ОЩЕ МАЛКО ИЗВЕСТИЯ ОТ 19.10.09

ПО “Гласът на Русия” - ruvr.ru

След Чехия, и Словакия поставя условия по Лисабонския договор
След Чехия и Словакия издига условия по Лисабонския договор, заяви в ефира на Чешката телевизия премиерът Роберт Фицо. Според него, ако Чехия получи „имуществени гаранции”, то Словакия ще поиска същото. Става дума за имуществото на три милиона германци, конфискувано в Чехословакия след интернирането им през 1046 година. Президентът на Чехия Вацлав Клаус неведнъж е заявявал, че няма да подпише Лисабонския договор без гаранция за запазване на „имущественото статус-кво”.

В ЕС Сърбия ще бъде най-добрият приятел на Русия
Встъпването на Сърбия в ЕС не представлява никаква опасност за Русия, а обратното, ще й донесе единствено полза, заяви президентът на Сърбия Борис Тадич в навечерието на визитата на президента Дмитрий Медведев. Според ръководителя на сръбската държава, Белград е доволен от това, че с модернизацията на нефтената промишленост на страната се занимава „Газпром-Нефт”. „Наша близка чужбина също се стреми към ЕС, така че за „Газпром” това ще бъде нов пазар в Европейския съюз”, е убеден президента на Сърбия. „В Евросъюза ние ще бъдем най-добрият приятел на Русия. Това ще ни помогне във всички отношения”, отбеляза Тадич.

Дмитрий Медведев: Русия подкрепя Белград по Косово
Никой няма право да говори за решаването на косовския въпрос без последната дума на Сърбия, заяви Дмитрий Медведев за сръбските медии в навечерието на посещението си в Белград. Според него, въпреки старанията на защитниците на косовската независимост да я представят като необратим процес, този въпрос не може да бъде решен. Русия изгражда участието си в уреждането на косовския конфликт по отдавна съгласувана с Белград формула : „инициативата е в ръцете на Белград, а Москва последователно го подкрепя” подчерта Дмитрий Медведев.

Дмитрий Медведев отдава огромно значение на посещението си в Белград
Президентът на Русия Дмитрий Медведев по време на визитата си в Сърбия на 20 октомври има намерение да обсъди редица големи съвместни проекти в енергийната област, в сферата на транспорта, културно-хуманитарното и научно-техническото сътрудничество. За това той заяви в интервю за сръбски медии. Руският лидер особено отбеляза, че неговото посещение е посветено на 65-та годишнина от освобождението на сръбската столица от фашистките завоеватели. „това събитие има огромно значение тъй като е изпълнено от общата историческа памет и общата гордост за мъжеството на нашите предци, победили фашизма, заяви Дмитрий Медведев.

Отношенията на Русия и ЕС са главни теми на заседанието на външните министри
Отношенията между Русия и ЕС, включително формирането на четири общи пространства, ще обсъдят участниците в заседанието на Постоянния съвет за партньорство на равнище на външни министри. Руската делегация се ръководи от външния министър Сергей Лавров. На срещата също така се планира да бъде обсъдена подготовката за предстоящата на 18 ноември в Стокхолм среща Русия-ЕС. Особено внимание ще бъде отделено на преговорния процес по подписване на ново базово споразумение между Русия и Европейския съюз.

Новото правителство на Гърция има намерение да укрепва отношенията с Русия и САЩ
Равноправните отношения със САЩ и развитието на връзките с Русия и другите страни от БРИК/Бразилия, Русия, Индия и Китай/ са приоритетни за новото правителство на Гърция, заяви в парламента първият заместник-министър на външните работи Димитрис Друцас. Дипломатът също така подчерта, че „Гърция желае да играе важна роля в енергийната сигурност на Европа с помощта на алтернативни тръбопроводи и източници за получаване на нефт и природен газ, особено с помощта на нефтопровода Бургас- Александруполис, газопроводите Турция-Гърция-Италия и „Южен поток”, а също съединяването на газопроводните мрежи на Гърция и България.

Русия се стреми да подпише новия договор по стратегическите нападателни оръжия към декември
Русия прави всичко необходимо за да може към декември заедно със САЩ да подпишат новия Договор за стратегическите нападателни оръжия/СНО/, заяви Дмитрий Медведев. В интервю за сръбския вестник „Вечерни новини” президентът отбеляза, че Москва има намерение да запази ядреното оръжие на равнище, минимално необходимо за осигуряване на националната си безопасност. При това Медведев потвърди, че Русия е готова да намали количеството на носителите на ядрени заряди повече от три пъти.

Македония установи дипломатически отношения с Косово
Македония установи дипломатически отношения с косово. Парламентите на двете страни ратифицираха споразумението, според което Македония отстъпва на Косово 650 км.м. от територията си. Държавният секретар на Сърбия по работите на Косово Оливер Иванович заяви, че последното решение на македонските власти още повече ще усложни и без това сложните отношения между двете страни.

В Украйна стартира кампанията за президентски избори
В Украйна започна кампанията по изборите за президент. Гласуването е насрочено за 17 януари. Издигането на кандидати ще започне във вторник. Според анкета на социолози, лидират двама кандидати — ръководителят на Партията на регионите Виктор Янукович и действащият премиер Юлия Тимошенко. За сега Янукович има най-голяма подкрепа на избирателите — около 29%, което е с 10% повече, отколкото у Юлия Тимошенко.

ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Иран обвинява Пакистан
Иран твърди, че извършителите на тежкия атентат срещу елитния Корпус на революционните гвардейци са проникнали в страната от съседен Пакистан и в тази връзка изрази протест пред шефа на пакистанската дипломатическа мисия в Техеран. Иран обвинява пакистанските власти, че дават убежище на сунитската групировка Джунд Аллах, поела отговорността за атентата в град Сарбаз, при който бяха убити 42 души. Джунд Аллах е най-голямата екстремистка групировка, действаща в района на двустранната граница.

Апели за преодоляване на кризата в Афганистан
Два месеца след президентските избори в Афганистан международната общност настоява за преодоляване без разтакаване на кризата, възникнала заради оспорваните резултати от гласуването. След разговори в Кабул с президента Хамид Карзай и неговия президентски съперник Абдула Абдула, френският външен министър Кушнер заяви, че двамата били готови да съгласуват обща програма. Опозицията обвинява Карзай, че бави обнародването на резултатите от проучването на ООН във връзка с обвиненията в изборни манипулации и оказва натиск върху изборната комисия да го обяви за победител. Досега се твърдеше, че Карзай е спечелил 55 процента от гласовете.

8 жертви и близо 30 ранени при атентати в Багдад
Осем души загинаха и близо 30 бяха ранени в иракската столица Багдад при два атентата в населения предимно от сунити квартал Адамия. Съществуват подозрения, че това е дело на сунитски екстремисти, свързани с Ал Кайда, които тероризират верските си събратя заради сътрудничеството им с правителството.

Напрежение в Рио де Жанейро
Подкрепление от 4500 полицаи бе разположено в Рио де Жанейро след кървавите сблъсъци между наркотрафиканти и силите на реда, жертва на които станаха 12 души, включително двама полицаи. Говорител на полицията заяви, че сега положението в мизерните северни квартали на града било спокойно. Предложено бе изпращането в Рио на елитни армейски части, но губернаторът на щата отказва засега намесата на армията.

Станишев отправи призив за сплотяване на БСП
Сергей Станишев заяви, че преизбирането му за председател на БСП е най-вече отговорност. Той подчерта, че в този много тежък момент за партията оттеглянето му щяло да прилича по-скоро на бягство. Станишев заяви, че сега най-важното е социалистите да преодолеят вътрешните си конфликти и да реализират в максимална степен програмата, приета от конгреса.

Сарко, стани ми татко!
Младите французи искат да са на мястото на Жан
Млади социалисти внесоха в Елисейския дворец молби за осиновяване от Никола Саркози. Повод за това е главоломният скок в кариерата на президентския син Жан Саркози, който се кани да оглави най-важната държавна агенция.
"Баща ми е президент" отбелязва саркастично ляволибералният вестник "Либерасио" на първа страница, отговаряйки си на въпроса за качествата на Жан Саркози. "Студентите право във втори семестър все пак имат някакви основни познания", подхвърля иронично бившият премиер Лоран Фабиус. Повод за подигравателния тон е заплануваният избор на едва 23-годишния президентски син Жан Саркози за председател на Управителния съвет на френската държавна агенция ЕПАД. Тя ръководи благоустройството на квартала Ла Дефанс близо до Париж. Ла Дефанс е най-големият бизнеспарк в Европа с обща офис-площ от 3 милиона кв. м.
Жан Саркози - с големи амбиции
Франция - президентска монархия?
"Можем само да се съмняваме, дали са налице необходимата зрялост и опит", казва Жан Люк Леклюшон, председател на парижкия регион и добавя: "Тук става дума за монархическо поведение".
Мнозина говорят за "президентска наследствена монархия". Във вестникарско интервю Жан Саркози се защитава: "Каквото и да направя все ще ме обвинят в това, че съм син на президента", казва 23-годишният студент по право. Той не се отказва от амбициите си за шефския пост в най-важната френската държавна агенция ЕПАД. Дори и тази позиция да не е заплатена, която две години подред заемаше и Саркози-старши, тя означава огромно влияние и власт. Един милиард евро - толкова е годишният оборот на ЕПАД, в чиято зона на влияние попадат 2500 френски фирми с 150 хиляди работници. Тази държавна агенция отговаря за инфраструктурата, право на строеж и недвижими имоти в бизнеспарка Ла Дефанс.
Опозицията и голяма част от медиите заявяват, че това е шуробаджанащина, докато президентът и близките му сътрудници смятат, че Жан Саркози има законното право да получи тази длъжност.
"Жан Саркози беше избран за председател на партийната фракция в общината и така сега може да бъде предложен за шеф на държаваната агенция", обяснява премиерът Франсоа Фийон.
Според Фийон не се е случило нищо нередно
Според премиера основания за дискусия няма
Впрочем по повод на реформата във френските гимназии, Саркози-старши заяви наскоро: "Благодарение на създадената навремето гимназия, елитът в нашата страна престана да бъде резултат на наследство, а на образование. Този, който иска да има успех, не е необходимо да произхожда от дадено семейство, а да докаже, че има качества благодарение на труда и образованието си", заяви президентът Никола Саркози.
Той самият определи дискусията по повод кариерата на сина му като ненужна и преувеличена. С това си изявление обаче Саркози предизвика критики дори и сред някои депутати от собствената му партия.
Автор: Б. Бирке, М. Липчева/Редактор: С. Гяуров

Мулти-култи нация
През 2006 германски паспорт са получили 124 000 чужденци
В момента в Германия живеят 6,8 милиона чужденци. Най-голямата група са турците - над 1,7 милиона. След тях се нареждат италианците. А всеки пети жител на Федералната република е от мигрантски произход.
След групата на турците и тази на италианците се нареждат поляци, сърби, гърци и хървати. През 2000 година германско гражданство получиха 180 000 чужденци. А през 2006 - 124 000. Чужденците, идващи от страните-членки, имат право свободно да пребивават в страните от Евросъюза.
Към хората с миграционен произход, живеещи в Германия, спадат и т.нар. късни изселници. Те са от германски произход и идват от места, които или никога по закон не са били част от Германия или вече не принадлежат към територията на страната. Такива напр. са полските или руските области на изток от реките Одер и Ниса. За хората, идващи от тези местности, важат други условия, по силата на които може да им се даде гражданство. Хората от мигрантски произход в Германия в момента са 15 милиона, т.е. над 18% от населението в страната, което е над 82 милиона.
Компютърни специалисти от чужбина се набират едва от 2000 година
Историческо развитие
От края на 50-те Западна Германия е цел за много гастарбайтери. Заради икономическия растеж и недостига на работна ръка в Германия пристигат стотици хиляди работници предимно от южните европейски държави като Италия, Испания, Гърция, някогашна Югославия и Турция. През 1964 година в страната е посрещнат едномилионния гастарбайтер от Португалия. Германия сключва договори за работници и с Тунис, Мароко и Южна Кореа. През 1973 година тази стратегия е спряна. Едва през 2000-та започнаха специални програми за набирането на компютърни специалисти.
Самото определение "гастарбайтер" говори за временното ангажиране на работниците, които не би трябвало да се разглеждат като имигранти. Въпреки това Германия се превърна в страна на имигрантите. От 2005 година в сила влезе закон за имигрантите.
През 60-те години и в Източна Германия започват да пристигат чуждестранни работници по силата на договори с Полша, Унгария, Мозамбик, Виетнам, Ангола и Куба. Броят им до 89-та постоянно нараства и достига 93 000. Повечето от работниците - около 59 000, идват от Виетнам.
5% от населението на Германия са мюсюлмани
Мюсюлманите в Германия
Заедно с идването на работници предимно от Турция и на техните семейства в Германия заживяват много мюсюлмани. Освен гастарбайтерите в страната идват и бежанци от Иран, Ирак и бивша Югославия. Общият им брой за момента е 4,3 милиона, което се равнява на над 5% от населението на страната. Почти половината от мюсюлманите са германски граждани, 55% имат чужди паспорти. 2,5 милиона от мюсюлманите в Германия идват от Турция, почти 600 000 от югоизточна Европа, а по около 300 000 са тези от Близкия Изток и Северна Африка. Почти всички мюсюлмани - 98%, живеят в западните провинции и в Берлин.
Всяка четвърта мюсюлманка от първата мигрантска вълна носи забрадка, от втората генерация това важи за всяка шеста жена. Според статистиката около 10% от децата от мюсюлмански семейства не взимат участие в учебните часове по физическо възпитание и не ходят на ученически екскурзии. Повече от половината от мюсюлманите са членове на германски организации. Много от мигрантите обаче са ниско образовани. Според последните статистически данни учениците от турски произход са с по-лоши резултати в учението в сравнение с другите деца от мюсюлмански семейства. Според специалистите обаче това се дължи по-скоро на степента на образование на родителите отколкото на религията.
Автор: Й. Фок, Й. Йорданова/Редактор: В. Шопов

Какво означава да си крайно беден?
1 млрд. души по света страдат от глад
И днес продължават проявите срещу бедността по повод обявените от ООН дни за борба срещу проблема. На този фон се питаме какви са критериите за бедност и кой според тях може да бъде определен като беден.
Миналата година в проявите в различни страни по света се включиха 116 млн. души. Целта, която си поставят Обединените нации, е до 2015 година да бъде намалена наполовина бедността по света.
Днес 1 млрд. души по света гладуват. Те не са в състояние да си осигурят храна, покриваща дневните им потребности за поддръжка на живота. Без значение дали разполагат с 1,26 долара на ден или само с 1,24 долара. Това не променя с нищо факта, че тези хора са недохранвани.
1,25 долара на ден - международно призната граница на бедността
Долар на ден
И все пак дефиницията за 1 долар на ден като че ли се наложи в международната практика. Предложена и за пръв път използвана от бившия президент на Световната банка Роберт МакНамара дефиницията за 1 долар на ден междувременно порасна до 1,25 долара. И днес тази стойност - 1,25 долара - се смята за международно признатата граница на бедността. Правилото за 1,25 долара обаче е по-скоро временно решение на проблема, както личи и от казаното от Роберт МакНамара:
"Абсолютната бедност представлява живот на ръба на екзистенц-минимума. Абсолютно бедни са хората, които се борят за своето оцеляване в условията на постоянни и ужасяващи лишения и дори унижения, които надхвърлят границите на нашите фантазии."
Но дефинирането на проблема с помощта на абсолютни числа го прави по-удобен за сравнения между различните страни и улеснява правенето на статистики. Факт е обаче, че бедността е била и си остава най-големият убиец по света. Най-много хора продължават да умират не от СПИН, малария, възпаление на дихателните пътища и т.н., а именно от това, че са твърде бедни, за да могат да оцелеят.
Жените и децата - най-засегнати от бедността
Затова и високата детска смъртност е един от индикаторите за наличието на бедност. Също и високата смъртност сред родилките. Отдавна е научно доказано, че когато жените получават помощ, това се отразява благоприятно и на децата. Затова и в актуалния индекс за глада е сложен знак за равенство между превенцията на глада и подпомагането на жените. Ако обаче искаме да се преборим с бедността, трябва да бъде направено повече за подобряване условията на живот на селското население. Защото 70 процента от хората, живеещи в крайна бедност днес, са от селските райони.
Автор: Х. Йепесен, Е. Лилов/Редактор: М. Илче

Отровен бонбон за Обама
Осло отреди отровен бонбон на Обама
Отличаването на американския президент с Нобелова награда за мир не е принос за световния мир, пише Томас Гучкер на страниците на "Райнишер Меркур". Тя по-скоро насърчава враговете на Барак Обама.
Същественото по въпроса бе казано от самия лауреат - че той не заслужава да бъде нареден сред онези, които са променили света. Това не беше фалшива скромност, а дипломатично отхвърляне на високата награда. Обама знае най-добре от всички, че след девет месеца на власт стои с празни ръце. Вестта от Осло дойде в най-неблагоприятния момент: тя пробужда очаквания, за които наистина даде сигнал самият лауреат, но нито едно от които не е изпълнено досега.
Обама знае най-добре от всички, че след 9 месеца на власт още е с празни ръце
Обама също допусна грешки
Естествено никой не може да вини Обама, че за толкова кратко време не е успял там, където предшествениците му не постигнаха нищо в продължение на години. Само че журито в Осло явно не знае какво отличава големия държавник от добронамерения идеалист: разставяне на верните приоритети, тактическо умение и усет за верния момент. Обама, на когото се залагат толкова много надежди, не е показал много в това отношение. Не само недостатъчното време и упоритата съпротива на противниците му го поставят натясно пред домашната му публика. Той самият допусна грешки, които предизвикаха блокада по редица линии.
На вътрешнополитическия фронт той пое излишен риск, хвърляйки цялата си енергия за една здравна реформа, която поляризира Америка както никоя друга тема. Така един още по-спешен проблем - защитата на климата, отиде на заден план и Обама ще се яви на срещата на високо равнище в Копенхаген така гол, както беше Бил Клинтън в Киото през 1997. А това поставя под въпрос смисъла на цялото мероприятие.
На международната арена младият президент се разпиля още от самото начало. Вместо да насочи усилията си към двете най-големи предизвикателства, Афганистан и Иран, той се впусна в далечни обещания за разоръжаване и се вкопчи в близкоизточния конфликт. А след войната в Газа и избирането на Нетаняху бе ясно, че на това поле не може да се очаква пробив. Така Обама стана домакин на една близкоизточна среща на върха, участниците в която не можаха да се споразумеят дори върху общо заключително комюнике. Още по-лошо: той бе принуден да касира искането си за пълно спиране на еврейската колонизация като условие за мирни преговори - което сега му струва по-голяма загуба на авторитет в арабския свят, отколкото можа да си спечели със своята реч в Кайро. Квитанцията за така неуспешното премерване на силите президентът получава сега и в Афганистан.
Обама има право да откаже отличието
Ще приеме ли Обама наградата?
Журито в Осло вероятно е знаело нещичко за тези проблеми на Обама и е решило да му помогне. На практика обаче се получава нещо съвсем друго: тази Нобелова награда само насърчава враговете му. Нима Осама бин Ладен, Ахмадинеджад и републиканците в Конгреса ще пропуснат шанса да бламират един Нобелов лауреат? Натискът, който американският президент се опита да създаде на различни фронтове, тегне сега върху собствените му плещи. Решението за бъдещето на Афганистан като морален авторитет става още по-трудно. Европейските правителства аплодират, за да отклонят вниманието от факта, че не направиха почти нищо, за да помогнат на американския си съюзник. Барак Обама би имал пълно право да откаже високата чест, която го очаква на 10 декември в Осло.

Обичайни абсурди
Абсурдите нямат край...
В българския политически и обществен живот, във функционирането на държавата често пъти абсурдът се превръща в норма, пише Ясен Бояджиев в анализа си по две теми от отминалата седмица.
В обичайното за всяко ново българско управление кадрово почистване дойде ред на директорката на Националната здравно-осигурителна каса. Била политическо назначение, пък и се задавала нова управленска философия. За да я сменят, естествено, ще приложат също така обичайния кадрови прийом – ще променят закона.
Кадровото почистване продължава...
„Деполитизиран” политически избор
Трудно е отстрани да се преценят професионалните качества на директорката, но пък от друга страна, каквито и да са те, никой не се съмнява, че изборът й е бил политически мотивиран. Все едно дали заради сестра й или не. Както и никой не бива да се съмнява, че, който и да е следващият директор, той пак ще е „наш човек”.
Най-сигурното доказателство е поредният словесен „бисер” на флагмана на здравния фронт в управляващата партия. По неговото обяснение, за да се гарантира, че изборът на директор вече няма да е политически, той щял да се прави не от Управителния съвет на касата, а от парламента. Иначе казано, изборът на по дефиниция най-политизирания орган нямало да е политически.
Подобни безсмислици са обичайни в политическата практика у нас. В случая това е без значение, понеже и без това едва ли някой се съмнява, че който и да е следващият директор, както и да бъде избран той, при съществуващата система обичайната каша в здравеопазването ще си остане пак същата.
Защо е така донякъде показва една друга история. Тя също е свързана със здравната каса, но всъщност е обичайна за цялата държава. На друго място заради нея директорът отдавна щеше да е уволнен, а може би и осъден.
„Доброволно” задължение
Миналата седмица петчленен състав на Върховния административен съд потвърди окончателно решението на тричленния състав от март тази година, с което здравната каса бе задължена най-после да плати наложената й още през май 2008-ма от Комисията за защита на конкуренцията глоба от 100 000 лева.
В продължение на 4 години касата системно нарушава закона
Санкцията е за това, че в нарушение на закона касата удържаше на аптеките по 8 % от цената на лекарствата, като едностранно ги задължи да правят „доброволно” тази „отстъпка”. Както винаги, тя бе мотивирана с недостиг на средства и грижа за пациентите. Кой спечели и кой загуби от тази операция по цялата оплетена верига от производителите и вносителите, през търговците на едро, дистрибуторите и държавните чиновници до крайния потребител е трудно да се прецени. Сигурно е обаче, че теренът се поразчисти от малките аптеки за сметка на големите вериги. Парите за лекарства все така не стигаха. Цените на лекарствата пак си останаха, както се твърди, едни от най-високите в ЕС. Изтезанието за болни и възрастни с безкрайните опашки за рецепти си продължи. Както и периодично продължиха да изчезват лекарства, включително животоподдържащи и животоспасяващи. Каквото, впрочем, си е обичайното състояние на нещата в здравеопазването.
Държавата не спазва правилата, които създава
Забележителното в случая е, че касата системно нарушава закона в продължение на цели четири години. За пръв път за същото нарушение тя е санкционирана от Комисията за защита на конкуренцията още през 2005-та, но не се съобразява с него. Както и по-късно при повторното решение на антимонополния орган и след това при първото решение на съда. Практиката с „отстъпката” е прекратена чак през юни тази година. След второто съдебно решение глобата може и да бъде платена. Естествено, с парите на данъкоплатците. Щетата обаче ще е пренебрежимо малка на фона на обичайната, унищожителна за държавата практика, при която самата тя нарушава правилата, които създава.
Автор: Я. Бояджиев/Редактор: А. Андреев

Открийте разликите
Борисов vs. Берлускони
За приликите в рейтинга на българския премиер Борисов и неговия италиански колега Берлускони, както и за някои различия в обществения климат на двете държави е анализът на Антоанета Пунчева.
Берлускони дойде в България по покана на премиера Борисов. Предишния път италианският министър-председател посети София заради своя приятел и колега Сакскобургготски. И тогава, както и сега, поведе много журналисти със себе си в чужбина, по-скоро за да решава вътрешни проблеми с тях. Предишната визита роди понятието „български декрет”: Берлускони разкритикува в София трима популярни журналисти от телевизия РАИ, които по-късно бяха уволнени. Прегрешението? Критики към него.
Десетки хиляди италианци, сред които журналисти и защитници на медиите, протестираха в Рим само преди седмица срещу италианския премиер, който „потискал свободата на словото”, предаде тогава АП. Според организаторите 350 хиляди са излезли на улицата, според властите – 60 хиляди. Протестиращите се обявиха срещу конфликта на интереси в медиите - Берлускони притежава три частни тв канала, опитва се да контролира държавните телевизии и води дела срешу La Repubblica, L'Unita, срещу френски и испански вестници, позволили си да обсъждат скандалите в личния му живот. „Призовахме министър-председателя да спре с обвиненията срещу журналистите и да каже истината”, заяви на протеста в Рим Франко Сиди, ген. секретар на Съюза на италианските журналисти. Берлускони нарече протеста „фарс”.
Берлускони - със свален имунитет, но все още с висок рейтинг
О, соле мио, Долче вита, Мама миа
Между двете държави има стари симпатии. Е, поне от българска страна. Датират още от времето на Вито Позитано, виценконсул в София от 1876 г. По време на Руско-турската война при приближаването на отряда на ген. Гурко Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария, отказал да напусне града и така предотвратил опожаряването му. След изтеглянето на османските части от София организирал въоръжени отряди срещу мародерите и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Днес той е почетен с улица и паметник в София.
В наши дни много от магазините по централната търговска улица „Граф Игнатиев” носят звучни италиански имена: Ботичели, Бруни и прочее, и предлагат турски обувки „под прикритие”, защото италианското продава. То е символ на елегантност и добър вкус. В България се роят пастариите, пицариите, остериите с емблематични имена: О, соле мио, Долче вита, Мама миа и т.н., които с няколко изключения предлагат разварена паста и побългарена пица. Но независимо от това, италианско означава вкусно, весело и елегантно – завинаги. Освен любовта към храната, виното и футбола, двата народа споделят и култа към мачото. А какъв по-ярък пример за това от дуета Берлускони – Борисов. „Мисля, че италианците се припознават в мен. Аз съм един от тях. Бях беден. Интересуват ме нещата, които интересуват и тях. Обичам футбола. Усмихвам се. Обичам другите, а най-много красивите жени", казва Берлускони за себе си.
Днес италианският премиер е със свален имунитет. Но пък рейтингът му е висок. „В момента имам 68,5% подкрепа сред италианците и моля Бойко Борисов да не преминава този ръст, за да не ми е конкурент”, предупреди шеговито Силвио Берлускони. Късно е. Българският премиер още в края на август бе подкрепян от 71% от българите, а според друго проучване 73% вярваха, че ще обуздае престъпността в страната.
„Сигурен съм, че премиерът Бойко Борисов има силни мъжки рамене, на които да изнесе всички трудности, които предстоят пред правителството”, каза още Берлускони по време на софийската си визита. Той е първият чужд правителствен ръководител, посетил България след избора на новия кабинет. Като пожела на своя колега успех в „модернизацията на страната”, италианският премиер декларира, че е неин адвокат пред ЕС. Много точна дума, защото България е във вечно нарушение на правилата на съюза.
Бойко Борисов - цар на българските медии
Силни рамене, широк гръб
Дебатът за свободата на словото в Италия се ожесточи и стигна до Европейския парламент. Борисов не задушава пресата в България. Не му се налага. Медиите сами му се слагат.
„Въпреки заплашителната си физика често може да бъде видян да потупва журналисти по рамото и да им говори на първо име или с прякори, като приема провокативни забележки и шегички с усмивка и чувство за хумор”, писа миналия месец за Бойко Борисов „Дейли телеграф”. Бившият кмет на София и сегашен премиер е цар на българските медии. Той е нон-стоп в ефир. Това му носи критики, че пренебрегва задълженията си в името на имиджа, но гласовете на неговите опоненти са много слаби. Цели медийни групировки, традиционно критични към властта, безкритично го подкрепят.
Макар и опасни като тенденция, пи-ар акциите на Борисов не са най-големият проблем на българските медии. Сред тях е монополът на едно политическо движение, което с размах пазарува вестници и телевизии като фолк-певица, женена за футболист по бутиците на „Витошка”. То прави предложения, на които собствениците на медии в България – във време на криза – очвидно трудно могат да откажат. Държавните медии традиционно са на командно дишане от властта, а изключенията се дължат на професионалната доблест на отделни журналисти. Напоследък е модно да не бъдат сплашвани – като в тоталитарните времена, а пренасочвани към водещи на развлекателни формати и тотално обезвреждани. Проблем е и това, че от далечните 1996-1997 г. и протестите срещу Виденов българските журналисти не намериха нито един повод за колективно възмущение, а целият публичен дебат е преместен в интернет. Като влезеш в сайта на Българския журналистически съюз, вместо за опасните тенденции в българския печат и електронни медии, можеш да прочетеш за проблемите в гръцките такива. А регулаторният орган СЕМ вместо да се самосезира по редица възмутителни казуси, „глоби” Мадона за обръщението й на английски език към българските й фенове в ефира. Пълна буфонада. Впрочем, за понятието отново трябва да благодарим на италианците.

Кредит на принципа "познавам човека"
Микрокредитите - все по-популярни в Германия
Въпреки кризата един сектор все пак бележи бум - секторът на малките кредити за основатели на еднолични фирми. Нищо чудно, тъй като при отпускането на тези кредити единственият поръчител е принципът „познавам човека”.
Едните се намират в берлинския квартал Кройцберг и искат да продават пъстри възглавници. Другата е фризьорка в Дортмунд и мечтае за собствен фризьорски салон. Двама специалисти по рекламата в Мюнхен искат да открият собствена агенция. Всичките имат едно общо - липсва им капитал, тъй като банките им се съмняват в тяхната кредитоспособност. Берлинчанките, фризьорката от Дортмунд и двамата мъже от Мюнхен обаче все пак успяха. Потенциалните еднолични търговци получават кредит до 20 000 евро
Успех благодарение на микрокредити
Идеята за предоставянето на такива заеми става все по-популярна в Германия. ”Чрез микрокредити хората имат достъп до пари, които в никакъв случай не биха получили от банките”, посочва експертът по микрофинансиране към бохумската GLS-Bank Фалк Цинц. Тази банка е първият финансов институт, който се е специализирал в отпускането на малки кредити на потенциални еднолични предприемачи в цяла Германия.
Тези кредити от максимално 20 000 евро биват отпускани сравнително лесно и то, по думите на Франк Цинц, на принципа "познавам човека.“ Парите идват от тримилионен фонд за микрофинансиране към GLS-Bank. Този фонд бива попълван от Кредитния институт за насърчаване на стопанското развитие, от федералните министерства на труда и икономиката, както и от частни лица.
100 млн евро за микрофинансиране
Кредитите биват отпускани от 11 регионални банкови филиали за микрофинансиране, чиито сътрудници, както подчертава експертът Франк Цинц, са в непосредствена близост с клиентите. Федералното министерство на труда проектира сега реорганизация, така че фондът за микрофинансиране да разполага с актив от 100 млн евро. Поради финансовата криза министерството вижда значителни празнини в мрежата за предоставяне на микрокредити.
АФП/БЕ/ЕВ

Китай не може да спаси всички
Нужни са още конюнктурни пакети
Световната банка настоява държавите да дават ход на нови конюнктурни програми. Международната икономическа ситуация не е достатъчно стабилна и лекото съвземане не може да бъде прието като ясен знак за трайно съживяване.
В света има още много фирми, които не работят на 100%, а само един Китай не може да поддържа световната икономика, заяви главният икономист на Световната банка Джъстин Лин пред германския вестник "Велт ам Зонтаг." Поради това той настоява индустриалните държави да изготвят нови конюнктурни пакети, за да стабилизират допълнително икономиката.
Съживяването може да се окаже краткотрайно
"Навсякъде по света има предприятия, които не изчерпват производствените си капацитети. Затова в богатите държави не се инвестира повече в индустрията, а тъкмо това е големият проблем в момента, защото вещае много лоши условия за дълготрайно съживяване на конюнктурата. Това е и причината, поради която имаме нужда от нови конюнктурни програми,
Китай не може да компенсира последиците от срива в САЩ
заявява Джъстин Лин пред "Велт ам Зонтаг". Той допълва, че за сегашното съживяване на световната икономика заслуга имат фактори с краткотрайно въздействие като конюнктурните програми и факта, че складовете на много фирми са празни. Но тези мерки са временни и също толкова преходен е техният ефект. Една държава като Китай, която ще отбележи икономически ръст от 8,5% през настоящата година, не е в състояние сама да изведе световната икономика от кризата и да й гарантира трайно съживяване докато и останалите индустриални държави започнат да отчитат траен и стабилен икономически растеж.
Финансови инжекции за производството
"САЩ държат една трета от световната икономика. Китай едва достига 7%. Затова дори един Китай, който бележи стабилен ръст всяка година, не може да до компенсира последиците от икономическия спад в САЩ."
Лин апелира към правителствата на индустриалните държави да използват целесъбразно средствата за възстановяване на конюнктурата. "Ако правителствата дават пари само за насърчаване на потреблението, ще плащат за тази си грешка в бъдеще. Защото е важно финансовите инжекции да стимулират производството. По този начин и въздействието от високите държавни дългове няма да е толква опасно, защото повишеното производство води до повишение на държавните приходи, а с това и до възможността да се изплащат дълговете."
ВЗ/БЕ/ЕВ

Десетилетието на безмълвието в българската литература
1989 - 1999 - период на безмълвие
Какво се случи в българската литература след демократичните промени в края на 80-те години? На този въпрос отговаря авторът и преводач Томас Фрам, който живее в България. Ще ви заепознаем с някои от по-важните моменти.
Лошите времена често пъти са добри времена за литературата. Но не винаги. Защото добрите книги не възникват в промеждутъците между лековатите следобедни сериалчета по телевизията, а едва когато най-лошото вече отмине. Развитието на Националната литература на България в периода между 1989 и 1999 протече до голяма степен без нови публикации.
Зарев поведе хорото на т.нар. романи на промяната
Ексцеси на спонтанност
"Политическата нестабилност, сривът на икономиката, криминализацията на обществото и масовото обедняване предизвикаха у утвърдените автори шок на безмълвието, а у младите стимулира творчески импулси. Те инсценираха ексцеси на спонтанността, които бяха нещо като литературен антидот на безскрупулността, с която старите политически кадри и новите групировки се обогатяваха за сметка на народното имущество. Като оставим настрана написаните за самооправдание мемоари на бивши комунистически функционери, може да се говори за "десетилетие на поезията"".
По-нататък Фрам споменава поезията на Мирела Иванова и казва, че доколкото по онова време е имало някаква проза, тя е била от сорта на анархистичните истории на Алек Попов, превърнал се впоследствие в един от най-успешните литературни експорти на страната, или от сорта на концептуалните колажи, предлагани от Георги Господинов. "Едва след смяната на хилядолетието на сцената се завърнаха и разказвачите", обяснява по-нататък Томас Фрам и добавя:
"Първо те се вгледаха в раните, които им беше нанесло изминалото десетилетие и се осмелиха да осветлят разрушения личен образ на действителността. Владимир Зарев поведе хорото на така наречените "романи на промяната" с "Разруха", публикуван през 2003 година. Последваха публикации на по-млади автори като Кристин Димитрова през 2005 и Людмила Филипова - 2006-та. Дебютът на Филипова, "Анатомия на илюзиите", превръща още в заглавието литературата в симптом на едно отмряло време.
Попов - един от най-успешните литературни експорти на България
Литературно осмисляне на историята
Политически будни литератори като еврейката Леа Коен усещат, че който иска да узнае какво идва след комунизма, трябва да проучи, какво е станало преди идването му. Това тя прави в един роман, чиято рамка на действието е в настоящето, но с препратки към времената от преди Втората световна война. Чрез фабулата около едно милиардно състояние, изнесено по онова време от държавата по авантюристичен начин, книгата показва, че комунистите никога не са прекратили опитите си, включително с помощта на тайните служби, да разследват потъването на фабрикантските милиарди, но така също и това, че одържавяването на имоти става не по тяхна рапоредба, а по нареждане на българския цар, съюзен с Хитлер, през 1940 година. А прословутите лагери за политически затворници възникват също така още от 1940 година нататък, а не чак с навлизането на руснаците - 4 години по-късно." "В книги като тази", казва в заключение Фрам, "проличават първите щрихи на едно литературно осмисляне на национална история, което най-сетне я очиства от наслоенията на деспотизъм, монархия и идеология."
ДФ/БУ/СГ


ПО ИВО ИНДЖЕВ

Срамнителен анализ
Предлагам ви сами да си направите сравнителния анализ, като стравните два текста по една и съща тема. Първо прочетете мнение, разпространен от Дойче веле, а после го сравнете с мнението на звездата на българската журналистика, колегата Бреков.
Доче веле ( ЦИТАТИ ПО БГНЕС)
Берлускони дойде в България по покана на премиера Борисов. Предишния път италианският министър-председател посети София заради своя приятел и колега Сакскобургготски. И тогава, както и сега, поведе много журналисти със себе си в чужбина, по-скоро за да решава вътрешни проблеми с тях. Предишната визита роди понятието „български декрет”: Берлускони разкритикува в София трима популярни журналисти от телевизия РАИ, които по-късно бяха уволнени. Прегрешението? Критики към него.
Между двете държави има стари симпатии. Е, поне от българска страна. Датират още от времето на Вито Позитано, виценконсул в София от 1876 г. По време на Руско-турската война при приближаването на отряда на ген. Гурко Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария, отказал да напусне града и така предотвратил опожаряването му. След изтеглянето на османските части от София организирал въоръжени отряди срещу мародерите и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Днес той е почетен с улица и паметник в София.
. Освен любовта към храната, виното и футбола, двата народа споделят и култа към мачото. А какъв по-ярък пример за това от дуета Берлускони – Борисов. „Мисля, че италианците се припознават в мен. Аз съм един от тях. Бях беден. Интересуват ме нещата, които интересуват и тях. Обичам футбола. Усмихвам се. Обичам другите, а най-много красивите жени“, казва Берлускони за себе си.
Днес италианският премиер е със свален имунитет. Но пък рейтингът му е висок. „В момента имам 68,5% подкрепа сред италианците и моля Бойко Борисов да не преминава този ръст, за да не ми е конкурент”, предупреди шеговито Силвио Берлускони. Късно е. Българският премиер още в края на август бе подкрепян от 71% от българите, а според друго проучване 73% вярваха, че ще обуздае престъпността в страната.
„Сигурен съм, че премиерът Бойко Борисов има силни мъжки рамене, на които да изнесе всички трудности, които предстоят пред правителството”, каза още Берлускони по време на софийската си визита. Той е първият чужд правителствен ръководител, посетил България след избора на новия кабинет. Като пожела на своя колега успех в „модернизацията на страната”, италианският премиер декларира, че е неин адвокат пред ЕС. Много точна дума, защото България е във вечно нарушение на правилата на съюза.
Дебатът за свободата на словото в Италия се ожесточи и стигна до Европейския парламент. Борисов не задушава пресата в България. Не му се налага. Медиите сами му се слагат.
„Въпреки заплашителната си физика често може да бъде видян да потупва журналисти по рамото и да им говори на първо име или с прякори, като приема провокативни забележки и шегички с усмивка и чувство за хумор”, писа миналия месец за Бойко Борисов „Дейли телеграф”. Бившият кмет на София и сегашен премиер е цар на българските медии. Той е нон-стоп в ефир. Това му носи критики, че пренебрегва задълженията си в името на имиджа, но гласовете на неговите опоненти са много слаби. Цели медийни групировки, традиционно критични към властта, безкритично го подкрепят.
Макар и опасни като тенденция, PR акциите на Борисов не са най-големият проблем на българските медии. Сред тях е монополът на едно политическо движение, което с размах пазарува вестници и телевизии като фолк-певица, женена за футболист по бутиците на „Витошка”. То прави предложения, на които собствениците на медии в България – във време на криза – очвидно трудно могат да откажат.
Държавните медии традиционно са на командно дишане от властта, а изключенията се дължат на професионалната доблест на отделни журналисти. Напоследък е модно да не бъдат сплашвани – като в тоталитарните времена, а пренасочвани към водещи на развлекателни формати и тотално обезвреждани. Проблем е и това, че от далечните 1996-1997 г. и протестите срещу Виденов българските журналисти не намериха нито един повод за колективно възмущение, а целият публичен дебат е преместен в интернет.
Като влезеш в сайта на Българския журналистически съюз, вместо за опасните тенденции в българския печат и електронни медии, можеш да прочетеш за проблемите в гръцките такива. А регулаторният орган СЕМ вместо да се самосезира по редица възмутителни казуси, „глоби” Мадона за обръщението й на английски език към българските й фенове в ефира. Пълна буфонада. Впрочем, за понятието отново трябва да благодарим на италианците.
А ето и буфонадата, за която говори Дойче веле, за която обаче не трябва да благодарим на италианците. Следват извадки от възторга на Николай Бареков в собствения му блог:
„Политиката е шоу, но и преди всичко е работа за интересите на хората. Той(Берлускони, б.р.) сподели своите простички четири правила за успеха. Ето ги: работа, уважение, доброта, справедливост. Много мъдрост и сила има в този човек.Това е и основното послание, което десен лидер номер едно на Европа ни остави. Ей, български политици, просто бъдете хора и стойте близо до нас. И да си знаете гьола, както правят жаб/ар/ите.Идването му в България е сериозен успех на новото правителство. С протекцията на Ел Кавалиере Бойко Борисов получи отворени врати навсякъде в Европа. Само за десет дни нашият премиер беше гост на немския канцлер Меркел и на френския президент Саркози. Два дни след визитата в Елисейския дворец Бойко вече стискаше ръката на Силвио в София или по-скоро Берлускони пипаше мускулите на нашия Батман за удоволствие на всички журналистки.Кредитът на доверие, който има новият ни премиер по света е огромен. На този фон предишното правителство със всичките му езикови салтанати изглеждаше трагично. Царят, Станишев, Доган и Плугчиева знаеха общо 11 езика – царят твърдят говорил седем, Сергей – руски и английски, Доган – турски, а Плугчиева – немски… И какво от това? Дрън – дрън! Те можеха да говорят, ама никой не искаше да си говори с тях през втората половина от мандата им. Заради тях България беше аут от сметките в световната политика.
Бойко Борисов знае само български, а много често нарочно го говори на шопски диалект от Банкя. И всички го разбират и всички искат да го чуят. Дори италианците, които по принцип мразят чуждите езици. Защото говори честно и прямо за проблемите на страната си. В чужбина знаят за нас благодарение на неговите думи, нищо, че знаят предимно лоши работи. Това е истината.Берлускони като маестро на сценария набързо раздаде правилните роли в България. Бойко да си гледа рейтинга и да решава проблемите на хората. Но да не се самозабравя. Здравословният рейтинг на добрия политик е не повече от 70%. Какви са тези 75%? От тях се пада много отвисоко.Ролята за Първанов направо звучи като писана от Бекет. „Политически турист“. Звучи абсурдно, обидно и смешно. Но само на пръв поглед. Първанов съвсем не е турист в политиката. Даже обратното. Изживява се като ментор. Но даже в Италия разбраха, че се меси прекалено във вътрешните работи без да му е работа. Нека да си гледа външната политика, както му е разписано по конституцията. Млад, прав, красив нека прави добро впечатления по света и така да помага на страната си.Някои сега злословят, че визитата на Берлускони била „имиджова“. Ами такава е. Но по някой път в играта има и такива мачове, а те са по-важни от договорите, които след това никой не поглежда. Нима позитивният имидж, който ни гради най-богатият и най-успелият политик с най-голямата група в европарламента, не струва пари? Примерно като тези милиарди от европейските фондове. Айде поне един път да бъдем оптимисти и то, когато на крака ни идват да ни хвалят хора като италианския премиер – милиардер и световна знаменитост.
При комунизма на това му се казваше „ два свята, единият е излишен”. Днес имаме плурализъм. И не е излишно да видим как гледа светът на нас и как се оглеждаме в собствените си медийни огледала.

Вчерашният вестник предсказва у нас бъдещето на онези, които хвали днес
Иво Инджев
Реших да претворя в дела завета на др. Живков „ да се поснишим докато премине бурята”. Не че снишаването го спаси, бурната „перестройка” го отнесе….
Бурята, сиреч конгресът на БСП попремина и по също толкова стара традиция ми се прииска да видя какво пише във вестника. Ние и до днес така си говорим – атавистичен белег ни е да казваме „вестника”, „телевизията”, сякаш живеем във времето, когато нямаше смисъл да се чете повече от един вестник, а друга телевизия, освен съветската ( т.е. още по-правилната), просто нямаше.
Резултатът от прочита ми е обратно пропорционален на твърдението, че нямало нищо по-тъжно от вчерашен вестник. Има, има и още как! У нас най-тъжното е днешният вестник, стига да помниш , какво е писал вчера.
От днешния вестник лъха презрение към онези, които довчера величаеха. Позволявам си да припомня, че това презрение беше лесно за прогнозиране прозрение. Както очаквах, падналия го ритат яко, избивайки комплексите си за вчерашното си пълзене пред него ( казват, че една от причините за лютата омраза на Фердинанд към Стамболов била в желанието си да му върне за униженията, на които е бил подложен от Стамболов в силните му години като премиер).
На днешния вестник направо не му стигат изразните средства да се надсмее над опозиционния враг. Днешният вестник „забеляза”, че става дума за един червен „Титаник”. А как само славеше възхода му от периода, когато „Титаник” се правеше на трамвай, нищо че явно беше тръгнал към политическото небитие надолу под напереното водачество на ватмана Станишев и неговия любим културен министър „бате Серго”.
Сега двойката „Серго и Серго” е в центъра на подигравките на днешния вестник. Единият е показан как дреме с ръка на очите насред конгресната зала, а другият пиел хапчета малко преди вота и хоп- спечелил цели 60 процента от гласовете. От този епизод е направен цял фоторазказ. Той е поучителен само с това, как преминава провинциалната слава у нас. Защото помним как не много отдавна, тази година все пак, същият Сергей беше демонстриран с розови бузки на излет ( угоднически наречен „семеен”) на Витоша с куче и другарка, най-случайно „уловен” да позира от обективите на мобилизираните за тази случайност фоторепортери.
Само едно ме учудва: как пропуснаха да си направят твърде подходящата за целта гавра с трупа на вчерашния си кумир, който със задгробен глас съобщи от най – високата партийна трибуна, че в момента ръководството прилича на „банда негодници”. Не ви ли звучи китайско? Започнах да броя кандидатите за лидерското място ( Дончева, Стоилов, Червеняков и Станишев) и ми просветна: ами да, това си е Бандата на четиримата.
Бандата на четиримата е прословут сюжет от борбата за власт в комунистически Китай след смъртта на вожда Мао през септември 1976 г.. Вдовицата му Цзян Цзин брани властовото и идеологическото наследство на съпруга си заедно с още трима висши функционери, но губи битката с т.н. реформатори на Хуа Гофън, който ги обявява за Бандата на четиримата. Това едва не струва живота на вдовицата – осъдена първо на смърт, но помилвана от триумфиращите победители.
Кой кой е в българската банда, не се наемам да твърдя. Пък и Татяна Дончева повече прилича на Веселата вдовица в нашенската оперета, отколкото на аскетичната Цзин. Да не говорим пък, че точно шефът на бандата спечели битката, а претендентите да играят ролята на реформатори я загубиха на този етап.
Да, тъжно нещо е днешният вестник – и майтап не умее да си направи дори, все на подигравки към слабия го тегли. Виж за силния на деня, няма грешка. Не пропуска да ни осведоми, как е трети по рейтинг в Европа , съизмервайки го с Обама, Путин, Меркел, Саркози ( само Путин, от изброените, го водел по рейтинг) и други такива несъпоставими величини.
Ако искате да разберете какво ще им се случи утре на онези, които днешният вестник хвали, четете вчерашния вестник.


ПО КОРИТАРОВ

http://www.break.com/usercontent/2009/10/koritarov-16-10-09-07-01-1458632.html - ПЪРВА ЧАСТ: „КОИ СА ПЛОВДИВСКИТЕ ТАБУТА?“
http://www.break.com/usercontent/2009/10/koritarov-16-10-09-07-2-1458619.html - ВТОРА ЧАСТ: „ИМА ЛИ НУЖДА ОТ ЗАКОН ЗА СТАРИЯ ГРАД“

МОСКОВСКИЯТ СЪД ПРИЗНА СТАЛИН ЗА ОКЪРВАВЕН ЧОВЕКОЯДЕЦ
Районен съд на Москва отхвърли искането на внука на Йосиф Сталин- Евгений Джугашвили срещу „Новая газета“ да защити на честта и достойнството на дядо му, съобщава Би Би Си. Мотивите, които са ръководили съда за решението ще бъдат публично оповестени по-късно. Някои от присъстващите в залата приветстваха решението на съда с аплодисменти, а някои с викове „Срам!“.
73-годишният Евгений Джугашвили, който е син на починалия през 1943 г. в немски плен син на Сталин – Яков Джугашвили, искаше да му се плати обезщетение от 10 милиона рубли за статията „Виновен е Берия“, публикувана в специалното издание на „Новая газета“- „Истината за „Гулаг“ на 22 април 2009 г .
Наследникът на Йосиф Сталин не харесва твърдението, че съветският диктатор лично е отговорен за разстрела на 22 хиляди полски военнопленници през 1940 г., както и определението за него – „кървав човекоядец“ и фразата „Сталин и Чека са обвързани с много кръв и тежки престъпления, особено срещу собствения си народ.“


ПО РАЗКРИТИЯ

ДАНС е възкръснала ДС във фарсов вариант, според Командира
Промените в закона за МВР и проектореформите в ДАНС бяха посрещнати нееднозначно. Най-навътре в материята са хора, които са запознати предварително с текстовете, някои са работили в структурите, а други са членове на комисии, наблюдаващи дейността на споменатото в началото ведомство/ДАНС/. Интересни са и вижданията на известни журналисти. Ето мненията на ключови политически кадри, депутати, министри, извадени от публикация в „Труд”, и предаването „Сеизмограф” по БТВ, в което бе интервюиран шефът на МВР Цветан Цветанов.
Започваме с Костов, защото е дясна опозиция и се предполага, че дава добронамерено и конструктивно мнение. Лидерът на ДСБ и шеф на комисията за контрол на ДАНС е недоволен в изказването си в парламента, че не са чули от ГЕРБ ангажименти към гражданите и анализ на сектора „сигурност”. Той атакува: „Искаме конкретни ангажименти, а не обли фрази, минаха 80 дни от управлението”. Не стига това, ами добавя в цветисто-образен стил: „ДАНС е възкръснала ДС във фарсов вариант”. За да не бъде заподозрян в крайност, може коректно да се добави, че Костов се съгласява още в деня на дебатите/16 октомври/ с Цветан Цветанов, че промените и в МВР и в ДАНС са „временни”, а реформата предстои. Изглежда от такива съображения са водени и авторите на законопроекта, щом в събота вечерта по БТВ вицепремиерът и министър на МВР много обосновано обясни, че с тези промени те сега отговарят на спешно възникналите нужди в реформираните звена, а действително предстоят промени, които ще подлежат на широко обсъждане и ще изискат време от порядъка на 4 до 6 месеца. Още повече, подчерта министърът, припомняйки, че такива били и предизборните обещания на ГЕРБ.
Лютви Местан е човекът, изразил мнението на ДПС по очаквания начин, а именно, че поправките закона са в стила на ГЕРБ, изповядващ веруюто на „силната ръка”, но това било опасно.
Логично Ангел Найденов от КБ се е възползвал от думата, за да разобличи проекта на ГЕРБ. В края на краищата идея на партията му и на Станишев, когото той все още поддържа, е да създаде ДАНС. Той обвинява управляващите, че умишлено изземват правомощия на ДАНС и поставят МВР в доминираща позиция. С други думи започва да уличава още отсега в концентрация на властта и дори в „преяждане” с власт МВР. Червеният депутат подозира, че целта била да се ликвидира взаимният контрол между институциите. Той вижда опасност и в ограничаването на достъпа на ДАНС до „информационните масиви” на МВР.
Както винаги в нападателен стил Бойко Борисов е контраатакувал в кулоарите по-късно „критиките към поправките в ДАНС”. А те/критиките/ според него били, понеже ще се прекрати изтичането на информация от Държавната агенция за национална сигурност.
Журналистите, автори на цитирания в-к „Труд и на „Сеизмограф” правят оценки и задават въпроси от името на гражданите и от свое, разбира се, които се свеждат до следното: „ДАНС се превръща в аналитично-информационна контраразузнавателна служба, а не такава като всесилната по-рано ДАНС, която можеше да захапе с арести мафията”. Така промените „вадят зъбите” на агенцията. Има и мнение, което звучи доста обезсърчаващо: „Опитът показва, че когато очакванията на обществото за победа над мафията се съсредоточат към една служба само, тя неизменно му поднася разочарование”. „ГДБОП се въоръжава с правата да противостои на всички видове афери в държавата”. Набляга се също на факта, че ГДБОП и ДАНС отново си разменят ролите и сега отново ще има Главен секретар, както по времето на Борисов, само че с доста по-усукано наименование. Както и че кварталните полицаи нямало да могат да си запомнят новите наименования, също доста увъртени.
За гражданите остава да следят „битката” на Костов за недопускане на грешки в закона, които да не отчитат по никакъв начин мерките за сигурността на гражданите. Защото тях/нас/ най-вече ни интересува това. Останалото е въпрос на професионализъм, добронамереност и кураж, които очакваме от силовите структури, и по възможност по-малко самоцелни властови амбиции или апатия и небрежност, не дай си, боже”.
А и да знаят, че в ДАНС само ще приемат молби, жалби, сигнали. Само че блиц анкета сред простосмъртните показала, че те не знаели какво точно могат да молят ДАНС.
Ами да си наемат адвокати за консултации, както правят американците. Първо и за всичко свързано с организациите и институциите, се съветват с юристите.

Ирина Бокова – гласът на КГБ в ЮНЕСКО
Новата директорка на ЮНЕСКО няма да представлява България и по никакъв начин името й не трябва да бъде свързано с нашата страна. Ирина Бокова има капацитет да работи само онова, на което е обучавана в Москва. Изборът на Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО е толкова лоша реклама за България, колкото нито един черен PR не би могъл да съчини. Дъщерята на Георги Боков стана известна с две неща – топлата руска връзка и светлото комунистическо минало. Името на Бокова започна да се чува малко след като се омъжи за друг червен кадър – Любомир Коларов.
И той е възпитаник на московския държавен университет, специалност радио и телевизия, кореспондент на БНТ от Москва и от третия свят. Член на Висшия партиен съвет на БСП, по времето на Виденов е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения с ранг на министър.
Популярен е с това, че по негово време М-тел, основана тогава от Красимир Стойчев, получи монополен лиценз срещу доста приемливата цена от 200 000 долара, а по-късно беше продадена на Майкъл Чорни и Владимир Грашнов.
Така че няма нищо чудно в тези премислени, според мен, обвързаности. Няма и отърване от миналото, другарко Бокова, колкото и да се стараете.
Няма как да се промени мисленето на дъщерята на член на Политбюро. Има и свестни комунисти, има и нормални социалисти, но те са хора обикновенни и незначителни. Не са се разболели от звездната болест. Няма как една Бокова и един Станишев да бъдат адекватни и да вършат работата си нормално и най-вече „в полза народу“, както е казал поета. Те така са възпитани. От бащите си. Като главен редактор на „Работническо дело“, Георги Боков беше най-висшият пропагандист на страната и старателен професионален доносник на диктатора Тодор Живков. След нашествието на Червената армия през 1944 година той преследваше в Родопите опозиционери и по свидетелства на Михаил Сатев, лежал като политически затворник.
15 години, е участвал в екзекуции на Народния съд. Някогашната номенклатура е отново на власт. Дъщеря му минава през всички нива на кадровата закалка, включително Института за международни отношения в Москва, подготвящ под контрола на КГБ млади апаратчици от целия Източен блок за бъдещи задачи като дипломати и агенти. След това тя прави бърза кариера в София, както и като постоянен представител в ООН – пост, който се поверява само на най-надеждните. Малко след промяната партията й, преименувана междувременно в Българска социалистическа партия, и тя се издига до поста министър на външните работи.
Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи тясна прослойка, която съсипа България и която сега управлява България чрез пазвантина на Тато.

Анкара скастри крилата на Сокола
Звучи почти невъзможно, но из политическото пространство все по-често се чуват подобни изказвания. Факт е, че Доган се е снишил и то повече от който и да е друг път. Всъщност, досега той не е имал повод да го прави. Винаги е бил на страната на победителя. Но последният победител се оказа не толкова сговорчив, колкото на Сокола му се искаше. Скандалът с гласовете от последния парламентарен вот, които дойдоха от Турция, бяха нещо повече от обикновена далавера. Те се оказаха скрита бомба, която не се знае как точно ще избухне. Говори се, че в ДПС започват трескаво да изчисляват какво ще се случи, ако 90 000 бюлетини бъдат извадени от общия сбор на вота заради нарушения.
Конституционният съд вече образува дело по искане на РЗС. Партията на Яне Янев смята, че движението на Ахмед Доган трябва да бъде лишено от 7 мандата заради изборни злоупотреби.
Проф. Михаил Константинов контрира и заяви, че става дума само за четири…
Междувременно протоколите от въпросните изборни секции изчезнаха мистериозно и това още повече подплаши новата власт.
Към днешна дата слухове от Анкара донасят, че документацията била иззета от тамошните власти с цел те да проведат свое независимо разследване което доказвало масови злоупотреби в секциите. Вече дори имало изготвен протокол и доклад, който щял да бъде връчен лично на премиера Бойко Борисов, уличаващ партията ДПС буквално в престъпления.
Това окончателно затвърждава тезата, че Турция отдавна тръшна вратата на Ахмед Доган. Друг е въпросът дали Доган няма да реши да почука на друга, много по-страшна и опасна врата.

Дончева ли се стресна от ДАНС или ДАНС се изплаши от Дончева?
Защо напоследък всички са се вторачили в Татяна Дончева? И при това без самата Дончева да е дала някакъв повод. Бившата депутатка си работи кротко, адвокатства си професионално и само от време на време си позволява да каже нещо свързано със столетната партия и чудесата, които се случват в нея.
„Поразяващата уста“, както наричаха Дончева явно казва повече отколкото знае или по-скоро знае повече от колкото казва. Може би затова ДАНС са решили да я наблюдават известно време, за даустановят от къде тя се снабдявала с класифицирана информация и да бъде разкрит нейният информатор.
Другарите от ДАНС май живеят все още в миналия век, щомса решили по този начин да елиминират Дончева. Явно някой доста сериозно се е издразнил от факта, че Танчето се е самопровъзгласила за морален прокурор на властта и е отправил редица обвинения към миналата власт, споделят политически анализатори.
Те считат действията на службата за сигурност за нормални и дори рутинни, предвид факта че една жена, без значение каква точно е била позицията й в миналото, борави „несериозно“ с информация, от която може да има сериозни последствия.
Така че, колкото и да се жалвала Дончева, че ДАНС е по петите й, тя трябва да свикне с този факт. Битката за креслото на Серго в БСП ще е дълга и трудна. Ако направим един кратък анализ на онова, което Дончева е постигнала през годините в БСП, ще видим че ниакк не е невъзможно точно тя да е следващия председател на Червената партия. Да разберем кой от кого се страхува е само въпрос на време – съвсем скоро всички комунисти ще се качат пак на трамвая… Дано само последната спирка не е „Орландовци“…

Битката във ВМРО – какво пожела Каракачанов на новия лидер
Дошло е явно време на мащабно преосмисляне на по-нататъшния път на всички досегашни партии. И тъй като това е по-трудната задача, по-осезаемо и отчетливо звучат гласовете за рокади в лидерските позиции, тоест, когато се говори за кадровите промени. Там нещата са осъществими, докато да излезеш като някаква политическа алтернатива на ГЕРБ в момента е обречено занимание. Поне засега. Видно е какво става с политическото статукво на СДС, БСП, НДСВ, „Атака”. За РЗС не си струва да се говори.
С истинска страст и хъс и във ВМРО се готвиха да участват в Извънредния конгрес на партията този уикенд/16 и 17 октомври/, който се проведе в парк-хотел „Москва”. Участвха около 600-700 делегати от цялата страна.
Ударите под кръста и по кокалчетата тресат и ВМРО пред предстоящия форум. Всъщност така е веднага след изборите, след неуспешното представяне на воеводите на изборите. Определени кръгове са заинтересовани да се запази лидерското място на Каракачанов, но като че болшинството са за промяна в полза на пловдивския кмет. Зад Славчо Атанасов са най-силните организации в Южна България и Пиринския край. Пловдивчанинът имал политически опит, тъй като 10 години е бил областен координатор. Създал е 64 организации на партията в Пловдивско.
Каракачанов беше гост в БТВ-Тази сутрин (17.10.09) и представи ситуацията от своя гледна точка. Макар да изрази готовност да приеме факта, че може да бъде сменен на ръководната длъжност, Каракачанов не приема очевидно сменящият го да бъде Славчо Атанасов, на когото пожела да остане в историята с онова, което прави като кмет. Похвали си стария устав, който бил достатъчно демократичен, но повечето то делегатите са против възможността председателят да има повече от три мандата. Внесени са предложения например за справяне с изземването на правомощията на Националния съвет между конгресите.
В желанието си да покаже трудностите, срещани от самия него в управлението на партията, Каракачанов пожела „дупе” на новия лидер, за да понесе трудностите във ВМРО. Спряганият за агент на ДС водач, доволно недолюбван от редовите симпатизанти на партията, заяви нещо хубаво по принцип, а именно, че воеводите трябва да останат единни. Въпросът е при така сложилите се неща кой може да ги обедини.

Дянков иска да нареже Кремиковци за скрап
Това момче явно има добри и лоши дни. В един такъв лош ден явно му е дошла идеята да нареже Кремиковци за спрап. Дянков явно помни лененските съботници, които имахме по време на социализма. Тога пунктовете за вторични суровини се пукаха по шевовете, тъй като съвестните пионери и комсомолци мъкнеха там вскакви отпадъци. Та и Симеончо така /новият финансов министър ми е още едно доказателство защо нямам доверие на хората, който се казват Симеон/. Лично мнение, разбира се, но не се прави така. Не го знам Да се нареже Кремиковци за скрап било окончателното решение на работна група, назначена от премиера Борисов, и оглавена от ковчежника на републиката Симеон Дянков. На едно от последните й заседания Дянков обявил намеренията си и дал кардиналното решение.
Според него теренът около комбинатът за тежки метали бил изключително атрактивен, а предприятието достатъчно западнало, и тази негова агония нямало смисъл да продължава.От средите на ГЕРБ обаче плъзна и слухът, че премиерът лично бил против това решение на работната група.
Смятал, че нещата се пресилени и недобре обмислени. В следващите години „Кремиковци“ трябва да работи, като електролитните пещи претопяват желязото на територията на комбината, казал още Борисов. Но щял да изчака пълния доклад на екипа на Дянков, за да даде своето официално становище. На това негово мнение самият Дянков реагирал с усмивка, казвайки, че след като премиерът прочете доклада, щял да си промени кардинално мнението си за една от язвите на българската икономика.

Кой и защо взриви предавател на телевизия СКАТ
Патриотичната телевизия „СКАТ“ явно не може да се отърве от сакатълъците /използвам турцизъм съвсем умишлено/. Лошият късмет не е никак случаен. Всъщност, в случая не може да говорим за късмет, а за обстоятелства, които са станали възможни благодарение на нечие неслучайна намеса.
Може би всички вече знаете, че има кабелни оператори, които нарочно не подписват договор с бургаската телевизия. И в крайна сметка губещи са и двете страни. Първо СКАТ губи зрители, а след това кабелните оператори губят клиенти, тъй като повечето от тях търсят друг доставчик, който да разпостранява любимата им телевизия. Знам че звучи много патетично това „любимата им телевизия“. Но тя си е точно такава за хората, които на една определена възраст. Поради някакви техни лични причини и пристрастия те обичат да си я гледат, радват се на леко странните водещи и очакват с нетърпение скучните понякога предавания. Да, но през изминалата седмица проблем с гледането на СКАТ имаха не само хората, които приемаха телевизията по сателита или чрез кабелен оператор. Причината за това все още не е напълно изяснена. За какво става въпрос?
Съоръжение, струващо десетки хиляди евро и излъчващо индивидуално програмата на бургаската телевизия СКАТ било взривено близо до Бургас. Според информация на РДВР, сигналът дошъл от ръководството на телевизията в лицето на нейния шеф Валери Симеонов, който се обадил лично на полицията.
По негови данни взривът е избухнал посред нощ около два и половина часа.Първоначално бил смятан за авария. Но след огледа от служители на телевизията било установено, че съоръжението е вдигнато във въздуха съвсем умишлено.
„Това е чист терористичен акт. Можеше да има и жертви!“, обяснил афектирано г-н Симеонов пред властите и поискал моментални резултати.
Той се въздържал от всякакъв коментар по случая, но за никого в медията не било тайна, че зад пъкленото дело стои някой, който има зъб на Волен Сидеров и „Атака“. Служителите в СКАТ започват все по-усилено да се притесняват, че нещата вече излизат извън контрол и е възможно тази война да даде не само материали и, но и физически жертви – ако не бъде спряна навреме…

Вестник „Галерия” – МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА
Излезе най-накрая първият брой на прословутия вестник „Галерия”, който така мощно рекламираха. Като за „нероден Петко”, много се изприказва за него, а май накрая се оказа, че всичко е било празни приказки. Очаквахме скандални разработки, сериозни разследвания, а видяхме едно копие на „Уикенд” с информация по-стара от отлежалото вино. Дори външния вид на седмичника копира таблоида. Очевидно Кристина Патрашкова не е могла да се отърси от рутината, която си беше създала, докато списваше „Уикенд”.
Както „Разкрития” писа, вестник „Галерия” се спонсорира от баретата Алексей Петров. Не е тайна, че изданието е закърмено именно с ДАНС. Главен редактор на таблоида е бившата говорителка в Агенцията Зоя Димитрова, а директор – Кристина Патрашкова, кадър на „Уикенд”, който обаче се освободи от „острото” й перо. Самият Алексей Петров отрича да е подпомагал финансовото реализиране на „Галерия”, но казва, че вестникът винаги може да разчита на неговата „идейна и емоционална” подкрепа.
Патрашкова и Димитрова твърдят, че сами са намерили парите за своя проект – от фирми, и бързо ще успеят да излязат „на нулата”. Дали? В криза сме. Интернет завладява другите медии и вестниците вече са тръгнали по пътя на сигурната си смърт. Тиражите им са паднали до такава степен, че с печалбите едва успяват да покрият заплатите на персонала си. „24 часа” и „Труд”, които доскоро бяха авторитетни медии, днес са с общ тираж 50 000. Скоро няма да успяват да си покриват хартията и консумативите. Журналистите ще останат на улицата. Къде ще отидат? В „Галерия”? А може ли да си позволи „Галерия” да им плаща?

Да поговорим в цифри
Тиражът на новия седмичник от първия му брой е 110 хил. (Този на „Уикенд” е 323 хил., според таблоида.) Което, като за начало, е добре, но с проваления си старт, прогнозите са, че следващият брой ще се „радва” на много по-малко читатели. Между другото да си правиш вестник не е толкова лесно. Изискват се много, наистина много средства. Проста сметка показва следното: ако „Галерия” има тираж от 110 хил. при цена на бройка – 90 ст. за 64 страници, това прави печалба от 99 000 лв. От тези пари само 30 000 отиват за хартия и печат. Като прибавим и задължителния брак, който имат и най-тиражните вестници, и процентът, който остава за разпространителските агенции, за „Галерия” остават около 35 хил. лв. От тези пари трябва да се отделят и за заплати, но при всички положения чистата месечна печалба не е малко, като се има предвид, че идват и постъпления от реклами.
Така или иначе ще му е трудно на вестника оттук-нататък, защото тиражът едва ли ще се увеличава. „Галерия” разочарова читателите с новия си брой. Червеничък на външен вид – като „Уикенд”, и жълтичък отвътре – пак като „Уикенд”. Уж трябваше да дебютира със скандални разкрития около 15 корумпирани министри от доклад на ДАНС, а имена не видяхме. Мотото им е „Край на мълчанието”, а пак мълчат! Освен това, още на първите страници, вместо актуални теми, четем стара информация от рода на „Слави счупи крак заради… банкова лихва?!” и „Развод не дава мира на Мария Игнатова”.
Всички тръгват от „Уикенд”
Кристина Патрашкова доскоро беше зам. главен редактор в „Уикенд”. След като 50% от изданието отиде в ръцете на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, политиката на вестника коренно се промени и беше въведена мощна цензура. Сред забранените имена бяха Бойко Борисов, Ахмед Доган и… Алексей Петров. Както „Разкрития” писа, Пеевски се страхува от бившата барета и е забранил на журналистите си да го споменават по страниците на вестника. Патрашкова явно не се подчинила на заповедта и подготвила скандален материал за ДАНС, както и едно интервю с бившия шеф на контраразузнаването в агенцията Рашко Зайков. Двата текста били спрени, а журналистката напуснала.
Кой, кой, кой? Кой?
И си направи вестник. Свой седмичник, в който да не си мери вече приказките. Така и не прочетохме нищо скандално и потресаващо. С подобен журналистически маниер скоро обаче паричките ще свършат и вестникът ще последва съдбата на останалите печатни издания. Освен, ако наистина имат финансовия гръб Алексей Петров, макар Патрашкова да не признава. Тогава кранчето скоро няма да секне, но пък ще си стои с малък тираж, ако не си промени политиката.
Другият „заподозрян” за издател на „Галерия” е Недялко Недялков – един от бившите собственици на „Уикенд“. В новото издание промоцират книги от неговото издателство „Милениум“. Той е и журналистът, срещу когото е образувана разработката „Галерия”-3. Недялков обаче също отрича да има нещо общо с вестник „Галерия”. Какво толкова крият и от какво се пазят? Защо мълчат, а не кажат кой стои зад седмичника? Кой брои парите и за какво ги брои? Кога ще сложат край на мълчанието?

Лустросани вампири стават кумири на тийнейджърите
Вампирът е същество, което пие човешка кръв (и не само), което има дълги кучешки зъби, кървясали очи и заострени нокти. Върколакът през деня спи в тъмен ковчег, а през нощта вие срещу луната. Той се страхува от чесън и от кръст и умира само, ако е улучен в сърцето със сребърен куршум. Такава е представата за вампира, ако сте от средното поколение, закърмено с филми като „Дракула”, „Интервю с вампир” дори и с „Блейд”.
Съвременните тийнейджъри обаче не мислят така. Тяхната представа за вампира бе изградена от книгите на Стефани Майер „Здрач”, „Новолуние”, „Затъмнение” и „Зазоряване”. В тази поредица лустросаните върколаци будят симпатиите на тийнейджърите.
Нещо повече – вампирът Едуард става истински кумир за тийнейджърките. Той е унисекси, с гладка кожа, с ангелско лице и със страстен поглед. Неговият образ може да се срещне в профилите на стотици хиляди подрастващи в интернет форуми, скайп и социални мрежи. Книжарската индустрия дори го отпечатва върху тетрадки и учебни помагала. В детските магазини се появиха дори кукли са образа на вампира Едуард и любимата му Бела.
Обезпокоени родители вече надигат глас докъде ще стигне подражателството на подрастващите – нима ще пожелаят да пият и кръв? Тук отговор на въпроса дава психологът Методи Коралов пред сп. „Тема”: „Вампирите привличат по няколко линии – едната е типична за всякакви тийнейджърски мании – привлекателният външен вид. Другото е в символиката, свързана с образа на вампирите – те са силни, те са бунтари и правяк каквото си поискат. Та това е масова младежка мечта, съгласете се. Казано накратко, образът на вампира има чисто външни, повърхностни притегателни аспекти, но е свързан и с по-дълбока символика, която отразява части от душевния свят на тийнейджъра”.
Прихолозите препоръчват на родителите да водят разговори с децата си и да разберат какво харесват те във вампирите, а после да им обяснят как може да се постигне желаното в реалния свят по истински начин, а не само като фантазно преживяване.

Първият български космонавт е… Какалов
Навремето, когато се поставило началото на покоряването на Космоса със смесени екипажи, дошъл редът и на руско-българският. За целта имало двама добре подготвени и с абсолютно еднакви шансове – от българска страна – Георги и Александър. В края на краищата се спрели на Георги.
Възникнало обаче огромно неудобство. Предпочетеният кандидат се казвал Георги Иванов Какалов. А на руски това име означавало нещо подобно на „Нааканов”, „Посранков”, с други думи асоциацията с изпуснал се по голяма нужда човек, в случая космонавт, щяла да се наложи. При това за човек, който трябва да притежава желязна издръжливост и самоконтрол. Дори се говори, че братушките се възпротивили с думите „Няма да омирисваме Космоса”.
Те са били големите, те са решавали. Задължили Георги Какалов да си смени фамилията. Отначало известният със своята неотстъпчивост и непоколебимо чувство за чест и достойнство българин се противил, но накрая се съгласил. Сигурно, воден от желанието си да лети, да сбъдне звездния си миг и мечта.
В Космоса съдбата пожелала да опровергае дребнавостта и суетата на русите. Когато полетът на Иванов и Рукавишников е на прага на фаталния инцидент поради повреда в двигателя, този, който, образно казано е щял да омирише Космоса, се оказва русинът, а българинът запазва абсолютно хладнокръвие и благодарение на него ракетата се приземява благополучно. При това пулсът на нашия космонавт се бил покачил само с два пункта – от 76 на 78 удара в минута. Българският мустакат левент наистина бил известен и отпреди, че бил неописуем непукист. Зори в родния му град се говорело, че даже гърбът му да гори, той нямало да се обърне, просто щял да си направи вятър с ръка и дори да не му мигне окото.
Но каква е съдбата на нашата първа космическа гордост след това? Георги Иванов се занимава с авиобизнес в първите години на промяната. Постепенно той замира. Известно време космонавтът членува в БСП, но сега отказва да се занимава с политика.
Предпочита уединения живот, а и възрастта му е достолепна – той е почти на 70.
За да не бъдем разбрани криво, нека се договорим, че това малко и по-скоро забавно разкритие не цели дискредитирането на когото и да било в българо-руските космически дела. Напротив, чест и слава на големите мъже и умове в тази велика дейност. По-скоро намерението е да се разбулят някои неизвестни подробности, разкриващи малките слабости на големите хора.