да е от ишлемеджийско производство. Продажбите на производителите на вътрешния пазар, които са само 1.5% от произведената в страната продукция, са с 25%.по-малки.
ХЕЙ ПИЖОВЦИ, КЪДЕ Е ТЕКСТИЛНАТА НИ И СЪПЪТСТВАЩАТА Я ЛЕКА ИНДУСТРИИ? НАПРАВО СКАНДАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ СТЕ ИЗПИЛЕПСАЛИ в този материал! ДО 1989 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ НЕ Е търгувала В БРАНША НИКОГА НА ИШЛЕМЕ – тази процедура се внедри след 1990, колкото за препитание на оставащите без “работа хора” (а те бяха достичка) от разни амбулантни търговци, с идеята за временно СЪЩЕСТВУВАНЕ на "работата", И КОИТО ВИЕ ГРОТЕСКТНО ЧЕРНИ ФИГУРИ В ОБЩЕСТВОТО НИ (ПОЛИТИЦИ) ПРЕВЪРНАХТЕ В ПРЕДМЕТ НА ДЪРЖАВНА ДЕЙНОСТ И , и постоянност в ежедневието ни, ЗА СРАМ И ПОЗОР НА БРАНША! А АМБУЛАНТНИТЕ ХОРИЦА, ВЕДНЪЖ ПЛАЩАТ ДДС ПРИ ВНОСА НА “МАТЕРИАЛИТЕ”, И СЛЕД ТОВА ПРИ ИЗНОСА НА ГОТОВОТО ИЗДЕЛИЕ – е тук държавната далавера е не само огромна, но и “законово защитена”, НО И В ДВАТА СЛУЧАЯ Е НЕПРАВОМЕРНА (запишете си го в главичките), ЗАЩОТО “ОСНОВНО” СЕ ПООЩРЯВА МРЪСНИЯ МОНИПОЛ на заинтересуваните, а вие си знаете кои СА ТЕ. ВЕЧЕ ЩЕ ВИКАМ ДЯВОЛА НА ПОМОЩ – той е вещ по дяволиите в божиите дела!
Вино
развитие на производството, вноса, износа и продажбите в България
Състояние към март 2009 г.
Производството на вино в България има ясно изразен сезонен характер. Резултатите от месечното изследване на НСИ по съкратена номенклатура показват, че в сравнение със същия период на 2008 г. само производството на качествените бели вина е по-голямо с 4.6%.
По-малко е производството на трапезни червени вина, трапезни бели вина и на пенливите вина.
Стокообменът на България с вина през първото тримесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. е по-малък с 28.2%.
Положителното салдо спадна с 30.9% до 10.1 млн. EUR.
Внос, износ, салдо Q1’2008- Q1’2009, в хил. EUR
Започналото през втората половина на 2007 г. намаление на вноса на вино продължи. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. вносът е по-малък с 30.2%.
Тенденцията за намаление на износа на вина от България също продължава. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. износът е по-малък с 32.6%. Почти целият износ е на пенливи вина.
В сравнение със същия период на 2008 г. предприятията, включени в извадката, са продали на вътрешния пазар 10% по-малко вина.
Шивашка промишленост
развитие на производството, вноса, износа и продажбите в България
Състояние към март 2009 г.
Оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги в шивашката промишленост в България по текущи цени в сравнение с първото тримесечие на 2008 г. е по-малък с 21.4%.
В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. предприятията включени в извадката са произвели с 26.3% по-малко шивашки продукти.
Структура на производството на облекла Q1’2009
Поради ишлемеджийския характер на сектора в България изследването е направено заедно с текстилния и трикотажния сектор. Стокообменът с шивашки, текстилни и трикотажни изделия през първото тримесечие на 2009 г. е по-малък с 20.1%.
Вносът на облекла в България през първото тримесечие на 2009 г. значително намалява. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. вносът е по-малък с 19.9%.
Структура на вноса на облекла и други шивашки изделия Q1’2009
Износът на облекла от България също намалява значително. Спрямо същия период на 2008 г. намалението е 25.4%.
Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България продължава да е от ишлемеджийско производство. Продажбите на производителите на облекло на вътрешния пазар са малки. За предприятията, включени в извадката, те са 1.5% от произведените количества през първото тримесечие на 2009 г. Най-голям е делът на облеклото за жени и момичета.
Дървен материал и изделия от дърво (без мебели)
развитие на производството, вноса, износа и продажбите в България
Състояние към март 2009 г.
Оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги в дървообработващата промишленост в България по текущи цени в сравнение с първото тримесечие на 2008 г. е по-малък с 44.6%.
Производството в подсектора през първото тримесечие на 2009 г., по цени от 2005 г., е 2.5 пъти по-малко в сравнение със същия период на 2008 г. В сравнение с 2005 г. то е 2.6 пъти по-малко.
Стокообменът на България с дървен материал и изделия от него през първото тримесечие на 2009 г. силно намалява - с 37.4%.
Намалението на вноса е 3.3 пъти по-голямо от спада в износа.
Внос, износ, салдо от стокообмена на сектора Q1’2008- Q1’2009, в хил. EUR Намалението на вноса е много голямо. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. намалението е близо 2 пъти.
Внос на дървен материал и изделия от него Q1’2009
През първото тримесечие на 2009 г. отново има намаление на износа на дървен материал и изделия от него. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. намалението е 21.3%.
Износ на дървен материал и изделия от него Q1’2009
Основната част от обработения дървен материал и изделия от него се потребява на вътрешния пазар. Спрямо първото тримесечие на 2008 г. продажбите на предприятията, включени в извадката са по-малки за всички наблюдавани продукти.
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци
развитие на производството, вноса, износа и продажбите в България
Състояние към март 2009 г.
Оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги в консервната промишленост по текущи цени, в сравнение с първото тримесечие на 2008 г., е по-малък с 11.3%.
Производството в подсектора по цени от 2005 г. в сравнение със същия период на 2008 г. е по-малко с 27.6%, а спрямо 2005 г. – с 21.6%.
През първото тримесечие на 2009 г. увеличението на стокообмена на България с преработени и консервирани плодове и зеленчуци е с 8.7%. По-големият стоообмен се дължи изцяло на по-бързото нарастване на вноса.
Внос, износ, салдо от стокообмена с преработени и консервирани плодове и зеленчуци Q1’2008- Q1’2009
Тенденцията на увеличение на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължи и през първото тримесечие на 2009 г. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. вносът е по-голям с 8%.
Структура на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци Q1’2009
През първото тримесечие на 2009 г. има намаление на изнесените от България количества преработени и консервирани плодове и зеленчуци. В сравнение с първото тримесечие на 2008 г. намалението е 9.4%.
Структура на износа на преработени и консервирани плодове и зеленчуци Q1’2009
Резултатите от месечното изследване, сравнени със същите наблюдавани продукти през 2008 година, показват, че предприятията включени в извадката са продали на вътрешния пазар със 7.8% повече зеленчуци, консервирани с оцет или с оцетна киселина и с 0.4% повече стерилизирани зеленчуци.
Продажбите на вътрешния пазар за всички останали видове преработени и консервирани зеленчуци и плодове са по-малки.
ВЪОБЩЕ САЛДАТА ПО ВНОС И ИЗНОС СА НАПРАВО В ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ, господа. И КОЙ ЛИ Е ВИНОВЕН? СИГУРНО МЪРЗЕЛИВИЯ И НЕКВАЛИФИЦИРАН БЪЛГАРИН? МОЖЕ БИ! О НЕ, ВИЕ СТЕ ВИНОВНИ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ, УПРАВЛЯВАЩИ НИ ГАДНЯРИ! В КРАЙНА СМЕТКА НЕ СТЕ ТОЛКОВА МНОГО – възможно е да ви разкараме. И ХОТЕЛИЕРСТВОТО НИ ЗАМИРА, НО ЗА СМЕТКА на него МУТРЕНСКО-РЕСТОРАНТЬОРСКИЯТ СЕКТОР ПЪК СЕ РАЗВИВА. Евала, поне едно нещо да расте и да се развива, ще каже някой!
ОКАЗВА СЕ, ЧЕ НА ФОНА НА МИЖАВА ИКОНОМИКА (т.е. смешна и почти никаква), БЪЛГАРИНЪТ ЩЕ ДЕБЕЛЕЕ (да си помечтаем поне)- но и тук са ни скроили шапките, както се казва! Как - по-нататък.
Нерегламентиран внос на селскостопанска продукция
12.08.2009г.
Отворения характер на българската икономика определя пряката значимост на всички мерки на търговската политика върху българския производител и потребител. Приветстваме показаното желание за предприемане на решителни стъпки за спазване на правилата при вноса на зеленчуци в България. Желаем да предоставим допълнителна професионална информация и да направим препоръки за краткосрочни и средно срочни мерки в тази област.Използвахме достъпните ни световни данни за износа и вноса за последните години. Сравнихме преките данни, а също така и данните от огледалната статистика. В международната търговия някои държави за някои стоки по различни причини не предоставят данни за своя износ или внос. Това обаче не задължава и не пречи на партньора да предоставя данни за своя внос или износ по тези позиции. Тази информация е особено полезна, тъй като в световен мащаб и в продължение на няколко години, не може да бъде манипулирана.
Краткият АНАЛИЗ показва:За периода 2004 – 2008 година в България средно годишно се внасят 105 хиляди тона домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови, краставици, на стойност повече от 30 милиона щ.д. общо. Балансът от износа и вноса на тези зеленчуци е по-скоро диагноза за липсата на българско производство или поставя стратегически въпроси.Само при краставиците имаме положителен външнотърговски баланс, както в стойност (щ.д.), така и в натура (тонове). За 2008 г. са внесени повече от 6 хиляди тона краставици на стойност повече от 5 милиона щ.д. Основните доставчици са Турция, Гърция, Македония, Испания, Чехия и Холандия. Нямаме огледалните данни на Турция и Македония. Огледалната статистика е достъпна за Гърция, Испания, Чехия, Холандия. Устойчиви различия в българските цени при вноса и износните гръцки цени са в диапазона от 22 % до 36 % за тези пет години. За 2008 гръцкият износ е с 74 % в щ.д. и 42% в тонове повече от внесените според българските данни краставици. За Испания разликите за същата година в щ.д. са 188 % и в тонове 77 %.За всичките останали зеленчуци - домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови имаме упорит отрицателен баланс между износа и вноса, както в щ.д. така и в натура (тонове).Балансът между износа и вноса при доматите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. българското отрицателно „доматено” салдо е 52 000 тона или 39 милиона щ.д. Внасяме от Турция, Македония, Йордания, Испания, Гърция, Чехия, Холандия, Италия и др. Огледалната статистика показва значителни различия с Испания, Гърция, Чехия за 2008 г., макар и в различни посоки.Балансът между износа и вноса при чушките е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. отрицателното салдо при чушките е повече от 9 милиона щ.д. или повече от 28 хиляди тона в натура. Внасяме от Турция, Македония, Гърция, Холандия и др. През последните 5 години огледалната статистика показва разлики във вносната цена от Гърция в диапазона между 16 % и 34 %.Балансът при лука е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. За 2008 г. сме внесли лук в повече от 25 хиляди тона или 2,5 милиона щ.д. Доставчици са Турция, Македония, Холандия, Полша, Гърция и др. Огледалната статистика показа съществени различия при вноса от Холандия и Гърция за 2008 година.Балансът при картофите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече от 13 хиляди тона или повече от 3 милиона щ.д. картофи от Германия, Гърция, Румъния, Холандия, Полша. Средно годишната вносна цена е била от 15 стотинки за килограм през 2004 до 35 стотинки за 2008 г., изчислено при курс 1,5 лв. за щ.д. Разликите в огледалната статистика с Гърция за 2008 г., например, са близо 260 % в стойностно отношение и близо 85 % в натурално отношение: при декларирани от гръцка страна 2734 тона картофи износ за България на стойност 952 000 щ.д., у нас при вноса са декларирани 1471 тона на стойност 265 000 щ.д.Балансът при зелето е отрицателен на стойност повече от 1 милион щ.д. за 2008 г. или 9 хиляди тона. Внасяме основно от Македония, Турция, Гърция, Холандия, Полша. Огледалната статистика показва значителни разлики с Гърция, Холандия и Полша.Балансът при морковите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече моркови за повече от 1 милион щ.д. или повече от 8 хиляди тона. Доставчици са Турция, Гърция, Италия. Огледалната статистика също показва някои съществени отклонения.
Част от мерките…Тази информация е кратък и опростен преразказ, който обаче по-никакъв начин не променя съществените факти. Българското производство на зеленчуци има структурни и стратегически проблеми, като средствата на външнотърговската политика не могат да предложат стратегическо решение.В краткосрочен план трябва максимално да се използват тарифните и нетарифните мерки на външнотърговската политика за защита на българските производители и потребители.
Българските посолства в основните държави доставчици трябва срочно да изяснят съществените разлики в огледалната статистика и редовно да предоставят годишните данни, като база за взимане на професионални решения.
БОЖЕ, КАТО Е ЗНАЙНО “КАКВИ ХОРА” РАБОТЯТ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПОСОЛСТВА ПО СВЕТА, КАТО СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ДЪРЖАВНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ СА ОСНОВНО ОТ СРЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, НАИВНО И ГЛУПАВО Е ДА НИ УВЕРЯВАТЕ, ЧЕ “РАБОТАТА” ЩЕ БЪДЕ СВЪРШЕНА В ДЪРЖАВАТА НИ.
В ПОСОЛСТВАТА, ГОСПОДА ОТ БСК, ОСНОВНО СА “СПЕЦИАЛНИ” ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ – основно разпасани женички и агенти на ДС - не четете ли преса? ОТ ТЯХ ЛИ ОЧАКВАТЕ ДА ВИ ОСВЕДОМЯВАТ ЗА РАЗВОЯ НА БЪЛГАРСКАТА “ИКОНОМИКА”? МОЛЯ ВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ НЕСЕРИОЗНО.
ГОСПОД ДА ВИ Е НА ПОМОЩ БЪЛГАРИ!
Специално внимание на изпълнителната власт и на браншовите структури трябва да бъде търговията със зеленчуци с Турция, Гърция, Македония и други държави със съществени различия на българските и техните външнотърговски данни.Комитетът по търговска политика на БСК има желание и готовността за обсъждане на конкретни срочни действия в интерес на българските производители и потребители.Автори:Александър Йоцев – председател на Комитета по търговска политика към Националния съвет по икономическа политика на БСКБорислав Георгиев - зам.-председател на Комитета по търговска политика към Националния съвет по икономическа политика на БСК
Източник: БСК
Странен стимул за туризма
14.08.2009г.
Неволята учи и понякога помага. Но от това не следва, че всички идеи, родени под нейния натиск, са умни идеи.
За да помогнат на притиснатия от кризата туризъм, в икономическото ведомство мислят за данъчни облекчения на българите, избрали родни курорти. Почиваш поне 6 дни у нас, събираш фактурите - и готово.
Спорно е това хрумване, и то по много линии. Но ако се приложи така, че туристът патриот да усети изгода, то ще стимулира преди всичко... чер пазар на хотелски фактури. Няма нужда; сивият сектор си се стимулира и сам.
Знае се какво може да привлече хора към българските плажове и гори. Пътуване, което да не е ад. Качество на услугите. Комфорт не само в стаята, а и пред погледа (не да излезеш от уютния хотел и да се препънеш в стърчащо бетонно желязо). И т.н.
Държавата има средствата да поощри такива условия - стига да не се отплесва по несериозни “новости”.
ПО КЛАСА.БГ
Подкрепят с 1 млрд. лв. пазара на труда
Държавата ще плаща три месеца повече обезщетения при безработица, но само на хора, които се преквалифицират
Председателят на ИСС Лалко Дулевски дава на министър Тотю Младенов приетия с консенсус от работодатели и синдикати анализ на пазара на труда.
Маргарита Димитрова
През следващата година 1 млрд. лв. ще бъдат насочени за активни и пасивни мерки на пазара на труда. Това съобщи вчера министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, след като получи изготвения от Икономическия и социален съвет /ИСС/ анализ на пазара на труда. Документът е разработен по предложение на МС, а мерките са приети с консенсус от работодателските и синдикалните организации. 200 млн. лв. ще бъдат заделени в бюджета, още 200 млн. лв. ще са обезщетенията при безработица, около 250 млн. лв. има в Оперативната програма "Човешки ресурси". Намалението с 2 процентни пункта на социалните осигуровки ще остави на разположение на бизнеса и на работещите приблизително 400 млн. лева. Планираният бюджет на фонд "Безработица" в НОИ за тази година е бил 101 млн. лева, а парите са разчетени за 56 000 безработни. Сега 110 000 души без работа имат право на обезщетение. В същото време дефицитът на НОИ надхвърли половин милиард лева. Министърът заяви, че по време на криза няма да се увеличават вноските за безработица, макар че извън всякаква логика те са били намалени, когато икономиката е била в растеж. Въпреки рестриктивния бюджет социалните осигуровки ще бъдат свалени с обещаните 2 пункта от 1 януари 2010 г. Ако обаче се види, че мярката не ограничава безработицата, от 2011 г. е възможно вноските да бъдат драстично увеличени, предупреди Тотю Младенов. Той съобщи още, че с три месеца ще бъде удължен срокът за получаване на обезщетения при безработица. От отсрочката ще се възползват единствено хора, които са се включили в курсове по квалификация и преквалификация и активно търсят работа. Тази мярка ще струва на хазната 11,5 млн. лв., а от нея ще се възползват около 25 000 души. Сега обезщетенията се изплащат за срок от 4 до 12 месеца, а продължителността зависи от стажа. Според доклад на Световната банка 25 на сто от българите между 15 и 24 години не учат, не работят и не се квалифицират и нямат желание за това. През последните месеци на пазара на труда започват да излизат работници със средна и висока квалификация. Групата на новите безработни се допълва и от българските емигранти, които се връщат от чужбина. В условията на задълбочаващата се криза активните мерки на пазара на труда не могат да решат проблемите на заетостта, каза заместник- председателят на КНСБ Пламен Димитров, който е председател на Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения към ИСС. Според Димитров в условията на задълбочаваща се криза средствата, отделяни за активна политика на пазара на труда от бюджета и европейските програми, трябвало не само да се запазят, но и да се увеличат, така както правят всички държави от ЕС. От седемте мерки по Закона за заетостта няколко само имат максимален ефект, търсени са от работодателите и финансовият ресурс е изчерпан. Членовете на ИСС предлагат да се увеличат средствата, които получават фирмите, за да задържат работниците на половин работен ден. В тези случаи обезщетението за безработица да се изчислява върху целия осигурителен доход и стажът да се смята за пълен, предлагат членовете на ИСС. Програмите, насочени към безработни хората на възраст над 50-55 години, са се оказали с най-голям ефект. В последно време дори бизнесът предпочита да наема служители от тази група, защото са квалифицирани и при тях няма голямо текучество. В същото време, меко казано, странна се е оказала мярката, по която младежи до 29 г. са били компютърно обучавани, защото масово хората от тази възрастова група имат компютърни умения. Подобни неефективни мерки да бъдат нулирани, предлагат от ИСС. Друго предложение е от финансовата подкрепа да се възползват само перспективни предприятия. Създаване на банки от квалифицирани работници в регионите ще даде възможност работници от едно предприятия временно да бъдат командировани в друго, също ще ограничава безработицата, смятат от ИСС. Програмата "Красива България" не е прозрачна, а ефективността й е спорна, е друга констатация в анализа. За три-четири години парите са увеличени от 19 млн. лв. до 70 млн. лв. Къде и как са вложени, обаче няма точни данни. Добър вариант е средствата да се влеят в Социално-инвестиционния фонд, коментира Пламен Димитров. Социалният министър съобщи, че след два дни ще е готов докладът от проверката на Инспектората на МТСП и на вътрешния одит за програмата.
Решенията на ИСС се вземат с консенсус
В Икономическия и социален съвет /ИСС/ са включени синдикатите, работодателските организации и представители на други граждански сдружения. Решенията се вземат с мнозинство от три четвърти. По закон становище от ИСС имат право да искат президентът, председателят на НС и МС като институция. Съветът има право и да се самосезира по определени проблеми. Две трети от анализите, които се разработват от Европейския икономически и социален съвет, са по предложение на ЕК и Европарламента. Обикновено това са теми, по които трябва да се стигне до консенсус, за да се избегне социално напрежение. Досегашната практика в България показва, че над 90% от становищата са изработени по инициатива на самите членове на ИСС.
Има опасност от социално-икономическа криза
В България по време на кризата политиките са съсредоточени върху макропоказателите на финансовата стабилност, а не върху социалната сфера. Това може да доведе до социално-икономическа криза, каза ст.н.с. Росица Рангелова от Икономическия институт на БАН по време на конференцията „Социални аспекти на членството на България в ЕС в контекста на световната криза”. Според Рангелова част от фирмите преминават към сивия сектор, защото не могат да плащат задълженията си към държавата, увеличават се бездомните хора, повече са младежите, които остават извън образователната система.Най-силно изразена е безработицата в Испания - 18%, в Естония, Литва, Латвия и Ирландия е 12%. По последните данни на българското социално министерство безработните са вече 296 000, което е 8% от работоспособното население. Нарастването на средната месечна работна заплата у нас през тази година е парадоксално. Също толкова нелогично е, че вътрешното потребление не намалява, смята Росица Рангелова.
Световната финансова криза сериозно засяга България според общественото мнение
Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“,специално за „Класа“През месец март запитахме българите доколко усещат реално световната финансова криза и в България. Преобладаващото мнение бе, че по принцип, да, лошо е, но все пак може и да ни се размине отчасти. Малка част от българите виждаха ефектите от кризата на работното си място и в ежедневието си.
Най-новото специално социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа” отново зададе тези въпроси може би, защото в международните медии напоследък се промъкват мнения, че световната финансова и икономическа криза дава известни признаци на успокояване и смекчаване. В резултат установихме, че през последните 6 месеца ефектите от икономическата рецесия в световен мащаб са вече напълно и реално усетени и в ежедневието на българите. Мнението, че като малка страна световните процеси може и да ни „прескочат”, се е стопило. Като цяло обществените оценки и очаквания във връзка с кризата днес са много по-песимистични и негативни, отколкото бяха в ранната пролет. С близо 20 пункта се е повишил делът на хората, които смятат, че България е сериозно засегната от икономическата рецесия по света. Дори двата процента непоправими оптимисти, които през март смятаха, че кризата може и да ни се „размине” изцяло, са се стопили изцяло. С около 4% пък е нараснал делът на работещите българи, които се чувстват лично застрашени от съкращение във връзка със застоя в бизнеса. Реално усетените ефекти от кризата са основно свързани с работното място, не толкова с баланса на семейните бюджети. Почти двойно е нараснал делът на работещите българи, които твърдят, че на тяхната месторабота са се случили съкращения на персонал. Сред работещите в частния сектор 36% твърдят, че в тяхната фирма вече е имало съкращения. С десет пункта пък се увеличава делът на хората, които са ставали свидетели или жертва на намаление на заплатите на персонала във фирмата, предприятието, в което са заети. Почти всеки четвърти, работещ в частния сектор, говори за орязани заплати във връзка с, предполага се, кризата.
Що се отнася до очакванията на българите за тенденциите, опасенията са за по-нататъшно замразяване или орязване на заплати. Увеличава се делът на хората, които очакват работните им заплати да бъдат намалени в близко бъдеще – почти една пета твърдят това. Все пак намаление на заплатите е по-поносимо от съкращение и изпадане в безработица. Изглежда обаче, в най-засегнатите сектори по-голямата част от съкращенията вече са се случили. Измерваме спад с около 3 пункта на дела работещи българи, които очакват бъдещи съкращения. Май наистина се движим и в нагласите, и в статистиките с известно закъснение спрямо световните тенденции. Кризата може би ни удари заедно с всички останали страни през есента на миналата година, но бе призната у нас поне 6-9 месеца по-късно. Сега светът плахо се надява рецесията да започне да отшумява, ако не до края на годината, то поне през първата половина на 2010, а ние сме на мнение, че все още вървим надолу. Нещо повече, у нас доста по-дълго, отколкото в другите страни, вероятно ще преобладава мнението, че сме на дъното и си стоим там. Да се надяваме, че този песимизъм в нагласите, който е така характерен за българите, няма да е съпроводен с по-нататъшно сериозно влошаване на реалната ситуация в икономиката вследствие на световната рецесия. Особено ако наистина големите икономики по света виждат светлина в дъното на тунела.
Изследването е проведено през първите дни на месец август, национално представително е и обхваща 988 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
Равни пред закона
Хубаво е да си припомним, че бизнесът и държавните институции всъщност са партньори
Българската стопанска камара (БСК) предложи в открито писмо до различни държавни институции плавно да се намали размерът на осигурителните вноски, като той се обвърже с икономическия растеж. Според БСК всички работодатели, включително и държавата, трябва да бъдат равнопоставени по отношение на осигурителните вноски на своите служители. Абсолютно справедливо е държавата да внася полагащите се вноски на служителите си. МВР – на полицаите, Министерството на отбраната – на военните, и т.н. Най-малкото това би оказало много силен мотивиращ ефект върху бизнеса, който го прави от години. Защото държавна институция, която осигурява своите работници с парите на всички данъкоплатци, не дава добър пример на частните фирми, а и в крайна сметка всички ще бъдат доволни, ако държавата живее според собствените си правила. Още повече че полицаи, военни, чиновници и всички служители на бюджетна издръжка представляват сериозен процент от трудещите се у нас и също биха спечелили от една реформа, която да внесе равнопоставеност в осигурителната политика, и то при ясни правила. С данъците, които плаща, и с работните места, които създава, частният бизнес е неизменна част от правилното функциониране на държавния механизъм. Затова е добре, ако отговорните институции се вслушат в някои от предложенията на БСК. Дори да има разминавания във вижданията за някои процеси, хубаво е още веднъж да си припомним, че бизнесът и държавата всъщност са партньори, а от добрите партньорски отношения в крайна сметка печелят всички.
Девалвация на икономическите ценности
Човешката природа в нито едно от своите проявления не може да издържи на просперитета
New York Times
Преди векове историците дадоха гласност на класическа теория, която да обясни възхода и падението на нациите. Теорията гласеше, че великите нации започват пътя си с решимост и енергия. Решимостта и енергичността им носят богатство и сила. Богатството и силата се превръщат в охолство и лукс. Чувството за охолство и животът в лукс водят до декадентство, корупция и упадък.„Човешката природа в нито едно от своите проявления не може да издържи на просперитета“, пише Джон Адамс в писмо до Томас Джеферсън, в което го предупреждава за заплашващата страната му корупция.
Имунизирани срещу цикъла?
И все пак, въпреки забележителното богатство Съединените щати сякаш останаха, поне в общи линии, имунизирани срещу този цикъл. Американският жизнен стандарт изпреварва европейските още през 1740 г. В САЩ обаче охолството не доведе след себе си самодоволство и упадък.Причината за това развитие беше, че въпреки прословутия материализъм на страната ни тя винаги е била под влиянието на уравновесяващия насрещен вятър на здравите икономически ценности. Първите заселници са вярвали в калвинистката строгост и въздържание. Пионерите са се решили доброволно да преживеят бруталните трудности по време на преселението си на запад. Вълните от родители имигранти са работели упорито и са се подлагали на лишения, за да могат децата им да успеят. Правителството е било с доста ограничени възможности и не е можело да защитава хората от последствията от техните действия, което пък е допринесло за възпитаването на дисциплина и контрол. А когато икономическите ценности наистина ерозират, управляващата върхушка се опитва да възстанови баланса. След Позлатената ера Теодор Рузвелт (който се отправя на запад, за да се пребори с мекотата на своето възпитание) повежда битка за контрол на финансовите страсти. Протестантската върхушка си има много недостатъци, но нито един от тях не поощрява упадъка. Старите бели англосаксонски протестанти са били прословути спестовници, изпращали са децата си в спартански пансиони и са настоявали за режим на финансова трезвеност.В последните няколко години обаче ясно се забелязваше ерозията в американските финансови ценности. Тази разруха настъпи във време, когато културните наставници на страната бяха твърде заети със съвсем други неща. Те с плам участваха в културната война за молитвата в училищата, „Пикливия Христос“ и еволюционната теория. Дискутираха секса и разделението на църквата и държавата, слепи за огромната ерозия на икономическите ценности, която бавно подриваше почвата под краката им.Признаците за тази промяна на ценностите бяха навсякъде около нас. Някои от сигналите изглеждаха безопасни на пръв поглед. Отделните американски щати започнаха да спонсорират лотарии: комар, благословен от самото правителство, който изстискваше големите си джакпоти от бедните. Изпълнителни директори и мениджъри на хедж фондове започнаха да мрънкат, че им се полагат пакети с бонуси – поведение, което би се сметнало за срамно само преди няколко десетилетия. Веригите за бързо хранене окуражиха наднормените мерки, предлагайки менюта с гигантски порции, които биха били оценени като социално неприемливи от предните поколения американци.
Главоломно трупане на дълг
Имаше още и още знаци, дори по-забележими. Както отбелязва Уилям Галстън от вашингтонския институт „Брукингс“, в трите десетилетия между 1950-а и 1980 г. индивидуалното потребление изненадващо се е задържало на близки нива, колебаещи се до около 62% от брутния вътрешен продукт (БВП). В последващите три декади обаче то рязко скача нагоре, достигайки до 70%от БВП към 2008 г. През този период дългът се трупа главоломно. През 1960 г. личните задължения на американците са се движели около 55% от националния приход. Към 2007 г. сумата им нараства до 133%. В изминалите няколко месеца нивата на дълга започнаха да слизат надолу. Но това не значи, че отделният американец е преоткрил принципа на въздържание. Той просто прехвърли задълженията си от личната сметка към обществената. До 2019 г. федералният дълг ще се покачи до стряскащите 83% от БВП (и то преди да сме изчислили разходите за здравната реформа и всички останали инициативи). Към същата година само плащанията на лихвите по федералния дълг ще ни струват $803 млрд.Тези числа може и да ви изглеждат суховати, т.е. нещо, което трябва да притеснява предимно бюджетните фанатици. Но това са видимите сигнали за промяната на ценностите. Ако ще трябва да правим корекции, ще имаме нужда от морално и културно движение, което да ги направлява.Съвременната американска културна политика е доминирана от старомодни културни войни, които изхвърлят светските либерали в едното поле, а религиозните консерватори – в другото. Но главоломният срив на икономическия морал засегна по равно както Червена, така и Синя Америка.Ако трябва да се организира движение за възраждане на икономическите ценности, то ще окаже влияние и върху сегашните таксономии. Целта му ще бъде да върне Америка към статута й на производителна икономика и да загърби потребителските модели. Това движение трябва да утвърждава завръщане към финансовите самоограничения, по-големи и по-малки.
Морално възраждане
Но ще му се наложи да се заеме и с онова, което наричаме лобистки етос – чистосърдечната увереност на всяка подобна организация, от AARP до тези на земеделските производители, че лобистките им интереси са достойни за всяка възможна отпусната сума независимо от нарастването на публичните разходи. Остава да преборим и самодоволното популярно искане на ниски данъци и високи разходи.Кръстоносният поход за спасение на икономическата самодисциплина ще трябва да преструктурира и прегрупира сегашните съюзи и да застане зад политики като енергийните данъци и ограниченията на разходите, които за момента се възприемат като политически невъзможни. Но този вид морално възраждане е именно онова, от което Америка действително се нуждае.
Миражът „задължителни запаси от горива“ - За поредна година ще посрещнем зимата без необходимия ресурс
Стела НенковаЗа да се осигурят задължителните запаси от горива за 2010 г. на агенцията „Държавен резерв и военновременни запаси“, са необходими 200 милиона лева. Съмнително е обаче дали бюджетът ще се държи достатъчно щедро и запасите от дизел, бензин, мазут и природен газ ще бъдат осигурени. Картината не е непозната, но едва миналата зима ескалира дотам, че при минус 20 градуса топлофикациите спряха работа, а градското население премръзна. Истината е, че проблемът с премръзването засяга запасите от природен газ. Такива количества имаме в хранилището в Чирен, и то не чак толкова малко. Въпросът е, че не могат да се използват изцяло, тъй като технологията на нагнетяване не разрешава Чирен да бъде „източен“ изцяло. Затова през януари се наложи спешно да искаме Гърция да ни пусне по тръбата малко газ. Южната ни съседка ни пусна от своето гориво, но тъй като търговските практики в екстремна ситуация са железни и ние платихме тройна цена за газа. „Булгартрансгаз“ и досега не иска да каже колко точно плати за тази екстра. Част от гръцкото гориво все още е в запасите в Чирен.
Второто газово хранилище
Покрай паниката и студа през зимата широко бе обсъден въпросът с нуждата от второ хранилище за природен газ. Като подходящо за целта тогавашният икономически министър Петър Димитров посочи находището при Галата. Бяха направени експертни разчети колко ще струва това и ...толкова. Шотландската компания „Мелроуз“ продължава сондажите и добива на газ от въпросното находище и засега няма никакви конкретни стъпки то да бъде превърнато в хранилище, колкото и да ни е необходимо. Да не говорим, че запасите му са практически изчерпани.Освен едно предпроектно проучване, няма други действия, за да стане газовата връзка с Гърция реверсивна (двустранна), така че да не се налага да складираме горивото, а при нужда направо да го ползваме. За двустранна газова връзка с Румъния вече изобщо не се говори, макар да е ясно, че по това трасе можем да получим газ от Северно море, а не само от Русия. Макар че всички във властта говорят за нуждата от диверсификация на доставките. Изказването на новия шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев, че до Нова година тези строежи могат да почнат, звучи пресилено оптимистично, тъй като няма проекти.
За съжаление не се говори и за газова връзка с Турция, която получава руския газ от нашия транзитен газопровод, и от „Син поток“, откъдето директно може да получим руски доставки.
Топлофикациите обаче имат резерви
И това е мазутът. Тяхно задължение е да съхраняват 30-дневни запаси за в случай на криза като януарската. Някой обаче спомня ли си колко дни им трябваха, за да преминат от газ на мазут? Четири. След което се оказа, че запасите им от мазут едва стигат за 10 дни. Не стана ясно дали някоя топлофикация в страната си плати глобата за това, че не поддържа задължителния запас. Същите търговски топлофикационни дружества обаче продължават да настояват населението да си плаща сметките, без да оспорва много-много монополните им навици дори когато прекъсват отоплението. Дали има клиент, който може да се похвали, че е получил неустойка от тях? Аз не вярвам. По-важното е, че сега дори държавният резерв да намери тези 200 милиона лева, значителната част от запасите още до Нова година ще бъдат пласирани на контрабандния пазар. Не случайно новият шеф на Държавния резерв Станимир Пеев каза, че при обществените поръчки, инициирани от агенцията, служителите му непрекъснато се натъкват на фирми фантоми. Досега не е преустановена практиката за източване на резерва, макар че тя бърка по джобовете на всички данъкоплатци. Излиза, че е по-изгодно да плащаме скъпо, отколкото да се прекрати източването. Изгодно, но на кого. По тази причина абсолютно фантомни се оказват и задължителните запаси от горива, за които бюджетът всяка година харчи пари и после се налага да купува отново вече закупени количества горива - бензин, дизел, мазут, природен газ.На практика това означава, че държавата е в същата ситуация като полицията. Нейните патрулни коли имат бензин само до 10-о число на месеца. Дори само този пример говори предостатъчно за състоянието на държавата.
ПО КАПИТАЛ
Пазарът на труда - все още слаб в регулирането на трудовите отношения
Мнението на тези, които взимат решения:
Въпреки че звучи банално, една от основните характеристики на българския пазар на труда е разминаването между търсене и предлагане. Интересното е, че това разминаване е не само в количествените му измерения (съотношението между свободна работна ръка и търсене от страна на фирмите), а и по отношение на неговите качествени страни. Много често мениджърите на фирмите не могат да намерят търсените от тях специалисти, а в същото време на пазара има голям процент безработни. Отчетената от НСИ безработица в национален мащаб за последните месеци е 18%. Изследванията в тази област показват, че безработицата засяга най-силно нискоквалифицираните кадри. От друга страна, към обучението за придобиване на допълнителна квалификация, езикови, други специализирани курсове най-често прибягват хората с високо образование. Нискообразованите не оценяват обучението като нещо, в което си струва да инвестират - нито за себе си, нито за децата си. А изискванията на пазара на труда стават все по-високи и удовлетворяването на критериите за голяма част от безработните - все по-трудно. Как изглежда проблемът за структурата на заетостта в национален план? Половината от работещите българи изпълняват дейност, различна от основната им квалификация. Основните проблеми, с които се сблъскват при професионалната си реализация, са ограничените възможности за работа, които им дава специалността, невъзможност за израстване в служебната йерархия, излишни знания и липса на практически умения. От друга страна, около една четвърт от мениджърите на фирми у нас не са удовлетворени от нивото на подготовка и качествата на работещите при тях. Как стои въпросът с равнището на специалистите от гледна точка на бизнеса? Почти една трета от мениджърите на фирми смятат, че на пазара няма достатъчно подходящи кадри, които да наемат при нужда. Също толкова посочват, че нямат специализирано звено, което да намери и обучи нови хора за техните нужди. Основните канали на информация и практиките за подбор на персонала са обяви в медиите (38%) и съдействието от страна на познати (27%). Все още слабо популярно е използването на услуги от консултантски фирми за набиране на персонал. Насочването към специалисти, работещи в конкурентни фирми също е малко разпространена практика сред българския бизнес. Не на последно място изследването показва застой в бизнессредата - до две трети от интервюираните или не са разширили броя на клиентите и продажбите си, или дори са отчели спад през настоящата година. Това от своя страна е предпоставка и за слабото развитие на пазара на труда, който все още трудно регулира процесите на търсене и предлагане. Подобряването на условията за развитие на бизнеса е важно както за разкриването на нови работни места, така и за заплащането на труда.
Цитираните данни са от проучване „Мнението на тези, които взимат решения“, проведено сред представители на бизнеса, висшата администрация и свободни професии в страната през юни 2002 г. и от национални представителни проучвания.
Проучването е съвместна инициатива на вестниците „Дневник“ и „Капитал“ и социологическа агенция „Алфа рисърч“.
