Трите прасенца разказана по цигански - да се посмеете и развеселите!Живяло трима малък прасе. И са казват Грух-грух, Груф-груф и Грую. И тримата бил пидирас. И прес целата свободен време са занимава само с една работа. Да са...такова. Ф розавото гъз. Кога един с друг, кога с кой падне. Живяло също и една бандит, казва са Вълк. Сафсем нормално темерут, като сички, - пие ракия, пуши сичко и мразело пидиразете сас страшно сила. Една път не му стига ракията, нема пари и става в ного хуевато настроение. И му дойде на акъл, че сичкото неприятнос идва от пидерасето, и така са ядосва, че тръгна да си го искарва на тримата свинска педерас. Такааа. Първата прасе, Грух-грух, било пидирас идейно, дава само по любоф, демек. Затва била бедно и живял на едностаен колиба, без климатик. И идва, начи Вълк, и думка на колибата. И прасето вика: "Кой тва?" И вълка вика: " Отварай вратата, пидерас домуз, аз съм, Вълка бе, додех да та прибия и да ти спраскам розовата гъз." И прсето трепере и реди: " Ама соске ше ми прайш така на мен,бе, аз ко сам ти напраил?" А оня вика:"Аре отварай, не са обясняваш, пидерас миризлиф!" И така яко удри вратата, че свинското разбрал, че оше една път като удари и......вътре. И сега терикат - фаща едно "Плейбой" и го фърлил на колидора. И вълк пак удря, вратата са скъртил и тоа влиза, ама са заглежда малко на списанието и в тва време педирастическото свиня - аре въс. Збягва при второто пидеразин. И вълк още повечи са ядосва, щот преебано, и бега при фтория прасе. Груф-груф била също педерлиф, ама малко тайно така. Не са показвал ного, че му обърнат табелата. Даже на работа ходил, никой не подозира, и началник малко станал, затва по-хубав къща имало. По-здраф. И вече като идва вълк - вътре две педерас. Трепери. " Кой там?" А вълк рита на вратата и вика: "Уй голям! Вълка съм бе, педерустери, да тваряте тва врата, чи ненам. Ше ви скъсвам сичката дупки!" А те: "Нема никав да скъсваш, щот нема отворим.
АВТОРЪТ: Ние искаме една силна и независима България. Икономически мощна и стабилна. Красива и чиста. Без престъпници и с работа за всички.
ПО КОРИТАРОВ
ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ И РАЗОРЪЖАВАНЕ
Подобно на повечето леви, Барак Обама и съветниците му вярват, че ядрените оръжия сами по себе си представляват заплаха за мира и стабилността, и че един свят без ядрени оръжия ще бъде по-безопасен, пише Weekly Standard. Тази позиция, според автора на статията Стюарт Кьол, е примитивна и наивна. „Причината за търканията в международната общност не е ядреното оръжие, а страните, които ги притежават. Никой не му пука за това какви ядрени оръжия има във Франция и Великобритания, като дори ядрения арсенал на Израел не е особено тревожен за международната общност, с изключение на тези страни, които имат враждебни намерения към Израел. В този случай ядрените оръжия в ръцете на страни като Русия, Китай, Северна Корея и Иран (и в по-малка степен- Пакистан) предизвикват тревога не само сред своите съседи, но и в цял свят поради агресивната им външна политика „- смята авторът. В някои ситуации, ядреното оръжие дори може да служи като стабилизиращ сила, продължава авторът Кьол. По-специално, възпиращият ядрен потенциал помогна да се поддържа мира между САЩ и Съветския съюз от 1949 до края на Студената война. С оглед на превъзходството на СССР в конвенционалните оръжия, най-вероятно, при липса на ядрения чадър на САЩ, в някой момент на Студената война между НАТО и Варшавския договор би могла да се предизвика война с конвенционални оръжия, се казва в статията.
Ако Обама реализира мечтата си за свят без ядрени оръжия, то почти сигурно ще трябва да се справи с огромния ръст на нестабилност и активизирането на големи конфликти по целия свят. Въпреки това, пълно ядрено разоръжаване, за щастие, не е възможно в краткосрочен план, казва авторът.
Но ако Обама се застъпва в полза на рязко намаление на американските ядрени оръжия, само това само ще бъде достатъчно за да предизвика значително нарастване на нестабилността, която би могла да доведе дори до ядрена война. Причините се намират в естеството на ядреното възпиране.
По време на Студената война много зададоха въпроса защо са им на САЩ 100 хиляди единици ядрени оръжия. Сигурно няколко хиляди биха били недостатъчни за да победят всеки потенциален враг? Разбира се, за да се нанесе ответен удар ще са достатъчни няколко хиляди, казва авторът, но на Съединените щати са има трябвали няколко пъти повече, на първо място да се гарантира надеждността на оръжието, на второ- за да се гарантира, че след първата атака на врага ще оцелее достатъчно арсенал, и на трето- оръжието е необходимо за да не може технологичният пробив на противника да го неутрализира.
„С други думи, драстичното намаляване на стратегическите оръжия САЩ ще отвори кутията на Пандора, и изглежда администрацията на Обама има много бегла представа за това какво се намира в нея. Изявленията за ядреното разоръжаване е победа за безсмислената сантименталност над сериозния стратегически анализ“ – заключава авторът.
Източник: The Weekly Standard
ПО ИВО ИНДЖЕВ
Бойко си няма медии, но медиите се имат с Бойко
Съгласен съм с казаното днес от Бойко Борисов, че ГЕРБ е единствената партия, която си няма радио, телевизия или вестник. Но е така, защото просто няма нужда.
Надявам се, че и вие ще се съгласите, че медиите си имат Бойко Борисов. Защото се имат с него отдавна- единственият, който още като опозиция имаше тази привилегия. А онези, като медиите от „ империята” на Ирен Кръстева, които си позволяваха да го атакуват, сега му се умилкват.
Повечето от останалите предвидливо направиха това по-рано.
Има ли гащи фасадната ни демокрация?
Положението напоследък толкова се е подобрило в България, че вече никой не говори за фасадната ни демокрация. Като един злостен клеветник, който гледа само да окепази въпросното положение с разни негативизми, реших да подложа на проверка самата същност на фасадната демокрация в България.
