ЗА АГЕНТ АЛБЕРТ - ВИНАГИ ЗАДЕЛЕНО МЯСТО!

По Коритаров

АХМЕД ДОГАН СЕ РАЗСЛЕДВА ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО КОРУПЦИЯ
Лидерът на ДПС Ахмед Доган вече се разследва от парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси по анонимен сигнал.
Това заяви в предаването „Коритаров онлайн“ по пловдивската обществена телевизия „Тракия“ председателят на партия РЗС Яне Янев и председател на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Според неговите думи комисията за пръв път получава такъв достоверен сигнал, който макар и анонимен, дава всички основания за провеждането на мащабно раследване срещу Доган, който е уличен в различни незаконни дейности. Янев изрази в предаването учудване от това, че някои министри от ДПС, участвали в кабинета на Станишев се разхождат свободно и никой не ги разследва. Така той отговори на въпроса на водещия- дали има договорка вече между ГЕРБ и ДПС.
Другият гост в студиото на „Коритаров онлайн“ проф. Кръстьо Петков съобщи, че страната е обедняла най-много за последните 20 години по време на управлението на тройната коалиция, а БСП се превърнала в олигархична партия. Като пример проф. Петков изнесе факта, че 16 процента от лидерите на БСП са милионери или мултимилионери.
Цялото предаване на запис можете да гледате утре тук на сайта.

По анонимен коментатор: Идея за България /19.09.2009 в 10:12
ДПС е същия тип олигархична партия като останалите – БСП, НДСВ, СДС, ГЕРБ, разликата е само в произхода на капитала на олигархиите.Олигархията на ДПС си направи капитала под благословията на НДСВ и майката родителка- БСП във властта, като й беше пряко предоставена държавната хазна и резерв, да бърка в кацата за мед. Вотът на ДПС е също така корпоративен, като и на останалите партии + използващи същите машинации с купуване на гласове, да не говорим, че прякото държане на ЦИК от ДПС и даде влажност да си бръкне и в другата каца с мед- на „мъртвите души“ в списъка и да си допълни гласовете с още 300 000. Яне Янев е политик, нагласящ се по посоката на вятъра. Сега ще разследва за корупция Доган ( един от олигарсите на ДПС), а другите от ДПС ? Защо Яне забрави олигарсите от другите партии- по какво те се различават те от Доган ? Защо Яне до сега ни говореше за „царските имоти“, а се е оказало, че не е внесъл никакъв сигнал в прокуратурата до сега? Яне мълчи, защото олиагрхията на СДС и ГЕРБ сега директно стои на трапезата и неготово съществуване зависи от тях, за това олигарсите на СДС и ГЕРБ не се пипат. Не се пипат и олигарсите на БСП по различни финансови причини. Остава в най – незавидно положение само ДПС- олигархия и то от нея се пипат твърде „селекционно и внимателно“. Съмняваме се, че нещо ще се случи на Доган, най много да му събарят барбекюто( и това стана трудно май за събаряне по слухове в последно време), Яне знае че ако нечия олигархична глава се пипне, то ще се отвори и кутията на Пандора за останалите. Такива „сътресения“ Яни не е готов да понесе.За това подозираме скоро Яне да започне да се оправдава с „неработещата съдебна система“. А проф. Петков откри топлата вода. Олигархична партия била само БСП, ами другите нейни рожби, професоре? Хората обеднели в 20 години преход от тройната коалиция. Ами само тя ли е управлявала в нашия 20 години криминален преход? Време е г-н професорът да си разшири кръгозора на познание за политическото процеси в България през последните 20 години.България няма нужда от стари политици с познания за България до Калотино и обратно, има нужда от нови политици ПЪРВО с познания за Европа и света и ВТОРО- за процесите в България прекарани през тях. ideyazabulgaria.org

КАРЕТА ПО ВЪРХОВЕТЕ ИЛИ ПАРТИЯ ТЕНИС ПО ДВОЙКИ
Представете си партия тенис по двойки. От едната страна са Борисов и Първанов, а от другата Медведев и Путин. Сервис изпълнява Путин, посреща Първанов, оттам подава Медведев, отбива Борисов. Отстрани на първите редове са Станишев, Доган, още олигарси, а извън игрището, доволният електорат слуша техните одобрителни възгласи. Само слуша, нали….
Дали подобна спортна игра не се предлага в двете страни? Защото точно сега странни на пръв поглед съвпадения се случват едновременно у нас и в Русия.
И там, както и тук имаме двама на пръв поглед различни премиери. Но и Борисов и Путин могат спокойно да завършат дните си на тези постове, при това без никой в собствените им страни да може да ги притеснява в политическо отношение. А „Единна Русия“ и ГЕРБ могат да печелят избори до безкрай, тъй като практически няма други партии, които поне малко да се доближават до тяхната популярност. В Русия този процес започна с идването на Путин в Кремъл като президент, а у нас- когато величеството Симеон формира паралелното политическо пространство с обещанието си за бърз просперитет за 800 дни.
След тези събития в двете страни, вече няма реална опозиция. Но понеже дори и в псевдодемокрациите не може да има само един център, функциите на опозиция, колкото и странно да е, започнаха да изземат президентите.
Пръв бе Първанов, който излезе с полит-икономическо становище, свързано с данъчната политика. Разчитайки на късата памет на избирателите, Първанов безцеремонно атакува т.н. плосък данък, въведен бързо именно от неговата партия, и който според доста икономисти удари доходите на хора, които са с ниски заработки. Този твърде десен ход на социалистическото правителство тогава не притесни „социалния“ президент. Но сега се оказа особено удобен терен за атака на правителството на ГЕРБ. Естествено финансистът Дянков нарече искането за отмяна на данъка „малоумно“, което едва ли е професионално изказване, но просто беше единствено възможния отговор, като се има предвид неговата политическа неопитност. Този ход на Първанов, явно добре обмислен от неговите пиари, му отвори врата за полемика с Борисов, нещо което за съжаления нямат политическите партии. Синята коалция едва ли би могла да иска отмяната на данъка, поради почти дясната си същност, а БСП може само да мълчи и да се вглежда в себе си следващите двайсетина години.
Следващият ход на Първанов вероятно ще е да направи политически център, който да се опитва да бъде опозиция на Борисов, но това засега само се обсъжда, без да са ясни параметрите.
Подобно нещо се случи и в Русия. Поставеният в Кремъл от Путин сегашен президент Медведев, рязко разкритикува държавната, икономическа и политическа система на Русия, която бе създадена именно от Путин. Дали Медведев се опитва да избяга от сегашния си образ на послушен на Путин президент, или се опитва да играе (по договорка) доброто ченге, предстои да видим.
Както предстои да видим и как ще се развие експериментът с безалтернативност на управлението у нас.
А защо да не е възможно Първанов пък да играе ролята на лошото ченге? Не, че не му отива, но е и единствено възможната апликация, ако иска да не го поставят до Станишев, който пък е негов продукт. А в Русия Медведев е продукт на Путин.
Но у нас всичко е обратно.

ПЪТЯТ НА БСП ОТ ТЕСНИ И ШИРОКИ СОЦИАЛИСТИ ДО ТЕСНИ И ШИРОКИ КАНДИДАТУРИ
Катастрофалните резултати на БСП на последните парламентарни избори като че ли не са края на мъките за тази партия, а само началото на пътя в търсене на нова самоличност. През тези дни все отчетливо се откроява един вътрешно- социалистически конфликт- между лидера на БСП Станишев и софийската организация на БСП. На повърхността този спор изглежда като израз на загриженост каква трябва да бъде кандидатурата на левицата за столичен кмет. Софийската организация издигна партийна и некомпрометирана личност като Георги Кадиев. Станишев настоява за формула “ала Стоян Александров”- външен на БСП човек, който може да събере подкрепа и от периферията. В спора между столичното и централното ръководство се стигна до необичайна острота. Тя също може да бъде предмет за анализ. Но има нещо, което е особено интересно като завръщане към стар понятиен апарат. Станишев заговори за необходимост от “широко скроена кандидатура”, а от “Леге” 10 го репликираха с иронични въпрос- Кадиев тясно строен кандидат ли е?
Шегата е в това, че БСП пак започва да се дели на тесни и широки, както се е случило по времето на Д. Благоев и Г. Димитров. Има един въпрос, на който БСП така и не си отговори през тези 20 години- Каква партия е и чии интереси защитава всъщност? Дискусията на прехода в ляво, която непрекъснато опираше до две крайности- модерна лява социалистическа или социалдемократическа партия е БСП, не получи категоричен идеен отговор и поради това дебатът се изроди в интригантство.
За идните обвинения срещу Станишев и столичната организация на БСП, макар и засега да се отправят само по повод на кметските кандидатури, всъщност има друга логика и могат да получат друго продължение. Основният въпрос, на сега левицата трябва да си отговори е дали е в състояние да излъчи партийна некомпрометирана фигура, която да стимулира ново гражданско поведение и нов политически език при БСП, или социалистите ще продължат да бъдат заложници на апаратно коварство, което често се крие зад независими личности. Отсега не може да се даде категоричен отговор какъв път ще избере БСП. Дали ще поеме към риска да се самореабилитира със собствен кадрови ресурс, или ще продължи да затъва в тресавището на собствените си илюзии за самовъзпроизвеждане на принципа на махалото. Към проблемите на БСП са възможни различни гледни точки, една от тях – на проф. Кръстьо Петков , развита в отвореното му писмо от 29 август, ви предлагаме за дискусия и в нашия сайт.

Ето го и самото писмо:“PARTY IS OVER”, ДРУГАРИ СОЦИАЛИСТИ!
Отворено писмо до участниците в Дискусионен форум,
Уважаеми организатори на форума,
Благодаря за поканата за участие в дискусията, която получих чрез проф. Захари Захариев, За съжаление, отсъствието ми от София не позволява да се присъединя към инициативата. Разбирам вашата тревога за съдбата на БСП и лявото движение в България, след тежкото поражение на парламентарните избори през юли 2009 г. Това ми дава повод да споделя още веднъж личната си позиция и тази на ОБТ за драматичните управленски провали на социалистите, които се превърнаха в политическа закономерност на посткомунистическия преход.
Давам си сметка, че партии и лидери от левицата не бива да се намесват пряко във вътрешнопартийната дискусия за причините и последиците от загубата на изборите, която се води преди извънредното заседание на конгреса на БСП през октомври, т.г. Има обаче факти и събития, които засягат не само социалистите, а и всеки българин с леви убеждения. Тяхната оценка не е монополно право на най-голямата партия, която доскоро претендираше, че отново е установила пълна хегемония в лявото пространство. Именно към случилото се с общия проект „Нова левица” и най-вече към перспективите за неговото възраждане, е насочено моето Отворено писмо!

Оценките за изборното поражение!
Има две версии, които се лансират в публичното пространство: едната е официалната, на г-н Станишев и неговия кръг от поддръжници в партията и медиите; другата е на вътрешнопартийната опозиция, която доскоро не беше консолидирана и структурирана. Няма как да се помирят двете противоположни обяснения – само една от тях съвпада с политическата истина.
Безспорен факт е, че БСП претърпя очаквана и незапомнена изборна загуба. Тя се утежнява от обстоятелството, че цялата власт и огромни финансови ресурси бяха концентрирани в нейното политическо ръководство /плюс рядко срещан медиен комфорт, съпътстващ четиригодишното управление на тройната коалиция/. Да си на върха на изпълнителната и законодателната власт, да те посрещнат доброжелателно европейските партньори, да имаш срещу себе си разединена и изтерзана от лидерски разпри десница и да допуснеш да те разгроми партия, която тепърва набира опит в политиката – не е просто провал, а истинска катастрофа.
Според изборните резултати БСП е на втора позиция, но с почти три пъти по-малко гласове от ГЕРБ, съпоставими показатели с ДПС и минимална преднина пред националистите. Строго погледнато, това превръща социалистите в третостепенна партия /пряк съперник на ГЕРБ засега няма!/. Най-неприятното в настъпилия качествен срив е поредното компрометиране на лявата идея, което пропилява 10-годишните усилия за изграждане на модерен, демократичен и влиятелен социалдемократически субект в България.

Причините за катастрофата
От публичните дискусии между двата лагера в БСП се остава с впечатление, че главен виновник за изборната загуба е кръгът „Станишев”.Това е вярно само в тактически план. Саморекламата в годината на двете изборни кампании – европейската и националната – постави БСП в неизгодна и губеща позиция на фона на нарастващия негативизъм в общественото мнение. А мнението на гражданите е решаващият фактор за победата, стига да съумееш да го спечелиш и трансформираш в подкрепящо електорално поведение.
Не си спомням да е имало такава надута – помпозна и лъскава – предизборна кампания на социалистите през последните двадесет години. БСП не е допускала търсеният успех да зависи само от една личност, макар тя да е на действащ премиер. Не е имало потребност от черни пиар-кампании, за да се печели подкрепа чрез насаждане на страх. Българските социалисти не са до съветите на чуждоземни политически маркетолози, за които народопсихологията на българина е „тера инкогнита”.
Трябва да си загубил всякаква връзка с реалността, за да не забележиш нарастващото недоволство на българите от управлението на тройната коалиция, пълзящата лична неприязън към триото „Доган-Станишев-Симеон”, отлива на левия електорат към АТАКА, ГЕРБ /а през последните месеци и към РЗС/. Затова е некоректно да се търси оправдание за загубата главно в безпардонните предизвикателства, които отправи Ахмед Доган към цялата нация. Вярно е, че той съзнателно и преднамерено обяви ръководството на БСП, представено в изпълнителната власт, за послушен васал . Това коварно послание на мандатоносителя наля масло в огнището на гнева, който беше избуял върху недоволството от водената политика от кабинета „Станишев”..

Именно в политическия курс, сътворен под емблемата на коалиция от три идейно и персонално несъвместими партии, се крие първата истинска причина за историческото поражение на социалистите.

Да си осем години в опозиция, опирайки се на социални, т.е. леви ценности и европейски алтернативи, и, завърнал се на власт, да направиш завой на 180 градуса, заставайки в авангарда на неолибералната десница, не е просто идейно предателство; това е политически авантюризъм, чиито драматичен край беше предрешен. Фактите от четиригодишното неолиберално управление са добре известни – въвеждане на рекордно нисък плосък данък; рязко сваляне на корпоративния данък; четиригодишно подтискане на растежа на реалните заплати и пенсии; несъразмерни на доходите цени на електричеството, парното и водата; орязване на парите за лекарства; насочване на бюджетния излишък към привилигерования бизнес; смазване на учителската стачка и т.н. и т.н.

Стигна се до политически парадокс: една лява социалистическа партия допринесе най-много за задълбочаване на социалното неравенство в постоталитарна България; ръководството на същата тази партия, приютило не един и двама милионери, стана най-удобно за олигархията и сенчестия бизнес. Корупционният бацил, срещу който БСП и левицата бяха имунизирани през периода 1998-2005 г. , проникна в политическата тъкан и висшата администрация на управляващата партия и срина нейния авторитет.

