Ето пример за журналистическо бърборене, с привкус за налагане на “нещо си” и явен опит за извършване на манипулация над голяма група от хора. Изглежда г-н Коритаров е бил ядосан от факта, че Бойко Борисов и ГЕРБ в момента създават правилата за правдива политика в разградения двор България – от предхождащите ги разбира се, поради което се е замъглило съзнанието му, и то генерирало скандалната по-долу статия! Очевидно се оказва също, че не е успял до края й, да си отговори на въпроса от заглавието й нещо смислено при това, и се е оставил като творец, да завърши творението си, с някакво си безлично ръкомахане и хипотетично зададен отново въпрос. Въпрос в началото, въпрос в края – нещо май много станаха въпросите Ви г-н Коритаров? Я вземете се замислете и добронамерено разсъдете по темата, защото и от телевизия “Тракия” ще Ви разкарат като ненужен човек. Опозиция е добре да има, ако като такъв се изживявате, ама поне да е по правилата на политическата игра! Впрочем Вие да не се считате за “кофеинчето” в обществото ни? Аз предпочитам силното, горчиво кафе.КАКВО ПОДКРЕПЯТ 90 ПРОЦЕНТА ОТ БЪЛГАРИТЕ?
Близо деветдесет процента от българите подкрепят голямата част от действията и решенията на новото правителство с премиер Бойко Борисов. Данните са от представително проучване на НЦИОМ, публикувани на 11 септември от основните медии с подобаващи заглавия. Ето как най-влиятелният в Южна България всекидневник „Марица” отразява новината за порасналия рейтинг на премиера – „Бойко с масова подкрепа” – информира изданието. „Според социолозите общо 96 процента одобряват предложението на правителството да осигури добавки към пенсиите на най-възрастните хора” – се посочва в материала, откъдето става ясно и че „широко одобрение срещат идеите за намаляване на разходите за започване на бизнес” както и за „ревизия на всички сделки, сключени от предишния кабинет през последната година”. Споменавам вестник „Марица” по две причини. Първо – защото го прочетох внимателно, докато в Пловдив се подготвях за телевизионното издание на „Коритаров онлайн”. И второ – защото това е точна илюстрация как и в регионалната преса буквално се отразяват официалните внушения на националната политика. Те са насочени към изграждане на образа на непогрешимост, близост до интересите на хората, нарастваща еуфория от първите управленски стъпки на ГЕРБ.
Ако човек чете безкритично и без да се замисли представената статистика за почти всеобщо одобрение на правителствените действия, може наистина да реши, че или става дума за свръхкомпетентен екип, който от самото начало знае какво прави и какво иска да постигне, или че рефлексите на населението по тези земи просто открай време възпроизвеждат хвалебствия за всяка нова власт. Онези, които имат по-богато въображение и исторически познания, може да направят и сравнение между масовата ентусиазирана подкрепа, с която преди шейсетина години българите най-напред са посрещнали германската армия, а после – войските на Трети украински фронт.
Във време без социология масовите посрещания са играели спонтанна роля на допитване, както днес редовно провежданите социологически изследвания показват обществените настроения и без да е необходимо да се излиза на улицата. Интересното е, че данните за масовата подкрепа за правителството се появиха през седмицата, в която бяха сътворени едни от най-големите гафове на управлението на Бойко Борисов. Само за няколко дни той успя да влезе в остър пиар конфликт с президента Първанов, да обърка пенсионерите и работещите в бюджетната сфера по въпроса за пенсиите и заплатите, да обиди македонците с репликата си, че трагедията в Охрид е „тяхно безобразие”, и да препоръча на ЕС да стане нещо като енергийна фирма–разпределител вместо отговорностите на националните правителства да правят енергийна политика и стратегии. Тези остри проблеми или бяха интерпретирани едностранчиво и в полза на правителството, или останаха незабелязани от българското коментарно пространство, сякаш нищо не се е случвало.
Подкрепата за едно правителство в просветените и демократични общества не бива да бъде давана „на парче” и като отделни емоционални импулси, а следва да се търси на основата на стратегически намерения за управлението. Една от темите, които също изникна през последните дни, е кога кабинетът на Борисов ще бъде готов с разгърната антикризисна управленска програма. Синята коалиция, която е част от парламентарната опора на правителството, поиска антикризисните мерки да бъдат представени в едномесечен срок. Почти половината от това време вече мина. Но вместо да се чува все по-ясно за управленска програма, се появиха реакции на политици от ГЕРБ, които говорят за състоянието на властта по-красноречиво от всякакви статистики и анализи.
На трети септември в интервю пред електронното издание „Всеки ден” съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров заявява : „Управленска програма ще има, но тази програма следва да бъде изготвена, след като внимателно се анализира състоянието, което завари ГЕРБ след спечелване на изборите. Така че това не е кратък процес и в никакъв случай не трябва да се бърза. Програмата трябва да бъде съобразена със състоянието на страната ни, анализът изисква повече време и в тази връзка към настоящия момент все още няма управленска програма. Активно се работи по нея и такава ще има” – съобщава Тодор Димитров. И изведнъж – на пети септември вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков развива точно обратното твърдение в предаването „Денят започва” на БНТ : „Управленската ни програма е написана на първи юни. Това е предизборната програма, която е антикризисна. Ние имаме програмата от първи юни и я изпълняваме точка по точка”.
Сравнението между думите на Димитров и Дянков разкрива колко разнопосочни и стихийни са публичните сигнали на управляващата партия. От съпоставката излиза, че не просто няма солидна документална основа за правене на политика, а липсва и елементарна комуникация между функционерите на ГЕРБ – единият не знае какво е говорил другият, а контрастът помежду им прилича на анекдот, според който „изпълняваме точка по точка онова, което още не сме съставили, защото тепърва правим анализ”. Това, че в ГЕРБ не знаят какво правят и какво говорят е смущаващо, но едва ли трябва да се приема за сензация. В лидерските партии накрая събитията се подреждат според волята на водача и когато той още не е казал има ли програма, или не – нормално е останалите под него да са объркани. По-смущаващо е какво всъщност подкрепят българите, след като още не знаят официално има ли го, или не? Германската армия ли е дошла, или съветската? Няма значение. Важното е да има поводи за ръкомахане.
Георги Коритаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар