ПИСАНО НЕ ДНЕС, НО ПОЛЕЗНО ЗА ОСМИСЛЯНЕ!

ВЕЛИЧИЕТО НА ЕЗИКА
Мълниеносният напредък на технологиите обезсмисли границите между държавите. Направо са смешни опитите на някои диктатори да скрият ставащото в техните страни. Затова и днес, когато се връщаме към историческото понятие “Съединение”, не трябва да става дума за промяна на държавни граници. За всеки образован човек вече е ясно, че са отминали времената, когато народите са очертавали пределите на територията си с кръв.Сега трябва да говорим за Съединение на българите където и да се намират те. А ключът към него е свещеният език на нашите деди. Той е факелът, който трябва да се издигне високо, и пречистената му светлина да огрее всички, запазили в душата си искрицата на родното слово. Ваятелят, преди да започне да сътворява от мрамор или гранит нещо, което ще остане във вековете, наточва своето длето и тогава се залавя за труд. С езика се твори не само поезия, литература и публицистика. С него се прави политика, чете се история, възпитават се поколения. Затова той трябва да бъде кристален, остър, точен, незамърсен език, способен да нанася удари на врага и да отбранява достойнството на тези, които милеят за него. Много нации в много държави отдавна са ни изпреварили и са обявили за свои духовни поданици всички, които говорят техния език. Във Франция, Англия, в Съединените щати, в повечето от Балтийските републики едно от най-важните условия за получаване на гражданство е езикът, приет от конституциите им за официален. Цветът на кожата, произходът, майчиният език не са пречка или причина за подценяване на една личност, която владее нашия език и по лични или исторически причини желае да се присъедини към нашата общност. Движението за народолюбие „Език свещен”, което предстои да бъде създадено и узаконено в скоро време, има за цел да обедини всички, които разбират по този начин ролята на нашия език. Не да водим самоцелни спорове за състоянието на българското слово и българските говори, а да отворим прозорците на България към околните страни, към всички континенти, на които се намират наши братя и сестри.Но без внимателно вглеждане и трезва преценка за състоянието на това наше оръжие –езикът, не би могло да се постигнат благородни и възвишени цели.Такъв трябва да бъде вече разговорът по повод на 6 септември. За обединението на българите по света под сияйното небе на един велик език, поругаван и незачитан, но запазил блясъка си благодарение на свои достойни синове. Имаме могъщо оръжие – езикът на нашите деди. И велика цел – Съединението на българите.