Втората съществена причина е изолационизмът в управлението.
Фактът, че си направил широка коалиция, не е безспорно доказателство за демократично управление. Обратно, парцелирането на властта на базата на квотния принцип затвори всяка партия от тройната коалиция в подопечните й територии и блокира координацията на изпълнителната власт. Но съдбоносната грешка на политическото ръководство, начело с г-н Станишев беше в това, че се изолира от идейно близки съюзници, каквито са редица граждански формирования, други леви партии и социално-ориентирани интелектуалци. Как стана това? Много просто – чрез превръщане на няколко миниатюрни социалдемократически партии в присъдружни организации без право на глас; игнориране на критичната мисъл в лявото пространство; обявяване на всеки, който не споделяше десния курс, за демоде политик, аутсайдер или политически труп.
Да загърбиш политическите си съседи /социалдемократи, лейбъристи, комунисти/, защото имали независими възгледи и да обявиш политическите си опоненти за стратегически съюзници /визирам ДПС и лично Сакскобурготски, от когото г-н Станишев се учел!/, не е просто лекомислен ход на неопитен лидер, а безразсъдна авантюра.
Последиците са известни: Симеон се дискредитира и слезе от сцената; Доган без колебание заби нож в гърба на БСП, щом усети, че краката му в изпълнителната власт се клатят.

Какво е бъдещето на левицата?
Бързам да уточня: нямам предвид само БСП. Нито очаквам, че след поредния катарзис, тя може за броени месеци да се завърне триумфално на освободеното от самата нея място в лявото политическо пространство. Поемайки риска да ми се разсърдите, ще кажа мнението си откровено: „Другари социалисти, party is over /забавлението свърши/”! Нов шанс за политическа реанимация не се очертава в близко бъдеще!
Причината не е в лошия качествен състав на социалистите, нито в прословутото застаряване на нейния електорат. Талантливи хора, споделящи европейските леви принципи: свобода, солидарност, справедливост, в България винаги е имало. Сред младото поколение най-много са гражданите с леви убеждения. Така че смяната идва!
Но новите поколенчески и интелектуални резерви, няма как да се влеят автоматично във вашите редици. Те виждат прекрасно корените на историческия провал и го свързват с неизживените навици, инстинкти и образци на високомерното политическо поведение , дамонстрирано от наследниците на партийната аристокрация, т.е. с незагърбеното минало. Иначе казано, в не реформирана по модерни, европейски, социалдемократически критерии партия, умните хора не вярват!Нико желаят да се идентифицират с нея. Както и с право не се доверяват на двадесетгодишната максима, че БСП можела да се промени отвътре-чрез смяна на лидерите и обновление на програмите.
Има изход обаче! Той е в рестартирането на погребания от Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров и техните приближени проект „Нова левица”.
Казвайки това, не давам заявка за нов солунски процес. Миналото не може да се повтори. Изпълнителите на проекта от 90-те години са загубили темп и енергия за политическа иновация. Ред е на младото поколение – да замести загубилите и да отстрани авантюристите. С други думи, време е за Нова левица – на 21 Век!
Нашата мисия, на преходното поколение леви политици, както и на кадрите с доказан икономически опит в БСП, виждам в това, да се разчисти пътя и да се изградят мостове за движение на новите носители и лидери на лявата идея. Ако възприемате тази кауза, според мен ще има смисъл и резултати от един широк, откровен и несебичен дебат, концентриран върху следните въпроси:

Съгласни ли сме, че е необходима ревизия на десните управленски решения, които прокара кабинета „Станишев”. Ако сме съгласни, да подготвим проекти за връщане към европейските модели на прогресивно – подоходни данъци, засилване на регулиращата роля на държавата в социално пазарното преразпределение на парите на данъкоплатците и разумно насочване на инвестициите. Каквато е нейната естествена роля в условия на продължителна рецесия и растяща безработица;
Приемате ли, че няма друг път за оттласкване от социалното дъно на българите, освен последователна политика на нарастване на реалните доходи, в пряка връзка с производителността на труда и качеството на услугите. Ако това е общо виждане, да загърбим догмата на Станишев и МВФ, че т.нар. финансова стабилност била алфата и омегата на икономическия растеж и автоматично водели до социално благоденствие;
Има ли воля и енергия да се включим в общонационалната битка срещу корумпираната политическа класа и връщане на партньорското доверие на ЕС към България? Ако отговорът е „Да”, това ще означава раздяла не само с осъдени леви политици и висши администратори, но и публично разграничаване от заподозрените в измами /от европейски и български компетентни органи/;
Споделяте ли стратегията за необходимостта от масирани инвестиции в образованието, здравеопазването, науката, новите технологии, зелената икономика /които са сърцевина и фокус на антикризисните програми в развитите страни/. Ако сте готови за практически стъпки, нека кажем „Стоп” на орязването на самоцелните разходи в споменатите направления, станали навик на кабинета „Станишев”.
И накрая, един тест за всички ни: ако правителството на ГЕРБ провежда политика, сходна с изредените по-горе приоритети, готови ли сме да го подкрепяме в и извън парламента? Защото самоцелна опозиция, без здрава социална и гражданска почва, не е в състояние да разчиства пътища и да гради мостове за възраждане и модернизация на българската левица!
С пожелания за смела, новаторска и успешна дискусия:

Проф. Кръстьо Петков
Председател на Обединен блок на труда
П.П. Искрено се надявам, че с Отвореното писмо не съм засегнал персонално когото и да е било от бившите партньори в „Нова левица”. Преди три години с подобен документ отправих апел към Сергей Станишев да върне мандата, да подаде оставка и да предизвика нови избори. Тогава социалистите бяха във възход и имаха на своя страна печеливш аргумент: приемането на България в ЕС! Припомням този акт, защото той е актуален и днес – от гледна точка на способността да се реагира адекватно на ситуацията. Изкуство, което историческите социалисти са владеели по-добре от своите конкуренти!

А ето и коментирали: Станков / 19.09.2009 в 2:38
Добър анализ,точни изводи и предложения прави Кр.Петков.И правилно казва,че“нов шанс за политическа реанимация не се очертава в близко бъдеще“.Даже бих добавил,че с тези лица,наредени на левите банки в парламента,няма и далечно бъдеще.Но намирам един съществен пропуск в статията на професора.Липсва фактора Георги Първанов,който с неговите действия,бездействия,вмешателства,покровителства,лансирания и т.н.може би има сериозен принос за катастрофата.Защото:-дали Станишев щеше да е толкова безучастен към олигарсите и червените барони,ако много от тях не бяха близки или приятели на Първанов?-може би Станишев щеше да вземе по-крути мерки към крадците на еврофондове,ако основните играчи не бяха спонсори на президента.-вероятно Станишев нямаше да остави Доган така да си разиграва коня,ако той не бе покровителстван по задължение от Първанов.-може би Станишев щеше да уволни някои неудачни министри и администратори,както и да се предпази от съмнителни назначения,ако са нямали покровителство „от най-високо“-как сега Първанов намира време ден през ден да излиза с критики и предложения/далеч не винаги удачни/а при управлението на БСП не намери необходимо с нещо да помогне.-нима Първанов не знаеше това,което знаеше цяла Европа,че се шири корупция по всички власти в държавата?Нали под негов контрол са разузнавателните служби,негови назначения са в прокуратурата,висшата съдебна власт и къде ли не.Всичко това не снема отговорността на Премиера,но когато се прави обективен анализ трябва да се казва всичко.Иначе и „новата левица“ няма да постигне нищо.

А ето и моя коментар в блога на Коритаров, секунда след заявката за публикуване:
Нели Кирилова Коментарът ви очаква одобрение – бре, този човек и цензура налага в блога си! /19.09.2009 в 19:05 / Не зная дали ще се публикува, но така участвах в “дискусията”!!!

ЩО Е ТО “изолационизмът в управлението” ? Случайно погледнах в речниците, тъй като думата ми бе определено непозната. Ето какво открих там в “Учебен тълковен речник на Българския език” – издание от Иван Габеров: явно думата е сложна. Съставена е от “изо” и “ционизъм”:
- ИЗО е първа съставна част на сложни думи със значение “равен”, “еднакъв”.
- ЦИОНИЗЪМ – политически термин обикновено. Идеология и социално движение, възникнали в края на 19 век като реакция на антисемитизма, с цел възраждане на еврейското национално самосъзнание и създаване на еврейска държава в Палестина.Толкоз от речниците.

Сега по моя информация специално за Другаря Петков: От този линк се поосведомете за какво говорите въобще http://www.xnetbg.com/new/content/view/300/96/ – Какво представлява Нетурей карта
Или от този за http://www.xnetbg.com/new/content/view/216/40/ – програма за изтребване на българския народ.

Очевидно, другарю Петков, сте “създал” някаква дума, на която самият не знаете значението й, но вие “политиците” обичате да всявате смут дори в душите на по-образованите хора, да не говорим какво се случва сред обикновените такива. Толкова много “сте сдъвкал” представите си за нещото за определение на думата управление, че дори и да се възприеме като разсъждение речниковото значение на двете съставни частици НА ИЗМИШЛЬОТИНАТА ВИ – “изолационизъм”, се стига до заключението, че или сте привърженик на равномерено провеждан ционизъм в управлението ни, или сте еврейски доносник в средите на БСП. Впрочем не сте ли масонско гуру за България?
Всички знаем политическото ви плонжиране “в ляво”, така че не се напъвайте да отговорите на десния днешен вятър. Ако той не Ви отвее, ние обикновения народ ще го сторим. Запомнете добре: ЛЯВО = ПОВЕЧЕ НИКОГА. Вече не ми се коментират глупостите Ви. И спрете да употребявате думи, на които не знаете значението. Хайде със здраве!

В НАШИ ДНИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ПРОТИВНИК НА САЩ, ОТКОЛКОТО СЪЮЗНИК
„Противоракетната атака срещу Обама“ – с такава горчива игра на думи, The Wall Street Journal описва решението на американската администрация да преразгледа плана за разполагане на противоракетна отбрана в Европа. Чешката република и Полша за да приложат тази програма, са били подложени на „огромни политически рискове, а сега са били излъгани в най-добрите си очаквания“. „Човек не трябва да очаква, че в обозримо бъдеще някое правителство ще отговори на призивите на Съединените щати“, – се казва в редакционен коментар. Белият дом обосновава тази си постъпка с факта, че според разузнавателни доклади, Иран в момента работи предимно върху ракети със среден и малък обхват, които лесно могат да бъдат прехващани.
На този аргумент е „трудно да повярваме“, пише WSJ. Първо, защото слуховете за намеренията на администрацията да се откаже от плана на Буш се появиха през февруари, когато нямаше нови данни от разузнаването.
На второ място, с оптимистичните данни на разузнаването лошо се съгласуват данните за успешното изпитание в Иран през май на ракетата с твърдо гориво Sedzhil, която може да доставя взрив с тегло един тон най-малко до Варшава.
По-вероятен е друг мотив: да се размени Европейската противоракетна отбрана с гласа на Русия в подкрепа на нови санкции срещу Иран. WSJ не изключва наличието на тайни споразумения от този род, но отбелязва, че Русия официално отрече информацията за всички сделки със Съединените щати, а поддържането на напрежението в Близкия Изток за Москва е изгодно.
Ако има желание да се поощрява Русия в размяна на нейната подкрепа в ООН за различни изгоди, следващия път Западът може да се изкуши да и „отстъпи“ прозападните правителства на Грузия и Украйна, се опасява вестникът. В допълнение, отхвърлянето на плана на Буш „подкопава доверието на американския ядрен чадър“ и оставя без адекватна защита източното крайбрежие на Съединените щати, добавя още изданието.
Източник: The Wall Street Journal