четвъртък, 17 септември 2009 г.

ВРЕМЕ ДА СЕ ИНФОРМИРАМЕ НА 17 СЕПТЕВРИ

ПО РАЗКРИТИЯ

ГРОЗНО! Болен здрав носи била работата на кабинета „Станишев”
Нечувано безочие и нагли злоупотреби лъснаха при проверки на работата на бившето правителство. Оказва се, че направо са се гаврели със здравеопазването, като точели пари от бюджета на гърба на хората с увреждания.
Кабинетът Станишев е правел какви ли не рокади и промени в закона, за да може в крайна сметка да се облагодетелства и да си прибере грандиозни суми в джоба. Така например лекарски комисии са изписвали на хора с увреждания помощни средства, от които те не са имали нужда, или още по-лошо – консумативите са им били необходими, но така и не са ги получили. Практиката предполага връзка между лекарските комисии и фирмите доставчици.
Всичко това е станало възможно чрез специални промени в закона, които са били наложени през последните четири години и половина – по време на управлението на Сакскобургготски и след това – на кабинета „Станишев”. Това е подигравка и издевателство над хората с увреждания. Старата власт не само че не са им помагали, но са им пречели.
Гавра има и при пациентите с онкологични проблеми. Под упойка те са били заставяни да подписват документи, с които заявяват своите предпочитания към определен лекарски екип, който да извърши операцията.
По този начин онкоболните плащали между 700 и 1400 лв. вместо да бъдат лекувани безплатно. Постъпилите суми пък били осчетоводявани като разход за памук, например.
Далаверите на кабинета „Станишев” едва ли вече учудват някого. Бившата власт и от пиле мляко ще издои само и само да изкара някой лев. Грозното в случая е, че тези пари са откраднати от хора, които изнемогват, борят се за живота си, търсят подкрепа, помощ и сили. Вместо това те носят цяла една държава на плещите си, изхранвали са цяло едно правителство. На това му се вика – болен здрав носи!

Световноизвестен учен се оказа наше момче
Петър Иванов, който е професор по социална психология в Русенския университет, при работа върху своя книга е попаднал на информация за българските корени на един от най-добрите психолози на новото време – Джейкъб Леви Морено (1889-1974).Джейкъб Морено е изключителен лекар, философ и драматург. Той е всестранно развит учен, който създава методите за психотерапевтичното лечение, за социологически изследвания, за обучение.Гениалният Морено е автор на три концепции: групова психотерапия, психодрама и социометрия.Проф. Иванов споделя, че е прочел биографията на Морено, където той твърдял, че неговият баща – Морено Нисим Леви, е роден през 1856 г. в османския град Плевна – това е днешен Плевен.В годината на рождението на баща си, ученът вижда особена символика, защото точно тогава е роден и Зигмунд Фройд, когото той смята за свой духовен баща. Дядото на Морено също е бил роден и живял в Плевен. Иначе родът Леви дълги години е живял на различни места в Османската империя и на Балканите. И понеже баща му бил търговец, заради бизнеса си се заселил в Букурещ, където се оженил за 14-годишната Паулина Янку. По-късно им се раждат 6 деца, едното, от които е именно Джейкъб (Яков на еврейски). По-късно той използва за фамилия първото име на баща си, заради по-атрактивното звучене.

Джипито на Бате Бойко Лъчезар Иванов: Жени, вече съм свободен за вас!
Личният лекар на премиера Бойко Борисов Лъчезар Иванов тихомълком се разведе и вече може свободно да извика: „Жени, вече съм свободен за вас!”.
Д-р Лъчезар Иванов развенчава митовете за връзките лекар-медицинска сестра и лекар-омайна пациентка. „В нашата професия трябва да има етика и аз никога не съм я погазвал” – твърди Лъчо Иванов, който е дясна ръка на премиера Борисов. Сега докторът упражнява професията си само върху тялото и душата на своя патрон, тъй като шеметно се впусна в политиката. Той стана депутат от ГЕРБ и заместни-председател на Народното събрание. „Всичко дължа на Бойко Борисов, той ме вкара в правия път” – признава лекарят.
Преди главоломната си политическа кариера Лъчезар Иванов беше атакуван по медиите от вече бившата си съпруга Диана, която го обвиняваше в домашно насилие. Дъщеря им също се включи в семейната разпра, като обяви скандално, че афектиран, баща й искал да я гази с кола. Свадата взе връх, когато 20-годишната Мариела се оплака с писмо до посланика на САЩ у нас за системния тормоз, който й налагал баща й. Лъчезар Иванов тогава запази мълчание и скандалът постепенно заглъхна, за да отшуми съвсем. Той постигна договореност със съпругата си и сложи край на неуспешния си брак по взаимно съгласие. Сега 47-годишния народен представител е „добра партия” за всяка сериозна и красива жена на средна възраст – шушукат в кулоарите на парламента.
„Не съм по мимолетните връзки, търся сериозна жена, на която мога да имам доверие” – споделя Лъчезар Иванов.
Приятелите му споделят, че Лъчо вече е направил откритието си – до него в последните месеци неотлъчно стои русата красавица Албена.

Маминият Делян Пеевски се гаври с журналисти
Синът на медийната годзила Ирен Кръстева – Делян Пеевски, се гаврел с журналистите си, след като купи един от най-тиражните вестници „Уикенд”. Маминото детенце си умирал от кеф, че репортерите работели буквално под ключ и на влизане и излизане от редакцията се подписвали в специална тетрадка. Сайтът „Афера” пише, че въпросната тетрадка дори била строго охранявана и единици имали достъп до нея.
Още преди няколко седмици Делян Пеевски проплака на майка си, че иска да си купи „Уикенд” и за отрицателно време налапа 50% от изданието, които му бяха продадени от Недялко Недялков. Факт е, че Ирена Кръстева и синът й купуват медии на кило като семки, но източници на „Разкрития” ни снесоха, че в случая причината за новата придобивка е далеч по-интересна.
Оказва се, че на Делян Пеевски му писнало да чете в „Уикенд” своето име и името на партията на Доган постоянно да се петни и затова решил да наложи „малко” цензура, като си напазарува вестника. Неслучайно се говореше, че с влизането си във владение, синчето на Кръстева бързичко спуснал списък със забранени имена. Още по-пикантното в случая е, че сред имената челна позиция заемал Алексей Петров. Наскоро ние разкрихме, че бившата барета е взел страха на Пеевски. Купуването на „Уикенд” е жалък опит на синчето да умилостиви ексофицера от ДАНС.
Преди таблоидът да попадне в ръцете на Делян Пеевски, вестникът често публикуваше журналистически разработки относно Алексей Петров. Днес подобен „лукс” не можем да видим. Новият чорбаджия на „Уикенд” дори мъмрел журналистите, че вестникът не му харесва, че вътре пишели само скучни неща и има нужда от кардинални промени. Така и последваха масови уволнения.
С една дума – положението за хората от „Уикенд” никак не е розово. Източници се оплакват, че да работиш там вече си било истински гърч, а отношението на Пеевски си било чиста гавра с журналисти.

Божидар Димитров ще подарява гражданство на семейство Митрови
На среща с майката на осъдената в Македония българска гражданка Спаска Митрова, Божидар Димитров предложи семейството да подаде документи за придобиване на българско гражданство.
Сузана Митрова е изразила благодарността си към българското правителство, като по нейни думи то е взело адекватни мерки в защита на човешките права.
Димитров се е запознал детайлно с проблемите на семейство Митрови. „Не може една майка да бъде отделена от детето си“ – каза министъра на срещата. Според него, човешките й права са били нарушени. Димитров е обещал да продължава да съдейства на сем. Митрови и да следи случая със Спаска.
3-месечната присъда на Спаска би трябвало да изтече на 29 октомври и тя да бъде освободена от така наречения „български затвор” Идризово.
Днес българския евродепутат Евгени Кирилов запозна и европейския парламент с казуса на Митрова, като се обърна лично към еврокомисаря по разширяването Оли Рен, да разгледа фактите по случая.
По негови думи, след като действията на българските президент и правителство не са довели до особен прогрес, крайно време е еврокомисаря да се запознае със съдебния казус в страна, която е заявила желанието си да се присъедини към Европейския Съюз.
В изказването си пред евродепутатите, Кирилов наблегна на жестокостта, с която е била третирана съгражданката ни. “Полицаите са я влачили за косите от горния до долния етаж на сградата, тъй като е отказала да се раздели с детето си” – разкри българският евродепутат. Кирилов не пропусна да изяви и подозренията си, че единствената причина за нечовешкото третиране на Спаска е тази, че тя е придобила българско гражданство в началото на годината.
Българският евродепутат припомни и въпрос, който бил задал към македонския външен министър преди 2 години – „Защо е тази омраза към македонци, придобили българско гражданство?”, а отговорът бил „Поради остатъци от миналото”.
Днес също стана ясно, че инициативният комитет „Спаска Митрова” организира протест пред македонското посолство на 17 септември. Той щял да се проведе под формата на хоро, като организаторите твърдо заявиха, че това щяло да бъде един мирен граждански протест, за който не желаят да придобива каквато и да било политическа oкраска.
От комитета в защита на Спаска се опасяват, че в средата на октомври ще има нов съдебен процес срещу българката, за отнемане на родителските й права.

ПО КЛАСА.БГ

Файненшъл таймс: София не бездейства
София предприема действия, за да обуздае корупцията" е заглавието на публикувана във вестник "Файненшъл таймс" статия, посветена на мерките на новото българско правителство срещу това негативно обществено явление. Авторитетният британски всекидневник отбелязва, че стотици служители на митническите и данъчните власти в България ще бъдат уволнени днес, в нов опит за предприемане на строги мерки срещу корупцията и организираната престъпност в най-бедната страна-членка на Европейския съюз. Назначеният за министър на финансите в избраното през юли дясноцентристко правителство Симеон Дянков, високопоставен икономист в Световната банка, заяви, че този ход има за цел да отнеме контрола над митническата служба от местни организирани престъпни групи, пояснява изданието. По думите на Дянков 80% от вината и спиртните напитки, 40% от цигарите и 30% от дизеловото гориво в България са контрабандни стоки."Файненшъл таймс" коментира, че биещите на очи строги мерки на Дянков срещу контрабандата отразяват популисткия подход на новия премиер Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ е спечелила парламентарните избори с обещания за ред и законност. Според проучвания на общественото мнение справянето с корупцията е най-голямото предизвикателство пред правителството. Ако бъдат изпълнени успешно, реформите в митниците ще помогнат също така за възстановяване на отношенията на България с Европейската комисия, отбелязва "Файненшъл таймс". Вестникът припомня в тази връзка, че въпреки отблокирането на пари от европейски фондове стотици милиони евро помощи за България все още са замразени заради неуспеха на предишното правителство да се справи с корупцията и организираната престъпност.Някои анализатори са скептично настроени дали реформите ще се окажат ефикасни в борбата срещу могъщите организирани престъпни групи в България, посочва "Файненшъл таймс". Вестникът пише, че предишните български правителства са избягвали конфронтация с престъпните групи, които са замесени освен това в трафик на наркотици и хора към Западна Европа.

Тотю Младенов: Със Симеон Дянков заедно въвеждаме антикризисните мерки
Мерките на антикризисканата програма управляваме заедно с финансовия министър Симеон Дянков, който си гледа финансите и бюджета, а ние социалната сфера, заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов пред бТВ.По ОП „Човешки ресурси” ще дадем възможност чрез допълнителна квалификация, хората да получат нужните умения. Чрез ваучери, всеки, който работи на половин работен ден ще може да избере на какво иска да се обучава, поясни той. С над 65 млн. лв през последните години са обучени 137 хил. човека, но те не са обучени адекватно на нуждите на пазара на труда. Не е редно държавата да влага пари, а квалификациите да не отговарят на нуждите на бизнеса, категоричен е Младенов. В бюджетната сфера, трябва да се направи редукция на персонала, но тези, които останат на работа трябва да получават повече пари. Работата в инспекцията на труда е занемарена, ще има драстични промени. Там има отлични специалисти, но има и такива, които не искат да работят. За пръв път правителство поставя макрорамката за целия период на управление. Първо държавата трябва да спре източването на парите, а следващата година може да се мисли са актуализиране на заплати и пенси. За пенсии, които ще се получат след януари 2009 г. няма да има таван, а другите ще могат да се преразгледат след 1 юли 2010 г., прогнозира министърът.Най-тежкият проблем в момента е с безработицата, всички мерки за насочени към преодоляването й. Размразяването на фондовете е глътка въздух за бизнеса и хората, освен това е нужно ефективно използване на бюджетните пари. Около 170 млн. лв. се влагат от бюджета за справяне с безработицата, но неефективно, каза той.

М. Димитров: В доклада за президента е всичко, което не трябва да се прави
В доклада за президента е написано всичко, което не трябва да се прави, заяви лидерът на СДС Мартин Димитров по бТВ. В този смисъл докладът е много полезен, каза Димитров. Той даде за пример един текст на авторите на доклада, които отбелязват, че мнозинството от икономистите не подкрепяли тяхната идея за рефинансирането от БНБ на търговските банки, което по думите на Димитров означава падане на валутния борд. По думите му политиката на предишното управление е била безобразно харчене. Като „Синя коалиция“ имат предложения за антикризисни мерки – например има подкрепа за по-бързо връщане на ДДС. Трябва да има намаляване данъка на търговците, каза още Димитров, а днес парламентът ще гледа намаляване капитала на дружествата. Според Мартин Димитров най-трудно ще бъде тази зима. Едното от най-важните неща за справяне с кризата според него е връщането на европейските фондове. Другото важно нещо е да се вземат мерки по отношение на запасите на природен газ. Лидерът на СДС каза, че се водят разговори между СДС, ДСБ и вече ГЕРБ за обща програма за управление на София. Едно от най-съществените неща, които трябва да се случат за столицата е изграждането на завода за боклук. Мартин Димитров отбеляза, че за тях най-важното е програмата, а едва след това може да се мисли дали ще има възможност за общ кандидат за кмет на София от страна на трите партии.

ОЛАФ ще възстанови субсидирането на проекти за 10 млн. лева по САПАРД
200 души ще бъдат назначени допълнително в ДФ „Земеделие“, за да ускорят обработката на проектите, заяви земеделският министър Мирослав Найденов по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по земеделие и гори и по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, предаде репортер на БГНЕС.Заплатите на новоназначените служители ще се изплащат като техническа помощ по Програмата за развитие на селските райони. Найденов съобщи, че към момента ще бъде възстановено субсидирането по 19 от 98 проекта по САПАРД, който бяха разследвани от ОЛАФ. Общата стойност на тези проекти е приблизително около 10 милиона лева. Останалите проекти все още са на етап разследване и изчисляване на точната сума, която би могла да бъде възстановена. Общо одобрените проекти по САПАРД са 3509 на обща стойност 1 милиард 376 милиона лева. Остава да бъдат изплатени средствата по още 301 проекта като 106 от тях са на общините по публичните мерки от програмата. По 31 проекта общинските поръчки са обявени за нецелесъобразни и са изпратени в Агенцията за държавна финансова инспекция, за други 46 проекта вече има одобрена обществена поръчка. От 195 честни неизплатени проекта за 164 ЕК възстанови плащанията на обща стойност над 81 милиона лева. 27 са по „Агроекология“ и за тях ще бъдат изплатени приблизително 300 хиляди лева, а четирите други проекта са към „Групи производители“ и са на обща стойност около 138 хиляди лева. Найденов уточни, че в момента работна група подготвя промени, за оптимизиране за Програмата за развитие на селските райони след края на тази година. Директорът на ДФ „Земеделие“ по време на заседанието заяви, че експертите на фонда могат да приключват седмично по 15 – 20 проекта по САПАРД, ако бенефициентите представят изискваните от тях документи в срок.

Бъфет: Американската икономика достигна дъното
Американската икономика още не е направила скок, но "достигна дъното" и може да остане там известно време, заяви американският милиардер Уорън Бъфет, цитиран от АФП. "Най-вероятно няма да се стигне до значително влошаване на положението. Достигнахме дъното", заяви Бъфет в интервю пред телевизия CNBC, излъчено днес. "Не сме отбелязали скок, но прекратихме падането и започваме отново да се изкачваме. В момента сме в период на възстановяване", посочи Бъфет. "Ако имаше драматично събитие от рода на 11 септември или по-лошо, нещата можеше да се объркат, но тъй като става въпрос за установени проблеми, които се заехме да разрешим, може да се каже, че сме преминали критичната фаза", каза още той. Вчера председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке заяви, че "от техническа гледна точка рецесията вероятно на този етап е приключила".

САЩ на път да отложат плановете си за ПРО в Европа
Съединените щати обмислят отлагане на плановете си за разполагане в Полша и Чехия на елементи от американската система за противоракетна отбрана, посочва "Уолстрийт джърнъл".Това е ход, който "най-вероятно ще удовлетвори Москва и ще размъти дебата по сигурността в Европа". "САЩ ще обосноват решението си във връзка с факта, че ракетната програма на Иран не е отбелязала такъв напредък, както по-рано се очакваше, което намалява заплахата за САЩ и големите европейски столици", посочва изданието, цитирайки анонимни настоящи и бивши представители на американските власти. "Заключенията, които се очаква да бъдат обявени най-рано следващата седмица, след 60-дневно преразглеждане, наредено от президента Барак Обама, ще бъде голяма промяна спрямо действията на администрацията на Буш, която оказа голям натиск за изграждането на противоракетна система за отбрана в Източна Европа. Администрацията на бившия президент Джордж Буш предложи системата, за да се противопостави на заплахите от страна на Иран за разработването на ядрено оръжие. Русия беше непоколебим опонент на разполагането на системата, която оценява като заплаха за собствената си сигурност.

Симеон Дянков: С консервативен бюджет намаляваме лихвите
Кабинетът обеща да стабилизира икономиката с 82 антикризисни мерки за 9 месеца
"Класа"Най-важната мярка от краткосрочната антикризисна програма за възстановяване на българската икономика е да се постигне балансиран бюджет за 2009 г. Ако покажем консервативна фискална политика, така ще се даде възможност и значително да се намалят лихвите. Това каза вчера вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след правителственото заседание. „По този начин според мен е много по-реално ние да отговорим на въпроса какво правителството прави, за да намали лихвите по заемите. Това е най-голямото нещо, което може да се направи, за да може в кратък срок да се намалят лихвите”, подчерта министърът. Според него мерките, които правителството взима за постигане на балансиран бюджет, ще е положителен знак навън. Така финансовият ресурс, който постъпва в страната чрез банките майки, ще поевтинее, а това ще доведе до намаляване на лихвите. „През последните месеци този ресурс е поевтинял с 2-процентни пункта и може да се намали с още 2 до края на годината“, обясни още Дянков. Той представи вчера и част от 82-те мерки от краткосрочната антикризисна програма за стабилизиране на българската икономика. Програмата се изпълнява за срок от 9 месецаq като приложението й е започнало още в първия ден на правителството и ще продължи до началото на май следващата година. Тя ще бъде внесена за обсъждане в парламента и ще се гласува на правителственото заседание следващата седмица. В програмата са включени и мерките, одобрени по време на срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Краткосрочната антикризисна програма е разделена на осем частиq като целта на правителството е да постигне устойчивост на макроикономическата и на финансовата система, ефективно управление на евросредствата, стимулиране на заетостта и социалното подпомагане, подобряване на средата за бизнес, изграждане на инфраструктурни обекти и др. Сред приоритетите на правителството е и ускорената реализация на инфраструктурните обекти по оперативните програми „Транспорт“ и „Околна среда“, каза още Дянков. „Ограничаване нивото на безработицата е най-важно в момента на криза“, заяви социалният министър Тотю Младенов, който също присъства на вчерашната пресконференция. Той обясни, че в продължение на около месец антикризисна работна група към НСТС е изготвяла краткосрочните мерки за стабилизиране на икономиката. И уточни, че на заседанието на тристранния съвет са били приети 2/3 от мерките, предложени от синдикатите и работодателите. Било е взето още решение дейността на работната група към НСТС да продължи обсъжданията по мерките, за които не е постигнато съгласие. Следващата седмица се очаква да бъдат свикани и два консултативни съвета към социалния министър. Единият ще се занимава с пенсионната реформа, като целта й е да види какво е сегашното състояние на системата, какво е направено и постигнато, както и да се начертае дългосрочна визия за развитието на пенсионния модел. „Задачата на другия консултативен съвет пък е да се занимае с квалификацията на работната ръка“, каза Младенов.

МВФ: Време е за постепенно прекратяване на стимулите
Засега е рано държавите да прекратяват своите антикризисни програми за стимулиране на икономиката, но е време да бъде започната подготовка за постепенно и съгласувано прекратяване на стимулите. Това се казва в нова публикация на Международния валутен фонд (МВФ). Инжектирайки в икономиката безпрецедентни обеми ликвидност, сега правителствата трябва да изработят план, който да им позволи да се освободят от получените в замяна активи и да намалят рисковете за себе си, увеличили се значително поради извършените държавни вливания, отбелязват от МВФ. Ако тези рискове се материализират, крайната цена на държавната намеса може да се окаже непредсказуема за данъкоплатците, отбелязват от фонда. В материалите на МВФ се подчертава, че не съществува единна, подходяща за всичките държави, "стратегия за излизане" - всяка една страна трябва да изработи собствен план за това, по какъв начин да се разпорежда с активите и задълженията, придобити по време на кризата.

Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към ВСС: Необходими са по-твърди наказания за нарушения на магистрати
Не може години наред цял съд да прилага закона както му е удобно – казано на жаргон, „като за делник и празник“
Ана Караиванова е завършила Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Депутат в 36-ото и 37-ото НС от квотата на БСП. От 2005 г. е зам.-министър на правосъдието, но в началото на юли 2007 г. подава оставка. В края на декември 2007 г. е избрана за главен инспектор в новия Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който в два поредни доклада на ЕК получава позитивна оценка за дейността си.
- Г-жо Караиванова, Инспекторатът непрекъснато прави проверки, кои са най-често срещаните нарушения напоследък?- Констатирали сме не само нарушения, но и добри практики на отделни съдилища и магистрати. Тук бих могла да откроя работата на Окръжния съд в Русе например. Нашата инспекция преди година там установи стриктно спазване на сроковете и познаване на законите. Същото мога да кажа и за Районния съд в Исперих. Неслучайно Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да гласува втори мандат на досегашния председател на съда Юлияна Цонева. Въпреки че е работила около година сама, тя не е допуснала просрочване на дела, нито лоша организация на работата.Подчертавам положителните практики, за да не остава в обществото впечатлението, че цялата съдебна система е изградена от некомпетентни, неподготвени и безотговорни магистрати. Иначе няма защо да се чудим, че Европейската комисия (ЕК) не одобрява резултатите от работата на нашата съдебна система. Спомням си какво ни бяха казали от Брюксел, когато представиха един от докладите от предприсъединителния период – защо да имаме доверие на българската съдебна система, след като гражданите не й вярват. С други думи този ефект трябва да бъде поправен. Дълги години магистратите се бориха за своята независимост, но накрая стигнаха дотам, че някои я превърнаха в самоцел, а тя е само средство. Сега вече трябва да се воюва за доверието на българските граждани и за това на европейските ни партньори. - Да разбирам ли, че работата на Инспектората променя поведението на магистратите? - Да. Един от важните резултати от краткото ни съществуване и работа го виждам точно в превантивния ефект. В съдилищата, в прокуратурите вече разбраха, че ще бъдат проверявани, и то колкото се може по-задълбочено. Разговаряла съм с председатели на съдилища, които по годишната ни програма предстои да бъдат проверени, и те казват, че се готвят отдалеч за нашата инспекция – стриктно писане на мотиви към делата, строго съблюдаване на сроковете. Това също е положителен ефект от нашата работа. Да не говорим, че всеки се старае да отстрани всички слабости, които сме откривали в други проверявани от нас съдилища. - И все пак кои са най-фрапиращите случаи?- Най-фрапантните са случаите, в които не се спазват сроковете. При съдиите често не се изписват мотивите към съдебните актове, които се постановяват. Давали сме много магистрати за наказания заради неспазване на тези срокове. Но има и фрапантни нарушения на законите, на каквито се натъкнахме при проверката на Районния съд в Дупница. Всички съдии там бяха допуснали драстични нарушения при делата за дребно хулиганство – не са се провеждали публични заседания, не са водени протоколи или ако са водени такива, са или без дата, или със задна дата, липсва запис на пледоариите. Въпреки това обаче са били налагани глоби или арест за нарушителите. Не може години наред цял съд да прилага закона както му е удобно – казано на жаргон, „като за делник и празник“. Макар в този случай ВСС подходи по-либерално, ние ще продължим да отстояваме нашето виждане, че са необходими по-твърди наказания за подобни безобразия. Защото, ако години наред съдебната система беше оставена без контрол, сега трябва да сме по-строги. Докато се разбере, че и тези, които наказват хората за нарушения и престъпления, ще трябва най-напред те да се възприемат като образец и да спазват законите.- Какви са причините някои магистрати да не спазват законовите срокове?- Това е последица от зле разбираната независимост и от непотърсената досега отговорност за неспазването на сроковете. Последица е и от едно говорене „ние сме претоварени“. А когато започнеш да търсиш и да анализираш какво се крие зад това дежурно оплакване, виждаш, че това не отговаря на истината. Изводът може сам да излезе наяве, като се сравнят данните от доклада на „Отворено общество“ за това какво се плаща у нас за правосъдие и дейността на отделните магистрати. Ще дам пример. Извършихме проверка на наказателната колегия на Софийския районен съд, безспорно той е най-натовареният – както с голям обем на делата, така и с тяхната сложност. Когато сме се натъквали там на нарушения, като неизписване на мотиви към делата, редовното оправдание е, че са много натоварени. Но когато се сравни дейността на отделните магистрати, се вижда, че един не е написал мотивите към 100 дела в сроковете, които му поставя законът, и ги е забавил с по 3, 4 и дори 6 месеца. А в същото време 6 други съдии, не по-малко натоварени, нямат нито едно просрочено дело. Ако ние погледнем благосклонно към тези, които не спазват сроковете и не ги накажем, тогава какъв сигнал даваме към другите, които стриктно си изпълняват задълженията и са се лишили вероятно от доста лични удоволствия? Пред мен е докладът за Варненската районна прокуратура, която не работи добре, независимо от многото възражения, които пристигнаха след инспекцията. Там има фрапиращи случаи. В един от тях дори е използван процесуалният закон, за да се злоупотреби с него. В случая става дума за спряна преписка, защото пострадалото от кражба лице – в случая става дума за една жена, която в жалбата си е написала името, оставила си е личните данни и телефоните, не е била намирана. В мотивите за спирането на преписката е написано, че след направена справка по Закона за българските документи за самоличност с дежурния на Второ РПУ-Варна е установено, че няма такова лице. Има телеграми, че е обявено лицето за общодържавно издирване и каквито случаи има, може да я спрат на границата и да й провалят някое пътуване. Но така или иначе делото е спряно, защото жената не е намерена. При нашата инспекция проверяващият просто набра един от телефоните, които е оставила потърпевшата, и тя отговори. Оказва се, че оставените от нея данни са същите. Затова ние подготвяме сигнал и до министъра на вътрешните работи, за да може и той да предприеме съответните мерки към своите хора, които действат понякога и неглижирайки закона. В нашата работа се търси комплексният ефект. - По време на дебатите при представянето на доклада на неправителствените организации за напредъка на страната ни по глава „Правосъдие и вътрешен ред“ на 19 май вие дадохте остра оценка за работата на магистратите, като казахте, че един от големите проблеми на прокуратурата е „изумителната правна неграмотност“. Кое ви даде основание за подобна оценка?- При наши проверки сме се натъквали на отделни актове, които са написани страшно неграмотно. Дори има и хора, които не могат да ги съставят правилно. Ето ви пример – написано е, че деянието е извършено при опасен рецидив, но не е разказано какво е то. Или друг пример – белгийски фирми, концесионери на мини за въглища, на които им бяха откраднали въглища, сигнализираха Инспектората миналата година за отказа на прокурор да образува досъдебно производство. Той беше мотивирал отказа си, че въглищата били недвижима вещ и затова не можели да бъдат предмет на кражба. След нашата намеса актът на прокурора беше отменен. По случая получихме благодарствено писмо от предишния белгийски посланик. Или че актът за припознаване на дете бил декларация с невярно съдържание. Това са базови пропуски в обучението. - Напоследък се говори за промяна на критериите за атестация и начините за назначения на магистратите, какво е вашето виждане по въпроса? - Критериите са залегнали в закона и не могат да се измислят нови, освен да се отчете работата на магистратите – брой на делата, вид, сложност, спазване на сроковете. Въпросът е с тези подзаконови нормативни актове, които прави ВСС, критериите да се приложат ефективно и по най-добрия начин. - Обявихте, че ще престанете да участвате в Атестационната комисия към ВСС, защото проверките на Инспектората по съдилищата се използват по-скоро за отнемане на точки на определени магистрати...- Споровете ни бяха за това, че не се отчитат резултатите от проверките на Инспектората, както е по закон. Ние отиваме на място и виждаме, че в някои от актовете е записано поименно за всеки конкретен магистрат в какви срокове решава делата си и изведнъж като дойде атестацията... виждаме най-високата оценка?! Нека пак да се върна на примера със Софийския районен съд – каква оценка ще сложим на този, който не е имал забавяне, защото е нямал дела, и каква на този, който е решил сто – по критерия срочно решаване на делата. Те една и съща оценка ли ще получат? Формално е така, но не е редно. Оценката от нашата проверка трябва да се съотнесе по всеки показател. Интервюто взе Станислав Савов

Проф. Христина Вучева: Идеята за диференцирани ставки по ДДС е контрапродуктивна
Ако правителството изпълни своите обещания, ще покаже първото успешно управление от 20 години насам
Проф. Христина Вучева е родена в Пазарджик. Завършва Търговската гимназия и Висшия икономически институт в София. Ръководи Научния институт към Министерството на финансите. Професор, преподавател по финанси в УНСС. Министър на финансите и заместник-председател в служебното правителство на Ренета Инджова. Член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
- Проф. Вучева, как оценявате идеята за промяна на данъчната система във време, когато оптимизмът на българите за излизане от кризата се е стопил, както сочи едно изследване на „Галъп”?- Данъчните принципи, които се прилагат у нас, не са променяни повече от осем години. Това има важно значение за бизнеса и за гражданите, защото улеснява предвижданията за развитието на каквато и да е дейност. Прилаганият принцип за пропорционално облагане на доходите със ставка от 10% и корпоративен данък в същия размер е значително предимство за нас и не бива да се отказваме точно сега, по време на икономическа криза, от него. - Какви биха били последиците, ако се въведе предлаганото от икономическия екип на президента Първанов диференцирано облагане на доходите и необлагаем доход от 1000 лева?- Може да се твърди, че приходите от този данък, които сега са около 2 милиарда лева, ще намалеят значително. Известно е, че подобна система създава интерес от манипулиране на фактическите доходи и от тяхното укриване. Самото събиране и изчисляване на данъка става по-скъпо. Усложнява се контролът. Очакваната справедливост в облагането не се проявява напълно, защото групите с по-високи доходи имат повече възможности да укриват финансови средства. В настоящия момент би било и много трудно да се намери алтернатива за попълване на недостига от приходи, който би се появил, ако се премине към подобен принцип.- Как оценявате идеята да се диференцират ставките за ДДС, като се премине към ниско облагане на някои стоки и освобождаване от данък на лекарствата?- Намирам това предложение за също толкова неудачно както и първото. По-добре би било в перспектива, когато кризата отмине, да се въведе по-ниска единна ставка.Известно е, че при въвеждането на ДДС у нас през 1994 г. имаше дискусия дали да не се прилагат диференцирани ставки. Тогава това имаше някакъв смисъл, защото при първоначалното въвеждане влиянието върху цените на стоките е много значимо, а и процесите на инфлация бяха силни и неуправляеми. В настоящия момент на криза и недостиг на приходи подобна идея за диференциране е неудачна и контрапродуктивна. Но тя според мен не бива де се приема и дори да нямаше криза. Евентуалното намаляване на ставката за храни например няма да доведе до намаляване на цените на тези стоки. Сигурно е обаче, че ще се засилят данъчните измами и манипулации при прилагането на данък добавена стойност. На пръв поглед звучи примамливо да се намали данъкът за храни, за книги, за учебници, за лекарства. Разбираемо е, че този списък може да се допълва с много други стоки и услуги, които са още по-важни за определена група хора. Дори само това е достатъчно, за да се разбере колко неподходящо е да се търси решение на въпросите за това, че на хората не им достигат пари за лекарства, чрез данъчната ставка за ДДС.- Как намирате упреците за това, че правителството няма управленска програма и едва сега започна обсъждането на дългосрочен пакет с мерки на кабинета за излизане от кризата? По тях синдикати и работодателски организации имат възражения. - По този въпрос аз се съгласявам (не от сервилност, а по убеждение) с това, което каза нашият премиер. Програмата трябва да има две основни направления. Първо - изчистване на обществото от корупционни схеми, наказване на виновните, и второ - усвояване на средствата по програмите на Европейския съюз. Дори нищо друго да не се направи, а само тези две неща, като едновременно се устоява укрепване на валутния борд и придържане към настоящата оценка на лева спрямо еврото. Това е достатъчно, за да се справим с всички икономически предизвикателства.- Какво все пак трябва да се направи според вас за по-доброто управление? Ще помогнат ли съкращенията в администрацията?- През последните осем години администрацията се увеличи твърде много. Възникнаха многобройни агенции, комисии и съвети. Някои от тях действително са свързани с нашето членство в Европейския съюз и изпълнението на различни европейски директиви. Но има и немалък брой учреждения, които са резултат на лошо управление. Годините, през които се реализираха бюджетни излишъци, сякаш изкушаваха управляващите да разгръщат ненужно административни звена и длъжности. В тази посока действаше и т.нар. коалиционна култура, която на практика не беше нищо повече от разпределяне на места за „нашите хора” по известния принцип 8-5-3. Това в момента е проблем, но ще бъде полезно, ако новите управляващи покажат морал и не търсят места за своите активисти, спазват принципи при назначаване и създаване на административните органи.- Известно е, че по закон бяха въведени политическите кабинети, при които заместник-министрите и главните секретари са част от „партийните хора“. Трябва ли да продължава тази практика, или да се промени законодателството?- Докато се промени законът, би трябвало тези, които са под тях, като директорите на дирекции, да са професионалисти, които изпълняват нормативи и познават дейността на съответното ведомство. На практика обаче всеки заместник-министър, идвайки на власт, води свои приятели и партийни другари, което веднага снижава т.нар. административен капацитет. Има и длъжности - съветници към министрите. На практика досега това бяха места за партийни хора, а не за действителни съветници. Всички очакваме, че тази практика ще се прекрати и ако някой министър има потребност от съветник, то това ще бъде известен специалист в определена област.- Предприемайки структурната реформа в държавната администрация, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обяви, че ще увеличи заплатите на служителите, които ще останат на работа след съкращенията.- Важно е значението на заплащането на администрацията. Досега се прилагаше принцип, който на практика прикрива истината. Официално съобщаваните заплати и средствата за тях бяха обидно ниски. Отделно обаче всяко ведомство имаше различни форми на доплащания. Реално получаваните възнаграждения съвсем не са лоши, но не е ясно по какви критерии се дават тези допълнителни пари. Тази практика също трябва да се прекрати. Необходимо е да се определят по-високи заплати, свързани с функциите и задачите, още при назначаването на служителите.Неубедително е и съществуващото разделяне на хората на работещи по европейски програми, които получават много по-високи заплати, и такива, които се занимават с текущите задачи, получаващи по-ниски възнаграждения. От същия порядък е разделянето на администрацията на група със статут на държавни служители и такива, които са по трудови договори. Тук няма никакъв разумен критерий освен единственото съображение за криворазбрани икономии. Държавните служители са по-скъпи за бюджета, който им плаща личните осигуровки, но това се прави в цял свят за работещите в държавната администрация. Както виждате, въпросите са много и са натрупани от години. Никак няма да е лесно на новото правителство, но пък, ако последователно изпълни своите обещания - да спазва правилата и законите в своята работа, да изисква това и от своите хора, ще бъде първото успешно за страната правителство през последните двадесет години.Интервюто взе Лилия Мирчева

ПО Георги Коритаров

МЕДВЕДЕВ ОТКРИТО КРИТИКУВА РУСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА*
Президентът Дмитрий Медведев ясно демонстрира своето желание да се дистанцира от министър-председателя Владимир Путин. Преди няколко дни той очерта необходмостта от промени в Русия и подложи на задълбочена критика създадената от Путин система. Медведев също каза, че би могъл отново да се кандидатира на президентските избори през 2012 г., когато според конституцията на Русия Путин ще бъде в състояние да се кандидатира отново за поста. „Аз не изключвам това “ – каза Медведев пред чужди учени и журналисти, участващи в срещата в дискусионен клуб „Валдай“. Медведев очерта визията си за промяна в Русия, като говори за нова серия от предложения, публикувани в онлайн статия. Той остана верен на себе си и остро критикува „примитивния “ ресурс на икономиката на Русия, която се отличава със системна корупция и липсата на плуралистичната демокрация. Медведев призовава за засилване на демокрацията и борбата срещу корупцията, както и обръщане на вниманието към отделния човек в бизнеса и политиката.
В същото време Путин миналата седмица изключи възможността за конкуренция през 2012 г. между себе си и избрания лично от него наследник в Кремъл, заявявайки, че те заедно с Медведев ще решават как да отидат на следващите президентски избори в страната. „Съгласихме се, защото ние сме хора от една кръв и единни политически възгледи,“ – каза Путин. Недовериетео в способността си да действа независимо към Медведев е толкова голямо, че президентът на Русия във вторник, се пошегува, че ще трябва да премине кръвен тест за да покаже, че той и Путин не са „една кръв“.
Повече от една година измина от момента, в който 43-годишният Медведев излезе от относителната неизвестност за да заеме поста на Путин. Но и досега той остава в сянката на 56-годишния си наставник.
„Имам добри отношения с министър-председателя Путин, ние си говорим за проблемите на страната, макар и не толкова често, колкото се предполага, може би веднъж в седмицата.“ Президентът каза още, че предвижда създаването на работеща многопартийна система в страната, в която на изборите през 2012 г. ще се подкрепят различни кандидати за президент.
В областта на външната политика, Медведев каза, че се стреми да насърчи международната интеграция на Русия. Въпреки това подложи на остра критика, също като Путин, САЩ за това, че блокират влизането на Русия в Световната търговска организация.
Изглежда също, че Медведев се опитва да остави вратата отворена за взаимодействие със Запада по въпроса за икономическите санкции срещу Иран във връзка с нейната ядрена програма. „Санкциите не са много ефективно средство- заяви Медведев – но понякога те трябва да бъдат приложени“. Президентът не уточни какви санкции е имал предвид. Неотдавна министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров изключи подкрепата на Русия за санкции, насочени към Иран за да се откаже от ядрената си програма. Въпреки това, той отбеляза, че Русия подкрепя по-малко агресивни санкции, за да убеди Техеран да приеме международни инспектори.
Показателно е и това, че държавната телевизия на Русия винаги поставя Медведев на много по-заден план дори и с това му изявление. Вместо Медведев бе обърнато първостепенно внимание на посещението на Путин в заводите, разположени южно от Москва. Там той бе заснет в приятелски разговор с работниците, създавайки впечатлението на човек, който уверено работи по възстановяване на икономиката. Заедно с това обаче, плановете за усвояване на милиардите рубли за инфраструктурата и публичните инвестиции за икономическата диверсификация, които принадлежат на Медведев, са били отменени. Но увеличаването на пенсиите продължава, което прави по-възрастните избиратели щастливи.
По материали на „The Wall Street Journal“.

ПО ЖИЦАТА НА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
Чудя се, защо всички гледат на активността на президента Първанов толкова буквално. И политолози в своите анализи тълкуват четвъртия икономически доклад на държавния глава като дългосрочна програма и опит за подмяна на безсилната БСП, а и премиерът Бойко Борисов отсече – ако президента иска да бъде алтернатива на правителството – да подаде оставка, да се кандидатира за лидер на социалистическия конгрес и тогава нека играе ролята на опозиция. Нещата са малко по-сложни. В България има конституция, която регламентира правомощията на президентската институция достатъчно ясно. Той е и върховен главнокомандващ, което му дава прерогативи в сферата на отбраната и сигурността, а заедно с това има ключови правомощия да представлява страната и във външните отношения.
Президентът има право на обръщения към нацията, на вето върху приемани от парламента закони, които обаче могат да бъдат повторно одобрявани с мнозинство от 121 депутати, както и може да сезира по съответни казуси Конституционния съд. С това – без да са изчерпателно изброени в техните детайли, се изчерпват президентските правомощия, от които могат да настъпват конкретни последици. Има и нещо важно, което също е част от духа на тази институция – тя, по силата на това, че президентът олицетворява единството на нацията, има правото да инициира различни обществени дискусии, да търси обединяване на гледни точки и да влиза във функцията на идеен посредник, без обаче от това да следва, че непременно натрапва своите възгледи на политическата система и на обществото.
Има едно обстоятелство, което сякаш се подценява. Това е политическата биография на Георги Първанов. Той не само е първият президент, излъчен от левицата. Той е и първият бивш лидер на партия, който е печелил президентски избори – при това за два мандата. Формулата за „социалния президент”, колкото и странно да звучи от гледна точка на преките му конституционни правомощия, но и конституционни ограничения, е в същото време естествено продължение на идейната биография на Първанов. Но дори, ако се замислим в още по-голяма дълбочина – независимо, че държавният глава няма непосредствени функции за формиране на икономическата и данъчната политика, които – също според конституцията, са непосредствено правомощие на правителството чрез изработването на годишните бюджети на страната, в същото време основателно може да претендира за правото да бъде морален и институционален гарант на онази част от преамбюла в основния закон, според която „България е социална и правова държава”.
Оттук може да бъде изведена и последователна логика за формулата „социален президент” – като морален и институционален гарант за „социалната и правова държава”. В това си качество президентът може да разгърне и съответен целенасочен инструментариум, който – освен правото на законодателно вето включва и възможността да се правят обръщения. Докладът на Първанов има стойността на обръщение – това е своеобразна виртуална, а не пряка реплика към правителството. В идеен аспект тя има много по-голяма стойност като алтернатива на БСП, отколкото като алтернатива на управлението на ГЕРБ. Общото между идеите на Първанов и необходимостта от идеи на БСП е в тяхната еднаква неприложимост в момента. Президентът като институция не е във властта да си прилага икономическите възгледи, а БСП като опозиция не разполага с мнозинство. На практика сме свидетели на състезание в дисциплината „популизъм”. Приказки, без възможност те да се превърнат в сериозни и реализуеми ангажименти. Ако за опозиционни леви партии, в каквато роля сега е БСП, левият популизъм е средство за привличане на изгубен електорат и за консолидация, то при президентската институция популизмът е продължение на липсата на конституционни правомощия с други средства.
Президентският популизъм е част от доказателствата за несъвършената конституция на страната. Петър Стоянов също беше президент с изявено популистко поведение. Та какво беше репликата му „Иване, кажи си”, ако не популизъм на полето на премълчаваната синя корупция? Навремето „антикорупционният популизъм” на Петър Стоянов изигра ключова роля за падането на ОДС от власт, тъй като заложи незаобиколим капан пред Иван Костов. Днес „социалният популизъм” на Първанов може да доубие БСП, като я постави пред избора или да надгражда с още по-леви утопии президентските послания, или да прояви прагматизъм, което обаче ще я отдалечи от образа й на лява партия. С поведението си президентът не пречи на правителството, защото освен като абстракции в общественото пространство неговите идеи няма как да бъдат наложени пред изпълнителната власт, освен ако не се приемат за уместни.
Той обаче не помага и на бившата си партия БСП – напротив, нанася и ново следизборно поражение, защото я поставя в безизходица. Не казвам „в небрано лозе”, защото да поставиш социалистическата партия в небрано лозе означава да й направиш услуга – ще има какво още да обира. Първанов просто залага един неосъществим утопичен модел, чиято перспектива е да приключи така, както приключи и идеята на президента за реформиране на политическия модел – без практически резултат. Истината обаче е, че практически резултат е възможно да има, но в изненадваща посока. И кратката полемика за политическия модел, и сегашният икономически доклад доказват едно и също – необходима е нова конституция с нови и по-ясни президентски правомощия, както и с нов регламент за взаимодействие между институциите. Само така може да бъде елиминиран неизбежния институционален популизъм на президентската институция, който много прилича на Йовковия разказ „ По жицата”- за „бялата лястовица” като символ на надеждата, за който всички приказват, но никой не го е виждал, защото е само мълва.
Георги Коритаров

ПО Инджев

Борисов каза на Първанов да си ходи
Обичам да се самоиронизирам и когато ме попитат „защо”, обяснявам със самоирония: защото го правя умерено, ако оставя тази работа на другите, направо ми е спукана…
Със самоирония да отбележа: посъветвах президента Първанов да не се заяжда с Бойко Борисов, че ще пати. Не ме послуша. Продължи. И ето че Борисов вече му иска оставката. Направи го пред аудиторията на най-гледната телевизия като нареди на Г.Първанов да напусне поста си, да се кандидатира за шеф на БСП и тогава да му става конкуренция!
Освен това, да бе мирно седял, президентът нямаше отново да чуе потвърждение на унизителната за него квалификация, че предлага „малоумни” или „дебилни” решения. Сега Борисов потвърди косвено, но достатъчно ясно, че тези определения за неговите решения са били направени съзнателно, а не просто като някакви емоционални оценки. И стана ясно защо: подразнен е от публичния начин, по който президентът му възразява и го предизвиква. Ако го беше направил на четири очи, това нямаше да се случи, даде да се разбере Борисов.
Започна ли да ви става жал за Г.Първанов? Не бих се учудил. Ако продължава така, скоро ще го защитаваме и ще призоваваме : „не бийте човека, той толкова си може” .
Така де, защо да не вложа малко ирония и спрямо другите, особено към онези, които са се взели толкова на сериозно, че не са в състояние да се погледнат отстрани и да разберат колко са неадекватни на променената ситуация. Толкова си му беше добре на президента да си играе ролята на главен церемониалмайстор на републиката, да раздава медали и да приема паради. Защо му трябваше да се набутва в конкурентна битка с Бойко Борисов? Всичко друго би могъл да си позволи, но точно това –не.
И за финал, нещо сериозно. Истината е, че Първанов съвсем не беше бутафорна фигура, въпреки бутафорното си публично поведение на художник, който рисува по голото тяло на манекенка или на зяпач по стадионите. Той беше съсредоточил прекомерна власт и неправомерна власт в ръцете си.Един Бог (известно е как се казва) знае на каква цена!
Сега тя му се изплъзва и човекът просто е загубил равновесие. Поради което стремително се движи в единствено възможната в тази ситуация посока-надолу.
Иво Инджев

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ/

Лидерите на страните в ЕС се събират на извънредна среща
Държавните и правителствени ръководители на страните-членки на ЕС се събират днес на извънредна среща в Брюксел, за да подготвят обща позиция за срещата на върха на Г-20 на 24 и 25 септември в Питсбърг. Според проекта на заключителен документ европейските лидери ще настояват на срещата на върха на Г-20 да се приемат ограничения за възнагражденията на банковите мениджъри и да се съгласуват санкции при прекомерно високи бонуси. ЕС настоява премиите да бъдат изчислявани въз основа на дългосрочните резултати, а не на базата на краткосрочни спекулативни операции. В документа лидерите от ЕС призовават групата Г-20 да предприеме мерки за продължаване на държавната подкрепа за стопанството. Европа ще настоява пред Г-20 преговорите от цикъла Доха да бъдат доведени до край още през 2010 година, като част от усилията за стимулиране на световната търговия. В Питсбърг ЕС ще призове лидерите на страните от Г-20 да вземат мерки за засилване на прозрачността на петролните пазари. Европа планира да призове страните от Г-20 да разработят незабавни планове за намаляване на големите бюджетни дефицити, които се натрупаха в националните икономики. Според проектодекларацията ЕС ще призове най-богатите развиващи се страни като Китай и Индия да помогнат на по-бедните държави в борбата срещу глобалното затопляне.

Няма конкретни срокове за изтегляне на НАТО от Афганистан
НАТО няма да стои вечно в Афганистан, но и не обсъжда срокове за изтегляне на войските. Това заяви говорителят на Алианса Джеймс Апатурай в Брюксел пред журналисти. По думите му предаването на отговорностите по сигурността на афганистанските сили трябва да стане колкото се може по-бързо, но в момента няма план, който да посочва конкретна дата за изтеглянето на войските на НАТО. Според преценките на Алианса афганистанската армия трябва да достигне численост от поне 134 000 войници, за да може да поеме грижата за сигурността на страната. За тази цел НАТО увеличава своите инструктори до 400 души.

Китай и Русия инвестират в петролния сектор на Венецуела
Китайски и руски петролни компании ще инвестират 36 милиарда долара в петролния сектор на Венецуела. Това съобщи венецуелският президент Уго Чавес. Китай ще инвестира 16 милиарда долара в петролно поле край река Ориноко. Същевременно консорциум от пет фирми с преобладаващо руско участие се е съгласил да инвестира 20 милиарда долара в богатите находища на петрол в южноамериканската страна. Каракас възнамерява да увеличи добива си на петрол с 900 хиляди барела на ден в съответствие с договорите с руските и китайските инвеститори и ще определя пазарните условия за добитото гориво заедно с новите си партньори. Венецуела е 11-ият най-голям производител на петрол в света. Черното гориво заема 93 процента от общия износ на страната, а приходите от неговата продажба формират почти половината от държавния бюджет.

Какво е да си беден в Германия
Бедността е и в Германия относително понятие
Всяко шесто дете в Германия минава за бедно. До този извод стига Организацията за стопанско сътрудничество и развитие. Това не е първата студия, в която Германия получава лоша оценка за подкрепата на бедни семейства.
Тези изводи учудват на фона на факта, че в сравнение с други индустриални държави Германия изразходва до 20 процента повече пари за подкрепа на бедни семейства. Коя е тогава причината за високия процент на детска бедност в страната?
Детските възлизат на 164 евро месечно
Нуждаещите се не могат да се оплачат от липса на помощ
За дете в Германия може да се разчита на държавна подкрепа и на подкрепата на други институции. 40 процeнта от парите се предоставят пряко на родителите, а останалите средства отиват за проекти за грижи за децата, като например детски градини. От някои видове помощ полза имат заетите в трудовия процес родители, а друг вид помощи са предназначени специално за безработни родители.
Надбавката за дете от момента на неговото раждане е 164 евро на месец, като след третото дете сумата е по-голяма. Работещи майки получават от здравната осигуровка така наречените пари по майчинство. Тяхното трудово възнаграждение се изплаща шест седмици преди и осем седмици след раждането на детето, макар че през това време те не ходят на работа. Освен това може да се подаде заявка и за така наречените родителски пари. В продължение на 14 месеца държавата плаща две трети от последната нетна заплата, максимално 1 800 евро на месец и минимум 300 евро, ако не е налице редовно трудово възнаграждение.
Помощи всякакви
За справка - средната брутна заплата в Германия е около 3 300 евро на месец. Като се приспаднат данъци и други такси, нето остават 1 800 евро. Следователно максималните родителски пари възлизат на средната нетна заплата. Деца, чиито родители са безработни, имат право на допълнителна държавна помощ, която в зависимост от възрастта варира между 215 и 360 евро месечно. Допълнително се предоставя още финансова и непарична помощ. Екзистенц-минимумът, по който се ориентира държавната помощ, възлизаше през 2008 година на 6 000 евро годишно за възрастен и на 3 000 евро на година за дете.
Автор: Д. Гратвол, Б. Емануилов/Редактор Б. Рачева

Барозу успя, но на каква цена?
Барозу се наложи
Жозе Мануел Барозу беше преизбран от Европейския парламент за втори мандат начело на Европейската комисия. Но пътят дотам не беше никак лесен. Португалецът беше принуден да се бори упорито за всеки глас.
Барозу успя. Мнозинството от евродепутатите гласуваха за преизбирането му начело на Европейската комисия. Държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС така и така бяха на негова страна. Още през юни те обявиха своята подкрепа. Но отначало парламентът не беше на същото мнение и в продължение на месеци спореше със Съвета на Европа.
Барозу след преизбирането му
"Говорилнята" демонстрира самоувереност
Това поражда въпроса: Не можеха ли да си спестят борбата за власт, след като Барозу беше единственият кандидат? Освен това основните му поддръжници - фракцията на Европейската народна партия - бяха след изборите неоспоримо най-голямата политическа сила. Отговорът е: не. Защото споровете бяха абсолютно необходими. Барозу трябваше да се бори за победата си в парламента и да представи програмата си.
Всъщност това е нещо нормално за демокрацията, но не и в сложната властова система на ЕС, където страните-членки свирят първа цигулка. Така кандидатът беше принуден да прави обещания на различните фракции. На либералите напр. той обеща да създаде комисарски пост за човешките права, на социалистите - да предприеме мерки срещу социалния дъмпинг, а за да привлече зелените на своя страна, Барозу обеща да открие специален ресор за опазването на климата. Това му донесе точки сред либералите, при социалистите - само малко, а при зелените - никакви. Всъщност обаче ставаше дума за нещо повече от политически обещания, за които не е сигурно доколко ще бъдат изпълнени. Защото нещата се свеждаха до себедоказването на парламента. Често определяният иронично като "говорилня" парламент стана самоуверен и по-силен. А това е плюс за европейските институции като цяло.
Как да тълкуваме факта, че Барозу получи подкрепата на крайните евроскептици?
Политически хамелеон?
За самия председател на Европейската комисия споровете също се оказаха полезни. С едно трудно спечелено парламентарно мнозинство зад гърба си Барозу може да защитава много по-убедително позициите си пред силните страни-членки. Въпреки това изборите имат леко горчив привкус.
Барозу искаше да постигне възможно най-голямо мнозинство, и то не какво да е, а про-европейско мнозинство. Той обаче беше подкрепен и от крайно евроскептични депутати. Барозу не се поколеба да ги използва, а това отново ще подсили основната критика, отправяна към него, а именно - че е политически хамелеон.
Автор: К. Хаселбах, Й. Йорданова/Редактор: Б. Узунова

Обама и гневът на източноевропейците
Италианците посрещат Обама така. А източноевропейците?
След години на тясно сътрудничество с Джордж Уокър Буш сега, при новия американски президент Барак Обама, сред източноевропейците се шири мрачно настроение. Коя е причината за това? Отговорът - в следния обзор:
Чехите се чувстват измамени, поляците са раздразнени, а румънците се чувстват изоставени. Източновропейците, някогашните верни спътници на президента Джордж Уокър Буш, се чувстват пренебрегнати от неговия приемник Барак Обама. Докато правителството на Буш ухажваше силно "новата Европа" и в иракската война през 2003 година източноевропейците на драго сърце се наместиха в "коалицията на желаещите", сега този регион явно не е на едно от челните места в приоритетния списък на Вашингтон.
В "стара" Европа Обама се радва на повече одобрение, отколкото в Източна Европа
Две трети от българите одобряват Обама
"В момента наблюдаваме начало на равнодушието", казва румънският историк Тудор Салажан. Заместник-директорът на румънския културен институт Мирча Михайес е против водената от Обама външна политика, като окачествява като "мизерни" разрешителните формули на новия американски президент. Според допитване до общественото мнение, извършено този месец от German Marshall Funds, все още две трети от българите, румънците, чехите и поляците одобряват външната политика на Обама. В "старата Европа" такова одобрение изразяват 90 процента от интервюираните.
"Може би тези страни станаха жертва на собствения си успех", казва Януш Бугайски от Вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. "Тези държави са относително стабилни. Там няма някакви по-големи социални вълнения или заплаха за сигурността. И колкото по-успешна е една страна, толкова по-незначително става мястото й в приоритетния списък на Вашингтон", аргументира Бугайски, като добавя, че дори и това да дразни източноевропейците, те все пак схващат, че с антиамериканизъм не биха могли да спечелят нищо.
Но наред с чувството, че са пренебрегвани, има и ред конфликтни теми. Политици в Чехия и Полша са особено раздразнени от факта, че след като успяха да наложат недолюбваните в страните си планове на САЩ за противоракетна система, сега новото правителство във Вашингтон явно не разглежда тази стратегия като приоритетна цел. По всичко изглежда, че добрите отношения с Русия са по-важни за американското правителство от десет ракети-прехващачи в Полша и една радарна инсталация в Чехия, която, според Буш, трябвало да предотвратява евентуално иранско ракетно нападение.
Румънският президент бе най-близкият съюзник на Буш в Източна Европа
Бъсеску тъгува по Буш
Освен това поляците се ядосват и от факта, че на 1 септември, за възпоменателните церемонии по повод 70-годишнината от началото на Втората световна война, Вашингтон изпрати само един представител от третия ешелон. Румънският президент Бъсеску пък е очарован от единомислието, което властва между него и Буш.
Неотдавна Бъсеску, който бе най-близкият източноевропейски съюзник на Буш, говори с носталгична нотка за "безкрайния списък с общи цели", които Румъния и Белият дом са имали по времето на Буш. При своето акредитиране в Букурещ новият посланик на САЩ Марк Гитенстайн не бе приет от Бъсеску. Твърдо решен да избягва погрешни изводи, посланикът заяви, че въпреки всичко "Румъния е все още най-проамериканската държава в Европа".
АП/БЕ/ЙЙ

Жадни растения звънят по телефона
Нова технология прави растенията много общителни
Нова технология позволява на домашните ви растения да си „говорят” с вас, когато се нуждаят от нещо. Растенията пишат съобщение по електронната поща или се обаждат по телефона. Този вид „общуване” е на мода в САЩ.
Изследователи от Нюйоркския университет са създали уред, позволяващ на растенията да „общуват” със стопаните си. Специален сензор - нещо като миникомпютър - измерва влажността и хранителните съставки в почвата на домашните растения. Ако нещо не достига, системата изпраща безжични сигнали до местна мрежа, която прехвърля съобщенията до подвижни телефони и интернет. По този начин растенията могат да се „обадят”, за да съобщят, че имат проблем, или за да „благодарят” за поливането.
Растенията досаждат, докато получат това, което искат
Изпитание за нервите
Те могат да ви пишат по електронната поща или да изпращат дори съобщения чрез Фейсбук. Растенията се „обаждат” предимно, когато са жадни. Но ако не реагирате, зелените домашни любимци могат да станат доста досадни. Те изпращат все по-отчаяни и настойчиви съобщения, в които ви обвиняват в небрежност.
Растенията се оплакват не само в писмена форма. Те могат да оставят съобщение на гласовата поща - например такова: „Обажда се сибирският лук, растение 007, отчаяно се нуждая от вода! Каква жестокост! Абсолютно обезводнен съм! Моля те, дай ми вода, моля те, полей ме”. Растенията не само „говорят”, но и в зависимост от произхода им използват съответния акцент. Шотландският мъх например има тежък шотландски акцент: „Здрррравей, обажда се шшотландският мъхх. Отчаяно се нуждая от вода, трррябва да ме полееш!”
Растението „проговаря” срещу 99 долара
И след като изпълните молбата на растението си обаче, то пак няма да ви остави на мира: ще продължи да звъни, за да ви каже „Благодаря”. Независимо от неудобствата, „общуването” с домашни растения се е превърнало в истинска мода в САЩ. Цената на това „удоволствие” е 99 долара, а за около 250 долара „проговарят” цели градини.
Автор: Соня Каникова/Редактор: Даря Попова-Витцел

ЮНЕСКО: роене на кандидатите
Кой ще оглави ЮНЕСКО?
В четвъртък вечерта е първият тур от процедурата по избиране на нов генерален секретар на ЮНЕСКО. Една от кандидатурите е на българката Ирина Бокова. Влади Николов за атмосферата в навечерието на събитието.
Изборът на нов лидер на организацията преминава в общо пет тура, естествено освен ако един от кандидатите не получи мнозинството от гласовете още на първия тур, което обаче е малко вероятно.
Хосни - оспорваният кандидат
За фаворит на първия тур, макар и без шансове да получи необходимите 30 гласа, се смята египетският министър на културата Фарук Хосни, привлякъл вниманието към себе си със скандални изказвания по адрес на Израел и еврейската култура.
Антисемит начело на ЮНЕСКО?
Последното от серия негови крайни твърдения е, че новият американски представител в ЮНЕСКО, който е евреин, се стремял с всички сили да подкопае подкрепата за египетската кандидатура.
В действителност това не е точно така. Дейвид Килион - американският представител в ЮНЕСКО, не извършва никаква подривна дейност, за разлика от страната си обаче, която по неофициални пътища прави всичко възможно, за да избегне избирането на Хосни, например поощрявайки множенето на кандидатурите за поста. САЩ са все пак държавата, която осигурява 25% от бюджета на организацията.
Основните конкуренти на Фарук Хосни, в полза на които някои кандидати биха могли да оттеглят кандидатурата си, са общо четири, всичките от които жени.
Бокова в интервю за ДВ
Какви са шансовете на Бокова?
Най-известната сред кандидатките е австрйиската еврокомисарка Бенита Фереро-Валднер, която обаче не е особено добре запозната със структурите на ЮНЕСКО. За разлика от българката Ирина Бокова и литовката Ина Марчульоните, които познават отлично организацията и нейната работа. Тъй като обаче предпочитанията се определят в задкулисни разговори, проведени в последна минута, е изключително трудно да се правят прогнози. Нито сегашният генерален секретар, нито предшественикът му са били фаворити сред тогавашните кандидати за поста.
Автор: Влади Николов/Редактор: Даря Попова-Витцел

Цъка още една бомба със закъснител
Лековерие въпреки загубите
Понятието сертификат създава впечатление за нещо ценно. Често обаче това е илюзия. Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачестви веднъж като "финансово оръжие за масово унищожение".
Клиенти в Германия, които бяха купили сертификати от банката Леман брадърс знаят много добре за какво става дума. След като преди година Леман брадърс обяви фалит, хиляди клиенти трябваше да отпишат своите депозитни сертификати от тази банка. Загубите възлизат на милиарди, но търговията със сертификати продължава да бележи бум.
Ако банката фалира, парите на клиента просто изчезват
Болезнено ужилване
Както почти всички германски граждани и Ренате Гроб е нямала представа какво всъщност са сертификатите. Едва по-късно тя разбира каква бомба със закъснител цъка в банковото й депо: "Тогава някой ми се обади по телефона и каза, че една от най-големите американски банки е фалирала. Помислих си - не ме интересува, нямам нищо общо с това. След два-три дни обаче, когато проверявах банковото си депо, изведнъж прочетох Леман брадърс... и в този момент ми стана лошо", разказва Ренате Гроб.
Тя не е била наясно най-вече с главния риск на почти всички депозитни сертификати. Ако продавачът на сертификатите фалира, парите на инвестора изчезват, тъй като капиталовата защита за жалост не важи в случай на банков банкрут. Причината защо на пазара продължават да се предлагат сертификати е много семпла, посочва професорът по банково дело Томас Хартман-Венделс. По неговите думи:
Банките не поемат никакъв риск
"При сертификатите банките получават комисионна от продажбата. Това означава, че те не поемат риск, както например при отпускането на заем, който след това не може да бъде изплатен. При сертификатите банките просто печелят няколко процента от продажната сума. В тази сделка за банката няма никакъв риск."
Напоследък се продават и сертификати, които са застраховани срещу банков фалит, но дори и такива сертификати не са уместна парична инвестиция, тъй като има и един втори проблем. По принцип сертификатите са един вид обзалагане. Инвеститорът залага на бъдещо развитие при цените на определени акции, облигации и суровини, докато банката се обзалага против. Но, както посочва професор Хартман-Венделс, по правило банките имат по-точната информация.
Автор: В. Ото, Б. Емануилов/Редактор: Й. Йорданова

Алчността май надделява
Есента на 2008 вкара света в криза с неподозирани размери
Преди една година фалира една от най-старите американски банки - Леман брадърс. А с това бе поставено началото на най-тежката финансова криза от 80 години насам. Лекомислието и грешките обаче все още не са наказани.
На 15 септември 2008 година фалира една от най-големите инвестиционни банки - Леман брадърс. Американците посрещнаха датата със смесени чувства. Все пак точно тази банка извършваше несериозни и безразсъдни сделки. Множество клиенти, пестили парите си чрез деривати и сертификати от Леман брадърс, загубиха спестяванията си. Въпреки това, според тогавашния финансов министър на САЩ Хенри Полсън, банката е трябвало да бъде спасена. Защото колапсът на Леман брадърс положи началото на най-тежката световна банкова криза от 80 години насам, криза, последвана от световна рецесия.
За да предотвратят тоталния срив, държавите раздадоха помощи в размер на милиарди
Безнаказаното лекомислие
Световната икономическа катастрофа бе предотвратена единствено чрез намесата на правителствата. Малките банки изчезнаха от небосклона, на големите бяха хвърлени спасителни пояси на стойност милиарди долари, евро, лири, йени и швейцарски франкове. Но как се стигна до тук? Множество финансови институти натрупаха състояние посредством несериозни сделки. Всичко онова, което минаваше за иновативно, всъщност бе несериозно и криминално.
Лекомислието и преувеличаването, граничещо с криминално деяние, все още не са наказани подобаващо, защото усилията бяха насочени към предотвратяване на катастрофата, а не към справяне с миналото. Финансовите щети днес са огромни - сумите, отпуснати за спасяване на банките и възстановяване на конюнктурата в различните страни по света, възлизат на общо над 10 000 милиарда долара. Вярно, че повтарянето на Голямата депресия от 1929/1930 бе предотвратено, но дълбоките следи, оставени от финансовита криза и рецесията, не могат да бъдат заличени така лесно. Фалитите и безработицата ще продължат и през идните години. В същото време изглежда, че индустрията се съвзема по-бързо от очакванията. Колкото и да е радостна тази новина обаче, точно това икономическо възстановяване ще улесни опита на финансовия бранш да се размине с по-строгата регулация и контрол.
Банките отново трупат печалби, а мениджърите се радват на следващия си бонус
Шоуто продължава
Предстоящата среща на върха на страните от Г-20 в Питсбърг в края на месеца е всъщност последната възможност за правителствата на отделните държави да се договорят за въвеждането на общи стандарти за банките и хедж фондовете. Шансовете да се стигне до повече регулация на финансовия сектор обаче не са никак добри, понеже в някои страни - като Великобритания и Швейцария - този бранш е прекалено голям и влиятелен, за да позволи да бъде контролиран по-строго.
В големите банки в Лондон и Ню Йорк вече подготвят следващото парти. Редица банки отново започнаха да печелят завидно добре, а мениджърите им отново очакват големи бонуси. Ако правителствата не се наложат и не успеят да сложат край на лекомислието и алчността, следващата криза е неизбежна, а последиците от нея ще са непредвидими.
Автор: К. Завацки, М. Илчева/Редактор: Е. Видинс


Малоумието като хлопаща дъска
След заседанието при президента в понеделник днес българското правителство представя за обсъждане пакет от антикризисни мерки. Върху тези стъпки на управляващите в България се спира Георги Папакочев.
Планираното непосредствено след изборите на 5 юли заседание на президентския Консултативен съвет по национална сигурност със сложното заглавие "Мерки за изпълнението на показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от ЕС" всъщност нямаше нищо общо с проблемите на сигурността, които въобще не бяха дискутирани на форума. Постигнатото след „остри изказвания” консенсусно становище трябваше да бъде очакваният от Брюксел сигнал, че намеренията на премиера Бойко Борисов да минимизира щетите, нанесени от управлението на тройната коалиция, и да върне страната сред нормалните членки на ЕС се подкрепят и от президентската институция.
Идеята на президентските съветници бе отхвърлена не само от министър Дянков
Вездесъщото мълчание
Тази цел също беше постигната частично, тъй като в документа липсва и думичка за въпросните щети и виновниците за тях. И самият сигнал отново се оказа неясен. Едва ли зад кризисните национални интереси в момента могат да се скрият опърлените от словесните електрически искри фигури на премиер и президент и техните екипи, които трудно се справят с трупаното след изборите през юли мълчание. Стигна се дотам, че само ден преди Консултативния съвет премиерът Борисов чистосърдечно призна, че отношенията му с президента Първанов са лоши, а рафинираният международен чиновник, бивш икономист от Световната банка и настоящ вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков спонтанно окачестви в деня на съвета данъчните предложения на икономическите експерти на президента като „малоумни”. Друг синоним на това определение е и „дъската им хлопа”. Впрочем, подобни сравнения за експертното „усилие” на президентските съветници направиха и други трезвомислещи икономисти, които категорично отхвърлиха идеята за промени в данъчната политика в условията на криза.
Твърде много въпросителни се крият и зад забележимото отсъствие от заседанието при българския президент на две любопитни фигури – лидерът на ДПС Ахмед Доган и съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов. Техните действия или бездействия обикновено пораждат скандали и кризи в общественото битие, така че липсата им на „Дондуков” 2 в понеделник може да се окаже знакова.
Бъдещето на червените е белязано от несигурност
Срещу врага или заедно с него?
Каква обаче би могла да бъде политическата тактика с „консенсуса” на президента Първанов, в случая? Той, подобно на министър-председателя Борисов, също се стреми да намали щетите от управлението на акушираната от самия него тристранна коалиция, но със съвсем друга цел. Тази есен предстои извънреден конгрес на БСП, на който червените със сигурност ще хвърлят поглед в несигурното си бъдеше след две години, когато изтича мандатът на техния негласен, но безспорен покровител. От това какво ще бъде наследството на Първанов и кой ще стане негов приемник до голяма степен ще зависи политическата съдба на бившите комунисти. На този етап тази съдба изглежда безрадостна, но...
Времената, а и нравите на местните политици се менят бързо. Току-виж в централата на „Позитано” някой се присетил за вечната британска максима: „Ако не можеш да победиш врага си, присъедини се към него”. И - готово! Затова определението на вицепремиера Дянков „малоумно” прозвуча доста навреме. И на място.
Автор Георги Папакочев/Редактор Александър Андреев

За България и мутрите - история без край
България - в примката на организираната престъпност
Въпреки обещанията за реформи България продължава да затъва в блатото на сивата икономика. Виновни за това са не на последно място т. нар. мутри, които през 90-те натрупват богатства от контрабанда, кражби и корупция.
Така започва репортажът на германската журналистка Симоне Бьокер, излъчен по радио Дойчландфунк.
Надгробни плочи на Софийските централни гробища. Тихомир Безлов се насочва към един от гробовете, над който се издига надгробен камък от черен мрамор с човешки размери. До името стои и портретът на Д. Минев, с прякор "Руснака". Безлов разказва, че това е било най-зрелищното убийство в България - извършено съвсем професионално на булевард "Витоша", една от най-централните улици в София.
Свикнали с насилието
Тихомир Безлов е криминолог към Центъра за изследване на демокрацията. Симоне Бьокер го описва като мъж в средата на 40-те, със строг поглед и големи очила. Той е човек, който знае почти всичко за живите и убитите мутри от годините на прехода. Изведнъж те се появяват навсякъде - мъже, облечени в черно, с дебели вратове и широки рамене, карат скъпи коли. Много от тях са се занимавали професионално със спортна борба. По времето на комунизма те са били подкрепяни от държавата като спортисти, след промените обаче остават на улицата.
Между 100 000 и един милион евро е цената на поръчково убийство в България
Тихомир Безлов разказва, че тези хора имат опит с насилието: "Те са свикнали да понасят болка и да причиняват болка - нещо, на което нормалните хора не са свикнали". Симоне Бьокер и Тихомир Безлов отиват и до гроба на Емил Кюлев, друга известна личност от турбулентното време на промените. За него Безлов разказва на германската журналистка, че е работил в полицията и е разследвал тежки престъпления. Непосредствено след промените той напуснал поста си и започнал да се занимава с юридически консултации. Започва да работи като адвокат и се превръща във втория по богатство човек в България.
Тихомир Безлов нарича хората като Кюлев "политически инвеститори": хора, които купуват политици, за да получат предимства за бизнеса си. Хора като Кюлев използвали контактите си със старите колеги от комунистическите структури, за да се сдобият с недвижими имоти и фабрики на изгодни цени. След сделките те се появявали в общественото пространство като съвсем обикновени бизнесмени. Но понякога с висок риск за живота си.
Убийството като инвестиция
В репортажа си Симоне Бьокер посочва, че подобно на Минев и Кюлев жертва на жестоките битки за власт стават около 200 от босовете на подземния свят. "Убийството също е инвестиция, която е много предпочитана за премахването на конкуренцията", казва Тихомир Безлов и уточнява, че цената на поръчково убийство варира между 100 000 и един милион евро или долара, докато за налагането на даден продукт на пазара са необходими няколко милиона за реклама, маркетинг и т.н. "Но ако шефът на една фирма просто бъде застрелян, с един удар е унищожен целият му бизнес. Това се случи с Кюлев и много други", казва в заключение криминологът Тихомир Безлов.
ДЛФ/ЙЙ/МИ

Няма коментари: