По Разкрития
От Бойковата еврокомисарка Желева ще зависи разширяването на Западните Балкани? И присъединяването на Македония също…
От три авторитетни източника научаваме, че в Брюксел Бойко Борисов е настоявал на българския еврокомисар да бъде възложен колкото се може по-изгоден ресор в ЕС. Но реалистичната му преценка била, че в най-добрия случай можем да се надяваме на комисар по разширяването. На опашката за ЕС ще напират и от нас ще зависи дали да влязат в обединена и просперираща Европа и други страни, потънали в корупция, бедност, мръсотия, бандити и неуредици от всякакъв вид. Не само това, но и самата България трябвало да се моли Борисов да постигне успех, защото евроскептиците само това и чакали. Да припомнят опасенията си, че нашето присъединяване било прибързано и забавянето на реформите в страната ни е аргумент в полза на противниците на по-нататъшното разширяване на ЕС.
Още с встъпването на Борисовото правителство в длъжност „Файненшъл таймс” предупреди, че ако „дуото от Югоизточна Европа/България и Румъния/ се провали, ще се прокраднат съмненията за прословутата преобразуваща сила на ЕС и перспективите за разширяване на съюза към Западните Балкани ще пострадат. Това ще е трагедия”. Невежествените българи даже и те мислят като британците. Думат си, че то България е пред изхвърляне от ЕС, а демократът ББ сънува за отговорност за разширяването на ЕС. Цитираме какво се има предвид: „Най-реалистичното, което бихме могли да получим, е комисар по разширяването, за междудържавното и междусъседското сътрудничество”/Б.Б./.
Кой сънува и кой бленува, кой разбира и кой не от политика е без значение. Има хора, обаче, които казват:
„За мен въпросът за българския комисар е приключен. Аз винаги много по-отрано знам кой на какъв пост ще бъде.”
По повод на тези думи, изнесени в пресата, български евро и въобще скептик си мисли за нещо нередно. Щом Бойко е казал на Барозу кой ще е новият еврокомисар, но на нас не ни казва, защото тепърва цял от „демократизъм” да обсъжда кандидата с партията, това е. пълен нон сенс”. Дори подозираме, че предстоящата партийна номинация в ГЕРБ е една застраховка на премиера при евентуална издънка, възможност да се скрие зад колективното решение и да хвърли прах в очите на съпартийците си, които в случая са кукли на конци.
И тъй като ни додея от вечните неверници, нека прибавим нещо свежо и надеждно. Според „Файненшъл таймс” българите са избрали в лицето на Бойко Борисов лидер, публично ангажиран с промяната на опетнения имидж на България. Силата на мандата на Борисов и състава на неговата коалиция дават поводи за оптимизъм, че той ще е в състояние да превърне популистката риторика за „чисти ръце” в реалност. А пък известният германски политолог и ръководител на фондация „Фридрих Еберт” Марк Майнардус е на мнение, че „Въпреки явните трудности, които очакват новия кабинет, неговият състав и цели имат качествата да преобърнат досегашните представи на Европейския съюз за България. Списъкът с членовете на кабинета за мен е многообещаващ. Това е микс от предимно млади и доказани експерти в нарушение на досегашната традиция българските правителства да бъдат запълвани с така наречените стари муцуни. Такъв състав заслужава доверието на обществото и Европейския съюз”.Ах, тази Европа и ех, тези българи!
Цената на истината или истината за цената?
„Цената на истината“ или „Истината за цената“? А каква е истината всъщност? Спомняте ли си кога последно сте седнали пред телевизора и сте видели нещо, което няма претенции да е скандално и разтърсващо, не съдържа нищо перверзно, грозно или недай си Боже има смисъл? Не е ли тъжно, че в нито едно от така наречените “реалити формати“ не може да предизвика интересът на зрителя по друг начин освен чрез най-пошлите и грозни скандали? Може би наистина хора, които спазват странни правила като това да не си мяткаш боклука през прозореца и (о, Боже!) да не шофират по трамвайната линия, перверзници, която спят само с половинките си, при това без разпилени по чаршафите белезници, не представляват интерес за публиката? Ако такъв човек бе участвал в шоуто „Цената на истината“, наистина щеше да предизвика потрес и обществено негодувание.В крайна сметка „Цената на истината“ има и своите положителни страни. Шоуто дойде тъкмо навреме и е далеч по-смислено и поучително от публицистични формати, които минават за сериозни. В крайна сметка това шоу не показва нищо по-различно от това, което сме всъщност. Но в крайна сметка, то може много по-добре, да покаже не „Цената на истината“, а „Истината за цената“.
Разбира се, хората, които се явяват в „Цената на истината“, не са национална представителна извадка. Въпреки това, прави впечатление, че историите им си приличат – изневери, срамни фантазии, обиди – все неща от интимния свят на човек, чиито мечти и стремежи се изчерпват със задължителен критерий да излезеш от анонимност.В крайна сметка историите на шокират с отблъскващите подробности толкова, колкото с баналността си, както и с отявлената готовност на преживелите ги да изповядат публично, колко са незначителни, неуспешни и нехаресвани. Но всъщност тази готовност да преглътнеш своето достойнство и това на близките си, говори за един по-различен проблем – убедени, че нямат друг път, нито дарби, участниците не са безсрамни, нито цинични – те са отчаяни и уморени.Впрочем, не е ли жалко, че в „Цената на истината“ сядат единствено „малките хора“. Няма нито един политик, който да разкаже колко пъти е изневерил на избирателите си, няма ги и прокурорите, и съдиите, и спецекипите срещу корупцията, които наскоро дори се обидиха на предложението да минават през детектор на лъжата. А каква чудна гледка би представлявал Станишев, който само преди дни имаше нахалството да съветва новото правителство как да усвоява ефективно еврофондовете? Или може би този вид скандал няма да разкрие още по-добре каква точно е „Цената на истината“?
Новата адреналинка била травестит!!!
Новата адреналинка – русокосата Ваня, особено много приличала на травестит, и по-точно – на Урсула, пише в. „ШОУ”, цитирайки зрител на bTV. По форумите и из коментарите в нета в действителност отзивите за наследничките на Жана и Алекс никак не са положителни.
Русокосата адреналинка „мязала на травестит в муцуната”, има голям нос, мъжки черти и нищо чудно липсата на бюст да е още едно доказателство за скритата й принадлежност. Всъщност и двете момичета не са особено надарени откъм женски форми, но според запознати скоро продуцентът на „Господари на ефира” Джуди Халваджиян щял да поправи „грешката”. Той обмислял да им подари по един „ъпгрейд”, по примера на водещата Мария Игнатова, която лято се сдоби със силиконовия си бюст.
Набедената за травестит Ваня е от Асеновград и си им приятел, според визитката й за „Господари на ефира”, така че това до някъде развенчава грозния слух. Вярно, че девойката не е първа хубост и чертите на лицето й са като отсечени с брадва, но да не бъдем толкова строги.
Любопитното в случая е, че Джуди Халваджиян искал адреналинка, която да прилича на снаха му Кремена Халваджиян, и за това избрал именно Ваня.
Явно обаче продуцентът има проблеми с очите, тъй като девойката няма нищо общо със съпругата на брат му Магърдич. Няма и намек дори.
Едно е сигурно – новите момичета са едни от най-злополучните адреналинки в „Господари на ефира” и не могат да се мерят с нито една от старите танцьорки на предаването – Теди и Ени, Яна и Жана или пък Алекс.
По България Таймс
Юки в апартамента на Евгени Минчев !
Елечето на гърба на Юксел Кадриев е подарък от Евгени.Юксел Кадриев не е завършил висше образование,не е платил все още наем в общежитията,където е живял.В момента е осъден от ДСК,съден е и от М-тел за неплатени сметки преди 6-7 години.Жена му го е изгонила и сега той живее на квартира в Банкя.Тя е в Босна.
"Моята история" на Майкъл Шийлдс !
Michael Shields: My Story !
MICHAEL SHIELDS: MY STORY is the first-hand account of the Liverpool fan whose dream trip to a Champions League final in Istanbul turned into a nightmare.
After watching his beloved Reds win the European Cup in 2005, Shields' happiness turned to horror as he ended up behind bars convicted of an attack on a Bulgarian waiter that he did not commit
.
Now released and pardoned after more than four long years in prison, this book tells his untold story – of the battle to clear his name and the remarkable campaign staged by his family, friends and Liverpool Football Club to see justice done.
Michael Shields: My Story, priced £8.99, will be on general sale this month. To pre-order a copy call 0845 143 0001 or log on to http://www.merseyshop.com/ .
"Моята история" на Майкъл Шийлдс излиза по книжарниците в Ливърпул на 21 септември 2009 г. !
В книгата си Майкъл Шийлдс описва кошмара,който е преживял за решетките.Историята му започва с невинния разказ за почивката в България след финала на Шампионската лига в Истанбул.
След това българските власти го обвиняват в опит за убийство,което не е извършил.Следват преживяванията му в българските затвори,от които биха се ужасили дори най-закоравелите пандизчии.
Майкъл Шийлдс е бил закопчаван по 24 часа с белезници за металнипрътове, съкафезниците му го малтретирали, а нощем гадини пъплели по тялото му.
Пред приятели Майкъл Шийлдс доверил,че дори го изнасилили,но не искал да описва инцидента,за да не се посрами пред сънародниците си.
Мариан Лаков
По Инджев
Малоумието на многодумието
от Иво Инджев ⋅
Не знам за фондовата, но на политическата борса индексът „малоумие” е във възход. Президентът Първанов, подразнен от изказването на финансовия министър Симеон Дянков за „малоумието” на предложенията за премахване на плоския данък в разгара на кризата, се издаде, че е лично засегнат ( макар Дянков да не го е посочил изрично и лично като „малоумник”, а го подразбира само като поръчител на „малоумието”).
Престрелката продължава и се превръща в сериал. Някои колеги реагираха със заглавия, според които Първанов е „ударил по масата” като настоява, че има право да се бърка в икономика с фразата, че само той може да реши, дали поръчаният от него доклад трябва да се реализира. Мен ако питате е по-точно да се каже, че Първанов тропа с крак и прави „напук” само и само да не се признае за победен в препирнята, в която се оказа въвлечен от честолюбие.
Мълниеносно, паралелно всъщност, Симеон Дянков обясни позицията си като не се отказа от употребената дума „малоумие”. Само с малоумие може да се обясни искането да се натовари бюджетът с 2 милиарда недостиг при необлагаем минимум на доходите до 1000 лева, контрира финансистът. Както се казва, Г.Първанов си го изпроси. Отново. Което си е разновидност на малоумието- например като „многодумие” , когато е полезно да се премълчи.
Доскорошният висш служител в Световната банка, който впрочем беше уважаван там като експерт именно по антикризисни мерки, не спести и политическия подтекст на спора. Той припомни, че предишното управление е завещало на сегашното дефицит и дори не пожела да признае съществуването на кризата. Така Дянков косвено упрекна президента, че е толерирал предишното правителство ( в неговото безхаберие), докато изведнъж е станал страшно взискателен към сегашното.
Впрочем Дянков пристъпи към следващата фаза от спора. Той вече окачестви поръчаните от Г.Първанов съвети на близки до него експерти като „План Жан Виденов-2”. Ще очакваме да видим как любителят на волейбола Г.Първанов ще отиграе забиването, което попада дълбоко в тила му – там, откъдето върху руините на управлението от периода на Виденов изгря неговата петолъчка.
Както се казваше в един зловещ виц от серията „черен хумор”: „ Ето, състезателите скачат в басейна, първият потъна веднага, след него и вторият, третият…дааа, трудно с плува в сярна киселина, уважаеми слушатели!”.
Горе-долу нещо подобно се случва и на свикналия да плува в свои води президент Първанов – първо с винаги съгласния Сакскобургготски, после с еднопартиеца си Станишев. Сега изведнъж му се налага да върви срещу течението и страшно му личи, че не го бива в тази дисциплина. А и басейна е сбъркал – спори с международно признат специалист по финанси и овладяване на кризи.
Въпросът е само какви ще успее да ги свърши преди да „потъне”.
С Кунева Борисов изигра най-слабия си ход – дали няма да му изиграе лоша шега?
Истината, че Бойко Борисов дължи популярността си на това, че говори истината ( или поне успява да убеди много хора в това), е известна най-добре на самия Борисов. Ето защо отклоняването от този тип говорене е симптом, който заслужава особено внимание – включително от страна на самия Борисов, който е на път да изпадне в пълна безтегловност по отношение на критичните мнения – на критично липсващите мнения в медиите в България.
А безтегловността на човека, чието мнение натежава на всякакви везни при взимане на управленските решения в България, не е само проблем на премиера.
С изказването си за мотивите, поради които Меглена Кунева няма да запази поста си на еврокомисар, премиерът направи най-слабият си публичен ход досега – за вътрешна и външна консумация.. Просто защото произнесе една полуистина, в която ( освен по презумпция, както при всяка „полу”) се съдържа и една откровена неистина.
Да, Меглена Кунева действително не беше сред критиците на тройната коалиция. Само че този факт се предопределяше не само от генезиса на нейната политическа кариера ( заради който всъщност тя е в немилост сега, което е право на новите управляващи), но и от нещо много по-важно: еврокомисарите, от момента в който станат част от европейското правителство, престават да бъдат елемент от местния политически пейзаж. Изискването към тях да загърбят предишния си политически багаж и да се посветят на новата си работа като безпристрастни европейци е универсално и задължително. Щом като е била добър еврокомисар, както и самият Бойко Борисов признава, значи е била длъжна да изпълни това условие.
В този смисъл Борисов не е откровен с нас. Но има и друго: не знам дали може да се говори за дипломатически „натиск” върху него като премиер на България да запази Кунева като еврокомисар, но настроения, при това доста силни, макар и не публично демонстрирани, в този смисъл имаше. И той го знае много добре. Както знае също, че именно по тази причина се забави толкова дълго с решението си. Но не е добре, да го отрича, защото така подкопава авторитета си на искрен политик, който е основния му политически капитал.
Хайде нас, българите, кучета ни яли ( както обикновено). Но с изричането на тази неистина премиерът Борисов ясно и на висок глас казва на европейските партньори, че е способен да говори неща, които не са верни, както те много добре знаят!
За да бъде напълно ясно, да повторя кристално: не смяната на Кунева, дори не и фактът, че това се случва срещу волята на силно лоби в Брюксел ( което дори може да се изтълкува като проява на характер от българска страна), а именно неискреността при обосноваването на това действие е проблемът. И не само за Бойко Борисов, но за всички, които вярват, че това управление ще бъде различно от предишните.
Ще бъде интересно да се види, как Меглена Кунева, най-успешният действащ български политик през този сезон ( освен самият Бойко Борисов), който единствен демонстрира голям личен потенциал на избори, ще отиграе ситуацията. Припомням, че Меглена Кунева е единствената персонална конкуренция на Бойко Борисов с лично постижение, което демонстрира на евроизборите тази пролет, поднасяйки голямата изненада, когато за кратко реанимира умрялото вече НДСВ с неочаквано висок резултат. Всички наблюдатели, без изключение, отбелязаха, че това е нейна заслуга.
Ами ако Кунева реши да не приема новата „царска милост” ( на която тя в миналото дължеше наистина шеметната си кариера) и с пораснало самочувствие избере да запази потенциала си за следващите избори, вместо да се обезличи с подарен пост като компенсация за загубения? И го направи при това не от леви позиции, каквито се опитва да окупира и консолидира Г.Първанов?
Питам, защото следващите важни избори са президентските. При това не са толкова далеч във времето- само след две години, през които участието в управлението ( при това по време на икономическа криза) ще носи минуси в политиката, а опонирането на всяка управленска грешка- точно обратното. Поне такава е логиката на „класическата политика”. Ще видим дали и доколко ще сработи тук.
Руският енергиен рубик(л)он
Шматко беше тук”. Това е надписът върху дървото на дружбата, с който паметливите ще запомнят отминалата седмица , през която руският министър Сергей Шматко дойде, видя и победи.
Рубик(л)онът има три разклонения: Южен поток, Североизточната АЕЦ „Белене” и…прозападната ни политика. Само тя се оказа застрашена от брадвата на „вечната дружба”.
След месеци на български недомлъвки по адрес на руските енергийни проекти и на необичайна руска търпимост към софийското мърморене, посещението на руския министър Шматко разпръсна рехавите облаци над вечната дружба като съветска метеорологична ракета, изстреляна над Червения площад заради поредния военен парад.
Сякаш не е имало заявки от експертите в кабинета „Борисов” за отказ от нерентабилния проект АЕЦ „Белене” с непосилната му цена и с непредсказуемата възвращаемост на инвестицията. За Русия, която инвестира в стратегическия си пробив в единствената страна в ЕС, готова да строи ядрена централа с руска технология ( а и със собствени капитали вече), парите нямат значение – вложението явно си струва.
Бившият външен министър Ивайло Калфин се присмя пред RE :TV , че неговото тройно коалиционно правителство все пак е искало България да контролира като собственик 51 на сто от проекта, докато сегашните направо предават контрола на Москва. Кой е по-сервилен към Кремъл, пита на практика той…
Руският министър посети новата власт и се оказа, че всичко е наред. Държавната телевизия изригна с обобщаващи внушения за „новия тон” в двустранните отношения още преди да обясни, какво точно е станало. Другото не било важно- имало нов тон и той бил изцяло положителен.
В Русия му казват „прагматичен”. Този израз беше употребен от премиера Путин като оценка за разговора му с колегата Бойко Борисов в полския град Гданск на 1 септември. Същата формулировка чухме и тук от Шматко, който подчерта колко прагматични са били преговорите му, което било много важно.
Премиерът Борисов наля позитивна енергия в турбините на проектите, като обяви западния „Набуко” и руския „Южен поток” за проекти, които не били конкурентни. Теза, която знаем като любима на президента Г.Първанов, макар отдавна да е известно, че това твърдение категорично не отговаря на истината.
И всичко това се случва след посещението на един руски министър, чиято последна ( по време, преди да ни дойде да гости) изява във връзка с България беше да опровергае Станишев тази пролет за някакъв си български успех на преговорите в Москва по отношение на българската собственост върху тръбите за пренос на газ в рамките на „Южен поток”. Тогава Станишев преглътна опровержението ( и унижението).
Ами ако ни навести самият Путин?
Столетните страсти- канализирани, или в канала?
В неделно интервю за в. „Труд” евродепутатът от БСП Илияна Йотова потвърждава делничната истина, забелязана вече от всички наблюдателни хора, че Г.Първанов „привлича погледите” на червените. Иначе казано, той се бори да си върне ролята на ляв лидер за сметка на легитимното ръководство на БСП. И успява, според Йотова.
Няма как да знаем дали това е така, ако не сме от посветените в тези тайни. Трябва да се доверим на мнението й. Колкото и да е пристрастна, като част от определено лоби в партията, тя все пак отразява поглед отвътре. Съчетана с изразения от нея песимизъм за резултатите от предстоящия партиен конгрес, на който тя очаква противопоставяне между поколенията, оценката на Йотова на практика придава тежест на направеното през седмица изявление на Бойко Борисов, че до две години той щял „закрие” БСП.
Две години! С какво ли съвпада този срок? С президентските избори и с края на мандата на Г.Първанов, който явно ще „открие” нещо или някакъв заместител на партията, която го катапултира два мандата на върха на държавата (някой да помни колко са превъплъщенията и наименованията на партията за повече от век?).
Явно такъв е планът. Пита се само доколко той е споделен проект на двамата водещи по рейтинг политици Първанов и Борисов, или просто Борисов е много прозорлив в пресмятането на оставащия живот на БСП.
Може да случайно, но да отбележа още едно съвпадение, произтичащо от друга индикация на Йотова, свързана на пръв поглед с нещо различно – с предпочитанията й за български еврокомисар. Оказва се, че и тя предпочита Румяна Желева пред Меглена Кунева. Дали пък и тук пресечната тока не са предстоящите след две години президентски избори, за които, поне към днешна дата, Кунева изглежда като възможна силна кандидатура с потенциала си на единствен конкурент на Борисов, демонстрирал личен електорален успех на евроизборите?
Само питам. Това е работата на журналиста.
Каквато трябваше да бъде и на интервюиращата Валерия Велева. След дъжда от обвинения на новата власт към старата тя си слага качулката на суровия съдник на Йотова и компания за проявената от тях „слепота” за нередностите и престъпленията при тяхното управление. Защото за Йотова и БСП е разбираемо някак си да се правят на незрящи за деянията на съпартийците, но къде беше тогава Велева, която сега играе ролята на строга господарка?
Беше си там в същия вестник – съдеше строго тогавашната опозиция и величаеше управляващите, сегашната опозиция.
По Дойче Веле
Арести в САЩ по подозрение в тероризъм
В хода на разследвания за евентуално терористично нападение в СЩ американските власти арестуваха трима мъже от Афганистан. Американското министерство на правосъдието съобщи, че арестуваните са давали фалшиви показания пред агенти на ФБР. В Денвър, щата Колорадо, са арестувани шофьор на автобус и баща му, а трети мъж е задържан в Ню Йорк по същите обвинения. Позовавайки се на полицейски източници, телевизионният канал CNN съобщи, че арестуването на тримата е във връзка с разследването на предплогаем заговор за авентуален атентат срещу спирка на метрото в Ню Йорк.
Обама поздрави мюсюлманите по случай празника Айд ал Фитр
Президентът на САЩ Барак Обама поздрави мюсюлманите с празника Айд ал Фитр, бележещ края на Рамазана. В изявлението си Барак Обама подчертава, че дори на този празник мюсюлманите не забравят за онези, които не са облагодетелствани от съдбата и са засегнати от бедност, глад, конфликти и болести. Държавният секретар Хилари Клинтън подчертава в свое изявление, че празникът Айр ал Фитр е повод да се изтъкне, че ценностите на исляма - благотворителност, състрадание, взаимопомощ - се споделят и от американците.
Молла Омар отправи послания по случай празника Айр ал Фитр
Лидерът на афганистанските талибани молла Омар отправи видеопослание по случай края на Рамазана със заплахи към американците и НАТО. Той заявава че, чуждите нашественици никога не са имали успех в страната. Посланието е публикувано на ислямистки уебсайт. В него молла Омар приканва американците да се поучат от историята на Александър Велики, чиито войски били разбити от пущунските племена през 4-и век и от историята на войните срещу Великобритания. "Затова ние ще продължим да водим джихад, докато спечелим независимостта си и принудим нашествениците да се изтеглят. Обществото на Запад не бива да се заблуждава от думите на Обама, че войната в Афганистан била война по необходимост",казва в посланието си молла Омар. Говорител на талибаните - Кари Юсуф, казва, че посланието е автентично. Точното местонахождение на молла Омар е неизвестно. Разузнавателните служби предполагат, че той се укрива в Пакистан.
Нов видеозапис със заплахи срещу Германия
По интернет бе разпространен още един видеозапис със заплахи срещу Германия. Според информации на контролния интернетен център във Вашингтон във видеото отново говори германският ислямист от марокански произход Бекай Харач. Федералната криминална служба само потвърди, че имало още един виедозапис, който този път не съдържал конкретни захлахи с атентати. Засега не е ясно дали видеозаписът е действително нов.
Германия - Свободните демократи са за коалиция с ХДС/ХСС
Седмица преди изборите за Бундестаг партията на свободните демократи заяви ясната си позиция за коалиция с ХДС/ХСС след парламентарните избори. Председателят на партията на свободните демократи Гидо Весетревеле категорично отхвърли възможността за коалиция със СДП и партията на Зелените. Гидо Вестервеле заяви: "Ние взехме категорично решение за коалиция с ХДС/ХСС, защото програмите на СДП и Зелените ще доведат до по-голямо бреме за гражданите и предприятията. Затова за нас е изключено да играем ролята за постигане на мнозинство за червено-зелена коалиция".
Под знака на съмненията
Меркел - без ясен политически профил?
Ако нещо изглеждаше сигурно до вчера, то беше, че Ангела Меркел ще бъде преизбрана на предстоящите парламентарни избори. Само че малко преди финала канцлерката създава проблеми на избирателите си, четем в "Ди Цайт".
Една от рядко сочените причини за вероятната победа на Ангела Меркел на изборите е любопитството. Каквото и да мислят за канцлерката, германците все още не са съвсем наясно с нея. Първият й мандат беше свързан с много премиери - за пръв път жена на канцлерския пост, при това първата от Източна Германия, първата голяма коалиция от 40 години насам, първата най-голяма икономическа криза от 60 години насам. Финалът засега е неясен.
Меркел не предприе нищо, за да разсее съмненията на избирателите
Колко добра наистина е Меркел?
Историята на Меркел засега е лишена от завършек и оценка. Интересът на германците към нея по-скоро нараства по тази причина. Даже онези, които не се числят към електората на Християндемократическия съюз, промениха отношението си - скептицизмът им бе изместен от политическо съпричастие. Какво може да постигне тази жена, какво може да даде на страната си? Миналата седмица обаче, в деня на предизборния телевизионен дуел с Щайнмайер, стана ясно колко бързо може да се изчерпи потенциала в мисията на Меркел. Най-големият й успех беше не онова, което направи като канцлерка, а че изобщо беше канцлерка.
Това обяснява един феномен на предизборната 2009 година: в Германия е доста разпространено парадоксалното мнение, че Меркел трябва да бъде преизбрана, но по възможност без свободните либерали и още повече без християндемократите. На това се гради силата й. В телевизионния дуел обаче Меркел изпадна в предишната си слабост и отново даде храна на критиците, че е канцлерка без ясен, недвусмислен политически профил.
В уж голямото благоразположение се примесват един куп съмнения. Защо всъщност тъй малко упражнява политиката, която проповядва? Само обстоятелствата ли са виновни, само предпазливостта към вътрешнопартийните противници, само блокадите на конкурентния коалиционен партньор, само сложността на международното и икономическото положение ли?
След телевизионния дуел канцлерката бе упрекната в нервност и плоска реторика
Какъв може да е краят на историята на Меркел?
В предизборната борба канцлерката не предприе нищо, за да разсее съмненията на избирателите си. Не заяви ясно намеренията и визиите си за евентуалния втори мандат. Доста боязлив метод, който обаче винаги функционира добре. Само че председателската й стратегия вече явно се изчерпва. На финала преди изборите тази стратегия става напълно неподходяща. Неслучайно след телевизионния дуел редица наблюдатели упрекнаха Меркел в нервност и плоска реторика. Но проблемът беше не толкова в пърформънса на канцлерката, колкото в метода й.
Как Християндемократическият съюз ще посрещне своята председателка на първия си партиен конгрес, ако тя вече не е канцлерка - като нов тип патриарх или като преходна фигура? Дали ще бъде приветствана като Хелмут Кол или пък забравена още приживе като Курт Георг Кизингер, другият канцлер в голяма коалиция? Най-изненадващо вероятно е, че съмненията дали и до колко Ангела Меркел беше успешна канцлерка през първия си мандат остават. Ето защо й е крайно нужен втори мандат - може би тогава ще успее категорично да ги разсее.
ДЦ/БР/ЙЙ
Как се приспиват избиратели
Меркел и Щайнмайер - между тях е борбата за канцлерския пост в Германия
На 27 септември германците избират нов парламент. Двамата основни кандидати за канцлерския пост отказват да имат повече от един телевизионен дебат. Опозицията определя това като арогантно поведение спрямо избирателите.
Всеки политик има правото да определя сам медийното си поведение. Няма нищо лошо в това, че канцлерката тези дни постоянно дава интервюта за всякакви женски и илюстровани списания. Когато обаче тя постоянно избягва среща с основния си политически конкурент, би трябвало да можем да й зададем въпроса дали взема избирателите насериозно. Да се изтъкват аргументи в интервю е едно, съвсем друго е обаче да се отстояват позиции в дискусии с противник.
Меркел и Щайнмайер по време на единствения им телевизионен диспут
Страх или добре премислена стратегия?
Тъкмо в такива дискусии избирателите могат да добият представа за политическите позиции и разбирания на кандидатите и въз основа на това да вземат своето решение за кого да гласуват. След като се дърпа от участие в такива дискусии, Ангела Меркел изглежда сякаш се страхува от тях. При това истинската причина за неучастието й е не страхът, а нещо значително по-лошо: отказът е част от една целенасочено преследвана стратегия за приспиване на избирателите.
Тъй като привържениците и на други партии харесват Меркел като канцлерка, нейната Християндемократическа партия се надява, че много от тях в изборния ден ще си останат у дома, без да гласуват. Ако обаче предизборната борба се натовари със сериозни и важни съдържания, основните политически предпочитания на тези избиратели могат да натежат и те да гласуват по обичайния за тях начин. В крайна сметка, на изборните бюлетини са написани имената на партиите, а не на кандидатите за канцлер.
На предвидената за четвъртък телевизионна дискусия Меркел искаше да прати своя заместник в партията - Кристиян Вулф. Той обаче не е кандидат за канцлер, нито за каквото и да било друго в момента. Вулф е министър-председател на провинция Долна Саксония. Затова кандидат-канцлерът на социалдемократите Франк-Валтер Щайнмайер отказа да участва в дискусия с политик на регионално ниво.
Парламентарни или "канцлерски" избори?
В името на избирателите обаче Щайнмайер щеше да постъпи по-правилно, ако беше участвал в диспута, вместо да залага на театралния ефект. По същите причини провалът на друга дискусия, предвидена за понеделник, е факт, който говори лошо за демокрацията в Германия, включително и за шефовете на телевизиите, които не допуснаха кандидат-канцлерите на по-малките партии до основния телевизионен дуел между Меркел и Щайнмайер. При това изборите на 27 септември не са за канцлер, а за парламент.
Автор: П. Щюцле, Б. Узунова/Редактор: Б. Рачева
Демонът Сталин
Какъв е бил наистина Сталин?
В Москва започна делото, заведено от внука на Сталин - Евгений Джугашвили, срещу руския вестник "Новая газета" за клевета срещу дядо му. Подобна жалба беше подала и група комунисти преди 20 години.
Тогава жалбата им била просто отхвърлена. Днес явно върхушката гледа по-благосклонно на нещата, коментира Франк Нийхаузен от Зюддойче цайтунг в статия под заглавие "Какъв е бил наистина Сталин?".
Внукът на Сталин Евгений Джугашвили подаде в Московски съд жалба срещу либералния вестник "Новая газета" за клевета. Според Джугашвили руското издание било публикувало през април тази година статия, която "петняла репутацията" на дядо му. Сега внукът на Сталин настоява за публично извинение и обезщетение в размер на близо 300 хиляди долара. Евгений Джугашвили обаче не присъства на първото заседение по делото, чието начало бе отложено за октомври, тъй като адвокатът на защитата Генри Ресник е помолил за повече време за преглед на документацията. Според Ресник процесът е доста необичаен. Той напомня, че подобна жалба е била подадена преди 20 години от група комунисти, но веднага отхвърлена от съда.
При ремонт на спирка на метрото в Москва е обновен надпис в почит на Сталин
Сталин - ефективен мениджър?
Опозицията, правозащитници и близки на жертвите на режима на Сталин разкритикуваха допускането на подобно дело. Според авторът на статията в "Новая газета" Анатолий Яблоков отношението на руското общество към Сталин се е променило. Сега все повече се говорило за това какъв ефективен мениджър е бил Сталин и все по-малко за репресиите му. Самият Яблоков е адвокат и бивш следовател на руската военна прокуратура. В притурка към "Новая газета" под заглавие "Истината за Гулаг" през април той пише, че Сталин и други членове на Политбюро лично са подписвали заповедите за разстрела на полските офицери в Катин през 1940 година. "Сталин и чекистите са изцапани с кръв от най-тежки престъпления, преди всичко срещу собственото население", пише още Яблоков. Изречение, което никак не се харесва на Джугашвили.
Все повече руснаци обаче подкрепят внука на диктатора. Преди няколко седмици беше ремонтирана спирка на метрото в Москва в стил 50-те години на миналия век. При ремонта на спирката е обновен дори стар надпис в почит на Сталин. Подобно нещо едва ли би могло да се случи без съгласието на руските власти.
Кремъл не протестира
Депутатът Сергей Обухов от комунистическата партия смята, че ремонтът има някъква връзка с предстоящите избори за парламент на Москва. Така партията Единна Русия, която по принцип има по-лоши резултати в столицата отколкото в провинцията, се опитва да спечели симпатиите на по-възрастните избиратели, които все още са положително настроени към Сталин, пише Обухов в статия за Москау таймс.
Но има и руснаци, които не са съгласни с опита за омаловажаване на престъпленията на съветския диктатор. В открито писмо до московските власти правозащитници настояват за премахването на надписа в метрото, който според тях е открит и безсрамен сигнал за цялостната реабилитация на Сталин".
Който забрави, ще бъде наказан
Европа не бива да разчита на признаците за съживяване
Световната икономика постепенно започва да се съвзема, страна след страна излизат от рецесията. Колкото и странно да звучи, това крие опасности, защото всяко подобряване намалява желанието и натиска да се правят реформи.
Който забрави какво предизвика кризата, твърде бързо отново ще се окаже в нея. Представители на финансовия свят отсега нашепват на правителствените ръководители, че прекалено много държавен контрол можел отново да застраши съживяването на конюнктурата.
Мениджърските заплати не са най-важната тема
Заиграване с една второстепенна тема
Тъкмо поради това проведената сега извънредна среща на върха на ЕС, както и далеч по-важният форум в Питсбърг след седмица, идват тъкмо навреме. Някои критици казват, че банковите лобисти вече са свършили работата си добре. Защото внезапно се оказа, че искането на Франция и президента й Саркози за определяне на тавани за бонусите на банковите мениджъри не намира нужната подкрепа.
Нещо повече - самият Саркози се отказа да настоява за това. Най-сериозният противник от европейска страна е британецът Гордън Браун. Нищо чудно - в крайна сметка Лондон е най-важният европейски финансов център. На една квадратна миля от лондонското Сити се пада една пета от произвеждания брутен вътрешен продукт на страната. Нито едно британско правителство не може да си позволи да провежда политика, насочена срещу собствения финансов бранш.
Всъщност дискусията прекалено силно е концентрирана върху мениджърските бонуси, а този въпрос не е решаващият. Политиката обаче твърди често се заиграва с тази тема, защото тя предлага благодатни възможности за предизборна борба. Дали ще бъдат фиксирани тавани за възнаграждението на мениджърите или пък те ще са процентен дял от общия им принос за крайния резултат е от второстепенно значение.
Целите на Обама принципно не се различават много от тези на европейските лидери
В чий лагер ще се окаже Обама?
По-важно е контролът над финансовия свят да е в ред, да не се създават погрешни стимули за рисково поведение. Банките да поддържат достатъчно личен капитал и да се избягват конфликтите на интереси между рейтинговите агенции и банките. Казано по друг начин, банкерите трябва да бъдат предпазени от самите себе си. Подобна политика се радва на всеобщ консенсус в Европа, включително и в Лондон. В крайна сметка тя е в интерес на самия финансов свят и на цялата общественост.
Този европейски консенсус може да послужи като добра база за Питсбърг. Обама ще има партньор в лицето на европейците по този въпрос. Неговата съпротива по отделни въпроси не бива да заблуждава, че принципните му цели са същите като тези на европейците. Ако обаче - противно на очакванията - той се окаже в чужд лагер, европейците би трябвало сами да наложат вижданията си. Бездействието в този момент би било непростимо.
Автор: К. Хаселбах, Б. Узунова/Редактор: Б. Рачева
Бундесгеги и "бря-бря" на немски
В Германия професионалното обучение за овчари продължава три години
От 25 до 27 септември в Щетбах, Бавария ще се проведе тридневно състезание по... овчарство. В него ще участват 11 германски овчари. Ето подробности за нетипичното съревнование и за тънкостите на овчарлъка в Германия.
Що за животни са овцете и дали имат собствено мнение по въпроса за цвета на пасището? И да имат и да нямат, то не е важно, защото не могат да го споделят с овчаря. Това прави овчарлъка една доста трудна професия, която в Германия дори се изучава официално.
Професионалото обучение продължава 3 години, две от които са практически и една теоретична. В средата на обучението се провежда междинен изпит, който има за цел да провери дали е усвоена добре техниката на професията. Обучението приключва с изпит - с теоретични и практически задачи.
Тази година претендентите за титлата са 11
Как се става майстор-овчар?
Един "дипломиран" овчар може да се специализира в тънкостите на занаята, като продължи обучението си от 2 до 3 години, след което получава титлата „майстор“.
Това не е шега, така се става овчар в Германия. Не е шега и олимпиадата по овчарство, която се провежда в Щетбах, Бавария от 25-ти до 27-ми септември. Там овчари от цяла Германия показват тънкостите на занаята и кръстосват геги в борбата за прозвището „овчар на годината“.
На това състезание всеки овчар получава непознато стадо от 300 овце – идеята е да бъдат избегнати симпатиите и заученото послушание на собственото стадо. Все пак целта е да се избере победител в равноправна конкуренция. Овчарите, с помощта на кучетата си, преминават през различни етапи и препятствия. Подробности разказва Ханс Чифлерт, един от съдиите на състезанието:
„Овчарят трябва да премине през различни препятствия, които са свързани с всекидневната му работа. В една кошара са събрани 300 овце, които той да извежда. След това преминава с животните през различни категории - прекарване на стадото през тесен път, прекарване на стадото през участък при наличието на превозно средство, т.е. ако идва насреща кола. След това има и мост като препятствие. Разбире се подчинението, прилежността и самостоятелността на кучето също се оценява по точкова система. Състезанието отразява всекидневната работа на овчаря, но в по-сбит вариант.“
На състезанието всеки участник получава непознато стадо овце
Олимпиади по овчарство се провеждат от 108 години
Дългогодишният опит показва, че за доброто представяне на един овчар не са нужни само късмет и „попътен вятър“, но и добър професионален усет, познания за здравословното състояние на животните, както и стабилно изградена връзка между овчаря и овчарското куче.
Съдията Ханс Чифлерт разказва за тясната връзка, която съществува между кучето и овчаря: „Те са едно цяло. Овчарят в ролята си на водач, овчарското куче и стадото, това са трите елемента, които трябва да бъдат едно цяло, иначе не функионира. Овчарят дава на кучето команди – словесни, с ръкомахане, а и с размахване на гегата, като му показва къде да спре.“
Гегата на германския овчар е един мултифункционален атрибут. Тя не е обикновена дървена тояга. Долният й край завършва с малка метална лопатка и кука, а горният и край е заоблен и уплътнен с гума. Гегата има различни приложения – освен за сигнали към кучето, с помощта на лопатката овчаря може да загребе малко почва и да я хвърли по отклонилите се овце, за да ги насочи в правилната посока. С лопатката овчарят също може да откопава отровни растения от пасището. Куката също има важно приложение – с нея овчарят хваща краката на овцете. Горната част на гегата с гуменото си уплътнение внася комфорт в дългите часове по поляните, тъй като овчарят я ползва за облягане.
Тази година на съзтезанието по овчарство участват 11 овчари. Всеки от участниците ще има един час на разположение да преведе и нахрани "контролното" стадо.
Автор Деница Василева/Редактор Александър Андре
Няма коментари:
Публикуване на коментар