ДА БЪДЕМ ТВОРЦИ!

Уважаеми читатели, не се учудвайте, че предлагам на вниманието ви клипа за Албрехт Дюрер. Освен, че е естетичен, но в него са показани и цитираните по-долу картини, които са си наслада за окото! Едно от изключителните качества на изобразителното изкуство, благодарение на което то достига до нас през цедилката на времето е неговата познавателна стойност – то винаги отразява житието и битието по съответното време на човека, и благодарение на това, днес ние имаме информация всякаква, как са се обличали те, какво са мислили, на какво са се радвали или от какво са страдали, как са се борили, над какво са разсъждавали и т.н.Ако ме питате какво общо има това с публикацията ми, отговарям: тягостни са проблемите по които говоря, живеем ежедневно сред описаните констатации, въобще всички сме уморени да очакваме да се случи нещо хубаво в живота ни... , уморени сме да гледаме и слушаме политическите глупости и нелепости, разни партийци откраднаха дори мечтите ни във времето. Допускате ли, че след 100 години някой ще помни какво е казал Я.Янев или Р.Петков, например. Ами не разбира се. Но виж, какво художествено наследство има от този период, ще преставлява интерес за поколенията, и ще бъде житейски ориентир за човеците населявали нашите земи. И там някъде, закътаничко из прашни тавани или лъскави музеи, ще битува и нашето българското, стойностно изобразително изкуство – а днес, то е лъчезарно и добронамерено усмихнато към света, опознавателно смислено, ведро. С този жест ми се иска да се разнообразите от скучното ми четиво, и да си припомниме взаимно, че има вековна мъдрост, която въпреки несгодите ОТ и В живота ни пребъдва, и тя е водещата и стойностната, дори и сега и тук, в тези тежки за българина и българщината времена. Колко величествено звучат в ушите ни думите на хан Аспарух:”Казах!”, а кой ще забрави златното изображение на Мадарския ни конник, кой не познава хубавата мома на Майстора, та цял свят се прекланя пред гласовете на Б.Христов, Гяуров, Кабаиванска ..., ами красивите селищни комплекси построени от български архитекти по цялото Пиринейско крайбрежие, ами творбите на днешните ни скулптури и художници, красящи частни световни галерии, българска песен е класирана да лети в космоса и да разнася трелите на българската душевност ... Това е скромния ми подход, да поднеса извинението си за времето, което ми отделяте. А Дюрер? Той е едно от вековните доказателства, че насладата от интелекта минава през ръката на твореца. Да бъдем творци.



Албрехт Дюрер е живописец и график, определян като най-добрият германски ренесансов художник. Изключително богатото му творчество обхваща олтарни и религиозни живописни произведения, портрети, три автопортрета, както и гравюри на мед и дърво. Още като малък, Дюрер започва да помага в работилницата на баща си, който е преуспяващ златар в Нюрнберг. Там за пръв път той изучава тайните на гравюрата. Неговите преждевременно развити способности се разкриват в удивителния автопортрет от 1484 г. който рисува, когато е бил едва на 13 години.
... През 1495 година се завръща в Нюрнберг, където създава собствено ателие. Една от най-известните творби на Дюрер е цикълът "Апокалипсис", състоящ се от 18 гравюри върху дърво. Най-известната от тях е "Четирите конника на Апокалипсиса" (1498).
... Най-голямо постижение на Дюрер в гравирането са три гравюри, изработени в периода от 1513-1514 година, смятани за негови шедьоври: "Рицарът, Смъртта и Дяволът" (1513), "Свети Йероним" (1514) и "Меланхолия" (1514).
... Дюрер е сроден на Леонардо да Винчи в своите неспокойни интелектуални търсения. Той пише и публикува: "Ръководство за измерването" (1525), "Инструкция за укрепление на градове, крепости и други местоположения" (1527), а фундаменталният му труд "Четири книги за човешките пропорции" (1528) е публикуван през месец Октомври 1528 година, шест месеца след смъртта му. Дюрер умира на 6 Април 1528 година в Нюрнберг.


ЧОВЕК СЕ ВРЪЩА ВИНАГИ поне в мечтите си В “бяла, спретната къщурка, с две липи отпред, дето майчина милувка, сетих най-напред ...” – НЯМА ДА ГОВОРЯ, НЕ МЕ СЛУШАЙТЕ!

Равносметка. Тегля чертата, или както го наречете нещото, и я правя!
Ще речете, защо преди да е изтекла годината? Ами много просто. У нас, в България всичко е с краката нагоре. По-точно “реките пак се връщат, в извора си чист, и леден”, “папратта цъфти разкошно”, и “слънцата се обръщат подир слънчогледите” казано простичко, но поетично.

Например лихвените проценти по потребителските кредити в цял един свят са под 1%, а у нас между 7-20 %; бутилка минерална вода пак в този свят струва само 30 цента, а у нас 0,50-0,60 лв, въпреки, че сме бъкани от минерални извори из цялата страна; нискоквалифицираният труд, да не говорим за интелектуалния такъв, струва между 5-7 долара на час, у нас е под 1 лев, и няма значения дали си умен, работен, съответен специалист или интелектуалец (тези последните редовно си ровят по кофите за боклук – доказателствено установено от журналистите ни). Няма да продължавам да изброявам, за да не се нервирам!

Какво да кажа за нещата от живота ни? Първо на първо, нямаме никакво здравно осигуряване (доказано, няма да описвам как). И преди и днес целият този сектор е поверен в ръцете на нискоквалифицирани чиновници (също доказано), които в общия случай не знаят какво въобще правят и работят. Например “вадят око, вместо зъб” при ... лечение; разболяват на общо основание здрави хора, поради погрешни медикаментни и лекарски предписания; действат сякаш “под прикритие”, разбирай ограбват месечно населението ни чрез уж здравни осигуровки, такси и клинични пътечки, и разни други “правомерности” вършат тези лечители ни! Оказва се обаче, че паричките ни отиват не по предназначение както си му е реда, а битуват в разни ми ти строежи и “модернизации” на леглови бази, за заплатки и бонусчета разбира се в края на годината “за положен невероятен труд да ни уморяват”, същите тези от родната ни Здравна каса – пък след това се “оплакват”, че правосъдието ни било лошо, и че не ги разкрило навреме! Ех, за такива като тези “чиновници” по една гьотствериница се полага, както е казал народа ни! Тук да не забравя и най-важното – до истинско лечение и здравна профилактика все не се стига във времето кой знае защо, и ни се вменява, че видите ли ние сме си били виновни, че нямаме пари да се лекуваме, че сме безотговорни и сме вечно “некоректни данъкоплатци” на НЗК. А тя горката все няма средства, но пък си има рестрикции, които са абсурдно учудващи като за здравеопазване изобщо! Очеизваден е факта – че здравеопазването ни 20 години сериозно боледува, и толкова боледува, че вече не се знае в държавата ни кой е жив или колко е мъртав! Заприличахме като в един клип на Майкъл Джексън – ХОДЕЩИ МЪРТЪВЦИ. Това ли е, което се полага на обществото ни? Не.

Какво да кажа за другия основен стълб на държавността, в горката България – пенсионния? Ами нищо хуваво от дълго време насам. Да си “пенсионер” вече е достатъчно срамно. Всички те (възрастните с белите косички), като по нечия команда, са на ... борсата на труда. Кой с бастунче, кой с гангренясал крак или без крак, кой я с инфарктче или инсултче снабдил се, поради лекарското недоглеждане – т.е. с две думи всяка баба или дедко са подредени в редичката, я на сергийка да продава прекупена стока минимум 3 пъти, или просто поразпределени по кьошетата из потайностите на градовете денонощно – всеки директно да проси, за си докара нещичко за насъщния. Защо ли просят така брутално тези хорица? Отговорът винаги е бил знаен в обществото ни, и той е! Защото държавните експерти са решили, че на тази група от хора (все пак и те формират обществото ни) не им е потребно да преживяват с повече от 50 стотинки на ден! Ха! Ама как така, ще рече някой, са решили “умниците ни”, наричани държавни чиновници – това е неправомерно! Така – всичките тези маскари и некъдърници независимо от кой цвят и партия са, са просто НАРОДНИ ИЗЕДНИЦИ и ИЗМЕННИЦИ. Същите тези, днес са се замисли, как да поувеличат пенсионната възраст – белким докато се стигне до пенсия, тя да се съчетае и със съответната смърт за ползващия евентуално“екстрата пенсионер” - нещо за държавно постигане като “2х1” да се случи в крайна сметка, и ако е възможно, да се ситуира и възможността да се клишират и некролозите им на съответните, като например “добър беше, ама добре че умря”... Егати държавната загриженост? Иначе, чинно на човечеца във времето си му е отдържана осигуровка за пенсия, ... която обаче естествено няма да му трябва, защото малко ще е поумрял, когато му дойде времето да си я ползва! Халал да му е, определя държавата! Тя месечната му пенсийка си отлита директно с него в небитието – но не. Тя оборотно се върти във времето, обслужвайки тия, дето им се е пръкнала в главите идеята за поголовно ограбване на населението, от тия (народа) - дето са баламурниците, позволили им по време на трудовия си живот, да ги ограбват чрез неправомерни данъци и всякакви такси, които пряко сили са достигна дълбока биологична старост и са контингент на трудова изхабеност и екстрата – стрес, тия на чиито плещи държавата все пак е съществувала и съществува до днес. Те, трябва просто докрай да бъдат ограбвани – така са решили държавните татунковци и тропат силно с крачета. И отърване няма. Сервитутно са се настанили в тялото и душите ни “во веки веков”. За такова ЕСТЕСТВЕНО, се счита битието и житието на българина и по времето на социализма, комунизма и капитализма и по днешно време, което не се знае дори как се нарича. Говореха нещо като за демокрация, ама това ли е, няма кой със сигурност да каже!

А да не забравя и за образованието ни, което пряко е свързано с моралните устои В и НА обществото ни! Тук апокалипсисът е достоен за филмиране от г-н Лукас. Дори и той ще остане удивен от свободните съчинения разсъждения провеждани в него (за експериментите в образователния процес няма да споменавам, те се трагично експериментални, ако към последното съществително е възможно да се спомене изписаното определение). Но ако този човек се заеме с подобен сюжет му обещавам, че ще сътвори направо чудна фантастика, при това в доста серийки. А как ще я кръсти? Не искам и да си помислям! Но може би амбициозно знаково, исторически разпознаваемо заглавие като например “Междучовешките български войни в епохата на неоглобализма” ще приляга? Или нещо такова. Образование у нас - 20 години вече няма. Налична е знакова разруха, която очертава пошлост за поколения напред. Разни шамани в образователния процес, твърдо през тези години внушаваха на децата ни всякакъв вид послушание, проповядваха бездуховност и садяха безпросветност, все действия, които в крайна сметка, съвсем закономерно родиха армията от днешните НЕГРАМОТНИЦИ в България. А днес от обществото се изисква отново да ги приведе в просветен вид? Как ли ще стане това? Отговор “незнам” не се приема! Тази армия, ИЗКУСТВЕНО създадена от управляващите ни, нещо като “на всеки 100 войника, оставил само един с едно око, та да ги води” – сещате се кога и при кой цар това се е случило, дълги години ще тежи на следващите българи и поколеня във вълнуващия 21 век. Тук ще кажа: хей живот! Здравей, здравей – без патетитика.

Още много може да се говори и изпише за трите стълба на държавноста ни, и всеки един от нас може да го направи през собствената си житейска призма! Истината е, че към днешна дата, България разполага с:
- АРМИЯ внушителна от неграмотни люде;
- АРМИЯ от пенсионери-дрипльовци в пълния смисъл на думата;
- АРМИЯ от много болна (здравословно) нация.
Бре! Та то не останаха “здрави и нормални” хора в страната ни, ще рече някой! О ... не. Има. И това е сигурния ни геноциден държавен апарат. Дано новите ни, да са живи, здрави и по-нормални. Това да си пожелаем и да се молим на господ сутрин и вечер, ако може да ни подпомогне в молбите ни това да се случи! А те са не повече от 100 000 души на фона на 10 милионното ни население, барабар с “трите армии”! Какво ще правят? – ще оздравяват ли трите държавни стълба, ще плащат ли купонно или кешово за внедрената ни беднотия, ще ограмотяват ли малчуганите, кога, колко и как си е тяхна работа. Не искаме позамазани “дупки” в живота си повече – това е, с което трябва да се съобразят основно днешните управляващи. А Първанката, да не се опитва да пренарежда закъснялите антикризисни мерки, защото такива като него предизвикаха и държавните кризи, и докараха днешния издънен държавен бюджет, и докараха беднотията сред населението ни, и превърнаха държавата ни в разграден двор, и ...

Ще споделя с читателите си нещо, не за да давам примери или поучавам! Навярно мнозина прекрасно са видели и чули следното: Буквално днес (хора върнали се от Щатите преди по-малко от месец) твърдят, че чалгата ни там се приема от американските младежи като пошла еротика, като порнография, и са удивени, че това въобще е музика, която се възприема като слушаема. За сметка на тяхното учудване, сред нашата младеж тя дълбоко е полегнала и впила се в душите им, едва ли не като народностна песен (чалга звучи даже от масовия ни градски транспорт). Там на глас е срамно да изпсуваш – веднага някой по-възрастен, дори и непознат, ще ти направи забележка (дори и да си чужденец) да си мериш приказките, а тук даже и от екрана се разнасят нецензурни думи и действия – обществените псувни и побоища са предмет на медийни новини. Там, “ако случайно” пуснеш боклуче на обществено място, те глобяват с 20-200 долара, и повярвайте ми има кой да го направи в реално време – още не си се прибрал, и бележката с глобата те чака на вратата. Там пешеходецът не се движи между кучешки лайна по улиците – всеки който разхожда кучето си, е въоръжен с найлоново пликче и не се срамува да се наведе и почисти секрементите на любимеца си, а усещането от среща с глутница бездомни кучета направо е изключено, нали се сещате, те (кучетата) просто не са предвидени в уличното им движение. Там превозните средства не са претъпкани – защото някой се грижи те да са достатъчни. Там ... всички музеи са безплатни при посещение, а децата са деца до пълнолетие, т.е. до навършването на 21 години, там за ученици е забранена консумацията на алкохол и дрога и строго се следи за евентуални прояви, там момичетата не се разхождат в предизвикателен външен вид – напр. високи токчета и обеци където им дойде на ум (по носове, езици и усти, пъпчета и разни други интимни места) из улиците, там се мисли и се отделят средства за изграждане на алеи за масово спортуващи и стимулиране на посещаемостта им, там ... някъде е онзи порочен запад.

Ядосана съм. Много съм ядосана! Защото живея в един ужасен, и ужасяващ свят, където днес вместо да купя за 80 стотинки хляб за семейството си, съм принудена да дам 1 лев за трамвай например – който освен, че го чакам минимум 15 минути, ами и вечно е претъпкан и гнусно смръдлив. Където съм принудена да работя по 13-15 часа за 80 цента на час, които драконовски се облагат задължително, благодарение на което не получвам съответни дори осигуровки за живота си. Ами като дойде време да плащам ток, вода, телефон, парно, направо кошмар – някой от тези разходи закономерно се отлага във времето, не защото проявявам глезотия, а просто защото от “великата ми заплата” не остават средства дори да се храня – няма как поне 10-на дена се гладува месечно, което си е незаконно.
Излиза, че у нас, работещият получава СОЦИАЛНА заплата, и съвсем не това, в което реално е вложил времето и труда си. Принудени сме да работим, за да мизерстваме, а не живеем, за да работим! Та, докога? Съдба българска, съдба човешка ли си?

Дали не изкрейзвам?

Нели Кирилова