Избрах за целта булевард „България”. Не, не „Булевард България”, вечерния блок на RE : TV, където водещият Иван Бедров си позволява разни волности и не вика „ура” в хор с доста други блокове, включително жилищни. А именно булевард „България”. Същият, по който минава т.н. правителствено трасе на път към вилите на недосегаемите ни управници.
Уж недосегаеми, ама…Знае ли човек. Предполага се, че на правителственото трасе не могат да се случат преднамерено лоши неща, защото се наблюдава от камери. Това обаче не спаси бизнесмена Емил Кюлев.
Убиха го посред бял ден в колата му именно там на 26 октомври 2005 г. Прозвуча като стрелба срещу сигурността на самата държава – щом и там може, какво остава за неохраняваните трасета, през които на зигзаг притичваме ние простосмъртните. Президентът Г.Първанов тогава светкавично се произнесе по характера на убийството и най-вече по чистотата на бизнеса на покойника, с което прекъсна в зародиш всякакви опити да се мисли каквото и да било друго по въпроса в държавата.
Пътувам по най – наблюдаваното трасе с леко притеснение ( и на мен ми е мил животът), но скоро напрежението ми се изпарява ( като едни 400 милиона евро по проекта АЕЦ „Белене”, за което съобщи вицепремиерът Дянков). Нещо привлича погледът ми като мила, позната навред родна картинка. Какво виждам на фасадата на „България” ? Гащи! Висят прани гащи.
Да висиш като „прани гащи” е традиционно занимание тук, към което привикваме методично от бебета. Приучват ни както индианците подготвят своите деца да издържат на болка ( поне според романите на Карл Май). Имаме си и специална дума за повсеместните тренировъчни лагери за привикване към търпеливост. Казват се „чакални”. Както пееше един мой приятел още по времето, когато не очаквахме че комунизмът ще се срути и видоизмени : „ в чакалнята шумна се лутам от месеци и знам новините от вчерашни вестници”…
Седейки в подвижната чакалня, която в София наричаме също „трамвай”, оглеждам фасадите с гащите и си философствам наум. С гащи ли е, или е без гащи нашата фасадна демокрация? Поне на булевард „България” е с гащи. Убедете се сами. За другаде не се наемам да твърдя.
Репортери без надница
от Иво Инджев
Носи се слух, че в България има свобода на словото. Този път няма да го разпространявам, че да не ме погнат и от последното ми журналистическо убежище- като нищо някой мастит бизнесмен ще си купи интернет и край с моето неетично поведение.
Обаче има и други слухове. Не мога да устоя на изкушението да не ги разпространя. Стават все по-упорити.
Говори се, че свободните журналисти ставали все повече. Прогрес! В смисъл, че освобождават журналисти на тумби и те отиват на т.н. борса на труда. Което означава – никъде. Защото борса на труда за журналисти у нас няма.
Има търг за роби с журналистически опит- предимно горчив. Особеното му е, че роботърговците не наддават за най-мускулестите, а търсят по-хилавички, готови на всичко и на всякаква цена. Преглеждат ум устата, за да се уверят, че могат да си я държат затворена. Гледат не за здрави зъби, а точно обратното – дали нямат. Ако нямат, стават. Колкото по-малко, толкова по добре.
Ако тези слухове са верни, призовавам робите да се замислят. То бива, бива свобода, ама чак пък толкова- не ви ли писна? Къде ли е границата на репортерите („Репортери без граница” казват, че у нас тя е смъкната под санитарния минимум за една демокрация).
У нас на „репортерите” просто им взимат надницата и те стават репортери без надница. И което е най-удивителното, това не тревожи никого, освен тях и техните близки.
Май слуховете за свободата на словото ще се окажат лъжливи. Добре, че не ги разпространих!
ПО РАЗКРИТИЯ
Приказката за плебея Яне и „царе, папи, патриарси”, молещи милост от „светиня” му
Яне е магьосник. Има си и невидимо за другите летящо килимче с всичките му вълшебни атрибути, рее се свободно като птица в простора над прокълнатото царство господарство и вижда всичко. И това, което никой друг не може. Той е простосмъртен и плебей, но по прищявката на висша сила е превърнат в патриций. Отредена му е мисия велика и неподвластна никому другиму. Да въведе ред, законност и справедливост в страната Вулгария.
Едно от магическите му превъплъщения е на управител на комисия при сената на господарството, която да разследва големи вредителства от страна на цар чужденец и сестра му – принцеса, господар на друг заговорнически етнос, който се облагодетелствал със сараи за чудо и приказ, митрополити на богати манастири, присвоили правото да печелят несметни богатства от именията на светата обител и всякакви други високопоставени особи, останали или вече свалени, но действащи по времето на царе и управници от наскоро минало време, незаконно самопровъзгласили се за сайбии на държавицата.
В съвременен вариант тази приказна история звучи подобно. В страна, в която корупцията и войната на интереси е като „океан”, смело и почти безпроблемно, със завидна лекота се започва война с олигарси от местно и държавно естество, за които вездесъщият национален герой Яне има сведения, каквито само свръхспособни хора знаят и могат да разкрият. И само защото е така, той става шеф на парламентарна комисия, която вече официално е оторизирана да събира сигнали за крупни далавери, които да проверява и да предоставя в смлян вид на претрупаната прокуратура, а и да продължава да контролира съдбата на заведените дела. Толкова е хубаво, че чак звучи като откъс от фантастична приказка.
Сътрудничката на шефа на комисията „Антикорупция” застрахова дейността й с думите:
„Комисията по корупцията не е трибунал, това е част от парламентарния контрол върху всички останали власти. Работата й е да направи сигналите публични, да ги предостави на правозащитните органи в такъв вид, че да не могат да бъдат скатани. Един месец, след като възложим проверка по даден случай, ние продължаваме да упражняваме контрол с писма. Ако нямаме отговор, можем да отидем и лично да проверим защо се бавят преписките, да сезираме Висшия съдебен съвет и Инспектората.”
Двамата – Яне и г-жа Николова, мотивират работата си така:
„Когато говорим за свободен пазар, трябва да кажем, че в България той не действа, защото действат монополите.”
„Конфликтът на интереси е океан във всички сфери – и в местното, и в държавното управление”, казва Янев. На въпроса дали му е оказван натиск, за да скрие някой сигнал или да престане с изказванията по определена тема, лидерът на РЗС отговаря:
„Всеки ден и по всякакви начини”.
Не влиза в подробности, но допълва:
„Докато съм председател на комисията, ще се работи праволинейно.”
Благодарение на изнесеното по въпроса във вестник „24часа” и регулярните ни наблюдения върху актуалните събития в страната ни, както и на находчивите вметки от страна на будни блогъри, споделихме гореизложеното. Всеки може да го възприема така, както му е угодно. А иначе ние не бяхме там, не ядохме и не пихме, не се веселихме и изобщо само сме чували за такива приказни истории.
Предпочитаме да се разведем, вместо да бъдем отстранени от работа заради конфликт на интереси. Законът разбива семейства!
По време на „славното” откъм гафове управление на миналото правителство, тогавашният министър на пътищата Веселин Георгиев е уредил двамата си братя с мащабни държавни поръчки, въпреки че и в двата случая те предлагали услугите си за доста по-висока цена. В отговор на това, правителството гласувало и приело закон против шуробаджанащината. Законът забранява назначаването на близки роднини или възлагане на поръчки на приближени фирми в държавната администрация. Покрай проверките, съпровождали приемането на закона , са констатирани много случаи на нарушения от този тип, така че това на пръв поглед е един от малкото гласувани досега закони, които носят полза.При втори поглед се оказва, че това е било едностранно решение на далеч по-сложен проблем. Защото точно поради този закон много български семейства са изправени пред дилемата на това да запазят брака с цената на работата си или пък да пожертват семейния си живот, само и само да не се окажат безработни.
Пример за тежкия избор е директорът на Врачанския драматично-куклен театър Анастас Попдимитров, който се развежда в момента със съпругата си. Съпругата му е помощник-режисьор и спада към техническия персонал на театъра. „Какъв конфликт на интереси мога да имам с нея? „ – недоволства Попдимитров. Двамата са се запознали преди повече от 20 години, именно в театъра, който за тях е начин на живот, религия. Досега нарушения в управлението на театъра не са открити и въпреки това семейство Попдимитрови е трябвало да се съобразят със закона и да се разведат – само и само да запазят заплатата си, работата си, призванието си.Също толкова тежко е и на колега на Попдимитров от Пазарджик – Владен Александров. Той избира да живее разделен със съпругата си, която се преместила да работи във Врачанския театър. Кметът на Пловдив Славчо Атанасов пък е трябвало да уволни жена си след изборите. Жена му е работела като икономист и е била истински професионалист, но въпреки това е трябвало да се раздели с работата си.Ето така един недотам догледан закон може да развали семейство – независимо дали с развод или принуждавайки хората да живеят разделени. Или разделяйки човек от работата , която наистина обича да върши. От своя страна, експертите твърдят , че конфликт на интереси се получава, когато началник назначи половинката си или друг роднина на работа. И може би, този закон щеше да работи по-добре, ако всеки случай беше разглеждан от комисия и България беше по-малко корумпирана. Защото в момента такъв закон прелива от пусто в празно с хората, които наистина злоупотребяват. В случай, че човек с позиции и власт иска да злоупотреби, той ще намери начин да го направи – с недотам «близки» фирми или през няколко нива в йерархията, или познати, на които да се върне услугата някой ден… Единствените, които истински страдат са обикновените хора. Тези, които не могат да си позволят палто за 63 хиляди лева, които не карат мерцедес с държавни пари и които са избрали да работят една работа и да живеят до човека до себе си.В истински трудна ситуация ще се изправят и общинските съветници в град Велико Търново – те трябва да вземат решение какво да правят със стотици декари гори близо до един от кварталите на града. Въпросът, който ще се дискутира е дали тези земи да се застроят или да се обявят като защитена територия. За хиляди българи обаче се оказва, че техният брак и живот не са защитена територия – след като може едно откровено престъпление да доведе до закон, който да ги кара да избират между двете. Все едно някой да ви накара да изберете между това да се храните или да пиете вода. Но само едното, при това – до края на живота. Понякога си мислим, че да си гражданин на България е тежко, а се оказва, че да работиш за България може да се окаже истинска житейска приказка. Или ако предпочитате - кошмар.
Говорителят на българското ФБР – журналистката Зоя Димитрова, става главен редактор на най-новия вестник „Галерия”
На 15 октомври излиза най-новият седмичник в България. Името му обяви журналистката Кристина Патрашкова в „Дискусионно студио” на Велизар Енчев от телевизия „Скат“.
Очевидно пиарът е поверен на широко известната журналистка Кристина Патрашкова. Според сайта афера.бг това е първият гаф, още преди излизането на вестника. Но така или иначе, понеже г-жа Зоя Димитрова избягва да афишира съвместния проект нейния и на Патрашкова, ще трябва да се придържаме към казваното от последната. А и на други източници, които например твърдят, че собствеността на изданието всъщност се свързва с Алексей Петров.
Макар официално Кристина Патрашкова да твърди, че парите за вестника били на двете журналистки, които теглили кредит. Сега виждали и смятали, че не било толкова скъпа инвестиция издаването на вестник. Патрашкова обяснява етимологията на названието „Галерия”. То трябвало да е алюзия за изкуство, а и за възможност тематичният обхват да е от Глория до премиера. Амбициозно звучи анонсът за ролята на новата медия. Тя трябвало да е алтернатива на медийния монопол на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Вече никого не зачудва факт като този, че оттам доскоро Патрашкова получаваше заплата. Но да продължим с ентусиазма на дъщерята на хирурга, оперирал простатата на Тато. Пак според нея идеята на създателите е да отразяват задкулисието в целия обществен живот. И понеже досега това правеше друг седмичник, Кристина съобразително добавя, че „Галерия” ще е копие на „Уикенд” от първите му години. Ще правят истинска журналистика. Но както винаги става, се намират вечни опозиционери, които подозират, че това ще е пазарна и поръчкова битка между бивши ортаци. Ставащото е медиен спектакъл, „изпускане на пара” от страна на „хора под прикритие”. Впечатлението ще е, че те ще рият оборите „вместо ръчичките на Бойко Борисов”. Изтича и още една предварителна информация, че в медията ще се труди уволненият от „Уикенд” Явор Дачков.
Държаната в полусянка засега главна редакторка Зоя Димитрова е като че ли по-интересна. Тя е завършила журналистика в София. До 1990 година е редактор на списание „Общество и право”. След това работи във вестник „168 часа”. От 1996 година е завеждащ отдел „Разследване” в същия вестник. Работила е и в „Монитор”. Автор е на документални филми: „Проектът Нева”, „Небето е наша цел”, „Като сън”, „Пътят на диамантите”. Признанието на таланта й достига апогея си, когато през 1994 година става репортер на годината. Признание е и длъжността й председател на Асоциацията на разследващите журналисти в България. Може би пък в качеството си на говорител на ДАНС тя е инициирала идеята за имего „Галерия”, не случайно съвпадащо с това на прословутото дело „Галерия”, датиращо от 18 август.
Журналистката неведнъж е изказвала мнение по него, тъй като е много сведуща. Тя е тази, която алармира преди време, че Татяна Дончева изнася класифицирана информация. Разкрива в свой материал, че агент Гоце е знаел много добре, че служи на ДС. Двамата са имали индиректен сблъсък по повод заявление от г-жа Димитрова за достъп до обществена информация до Президентството. Такъв й е отказан, тя се е жалвала, заведено е било дело, спечелено на първа инстанция и след това засекретено. Поводът е бил аферата „Петрол срещу храни”.
Останалото времето и списваният вестник ще ни покажат.
„Македонска енциклопедия” – Да, бе, да!
„Асимилацията на македонците в България напредва бързо заради близостта на двата езика.“, да, това гласи новата Македонска енциклопедия. Вчера, с остра протестна позиция, излезе Българската дипломатическа мисия в Скопие по повод съдържанието на новата двутомна македонска енциклопедия. В декларацията на посолството ясно ни се казва, че е не допустимо за страна, която претендира да стане част от ЕС и НАТО, да използва подобен тип архаична лексика и изрази от времето на Студената война. Според българските дипломати, подобен подход от страна на Македония не само противоречи на приетия в тези организации тон, но и допринася за говора на омразата.
Все пак, става въпрос за издание, което претендира да бъде научно, но явно отново е плод на политически и пропагандни цели. Декларацията набляга и на факта, че един съвместен и обективен прочит на общата история на двете държави би могъл да се случи единствено при строго научен анализ на историческите факти. „За съжаление текстовете, отнасящи се до България в споменатата енциклопедия, очевидно не са плод на такъв анализ“, категорична е декларацията.
Македонската енциклопедия е дело на един от създателите на македонизма – академик Блаже Ристовски. В предговора му пише, че не можело в енциклопедията да няма страници за културната и националната автономия на пиринския дял на Македония през 1947-1948 година. Не можело да не бъде споменато и за „съвременната македонска борба за национални и човешки права в Република България.“
След последвалата острата реакция от страна на България и Албания, както и критиките, които Македония понесе от САЩ и Великобритания, бе решено спорните в енциклопедията текстове да бъдат променени.
Бащата на контрацептивите. Кой е Франсиз Плейс?
Британският политик Франсиз Плейс, известен като бащата на контрацептивите, защото пръв в историята на човечеството ги пропагандира, е роден през 1771 г. Умира на преклонната 83-годишна възраст, като до края на живота си е убеден, че контрацептивите са средството, което ще ограничи раждаемостта и човечеството ще бъде спасено въпреки теорията на Томас Малтус.
ТОМАС МАЛТУС
През 1798 г. никому неизвестният английски пастор Томас Малтус публикува малка книжка, която ще направи революция в икономическите теории. Трудът „Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото” ще повлияе на стотици водещи икономисти през следващите два века и ще превърне Малтус във виден икономист и социолог.
Именно това учение на Малтус кара Франсиз Плейс да проповядва контрацептивите за ограничаване на раждаемостта. В труда си Томас Малтус твърди, че докато човечеството нараства в геометрична прогресия, то средствата за препитание (хранителните продукти) растат в аритметична прогресия, която има по-забавен темп.
Пример за геометрична прогресия и порядъкът: 1,2,4,8,16 и т.н., а за аритметична – 1,2,3,4,5 и т.н. Малтус твърди, че човечеството само трябва да ограничи раждаемостта си, защото скоро ще настане време, когато хранителните продукти няма да достигат. Тъй като религиозните му възгледи не позволяват да прокламира контрацептивите, с това се наема неомалтусианецът Франсиз Плейс. През 1822 г. той дори написва книга, в която контрацептивите се представят като необходими и полезни средства. За тогавашното развитие за контрацептиви минават разни отвари, промивки, шапчици от чревца и пр.
Два века оттогава контрацептивите са основно средство за намаляване на раждаемостта, а презервативите достигат масова употреба.
„Поразяващата уста“ Татяна Дончева сравни Станишев с мишка
Желязната лейди на българската политика Татяна Дончева заяви, че е готова да смени Сергей Станишев от лидерския пост в БСП. “Станишев е безпомощно момче, разберете! Неслучайно във всички вестници е нарисуван като мишка”, захапа го поразяващата уста. Дончева смята, че, за да излезе левицата от кризата е нужна пълна промяна във висшето ръководство на партията. „Аз мога да водя армия от хора, които желаят победата. Ако тези хора не желаят победата, а просто да си живеят на „Позитано“ 20 – нямам място там“, каза още Татяна Дончева. Името й бе спрягано дълго време за поста на Станишев, но тя опровергаваше всичко това. Бившата депутатка разкри, че БСП е била много зависима от интереси на спонсори и на олигарси, към които е поела ангажименти.
Според наши изключително достоверни източници Румен Петков също подготвя почвата, за да поеме лидерския пост на столетницата. В плевенския хотел „Ростов“, който е собственост на Васил Антонов(местен лидер на БСП), се провеждат всяка седмица тайни срещи между бившият вътрешен министър и хора от партията, които подготвят преврат.
ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ
Обама не изключва военен отговор на иранската ядрена заплаха
Във връзка с последното развитие на спора с Иран около неговата ядрена програма американският президент Барак Обама не изключи възможността от военен удар. Същевременно той предупреди иранското ръководство за рисковете от конфронтационния курс, който води, и увери, че лично той предпочита дипломатическото решение на конфликта. Френският президент Никола Саркози призова Техеран да допусне инспектори от МААЕ. На този фон иранският президент Махмуд Ахмадинеджад отхвърли като неоснователни обвиненията за тайна инсталация за обогатяване на уран и увери, че Иран не нарушава правилата на МААЕ.
Приключи срещата на върха на Г-20
В Питсбърг завърши срещата на върха на Г-20. В заключителната декларация лидерите на двайсетте най-големи и бързо развиващи се икономики в света записаха необходимостта от по-строга регулация на финансовите пазари. Банките трябва да бъдат по-добре подготвени за рискове и кризи, а премиите на банковите мениджъри ще бъдат ограничени. Всяка отделна страна трябва да разбаботи свои правила, които ще бъдат контролирани от наднационален орган. Страни с бързоразвиваща се икономика като Индия, Китай и Бразилия ще получат от 2011 година по-голяма роля в МВФ. Освен това най-малко 5 процента от дяловете във фонда ще бъдат прехвърлени на развиващите се държави.
На пресконференция след срещата нейният домакин американският президент Барак Обама заяви: "Спасихме световната икономика от ръба на пропастта и поставихме основата на нейното стабилизиране."
Друго от посланията на Обама е да продължи сътрудничесото между отделните страни, тъй като техните икономики са свързани една с друга. Доволна от резултатие, постигнати в Питсбърг е и германската канцлерка Ангела Меркел:
"След тежката предварителна работа можем да кажем, че срещата на върха в Питсбърг се превърна в успех."
Кьолер призова германците да гласуват на изборите за Бундестаг
Федералният президент на Германия Хорст КьоЛер призова германските граждани да участват в утрешните парламентарни избори. В статия за вестник Билд той посочва, че негласувалите ще останат без свое представителство в парламента. Същевременно той припомня, че в историята на човечеството много хора са умирали в стремежа си да извоюват свободно, тайно и равно избирателно право. Затова всеки, който упражни правото си на глас, подкрепя демокрацията, посочва Кьолер.
Продължават протестите в Хондурас
Отново хиляди привърженици на сваления от власт президент на Хондурас Мануел Селая протестираха снощи по улиците на столицата Тегусигалпа. Преди това той бе призовал за продължаване на съпротивата срещу временните управници, завзели властта чрез преврат. Междувременно СС на ООН осъди остро окупацията на бразилското посолство в хондураската столица, където след завръщането си в страната убежище намери сваленият от власт законен президент. Временното правителство прекъсна снабдяването с електричество и вода и спря телефонните връзки на сградата.
Европейският съюз връща своите посланици в Хондурас
Европейският съюз връща отново в Хондурас своите посланици, които бяха изтеглени от страната през юли.Това обаче не означава, че Общността признава тамошното временно правителство на Роберто Мичелети, заяви в Брюксел шведското председателство. Дипломатите от Германия, Франция, Испания и Италия, единствените държави от Евросъюза с посланици в Тегусигалпа, ще трябва да помагат на Хондурас да намери изход от кризата.
Най-малко души 16 жертви на самоубийствени атентати в Пакистан
При два самоубийствени атентата в северозападен Пакистан загинаха най-малко 16 души, а повече от 100 са ранени. При едното от нападенията атентатор-самоубиец е взривил кола-бомба пред полицейски пост в град Бану. Друга колба-бомба е избухнала в град Пешавар. Отговорност за атентатите поеха радикалните талибани.
Русия потвърди, че няма да разполага ракети в областта Калининград
Руският президент Дмитрий Медведев потвърди, че Москва се е откалаза от плановете си за разполагане на ракети в областта Калининград. На пресконференция след срещата на върха в Питсбръг той заяви, че след американския отказ от противоракетен щит в Източна Европа вече не се налагало разполагането на руски ракети "Искандер" в руския анклав между Полша и Литва.
Страхове и лустрационен устрем
Лустрацията - безнадеждно закъсняла
Очаква се тези дни КС да се произнесе по допустимостта на искането на депутати от БСП и ДПС да бъде оспорен текст в парламентарния правилник, определен от опозицията като "лустрационен". Анализ на Георги Папакочев.
От друга страна депутати от „Синята коалиция” подготвят Закон за лустрацията, който предстои да бъде съгласуван с управляващата партия ГЕРБ.
През четиридневните празници по повод официално отбелязвания от 12 години насам Ден на независимостта на България, в медиите и край обилните есенни трапези неведнъж се говореше за „единството на нацията ”. Според един несъмнен „познавач” на въпросното единство, понастоящем председател на Асоциацията на разузнавачите от резерва, ако на национално ниво бъде въведена забрана, подобна на тази в Правилника на НС, където преди 2 месеца беше гласувано, че агенти на бившите репресивни служби не могат да членуват в определени комисии и да заемат ръководни постове в парламента, „стотици хиляди семейства ще бъдат засегнати и това няма да се отрази никак добре на националното единство”.
Решаването на въпроса с бившите ченгета - все още смислена задача
Звучи твърде стряскащо...
че 20 години след рухването на тоталитарния режим в България, една безнадеждно закъсняла лустрация все още би засегнала „стотици хиляди семейства”, но след като предупреждението идва от „разузнавач” /така навремето наричаха обикновените шпиони/, който видимо познава тези неща, то би следвало да се вземе сериозно под внимание. И да подскаже, че решаването на въпроса с бившите ченгета е все още смислена задача.
Наистина безпрецедентният досега успех парламентарното мнозинство с гласуване да внесе лустрационни елементи в собствения си правилник стресна силно левицата и нейния доскорошен коалиционен партньор ДПС. Светкавично в битката бяха хвърлени всички аргументи и механизми, които ефикасно ликвидираха през годините почти в зародиш плахите опити за елиминиране на бившите ченгета от властта. „Няма колективна вина, депутатите трябва да имат еднакъв статут, това е отживелица, използва се двоен стандарт!” – тези аргументи предстои да анализира българският КС, сезиран за кой ли път от сегашната опозиция. Докато обществото, което според цитирани в печата данни на НЦИОМ с 66 на сто подкрепя лустрационните мерки в парламента, ще трябва отделно да прецени какво точно означават думите на известния конституционалист и депутат от „Коалиция за България” проф. Любен Корнезов, който горчиво предупреди: „Въпросът е принципен. Ако този текст остане, това означава, че ще се пренесе в цялата държава!”
Приемането на лустрационни мерки стресна силно левицата и ДПС
Докъде ще стигне устремът на десницата?
По всичко личи, че малобройната, но активна десница в парламента съвместно с депутатите от управляващата партия ГЕРБ, преследва подобна цел. Един от авторите на подготвяния проектозакон - депутатът Лъчезар Тошев твърди, че документа се основава на резолюция 10/96 на Съвета на Европа, в която лустрацията се разглежда не като санкция, не като правосъдие, а като подкрепа за дадена политика, както и че тя е временна мярка, която гарантира необратимостта на водената политика. Дори повече - има идея за подготвянето на антикорупционен закон с лустрационни елементи, в който в продължение на 6 години на отговорни постове да не се назначават агенти на някогашната ДС, както и перачи на пари, босове на контрабандни канали и кредитни милионери.
Докъде ще бъде позволено да стигне демонстрираният устрем на десницата за морално решаване на един от най-болезнените въпроси на прехода, скоро ще се разбере. Засега е ясно само, че от 1 септември Македония въведе лустрационни норми за агентите на бившите си комунистически служби и бързо получи овациите на Европа. Нещо, за което България все още се надява.
Автор: Г. Папакочев/Редактор: А. Андреев
Лустрация без портфейл
Политическите ледове се топят капка по капка
По случайност или не, но три събития от изминалата седмица в България бяха свързани косвено или директно с досиетата на бившата Държавна сигурност. Върху тези събития се спира в гледната си точка Георги Папакочев.
1. Мнозинството депутати в новия български парламент въведе частична лустрация за колегите си, сътрудници на бившата ДС. 2. Комисията по досиетата огласи имената на агентите, заемали високи постове в националната банкова система. 3. Министър, макар без портфейл в новия кабинет, стана агент на бившите тайни служби.
Напоследък членове на Комисията по досиетата в България обичат да припомнят, че тяхната дейност по осветяване на агентите на комунистическите тайни служби действала като „китайската капка”, която бавно, но сигурно подкопава онова, което със замах следваше да се извърши преди 15 години, за да бъде отдавна вече забравено.
Подобно твърдение все пак звучи потискащо две десетилетия след т.нар. демократичен преход, през които системата на някогашния комунистически репресивен апарат все още оголва само своя връх, докато айсбергът на вездесъщите тайни служби продължава гордо да плава в политическите води на държавата.
Досиетата се отварят малко по малко
Политическият ледников период към края си?
И все пак ледът му, изглежда, започва полека да се топи, след като на едно от първите си заседания новоизбраният на 5 юли парламент се престраши да приеме лустрационни мерки, макар и плахи, за депутатите, бивши ченгета. Според подкрепения от новото мнозинство и което е твърде симптоматично, от двама депутати на опозиционната вече „Коалиция за България”, нов правилник, дванадесет народни представители от ДПС, ГЕРБ и Атака няма да могат да участват в ръководството на Народното събрание и в ключови комисии, както и да резилят страната като членове на парламентарни делегации в чужбина.
Не че лидерът на ДПС и неговите „депутат-колеги” от службите са канени в подобни международни делегации, но все пак вече е налице формалното основание подобни фигури да бъдат ограничавани в някаква степен. Просто така, засега от парламентарно приличие и известно международно неудобство.
За да бъде спестено подобно неудобство на един от знаковите агенти на бившите служби в управляващата вече партия ГЕРБ и новоизбран досегашен депутат, за него беше създаден специален пост в правителството. Новият министър без портфейл и досегашен директор на Националния исторически музей, който ще отговаря за българите в чужбина, едва ли ще прояви охота да разглежда лично музеите на тоталитаризма в страните от бившия соцлагер или като историк да контактува с дисиденти от антикомунистическите движения в Полша, Чехия или източната част на Германия, но отсега нататък на този човек ще се налага често да застава лице в лице с българи, прогонени от родината си имено поради репресиите на тайните комунистически служби.
Как ще общува той с тях и по какъв начин ще демонстрира дясното достойнство на новата власт в България, е повече от въпрос. И ако за страната подобни назначения са отдавна рутинна практика, за демократичния свят те ще бъдат поредната посттоталитарна енигма! При това – страховита!
И миналото на високопоставени банкови служители се осветли
Светлина и върху тъмното банково минало
На този фон осветяването не на трезорите на БНБ, а на нейните ченгета-началства след 1989 година едва ли предизвика голямо учудване и сензация. Просто беше потвърден безспорният факт, че една от основните причини за тягостния 20-годишен преход към нормална демокрация са „къртиците” на вездесъщите тайни служби, които спящи или активни, продължават и до днес да „моделират” обществото от ключовите си властови, икономически и медийни позиции в най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европа. Да „командват парада” със своите специфични методи и мрежи, с характерната политическа наглост и с неизличимото си „самочувствие” на истински патриоти и родолюбци.
„Китайската капка” може би е действала безотказно във вечната Поднебесна империя, но демографски, икономически и политически колабираща България едва ли би могла да си позволи да чака нейния ефект. Макар и безнадеждно закъснели, нужни са бързи и решителни действия за реанимация на националната жизненост, публичното приличие и обществената нормалност. Ако това, естествено, все още е възможно.
Автор: Г. Папакочев / Редакор: А. Андреев
Кои партии имат шанс да влязат в Бундестага?
Запазените цветове на ХДС/ХСС, ГСДП и СвДП
Черно, червено и жълто - тези цветове доминираха дълго политическия живот във федерална република Германия. После към тях се пресъедини зеленото, а отскоро и тъмночервеното. Кои партии се крият зад тези цветове?
В политиката германците свързват черния цвят с консервативния ХДС и баварския ХСС. Това са двете побратимени партии, които най-често са издигали канцлер на Германия. Черният цвят им е в наследство - от създадената след Втората световна война Партия на центъра, в чиито редици имало много облечени в черно проповедници.
По традиция ХДС и баварският ХСС се свързват с християнските идеали. Като масова партия обаче ХДС се стреми към възможно най-широк консенсус сред германските избиратели. Един от най-известните и най-дълго управлявали канцлери в Германия са християндемократите Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Техните имена са свързани с две значими събития от историята на Федералната република: нейното създаването и Обединението на Германия след падането на Берлинската стена. Предпочитаният от ХДС коалиционен партньор са либералите. Ако се наложи обаче, ХДС са готови и на широка коалиция със социалдемократите. Досега е имало две такива широки коалиции - в края на 1960-та година и сегашната, чийто мандат изтича след изборите на 27-ми септември.
Ако се наложи, ХДС са готови и на широка коалиция с ГСПД
Успехите на червените
Макар и по-рядко, социалдемократите също са поемали управлението на страната в свои ръце. Канцлерът-социалдемократ Вили Бранд се свързва с отварянето на федерлната република към Изтока, към страните от тогавашния комунистически лагер. Наследникът му на канцлерския пост, социладемократът Хелмут Шмид, продължава тази политика, довела в крайна сметка до Обединението на Германия. Червеният цвят, с които се идентифицира социалдемократическата партия, демонстрира корените й в работническото движение от втората половина на 19-ти век. По време на националсоциализма социалдемократическата партия е забранена, а много от членовете й са хвърлени в концентрационни лагери. След Втората световна война партията е разкъсвана от вътреши идеологически битки. Така наречената програма от Годесберг, приета през 1959-та година, си поставя за цел превръщането на партията от социалистическо-работническа в социалдемократическа. Днес тя е втората голяма масова партия в Германия. Предпочитаният от нея коалиционен партньор са Зелените.
Те излизат на политическата сцена през 80-те години. Корените им са в антиядрените инициативи и движението за мир, формирало се през 70-те години. Основните идеи, върху които се изгражда Зелената партия са екологията и равнопоставеността между половете. Откривайки тази ниша в политическия живот, зелените печелят все повече привърженици и успяват да влязат във властта - първоначално на местно ниво, а по-късно и на федерално. Те участват в двете правителства на канцлера-социалдемократ Герхард Шрьодер.
Гидо Вестервеле - лидерът на либералите
Жълтото - запазено за либералите
Дълго време СвДП играеше ролята на везна между двете големи сили - ХДС и ГСДП. До 1990-та година либералите бяха по-малкият партньор в почти всяко правителство, без значение, дали управляват християндемократи или социалдемократи. През последните години обаче те са в опозиция. Все пак точно в това време подкрепата за тях нарасна. Либералите са срещу прекалено силното регулиране от страна на държавата и твърдят, че застъпват интересите на малките и средни фирми.
Не само либералите, но и една друга малка партия в Германия увеличава привържениците си през последните години. Тъмночервените - така са наричани членовете на Лявата партия, която отчасти дължи подкрепата си на разочаровани социалдемократи. Създаването й стана възможно след съюзяването на две леви формации. Изборната алтернатива за социална справедливост, чиито корени са в Западна Германия, се обедини с Партията на демократическия социализъм, наследница на комунистите в някогашната ГДР. Лявата партия събира гласове с радикалния си пацифизъм и с призивите си за по-голяма социална справедливост.
Автор: М. Липчева/Редактор: Е. Лилов
Избори по време на криза
Кои нагласи съвпадат?
Утре в Германия ще има избори за Бундестаг. По този повод Александър Андреев припомня, че и миналите парламентарни избори във Федералната република дадоха повод за много политически паралели с България.
Дясноцентристко управление с изявен лидер и с още неясна коалиционна констелация: преди изборите за Бундестаг в Германия на 27 септември прогнозите сякаш отново (както през 2005) „копират” предизборните очаквания в България от края на юни.
И в Германия, както в България, избирателите очевидно очакват, че дясно-центристкото управление по-умело ще изведе държавния кораб от бурното море на кризата. Изконните леви ценности като солидарност и справедливост печелят огромни симпатии в тези несигурни времена, въпреки това обаче германците едва ли ще дадат мнозинство на (вече) трите леви партии.
Познато и в България: всичко се фокусира върху личността и качествата на лидера
„Президентска кампания” провеждала канцлерката Ангела Меркел според тукашните наблюдатели. Това също звучи български познато: всичко се фокусира върху личността и качествата на лидера, електоралните очаквания са насочени по-скоро към него, а не към партията му.
Най-вълнуващият въпрос за германците
С какъв партньор ще управлява Меркел след изборите? Подобно на Борисов преди българските избори, Меркел е сигурна, че ще бъде начело и сигнализира готовност да управлява вдясно от центъра. В случая - с либералната СвДП. Но за разлика от Борисов тя си оставя отворена вратичка и наляво, за евентуално второ издание на широката коалиция със социалдемократите.
Между настоящата предизборна дискусия в Германия и дебатите в България през юни съществува и една далеч по-важна разлика. Във времена на криза, галопиращо държавно задлъжняване и нарастваща безработица, германците се интересуват най-вече от две теми: данъците и пазара на труда. И успех ще имат онези партии, които предложат достатъчно убедителни планове тъкмо в тези области. Дали да се отбремени данъчно средното съсловие, за да се насърчи потреблението? Или да се снижи данъчната тежест за по-богатите, за да живнат инвестициите и откриването на нови работни места? И изобщо – как успешно да се обвърже данъчната политика с пазара на труда?
Ето такива въпроси вълнуват германците преди изборите, редом с отколе болната тема за здравната реформа. А в България три месеца след изборите за данъци почти никой не говори. Не само заради – досега – успешния плосък данък, но и поради масовото безразличие (от некомпетентност?) към фискалната материя.
Преди избори германците не говорят за европари
Една съществена разлика
И обратно – преди изборите във Федералната република почти никой не говори за ЕС, за фондове и за европейски пари. Вярно, ЕС присъства косвено в дискусията, доколкото някои икономически решения на германското правителство (премията за скрапиране на стари автомобили, държавната подкрепа за „Опел”) не винаги са в хармония с европейските норми. И тук-таме дори се шушука, че федералната канцлерка Ангела Меркел неслучайно първа и най-настойчиво подкрепи Барозу за втори мандат – за да си осигури мълчанието на Европейската комисия по такива спорни въпроси.
Между другото, досега не съм чул германците предизборно да обсъждат и кандидатурите за бъдещия си еврокомисар. Явно не им е до това.
Автор: А. Андреев/Редактор: Б. Узунова
Европейската данъчна палитра
България - сред лидерите в областта на личното подоходно облагане
В момента споровете за и против намаляването на данъците в името на развитието на конюнктурата се водят из цяла Европа. Кореспондентът ни в Брюксел Кристоф Хаселбах обобщава ситуацията.
Размерът на данъците в отделните европейски страни силно се различава. Скандинавските страни например имат доста високи данъчни ставки, но пък предлагат насреща солидна социална защита.
Данъкът върху печалбата оказва силно влияние върху решенията на предприемачите
Ирландия, както и повечето нови страни-членки на Общността на изток пък се опитаха в последните години на базата на по-ниските данъци да привлекат повече инвестиции и да постигнат по-висок растеж. Именно тези страни страдат сега в особено голяма степен от последствията на икономическата криза - обяснява икономистът Якоб фон Вайцзекер от брюкселския институт Брюгел.
Запълване на дупките в бюджета
"В ситуация като тази в Ирландия, където кризата бе не само всеобща, но допълнителна роля изиграха и сривът на пазара на недвижимите имоти и на финансовите услуги, ефектът върху икономиката е особено тежък. Ирландия сега се измъчва в търсене на отговора на въпроса - как да се попълнят дупките в бюджета, което никак не е лесно."
Какви са възможностите на едно правителство при това положение? В Ирландия например една комисия предложи да се въведат нови данъци - да речем върху недвижимите имоти - крайно непопулярна мярка. Но има и други начини, смята Якоб фон Вайцзекер:
"Възможностите са две - едната е данъците да бъдат съобразени с актуалната ситуация, а другата - да се направят дългове. Третата възможност често се игнорира, а тя е в намаляването на държавните разходи."
С един удар френският президент решава няколко проблема
Данък за изхвърляните емисии CO2
Френският президент Саркози пък иска да използва икономическата криза, за да стори нещо добро за климата - обявявайки въвеждането на данъци за изхвърляните емисии въглероден двуокис. Така с един удар могат да се решат няколко проблема: държавата ще има повече приходи и може да намали дълговете си, същевременно покрай приходите от тези данъци могат да се намалят други ставки - например за труда, което ще подпомогне заетостта. И на трето място - така ще се защити климатът.
Според някои експерти вековните традиции в дадена държава обуславят и съответната данъчна система, но Якоб фон Вайцзекер е на друго мнение.
"Естествено, че има алтернативи. От германска гледна точка е напълно въобразима една по-малка държава с по-ниски данъци. Но е възможно и обратното. Въпросът е - става ли така, искаме ли го? Не би могло да се каже - защото шведите живеят далеч на север и там е студено, не биха могли да се държат като ирландците, които имат Гълфстрийм. Това няма нищо общо. Става дума за избора какво общество всъщност искаме."
Автор К. Хаселбах, Б. Михайлова/Редактор К . Цанев
Как се признават чуждестранни дипломи в Германия
Признаването на чуждестранни дипломи в Германия - ходене по мъките
2,8 млн души, живеещи в Германия, са завършили образованието си в чужбина. Близо 800 хиляди от тях имат висше образование. Признаването на чуждестранни дипломи обаче често се препъва в германската бюрокрация.
Нада Мокадем има две дипломи за завършено образование. Първата получава в Ливан - родината й. Там тя следва френска филология. Но мечтата й е да стане лекарка. В края на 70-те години получава стипендия и заминава да следва медицина в Съветския съюз. Става детска лекарка. През 1987 година по време на войната в Ливан тя емигрира в Германия. С две дипломи и редица чужди езици би трябвало да й е лесно да си намери работа, вярва Нада. Но това се оказва погрешно.
В рамките на ЕС се полагат усилия за улесняване на процедурата
Пълен бюрократичен хаос
Нада Мокадем бива призната за обща лекарка, но няма право да упражнява професията си в Германия: "Нямам разрешение за лекарска дейност. Аргументът за това решение тогава беше, че това зависи от статута ми на пребиваване. Тогава имах само временно разрешение за престой", разказва Нада.
Докато получи постоянно местожителство в Германия, изминават 11 години. Но тогава служителите й обясняват, че законите са се изменили и че ще получи разрешение за лекарска дейност, само ако има и германско гражданство. Защото от статута на пребиваване в страната зависи дали дипломата й ще бъде призната или не. Сега в рамките на ЕС се полагат усилия за улесняване на процедурата.
Ориентиране в бюрократичната джунгла
Нада Мокадем все пак знае коя служба отговаря за случая й. Защото и тук може да настъпи объркване. Различни служби се занимават с различните дипломи. Дипломите на търговските и техническите специалности се разглеждат от търговско-индустриалните камари, висшистите се поемат от специална федерална институция или пък от професионалното съсловие. Всичко това е различно в отделните германски провинции. В някои провинции инженерите трябва да изпратят дипломите си за признаване в камарата на инженерите, в други в общинския съвет, а в трети в културното министерство.
Този бюрократичен хаос в бъдеще ще се премахне. През август Федералната служба по въпросите на миграцията и бежанците откри първото информационно бюро за признаване на чуждестранни дипломи в провинция Саарбрюкен. Целта е да се помогне на чужденците да се ориентират в германската бюрократична джунгла.
Автор: М. Дуден, Б. Григорова/ Редактор: М. Илчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар