ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ ОТ АТЕНТАТА НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 в Ню Йорк!

Барак Обама ще ръководи възпоменателните церемонии, по случай годишнината от атентатите на 11 септември

Вашингтон. Президентът на САЩ Барак Обама ще бъде ръководи днешните възпоменателни церемонии, по случай осемгодишнината от атентатите на 11 септември, предаде АФП. В цялата страна днес ще се проведат различни мероприятия, с които ще се почете паметта на загиналите при мащабните атентати и ще бъде припомнен деня, в който милиони американци гледаха с ужас как четири пътнически самолета, отвлечени от терористи от „Ал Кайда” биват насочени към знакови сгради в Ню Йорк, Вирджиния и Пенсилвания. В рамките на официалната си програма, Обама ще направи изявление днес в Пентагона и ще разговаря с роднини на загиналите при нападенията.

„Вашингтон пост”: За учениците 11 септември е вече урок по история, а не спомен

Вашингтон. Осем години по-късно, ето един пример за това в какво са се превърнали терористичните атаки от 11 септември 2001 г. за подрастващото поколение, прекалено младо, за да си спомня много, ако изобщо помни нещо, за този ден: едно образователно DVD, учебник и въпрос от конспекта за матурата, пише „Вашингтон пост”. В 215 стая на гимназия „Линкълн хайскул” в Индиана образите на срутващия се хоризонт на Манхатън са вече упражнение за класно. „Екстремизъм”, „имплозия” и „развалини” са просто думи от речника, които учениците трябва да запомнят наизуст.Домашните и заданията за съчинения по темата гарантират, че 11 септември ще бъде запомнен от милиони деца в училище, макар и с ново усещане за нещо далечно. От лична драма към урок по история – ето това е неудобният преход, който налага времето на всички големи трагедии.

Пресата в САЩ за осмата годишнина от атентатите на 11 септември

Толкова много се изписа за 11 септември, че всички забравиха за деня след него, пише „Ню Йорк таймс”. Нюйоркчани обаче се изправиха на 12 септември пред мрачни очаквания за бъдещето на техния ранен град, за които мнозина смятаха, че ще бъдат част от наследството на трагедията. Ню Йорк щеше да се превърне в крепост, задавен от страх и примирение, с военните патрули по улиците, които ще останат завинаги. Сигурно се задаваше нова терористична атака и то скоро. А туристите? Че кой ще дойде тук отново? Кой ще работи в небостъргачите? Едва ли. Осем години по-късно тези очаквания представляват бледи спомени, които никога не се реализираха. Ако говорим за Манхатън, в деня след атентатите се смяташе, че Ню Йорк никога няма да приюти отново куп важни институционални центрове заради опасността от тероризъм.
„Американ експрес” обаче запази централата си на югозападния ъгъл на „кота нула”, „Върайзън” окупира североизточния, а „Голдман Сакс” се настани на северозападната страна. Празен е само югоизточният ъгъл, където трябва да се издигне най-високата сграда в страната, коментира вестникът. За мнозина 11 септември 2001 г. все още е спомен с неизличими за съзнанието подробности, пише „Бостън глоуб”. Но на осмата годишнина от терористичните удари все повече деца влизат в класните стаи с много малко или никакви спомени за събитията на тази дата, което кара учителите и областните инспекторати по образованието да се сблъскват с въпроса как да преподават един урок, който неумолимо се превръща от настоящо събитие в писана история. „Преди можехме да използваме 11 септември като мерило за знанията на учениците. За тях тогавашните събития представляваха нещо, което са преживели и което е променило живота им,” казва Роби Чишъм, програмен директор по история и социални изследвания, отговарящ за държавните училища в Бостън. „Сега гледаме на 11 септември като на възможност за провеждане на дискусия по история.” Американците са на почти 3 хил. дни от атентатите на 11 септември 2001 г., които срутиха Световния търговски център и причиниха смъртта на 3 хил. души. Горе долу толкова време бе необходимо на „Ал Кайда” за да се прегрупира след първия неуспешен опит да свали кулите-близнаци през 1993 г., отбелязва на страниците си „Вашингтон таймс”. И докато бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани казва, че не минава и ден без да помисли за 11 септември, за повечето американци онова ясно, слънчево септемврийско утро изглежда сякаш преди цяла вечност, честно казано, нещо, което искат по-скоро да забравят. „Нормално е – с времето спомените на хората избледняват. Важното е да осъзнаят, независимо дали си го спомнят толкова ясно, че случилото се не е част от нашата история, а част от настоящето ни,” заяви Джулиани. „Същите сили, които ни атакуваха на 11 септември продължават да действат, планират и заговорничат. Това е проблем, който още не сме разрешили и по-добре да запомним някои от поуките, които си извадихме.”Джулиани и бившият министър на вътрешната сигурност Том Ридж бяха сред републиканците в епицентъра на най-голямото терористично нападение в американската история и последствията от него. В свои интервюта за медиите те призоваха американците да подкрепят президента демократ Барак Обама за войната в Афганистан. „Дори всичките му политически съюзници да го изоставят, аз ще застана зад него по въпроса за Афганистан,” каза „кметът на Америка”.„Ясно е, че когато талибаните управляваха в Афганистан те отвориха вратата за „Ал Кайда”, която използва страната за база за своите действия. Не смятам, че можем да си позволим лукса на самодоволството,” заяви на свой ред Том Ридж.

„Аарец”: Защо подобна на 11/9 смъртоносна изненада може да се повтори?

Вашингтон. Несъмнено, 11 септември бе повратна дата. Тя промени световните тенденции, разклащайки самочувствието и авторитета на най-голямата световна сила, гласи публикация в днешния брой на израелския „Аарец”, по случай годишнината от терористичните нападения. За Израел атентатите също бяха важен момент – страната се опасяваше, че Вашингтон ще обвини Тел Авив за ескалацията на насилието и омразата към западната култура, които избухнаха в Близкия изток, когато Израел отказа да сключи споразумение с Палестинската автономия. Това, за щастие не се случи – точно обратното, атентатите сближиха още повече САЩ и Израел.Простотата на организираните атентати промени и начина на живот на американците и целия свят. Редовните самолетни полети се превърнаха в кошмар, и то не само в САЩ. Но след като по световните летища са пълни с охрана и правила, как можем да сме сигурни, че подобна атака няма да дойде от другаде и да ни завари отново непотготвени?

Големите терористични нападения след 2000 г. - справка (Агенция „Фокус”)

11 септември 2001 г. Терористичното нападение, извършено срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година, отнема живота на 2801 души. Предполага се, че в сградата на Пентагона във Вашингтон загиват още около 800 души. Терористичният акт е извършен посредством четири отвлечени самолета. Няма оцелели от 226 пътници в отвлечените самолети. Предполага се, че под развалините на Световния търговски център са погребани над 300 пожарникари и полицаи. Компанията "Морган Стенли", най-големият наемател в центъра, съобщава, че има "ограничена информация" за съдбата на 3500 от служителите си.
Според официалното съобщение от 9 февруари 2002 г. общият брой на жертвите от тези два атентата възлиза на 2843 души - пътници, екипажи, пожарникари, служители и посетители. Малко по-късно същия ден самолет “Боинг” 757-200 на компанията “Американ еърлайнс”, изпълняващ редовен полет 77 Ню Йорк (летище Дълес) - Лос Анджелис с 58 пътника и 6 души екипаж се врязва в сградата на Пентагона. Общият брой на загиналите е 125 души, а 64 се водят като безследно изчезнали. Същият ден самолет “Боинг” 767 на компанията “Юнайтед еърлайнс”, изпълняващ редовен полет 93 по линията Ню Йорк - Лос Анжелис с 38 пътника и 6 души екипаж се взривява над селището Стоуни Крийк, Пенсилвания. Според някои източници последният самолет е умишлено свален от американската авиация заради опасения, че и той е предназначен за атентат.
13 октомври 2002 г. В резултат на бомбени нападения на атентатори самоубийци срещу нощни клубове на индонезийския остров Бали загинаха около 190 души, а над 300 бяха ранени. Много от жертвите са австралийски туристи. 23 октомври 2002 г.Група въоръжени чеченци взеха за заложници около 800 души в московския Театралния център на Дубровка. По време на щурма над сградата на силите за сигурност бяха убити всичките 41 терористи. Използваният от специалните части нервнопаралитичен газ причини смъртта на 117 от заложниците.
15 ноември 2003 г. В две синагоги в Истанбул бяха взривени самоделни бомби, в резултата на което загинаха 24 души, а над 300 бяха ранени. Отговорност за експлозиите пое международната терористична мрежа „Ал Кайда”.
20 ноември 2003 г. Пет експлозии разтърсват Истанбул, в това число пред британското консулство и клон на британска банка. Жертвите са 28, 450 души са ранени.
11 март 2004 г. Във влакове на гара „Аточа” в Мадрид избухват 10 мощни експлозии. Нападенията са осъществени в сутрешния час пик. Загиват най-малко 192 души, повече от 1500 са ранени. Отговорност поема организацията „Бригади на Абу Хафс ал Масри”, част от мрежата на „Ал Кайда”.
24 юни 2004 г. В иракските градове Мосул, Бакуба, Багдад и Фалуджа избухват няколко взрива. Общият брой на жертвите е 100 души.
1 септември 2004 г. В град Беслан, Северна Осетия, група от повече от 30 терористи под ръководството на Расул Хачбаров превземат сградата на училище №1. Заложниците са деца, техни учители и родители. В продължение на три денонощия в минираната сграда са държани около 1300 заложници. След два взрива в спортния салон, където се намира основната част от заложниците властите започват антитерористична операция, в резултат на която загиват повече от 330 души, включително 172 деца, 10 агенти на ФСБ и 15 служители на милицията.
7 юли 2005 г. Избухват серия от експлозии в английската столица Лондон. Загиват 56 души (в т.ч. 4-та атентатори), а над 700 са ранени при взривове в лондонското метро и в автобус в Лондон. Първоначално отговорност за атентата поема групировка, наричаща себе си “Тайна организация - Ал Кайда в Европа”, а по-късно отговорност поема и “Бригади на Абу Хафс ал Масри”, също свързана с терористичната мрежа “Ал Кайда”. От Скотланд Ярд съобщават, че става дума поне за седем експлозии в метрото и в автобуси. Говорителят на лондонското метро заявява, че първите взривове са станали на станциите Ливърпул стрийт, Св. Панкрас и Стратфорд. Стратфорд е станцията, обслужваща квартала, в който ще бъде построено олимпийското градче, а експлозията става само ден, след като Лондон печели надпреварата за домакинство на Олимпийските игри през 2012 г. Няколко минути след взривовете в лондонското метро експлозия избухва в двуетажен автобус в Лондон. Очевидка разказва пред “Скай Нюз”, че това е станало докато автобусът приближавал до площад “Ръсел Скуеър”. Взривното вещество, използвано за бомбите, се нарича „Майката на Сатаната". Според полицейски служители съединението е триацетонен трипероксид. За получаването му се смесват препарат за отпушване на канали, белина и ацетон - съставки, които се продават в магазините. Този вид бомби е запазена марка на “Ал Кайда”. По късно е в Кайро е задържан Магди ел Нашар /33 г./, студент по химия, направил бомбите, използвани при атентатите на 7 юли.
13 октомври 2005 г. Кавказки екстремисти нападнат столицата на руската република Кабардино-Балкария Налчик. След приключилите на 14 октомври сблъсъци между отделни групи екстремисти и служители на правоохранителните органи официалните данни сочат, че са ликвидирани около 60 души. Убити са и цивилни граждани, както и служители на силите за сигурност. Впоследствие ликвидираният през юли тази година лидер на чеченските екстремисти Шамил Басаев поема отговорност за нападението.
На 13 октомври 2005 г. постъпи информация за смъртта на Басаев, която по – късно бе отхвърлена. Същия ден чеченският президент Алу Алханов заяви: "На всеки толкова много му се искаше това да е истина(ликвидирането на чеченския терорист), че всички изведнъж повярвахме на предварителната информация".Според някои данни хора на Шамил Басаев са подготвяли нападение срещу летището на Налчик, откъдето са искали да отвлекат самолет. Според същата информация руските сили за сигурност са узнали предварително за плановете на чеченците и са устроили засада на терористите, сред които може би е бил самият Басаев. След това е бил подаден сигнал към местните незаконни въоръжени формирования, които са нападнали участъци на правоохранителните органи в града, за да дадат възможност на нападателите на летището да се изтеглят в планините. Фактически драмата приключва на 14 октомври през деня, когато руските войски обезвреждат и последните нападатели на Налчик.
18 октомври 2007 г. На тази дата е осъществен един от най-тежките атентати в историята на Пакистан. Кортежът на завърналата се от изгнание Беназир Бхуто, бивш премиер на страната, е подложен на нападение с две бомби на централна улица в Карачи. Броят на загиналите е 140. Ранени са повече от 500 души.
26 ноември 2008 г. Повече от 100 души станаха жертва на серия кървави нападения срещу граждански обекти в Мумбай, финансовата столица на Индия на 26 ноември 2009 г.. Терористи, въоръжени с огнестрелно оръжие и гранати, откриха безразборна стрелба на оживени места в града. Бяха атакувани луксозни хотели, посещавани от чужденци - “Оберой-Тридент”, “Тадж Махал”, ресторанти и ж.п. гара. Международната общност осъди силно терористичните атаки. Държавният департамент на САЩ ги определи като “ужасяващи”. “Решително осъждаме терористичните удари в Мумбай”, заяви говорителят Робърт Уд. ЕС също изрази възмущението си и изпрати своите съболезнования на жертвите и техните семейства. “Френското председателство на Европейския съюз научи с ужас и възмущение за терористичните атаки в Мумбай,” се казва в изявлението на ЕС.Руският президент Дмитрий Медведев изрази съболезнованията си на индийския премиер Манмохан Сингх. Медведев окачестви като “недопустимо използването на терористични методи при решаването на който и да било въпрос”, се казва в комюнике на пресслужбата на Кремъл.Пакистанският премиер Юсуф Реза Гилани осъди терористичните нападения в Индия и потвърди своята решимост за борба с тероризма.