Дали да ги кача в YOU TUBE? Засега ги изгледайте от тук ...! http://www.break.com/usercontent/2009/9/koritarov-1-04-09-09-1201059.html - ПОЛИТИКА И КОРУПЦИЯ ОКОЛО ПЛОВДИВСКИЯ БОКЛУК.
http://www.break.com/usercontent/2009/9/koritarov-ii-04-09-09-1201100.html - ЩЕ ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ?
И ВСЕ ПАК ИМА “ДИПЛОМАЦИЯ НА ТРАГЕДИЯТА”. ЩЕ СЕ СЕТЯТ ЛИ ЗА НЕЯ?
Трагедиите са най-истинското огледало за обществата и хората. Там, където страданието сплотява, а скръбта е спонтанна – човешките връзки са по-естествени. Обикновено след катастрофи като Охридската е много трудно с думи да се описват емоционални състояния, да се правят изводи и изобщо да се разсъждава върху способността на държавата да реагира. Дори когато се допускат грешки, те сякаш биват приписвани на объркване и вцепенение, а не на безразличие, надменност или желание за показност и доминиране на едни политически фигури над други. Днес е шести септември. И тъй като това е денят след смъртта на петнайсет души българи, в съседна Македония е обявен траур. Тридневен траур е обявен и в българската община Антон. Държавата обаче не е в официален траур, той е предвиден за утре. Днес – по традиция, се отбелязва празникът на Съединението. Ритуалът наистина не беше тържествен, но какви аргументи доведоха до решението изобщо днешният ден да премине половинчато – и под знака на националния празник, и под знака на скръбта?
Това означава, че липсва искреност и за едното чувство, и за другото. Трябваше да се случи непоправимото, за да се разтичат институциите да проверяват кой и как организира екскурзии до Охрид, регистрирани ли са според закона фирмите, или не. Ами това – както се оказа, е било практика от години. Фирма, за която съобщиха, че нямала правомощия да прави такива пътувания, е изпращала десетки хора да се разхождат край Охридското езеро.
Как се нарича това? Това – не се чудете, си има една проста и стара дума за обяснение – препитание. Така са му намерили колая, така са си изкарвали прехраната. А че са заобиколили закона, ако е вярно – никой не знае какви са истинските причини. Представете си, че са искали да се отърват от някакъв рекет или от данък, който им е идвал в повече? Общо-взето – никой не е застрахован, че няма да му се случи нещастие, дори да е напълно изряден. В случая пиша за обстоятелствата около фирмата не заради търсене на оправдания за нейните неизправности, а само като повод да се мисли върху истинските причини отдиха на обикновените българи да се организира по такъв полулегален начин – хем от нерегистрирана фирма, хем със застраховки срещу злополука. Отиват да се порадват на красотите на Охрид, а се качват на осемдесетгодишно корабче, което се разцепва и потъва.
Историята с корабчето е като тази с фирмата. В България някой си е затварял очите за несъобразена със закона дейност, а в Македония някой е издавал разрешения за годност на корабчето. В немотията са възможни всякакви компромиси заради хляба. Но дали след трагедията нещо ще се промени? Дали ще има по-строг контрол, или и този път шумотевицата за търсене на отговорност ще бъде ден до пладне? Половинчата – само докато болката е гореща. Посланията от трагедията не са морални, а са икономически – за стандарта на живот и в България, и в Македония. Подобни екскурзии са развлечение за бедните и беззащитните. Случи ли се трагедия – границите се заличават, народите се превръщат в една и съща страдаща общност, а политиката отстъпва пред „дипломацията на трагедията”. Не е вярно, че няма такава дипломация. Има. Тя не се прави от професионалисти, а от абсолютно неизвестни досега хора, които в нещастието са станали герои.
Защото македонците, които са се хвърлили да спасяват изпадналите в беда българи, са герои. Те са доказателството за ценността човешка солидарност, която – въпреки конюнктурата в междудържавните отношения, винаги е била естествен мост за приятелство. Естествен, а не половинчат като политически недомлъвки. В период на кризи умните държавни управления се опират върху естествените мостове. Да видим ще постъпят ли така България и Македония?
Георги Коритаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар