Предлагам сами по-често да си отговаряме, та дори и само на себе си по подобни въпросчета!
Доста нестандартно е това което ще прочетете като четиво сега, но то мотивира отделната личност, да произведе собствени разсъждения и възможно най-независимо (от медии или други всезнайковци) сам да си направи заключения по случващото му се сега и тук.
ТА ЩО Е ЕНТРОПИЯ ? За смисълът на понятиетотук
А ЩО Е ТУРСКИ КЕНЕФ ? – прочетете тук. МАЙ КЛЕКАЛАТА СА ПОЛЕЗНИ ! Осведомете се от тук, ОСТАВА ДА СИ ПРИЗНАЕМ И НИЕ БЪЛГАРИТЕ, ЧЕ ТОВА Е ВЕРНО.
А ЕТО Я И САМАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕНТРОПИЯ ТРЕВОЖИЛА НИ ДЪЛГО ВРЕМЕ тук.
Я ВИЖТЕ КОЛКО ХУБАВО СИ СТОИМ ЗАКЪТАНИ В ЦЯЛОСТНАТА ПЛАСТИКА. ПРОСТО ЕДНО ЧИСТО БЯЛО ПЕТНО НА ФОНА НА БЕЗЛИЧНАТА СИВОТА НА ОСТАНАЛИТИ ПРЕДСТАВЕНИ ДЪРЖАВИ. А БЯЛОТО Е ... СИМВОЛ НА НЕВИННОСТ –“плачи дете, баща ти е невинен!” се пее в една наша съвременна народна песен.
И независимо, че сме “бяло петно”, акцентирани сме като КЛЕКАЛО. Та клекала са си имали всички народи, преди да се измисли и внедри в ежедневието и бита тоалетната чиния. Нали така? За какво толкова сме притеснени? “Просто по шеговит, но добронамерен и типичен за нас българите начин” присъстваме в “творбата” на българката Елена Джелебова, която “достойно” ни е представила чрез изображението в общия изглед на чешкия склуптор! “Творбата й” макар пропита от личния й субективизъм, определено шокира мнозинството ни, което пък донесе неприятности на отговорника за цялостния макет – май не му платиха за великото творческо пресъздаване на многонационалните европейски ценности. Твърде възможно е обаче “откритията му” (колекция от много пластики, представящи отделните европейски държави, наречена Ентропия) да дадат възможност за разглеждане не само на проблемите на самоорганизацията вътре в самият Европейски съюз, но и да отговорят на въпроси третиращи възникването на живота изобщо ...! Кой знае! Кой знае!
Все пак Ентропията е мярка за случайността или безпорядъка в една физична система, а ЕС си е съвсем реална и физическа система. Както и във физиката, тя изразява броя на възможните конфигурации или подреждания на съставните елементи на системата, при които нейният общ изглед, т.е. формата и физичните характеристики на държавите членки, не се променят, поне за сега – нали все пак отделните държави са в ... съюз. В този контекст от гледна точка на физиката, вторият принцип на термодинамиката може да се формулира и така: При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства. А изводът е: каквото и да правим - ентропията ще се увеличава, т.е. с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света"!?
Колко е верно това – близкото бъдеще ще ни покаже! Въпреки всичко излиза, че материята (ако приемем в цялост държавите) е способна да извършва работа и против термодинамичното равновесие (например набутвания на всички народи нахално нов Световен ред), да се самоорганизира и самоусложнява. Във философията това се приема отдавна като факт (например разновидните демократични общества днес и разнообразните понятия за демокрация по света въобще), но във фундаменталните естествени науки (физика, химия) се гледа съвсем отскоро сериозно на проявите на антиентропийни процеси (е при точните науки винаги е така – винаги трябва да има количествени натрупвания на доказателства, които впоследствие да формулират качествено съответен постулат).
Та много е възможно в елегантната ни вселена (част от която е и Земята, а по нея и ЕС, и в частност България) да съществува една единствена “теория на всичко”, а наличието на самия Европейски съюз да се явява като “ключово уравнение” , което да обясни днес всички други познати ни световни обществени явления и формации по света! Допустимо е, съгласете се! Подобна теория вече се анализира и списва и се нарича теория на струните (strings theory), за която по-долу съм дала информация, в материала “Елегантната Вселена. Теория на Всичко. Теория на струните”.
Тук се опитвам по нестандартен начин да се приближа до разсъждението за истината по създаването на въпросната ЕНТРОПИЯ (Брюксел) и да си отговоря на въпроса дали тази толкова скандална и оплювана пластика не е някаква анаграма в живота на човечеството ни в началото на 21 век? Ако е анаграма, то поне на мен тази пластика ми звучи доста зловещо, защото най-силната страна на изобразителното изкуство - е неговата познавателна стойност въобще. Благодарение на нея, днес човечеството може да си представи какво се е случило например преди хиляди години, какво е вълнувало хората тогава и как – например какви са били одеждите в кралските дворове, и как и с какво днес се характеризира елитната мода на съвременния човек.