КОЙ Е Уго Чавес - диктаторът от модерен тип
аглавието ми повтаря сбитото определение на специалиста по Латинска Америка Хавиер Коралес за сънародника му, президента на Венецуела Уго Чавес, който преди дни навърши 55 години: "Той постигна абсолютен контрол върху всички държавни институти, които биха могли да уравновесяват пълномощията му", казва за него Коралес. А пък американският изследовател Ариел Коен твърди, че държавната нефтодобивна и преработваща компания ПВДСА (осигуряваща 94 % от износа на страната) всъщност се е превърнала в “президентска кесия". Самата Венецуела има площ от 912.050 кв. км, с население 27 млн. (2008 г.) и граничи на север с Карибско море/Атлантическия океан, на изток с Гвиана, на юг с Бразилия и на запад с Колумбия. Според по-разпространената версия земята, открита от италианеца Америко Веспучи през 1498 г., била наречена заради наколните жилища на аборигените "малката Венеция".Чавес е роден в семейството на селски учител. Женен е два пъти. Има четири деца. Седемнадесетгодишен постъпва във венецуелската армия, по-късно във Военната академия в Каракас, която завършва през 1975 г. като младши лейтенант. През 1980 г. се връща в нея и преподава в областта... на спорта и културата.Силно повлиян от Симон Боливар, на 24 юли 1983 г. Чавес организира Революционно боливарско движение-200 (РБД), лява, кландестинна (нелегална) организация в армията и националната гвардия. Насърчен от безсилието на правителството на Перес (1989-1993) и размириците в Каракас, на 4 февруари 1992 г. подполковник Чавес вдига метеж с РБД-200, но подир първоначален успех в провинцията търпи крах в столицата. Арестуван, се обръща по телевизията към превратаджиите с призив да капитулират. На 27 ноември с.г. Венецуела е разтърсена от нов пуч, но Чавес е в затвора и не участва в него.След две години затвор през 1994 г. той е помилван от следващия президент Калдера. Като Хитлер след бирения метеж през 1923 г. в Мюнхен, Чавес инвентаризира зад решетките политическия си багаж и като фюрера (но не веднага, а след 6 години) се насочва към парламентарната борба. ("Революция, но в рамките на закона!") РБД-200 става масова организация и се преименува в Движение за 5 република.На 6 декември 1998 г. Чавес печели със своето движение президентските избори (56%). През април 1999 г. с народно допитване подполковникът получава съгласие за избори за Национална конституционна асамблея. Тя скалъпва основен закон по негов аршин. Цялата система се прекроява. Чавес е диктатор, който като факир нагажда авторитарния режим към нямащата особени изисквания демокрация на бедните слоеве. На 14 ноември 1999 г. народът одобрява "боливарската конституция". Въз основа на нея той организира нови избори и на 30 юли 2000 г. е одобрен (60%) за президент (до 2006 г.). През април 2002 г. опозицията води яростна битка с диктатора. Стига се до стачка в нефтената компания и военен преврат. Чавес е арестуван, заточен на остров Ла Орчила в Карибско море, обявено е ново правителство и нов президент (Педро Кармона), но верни на диктатора парашутно-десантни части го намират и му връщат властта. Още се спори дали САЩ и Испания са подкрепяли метежниците, а 8 от участниците в преврата вече 7 години чакат в ареста своя процес.На 15 август 2004 г., след като опозицията е събрала 3,7 млн. подписа, се провежда плебисцит за сваляне от власт на Чавес, но той отново печели (59,25 срещу 40,74 %), главно заради високата цена на петрола. Движението му се превръща в Единна социалистическа партия, която щяла да построи "социализма на 21-ви век", който, разбира се, няма нищо общо с провалилия се в СССР и страните от Източна Европа предшественик. През 2006 г. Чавес изтръгва втори/трети мандат като президент (62,84%), но и това не му стига: на 2 декември 2007 г. с малко венецуелците отхвърлят допитването му за неограничен мандат за президент. Но в началото на 2009 г. подполковникът удържа връх: на нов референдум 54% гласуват със "си" (да). Чавес казва: "Предполагам, че ако народът пожелае, не бива да го лишават от правото му да преизбира всеки свой сънародник да води държавния кораб трети, четвърти, пети или шести път!" На 72 години Тито се обявява за пожизнен президент. Дали Чавес няма да го надмине?В таблица Коралес привежда с какво диктаторът от нов тип се отличава от класическия. Той не забранява дейността на законодателните органи, но я коригира така, че радикални изменения се прокарват и с малка избирателна поддръжка. Не забранява, а изостря борбата с опозиционните партии, за да има кого да насъсква срещу тях. Във Венецуела не само не изчезват хора, но по време на избори се появяват нови (за две години били регистрирани над 2,7 млн. нови избиратели).Ако Франко странеше от международната арена, Чавес е пръв антиглобалист, приятел на всеки диктатор и авторитарен режим по света. Като изключим колегата му Първанов, Уго е единственият чуждестранен глава, който е посетил (към 01.08.09.) четири пъти Путин! За разлика от класическия диктатор Чавес не съсредоточава властта в ръцете на военните. По подобие на Стамболийски (Оранжевата гвардия!) той кове армия от запасняци, която по проект ще надмине 2 млн. души. Хем охрана, хем гласоподаватели! Във Венецуела парите не се харчат за едромащабни обществени проекти, а - според избирателните потребности - за социални нужди.Вместо изтезания, комендантски час и разни мерки за неотклонение, за да се държат гражданите под ботуш, той постига същото, като не взема никакви мерки срещу престъпността. По данни на ООН през 2007 г. Венецуела била на първо място в света по престъпления с огнестрелни оръжия. Всеки ден насилствено умират по 44 души. Чавес "организира хаоса": всяка година сменя над половината от министрите си. Единствените експерти, които се търсят и ценят, са специалистите по избирателни стратегии. Един от най-влиятелните майстори в "избирателното дело" е тихият финансов министър Нелсон Мерентес, който далеч повече се грижи за изборите, отколкото за финансовата стабилност на родината си. Вместо отмяна на избори или фалшификации, напр. като в Иран, във Венецуела властта публикуваше в интернет списъци на избирателите с избирателните им предпочитания. По тази причина се въвежда гласуването с отпечатък от палеца! Вместо "пета колона", "враг с партиен билет" и пр. Чавес проповядва, че за всичко са виновни САЩ, и в светлината на казаното трябва да е плакал в деня на избора на Обама - един млад политик, зад гърба на когото дори да подхвърляш, че “вони на сяра”, едва ли ще се вземе насериозно!Ала Чавес не във всичко е оригинален. В авторитаризма му се открояват заемки: напр. антиамериканизмът му, от който според един от противниците му - Теодоро Петков, син на български емигрант (Теоdoro Petkoff, 206 000 препратки в интернет) западноевропейците изпитвали оргазъм, е досущ като оня на Ф. Кастро; използването на държавни ресурси за награждаване на "послушните" и наказване на "критичните" е градивната основа на латиноамериканския популизъм, а щателният подбор на "правилните" кадри за държавните учреждения е онаследен от президентите от 90-те години, които провеждаха пазарни реформи. Според английски журналисти Ф. Кастро писал на Чавес, че вече можел спокойно да умре, тъй като делото на революцията било в здрави ръце. Новата конфедеративна държава би могла да се нарича "ВенКуба" или "Кубасуела". Като прототип се сочи ОАР (Обединената арабска република), в която Сирия и Египет бяха под една стряха от 1958 до 1961 г.Наскоро в страната се отбеляза 10-годишнината от началото на дейността на Национална конституционна асамблея. На нея не присъства видният политически деец Луис Микилена, смятан за наставник на президента, но напоследък в обтегнати отношения с ученика си. На 25 юли Микилена заяви в интервю за общонационалния всекидневник "Ел Насионал", че “Чавес потъпка конституцията, превърна я в парцал, годен само за чистене на тоалетните в президентския дворец”. Оптималното решение би било оставка и нови избори. Ала Чавес, макар че някога твърдеше, че ако му се наложи да си избира втори баща, щял да си избере Микилена, не се трогна. Времето ще покаже дали настойникът няма в крайна сметка да го сполети съдбата на Сенека, който възпитава младия Нерон, а по-късно по негово нареждане се самоубива.

От http://www.pro-anti.net/index.php

Защо се случи трагедията в Охридското езеро
Зад инцидента с потъването на кораба "Илинден" и смъртта на 15 българи във водите на Охридското езеро прозира много човешка немарливост и безотговорност.

Ден и половина след трагедията версиите за евентуалните причини, довели до инцидента продължават да се множат, а заедно с тях и въпросителните. Почти всички нишки обаче водят в една посока - човешка безотговорност.Като най-вероятна причина до момента се спряга евентуално скъсване на въже за управление, което се е заплело във витлото. Ясно е също така и че на борда на "Илинден" е имало повече пътници, отколкото е позволено. Според македонския телевизионен канал А1, който се позовава на експерти, пожелали да останат анонимни, не трябва да се пренебрегва и факта, че капитанът на кораба е бил доста неопитен (ако 23-годишен капитан изобщо може да бъде опитен) и най-вероятно не се е справил в ситуацията. Македонските власти още вчера започнаха да разследват инцидента, към тях днес се присъединиха и български следователи, а в понеделник за Македония заминава и зам.-главният прокурор Камен Ситнилски. Експерти от Хърватия също ще се включат в изясняването на обстоятелствата около трагичния случай. Екип от водолази вече е направил оглед на кораба, който се намира на шест метра дълбочина. Лошото време попречи "Илинден" да бъде изваден на повърхността в неделя, за което настояваха и българските следователи. За да стане ясно дали става дума за техническа неизправност или някаква друга причина обаче корабът трябва да бъде изваден в близките дни.Според говорител на македонското МВР инцидентът се развива така: първо се чува пронизителен звук от вътрешността на кораба, след което той се накланя неконтролируемо надясно, а след това завива рязко наляво и започва да потъва. Единият от моряците успява да се обади по мобилния си телефон на друг кораб, който е в непосредствена близост - само на 2 километра. Част от пасажерите са спасени от този кораб, а други са извадени от водата от пристигнали с моторни лодки хора от брега.Капитанът на "Илинден" Сотир Филески беше задържан в ареста за 30 дни и му е повдигнато обвинение за престъпление срещу сигурността и имуществото на хората. Ако бъде признат за виновен, Филески, който е и собственик на кораба, може да получи присъда от четири до 15 години затвор.Списъкът с нередностите до момента е доста дълъг. "Илинден" е бил претоварен. Според говорителят на полицията в Охрид Стефан Димоски на борда е имало 56 човека при разрешени максимум 43. Корабът не е разполагал и с задължителните за такива плавания спасителни жилетки. Оцелели от трагедията разказаха, че на борда не е имало достатъчно спасителни пояси. Все още не е ясно дали е открит корабния дневник и дали в него преди отплаването капитанът е отбелязал наличието на някакви технически проблеми. Остава неясно и защо екипажът се е съгласил да качи толкова много пътници.Иначе "Илинден" е притежавал всички необходими разрешителни за плаване и превоз на пътници, минал е и редовен технически преглед. Корабът е строен в Германия през 30-те години на миналия век и първоначално е бил част от военна флота. По-късно е използван за превоз на хора, както и на пясък. Дълги години не е в употреба и е останал на котва чак до 1986 г., когато е ремонтиран изцяло от сръбска фирма и през 1990 г. отново започва да се използва. През 2002 г. е купен от бащата на сегашния собственик и капитан - Димитър Филески.Следствие за инцидента с "Илинден" ще има и в България. Около екскурзията до Охрид, в която са участвали българите, има доста неясноти като например кой точно е организаторът. Оцелели от инцидента (38 души се върнаха в България още в събота вечер) разказаха, че са платили по 150 лв. на Боряна Георгиева, съпруга на Иван Клюнчев, която се води организатор. Екскурзиантите са превозени неговата фирма "Клюнчев ООД", която наела автобус от друга фирма - "Солак-тур". Нито една от двете фирми обаче няма лиценз за туроператор. Туристите не са имали и здравни застраховки. Според вътрешния министър Цветан Цветанов пък туроператорът е бил "Фара тур" - компания, собственост на Юсуф и Айше Солакови със седалище в Кърджали. Солакови са собственици и на фирмата за превози "Солак-тур".

Време за размисъл

След внезапната среща на Бойко Борисов с Владимир Путин, България има месеци да реши какво ще прави с енергийните проекти
Ако беше дадена като пример в някой учебник по дипломация, срещата между новия български премиер Бойко Борисов и руския му колега Владимир Путин щеше да се намира в каре под наслов "Грешки, които да избягваме". Тя беше договорена внезапно и набързо, събра Борисов с Путин още по време на първото му официално посещение в чужбина, при това - за да разговарят по въпроси, които руският премиер познава наизуст, а българският (по собствените му думи) - доскоро само по име.Рискът беше още по-голям предвид ключовата важност на тези въпроси - става дума за пакета от енергийни проекти, който бе договорен между Москва и кабинета "Станишев" - тръбопроводите "Южен поток" и Бургас - Александруполис и строителството на АЕЦ "Белене".Онези, които предричаха със затаен дъх, че кратката среща очи в очи в полския град Гданск ще се превърне в първия голям провал на Борисов, обаче се оказаха изненадани. На нея България не пое нови ангажименти, нито категорично се отказа от стари такива, но за сметка на това получи нещо много важно - пространство за маневриране. Дали и как ще бъде използвано то, този път зависи само от българското правителство.Полезна отсрочкаПървото посещение навън обикновено показва посоката, на която дадено управление отдава най-голямо значение. В този смисъл може би беше удачно първата визита на Борисов да е вече планираната такава в Брюксел на 7-8 септември. Причината за необичайно бързото решение за среща с Путин в Гданск остава неясна. Ако за Борисов това беше бойното кръщение в двустранната дипломация на най-високо ниво, за Путин срещата беше една от многото в ден, в който се видя с лидерите на половин Европа. Въпреки това българският лидер получи предимство - руският премиер показа важността на срещата с него, като я сложи първа в графика си след голямата церемония по възпоменание на началото на Втората световна война.Така - на чужд терен, изцяло пред руски медии (български нямаше) и очевидно без изготвена позиция по руските проекти, Борисов беше заплашен от реалната възможност да "клекне" пред многократно по-опитния си колега. Както обясни пред "Капитал" експерт, натрупал дълъг опит в преговорите с руснаци, важно беше да не се дават лични обещания, защото отмятането от тях по-късно би унижило публично руския премиер и щеше да носи дългосрочни политически вреди.Българският премиер успя да се изплъзне от тази клопка, макар и с цената на неудобството да признае на всеослушание, че той и неговото правителство не са успели да получат информация за подписаните от предишния кабинет договори и им трябва време да се запознаят с детайлите. "Уверявам ви, че в България не са известни детайлите по договорите и затова съществуват диаметрално противоположни позиции", заяви Борисов и благодари за разбирането, с което Путин се е съгласил да даде време до ноември за конкретни разговори.

Бургас - Александруполис: по скоро не
Това, което стана ясно между учтивите думи, е, че Бургас - Александруполис отпада от дневния ред на Русия и България. Референдумите, проведени в Созопол, Бургас и Поморие в последната година, са само една от причините. Първите два нямат възможност да повлияят на проекта заради малкия брой гласували, а третият тепърва може да създава главоболия на София, но всички те бяха израз на обществено недоволство, породено от простия факт - тръбопроводът беше наложен отгоре, с лобирането на президента и правителството, напълно непрозрачно и без убедително защитени икономическа полза и екологична оценка за въздействието му върху крайбрежието. Това породи негативни реакции от самото начало и обрече Бургас - Александруполис на дълго забавяне, което в крайна сметка видимо изнерви и руската страна.Миналия месец Путин подписа споразумение с Турция, което позволява преноса на петрол към Европа през строящата се тръба Самсун - Джейхан, част от трансанадолския петролопровод. Съчетано с разтоварения напоследък трафик през Босфора и скромните нива на цените на петрола, икономическите основания за строежа на тръбата през България видимо намаляха. Това може би е един от мотивите, криещ се зад необичайно мекото за Путин изказване: "Ако решите, че един или друг проект не отговаря на българските интереси, то няма да има никакъв проблем в нашите отношения. Ние няма да осъществяваме този проект, който не устройва България."Другият мотив може да е, че отстъпвайки по този въпрос, Русия възнамерява да упражни натиск над София по най-важния от руска гледна точка проект - "Южен поток".

"Южен поток" - почти категорично да
Това е най-мащабният от трите проекта и от икономическа, и от геополитическа гледна точка, на който Москва и лично Путин са заложили много от авторитета си. Без съмнение именно за него се отнасяше поканата на руския премиер да се вземе решение възможно най-бързо. Всяко забавяне на газопровода дава повече шансове на конкурента му "Набуко", а отказ на България би бил много сериозен, но не фатален удар. Румъния и Турция например вече заявиха готовност да участват, а премиерите на Словения и Хърватия се видяха с Путин със същата идея веднага след срещата му с Борисов.Реакцията на българския премиер не остави съмнения, че страната ще участва в проекта, но "да"-то на Борисов в Гданск още не значи безоблачно бъдеще. Българският кабинет е в по-силна преговорна позиция от предишния заради засилването на "Набуко" и видимия интерес на руснаците, така че вероятно ще има опити за предоговаряне на основни клаузи. "В този проект ние нямаме възможност да се научим как се прави голяма политика, коментира енергиен експерт. За разлика от "Набуко" например, тръбите на "Южен поток" ще са затворени за България, ако тя реши да прекарва по тях газ, различен от руския."Би било добре, ако българската експертна и дипломатическа енергия при бъдещите преговори се впрегне за пробив именно в тази точка - България да може да пренася газ за собствените си нужди от Туркменистан, Казахстан и други възможни източници през руската газова мрежа и по "Южен поток". София обаче не може да извива много руските ръце, тъй като като рискува ответен удар, който не само да я заобиколи като транзитна точка, но и да я накаже - например чрез клаузата take or pay в договора за доставка на газ. Според него България е поръчала около 6 млрд. куб.м годишно и ако не изпълни заявката, трябва да плати 75% от невзетото количество. В същото време дори в най-добрите за икономиката ни години страната не е консумирала повече от 3.2 млрд. куб.м. Досега разликата не е плащана по договорка на добра воля от страна на "Газпром". Този "дълг" обаче лесно може да бъде използван от Москва, която не се свени да отвръща на политически дразнения с икономически мерки.

АЕЦ "Белене" - сметките ще покажат
По този преекспониран през последния месец в България проект срещата между двамата премиери не внесе никакава яснота. Борисов само спомена, че трябва да се запознае в детайли със ситуацията около АЕЦ "Белене". И отново повтори, че има проблем с цената - и досега тя варира от 4 до над 10 млрд. евро. Прав е министър-председателят - разликата между тези оценки е огромна и на практика прави невъзможно взимането на решение.Два месеца обаче няма да променят коренно нищо по темата. Крайната цена на проекта зависи от няколко важни неща. Първото е финализирането на преговорите с "Атомстройекспорт" за "ескалацията" на цената - това означава да се определи коефициент за промяна на цената на услугите и оборудването, което ще доставят руснаците, според инфлацията в ЕС, Русия и България. По договора с "Атомстройекспорт" цената за доставката и монтирането на реакторите и помощните съоръжения е и ще си остане 3.8 млрд. евро. В зависимост от това дали коефициентът на ескалация ще е 1.1 например или 2.1 обаче, тя може да скочи на 5 или на 7 млрд. евро. С тази оценка на проекта вече се кандидатства за финансиране. В зависимост от източника на финансовия ресурс и от това дали ще има някакъв вид държавна гаранция по него или не, цената на кредитите може да добави още от 3 до 5 и повече милиарда евро. Много важно е също дали ще се появят още компании с интерес да инвестират в ядрения проект. Защото, ако участието на българската държава се намали от 51% на под 25%, каквато идея вече беше лансирана от икономическия министър Трайчо Трайков, финансовите й ангажименти ще намалеят пропорционално.В полза на проекта може да натежи и фактът, че с ядрения ток България ще спестява въглеродни емисии, а това вече има и чисто финансови ползи за държавата и бизнеса - те просто трябва да се пресметнат. Против "Белене" са мъглата, в която го обви предишното правителство, а също, че проектът започна отзад напред - вместо с избора на инвеститор, се започна с избор на технология. Всичко това по същество означава, че кабинетът "Борисов" ще трябва да вземе политическо решение за бъдещето на проекта, или ако цитираме Путин, да каже да или "просто не и да закрием темата".Така първата среща на човека, който вече ръководи България, с човека, който още ръководи Русия, даде на първия време, а на втория - тема за размисъл. "Трябва сами да си отговорим дали и при какви условия тези проекти са окей за нас", каза пред "Капитал" човек от енергийния бранш. Според него не е необходимо да даваме едновременно отговор по всички проекти. Например по "Южен поток" може да се обсъжда въпросът за реципрочността - отварянето на руския пазар и инфраструктура за български компании. По втората АЕЦ пък освен цената стои въпросът и с политическите гаранции. "Когато затваряха реакторите на "Козлодуй", руснаците не си мръднаха пръста, за да подкрепят своята собствена технология", коментира енергийният експерт. Това не може да бъде допуснато, ако отново се строи централа с руски реактори, които имат 60 години ресурс, а след 10-20 години може отново да попадне под натиск за затваряне или за реконструкция, която ще струва нови милиарди евро.Най-важно обаче ще е това, което липсваше на Борисов при тази опознавателна среща - обмислена и консолидирана политическа позиция. При много от предишните случаи с помощта на различни лобита руско-българските преговори се превръщаха в българско-български. За да избегне тази опасност, новият кабинет трябва да си изработи ясни цели, подкрепени от парламента. Те ще дадат възможност на Борисов да се подготви и да издържи на следващите преговори, които със сигурност няма да са нито толкова кратки, нито толкова лесни.


Този път посланието на Путин беше "ние предлагаме, вие избирате"

"Южен поток"
Основен инвеститор: Булгаргаз и Газпром с по 50% участиеКапацитет 30 млрд. куб. м. газ годишно до 63 млрд.евроЦена: от 10 до 25 млрд. евроПлюсове: алтернатива на украинското трасе за доставки на газ за България и за ЕвропаПроблеми: - Сложно строителство с подводни участъци в Черно море; 50% от финансирането трябва да се осигури от БЕХ, който не е в блестящо финансово състояние; все още няма предпроектно проучване, не е гарантиран транзитът към съседните старни по съществуващата транзитна мрежа.

АЕЦ"Белене"
Основен инвеститор: Национална електрическа компания (НЕК) с 51% участиеЧуждестранен партньор: германската RWE, проучва се интресът за включване на други частни акционери и намаляване на държавното участие под 25%Изпълнител: "Атомстройекспорт"Срок на експлоатация: 60 годиниСрок на изпълнение: 5-6 годиниЦена: 3.9 млрд.евро по договора за доставка и строителство с "Атомстройекспорт". Преговаря се по определянето на коефициент за ескалация на тази цена, в зависимост от който цената ще се повиши с 1.5 - 2 млрд. евро. Поскъпване ще има и от цената на финансирането. С включването на лихвите, стойността на проекта може да стигне между 8 и над 10 млрд. евро.Плюсове: енергията се произвежда без парникови газове - цената на тока няма да се натоварва с разходи за купуване на въглеродни квоти, помага на страната да изпълни ангажиментите си за намаляване на вредните емисии; подизпълнители са европейски компании, ЕК е одобрила проектаПроблеми: неясна стойност на проекта и на електроенергията, липса на ясни източници на финансов ресурс, няма гаранции, че електроенергията ще има пазар извън България.

Да вдигнем мъглата
Рискът, който Бойко Борисов пое при разговора си с Владимир Путин в Гданск, се оказа оправдан. Ясно е, че новият премиер нямаше как да е подготвен за набързо организираната среща и да даде окончателни отговори на руския си колега, преди кабинетът да е взел решение какво да се прави с енергийните проекти, подписани от предишното правителство. Затова за Борисов е добре дошла отсрочката до ноември, след която освен да каже "да" или "не" по трите мегапроекта с руско участие, ще трябва да отстоява и интересите на България. Очевидно страната ни има интерес от "Южен поток" като алтернативно трасе за руския газ, предвид кризата в началото на годината. Там обаче предстоят още преговори. Пред тръбопровода Бургас - Александруполис има сериозни екологични проблеми и населението по Черноморието е настроено отрицателно. Позицията на Борисов - ако проектът е безопасен, нека руските специалисти да убедят обществото - е похвална. Що се отнася до АЕЦ "Белене" - цената например продължава да зависи от преговорите с руснаците и бъдещите кредитори на проекта. Планираното от кабинета намаляване на държавното участие може да се случи само при инвестиционен интерес, за какъвто в момента няма признаци.Времето до ноември надали е достатъчно, за да се анализират в дълбочина условията, плюсовете и минусите на всеки проект, но стига, за да се вдигне "мъглата", в която бяха обвити те. Основният обединяващ проблем на всички енергийни споразумения с Русия беше непрозрачността и налагането им отгоре, без да бъдат представени на обществото мотивите и цената зад всеки от тях. Заедно с това, правителството би трябвало да използва времето до ноември, за да разработи своята политическа концепция за бъдещето на българската енергетика - този път въз основа на прозрачни и ясни принципи, с конкретни цели. Това е сектор от ключово значение за развитието на страната, в който плановете и разчетите са дългосрочни, а ползите и вредите - общи за всички ни, затова не бива да се поддава на краткосрочни интереси на една или друга група.

Стенограмите на Министерски съвет - вече и на сайта на "Капитал"
(силно препоръчвам на читателите си тази статия, заради полезните отправки в бъдеще)

За ваше удобство започваме да публикуваме пълните записи от несекретните правителствени заседания в специална подрубрика на нашия правен блог.
Датата 18-ти август 2009 г. вероятно ще се окаже преломна за прозрачността на българското държавно управление. Тогава министър-председателят Бойко Борисов изпълни обещанието си и направи публична правно-информационната система на Министерски съвет (МС). По този начин той до голяма степен повдига завесата на секретността, която дълги години обгръщаше работата на българското правителство и на администрацията по принцип. Чрез тази база данни може да издирите информация за всяко решение на МС от 1990 г. досега. Или поне на теория.Информационната система на МС обаче има поне два сериозни недостатъка. Tя е не особено интуитивна и изисква известна практика, докато се научите да работите с нея. Към този момент в системата, има само стенограмите на новия кабинет. От Правителствената инфорамционна служба, увериха, че постепенно в системата ще бъдат заредени и старите стенограми. Точно те са особено важни, ако искате да добиете обективна представа как са се взимали решенията в коридорите на властта и каква е била позицията на всеки един от министрите. Точно това ни накара да се заровим в архивите на МС и да направим настоящата тема на броя. Според обещанието на настоящия премиер, оттук нататък правителството би трябвало да започне да публикува стенограмите от заседанията си регулярно. Ние обаче си поставихме една друга цел - да съберем на едно място стенограмите от работата на предишните кабинети. Така може да добием по-пълна представа как се е управлявала страната ни до момента. Първата крачка вече беше направена покрай работата по последната тема на броя: в специалната подрубрика на правния ни блог може да откриете пълните записи от несекретните правителствени заседания за последните няколко месеца. Надяваме се с времето тази база данни да става все по-пълна и да ви позволява да откривате нужната информацията в текстовете на стенограмите.

В сянката на Бойко Борисов (нещо за предстоящите кметски избори)
Докато Бойко Борисов е в пика на славата си, докато публичността се тресе от непрекъснати разкрития за предишното правителство, сюжетът за идващите кметски избори в София трудно може да стане много популярен извън партийните централи. Или по-скоро така беше досега.Въпреки че битката за нов кмет на София, изглежда, е с предизвестен край, частичните местни избори на 15 ноември ще са сцена на първи сблъсък на политическите опоненти след последните две разгромяващи победи на ГЕРБ. Те ще покажат дали БСП е излязла от ступора след 5 юли и има енергия да продължи напред, ще са показателни за преценката на "Синята коалиция" за степента на влияние, която има в обществото, и ще демонстрират дали българите са склонни да дадат повече време на новите управляващи от традиционните 100 дни, които изтичат в късната есен. От днешна дата състезанието може да изглежда като между гигант и джуджета, но резултатът, макар и не веднага, в национален и местен план ще се отрази дългосрочно на основните играчи на политическата сцена. За партията на Борисов няма голямо значение кой ще номинира за кандидат-кмет, тъй като победата му е в голяма степен предизвестена, за БСП и "Синята коалиция" имената ще са показателни за вътрешнопартийния им живот. ГЕРБ следва правилата"Кандидатът за кмет трябва да бъде комуникативен, да притежава организационни качества, да умее да работи в екип, да се ползва с добро име в обществото и да се е доказал в политическа партия ГЕРБ." Това са част от условията на партийната централа, на които трябва да отговаря всеки, който иска да се пребори за номинацията на управляващата формация. В замяна той може да разчита в предизборната си кампания на личната харизма на Бойко Борисов и на подкрепата на ползващата се с най-високо обществено доверие формация. Към момента това изглежда достатъчна гаранция за успех. А, ако се прибави и фактът, че ГЕРБ има най-много депутати в Народното събрание, разполага с абсолютно мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) и нейни кметове управляват 17 от общо 24-те района, може да се каже, че този, който ще седне в стола на Борисов в София, се сдобива с две години управленски комфорт.От партийната централа официално твърдят, че все още конкретни кандидатури няма и на този етап в ръководството имена не са обсъждани. Пред "Капитал" лидерът на софийската организация на ГЕРБ Лъчезар Иванов заяви, че ще свика предизборния щаб на първо заседание най-рано след 20 септември. Неофициално обаче в редиците на ГЕРБ вече се лансираха имена, сред които това на главния архитект на столицата Петър Диков, на председателя на СОС Андрей Иванов, на председателя на групата общински съветници Малина Едрева и на бившия зам.-кмет, сега министър на образованието Йорданка Фандъкова. Засега сериозно се е обсъждала само евентуалната номинация на Фандъкова, твърдят източници от централата на ГЕРБ с уговорката, че в партията всяко решение е предпоследно, докато Бойко Борисов не се произнесе по въпроса.В неин плюс е близо четиригодишният й опит като зам.-кмет на София по образованието и умението й да работи в екип според члена на ръководството на партията Красимир Велчев. Към предимствата на евентуалната й кметска кандидатура се прибавя и това, че Фандъкова може да получи подкрепата и на другите две десни партии - СДС и ДСБ. Тя е работила като експерт към формацията на Иван Костов след създаването й преди пет години. Проблемът е, че Фандъкова е министър на образованието в кабинета "Борисов" и ако се кандидатира за кмет, премиерът ще трябва да търси неин заместник в правителството.Името (не) е без значениеНезависимо обаче дали Борисов ще одобри кандидатурата на Фандъкова, или ще номинира друг, с голяма доза сигурност може да се прогнозира, че следващият кмет на София ще е отново от партията на сегашния премиер. Останалите две политически сили с добри позиции в столицата - БСП и "Синята коалиция", изглежда, са наясно с тези реалности. В "Синята коалиция" неофициално се обсъждат двата възможни варианта - самостоятелна кандидатура или подкрепа за номинацията на ГЕРБ. Макар че на редовните местни избори през 2007 г. общата кандидатура на двете десни формации, Мартин Заимов, се нареди на второ място след Бойко Борисов и преди претендента на социалистите Бриго Аспарухов, сега нагласата както в СДС, така и в ДСБ е по-скоро да подкрепят издигнатия от ГЕРБ. "Не е реално да се смята, че друга дясна партия освен ГЕРБ може да спечели изборите в София. При абсолютно мнозинство на ГЕРБ в СОС в интерес на софиянци ще бъде да се потърси обща дясна кандидатура с партията на Бойко Борисов", заяви за "Капитал" председателят на столичната организация на СДС Борислав Бориславов. Допълнителен аргумент според него е и фактът, че вотът е частичен и който го спечели, ще управлява само две години. На същата позиция е и председателят на софийската организация на ДСБ Атанас Атанасов. На първо място сред мотивите за обща дясна кандидатура обаче той поставя "да не се допусне кандидатът на БСП да стигне до балотаж с този на ГЕРБ". "Това ще консолидира редиците на социалистите, които загубиха катастрофално парламентарните избори", смята Атанасов. От ДСБ изтъкват и още една причина двете десни партии де не участват във вота със свой кандидат - ако се вземе решение за самостоятелна кандидатура, ще трябва да водят тежки разговори със СДС, където нагласата е кметските избори в София да се използват като терен за вътрешнопартийни битки между централното ръководство и това на столичната синя организация. Отношенията между тях се обтегнаха преди парламентарните избори, когато главният секретар на партията Иван Сотиров беше изместен на по-задно място в депутатската листа на "Синята коалиция" в един от софийските райони. Неотдавна, макар и анонимно, от ръководството на СДС - София, пък призоваха чрез медиите лидерът на синята партия Мартин Димитров да поеме отговорността и да се кандидатира за кмет. И в БСП като при СДССоциалистите са наясно, че нямат шансове да спечелят битката за кметското място. Разбира се, БСП няма да признае това официално, но неофициално вече се коментира, че би било успех, ако стигне до балотаж. Освен това изборите в София за червените се разполагат в период, когато в партията се очакват трансформации. Предизборната кампания ще съвпадне със заседанието на конгреса на БСП на 18 октомври, на което най-вероятно поне ще се постави въпросът за председателското място на Сергей Станишев, макар и мнозинството от социалистите да са скептични, че то може да се оваканти. След форума председателят ще предложи нов състав на изпълнителното бюро, в което сега е и лидерът на Градския съвет на БСП в София Румен Овчаров. Шансовете му да не попадне в новия екип са минимални, но неизбежно ще понесе удари във вътрешнопартийните крамоли.Част от тях отсега се отразяват на избора на кандидат за кмет в столицата. На "Леге" 10, където е централата на софийската организация на БСП, са постъпили 13 кандидатури за кмет на София, сред които и са имената на Георги Кадиев, Меглена Плугчиева, Петър Курумбашев. Решението кой в крайна сметка ще се конкурира с ГЕРБ ще се вземе след вътрешнопартийни избори, които трябва да приключат до 11 октомври. В тях се очаква да участват само кметът на район "Изгрев" Панайот Бончев, Георги Кадиев и Петър Курумбашев, които покриват трите типажа на кандидатите - първият е тяснопартиен, вторият се харесва на по-широк кръг червени симпатизанти, а третият дори не е член на БСП, но пък беше мажоритарен кандидат за депутат от левицата. За него партийните избори ще са най-рискови и тежки, защото не може да разчита на дисциплината и лоялността на основните партийни организации (ОПО), както се наричат най-малките структури в БСП. В София те са стотици и гласуването ще бъде по време на събранията им. Манипулирането им ще е почти невъзможно, но не е необходимо в полза на чисто партийните кандидатури, които са най-разпознаваеми за редовите членове на БСП.Курумбашев обаче има подкрепа от "Позитано" 20, твърдят депутати социалисти. Бившият общински съветник, а сега народен представител, се е срещал с председателя Сергей Станишев, който е одобрил кандидатурата му. Въпреки това Станишев няма да посмее да се ангажира пряко с нея, тъй като има горчивия опит от изборите през 2007 г. Тогава той лично предложи на софийската организация да номинира за кандидат-кмет Бриго Аспарухов, докато на "Леге" 10 предпочитаха Георги Кадиев. След гласуване бившият началник на разузнаването спечели номинацията с два гласа преднина. Изборната битка обаче загуби, и то с много - остана на трета позиция след кандидата на десницата Мартин Заимов, а това беше записано на сметката на Станишев.Резулатите от частичните избори в София няма да се отразят в голяма степен на развитието на града, но ще дадат аргументи във вътрешнопартийните спорове между лагерите в БСП и в СДС. За ГЕРБ е просто въпрос на преценка кой е най-подходящ да работи като градоначалник в тесен контакт с премиера Бойко Борисов. Задача, колкото и лесна (защото ще липсват бюрократични, институционални и политически препяствия), толкова и сложна - защото трябва да е личност, която да се примири, че ще предлага решения на проблемите в София не по-различни от идеите на министър-председателя.

От http://www.capital.bg/