ОТ epochtimes-bg.com
ДО: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
И ВСИЧКИ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
Призоваваме българското правителство да последва примера на другите демократични държави. Да осъди зверствата, извършени от комунистическия режим и геноцида в лагерите на смъртта. Нека не оставим безнаказани подобни античовешки действия. Аз, който зная какво се е случвало, очаквам справедливост и действия от Ваша страна господа от управлението на страната ни…
Въпреки че политиците са наясно със случващото се, искам да Ви кажа че в този геноцид е убит и баща ми. Майка ми е онкоболна, а нямам с какво да я поддържам, а тя има право да взема пари, но й трябва документ, от който да е видно, че една година е бил на кариерата преди да го убият – всичко е в делото №4/1990г., но не ми дават нищо от „ГУ на архивите при МС”, или ако дадат, ще е пълна лъжа – убит е зверски без съд и присъда.
Затова се обръщам към Европейския съд по правата човека, към Президента, премиера, главния прокурор и всички българи, да се признае геноцида в България!
..ЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ ОТ КОМУНИЗМА
През ранните години на демокрацията се възроди едно следствено дело №4/90г. с обвинителен акт за убийствата на 147 убити. Делото беше за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена.
Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени.
Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч, е в архива с гриф „Строго секретно!” (И-44/17.03.1994г.)
Това дело за политиците остана в архива, за историците между редовете на историята, но за мене е спомен от комунизма и мъка от демокрацията.
В това дело за убитите 147 жертви една от жертвите е моят баща. Настоявам този геноцид да се признае от страната ни, а не да се крие в архивите и да се унищожи.
Комунистите ще си отидат чак след третото поколение, затова всички политици гледат да ни ограбят, а поговорката ще ви я кажа „Вълкът агне няма да стане, а да оцелее агнето ВЪЛКЪТ трябва да се унищожи” – затова не давайте да ви мачкат.
Ако днешните български правителства и днешният български съд не се интересуват от това, българската история рано или късно ще ни зададе този въпрос.
За да не останат забравени жертвите от комунизма, отправям апел към прокурора Борис Велчев да даде шанс делото да бъде завършено. В ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г. е записано името Борис Велчев, също Тодор Живков, Антон Югов и др. Дайте шанс, за да не остане в историята.
Ако прокурорът Борис Велчев привърши дело №4/90г., то той ще влезе в историята като човека, който е заклеймил комунистическия режим.
И тогава ще имаме поне някакъв отговор на въпросите:
- Колко са БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ през септември и октомври 1944 - в тъмното време на сляпата мъст?
- Колко са осъдените и разстреляните през 1950-1952г. – времето на отчаянията! – въоръжената съпротива срещу настъпващия комунизъм?
- Къде са списъците на преминалите през тези зловещи лагери?
- Къде е регистърът на убитите в Ловеч и Скравена?
- А и Белене?
Политическото убийство
Николай Флоров
Президентската администрация тия дни живее в зле прикривана паника: Бойко Борисовите реформи все повече приличат на мини-преврат, който никой от БСП не знае къде ще стигне. Президентът, почувствал че е изритан недвусмислено извън тъч-линията, като пчелата-царица е свикал своите ДС-търтеи на спешно съвещание, довело до явното му желание да покаже кой е той – не само да напомни, но и да покаже. Съветът на ДС-търтеите решава, че най-доброто решение би било да се свика спешно Съветът за Национална Сигурност. Този съвет ще създаде не само атмосфера за безусловна отчетност на новата власт пред главата на държавата за всички политически и икономически ходове, извършени от новата власт без много-много да й пука дали президента знае или не знае, но и ще създаде условията за някои поучителни наставления към новия премиер.
За БСП настъпват тъжни времена: без пролетарска диктатура народа вече не гласува 99.6 % за партията. А ако народът не гласува ще спрат и парите и партията ще остане на сухо. Беше време, когато господин президента беше толкова уверен в резултата от изборите, че още преди тях подканваше ББ «да мисли за новата коалиция, за да не се изпуска приемствеността»!
Царицата и нейните търтеи жужат, защото ББ им бърка в очите. Затова думи като «некадърност»» и «незнание» звучат като предупреждение. Очевидно знанието на президента се крие в неговите заличени 36 страници от досието му.
Когато пречукаха Илия Павлов, един генерал на всеослушание обобщи случая: «Ние му дадохме парите, но той се увлече!» Да напомним, че тук не става дума за романтика Алеко и неговото убийство от героя му Бай Ганю. Не става дума и за «тенкио» намек, с който беше вкаран в пътя Огнян Стефанов и всички, които мислеха да го последват в неговото волнодумство. Тук става дума за последния стратегически резерв на партията – Русия, за нейната финансова помощ и наставления, за петата й колона в България като гаранция за нейното бъдеще. Как мислите, ще позволи ли царицата и нейните търтеи някой да разклати това бъдеще?
Ако някой се съмнява в тия мрачни предзнаменования, то това е защото още не знае на какво е способна партията. Има ли такива още в България?
Адвокати на гявола
Иво Инджев
Ако сте си въобразявали, че Георги Първанов говори от името на Москва, когато защитава като най-важното нещо на света ( неговия свят!) руските енергийни проекти в България, ще трябва да се покаете. Точно обратното било, той говорел НА Москва. Това ни обясниха негови адвокати в ранните дни на деня в различни телевизионни предавания.
Тази, явно съгласувана теза, прозвуча едновременно от устата на Никола Колев, началник на кабинета на президента и от неофициалния началник на пропрезидентската пропаганда, журналистката Велислава Дърева ( която при всеки гаф на свещената й крава неизменно застава в нейна защита и громи наред опонентите с неподражаем партиен плам и сарказъм, често с библейски сюжети и цитати от светото писание).
Както вече писах, руският акцент в президентската статия, публикувана като остра критика към новото правителство на сайта на президентството, е очевидната новина в текста. Българският премиер Борисов, според Първанов, не се е справил с…руския натиск на преговорите с Путин в Гданск. Българският премиер не е подготвен, а пък руснаците се канели да ревизират постигнати вече условия по договорите за енергийните проекти, ни казва не някой коментатор, а самият държавен глава.
Разбира се нито Колев, нито Дърева не можаха да отговорят на елементарното питане защо се налага тази констатация да бъде правена в писмен публичен вид, а не на лична среща между двамата ръководители на държавата. Според Дърева, Борисов не искал да се учи, а пък Първанов не бил детска възпитателка. От своя страна о.р. генерал Колев козирува: президентът си решава как да си говори с премиера и толкоз ( това беше повторено от него всеки път, когато не може да доложи елементарни неща – например: защо Г.Първанов не е уведомил Борисов за намерението си да лети за Охрид – не бил длъжен и това е, с войнишка откровеност рапортува той по устав, в който вероятно пише, че началникът е винаги прав).
За сметка на това двамата адвокати на президента дадоха ясно да се разбере, че едва ли не Борисов не бил важният като адресат на посланието, а Москва. Къде е логиката на Путин да се говори по този публичен, демонстративен начин, вместо да се информира Кремъл за важното опасение на държавния ни глава ( че руснаците са готови да ни преметнат), кажете вие. Ако можете. Защото аз мога да го определя само с една дума: лъжа. Колективно скроена и поднесена лъжа.
Дали все пак Първанов не си го връща на Путин за унижението да му откаже в последния миг участие на енергийния форум ( а форумът бе замислен именно като трибуна за Путин!) в София в края на април, с което го направи за смях пред целия свят? Е, чак пък толкова кураж по отношение на Путин едва ли можем да търсим у Първанов. Но ще намерим с лекота толкова , че и повече отмъстителност спрямо Борисов за репликата му, че предлага „дебилни” решения на новото му правителство. Самият Колев призна косвено за тази отмъстителност с откровението, че тонът и избора на време ( т.е. светкавичното появяване) на президентската статия са повлияни от предизвикателството на Борисов.
Свикнали сме с честите метаморфози в поведението на Г.Първанов през годните. В редките случаи, когато някой се осмелява да го попита за тях, той е казвал, че има право на развитие ( да, всеки има, но във висшите етажи на политиката неговото често „развитие” в обратна посока, си е чисто нагаждачество, не по-различно от прескачането на депутати от партия в партия, от група в група). С правото си да се развива той обяснява, как от водач на протестни демонстрации срещу НАТО се преобрази за няколко години в червения лидер, под чието ръководство БСП прегърна каузата на НАТО.
Ето че сега, когато Русия загази с цените на енергоносителите си, изпадна в тежка икономическа криза с лоши перспективи да шантажира отново Запада ( от Брюксел официално обявиха тази седмица, че страните от съюза могат спокойно да издържат 90 дни без внос на газ от Русия тази зима, защото са се запасили до краен предел), Г.Първанов демонстрира нов пирует в поведението си. Не че е искрен, но е от същия характер, както номерът с НАТО.
Сигурно и до Първанов е стигнал анализът на международните специалисти, според които има реална заплаха при намалялото потребление и при появилите се алтернативи в Северна Африка, Централна Азия и Близкия изток Европа да се откаже от руските услуги по отношение на природния газ. Изцяло. Сто процента. Което пък, макар и засега само като теория, променя радикално възможностите на Путин да притиска някого с доставките си.
Забележителното обаче е в това, че ако тази задна мисъл е в основата на идеята Първанов да се прави вече на защитник на българските интереси, този път от Русия, защо тогава продължава да обосновава необходимостта от българско участие в едни проекти, които изглеждат все по-малко логични? Особено що се отнася до комбинацията между руския „Южен поток” и западния „Набуко” ( дори единият вече изглежда като предостатъчен при очерталата се нова ситуация на пазара и при стратегическата цел на ЕС да свие вноса на газ с една трета, точно колкото е зависимостта й от Русия). И при това Първанов иронизира опонента си като лаик по енергийните въпроси!
На тази дребнава хитрост народът казва „гяволък”. Основната му характеристика е плиткостта на замисъла.Гяволът си въобразява, че може да будалка всекиго без да бъде разкрит „тънкият му замисъл”. Дълбочината на проблема на тази плиткост е обаче в това, че е високо, много високо поставен на върха на държавата и цената за този гяволък плащаме в крайна сметка ние, надхитрените граждани, които много добре разбираме гяволиите, но не можем да им се противопоставим преди изтичането на гяволския мандат.
Фабриката за илюзии на 9 септември
Иво Инджев
Много е опасно да си купиш фабрика ( за илюзии) на 8 септември при положение, че на 9-ти се приземяваш пред „страшния съд” на европейската взискателност в Брюксел. Това е голямото предизвикателство пред Бойко Борисов на първия му европейски изпит като министър-председател.
Българският премиерски самолет както никога е натоварен с позитиви на едно кратко, но заредено с горивото на големите очаквания и успешния старт управление. На борда си носи похвалата на „Уолстрийт джърнал” ( макар и персонално отправена към финансовия министър Симеон Дянков), новината за разблокирането на 19 милиона евро по програма САПАРД ( като индикация за нови възможни жестове на ЕС) и невероятното събитие: повдигнатото обвинение към бившия министър Валери Цветанов.
Най-вече носи подкрепата на около две трети от населението, според последните социологически проучвания – небивал тласък през последните 20 години за едно стартиращо управление.
Носи и една загадка ( за нас): какво точно си казаха Борисов и Путин седмица преди посещението му в Брюксел, когато по очевидното настояване на руския премиер двамата се срещнаха в Гданск. Разбираемо е, че на Борисов му е трудно да спази обещания от него принцип на прозрачното управление, когато става дума руския натиск. Дано поне бъде напълно откровен пред европейските партньори, защото на България й предстои да се бори наново за тяхното доверие след ролята си на руски троянски кон в задния й двор.
Дали откровеността на премиера в най-острото му досега изявление срещу президента Първанов не е част от цялата тази картина? Колкото и емоционално да изглежда неговото избухване, когато косвено нарече „дебилни” съветите на Първанов да бъде създадено специално звено за борба с извънредните ситуации, време е да се поучим от собствените си грешки в оценката си за „избухливия” Борисов. Защото някак си много на място избухна- именно преди полета за Брюксел, където поради сервилната си политика към Путин българският президент вече поне от година и половина на практика е нежелан събеседник.
Ситуацията прилича малко на романа на Тургенев „В навечерието”. Драма с българско участие на руски фон, но този път с решаващата роля на европейската „армия от чиновници”, както понякога презрително наричат брюкселската администрация. Не можем да си позволим лукса на евроскептицизма – той е за напреднали европейци. Нито пък прекаления оптимизъм е полезен за нас.
Остава ни да закопчеем коланите и да си пожелаем мека кацане обратно на територията на реализма. Защото ни предстои пътуване през турболенцията на циклоните и антициклоните, които се вихреха при тройната коалиция и заради които ни раздрусаха със санкции. И само антикорупционните мерки, свързани с повдигнати обвинения, няма да са достатъчни, за да си настъпи затопляне от Запад, откъдето очакваме размразяване на стотици милиони субсидии, без които, по признание на новата власт, просто няма да решим належащите икономически и зависещите от тях социални задачи.
Не настъпи ли лелеяното подобряване на жизнения стандарт, никакви други подвизи на Бойко Борисов няма да натежат на кантара на обществената оценка. Вече му се наложи да говори за замразяване ( този път не на еврофондове) на пенсии и заплати. Вярно е, че е все още е на етапа, когато е напълно прав да обвини за наложителността на ограниченията на бюджетните разходи предишното управление. Но само след половин-една година, никой вече няма слуша подобни аргументи.
Предишните властелини, на които „дължим” този хал, са се спотаили и прелистват злорадо страниците на календара. Всичките няма как да бъдат привикани при прокурора- това е част от реализма, за който става дума. Те също знаят, че истинска подкрепа за икономиката на този етап може да дойде само от фондовете на ЕС. Без нея омагьосаният кръг на недоволството неминуемо ще се завърти отново.
Такава е картинката в навечерието на 9 септември- първото посещение на премиера Борисов в Брюксел.
Свалете ореола от 9-ти септември
Венелина Попова/Всеки ден
Може ли дата като 9-ти септември 1944 година да бъде отбелязвана като празник? Въпросът е риторичен, отговорът-недвусмислен.
С приемането на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма демократично мислещите хора и правителства признаха, че "Европа ще се обедини, едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век".
У нас БСП отказа подобен дебат и продължава да слага ореол върху 9-ти септември в календара на съвременната ни европейска държава. Което е чиста проба признание, че 20 години след падането на Берлинската стена тази партия отказва да се реформира и да тръгне по пътя на социалдемокрацията.
Десет години преди 10 ноември 1989 година върхушката на бившия режим у нас заедно с ДС подготвиха, а след това на Кръглата маса узакониха заедно със създадената от тях опозиция разграбването на държавата и трансформацията на собствеността.
Затова преходът беше жесток и не съградихме социална, а олигархична държава.
Затова днес в България съществува бездна между т. нар. “елит” и народа.
Затова има недосегаеми и правосъдие за останалите.
Затова всички правителства на прехода не приеха лустрационни закони и така позволиха на “бившите” да се възпроизвеждат - те и техните наследници във властта.
Затова и до днес България е единствената държава от някогашния Съветски блок, която отказва да създаде и да субсидира със средства от републиканския бюджет Институт за националната памет, който да събере и изследва престъпленията на 45 годишния тоталитарен режим.
И до днес тези престъпления продължават да излизат на светло, въпреки пожара на Партийния дом и другите опити за бъдат покрити и изтрити техните следи.
И до днес трудно може да бъде посочена цифрата на жертвите на “народната власт” и на т.нар. “Народен съд”.
И до днес продължава да бъде засекретен броят на избитите по държавните ни граници бегълци след 1946 година.
И до днес в центъра на столицата и на други големи градове в страната продължават да се издигат паметниците на Съветската армия, окупирала България и наложила тоталитарния режим с оръжие и с цената на стотици хиляди избити и малтретирани в лагерите.
И до днес в учебниците ни по история липсва истината за близкото ни минало, а синове на масови убийци след 9 септември 1944 година заемат ключови позиции в различните етажи на властта в съвременната ни държава.
И до днес много от извършителите на престъпления в името на комунизма, не са изправени пред съд.
Въпросът, който може би вълнува мнозина, е защо хиляди хора, извън няколкото десетки фамилии на комунистическата олигархия, продължават да стоят в тази партия и да следват “другарите” си милионери от върхушката й.
Най-логичният отговор (може би) е, че те не искат да признаят пред обществото и най-вече пред себе си краха на социалистическия идеал, който експлоатира най-естествения стремеж на човека към социална справедливост. Защото няма по-страшен крах от краха на идеалите.
Едно разделено и непомирено с историята си общество не може да постига успехи или по-скоро всеки ще постига успехите си сам, т.е. по-трудно.
Затова на 9-ти септември 2009 година си струва отново да припомним Пражката декларация за европейската съвест и комунизма и написаното в нея, “че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се възвърне паметта, а “…милионите жертви на комунизма и техните семейства - убедени сме - имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати…”
Първанов топи Борисов пред Брюксел и оглави опозицията
Иво Инджев
Понеже сензационната атака на президента Георги Първанов срещу действащото правителство чрез статия, публикувана днес на сайта на президентската институция, ще бъде интерпретирана различно от различни коментатори, предлагам ви още една гледна точка. Бих я обобщил предварително така: прогнозите ( ми, включително), че климатът около новата власт в София ще се определят от облаците, които се сгъстяват от Североизток, се сбъдват.
Но не бързайте с изводите. Първанов се опитва да изиграе руската карта двойствено. За целта защитава пламенно руските енергийни проекти в България, но и се обръща изпреварващо към Брюксел ден преди там за първите си официални преговори със съюзниците да пристигне Бойко Борисов. И го оприличава на …себе си. Защото казва на ЕС на практика, че Бойко Борисов се огъва пред руския натиск. Ето какво пише в статията си по този повод Г.Първанов, малко след като директно го обвинява, че е бил неподготвен ( за руския натиск) на преговорите в с Путин в Гданск на 1 септември:
„ От самото начало преговорите по проекта “Южен поток” са били нелеки и със сериозни претенции на „Газпром”. В началото на годината тези проблеми бяха обсъждани, в т.ч. и по време на моята визита в Москва. Тогава отстояхме позициите си и получихме разбиране на политическо ниво.
В последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво:
1. За използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта „Южен поток”. (По този въпрос имаме договореност с руското държавно ръководство от януари 2008 г. за нова тръба, която да използва досегашното трасе, позиция, която е потвърдена през февруари 2009 г.)
2. Неприемливо е новото предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона.
3. Отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение „Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания.
4. Има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток”.
5. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея.
Вместо да твърди, че с „Южен поток” всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции”.
Както виждате, Борисов не е защитил българския интерес пред Путин, твърди Първанов. Ето това е основното послание в удара, който му е подготвил в навечерието на посещението в Брюксел, от което в голяма степен зависи насоката на отношението на ЕК към новото българско управление, което просто няма да може да се пребори с наследството от тройното коалиционно управление без европейска помощ.
И какво прави „национално отговорният Първанов”? Цака Борисов с руската карта – същата, която „прецака” самия Първанов като европейски партньор. Това да ви напомня на тактиката на кукловодите на българския преход, които вадят компромати за нечистото минало ( като тяхното) срещу провинили се (от тяхна гледна точка) субекти?! На принципа: на мен може да ми е зле, ама и на Борисов ще му се стъжни.
Това, последното, е казано от самия Г.Първанов в заключителния акорд на компромата срещу премиера Борисов в неговата статия, по следния начин:
„Изборната кампания свърши, време е да се доказват управленски качества и умения. Гневният изборен патос вече не върши работа.
Има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания.
Лидерът не е длъжен да знае всичко. Но трябва дотолкова да влезе в материята, че да може да взема „информирано и мотивирано решение”.
Има и друг път – незнанието, липсата на воля да се прикриват с измислени скандали. Докога? И на каква цена?”
С фронталното си нападение, което праща по дяволите всички досегашни лицемерни приказки на Г.Първанов за необходимост от национално съгласие в критични моменти и по критични въпроси, президентът ни напусна ролята на хрисим бащица на нацията и заигра на принципа „всички карти на масата”.
Две години преди края на мандата му, това преобръщане означава, че той вече панически си търси мястото след финала на идилията на безоблачните му 2 президентски петилетки. С този тон и този подход, той със сигурност ще обере овациите на „разбитите червени авари”, за които Станишев е слаб лидер.
А и Борисов тепърва ще се бори с проблемите на страната и едва ли популярността му ще продължава да се качва. Предстои му да глътне горчилката на негативите от властта. Докато главнокомандващият може спокойно да се скрие в конституционно защитния си бункер на „Дондуков” и оттам да стреля в гръб по когото си пожелае за радост на недоволните от липсата на внезапно връхлетялото ги благоденствие.
Има обаче вариант, за който самият Първанов подсказва с думата „скандали” ( от които явно се бои и има защо). Ако Борисов реши да приеме тази битка ( нали казват, че иска да става президент), да посегне към разкриване на скандалите, с които се свърза името на Г.Първанов. Тогава Първанов може и да съжали за хвърлената ръкавица.
Например отлагането на полета за връщане на пострадалите българи от Охрид, предизвикано от желанието на Г.Първанов да се яви там като ангел спасител лично и да се снима с ощастливените от неговото височайше внимание жертви на това „спасение”, е достатъчно голям скандал. Борисов вече повдигна завесата, която като смокиново листо прикрива този род изяви на президента. Ами ако пожелае да продължи, включително по отношение на други скандални страници от президентската биография?
И накрая, но не на последно място по значение на този етап, може да се обобщи следното: Първанов се завърна начело на червените, че и на подплашените им приятели от ДПС. България се сдоби с опозиция, която вече може да се похвали с консолидиращ фактор в лицето на държавния глава. И то в момент, когато най-после има някакъв видим ефект от въздаването на справедливост за краденето на доскорошните управници от тройната коалиция.
Путин се прави на Първанов
Иво Инджев
Колкото и да ме обвинявате в някакво русофилство, аз си оставам фен на руските информационни агенции. Не ме подвеждат.
Бяха прави, когато опровергаха твърденията на българските власти, че били водили „Сталинградска битка” ( както на 19 януари 2008 г. се изрази министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров) с Путин, изкопчвайки от него един процент повече участие на България в проекта „Южен поток”. Нищо подобно, не сме отстъпили нито крачка, отвърна му руският колега по енергетика и икономика Виктор Христенко, цитиран от руските агенции.
Този сюжет се повтаря многократно. Колчем тройната коалиция се опитваше да излъже за някакъв свой „подвиг” в несъществуваща битка за равнопоставеност с руската страна по някой въпрос, руските медии тутакси излизаха с унизително за нашите лъжци опровержение. И нито веднъж лъжците не се засегнаха, премълчаваха си с подвити опашки. С което затвърдиха в мен убеждението, че са лъжци, а братушките добросъвестно ни казват истината как ни мачкат без никакви проблеми.
За да не съм голословен, да припомня бързата реакция на руските пропагандни средства, които след по-малко от ден размисъл унизиха София тази пролет, когато тукашното правителство се опита да се похвали, че било постигнало отстъпки от Русия за собствеността върху газопреносната система на България при т.н. преговори в Москва.
Демаршът беше направен от руския министър Шматко, основен преговарящ, включително при злополучната аудиенция на премиера Станишев в Кремъл. Тогава Станишев беше накаран да чака цяло денонощие за прием пред кабинета на президента Медведев. А Шматко беше цитиран от руската пропаганда да отхвърля безпочвеното самохвалство на българските власти, че били постигнали отстъпки.
Ето че сега дойде време да си сверя часовника със съобщенията на руските агенции за срещата Путин- Борисов в полския град Сопот. Нямам причина да не им вярвам. Проверени са, винаги са точни – там цари дисциплина.
РИА Новости и „ Интерфакс” ни осведомяват, че Путин се е загрижил за „издигането на статута на България като крупен енергиен център в България, крупен транзитьор”. Това е казал той на срещата си с българския премиер Борисов, според руските меродавни източници.
Но и това не е всичко: Путин, пак според тях, заявил на Борисов, че целта на руските енергийни проекти в България е „ повишаване на геополитическия статут на България и създаването на работни места в региона”.
Отдъхнах си. Опасенията, че Борисов може да не се пребори за българските интереси под натиска на огромната Русия се изпариха. Има кой да мисли за нас! Борисов направо може да се пенсионира . Нужен ли ни е изобщо някакъв български министър-председател ( както и да се казва той), щом си имаме Путин да се грижи за нашия геополитически статут, че и за работните ни места!
Ето така дребничкият ни геополитически статут е на път да набъбне под ласките на Путин. Но има един проблем – казаното от руския премиер е буквално повторение на повтаряните многократно от президента ни Първанов фрази за необходимостта да се превърнем в енергиен център ( „транзитьор” по Путин ).
Кой от кого преписва? Вие как мислите?
"Нямането" наистина е голямо
Дневник
Министрите на правосъдието и на финансите Маргарита Попова и Симеон Дянков възнамеряват да реформират контролните звена в държавата, които следят изразходването на държавни и европейски средства.
Причината - през тях изтичали огромни суми и на практика нямало кой ефективно да следи обществените поръчки например.
"Нямането", както правосъдният министър отбелязва, се дължи на факта, че десетките контролни органи в администрацията са направени така, че да не работят.
Законите, наредбите и правилниците съвсем съзнателно им връзват ръцете. На тях обикновено им се полага "да инспектират", "да не се самосезират", "да проверяват", "да констатират", "да уведомяват" и "да правят предписания".
Реално санкции не може да налага почти никой. Всички обаче са длъжни да сезират прокуратурата за престъпленията, които са установили. Резултатът от тази "контролна" система е видим с просто око.
За да не бъдем голословни, ето кратък списък на най-важните органи и техните функции:
- Сметна палата - прави планови ревизии, само констатира нарушенията и излиза с препоръки
- Агенция за държавна финансова инспекция - не може да се самосезира, прави инспекции само по сигнали, би трябвало да налага глоби
- Комисията "Кушлев" - подава искове в съда за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но може реално да действа само след започване на наказателно производство от прокуратурата. Не може да се самосезира
- Агенция за финансово разузнаване - официално се бори с прането на пари (сега като част от ДАНС), но от години е в "нелегалност"
- Икономическа полиция - по закон трябва да разследва финансови престъпления, но е известна предимно като трамплин за кариерно развитие
- Инспекторати - звена за вътрешен контрол във всяко отделно министерство
- Междуведомствени групи за борба с корупцията - поне двуцифрен брой, няма резултати от дейността им.
Изброяването сигурно далеч не е изчерпателно (миналата седмица прокуратурата, МВР и ДАНС обявиха общи екипи за борба с организираната престъпност и корупцията), но и този списък стига, за да си представим какъв брой инспектори, борци и чиновници биват издържани от данъкоплатците, за да се получи крайният ефект - изтичане на огромни суми през тях по думите на правосъдния министър.
На фона на това разхищение - и структурно, и финансово, възниква логичният въпрос не е ли по-добре да се дадат реални правомощия на наличните контролни звена, като ненужните направо се закрият.
Меко казано, е неприемливо гражданите да издържат подобни армии от държавни служители, които на всичкото отгоре ги крадат.
Бизнесплан: Канабис
Веселина Божилова
Превърнахме се в Колумбията на Европа и дори ни е смешно...
Новините за поредното заловено количество марихуана в Петричко вече стават банални. Днес се съобщава за поредни 800 кг. Няма като че ли никаква крими интрига в това да се намират цели тонове в прочутото село Скрът, където сигурно и кокошките кълват конопа, както и в редица села в южния край на България. Полицаите от Благоевградско всяко лято, а това пък съвсем, се превръщат в селскостопански работници и косят ли, косят.
Законът изисква веществените доказателства да се съхраняват, оттам и дворовете на полицейските управления се превърнаха в складове на открито за тревата. Челния опит поеха и в други части на страната, извън нивите и оранжериите, мнозина си го гледат в саксии у дома или на терасата. Ударите върху реколтата се отразяват на цените, сега на дребно 1 грам в Пловдив например струва на улицата 30 лева.
Можем само да цъкаме с език и да се дивим на загубените печалби на селяните или по-скоро на онези, които им дават семената и после прибират реколтата и големите пари. Досега не сме чули за нито един от тях. Отвреме навреме се споменават черни джипове с дебеловрати момчета, които обикалят по селата. Засега май няма идентифицирани сред поръчителите.
Наркотиците са вредни. Не е зле това да се припомни още веднъж, защото посланието на обществото към децата не е много ясно. Любимите им баби и дядовци гледат марихуана със същото старание, с което се грижат за доматите. По магистралата висят билдбордове с огромни зелени листа на марихуана. Майката на децата се храни със здравословен хляб със семена от канабис. Любимата фолк певица споделя в интервю, че е толкова красива, защото пие чай с канабис. И така нататък, и така нататък.
А марихуаната си е наркотик, наказуем от закона също както и твърдата дрога. Тя превръща отличника в аутсайдер, отключва психиатрични заболявания, има пръст в бременността на непълнолетните. Отваря вратата към твърдите наркотици, но и сама по себе си е достатъчно опасна и вредна.
Обаче какво от това...
Новият вътрешен министър се закани сериозно да разчисти улиците около училищата от дилъри. Около училищата не се въртят много дилъри впрочем, другаде стоят и децата знаят къде. Но така или иначе намерението е похвално. Интересно обаче кога ще се предприеме нещо наистина сериозно за производството на марихуаната. Наскоро глобиха съжителката на скандално известния поп Капудов, ловен и пускан седем пъти заради отглеждането на големи количества, с 50 лева. Тя пое вината за няколко десетки килограма. В същото време заловен с една цигара марихуана за лична употреба в момента се наказва с глоба от 1000 лв. Ако съдът смяташе по едни цени употребата и производството, милиони, че и милиарди трябваше да плащат петричките баби и дядовци.
Вместо това дори не ги разкарват до съда, че били много стари, а летяща съдийска бригада ходи на място да ги наказва...Смешни работи. И понеже са възрастни, най- много 50 лева да ги глобят, условните присъди и без това нищо не означават за тях. Дали всички тия старци са наистина такива злодеи, че тровят децата? Или са толкова невежи, че не знаят какво отглеждат? Съмнявам се. Истината сигурно е някъде по средата, но обикновено реакцията на обществото към тях е снизходителна и насмешлива.
Нищо смешно няма в тази работа обаче. Превърнахме се в Колумбията на Европа...
Защо да емигрирам в Куба, като мога да си мълча и тук?
Иво Инджев
Бармани, сервитьори и камериерки се търсят в Бюрото по труда във Варна, независимо от приключването на туристическия сезон.
Това съобщение, което прочетох в сайта aktualno.com, ме хвърли в смут. И ме върна в спомените ми за времето на развития социализъм, когато краденето беше извънредно развито – като масовия спорт, за който също така си спомняме с носталгия ( макар държавата да залагаше на индивидуалните постижения, които носеха медали и легитимираха строя пред света).
По онова време официално нямаше безработица. Сега официално има. Едно време барманите търсеха връзки ( така се наричаше за благозвучие масовата, ама наистина близо 100 процентната корупция, защото без връзки нищо не ставаше), за да се уредят на феноменално доходната работа „барман”.
Сега, когато има безработица ( официално), се пускат официални съобщения за свободни места за трудещите се, които биха благоволили да станат бармани. Че и сервитьори – друга невероятно престижна професия по отношения на големите ( може и да не са били лесни) пари.
Ето няколко историйки от близкото минало, които знам от първоизточниците, т.е. разказани са ми от някогашни бармани и сервитьори.
Имах съсед, който работеше практически само лятото, а в останалото време имитираше трудова заетост, за да не го броят за „нетрудов елемент”. Защото се беше уредил с връзки и с моооого подкупи да работи барман на Слънчев бяг. По неговите думи мястото му струвало само „на първо четене” 3 хиляди тогавашни лева ( близо 2 годишни тогавашни мои заплати на т.н. млад специалист с висше образование).
Голямото плащане започвало едва по време на сезона. На място. Проверяващи от всички страни се обединявали на опашката за подкупи. И си започвало: каси с уиски, кашони с цигари, суджуци и луканки – все дефицитни ценности в обществото, което произвеждаше дефицит повече от всичко останало.
Цял сезон пред задната врата на бара се редели милиционери, пожарникари, разни общински плъхове и не по-малко гладни проверяващи от ХЕИ и други подобни. Просяците, натоварени с власт, не секвали. Но моят разказвач не се оплакваше – имало за всички. Защото той яко мамел туристите с българска водка и бренди, продавани като вносна водка и френски коняци. Кеф по социалистически ( пробвай сега, другарю барман, собствениците, най-често доста яки момчета, ще ти извият врата на секундата, когато те хванат).
Още по-прозаична, но базирана на същия принцип да се осребрява дефицитът, е историята на друг мой познат. Той пък успял да се внедри в колектива на голям столичен ресторант. Веднага го „светнали”, че голямата далавера е в…минералната вода. Тогава в България просто я нямаше бутилирана – беше дефицитна в този си вид. Ако щете вярвайте…
Чужденците обаче непрекъснато си поръчвали минерална вода и отзивчивите сервитьори мигом им наливали от чешмата в няколкото празни шишета, с които разполагали, разливали я по чашите услужливо и тичали обратно за следващата доза. Така трудовият колектив си докарвал стотици левове на вечер, които братски след това си делкали ( моят познат бил предупреден , че и 1 ден няма да изкара, ако не участва). „Никога след това през живота си не съм разполагал с толкова пари”, споделя моят познат, макар да е очевидно в отлично материално здраве и днес ( много симпатичен и умен човек, впрочем).
Та питайте ме сега, защо е това масово недоволство сред народа днес, за да ви отговоря: просто хубавата соцпрактика на масовото крадене беше прекратена от пустата пазарна икономика. Сега краденето стана приоритет на по- малка, но все по-професионална група крадци. А преди си беше общонародно занимание.
Е, доста роми крадат на дребно, но здраво ги бият, щом ги хванат. Докато едно време кой ли не беше „ром” – безгрижен и крадлив?!
Направо се чудя, как при тази явна несправедливост при раздържавяването в краденето изобщо оцелява смотаната ни демокрацийка.Какво струва тя пред обществото на неограничените възможности за крадене в условията на ограничено предлагане на стоки и услуги ( докато има какво да се краде)?
Дали пък да не емигрирам в Куба и да стана барман там, докато е още жив Кастро? Дефицитът на Острова на свободата е като на Острова на съкровищата по своя потенциал за масово крадене ( май само в Северна Корея е по-зле, ама там май разстрелват и без да си крал). Не смея. Няма такъв прецедент, няма такъв беглец от пазарната икономика, избрал социалистическата. Явно си има причина здравият разум да предпочита несгодите на пазарните отношения, пред шансовете, които държавно (не) контролираната т.н. икономика предлага за крадене и забогатяване.
Ще си стоя тук, пък като не знам да крада професионално ( както вече е модно) – хак ми е. Както съм я подкарал да критикувам важните хора в държавата и техните професионални далавери, може и да изпадна дотам, че да откликна на обявата за свободни работни места за бармани и сервитьори. Ако ме вземат, разбира се, защото не отговарям на модерните критерии, според които трябва да мълчиш за кражбите на началниците си и безропотно да приемаш нищожна част от лептата, която ти подхвърлят за старателното мълчание.
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите
Георги Раковски
Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому.
Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., - голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?…
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.).
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Първо издание, Букурещ, 1861 г.Второ издание, София, 1886 г.
да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс* (Николай фон Гирс, 1820 1895 г., руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време) и Катков* (Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски реакционен публицист и панславист. Чест прицел на перото на Захарий Стоянов, бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то прередлага? Защо такава глупа непоследователност? – “Желае ни доброто, не ни е забравила”, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – “Вие сте идиоти”, казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите”. Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение* (Трето отделение – императорска тайна полиция. Изпитан предшественик на КГБ).
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев* (Николай Обручев, 1830-1904 г., военен и държавен деятел, бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите ”так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “Воля Его Императорского величества такая”, “Ви народ неопитный”, “Вие трябва да слушате и се покорявате”, “има за вас кой да се грижи” и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: “Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: “Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате “ура”. А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: “Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш”. “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия* (В царска Русия така наричали днешна Украйна, бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…
В днешно време, когато това правиелство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев* (Константин Победоносцев, 1827-1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод, покрит с мрачна слава при царуването на Александър III и Николай II. Бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…
Русчук, 1-й март 1886 г.
Сайтът http://www.extremecentrepoint.com/
Георги Марков: Ще изчезне ли българският народ?
Днес се навършват 31 години от атентата срещу писателя в Лондон
Излъчено на 26. 01. 1972г. по радио "Дойче веле":
Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление.
Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена.
И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на циганското и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава."
Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение? Кое унищожи силата на земната му кръв? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще?
Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта.
Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета.
Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне.
Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме.
Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието.
Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас:
"Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее!"
Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък.
По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата.
Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца.
Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността.
Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми...
За какви деца може да става дума?
При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани.
Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!"
Ето какво пресушава корените на 13-вековното българско дърво. Въпреки пълното ни разбиране за размера на злото, аз искам да вярвам, че обикновените граждани ще съумеят да надвият безплодната атмосфера, в която живеят, и може би с някаква нова петвековна надежда ще съхранят живото тяло на народа и чудния български език.
Да разбираш на инат
Татяна Ваксберг/Дневник
"Южен поток" вече не е само енергиен проект, нито само скандал. Това е все повече школа за коментиране на неизвестни факти. Изтеклите две седмици биха рекорда в това отношение: двама премиери и цял президент изразяваха мнението си за нещо, за което не знаем нищо. Един даже се караше, че друг не мисли като него. Затова да повторим една стара новина - толкова стара, колкото е стара и идеята за този проект: "Южен поток" е име на бъдещ газопровод, за койтоняма публикувана официална информацияЖурналистите изградиха мнение за него въз основа на собствените си разследвания. Политиците обаче нямаха този шанс. Новото правителство твърди, че търси данни за енергийните проекти в съответните министерства и не ги намира. Така старата новина за липса на информация загуби характеристиките на обикновената тайнственост и навлезе с двата крака в криминалната сфера. Може ли стратегически многомилиардни проекти да не оставят изчерпателна документна следа? Може, но само ако става дума за преврат. Само превратите не оставят след себе си подпечатан документ за това, че са се състоели. Или новото правителство лъже. Или нищо не разбира от организация на архивите в правителствените канцеларии. Няма четвърто.Когато информационната тишина е толкова голяма, коментарите за тази несъществуваща информация могат да звучат направо оглушително. Така звучи и статията на президента Първанов, с която той призовава правителството да подкрепи руските енергийни проекти в България. Ако това изречение беше уравнение, щеше да излезе, че президентът призовава за подкрепа на величината Х.В спора Първанов - Борисов аз лично вярвам на Путин. Репортерите описват недоумяващия му поглед в Гданск, където българският премиер му съобщи, че сред впечатляващото наследство, получено от тройната коалиция, липсва само едно: пълни данни за най-важните проекти. А цялата останала номенклатура си е там - от корупцията до изтънелия държавен бюджет. Онова, на което вярвам, е недоумението на Путин. В руската многовековна традиция незнанието е качествена характеристика на народните маси, а не на държавното ръководство. Един руски треньор по карате не би получил правителствен документ, освен ако не го изиска с повече мускули от обикновеното. Но ако един министър-председател не може да получи някакъв министърпредседателски документ, тогава въпросът наистина си заслужава недоумението, пък дори и то да е упражнено по актьорска линия.В речта на Путин е пълно с езикови нюанси, които рядко подлежат на пълноценен превод. Според българската преса Путин е помолил българската страна по-бързо да "реши" какво ще прави с енергийните проекти. Според руската преса Путин е помолил българската страна да се "определи". Последната дума няма аналог със същия нюанс в българския език. Обикновено я използват родители, когато се обръщат към неориентираните си деца: последно, ти космонавт ли ще ставаш или балерина? Използват я и политически фигури, когато искат да иронизират несъстоятелен противник. В малко по-свободен превод от допустимото при официални срещи Путин е казал на Борисов следното: до ноември избирайте или - или. По думите на вестник "Комерсант" малко по-късно преводачът така се притеснил от думите и тона на Путин, че пропуснал да преведе едно-две изречения. Руският премиер даже го смъмрил, като казал, че други хора имат повече основание да се чувстват изморени. Това можеше да бъде и детска история, ако не беше обсъждане на националните интереси на цяла държава за десетилетия напред.Що се отнася до информационната тишина, върху която се строят оценки от типа "или - или", има все пак и една утеха. Тя е в това, че българският президент и руският премиер са достигнали с консенсус до един общ и национално отговорен извод - че България ще се превърне в мощен енергиен център, ако се включи в цялата
засекретена история с псевдонима "Южен поток"
На фона на това единодушие смущава само въпросът за това как България ще стане ресурсен център, ако не притежава самия ресурс. Както пита икономистът Димитър Бъчваров: ставаме ли център на автомобилната промишленост, когато германските производители си прекарват по нашите пътища колите за продан в Близкия изток?
Липсващите отговори
Дневник
Няма съмнение, че новото правителство трябва да е информирано за всички аспекти и възможни капани в наследените оспорвани договори от "големия шлем" на руските енергийни проекти у нас, за да вземе решение за съдбата им. Кривата на нюансите в изразяваните позиции от управляващите обаче твърде много се накъдри в последните седмици и остави впечатлението, че никой не знае за какво точно става въпрос. Дотолкова, че дори Путин предложи услугите си да информира българската страна за всичко, което я интересува, по отношение на трите проекта - за петролопровода, газопровода и АЕЦ "Белене".
Ако енергийният министър Трайков реши да му върне жеста и го накара да отговори тъкмо по неяснотите, които е посочил на заседанието на правителството в сряда, би било наистина интересно
За "Белене", чиято стойност варира между 4 и 10 млрд евро, например руската страна да изготви пропуснатите от кабинета "Станишев" финансово-икономически и правен анализ, които да покажат какви печалби, а не загуби ще донесат за данъкоплатците различните ангажименти на държавата в построяването на централата и как това ще помогне за разсичането на възела с едностранната енергийна зависимост на България. Ключовият въпрос, на който Путин ще трябва да отговори, е продължава ли да настоява за държавна гаранция за финансирането отвън, включително и за скоростно отпуснатия от Кремъл заем за "Белене". И още - защо не могат да се намерят други сериозни инвеститори в тази идея.
Петролопроводът "Бургас-Александруполис" сигурно не случайно се точи с години - изглежда, и инициаторите му не са много убедени в смисъла от него. Няма актуален анализ за рентабилността и на този проект - на фона на реалните опасения за загуби на туристическия бранш. Преди време, когато Станишев се похвали с годишните приходи от транзитните такси, икономисти изчислиха, че те отговарят на сумата, която бюджетът харчи за ден.
Ще потече ли достатъчно газ през "Южен поток", така че да оправдае ангажимента на България в милиарди евро, дори и Русия не може да каже със сигурност към момента. Важно е да се изясни и как изграждането на новата газопреносна мрежа ще повлияе на сключения вече дългосрочен договор с "Газпром" за транзит през сегашната.
ПО КОРИТАРОВ
СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ПОСТЕПЕННО СЕ ПОДТИСКА
Свободата на словото в САЩ постепенно ерозира, твърди журналистът от „Вашингтон пост“ Ан Апелбаум (на снимката). Авторът цитира три примера. В книгата на Юте Клаузен „Карикатурите, които разтърсиха света“ за известните карикатури на пророка Мохамед, която скоро ще бъде пусната от издателството Yale University Press, те не са отпечатани, въпреки че авторът не ги разглежда като обективно обидни за мюсюлманите. Списание GQ в септемврийския брой публикува статия, че експлозиите в Москва през 1999 г. (погрешно изброени от Applebaum за 2000 г. ) бяха организирани със съдействието на разузнавателните служби на Русия, но нито един техен сайт или във версията за Русия, тази история не е публикувана.
„Издателската къща Conde Nast, която притежава GQ, разпореди във всички негови филиали по целия свят да се въздържат от споменаване на статията и нейното популяризиране“ – пише авторът.
В китайската версия на Google (www.google.cn) със съгласието на Google се цензурира информация за събитията на площад „Тянанмън“, Тайван, Тибет и за демокрацията.
Причините за всеки случай са следните : в Йейл имат страх от терористични атаки, Conde Nast не иска да загуби рекламодатели от Русия, а Google иска да работи на китайския пазар.
Но причината е една: в името на алчността и страха американските компании подтискат свободата на словото, което преди десет години би било немислимо, смята авторът. „Всички промени, които се правят в името на сдобряването с антилибералните сили или правителства, укрепва властта на тези сили и правителства“ – тя предупреждава авторът.
Източник: The Washington Post
СДС И ДСБ – БЕЗ КОЛАН НА ПАНТАЛОНА
Не се учудих, когато прочетох новината каква ще бъде кандидатурата на ГЕРБ за кметските избори в София. По думите на председателя на партията Цветан Цветанов „безспорен фаворит е Йорданка Фандъкова”. Името й отдавна се коментира като наследник на Бойко Борисов в столицата. Симпатичен и почтен човек, доказал своята лоялност към неформалния лидер и бивш градоначалник, Фандъкова ще олицетворява и приемственост в управлението на най-големия български град, и безконфликтност в отношенията с изпълнителната власт на централно равнище. По-интересно е друго, което опира до политическата формула зад нейната кандидатура. Пак според Цветанов „тя ще бъде издигната като „кандидат на ГЕРБ”, но победителите на парламентарния вот ще се радват, ако получат и подкрепата на сестринските си партии от ЕНП. Напомня ли ви за нещо конструкцията, която гради ГЕРБ за изборите в София?
По същия начин, както отклониха предложението на Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури на парламентарните избори, сега правят това и при поредния опит на старата десница да се пришие към аромата на успех в столицата. Борисов ще има собствен кандидат, а СДС и ДСБ са добре дошли да го подкрепят, ако желаят. Не знам доколко опитните иначе лидери на малките и слаби като самостоятелно влияние десни формации на прехода си дават сметка колко са близо до пълното си обезличаване и претопяване.
Ако наистина се стигне до неизбежна ситуация те да подкрепят човека от ГЕРБ, но не като обща кандидатура, а именно като подкрепа на излъчен от партията на Бойко Борисов негов наследник, това действие ще има същата стойност, каквато е имала преди десетилетия подкрепата на некомунистическите партии от Отечествения фронт за ключови решения на БКП, с които – стъпка по стъпка е проправян пътя на еднопартийното управление. Сравнението не е преднамерено и не търси пряка историческа аналогия, защото тя няма как да бъде пряка.
В случая става въпрос за един процес на подмяна на старите лица и носители на десните идеи с нови лица и носители, който – за да финализира с превръщането на ГЕРБ в единствен изразител на волята на ЕНП в България, трябва преди това СДС и ДСБ да бъдат претопени.
Хлътването в улея на политическата безизходица и безалтернативност понякога е незабележимо, защото се случва още преди осъзнаването в каква посока се върви. В момента старата десница, както впрочем и Атака, и РЗС, са в особено раздвоение на политическата си битност. Те са убедени, че са част от моралното, ако не от някакво формално парламентарно мнозинство.
С известни усилия Синята коалиция, Атака и РЗС все пак преглътнаха обидата, че не бяха поканени за официална коалиция, но живеят с илюзията, че гласовете им в Народното събрание имат уникална стойност за упражняването на дясната власт. Само след дни можем да сме сигурни, че СДС и ДСБ ще представят като своя заслуга изработените антикризисни мерки на правителството – най-малкото, защото Мартин Димитров и Иван Костов почти ултимативно настояваха за тях. Хем изхвърлени зад борда и без отговорности за изпълнителната власт, хем приютени в антрето на управлението, където като пощальони оставят писмата си с идеи и мълчаливо си тръгват със самочувствието за собствен принос, старите десни дори не допускат колко скоро ще изгубят политическата си опора, постепенно погълнати от ГЕРБ.
Първо му предоставят интелекта си, после – отделни емблематични свои кадри, след това идва принудата да се направят, че доброволно му дават безрезервна партийна подкрепа, а накрая – като се огледат, всичко са проиграли на рулетката в политическото казино и трябва да си тръгнат дори без копчетата на ризата и без колана на панталона. А какво става с панталона, когато е без колан? Смъква се и пречи на тичането.
Георги Коритаров
Уж е развързана, а външната ни политика нещо куца
от Иво Инджев
При цялата си решителност премиерът Бойко Борисов изглежда странно нерешителен по един много конкретен въпрос, който не търпи дълго отлагане. Кой ще бъде българският еврокомисар?
Защо точно това кадрово решение се оказа най-трудното за човека, който не се колебае да наложи мнението си именно по кадровите въпроси по най-категоричен начин?
Има само едно обяснение. От уважение към правилата ще спазя неписания закон да не говоря от името на онези, които не са ме упълномощавали и които също мълчат за своята позиция. Но ще си позволя само едно подсказване: засечката е в Брюксел. Все пак, макар мнението на София да е определящо за българската кандидатура, излъченият от властта български еврокомисар предстои да стане член на европейското правителство, което вече си има преизбран ръководител- Жозе Барозу.
Във връзка с това, тъй като от предишни изявления на г-н Борисов може да се съди, че е имал намерение постът да бъде зает от Румяна Желева, сегашният външен министър, интерес представлява едно изявление на г-жа Желева от вчерашния 15 септември.
Изчаках новината, която тя произведе в ранния телевизионен ефир на най-гледаната телевизия да „втаса”, но изглежда, че маята в нея не е достатъчна, за да „бухне” и да се превърне в нещо, достойно за поднасяне за консумация на обществената трапеза чрез съответната интерпретация в медиите.
Според Румяна Желева България можела да посредничи между ЕС и Русия. Тя спомена и размирния кавказки район като регион, който също можел да се възползва от нашите посреднически услуги. Да ви напомня това на нещо?
Напомня на неадекватните тези на президента Първанов, който многократно е заявявал нещо подобно – нали помните помпозното му изявление, че си бил еднакво близък и с Владимир ( Путин) и с Джордж( Буш), с което практически ревизира приоритетите на българската външна политика, според която България е член на НАТО и би трябвало по документи ( ако ги спазва) поне да е по близка с „Джордж”.
. Никой не ни е молил да „посредничим”. Мераците ни предизвикват само иронични усмивки- вероятно не само в Брюксел, но и в Москва. За Брюксел съм сигурен, а за Москва подозирам по аналогия след униженията, на които подлагаше съзнателно премиера Станишев, от което стана ясно що за „посредник” може да бъде третираният като слуга малък братушка.
Отгоре на всичко България е член на ЕС и няма как да претендира за статут на равна отдалеченост от двата субекта, на който се твърди, че може да посредничи. А й кой казва изобщо, че Москва и Брюксел имат нужда от „медиатор” ( както се изрази г-жа Желева)? Във всеки случай нито ЕС, нито Русия са споменавали да имат такава необходимост, още по-малко са давали повод да се мисли, че точно България трябва им помага да си изглаждат кривиците.
За съжаление тази позиция е втория сигнал, че нещо не е наред във външнополитическите ходове на новата власт. Министър Желева внесе объркване сред наблюдателите веднага след изборите, когато ревизира предизборното обещание на своя партиен лидер за отменяне на направените в последния момент от правителството на Станишев дипломатически назначения. Тя не само „помилва” повечето от нарочените за спиране по пътя им дипломати, но и взе един от „помилваните” за свой заместник. При това се обоснова, че всъщност кадровите решения на кабинета Станишев са полезни за България.
Сега, с повтарянето на вехтите и наистина неприложими претенции за някакво българско посредничество между Москва и ЕС, тя демонстрира приемственост с досегашната политика точно в посоката, която би трябвало да се промени по смисъла, който внушава самото название ГЕРБ-европейското развитие, а не българското тъпчене на място като спънат троянски кон на Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар