ПО КОРИТАРОВ
НОВА РЕЗЕРВНА ВАЛУТА- ТОВА НЕ СА ФАНТАЗИИ НА МОСКВА И ПЕКИН
Ръководителят на Световната банка понижи прогнозата си за позициите на долара в световните валутни резерви, съобщават медиите, позовавайки се на вчерашната лекция на Робърт Зелик в университета Джон Хопкинс (Вашингтон). Авторитетният финансов експерт допуска, че в близко бъдеще еврото и юана ще бъдат по-предпочитани за финансовите структури в света.
Напълно вероятно е доларът да престане да бъде резервна валута в света, пише „Гардиън“, позовавайки се на вчерашната лекция. След финансовата криза американската хегемония започва да намалява. Говорейки в навечерието на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд в Истанбул, Зелик заяви, че е дошло времето за “отговорна глобализация“, където за вземане на решения заедно със старите държави ще трябва да се включват и развиващите се страни като Китай и Индия.
Според Зелик съдбата на долара до голяма степен ще зависи от това как Съединените щати ще бъдат в състояние да се справят със своите задължения, избягвайки при това увеличаването на инфлацията при рехабилитацията на финансовия и частния сектор. Той гледа на еврото като на „достойна алтернатива, ако доларът е слаб.
Китайският юан може да се превърне в „сила“ в рамките на 10-20 години, ако страната стане по-открита. „Статутът на долара като резервна валута в света даде на Съединените щати престиж и привилегии, нямащи аналог в света: повиши стандарта на живот и позволи на американците да купуват евтино и без прекалено много проблеми да консумират много повече, отколкото произвеждат“, – пише Вашингтон таймс.
Сега обаче ще се появяват все повече и повече алтернативи по отношение на долара, тъй като световният икономически ред, установен след Втората световна война, бързо се руши. Както се очаква, след няколко месеца втората икономика в света ще бъде Китай, измествайки Япония. Въпреки това новата резервна няма да се появи веднага и американците имат време за да вземат мерки да се забави отслабването на долара, казва още Зелик.
„Мнението на ръководителя на Световната банка отразява разговорите в кулоарите на срещата на върха в Питсбърг, където нараства влиянието на Русия и други страни, които се стремят към нова резервна валута“ – пише вестникът.
В комюникето на Г-20 се съдържа завоалиран призив към САЩ за избягване на инфлацията и намаляване на бюджетния дефицит, за да се запази ролята на долара като резервна валута. Междувременно на долара все още се пада лъвския пай от резерви в повечето развиващи се страни, в долари се оценяват цените на петрола и другите основни суровини. „Страни като Китай, се изказват остро, но те са силно заинтересовани от стабилността на долара и по –слабия юан, за да насърчават износа към САЩ, да поддържат растежа на икономиката и високите нива на заетост“, – пояснява пред изданието Джефри Никълс от “Rosland Capital“.
КОЙ ДА ЧЕТЕ ЗНАЦИ В ИСЛЯМСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ГАЛАКТИКА
Създаването на Мюсюлман–демократичен съюз в България е най-ефектното политическо събитие у нас след парламентарните избори през юли. То веднага прикова върху себе си вниманието и на партийни лидери, и на социолози, и на анализатори. Светкавично се завъртя и познатата въртележка от взаимни обвинения и подозрения – кой има интерес от такава партия, заплаха ли е тя за националната сигурност и нарушени ли са някакви закони с нейното оповестяване. Дискусията, както по традиция се случва, когато има неочаквани раздвижвания, се плъзна по външните белези на фактологията и поне досега никой не е направил опит да анализира явлението в неговия генезис и дълбочина.
А в този случай съдържанието и политическият потенциал на появата на новия мюсюлмански съюз са по-интересни за разсъждения, отколкото неговата показност. Нека да започнем от сравнението – има ли аналог на Балканите новопоявилият се тук Мюсюлмански съюз? Ако се чудите и губите време да намерите отговор, ще ви спестя усилията. Има. По идейни параметри сравнение може да се прави с Партията на демократичната акция в Босна. Неин сегашен лидер е Сюлейман Углени. Тя има влияние и в областта Санджак на територията на Сърбия.
Политическата концепция на ислямодемокрацията като ислямска разновидност на християндемокрацията е в основата и на управляващата в Турция Партия на благоденствието и развитието на Реджеб Ердоган.
Явлението не е ново за региона, но е непознато в България. За пръв път тук се прави заявка за партия, която да стане медиатор на политически послания, пречупени през ислямската ценностна и религиозна система. Твърдения като това на премиера Бойко Борисов – както е цитиран в интернет издания, че става въпрос за формация на противоконституционна основа, са по-скоро прибързани, най-малко защото изпреварват евентуално легитимно произнасяне на Конституционния съд. Нещата не са никак елементарни. Подходът при създаването на съюза показва отчитане на различни юридически и политически детайли. Ако проблемът опираше до обикновена емоционална провокация, щеше да се разреши бързо и лесно. В случая е налице очевиден и старателно реализиран замисъл.
Кога се появява Мюсюлман–демократичният съюз? Общият политически фон в страната е все още белязан от тишината на изчакването да преминат първите сто дни от дейността на правителството на ГЕРБ. Изникването на нова и при това точно такава политическа формация е в рязък контраст с монотонността и затова усещанията са по-силни. Сред всички потопени в мълчание формации е и ДПС.
Лидерът му Ахмед Доган не е направил нито едно сериозно изказване след старта на новия парламент и след съставянето на правителството. Той дори не взе участие в свикания от президента Първанов Консултативен съвет по национална сигурност. Единственото назоваване на името на Доган – и то в сензационен контекст, се случи в ефира на Пловдивската обществена телевизия. Там председателят на Комисията за борба срещу корупцията и лидер на РЗС Яне Янев съобщи, че вече бил внесен първият обоснован сигнал срещу Доган в антикорупционната комисия.
Новината за Мюсюлманския съюз идва седмица по-късно. Темата за заплаха от радикален ислям не е непозната в България, въпреки че скандалите в Рибново отпреди изборите претърпяха любопитна развръзка. Оказа се, че обвиняваният в разпространяване и покровителство на радикален ислям Ахмед Башев, който бе с репутацията на противник на Доган, стана кандидат-депутат от ДПС. Анализаторите няма да сгрешат, ако точно сега се върнат към пресконференцията на ДПС и политическия анализ на Доган след проведените избори за Европейски парламент, а и към препотвърдените му тези след вота за Народно събрание. Едно от предупрежденията на лидера на ДПС е насочено към етническата стабилност в случай, че новото правителство предприеме неадекватни действия. Ключово послание на ДПС по време на предизборната кампания бе за опасността от нов „възродителен процес”.
Създаването на Мюсюлман-демократичен съюз е обозначаване на нова ниша и на нова политическа тенденция сред ислямското население. В целия спектър от партии и организации, в чиито контекст под някакъв знаменател преминава определението „ислям”, може да се проследи определена мозаечна логика. Има формации, които са крещящо противозаконни, като например скандалната партия на Адем Кенан. Има и нейна разновидност в лицето на формацията на Мендерес Кунгюн. Има обаче и техен контрапункт – ДПС. Партия, преминала сложен цикъл на легитимация от всички възможни ъгли на политическия спектър и битност. Те са с етнически произход, но достигнаха до мащабно национално представителство. Два пъти са били мандатоносители, а са участвали или подкрепяли под различна форма три управления – отдясно, през либералния център до социалнолибералния модел на тройната коалиция.
Сега се появява Мюсюлмански съюз. Реакцията на ДПС е на ниво Ахмед Юсеин – депутат, само че бивш – от предишния парламент. Актуалното ръководство на Движението не реагира. Юсеин бе също по-скоро предпазлив. И основателно е предпазлив, защото като се раздават политически оценки, е добре да има и политическа памет. Откога и откъде започна да се върти идеята за квотно представителство в институциите и във властта по етнически признак? Говоренето на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз е почти буквално преписано от изказвания на функционери на ДПС от 2002-2003 години, като си спомням за две имена – Рамадан Каракаш и – ако не се лъжа – същият Ахмед Юсеин, който по-късно се прочу с искането престъплението по „възродителния процес” да се разследва от Международния трибунал за бивша Югославия.
Очевидно е, че когато се съпоставят фактите и събитията, моделите на политическо говорене през различни периоди от партии и лидери от т.нар. „ислямски спектър” и се проследи градацията и съотношението между субектите в „мюсюлманската политическа галактика”, събитията няма да изглеждат нито случайни, нито прости. Налице е своеобразно „преливане” и преформулиране на послания и предупредителни знаци, които обаче не изискват непременно силови и панически действия, а внимателно обмислен отговор с нова визия за националния, регионален и европейски мащаб на условията, при които днес се прави българската политика. Да го кажем кратко и ясно – голямата политика се прави с прочит и памет за събития, а не със спокойствието, че МВР и ДАНС ще решат с един замах казуси, които всъщност се нуждаят от мислене. А без прочит и памет как да се прочетат знаците в голямата ислямска политическа галактика?
Георги Коритаров
ДОКОГА ЩЕ ПРАВИМ „РАВНИС ПО ТЪПОТАТА?
Кандидатурата на Турция за пълноправно членство в Европейския съюз ще бъде сред главните приоритети на испанското председателство, което започва от първи януари следващата година. Новината дойде след среща между турския външен министър Ахмет Давутоглу и колегата му Михел Анхел Моратинос в рамките на участието им в сесията на Общото събрание на ООН. „Новина” не е съвсем точно определение, защото ако се проследят външнополитическите сигнали на Мадрид от няколко години насам, сближаването между двете държави и извеждането на турското пълноправно членство в ЕС са отдавна тенденция във външната политика на Испания, а не са продукт на случайна конюнктура.
И така – само след няколко месеца темата за допускането на близо седемдесет милиона мюсюлмани в общото европейско пространство под флага на ЕС ще стане повод за разгорещени и конкретни дискусии. Очевидно е дошло времето картите да се свалят на масата, маските на дипломатическо лицемерие да бъдат скъсани и една по една страните от Евросъюза да излязат с открита позиция подкрепят ли, или не присъединяването на държава като Турция към тяхното общо икономическо, политическо и цивилизационно пространство.
България – за кой ли път – пак е в „небрано лозе”. Парадоксално е, но ако се върнем към изборите за Европейски парламент преди няколко месеца, единствената партия с актуална платформа по въпроса за турско членство в ЕС беше Атака. При това – с негативна позиция. „Не” на Турция в Европа”! Спомнете си, когато казусът е бил подлаган на предизборни дебати, как се държеше Румяна Желева. Тогава нейната оценка бе, че това няма да бъде приоритет за Брюксел поне в рамките на мандата на новоизбрания Европейски парламент, а с изтъкването на неактуалност на темата се спестяваше и отговор по същество за политическата позиция на ГЕРБ.
Ето, че сега тази партия е на власт, в момента Желева е външен министър, а се подготвя да стане и следващият български еврокомисар. Какво ще бъде официалното становище на София след три месеца, когато ще започне мандата на испанското председателство? За да има изобщо такова, първо трябва обществото и политическите партии у нас да се опитат да консолидират някакво общо разбиране. Реакциите към появата на Мюсюлман-демократичния съюз, доколкото могат да бъдат симптоматични за манталитет и нагласи сред политическия елит към политически формати на ислямско присъствие подсказват, че неизбежната дискусия за Турция никак няма да бъде лека. Не само това – ето един пример за конкретна тема, която може или да разпадне парламентарното мнозинство, или да конфронтира остро София и Анкара. Призивите първо да се мисли, а после да се говори, не са нито проява на надменност, нито ирония, а една необходимост наистина България да започне да прави европейска политика.
Някой горе, по върховете, трябва да разбере – етническата стабилност на страната ни все повече ще се превръща в пряка функция на адекватно изповядвани демократични европейски ценности, на модерна външна политика и на прозорливост. Представете си, че когато лидерът на ДПС Доган предвиждаше, че правителство на ГЕРБ ще оцелее около година, е имал точно това предвид – блокаж и невъзможност да се изработи позиция за Турция и ЕС, а оттам и разпадане на управлението.
За страна като България, която продължава с емоционален прочит на историята си и непрекъснато изцежда спомени за страхове, за да прави популистка политика, темата за турско членство в ЕС е много по-болезнена, отколкото беше дискусията за българско членство в НАТО преди години. И как изглежда появата на Мюсюлман-демократичния съюз на фона на заявените приоритети на испанското председателство на ЕС? Появи се като сонда за политическа зрелост, а всички направиха „равнис по тъпотата”.
Георги Коритаров
СДС ПРЕДЛОЖИ НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА ЗА ЕВРОКОМИСАР
От СДС предлагаме Надежда Михайлова за еврокомисар. Това заяви председателят на партията Мартин Димитров, след заседание на Националния изпълнителен съвет на СДС. Тя е дялан камък и може да се занимава с много неща, каза още лидерът на СДС .
Председателят на СДС обяви, че няма проведени разговори по въпроса и обясни, че когато се определя еврокомисар е хубаво да бъде в условията на конкуренция. „Хубаво е да има няколко качествени имена, измежду които да се избере най-добрият“, каза още Димитров.
Лидерът на сините обясни, че Надежда Михайлова е била зам.-председател на ЕНП, има и много контакти. Според него, СДС слага кандидатурата на масата и очаква да се проведе дебат.
„Трябва да се види кой е най-добрият ресор за България и кой е най-подходящият човек за дадения ресор. Една сериозна държава трябва да има няколко кандидатури за еврокомисар“, беше категоричен Мартин Димитров.
Той заяви, че утре Надежда Михайлова има среща с Мартенс и ще бъде обсъден и въпросът за българския еврокомисар.
Източник: СДС
ПО ИВО ИНДЖЕВ
Колко кръгла е трапезата за АЕЦ „Белене“?
Колко кръгла е кръглата маса, на която вече толкова години се дискутира руският проект АЕЦ „Белене”? Още една се завъртя в София – този път в НС. И както заяви в аванс премиерът Борисов, намираме се на изходната точка отново.
Сюжетът с кръглата маса навява аналогии с „рицарите на кръглата маса” и крал Артур. Че някой е крал в нашата версия и че на вересия са похарчени държавни стотици милиони, които ни заробват да похарчим още, е сред малкото известни величини на това въртене в кръг.
Кръглата маса символизира равнопоставеност. Така ли е обаче?
България може да предостави територия и евентуално работна ръка, предимно в построяването на централата. Но не разполага с „кадри”, които да управляват такова съоръжение. Предстои те, със стотици, тепърва да бъдат създавани в Русия. А оттам пък ще пристигнат най-важните, самите руски кадри. Със стотици.
България няма свои реактори. Предлага ни ги Русия, която не е успяла да продаде нито един на държава от ЕС, но е намерила в лицето на България слабото място за такъв пробив.
България не разполага с ядрено гориво. Предстои да бъде внасяно. От Русия.
България не разполага с възможности да решава проблема с отработеното гориво. Предстои да ни го решава Русия.
България няма пари за осъществяването на проекта. Русия вече ги предложи- ако трябва ще ги даде до последната рубла. Но на всяка цена иска обектът й да заработи. Централа ли си купува Русия, или направо централната част на Балканския полуостров?
България не разполага с други сигурни партньори в лицето на съюзниците от Европейския съюз ( някои, като германският концерн РВЕ, ту се съгласяват да партнират, ту пък пращат сигнали за отказ). Само бившият Съветски съюз напира в стил „всичко за фронта, всичко за победата” без да жали усилия и ресурси. Толкова им е важно!
България няма дори гарантиран пазар за евентуално произведената електроенергия ( министър Трайков категорично твърди, че за вътрешния ни пазар няма нужда от подобни нови мощности) . И нея ли ще изкупи Русия? Като във вица за обещанията на партийния функционер да направи деца на селяните, след като вече им е обещал детска градина, а си нямат дечица.
Това съотношение на силите прилича ли ви на равнопоставеност? На мен масата ми се вижда триъгълна и в най-тесния ъгъл сме притиснати ние. Това не е хипотеза, нито хипотенуза, а е абсурдно видно за всички, които се правят, че преговарят по „икономическите параметри”. Ясно е като „квадратурата” на кръглата маса. Защото, извън темата за взетите комисионни и личните облаги, на тази кръгла трапеза не става дума толкова за икономика, колкото за превземането на България от чужди на страната и нейните съюзнически ангажименти интереси.
Въпросът е геостратегически и може да бъде решен само с политически средства ( иначе какво пречи да вземем руските пари и да викаме „ура”?!).
Единственият коз на България е наличието на политическа воля да го реши. Ако желае.
Бракониери от всички страни-награждавайте се!
Бившият началник на полицията в Пирдоп Иван Бочуков и бизнесменът Турхан Исса Карачобан са арестувани по време на бракониерски лов в района на село Каменица при съвместна операция на МВР и горската стража, съобщи БНР. Двамата са ловували през нощта на бойни фарове.
Колко ли години ще трябва да почакаме, за да научим новината, че президентът е ( поне) разследван за бракониерство, осъществено в компанията на много свидетели на 7 ноември 2008 г., когато е застрелял в Узбекистан защитен от червената книга рядък вид козел архар?
Когато за убийството на архара се разчу, благодарение на руски дисидентски електронен сайт, бившата дисидентка Велислава Дърева ( иначе поклонничка на руското, но правилното) защити с публицистичен плам в централния ни печат своя президент, подигравайки се на неговите критици.
Днес същият я награди с орден Кирил и Методий втора степен „за големи заслуги към българската култура”, както се казва в указа му..
Ето така върви раздаването у нас- президентът раздава ордени на своите подгласници, а законът раздава справедливост на ниво началник на полицията в малко градче. Бивш, при това.
Ленин се крие, но е тук
от Иво Инджев ⋅
Ако имах спонсор, гърне с пари и изобщо – бюджет, щях да обявя конкурс с интригуващия въпрос: къде в София може да се види огромно пано с лика на чичко Ленин, който дружелюбно маха на желаещите да му се порадват. След което щях да дам награда на наблюдателните. Но нямам нито спонсор, нито гърне с жълтици. Тогава ще ви споделя тайната безплатно ( а какво шоу можеше да стане, а?!).
Като казвам, че паното е огромно, не преувеличавам. Физиономията на Ленин, тази еманация на комунизма, бащински се усмихва под нахлупения си каскет на централен столичен булевард от фасадата на училищна сграда. На око паното е няколко метра, на няколко метра. Но трудно ще го забележите.
Става дума за руското училище на булевард „Свети Наум” ( бившия „Трайчо Косов” – каква ирония за осведомените…) в квартал „ Лозенец” в София.
На английски на това му се казва „ statement”. Буквално означава „заявление”, „декларация”, но в широкия смисъл на думата се разбира като „позиция” – деклариране на позиция. Идва ми на ум свободен превод на руски, но не е много цензурен, ще ви го спестя…
Обект на моето внимание, което предоставям и на вашето, е нещо много миролюбиво: всепобеждаващата идиотщините ни природа.
Причината всички вие, които сте минавали или пътували по този булевард, да не сте забелязали добродушния кръволок да ви маха със ( сифилистичната си, каквато е истината за него в последните му години) ръчичка, е майката (ни) природа. Тя се е погрижила една елхичка, посадена някога от ленинолюбиви другари в двора на тогавашното съветско училище ( днешно руско, с изучаване на балет), да се превърне в смокиново листо, което прикрива колониалната ни история.
Днес елхичката е голямо дърво. Закрива почти изцяло паното с лика на Ленин. Папагалски, често направо тъпоумно повтаряната фраза на Достоевски за спасяването на света с помощта на красотата, изненадващо получава своето потвърждение.
Достоевски срещу Ленин? Два свята, единият е излишен? Не. Съжителстват, макар и незабележимо за желаещите да не пожелаят да видят истината. Поне в София е така.
А най-забележителното е, че на видимата част на сградата, на която всеки може да се наслади при автомобилните задръствания, пише с огромни букви „Пусть всегда будет солнце”. Докато от сенчестата зад елхата наднича лукаво Владимир Илич!
Това е метафората на днешна България!
ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ
Германското правителство ще бъде формирано до 9 ноември
Новото федерално правителство ще бъде съставено до шест седмици. Федералният канцлер Ангела Меркел заяви, че иска да поздрави държавните и правителствени ръководители на 9 ноември, 20-та годишнина от падането на Берлинската стена, със сформирано правителство. Началото на коалиционните преговори е предвидено за идната седмица, но Ангела Меркел вече проведе разговор на четири очи с Гидо Вестервеле, председател на Партията на свободните демократи. Ангела Меркел отново потвърди намеренията си при управлението заедно с либералите да се спазва социалния баланс. Освен това тя обеща, че новото правителство няма да застрашава стабилизиращата се конюнктура с нови мерки за икономии.
Шест аргументи "за"
Нова коалиция - нов късмет
Избирателите решиха. В бъдеще Германия ще бъде управлявана от коалиция между двете християнски партии ХДС/ХСС и свободните демократи. И това е добре за страната, поне по шест причини, твърди в коментара си Марко Волмар.
Първо: Новата правителствена коалиция ще трябва да постави нови акценти. Ангела Меркел и Гидо Вестервеле ще трябва да покажат, че техните рецепти за решаване на проблемите са правилните. Става дума за преодоляване на последиците от стопанската криза, намаляване на безработицата, борба срещу климатичните промени, енергийна сигурност и не на последно място за запазване на социалния мир в страната. И двамата направиха ясни обещания по време на предизборната кампания: намаляване на данъците, гъвкаво боравене с дълговете. Останалото би трябвало да може да се финансира чрез икономически растеж. Времето на декларациите за намерения отмина. И това е добре за Германия.
По-малко модерация, повече лидерство
Второ: Ангела Меркел ще трябва да поеме по-офанзивно своята роля на правителствен ръководител. В следващите четири години от нея се очакват ясни изявления. Мотото гласи: По-малко модерация, повече лидерство. Тя ще предлага нови теми и дискусии. И това е добре.
Новите партньори
Трето: С либералите в правителството хората в страната ще се радват на повече лична отговорност. Като тук не се има предвид въвеждането на радикален неолиберализъм. Не. Никой няма да посяга на основите на социалната пазарна икономика. Но всекиму ще бъде предоставена повече отговорност да поеме съдбата в свои ръце, съобразно възможностите си. И това е добре за Германия.
Четвърто: Демокрацията ще бъде заздравена. След четири години на Голяма коалиция и една опозиция, която никой не вземаше на сериозно, атмосферата в германския парламент отново ще стане гореща. Правителството ще трябва да се настрои за по-силен насрещен вятър. Отминаха времената, когато мнозинството на консервативния съюз и социалдемократите приемаше законите без никаква опозиционна съпротива.
Наказания и подаръци
Пето: Социалдемократите получават така необходимото им време, за да могат като опозиция да регенерират, или както се изрази основният кандидат на Лявата партия Грегор Гизи - "да се ресоциалдемократизират". Германия е заслужила, и то не само по исторически причини, силна социалдемокрация. През изминалите четири години Социалдемократическата партия загуби доста от своя социален профил. Избирателите наказаха това й поведение и дариха с неочаквания си вот новата Лява партия.
И шесто: Хората, които се отправиха към урните също спечелиха. Те критично ще следят дали ще бъдат спазени предизборните обещания и дали ще бъдат превърнати в реални закони. Ако гражданите усетят, че това няма да стане, още на следващите избори за местни парламенти ще накажат управляващите и най-късно след четири години ще си изберат ново правителство. Така поне го предвижда демокрацията и това също е добре за Германия.
Автор: М. Волмар, К. Цанев/Редактор: Д. Попова-Витцел
Голдстоун: Чувството за безнаказаност спъва мира в Близкия Изток
Липсата на отговорност за военните престъпления в Близкия изток достигна "критична точка", което подкопава всякакви надежди за мир в региона, заяви докладчикът на ООН за човешките права съдия Ричард Голдстоун. Голдстоун, който е бивш прокурор от ООН за военните престъпления, оглави разследването на конфликта в ивицата Газа. Южноафриканският съдия призова израелските власти и ръководството на Хамас да проведат открито и достоверно разследване на зверствата по време на войната в Газа през декември 2008 и януари 2009 г. "Поведението на безнаказаност в региона съществува прекалено дълго", каза Голдстоун пред Съвета на ООН по правата на човека, който заседава в Женева.
Иран призова световните сили да не повтарят стари грешки
Ирански депутати предупредиха днес световните сили да не повтарят минали грешки на започващите тази седмица нови преговори по иранската атомна програма в Женева. С това те намекнаха, че е възможно сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия да бъде ревизирано. Същевременно върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви, че световните сили ще търсят гаранции от Иран, че ядрената му програма е с мирни цели, но изказа мнение, че това едва ли ще бъде лесна задача.
Рогозин: влизането на Украйна и Грузия в НАТО не е изгодно
Присъединяването на Грузия към НАТО е "равносилно на падането на комета върху Земята", каза постоянният представител на Русия в алианса Дмитрий Рогозин. По думите на Рогозин от гледна точка на НАТО присъединяването на Украйна и Грузия засега не е изгодно. "Напоследък НАТО се разширяваше за сметка на страни с млада, бурно развиваща се демокрация, които имат свои проблеми, и всички спорове в тези страни се пренесоха в НАТО", каза Рогозин в Москва. По неговите думи потенциалът на напрежението в алианса значително се е повишил.
За "редовата" справедливост
Време е Темида да прогледне
Когато върховенството на закона отсъства от обществения хоризонт, представите за добро и зло се размиват и гражданите заживяват в своеобразна морална шизофрения, пише в анализа си Мирела Иванова. Ето аргументите й:
Полицаите отново се събраха на протест заради Чората. Темида е сляпа, вижда само парите, смятат униформените. Из втора страница на в. “Новинар”
От онези среди на БСП, чийто говорител се явява Младен Червеняков, изплува тезата, “че съществува реална опасност от превръщането на държавата в полицейска”. На този фон се проведе поредният полицейски митинг пред църквата “Света Неделя” в София, обединен от разумните изисквания за повече правила и модерно оборудване в системата на МВР, както и за по-сериозна защита и по-голяма сигурност на полицаите при изпълнение на служебните им задължения. В основата на протеста обаче, нека не забравяме, е вграден казусът с тежките присъди над благоевградските полицаи за смъртта на Чората.
На хората им писна
Тягата към ред
Смъртта на Чората, знакова фигура на престъпния свят в Благоевград, абсолютно пряко кореспондира със смъртта на Голямата Рижа, знакова фигура на същия този свят в Бургас, който бе застрелян преди десетина дни от бивш полицай при самоотбрана.
Бургаската общественост и гражданите не просто вече са събрали над 3 000 подписа в защита на арестувания бивш полицай, но и надвиват страховете си и публично се изказват в негова защита, а по моему - всъщност и в своя, признавайки по този начин, че не разчитат на друго, освен на собствените си сили и средства в борбата срещу престъпността. От целия заплетен възел става ясно, че всички по веригата “редови полицаи - редови граждани” сме затънали в несигурност и недоверие, оставаме си беззащитни и незащитени и тягата ни към ред и овладяване на престъпността не е порив към въвеждането на полицейщина, не е привиждане и копнеж по твърда ръка.
Ключово в случая е определението “редови”, което може да означава както средностатистически, така и нормални, но също и почтени граждани – тъкмо на наш гръб и за наша сметка са безнаказаността на бандитите и бездействието на държавата.
Законът - майка за едни и мащеха за други
Във всяко по-малко и по-голямо селище властва местен разбойник, често допълнително овластен и от политически чадър - той следва икономическия си интерес без оглед на законите, и затова всички живеем с убеждението, че законите са на негова страна. Това ни вкарва в особен вид морална шизофения и напълно подрива и традиционно хлабавия ни респект към институциите и тяхното значение в градежа на едно стабилно общество.
На недосегаемостта трябва да се сложи край
Та мисълта ми е следната - опозицията в лицето на БСП да залегне най-вече на социалдемократични и леви политики, когато опонира на правителството, и да го подкрепи в борбата срещу престъпността, защото от всички протести и подписки личи, че на редовите граждани, все едно дали произвеждат грозде или зеленчуци или са машинисти, полицаи, учители, пенсионери, съвсем им е паднало пердето и не се знае до какви саморазправи може да се стигне.
Почти двайсет години се попиляха в пленуми, политически ешмедемета или разлюспвания, словоблудство и законови говорилни, додето престъпността си организираше една яко укрепена държава в държавата, заселена от прекупвачи, сводници, наркопласьори, многофункционални мутри и недосегаеми олигарси. Та сега е крайно време и Темида, и БСП-функционерите, и МВР-служителите да прогледнат…
Автор: Мирела Иванова/Редактор: Александър Андреев
Демонстрация на мускули и... ракети
Игра с огъня
Иран демонстрира военна сила. От Техеран беше съобщено за две успешни изпитания на ракети с обсег до 2 500 километра. Това означава, че снарядите биха могли да достигнат Израел или военни бази на САЩ в Персийския залив.
Иран поддържа курса на конфронтация. Само дни след признанието, че има и второ съоръжение за обогатяване на уран, военните в страната проведоха ракетни изпитания. Шахаб-3 е усъвършенствана версия на наличните в Иран ракети със среден обсег на действие. Тези изпитания бяха предварително обявени и следователно не са непременно свързани с атомната програма. И все пак има поводи за загриженост.
Поредният ракетен тест, поредното предизвикателство
Как да се реагира на заплахата?
Двойната игра на Иран - навън да демонстрира готовност за преговори, а същевременно неотлъчно да работи по атомната програма и в ракетната област - не е нова. Мотото гласи: Само ако светът ни взема на сериозно като военна сила, ще е готов на отстъпки в преговорите. Иран се стреми да легитимира своята атомна програма, която, както твърди, имала единствено мирно предназначение.
Паралелно с това Иран се въоръжава, така че да е в състояние да извърши ответен удар срещу Израел или американски военни бази в случай на нападение срещу атомните съоръжения в Натанз или Гом. Според руски данни Иран усилено работи за създаването на ракета с голям обсег на действие, която да прелита до 5 000 километра. Ако това му се удаде, европейските цели също ще са възможен обект за прицел.
Въпросът е обаче как да се реагира на това въоръжаване и дали да се отправят заплахи за военен удар срещу Иран? Американският президент Обама добре познава тази дилема. Без единство сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност не могат да се прокарат никакви нови санкции срещу Иран. Без дипломатически натиск отвън обаче Техеран ще продължи необезпокоявано да провокира света и да усъвършенства атомната си програма. Очевидно е, че има нужда от фини дипломатически умения, които да сплотят Русия и Китай в обща стратегия спрямо Иран.
Правейки отстъпки пред Русия, Обама се надява на помощ в казуса "Иран"
Сдържаност, но и натиск
С отказа си да разположи елементи от противоракетния щит в Източна Европа Обама направи значителни отстъпки пред руснаците. В замяна на това те биха могли сега да му помогнат по отношение на Иран. Затова пък Китай още сега заобикаля режима на санкции като изпраща значителни доставки бензин, помагайки на Техеран да преодолее едно от слабите си места в момента - а именно недостига на производствени мощности на рафинериите.
През следващите дни се подновяват преговорите с Иран в Женева. Международната общност трябва да прояви сдържаност и да не реагира свръхчувствително на иранските демонстрации на сила. В същото време обаче е нужно да се запази натискът срещу Техеран. Всяко по-нататъшно увеличаване на ескалацията за момента би било контрапродуктивно.
Автор: Д. Шешкевиц, Б. Узунова/Редактор: Е. Лилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар