МАТРИЦАТА НА ВРЕМЕТО И ... ВЯРАТА.

(нещо за материалното и духовното, които впрочем също се намират в симбиоза)

В ДЕНЯ, В КОЙТО ПРЕСТАНЕМ ДА ВЯРВАМЕ В ДЕМОКРАЦИЯТА, ЩЕ Я ЗАГУБИМ. ЗА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ ТОВА, НУЖНО Е ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ РАВНОВЕСИЕТО ЗА МИР И ПРОСПЕРИТЕТ, ДА СЕ ВЪРНАТ РАЗУМА И СЪСТРАДАНИЕТО СРЕД ДЪРЖАВИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВАТА ИМ!

В матрицата на времето непрекъснато се разиграват и разместват природни комбинации волево, времево и пространствено на функциите run, copy, cut, paste, delete, restore. Същото е и в човешките взаимоотношения, нрави и обичаи, със съответните матрични модификации, като винаги се предвижда за тях НАЧАЛО и КРАЙ, и ... БЕЗКРАЙ. Тя, матрицата е единствена и мирово уникална за всички народи по цял свят, дори във вселената. В крайна сметка, всичко в нея е сведено до СЪТВОРЕНИЕТО и РАЗРУШЕНИЕТО и до ... съответен баланс между тях, както в междуличностните, така и в междуобщностните и природните взаимоотношения въобще.

Тук, на Земята, отношенията и съотношенията с богатството на цялата си гама от цвят, звуци и еволюционна (материална и нематериална) ежедневна, симбиозна енигма ЧОВЕК-ПРИРОДА, формират до известна степен не в пълнота и изчерпателност МАТРИЦАТА на ВРЕМЕТО и поведението й.

Излиза, че НЕЩОТО и НИЩОТО в съществуването ни са поверени в “ръцете” на разнообразието и развитието на природата по Земята и природата на Човека. Последните са материални ОБРАЗУВАНИЯ, както ни е известно.

Развитието! Простичка дума между нещото и нищото, между човека и природата, между сътворението и разрушението в матрицата на времето, което го прави разнолико и всеобхватно, звучащо различно тонално и цветово, еволюционно модифициращо се, и ежесекундно ползвано всред заобикалящия ни свят. На него, РАЗВИТИЕТО, е подчинена и вярата в съществуването или несъществуването на нещото, та било то и нищо, и закономерното, изчистено, доказано чисто като понятие нищо.

А ВЯРАТА е променлива величина, както в общия, така и в конкретния й смисъл. Тя е най-подвижно позициониращата се единица в “матрицата на времето”. Остава се винаги да я изследваме и разумно, пестеливо подреждме в нея (матрицата). Обичам я! Наблюдавам я как расте и се развива – не само в собствената си душа, а и в тази на детето си, на семейството си, сред съседите си и колегите, сред приятели ми, сред държавата ни и по целия свят. Защото ако всеки един от нас грижливо я сади и отглежда, ще се спомогне за правилното и трайното й позициониране в единствения документ на времето и пространството - “матрицата на времето”. А чрез това ще се даде и определи шанс за развитието на “нещото или нищото”, което пък ще доведе до направляването на симбиозната енигма “човек-природа” и отчитане на желания реален баланс между “сътворението и разрушението”. Компилацията от изброените, е надлежна предпоставка за всемирно ВЪЗЦАРЯВАНЕ на равновесие между мира и просперитета, между разума и състраданието, всред всички човеци, държави и правителствата им. Дали случващото се ще се нарича демокрация, глобализация или междузвездна плеядизация не е особено важно. Стига само да не е ПЛУТОКРАЦИЯ, и да не се допусне ДОБРОТО да се превърне в зло, с което ще се даде възможност и шанс на днешния плурален човешки световен вот, да се превърне единствено и само в природосъобразен.

Тогава, настоящата пиктограма на “матрицата на времето” ЩЕ СЕ ДОБЛИЖИ ДО ЕСТЕСТВЕНИЯ СИ ВИД. Тогава човеците ще са в симбиоза помежду си, следователно и с природата на сътворението си и останалата космическа материя. И това време наближава. Да не спираме да вярваме за сега в демокрацията!

Нели Кирилова