Съобразете, че определено видимо е, как отделни страни (държави) са представени във форма и цвят. И повярвайте ми това съвсем не е случайно! Случайни творения няма.
Ето и допълнителна информация за провеждане на собствено разсъждение по горното, включващо понятието ентропия: за нашата си ентропия, космическата ентропия, всеобщата ентропия, и за най-малката ентропия.
БЪЛГАРИЯ ПРЕДСТАВЕНА В БРЮКСЕЛ КАТО ... ТУРСКИ КЕНЕФНаименованието на експозицията е "Ентропия". Тя е обявена от чешкото председателство на Европейския съюз като "модерна инсталация", която ще оживее на 15 януари, когато ще бъде официалното й откриване. Замисълът на изложбата е всяка страна в ЕС да бъде представена по шеговит, но добронамерен и типичен за нея начин, след като съюзът обединява различни страни, а силата му е именно в това многообразие. Така Италия е показана като един голям футболен терен, а малка Словения - като една голяма планина. Националният символ на тази страна е високият алпийски връх Триглав, който се намира на нейна територия. Всеки от макетите е изготвен от художник или скулптор от съответната страна. Това, което ще видят посетителите на изложбата като България, е творба на българката Елена Джелебова.В подготвената във връзка с откриването на изложбата книжка се цитират мнения на художниците, подготвили макетите на своите държави. Елена Джелебова е цитирана: "За мен този проект е начин да си оправя сметките с фалшивия патриотизъм, да потърся облекчение от развалата в българския материален и духовен живот. Той ще нервира много хора и това е, което целя - да предизвикам скандал, особено вътре в България. Това е пънк жест, нарочно примитивен и вулгарен".Постоянното представителство на България към европейските институции протестира официално срещу вече окачения макет в Съвета на ЕС.В протеста се отбелязва, че проектът е нелеп и е обида за българското национално достойнство, че е недопустимо страна членка на ЕС да бъде представяна по такъв начин и че трябва да бъде махнат. България ще предприеме необходимите дипломатически стъпки за това, се посочва в протеста.Редица акредитирани в Брюксел чужди кореспонденти, видели подготвената изложба, запитаха кореспондента на БТА какво всъщност изразява макетът на България.От Министерството на културата заявиха, че проявата не е обсъждана по никакъв начин с тях, че не са запознати с източника на покана и процедурата за избор на авторката Елена Джелебова, съобщи Медиапул. „Знаем за проблема и работим по въпроса. В четвъртък ще дадем специална пресконференция и на нея по-подробно ще изясним случая и какви мерки ще се вземат“, съобщи пред DeltaNews отговорникът за чешките културни прояви Ян Витопил. Той обясни, че не е получил никакъв официален протест от българските власти, но е възможно чехите сами да свалят проекта, без да са молени, тъй като са били уведомени, че много българи са се почувствали засегнати от неуместното чувство за хумор.
За жалост символът е точен. Той символизира "напредъка" ни. Май от истината ни заболя, аа ???????
Неизбежно ли е нарастването на ентропията?В средата на миналия век немският учен Клаузиус формулира втория принцип на термодинамиката (първият е за съхранението на енергията), който опростено звучи така:
Топлината винаги се предава от по-горещото тяло към по-студеното и никога обратно.
Като мярка за необратимото разсейване на енергията Клаузиус въвел термина ентропия (от гр. "ен" – в, вътре и "тропе" – превръщане). Ентропията е функция на състоянието на системата (повече за системите тук), тоест на всяко състояние може да се съпостави напълно определено значение на ентропията.
За обратими (равновесни) процеси например изменението й се изразява така:
S =Qmin /T , където
Qmin е минималната топлина, поддържаща системата в обратим изотермичен процес, а
Т е абсолютната температура на процеса.
Изменението на ентропията при различните процеси в системите е:
в самопроизволни процеси S> Qmin /T
в равновесни процеси S = Qmin /T
в несамопроизволни процеси S изолираните системи, в които dQ = 0:
в самопроизволни процеси S> 0
в равновесни процеси S = 0
в несамопроизволни процеси S Ентропията е мярка за случайността или безпорядъка в една физична система. Тя изразява броя на възможните конфигурации или подреждания на съставните елементи на системата, при които нейният общ изглед, т.е. форма и физични характеристики, не се променя.
Втория принцип на термодинамиката може да се формулира и така:
При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства.
Изводът е: каквото и да правим - ентропията ще се увеличава, с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света".
Краят на света
Физическият смисъл на нарастването на ентропията се свежда до това, че състоящата се от множество частици изолирана (с постоянна енергия) система се стреми да мине в състояние с най-малка подреденост на движението на частиците. Това е и най-простото състояние на системата или термодинамично равновесие, при което движението на частиците е хаотично. Необратимата посока на процесите на преобразуване на енергията в изолираните системи рано или късно води до превръщането на всички видове енергия в топлинна. Тя ще се разсее и равномерно ще се разпредели между всички елементи на системата. Максималната ентропия означава пълно термодинамично равновесие, престават всякакви непроизволни премествания на атоми и молекули, прекратява енергообмен както между отделните части на системата, така и с окръжаващата среда - настъпва статистически или термодинамичен хаос.
Ако Вселената е затворена, то я чака топлинна смърт. Древните гърци твърдят, че тя е възникнала от хаоса, а по предположенията на класическата термодинамика, тя ще се завърне отново там. Общият извод е печален. Възниква обаче един въпрос:
Ако Вселената еволюира само към хаос, то как е могла да възникне и стигне до сегашното структурирано състояние?
Класическата термодинамика се формирала в епоха, в която никой не поставял под съмнение стационарния характер на Вселената. По това време единствената сянка върху законите на термодинамиката се хвърляла от дарвиновата теория на еволюцията. Според нея процесът на развитие на растителния и животински свят се характеризира с непрекъснато усложнение, с все по-висока организация и ред. Живата природа се съпротивлява на термодинамичното равновесие и хаос. Явно законите на развитието на неживата и живата природа взаимно си противоречат.
През 1969 Уийлер (J. A. Wheeler) изказва хипотезата: ако хвърлим в черна дупка горещо тяло, което има определена ентропия, то ние намаляваме ентропията на останалата част на Вселената...
След замяната на модела на стационарната Вселена с развиващ се, в който се проследява нарастващо усложнение на организацията на материалните обекти от елементарни и субелементарни частици в първите мигове след Големия взрив до звездните и галактически системи, несъответствието на принципите на термодинамиката станало още по-очевидно. Ако принципът за нарастване на ентропията е толкова универсален, то как са могли да възникнат такива сложни структури? Случайно?
Излиза, че материята е способна да извършва работа и против термодинамичното равновесие, да се самоорганизира и самоусложнява. Във философията това се приема отдавна, но във фундаменталните естествени науки (физика, химия) се гледа съвсем отскоро сериозно на проявите на антиентропийни процеси.
Разработването на теорията за самоорганизацията започва само преди няколко десетилетия. Днес тя се развива по няколко направления:
- синергетика (Херман Хакен)
- неравновесна термодинамика (Иля Пригожин) и др.
Изследвани са не само експериментално, но са получили и теоретична обосновка такива явления като самоорганизацията на макросистемите във вид на дисипативни структури от И. Пригожин, автовълните в периодичните реакции на Белоусов и Жаботински и др.. Тези открития дали възможност за разглеждане не само на проблемите на самоорганизацията, но и на възникването на живота.
Елегантната Вселена. Теория на Всичко. Теория на струните
Учените от последния век, и особено физиците, се опитват да намерят отговора на един труден въпрос: Възможно ли е да съществува една единствена теория на всичко? Една теория, едно ключово уравнение, което да обясни всички други? Да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета? Изглежда, че в наше време учените не са били никога по-близо до откриването на тази революционна теория. Нарича се теория на струните (strings theory). Но нека да погледнем малко назад във времето, за да видим проблемите и загадките пред, които учените се изправят. Исак Нютон, един от най-големите алхимици (факт, който внимателно се прикрива впрочем) и учени за всички времена пред 1665г открива гравицията. С това откритие той доказва, че силата караща ябълката да падне от дървото и силата караща планетите да се движат в своите орбити е една и съща. Може да се каже, че той обединява земята и небето в една теория наречена гравитация. Но има един проблем, Нютон не успява да обясни защо и как гравитацията работи. Повече от 250 години след него, учените се опитват да намерят отговора, докато не се появява гениалният Алберт Айнщайн. На 26 години той публикува първите си трудове показващи, че скоростта на светлината е най-бъзрата скорост, която може да съществува във вселената и че на светлината и е нужна 8 минути, за да достигне земята. От това обаче следва, че гравитацията, не действа моментално както Нютон е смятал. Това твърдение се оказва сериозно противоречие за тогавашния научен свят. Според теорията на Нютон, ако в един момент слънцето изчезне, земята веднага ще трябва да измени своята орбита, тъй като вече няма да съществува силата на гравитацията, която да я привлича. Но ако на светлината и е нужно 8мин, за да стигне до Земята, и ако силата на гравитацията не може да е по-бърза от светлината, как може Земята веднага да се отклони от своята орбита? Следователно Нютон някъде е сбъркал . След около 10 години в изследователска работа Айнщайн открива отговора. Отговорът се крие във време-пространствения континииум. Айнщайн обеснява, че междупланетната гравитацията съществува, тъй като поради своята голяма маса планетите изкривяват материята на време-пространството, върху която се намират. И точно това изкривяване причинява гравитацията. Следователно ако в един момент слънцето изчезне, ще се образува вълна, която тръгвайки от слънцето и изкривявайки време-пространството, ще залее галактиката и ще стигне до Земята за 8мин. Това ще промени орбитата на Земята. Така Анщайн отркива общата теория на относителността. Но той не е доволен. Посвещава последните 30 години от живота си опитвайки се да открие теорията на всичко. Една единна теория, която ще обедини в себе си гравитацията и познатата тогава сила на електромагнетизма. Но така и не успява. По приблизително същото време, група учение водени от Нийлс Бор, разработват квантовата механика във физиката, която обяснява действието на най-малките частици в природата. Малко по-късно през 30-те години на миналия век освен познатата тогава сила на електормагнетизма учените отркиват още две сили – силните и слабите атомни сили.Възниква обаче голям проблем, учените-физици се разделят на две семейства, два лагера. Поддръжниците на теорията на относителността се опитват да обяснят всичко с нея. Те смятат, че всичко във Вселената може да бъде предвидено ако се познават съответните закони. Теорията на относителността обяснява най-добре големи обекти. Поддръжниците на квантовата механика твърдят, че всичко е възможно, но с определена вероятност. Според тях света е в пълен хаос и на квантова ниво той е като игра на зарчета. Най-доброто, което може да направи квантовата физика е да предвиди нещата с определена степен на вероятност. Квантовата физика обесянва добре действието на малките частици. Двете теории изглежда си противоречат. Въпросът е могат ли да бъдат обединени? Айнщайн до последния ден от живота си се опитва да ги обедини, но така и не успява. Та нали малките частици (квантовата физика) и големите планети (теорията на относителността) са част от една вселена? Може ли да съществува една теория, която да ги обединява?
Теорията на струните претендира, че решава този проблем. Според нея всичко във вселената, от най-малката частица, до най-голямата планета или сила се състои от струни, които вибрирайки образуват всичко друго. Вселената е нещо като Космичен оркестър. И въпреки, че теорията е в своята младост, учените се надяват, че тя може да бъде ключа за разрешване на проблема.... Наскоро излезе книга (Елегантна Вселена) по въпроса на български. Филмът (на английски) посветен на тази теория е страхотен. Той вдъхнови тази тема.Знаете ли повече за тази теория? Дали тази теория не идва като една необходимост да изпълни някои от пророчествата за Епохата на Водолея? Обединяване на малкото с голямото, на случайността с точните науки? Примиряването на вечното противоречие между земята и небето? Дали това няма символичен смисъл? И дали е възможно тази теория да се окаже правилна? А дали тази теория не е научно откритие на третия закон на Хермес (на повече от 3-4000 г.): “Всичко вибрира”?
Или преоткриване на думите на Учители като Орфей и Беинса Дуно, че целия космос е огромен божествен оркестър? "Цялото Небе е съчетано от композиции, симфонии, дуети, терцети..." - казва мъдрецът.
ЦЕЛТА НА ЕЗИКА Е ЛЪЖАТА, ИСТИНАТА Я ЗНАЕМ ВСИЧКИ
25 May 2006 “Първите стъпки към човешкия език са една загадка” Steven Pinker.
В повечето теории, които съм чел, създаването на езика се обяснява с нуждата от общуване между хората, както в лова, така и при “изразяване на душевните безпокойства на човека”! Ще отбележа някои несъгласия с горната хипотеза: - Човекът е съществувал и преди създаването на езика. Значи е решил проблемите на оцеляването (и общуването) без език. Следователно коя е нуждата от създаване на език? Езиковедът Хумболд подчертава: “Човекът е човек само чрез езика, но за да изобрети езика, е трябвало да съществува човек”. Човекът е съществувал преди езика или, с други думи, човекът е създал езика.
Езикът на човека се различава от “езика” на другите животни. Основната разлика между човешкия език и по-ранните системи за контакт (например животинските системи за контакт) е, че в човешкия език, опитът се запечатва обобщаващо и абстрактно. Човешкият език обхваща абстрактни понятия, ненужни за оцеляването. - Много животни ловуват на групи и имат тактика, без да използват език в човешкия смисъл. Впечатлих се като научих как ловуват вълците: Вълците ловуват на групи от пет (5) вълка. Проблемът, който трябва да разрешат, е това, че бързо се уморяват. Затова се разделят на две групи съответно от три (3) и два (2) вълка. Групата от три (3) вълка подгонва стадото животни в посоката, в която е застанала групата от два (2) вълка. Когато стадото стигне до групата от два (2) вълка, групата от три (3) вълка вече са се изморили и групата от два (2) вълка продължава от тази точка лова. В примера ловците си сътрудничат, без да използват език, и не виждам нуждата от създаване, изобретяване на език в човешкия смисъл. Доколкото езикът е бил изобретен, а не открит, коя нужда е довела до това изобретяване? Може ли нуждата от език да е била предизвикана от някаква промяна на природната среда? Ако да, тогава защо от всички живеещи видове само човекът е създал език? А и коя природна среда може да изисква език за оцеляването на един вид? Незнанието ни за това как и защо се е създал езикът предоставя безкрайни възможности за всеки да предлага аксиоматично обяснение. Предлагам за коментар възгледа, че езикът се е създал от мъжете за да описват геройствата си пред жените с цел подбор на най-добрия за възпроизводство. “В обществените ни връзки борбата не печели бързият, а красноречивият - ораторът, който пленява, омайващият с думи чаровник, убедителното дете, което печели големия си родител и налага волята си.” /Steven Pinker/. Тоест, съгласно Steven Pinker, докато “бързият” би бил логичният победител въз основа на естествения подбор, в човешките общества победител е “ораторът”, който не е продукт на естествения подбор. Eзикът е изобретен, за да описват слабите мъже лъжливите си подвизи на жените, за да бъдат избрани от тях за възпроизводство.Тоест езикът е станал критерий за подбор. Говорейки лъжи и най-слабият е могъл да се възпроизведе, крадейки с обаянието си избора на жената. “Може би”, както казва Lily Tomlin, “човекът изобретил езика, за да удовлетвори дълбоката си потребност да се оплаква”, или мъжът изобретил езика, за да удовлетвори дълбоката си потребност да бъде избиран от жените. Чрез езика мъжът говорел лъжи, за да изтъкне себе си като герой. Целта на езика е да лъжем. Ако целта беше истината, тогава нямаше да има нужда от език – всички знаят истината: “Защо и най-искрените събеседници рядко изговарят истината, цялата истина и само истината?”/Steven Pinker/ Целта на езика е лъжата, истината я знаем всички. “Аз убих мечката” е може би първата фраза-лъжа, която казал слабият мъж на жена с цел да се сноши с нея. Мъжът говорел на жената! Затова считам, че мъжът е добър говорител, а жената е добър слушател. От фразата-лъжа “Аз убих мечката” е тръгнал езикът. Фразата разкрива картината, в която мъжът убива мечката, думата крие в себе си една история, един емпиричен разказ. Всяка нова лъжа, нова картина, която създавала мъжката фантазия, трябвало да се изрази с нещо старо и познато. Затова днес съществуват изрази като: “монахиня = стърнище в полето”, “къща = керемида”, “разцъфнал бадем = невеста”, “камила = кораб в пустинята”, но и “извори от привърженици”, “творбата прави корем”, “женска задница” и т.н. Всяко ново нещо и днес се изразява с някоя стара картина. Коя била обаче първата картина, от която започва горният процес? Какво имал на свое разположение мъжът, за да опише на жената картините, които искал да й предаде? Само тялото си. Първата картина е мъжкото тяло. Трябва да отбележим, че на всички езици най-голяма част изрази, с които означаваме неодушевените неща, са взети от наименованията на човешкото тяло, от отделните му части, чувствата и страданията му: глава наричаме някой връх или някое начало, лице или гръб се използват за означаване на отпред или отзад, всеки отвор е уста, брада на корените; гърло на клисурата, освен това казваме една шепа за малко хора, сърце вместо център, крак – за край или основа. Плодовете имат плът, говорим за рудна жила, виното е кръвта на гроздето, земята има вътрешности, небето се смее, вятърът свири, а водата мърмори. Тук дръзвам да предложа един експеримент, основан на следното наблюдение: Психологът George Miller поискал от различни хора да повторят точно каквото чуят от магнетофонната лента с изречения, придружени от шум в дълбочина. Хората успели да се справят най-добре с граматически правилните изречения, които имали смисъл, справили се лошо с граматически правилните изречения без смисъл и с граматически неправилните изречения със смисъл, и най-зле с граматически неправилните и безсмислени изречения. “Хората” тук явно са мъже и жени. Ако се повтори този експеримент само с мъже и само с жени, тогава, ако жените се справят по-добре от мъжете, ще е доказателство, че моята хипотеза за създаването на езика е правилна и доказва предположението ми,че жените са добри слушатели, а мъжете добри разказвачи. Мъжете по-добре употребяват езика от жените, а жените са по-добри слушатели. Мъжете са развили Мисълта, а жените - Смисъла. Цивилизацията, или по-скоро критериите, които тя наложила, създали “безкраен океан” между човека и природата. Езикът, науката и технологията изолирали човека от природата и го обградили с изкуствена среда.
“Между човека и неговата околна среда се намира безкраен океан, където всяка негова капка е една дума. Познаваме света повече от думите, които го символизират, а много пъти познаваме само думите, но пренебрегваме смисъла им, не знаем какво значат.”/Манолис Глезос/. Смятам, че между жената и околната среда мъжете поставят безкраен океан от думи. Жените познават света, който мъжете създали за тях. Мъжете са “посредниците” между природата и жените. По същата причина и изкуствените езици (Esperanto, Ido, Volapuk, Novital, Interlingua, Occidental), макар че съществуват от около век, не успели да станат природни, живи езици и да се наложат. Изкуствените езици не произлизат от природата. Мъжът, който ги използва, е отхвърлян от жените. Накрая ще цитирам Кости Папагиорги относно езика: “Една продължителна вековна революция била необходима, за да се усвоят знаците, виковете, конвулсиите и усукванията на думите и, от знаковото изречение с крясъци на някой първобитен човек, който показвал, че е гладен, да преминем към език с ритъм, синтаксис, граматика и произношение – към изречението на цивилизования човек, който учтиво иска храната си.” Първобитният човек, на когото му е достатъчно просто да изрази, че е гладен, обикновено умира от глад. Котенцата, кученцата, теленцата, които не се борят за да сучат и показват, че са гладни, умират, отблъснати от собствената си майка. Езикът не е създаден, за да разреши решени проблеми. И без език първобитният човек е гладувал, ял или умирал от глад. Езикът е създаден, за да стане критерий за подбор. Нека видим същия цитат с малки промени: “Една продължителна вековна революция била необходима, за да се усвоят знаците, виковете, конвулсиите и усукванията на думите, и, от знаковото изречение с крясъци на някой първобитен човек, който показвал че иска да се възпроизведе, да преминем към ритъм, синтаксис, граматика и произношение – към изречението на цивилизования човек, който учтиво иска ръката на любимата си.” Целта на първобитния човек е оцеляване на вида и на себе си. С езика като критерий за подбор се обезпечава оцеляването на вида. Нека видим аналитично процеса на езиковата еволюция, както е онагледено на схемата. време 1. раждане песен 3. смърт език живот 2. съставен език раждане на езици Точка1: Раждане на езика. Езикът се ражда от песента, когато тя стигна до точката на най-малката си ентропия. Линия 1 – 2: Живот на езика. По време на живота намалява езиковата ентропия, тоест увеличава се сложността и организацията на езика, граматиката и синтаксиса. Гръцкият глагол придобива над 350 типа, появяват се седем времена. Съществителното получава около 10 форми и три числа. Точка 2: Раждането на други езици. В тази точка езикът е достигнал до възможно най-малката си ентропия. Това е точката, в която езикът, делейки се, ражда други езици. Ето как се обяснява раждането на другите езици: “Старогръцкият език, който от 500пр. Хр. до 1500сл.Хр. е зарегистриран в най-богатата книжнина на стария свят … почти на сила се задържа през тези 20 века като един единен език … На практика вече от трети и четвърти век от оцеляването си старогръцкият съжителствал с другите живи и действащи свои народностни форми, различни от него.” /Константинос Самаки/. Тоест в трети или четвърти век езикът достига до най-малката ентропия и ражда други езици. Можем да кажем, че се е създало цяло “семейство”. Линия 2 - 3: Стареене на езика. В процеса на стареене езиковата ентропия се увеличава, тоест езикът се опростява като сложност и система. Изчезват много видове глаголи и съществителни, остават две числа. Точка 3: Смърт на езика. Езикът достига до точката на най-голяма ентропия, тоест напълно дезорганизиране и неизбежно изчезва.
25 May 2006 “Първите стъпки към човешкия език са една загадка” Steven Pinker.
В повечето теории, които съм чел, създаването на езика се обяснява с нуждата от общуване между хората, както в лова, така и при “изразяване на душевните безпокойства на човека”! Ще отбележа някои несъгласия с горната хипотеза: - Човекът е съществувал и преди създаването на езика. Значи е решил проблемите на оцеляването (и общуването) без език. Следователно коя е нуждата от създаване на език? Езиковедът Хумболд подчертава: “Човекът е човек само чрез езика, но за да изобрети езика, е трябвало да съществува човек”. Човекът е съществувал преди езика или, с други думи, човекът е създал езика.
Езикът на човека се различава от “езика” на другите животни. Основната разлика между човешкия език и по-ранните системи за контакт (например животинските системи за контакт) е, че в човешкия език, опитът се запечатва обобщаващо и абстрактно. Човешкият език обхваща абстрактни понятия, ненужни за оцеляването. - Много животни ловуват на групи и имат тактика, без да използват език в човешкия смисъл. Впечатлих се като научих как ловуват вълците: Вълците ловуват на групи от пет (5) вълка. Проблемът, който трябва да разрешат, е това, че бързо се уморяват. Затова се разделят на две групи съответно от три (3) и два (2) вълка. Групата от три (3) вълка подгонва стадото животни в посоката, в която е застанала групата от два (2) вълка. Когато стадото стигне до групата от два (2) вълка, групата от три (3) вълка вече са се изморили и групата от два (2) вълка продължава от тази точка лова. В примера ловците си сътрудничат, без да използват език, и не виждам нуждата от създаване, изобретяване на език в човешкия смисъл. Доколкото езикът е бил изобретен, а не открит, коя нужда е довела до това изобретяване? Може ли нуждата от език да е била предизвикана от някаква промяна на природната среда? Ако да, тогава защо от всички живеещи видове само човекът е създал език? А и коя природна среда може да изисква език за оцеляването на един вид? Незнанието ни за това как и защо се е създал езикът предоставя безкрайни възможности за всеки да предлага аксиоматично обяснение. Предлагам за коментар възгледа, че езикът се е създал от мъжете за да описват геройствата си пред жените с цел подбор на най-добрия за възпроизводство. “В обществените ни връзки борбата не печели бързият, а красноречивият - ораторът, който пленява, омайващият с думи чаровник, убедителното дете, което печели големия си родител и налага волята си.” /Steven Pinker/. Тоест, съгласно Steven Pinker, докато “бързият” би бил логичният победител въз основа на естествения подбор, в човешките общества победител е “ораторът”, който не е продукт на естествения подбор. Eзикът е изобретен, за да описват слабите мъже лъжливите си подвизи на жените, за да бъдат избрани от тях за възпроизводство.Тоест езикът е станал критерий за подбор. Говорейки лъжи и най-слабият е могъл да се възпроизведе, крадейки с обаянието си избора на жената. “Може би”, както казва Lily Tomlin, “човекът изобретил езика, за да удовлетвори дълбоката си потребност да се оплаква”, или мъжът изобретил езика, за да удовлетвори дълбоката си потребност да бъде избиран от жените. Чрез езика мъжът говорел лъжи, за да изтъкне себе си като герой. Целта на езика е да лъжем. Ако целта беше истината, тогава нямаше да има нужда от език – всички знаят истината: “Защо и най-искрените събеседници рядко изговарят истината, цялата истина и само истината?”/Steven Pinker/ Целта на езика е лъжата, истината я знаем всички. “Аз убих мечката” е може би първата фраза-лъжа, която казал слабият мъж на жена с цел да се сноши с нея. Мъжът говорел на жената! Затова считам, че мъжът е добър говорител, а жената е добър слушател. От фразата-лъжа “Аз убих мечката” е тръгнал езикът. Фразата разкрива картината, в която мъжът убива мечката, думата крие в себе си една история, един емпиричен разказ. Всяка нова лъжа, нова картина, която създавала мъжката фантазия, трябвало да се изрази с нещо старо и познато. Затова днес съществуват изрази като: “монахиня = стърнище в полето”, “къща = керемида”, “разцъфнал бадем = невеста”, “камила = кораб в пустинята”, но и “извори от привърженици”, “творбата прави корем”, “женска задница” и т.н. Всяко ново нещо и днес се изразява с някоя стара картина. Коя била обаче първата картина, от която започва горният процес? Какво имал на свое разположение мъжът, за да опише на жената картините, които искал да й предаде? Само тялото си. Първата картина е мъжкото тяло. Трябва да отбележим, че на всички езици най-голяма част изрази, с които означаваме неодушевените неща, са взети от наименованията на човешкото тяло, от отделните му части, чувствата и страданията му: глава наричаме някой връх или някое начало, лице или гръб се използват за означаване на отпред или отзад, всеки отвор е уста, брада на корените; гърло на клисурата, освен това казваме една шепа за малко хора, сърце вместо център, крак – за край или основа. Плодовете имат плът, говорим за рудна жила, виното е кръвта на гроздето, земята има вътрешности, небето се смее, вятърът свири, а водата мърмори. Тук дръзвам да предложа един експеримент, основан на следното наблюдение: Психологът George Miller поискал от различни хора да повторят точно каквото чуят от магнетофонната лента с изречения, придружени от шум в дълбочина. Хората успели да се справят най-добре с граматически правилните изречения, които имали смисъл, справили се лошо с граматически правилните изречения без смисъл и с граматически неправилните изречения със смисъл, и най-зле с граматически неправилните и безсмислени изречения. “Хората” тук явно са мъже и жени. Ако се повтори този експеримент само с мъже и само с жени, тогава, ако жените се справят по-добре от мъжете, ще е доказателство, че моята хипотеза за създаването на езика е правилна и доказва предположението ми,че жените са добри слушатели, а мъжете добри разказвачи. Мъжете по-добре употребяват езика от жените, а жените са по-добри слушатели. Мъжете са развили Мисълта, а жените - Смисъла. Цивилизацията, или по-скоро критериите, които тя наложила, създали “безкраен океан” между човека и природата. Езикът, науката и технологията изолирали човека от природата и го обградили с изкуствена среда.
“Между човека и неговата околна среда се намира безкраен океан, където всяка негова капка е една дума. Познаваме света повече от думите, които го символизират, а много пъти познаваме само думите, но пренебрегваме смисъла им, не знаем какво значат.”/Манолис Глезос/. Смятам, че между жената и околната среда мъжете поставят безкраен океан от думи. Жените познават света, който мъжете създали за тях. Мъжете са “посредниците” между природата и жените. По същата причина и изкуствените езици (Esperanto, Ido, Volapuk, Novital, Interlingua, Occidental), макар че съществуват от около век, не успели да станат природни, живи езици и да се наложат. Изкуствените езици не произлизат от природата. Мъжът, който ги използва, е отхвърлян от жените. Накрая ще цитирам Кости Папагиорги относно езика: “Една продължителна вековна революция била необходима, за да се усвоят знаците, виковете, конвулсиите и усукванията на думите и, от знаковото изречение с крясъци на някой първобитен човек, който показвал, че е гладен, да преминем към език с ритъм, синтаксис, граматика и произношение – към изречението на цивилизования човек, който учтиво иска храната си.” Първобитният човек, на когото му е достатъчно просто да изрази, че е гладен, обикновено умира от глад. Котенцата, кученцата, теленцата, които не се борят за да сучат и показват, че са гладни, умират, отблъснати от собствената си майка. Езикът не е създаден, за да разреши решени проблеми. И без език първобитният човек е гладувал, ял или умирал от глад. Езикът е създаден, за да стане критерий за подбор. Нека видим същия цитат с малки промени: “Една продължителна вековна революция била необходима, за да се усвоят знаците, виковете, конвулсиите и усукванията на думите, и, от знаковото изречение с крясъци на някой първобитен човек, който показвал че иска да се възпроизведе, да преминем към ритъм, синтаксис, граматика и произношение – към изречението на цивилизования човек, който учтиво иска ръката на любимата си.” Целта на първобитния човек е оцеляване на вида и на себе си. С езика като критерий за подбор се обезпечава оцеляването на вида. Нека видим аналитично процеса на езиковата еволюция, както е онагледено на схемата. време 1. раждане песен 3. смърт език живот 2. съставен език раждане на езици Точка1: Раждане на езика. Езикът се ражда от песента, когато тя стигна до точката на най-малката си ентропия. Линия 1 – 2: Живот на езика. По време на живота намалява езиковата ентропия, тоест увеличава се сложността и организацията на езика, граматиката и синтаксиса. Гръцкият глагол придобива над 350 типа, появяват се седем времена. Съществителното получава около 10 форми и три числа. Точка 2: Раждането на други езици. В тази точка езикът е достигнал до възможно най-малката си ентропия. Това е точката, в която езикът, делейки се, ражда други езици. Ето как се обяснява раждането на другите езици: “Старогръцкият език, който от 500пр. Хр. до 1500сл.Хр. е зарегистриран в най-богатата книжнина на стария свят … почти на сила се задържа през тези 20 века като един единен език … На практика вече от трети и четвърти век от оцеляването си старогръцкият съжителствал с другите живи и действащи свои народностни форми, различни от него.” /Константинос Самаки/. Тоест в трети или четвърти век езикът достига до най-малката ентропия и ражда други езици. Можем да кажем, че се е създало цяло “семейство”. Линия 2 - 3: Стареене на езика. В процеса на стареене езиковата ентропия се увеличава, тоест езикът се опростява като сложност и система. Изчезват много видове глаголи и съществителни, остават две числа. Точка 3: Смърт на езика. Езикът достига до точката на най-голяма ентропия, тоест напълно дезорганизиране и неизбежно изчезва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар