ПАЗИ СЕ САМ, ТА ДА “ТЕ ПАЗИ ГОСПОД”!Ние българите днес позабравихме тези стари думи на пра, пра дядовците и бабите си. Свикнали сме все някой да ни обгрижва дори в ежедневието. А кой е този “някой” никой от нас не си задаваше въпроса, особено последните 20 години! Отсъствието на такъв въпрос и съответен отговор, непрекъснато ни доставяше и доставя трагедии или трагични действия за битуващите по тази географска ширина – и за малки, и за големи, при това със закономерна повтаряемост от 2-3 години (историята на трагични събития е знайна от целия народ). Но и за това никой не се замисля, предвид последните човешки жертви. Свикнахме някак си да ни убиват, стрелят, давят – което е ежегодна не малка дан сред цивилното ни население, И ТО ... БЛАГОДАРЕНИЕ НА “НЯКОЙ”.
Та, кой е този някой? Явно е с осезаемо физическо присъствие в ежедневието ни, а предвид “изявите му” определено е жесток, хищен и лукав по природа. Животно не е, то просто не може да бъде лукаво. Остава да е човек и ... закон. На тях по-приляга да бъдат алчни, с рестриктиращо силово поведение, и дяволски стряскащи. Те трябва да са!
А последната трагедия в Охрид като силен камбанен звън ни набива в ушите: Хора, поразклатете си главите, и си постройте в тях простички изречения: “За да се съхраня днес първо трябва да се науча сам да се пазя. Второ, да спомогна с опита си - доколкото ми е възможно, да променя правилата на живот и битуване по тази географска ширина, в посока те да бъдат по- близко до природните такива, и да се постарая по този начин, да се предпазя от умишлено погиване. Трето – да бъда искрен и истински добронамерен в отношенията си със себеподобните”. Много простички неща, но когато са “а и я” в живота ни, имаме шанс да продължим еволюционно да оцеляваме и се развиваме.
Случилото се, е факт, че тези изречения не са произведени в съзнанието ни, не присъстват в ежедневното ни битуване, не са внедрени, и май въобще не са на дневен ред в разсъждението ни. Отговорите по живеенето и живота ни системно са отбягвани, поради което наличието на удавени хора в едно сравнително малко вътрешно езеро, се представя като трагедия.
ТРАГЕДИЯТА Е, ЧЕ ОТСЪСТВА ВСЯКАКЪВ РАЗУМ В ПОВЕДЕНИЕТО НИ, В РАЗУМНОТО ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ И СЪОТВЕТНОТО МУ ОБЩЕСТВЕНО КОНСУМИРАНЕ.
В заключение ще кажа, че очакването от обгрижване от “някой” е порочна практика, предизвикваща винаги единствено и само човешки болка, мъка и тежнения.
ХОРА, ВЗЕМЕТЕ ЖИВОТА И ДЕЛАТА СИ “В РЪЦЕ”! Не се самоунищожавайте!
ВИДЕО: ПОТРЕСАВАЩИ КАДРИ НА МАКЕДОНСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ „А1″ ЗА ТРАГЕДИЯТА В ОХРИД
http://www.break.com/usercontent/2009/9/ohrid-a1-1220434.html - НЕ ЗА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар