ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОСМЕЕМ, НО И ДА СЕ ПОРАЗМИСЛИМ– ЕЖЕДНЕВИЕ КАКВО ДА СЕ ПРАВИ!

По 24 ЧАСА
Изпращат в космоса чесън срещу вампири и таласъми
Руснаците изпращат на Международната космическа станция (МКС) чесън срещу вампири, шегуват се американските астронавти там, пише електронното издание gazeta.ru. Изданието цитира блога на бординженера на експедицията МКС 21/22 Максим Сураев в сайта на „Роскосмос".
„Колетите от нашите роднини на Земята (моля да ме извинят!) напомнят с нещо ония, дето ги пращат в болниците", шегува се космонавтът. На 18 октомври поредният руски „Прогрес" се скачи с МКС. Той достави близо 2,5 тона товар - храна, вода, гориво и техника, както и подаръци за екипажа - руснаците Роман Романенко и Максим Сураев, американците Никол Стот и Джефри Уилямс, белгиеца Франк де Вин и канадеца Робърт Тирск. Храната включвала 4 кг ябълки, 2,5 кг портокали, 3,5 кг грейпфрути, 2 кг лимони; освен това, 2 кг лук и 1 кг чесън.
„Изпращат ни лук и чесън в такива количества, че дори да изяждаме по една глава на закуска, обяд и вечеря, пак ще остане достатъчно, че да се натъркваме за лека нощ и приятни сънища", пише космонавтът.
Земята явно се страхува на борда на космическата станция да не се завъдят вампири и таласъми и затова ни праща тоя чесън и лук, за да се браним при нужда от тях, шегували се американците.

Космически боклук за малко да убие англичани
Метално парче от космоса удари дома на двойка англичани, съобщи Би Би Си. Парчето, тежащо 1,8 кг, е преминало през покрива на къщата им в Хъл, в източна Англия.

Още при първоначалните изследвания на английските власти станало ясно, че парчето не е част от самолет. По-късно разследващият екип се е консултирал с НАСА, която след редица изследвания потвърдила, че по парчето има „космически остатъци".
Десетки хиляди отломки от стари сателити и части от ракети се въртят около земята. По няколкостотин от тях навлизат годишно в атмосферата, като почти всички изгарят още на 70-80 километра височина, казват експертите от НАСА.

Американец иска от банка всичките пари на света
Колосалната сума 1784 млрд. трилиона долара иска американецът Далтън Чизкълм от Bank of America като компенсация за лошо обслужване, съобщи Би Би Си. Според преподавателя по математика от Университета в Лийдс Кевин Хюстън, това са повече пари, отколкото съществуват в света.
През август тази година Чизкълм се обърнал с иска си срещу Bank of America към Федералния окръжен съд на Манхатън. Окръжният съдия Дени Чин помолил ищеца да предостави допълнителни доказателства в подкрепа на своята жалба.
В миналото съдия Чин се е занимавал с дела за крупни суми. Той неотдавна осъди бизнесмена Бърнард Мадоф на 150 години затвор за създаването на финансова пирамида, заради която хиляди вложители загубиха над 50 милиарда долара.
Пирамидата на Мадоф обаче бледнее в сравнение със сумата, която Чизкълм иска от Bank of America. Съдия Чин бе категоричен, че тя е „непостижима".

Мишел Обама: Барак често ме бие … на тенис
Кой е най-големият недостатък на Барак Обама, попита известният американски водещ Джей Лено в своето шоу по телевизия Ен Би Си. Въпросът му бе към първата дама Мишел Обама, която си говореше с него с помощта на видеовръзка от Белия дом.
“Няма. Той е идеален”, отговори саркастично тя като за начало. После си призна, че президентът все пак има един недостатък, предаде АП. Когато играели тенис, Обама обикновено печелел. “Доста често ме бие и това е изнервящо за мен”, призна Мишел в интервюто, изпълнено с хумор, което бе излъчено в петък късно вечерта.
Първата дама сподели, че в Белия дом има тайни, които тя никога няма да може да разкрие. Така например тя отказа да разкаже какви костюми ще носят дъщерите й Малиа и Саша за Хелоуин. “За такова нещо ви трябва специално разрешение от охраната”, засмя се тя.
Джей Лено също така се поинтересува какво шепти Мишел на съпруга си, след като той държи важна реч. “Обикновено го питам дали е изхвърлил боклука”, отговори първата дама.
Кучето Бо на семейство Обама изглежда си живее като цар, стана ясно от интервюто. Мишел разказа как цялата фамилия отпразнувала първия му рожден ден на 9 октомври. Те организирали за любимеца си парти в Розовата градина. Бо получил подарък торта във формата на кучешка колибка, която била направена от телешко месо. “Всички бяхме с парти шапчици”, разказа Мишел. (24часа)

Любимият хор на Обама идва у нас
"Харлем Госпъл", в който като дете е пял и Майкъл Джексън, ще извисят гласове на 9 и 13 ноември в театъра на Пловдив, на 10-и ще гостуват в Двореца на културата във Варна, а на 12-и е концертът в НДК в София. Това е най-известната госпъл формация в Съединените щати и не случайно президентът Барак Обама лично избира “Харлем Госпъл” за подкрепа на предизборната му кампания. Световното турне на виртуозните певци "Концерт на надеждата" е в памет на Майкъл Джексън, а у нас са по покана на Арт БГ.

Обама позволи на болните марихуана
Администрацията на американския президент Барак Обама нареди федералните прокурори да прекратят всички действия срещу пациенти, които ползват марихуана, след медицинска препоръка. Това съобщават американските медии.
Мерките срещу клиники, в които употребата на този наркотик за медицински нужди е разрешен с държавен закон, също трябва да бъдат прекратени.
Това решение на Белия дом е радикална промяна в сравнение с политиката на администрацията на Буш, която забраняваше използването на марихуана с тези цели.
Пушенето на хашиш като лекарство е узаконено за пръв път в Калифорния през 1996 г.
Според западни медии, това може да предизвика безпокойство поради появата на голям брой клиники, които ще продават марихуана без медицинска препоръка.

Успехът на Обама в САЩ пусна тока в Когело
Светът познава Барак Обама от зашеметяващата президентска кампания и победата му, която ТРЯБВА да означава нещо ново.
Мнозина коментираха завистливо Нобеловата награда за мир на американския президент с думите, че я е взел за нещо, което обещава да свърши, а не вече е свършил.
Барак Обама дава (или продава - от пиар гледна точка) надежда на глобално ниво, докато се държи коректно с партньорите си и толерира съперниците на Америка, без да допуска грешки. Поне засега.
Под сянката на баобабовото дърво в двора на баба му Сара Онянго Обама в кенийското селце Когело цивилизационният скок, който извърши семейство Обама само за едно поколение, изглежда потресаващ (виж много снимки и видео в галерията).
В книгата си “Мечти от баща ми” президентът Обама описва катарзиса, който е преживял при първото си пътуване до Кения през 1988 г. “Почувствах, че кръгът, в който се въртях, най-после се затваря. Разбрах, че животът ми в Америка, живот на бял и цветнокож едновременно, чувството за изоставяне, което ме тормозеше като момче... всичко е свързано с това малко парче земя на един океан разстояние.”
Посещението на Обама в Когело го променя завинаги. Същото се отнася и за Когело. Училището е преименувано на “Сенатор Обама”, почти всички бебета се казват Барак и дори кенийският премиер Райла Одинга твърди, че има роднинска връзка с американския президент.
Отскоро Когело се пази като част от националното наследство на Кения. Всякакви изменения в селото трябва предварително да бъдат одобрени от местните власти. Когело получава статут на селище с особено значение със заповед на министъра на културата Уилям Нтимами. Планира се в селото да бъде вдигната библиотека и културен център. Целта е да бъдат привличани туристи.
А туристите идват да видят Мама Сара, кенийската баба на Барак Обама. Два дни след избирането на Обама в Когело прокарват ток. Нещо невиждано дотогава. Около къщата на Мама Сара е вдигната висока ограда и е устроен полицейски палатков лагер. До него братовчедки на Обама са разпънали сергии и продават кенийски сувенири.
Пред вратата непрекъснато стои полицай на пост. Няма някой, който да не е братовчед на Обама.
За щастие най-облагодетелствани са децата. “Училището се промени, построиха път. Всичко стана за броени дни. Американският посланик ни донесе помощи. Асоциацията на посланиците в Африка ни изпрати чек за 5000 долара”, казва директорът на училище “Сенатор Обама” Оюуги Муанда.
През 2006 г., Ойуги и колегите му написали писмо на Обама, тогава сенатор, да ги питат съгласен ли е да кръстят училището на него.
Сенаторът не само се съгласил, но и дошъл на церемонията. Открил паметна плоча и довел дъщерите си Саша и Малия, за да им покаже селото на прадедите си и да ги запознае с Мама Сара.
“В Когело и околностите живеят 6000 души. Тук всички са фермери. Гледат царевица и сладки картофи.
При нас се обучават 200 деца. Наскоро ни дариха лаптопи и соларни панели. Знаем, че нямаше да имаме всички тези неща без Барак”, разказва учителката Йоанита Обикру.
“Барак е много достъпен човек. Свободно говориш с него, задаваш въпроси. Танцува с децата, дори откри лабораторията на училището”, допълва Обикру.
За съжаленията, лабораторията е в графата пожелателно мислене. Циментов под, изкорубени мивки и бутилки валящи се по земята. До следващото дарение.
Срещу школото е хотел “Амбасадор”. Кална дупка, където никой бекпекър или дори безработен европеец не би се навил да спи.
“Никой не иска да отсяда при мен. Седим тук с жената и роднините и пием чай”, оплаква се собственикът Питър Нумуку.
Недалеч от Когело са бреговете на езерото Виктория, което се простира между три държави - Кения, Танзания и Уганда. Виктория е третото по-големина езеро в света.
Гледката от самолет е божествена, обаче не е така като слезеш на брега.
Мръсни тенекиени бараки с табели “хотел” са осеяли бреговете му. За никакви хотели не става дума, ами за най-долнопробни бардаци. В някои райони около Кисуму процентът на носителите на вируса на СПИН е над 65%. Иначе платена любов е евтина, но върви с “допълнителните екстри”.
За сметка на мръсотията, в малките ресторанти около езерото сервират най-вкусната печена риба.
Сервират я в големи табли, покрита със зеленчуци. Яде се с ръце, които предварително измиваш в леген с вода, донесен от сервитьорката. Рибата я дават с чапати (хлебна питка) и сварено и смачкано на каша царевично брашно.
Обичайна гледка, докато похапваш, са потни цветнокожи, голи до кръста, които си мият колите в езерото. Изобщо всички пробват да изсипят колкото се може повече мръсотия във Виктория и засега езерото “не отказва”.
На фона на икономическата криза перспективите за туризъм в Колего са огромни. Съветът по туризъм на Кения е стартирал проект за развитие на района под името “Пътят на Обама”. А компаниите, които продават по интернет туристически пакети за сафари, вече включват и посещение на Когело и среща с Мама Сара. Ако тя е в настроение.

11-годишна родилка плаче, не я пускат на сватбата й
11-годишната Кортеза от Сливен, която преди 2 дни стана майка, потъна в сълзи вчера, че докторите не я пускат да се жени. Ромската махала била готова за пиршество без брак и чакали булката.
"Ще е тук до понеделник, сватбарите ще чакат, не мога да се примиря, че раждат деца", заяви д-р Соня Михайлова.
Кортеза дошла с празнична прическа с брокати, водена от бъдещата свекърва и 19-годишния татко. Обяснили, че от предсватбени емоции получила болки. Родила бързо и без усложнения момиче 2,5 кг и 49 см и го кръстила Виолета на свекървата. Искам сватба, но без повече деца, казва детето майка.
"Не е сензация, а пореден пример за неприемлив етнически манталитет и несвършена работа на родители, неправителствени организации, наблюдаващи лекари. Раждането на деца от деца е престъпление, за което има много отговорни", каза Снежана Кръстева, шеф на агенцията за закрила на детето в Сливен. За случая е сезирана прокуратурата.
"Вероятно след болницата ще настаним момичето и бебето в дом "Майка и дете". Недопустимо е малолетната да живее на съпружески начала. Ще настояваме и родителите на Кортеза да се върнат от гурбет в Испания", каза Кръстева.

Проф. Овчаров изследва тайник в 150-годишна черква
в търговишкото с. Певец. Скришната ниша е открита от 81-годишния Руси Русев, който се грижел за храма. В тайника имало скътана църковна утвар. Черквата “Св. Великомъченик Георги” е на 151 г. Откритието събудило интереса на проф. Николай Овчаров, който вчера показа находката пред журналисти. Освен тайника по стените има камъни с издялани кръстове, които са типични за тамплиерите.

Дан Браун иска среща с папата
Авторът на поредица кримиромани, свързани с мистериите на Римокатолическата църква, казал в интервю пред в. "Република", че желае да се срещне с папа Бенедикт XVI. Американецът нямало да иска аудиенция, за да не поставя понтифа в неудобно положение. Папата обаче можел да го покани на среща, ако поиска. Дан Браун получи световна известност с романа си "Шифърът на Леонардо", достигнал тираж 80 милиона, в който се разказва за заговор на католическата църква.

Любимите вицове на изкуствоведката Бисера Йосифова
Дядо чете вестник и таман разгръща страницата с некролозите, внукът му се провиква:
- Дедееее, пак ли си във фейсбук?
***
Пикасо нарисувал портрет на жена. След време тя поискала да й уголеми очите. Пикасо се съгласил:
- С удоволствие, госпожо. Само ми покажете къде са те на платното...
***
Художник продава картина. Клиентът пита: “Това какво е? - Крава пасе трева. - А къде е тревата? - Кравата вече е изпасла всичко. - Къде е кравата тогава? - Да не е луда да стои там, където няма никаква трева.”

На работа съм!
Дрехите и аксесоарите, които носим, изграждат имиджа ни на работното място. Дали ни харесва или не, сме длъжни да се съобразяваме с някои правила в начина си на обличане по време на работа ако не искаме да изглеждаме непрофесионално. Дори и да работим като куриери и цял ден да кръстосваме града с мотопед, пак трябва да се съобразяваме с това, че сме на работа, а не на парти или на плаж. Ето някои важни неща, които ще ни помогнат да се чувстваме достатъчно удобно на работното си място.
ПРИЧЕСКА
Косата е рамката на лицето ви. Изгорели краища, несресана и мръсна коса – това на кого изобщо би могло да му хареса? Не вярвайте, ако ви кажат, че израсналите корени са модерни, защото не са и няма да бъдат! Дълга или къса, права или къдрава, косата трябва да се поддържа в добър вид. Ако пък сте от господата, които предпочитат обръсната глава, посещавайте фризьора си по-често. Небрежната прическа стои добре само на небрежните хора, а ние се надяваме, че в офиса не искате да сте такива.
ПАРФЮМ
Парфюмът трябва да се използва в умерено и по-скоро малко количество, за да има положителен ефект. Рискувате някой постоянно да киха около вас, ако се „изкъпете” с ароматната течност. Няколко капки са достатъчни, за да ухаете добре цял ден, особено ако съчетаете парфюма с гел-душ и мляко за тяло от същата марка.
С ИГЛА И КОНЕЦ
Всякакви етажи в облеклото ви, 2-3 блузи една върху друга или скъсани дънки са позволени само ако сте професионален геймър. Отдавна е прието да се съчетава сако с дънки, дънки с обувки на ток, дънки с копринен шал дори, но скъсани дънки... те са за концертите на стадиона.
РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ
Твърде тесните дрехи са неудобни, а широките не са за предпочитане, ако работим в офис. Внимавайте и с дължината на панталона, ако не искате цял ден да ви питат дали у вас няма наводнение!
БЕЗ ГОЛОТИИ, МОЛЯ
Не е нужно до носите дрехи с огромни деколтета, за да подчертаете гърдите си. Твърде разголените части от тялото действат разсейващо, а и в много случаи не е удобно да сте облечени като персонал в нощно заведение. Дългият панталон е задължителен, а полата не е колан. Спрете да мислите, че да видиш гол участък от мъжки крак, откриващ се между панталона и чорапа, е най-обикновеното нещо на света – нито е красиво, нито допустимо. Твърде късите поли при жените пък създават излишни емоции в противоположния пол и никак не подхождат за носене в офиса. Потниците и блузите без ръкав са абсолютно забранени за мъжете. Ако все пак се харесвате с тях, разходете ги на някой гръцки остров, но не и в офиса. И господата да забравят чехлите, тип “джапанки” - крайно неподходящи за офиса са.
ОФИСЪТ НЕ Е СПОРТНА ЗАЛА
Спрете да се появявате в офиса, облечени като за сутрешен маратон! Анцузите, шортите и тениските без ръкав не са вашето облекло, освен ако не сте рекламно лице на компания за спортни стоки и договорът с нея не ви задължава да ги носите.
АКСЕСОАРИ
Натруфените бижута стоят добре на малко хора. Преди да сложите 30 гривни, 5 пръстена и поклащащи се обици, помислете дали спадате към малкия процент жени, които не се изгубват сред бижутата. Ако обиците ви са атрактивни, останете само с тях и не украсявайте ръцете и шията си допълнително. Да дрънчиш постоянно, никак не е елегантно. За мъжете бижуто трябва да е от скромно, по-скромно. Един часовник върши чудесна работа при господата.
ГРИМ
При грима правилото е като при бижутата – ако подчертавате устните си с ярко червило, очите трябва да са гримирани семпло, и обратното. Вярно е, че дневният грим е много по-труден от вечерния (с блестящите продукти по-рядко личат грешките), но не ходете на работа, оцветени като за Хелоуин – нито ще изглеждате добре, нито ще ви бъде удобно.
ВИСОКИ ТОКЧЕТА
Твърде високите токчета не са подходящи за офиса. Да подлудявате колегата с мигрената всеки път, щом минете с тропот покрай него, е грубо, а вашият секси вид с нищо не ви прави по-добри професионалисти. Да не говорим за неудобството цял ден да подлагате краката си на инквизиция. Дали сте красива с издължените си крака и измъчената физиономия? Защото кой още вярва, че на някоя жена й е удобно да пристъпва на 15 см токове?

Бунт на съдии срещу тогите, прозирало им бельото
Магистрати се разбунтуваха срещу новите тоги, с които трябва да влизат в съдебните зали от месец.
“Мачкат се като вестник, китайска ширпотреба”, негодува столичен прокурор. Колежките му се шегуват, че “вече няма да могат да ходят само по бельо под новите тоги, защото са леко прозрачни”. Съдии също не харесват новите си одежди - моделът бил грозен, а материята груба.
Магистрати от София, Русе, Перник и Хасково атакуваха с писма съсловните си организации, като отказаха да сложат новите тоги. Шефът на Съюза на съдиите изпрати протестно писмо до Висшия съдебен съвет.
Тогите бяха сменени в началото на годината, защото магистратите масово се оплакваха от старите - предизвиквали обриви и запарвали през летните жеги.

Полицаи се забиват в дърво, единият без колан, загива
Полицай от РПУ - Каолиново, загина в жестока катастрофа, а негов колега криминалист е в болницата с пукнат череп.
37-годишният младши инспектор Ялчън Ибрям и цивилният Валентин Вълчев (31 г.) се връщали с новия шевролет на Ялчън в участъка.
Към 17 ч на ляв завой колата излязла от пътя, блъснала се в дърво, завъртяла се и се забила в друго дърво. От силния удар двигателят и скоростната кутия отхвръкнали на 30 метра. Едната врата се отворила и Ялчън Ибрям, който бил без колан, излетял на 10-ина метра и загинал.
Огледът на мястото на трагедията продължил близо 5 часа. Според зам. окръжния прокурор Димитър Димов катастрофата вероятно е станала заради висока скорост и употреба на алкохол.
Местните твърдят, че полицаите дошли преди обяд, работили на компютъра в кметството и следобед се почерпили в местно барче. Ялчън пил уиски, а Вълчев - вино.
"Практика е младшите инспектори да обикалят районите със собствените си коли и за своя сметка. РПУ-то има 5 служебни автомобила, всеки с лимит от 200 л бензин за 3 месеца", каза областният полицейски директор Захари Захариев. Загиналият има двама синове, с жена си държали магазин.

В Рим победителите са сами
Можете ли да си представите Джордж Клуни или Мерил Стрийп да слизат от екоавтомобил вместо от лъскава лимузина, която харчи бензин като за световно?
инофестивалът в Рим, който трябваше да свърши в петък вечер, доказа, че подобни неща са възможни. И в това е може би единствената заслуга на икономическата криза, която не попречи на провеждането на бляскавото събитие, но категорично му повлия с присъствието си. Ярък пример за това е фактът, че най-дългоочакваната премиера бе на филма с Джордж Клуни Up in the Air.
В горчивата с хумора си комедия холивудският чаровник играе арогантен мениджър, натоварен с нелеката задача да уволнява кадри на водещи компании. Затова още при кацането си на летище "Фиумичино" Клуни веднага заложи на имиджа на човек, загрижен от глобалната финансова рецесия, вместо да се вживее в ролята си на секс символ. Актьорът заяви, че на няколко пъти през живота си е бил уволняван и затова сега не си и помисля да спре да работи.
Освен със сериозни изявления Клуни блесна и с добро чувство за хумор. Той смело нападна жълтата преса и папараците и заяви през смях: "Аз - гей? Вие се шегувате". За да е максимално убедителен, актьорът дефилира на червения килим под ръка с приятелката си Елизабета Каналис, която някои подозират, че му служи единствено като алиби.
Четвъртият международен кинофест във Вечния град изпъкна сред аналозите си по света като един от първите, изцяло подвластни на зелени и екоидеи. Няколко марки автомобили с екогорива развеждаха из града звездите на световното кино. И на края на феста сякаш никой не беше изненадан, че легенди като Милош Форман (режисьорът е шеф на журито тази година) и Карлос Саура се катапултират за дефилето си на червения килим от миниколи.
Между впрочем именно на Саура се падна честта да повтори триумфа на Формановия "Амадеус". Макар и извън конкурсната програма, билетите за неговата лента "Аз, Дон Джовани" (в която като при Форман композиторът Моцарт е главен герой) бяха сред най-търсените от киноманиаците.
Фестивалът в Рим окупира в продължение на 9 дни огромния "Аудиториум" близо до центъра на града. Цените на заветните билети за прожекциите започваха от 5,50 евро и достигаха 20 евро. Толкова се плаща тук за удоволствието да присъстваш на световна премиера, при това, докато звезди като актьора Джордж Клуни, режисьора легенда Карлос Саура и писателя Паулу Коелю са в залата на броени метри разстояние от теб.
За хора, свикнали прекалено много със суетата на фестивала в Кан например, събитието в Рим се оказа истинско предизвикателство. За сметка на бляскавите вечеринки и разхищението на шампанско публиката бе изкушена с безплатен чай от екологично чисти райони,а разделното събиране на отпадъци бе издигнато в култ далеч повече от прословутия шопинг по "Виа Венето".
Времето на Фелини и "ла долче вита" очевидно отдавна е отминало. Фонтанът "Треви" само пази спомена за легендата Анита Екберг, която се е къпала във водите му, а легендарният "Хари'с бар", в който са пиели коктейл "Росини" Франк Синатра и Джаклин Кенеди-Онасис, днес е посещаван повече от туристи, отколкото от филмови звезди. Днешните легенди на седмото изкуство предпочитат да говорят за икономии и опазване на природната среда.
Безспорната звезда номер едно на кинофеста в Рим е Мерил Стрийп. Гранддамата на американското кино пристигна в сряда исе настани в петзвездния хотел "Амбасатори Палас". Така тя се засече, макар и само за ден, с писателя Паулу Коелю, който е отседнал в съседен на нейния апартамент. Стрийп спечели римляните още с кацането си на летището, когато поздрави чакащите я с ведрото "бонджорно". В петък вечер Стрийп получи наградата "Златен Марк Аврелий", която се присъжда за цялостно творчество. Голямата актриса е в Рим и за да представи последния си хит "Джули и Джулия" - великолепна комедия, посветена на човешките отношения и отчасти на готвенето.
Изобщо през изминалата седмица Рим се оказа тесен за всички звезди, които кацнаха тук. Ден преди Мерил Стрийп кралица Рания пристигна във Вечния град на официална визита заедно със съпруга си - краля на Йордания Абдула. Кралицата впечатли всички с оригиналното си решение да си води дневник от визитата си в Рим, който се публикуваше онлайн в сайта Twitter.
Най-продаваният автор в света - Паулу Коелю, доказа, че е истински любител на кинофестивалите. От години бразилецът не пропуска форума в Кан, където е всеобщ любимец заради непосредственото си държане. Тази година той се разписа и в Рим, като избра именно тук да представи за първи път проекта си "Експериментална вещица".
На четвъртото издание на фестивала в Рим бяха представени общо 137 игрални и документални филма. Сред тях, макар и в извънконкурсната програма бе и българският филм "Дзифт" на режисьора Явор Гърдев. Предварителните залози сочеха за фаворит филма "Сортиране" ("Триейдж") с участието на звездата Колин Фарел. Ирландецът определено прави ролята на живота си в лентата на сърбина Дениз Танович. Въпреки очакванията обаче Фарел не пристигна в Рим за разлика от миналата година, когато бе сред ВИП гостите тук.
НЕЛИ КАРАГЬОЗОВА

Заради разводите синодът с тежки правила за венчавки
По какво си приличат Стефка Костадинова, Наталия Гуркова, актьорът Ивайло Христов, волейболистът Тодор Алексиев, тв водещата Мира Добрева, Илия Луков и пр., и пр. известни българи? По това, че всички те са сключили църковен брак. Почти няма публична личност у нас, която да не е минала под венчилото на църквата през последните години. Но не са само светските двойки, целокупният ни народ тръгна да иска църковен брак. И тогава дойде секирата на върховната власт на православната ни църква - Светия синод.
Само 64 дни от 364 в годината православните християни у нас ще имат право да се венчаят в църква. Това черно на бяло е записано в издаденото от Св. синод църковно календарче за 2010 година.
Ще одобрят ли промените архиереите на 28 октомври, когато тръгва синодална сесия. Богослужебната комисия, оглавявана от Сливенския митрополит Йоаникий, който лично редактира и изготвя църковното календарче от 5 години насам, вероятно не е е изпратила промените в него за утвърждаване в синода. Това коментират в църковните среди тези дни, след като "24 часа" публикува драстичните промени.
Към досегашните забрани да се венчава в сряда и петък новите правила обхващат вече и дните срещу тях - вторник и четвъртък, за да не се консумирала първата брачна нощ по време на пости, обясни митрополит, пожелал анонимност. На това отгоре и Пловдивският владика Николай натисна в събота също да няма венчавки, защото е ден за мъртвите, а не за празници.
И излезе, че православните у нас могат да сключат църковен брак само в понеделниците и неделите. И то не във всички, защото венчавки по принцип не се правят по време на четирите големи периода на пости през годината - Великденския пост, Петровия, Богородичния и Коледния.
Не стига това, ами синода променя и процедурата за венчавки в Бачковския и в Троянския манастир. За да извършат църковния ритуал, двата манастира, макар и да са самостоятелни, трябва да вземат венчални свидетелства от епархиите, в които се намират. За Бачковския ценните книжа ще издава Пловдивската митрополия на дядо Николай, а за Троянския - Ловчанската на дядо Гавриил.
"Причината за синодалното решение е, че венчаните там после не могат да получат от манастирите църковен развод, а напоследък се появил и такъв казус.
Но тъй като двата манастира са на директно подчинение към Св. синод, подобни случаи трябвало да разрешават едва ли не архиереите, а не това ни е работа, защото синодът не развежда", поясни дядо Гавриил.
"В Рилската обител тайнството брак от много години не се извършва, тъй като св. Иван Рилски, чиито мощи се пазят в централния храм, е бил монах и отшелник", каза за "24 часа" игуменът на Рилската обител - Адрианополският епископ Евлогий.
Трите най-големи манастира у нас са ставропигиални, т.е. не са подчинени на епархиите, в които се намират, а са под пряката юрисдикция на Св. синод. Ставропигиален е и храм-паметникът "Св. Александър Невски", но там венчавки не се извършват.
В църковните среди коментират, че за църковен брак в Софийската духовна семинария и в Пловдивската ще трябва да се приложи същата процедура като за двата манастира, тъй като и те са на директно подчинение към синода.
"Какво ще реши Светият синод, аз не знам, но тепърва ще има обсъждания. Окончателното решение ще бъде оповестено в "Църковен вестник", заяви Деволският епископ Теодосий, игумен на Троянския манастир. Той се надява, че нещата постепенно ще се решат по най-добрия начин. Манастирът е и енорийска църква на околните селища. За кръщавки, венчавки и други обреди жителите на Орешак, Черни Осъм, Драшкова поляна и др. няма как да ходят до Троян или Ловеч. Това е изтъкнал игуменът в писмо до патриарха, който е родом от с. Орешак.
Сред хората има недоволство от забраната, тъй като двойки не само от Ловешко, а и от по-далечни краища искат да се врекат във взаимна вярност пред Бога точно в Троянския манастир. Скорошното семейство Мария и Красимир Дрилски са се венчали там през юли с още четири двойки. Казват, че никога няма да забравят тържествеността на обряда. "Първо подписахме брак в гражданското, но усещането в храма е съвсем друго - осмислих обещанието си да бъда с човека до мен по друг, по-отговорен начин", казва Мария.
Според игумена на Рилската обител епископ Евлогий венчавките в манастирите и храмовете били въведени по времето на социализма, когато хора от различни краища на страната отивали на друго място да се венчаят заради забраната. Но сега това нещо според него не се налагало, а и не било канонично.

Календарчето е работа на архиереите
До кончината му през 2004 г. митрополит Геласий беше всепризнатият най-голям познавач на богослужебните устави и авторитет при съставянето на църковното календарче, в което се дават точни указания за постните дни, в кои дни не бива да се правят помени за починали, за родствата, при които не се позволява изпълнение на тайнството свето венчание, както и условията, на които трябва да отговарят младоженците и какви документи са им нужни.
Днес църковното календарче се съставя и редактира основно от Сливенския митрополит Йоаникий, известен и като църковен писател със своите популярни 12 книги.
В календарчето за 2010 г. Негово високопреосвещенство е написал, че не се позволява венчание в дните на четирите големи поста - Великия пост (догодина той е от 8 февруари до Великден на 4 април), Петровия пост (догодина е от 30 май до Петровден на 29 юни), Богородичния пост (от 1 август до Успение Богородично на 15 август), Рождественския пост (от 14 ноември до 24 декември включително).
Отделно са посочени и дните на скръб или на подготовка за големи празници, в които също не се извършва венчание. На тях се взема причастие след пост и изповед. Затова в календарчето за 2010 г. се забранява венчание в събота, срещу дванадесетте Господски и Богородични празника и срещу дните Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август) и Кръстовден (14 септември).
Няма венчавки и от 27 декември до 4 януари, но "при изключителен случай енорийските свещеници могат да извършват тайнството брак", без да искат разрешение от своя владика.
В календарчето за следващата година препоръчителната забрана е отбелязана и за дните "срещу и в сряда, петък и събота и срещу неделя". Сряда и петък са дните, в които вярващите постят. Събота е ден за почитане на мъртвите и не е редно тогава да се празнува.
Логиката за новите указания в най-популярното православно четиво - църковното календарче, стъпва на обстоятелството, че тайнството свето венчание се извършва над хора вярващи.
Неразбираемо е недоволството от тези забрани, което изхожда от невярното твърдение, че, видите ли, така се отблъскват хората от църквата. Извършването на тайнството над невярващи не само че няма да им донесе вяра, но и ще накара и тях и техните близки да възприемат тайнството като разновидност на гражданския ритуал, само дето декорът е по-истински.
РУСИ СТ. РУСЕВ, богослов

Силата на съюза се предава и на децата
Светото венчание е тайнство, защото след произнасянето на молитвата от свещеника над младоженците слиза Светия Дух и ги превръща в една плът. Силата на такъв съюз се предава на поколението, което новобрачните очакват, сиреч на децата.
При венчанието се иска голямо внимание от духовенството, защото всяка грешка или опит да се заобиколят правилата, като недопускане на родство между венчаващите се и т.н., са хула срещу Светия Дух, а това означава осъждане и за духовника, и за венчаните.
Тайнството се извършва непременно в черква със свети престол. Там се извършват всички тайнства. Когато това не е възможно, може да стане извън храм.
Венчанието идва след ритуала на обручението или годежът. Той започва в притвора и в него се разменят пръстените на обручаващите се. Следва Венчанието, за което е необходимо вино, хляб (погача или питка) и мед. Венчаващите се носят свещи, набавени специално за ритуала. Всичко останало предоставя храма - короните и свещенодействието.
Според традиция, която е вън от канона, но не е отхвърлена, близките на венчаващите се носят поднос с конфети, в които има жито и бонбони. Те се хвърлят на излизане от храма.
Няма канонично правило и за биенето на черковните камбани, когато венчаващите излизат от храма, но в името на по-голямата тържественост в някои храмове се прави.(24часа)[

Цената стига до 300 лв. и зависи от екстрите
Цената за венчавка зависи изцяло от желанието на младоженците и близките им. Тя има задължителна част, която покрива синодалната такса за ценни книжа (свидетелството за извършено свето венчание). Таксата обаче зависи от това колко свещенослужители искате да извършват ритуала, дали да има църковен певец, или хор, видео- и/или фотозаснемане, както и специална украса, каквато се предлага примерно в столичната катедрала "Св. Неделя", обясни председателят на храма ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев.
В катедралния храм "Св. вмчца Неделя (Кириакия)" таванът на цената за извършане на венчание може да достигне 260 лева с всички допълнителни услуги. Факторът, който образува цената обаче, е чисто субективен и той е желанието за маскимална тържественост на събитието, в центъра на което е тайнството.
Около 120 лева струва венчавката в Троянската обител. В сумата влизат грамотата, такса към църквата, а свещеникът взема само 14 лева. Част от средствата влизат в манастирската каса, но от тях се плащат и данъци и на практика за монасите почти нищо не оставало. "Манастирите са на самоиздръжка. Ние скърпваме някак бюджета, стараем се да правим икономии и благодарение на хората се оправяме, но е трудно", признава дядо Теодосий.
Разбираемо е, че в храмовете в селата, които се обслужват от един свещеник, а често и от свещеника от съседното село, не могат да се предложат екстри за максимална тържественост. Все пак не украсите и блясъкът правят венчанието тайнство, а фактът, че след произнасянето на тайноизвършителната молитва над младоженците слиза Светият Дух, за да ги направи "една плът" в онази завършеност на човешката личност отпреди грехопадението, за която говори Свещеното писание: "И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори" (Битие 1:27).(24часа)

Браковете в събота били на развала
В цялата Пловдивска епархия е невъзможно човек да се венчае в църква в събота преди 17 ч, затова и при нас първите граждански ритуали са най-рано в 16 ч, обясни вчера шефката на общинско предприятие "Радостни обреди" Нина Христова. Редът бе наложен от владиката дядо Николай още на пролет, защото събота е денят, в който почитаме мъртвите, а венчавката е празник. Сега това изискване се въвежда от Светия синод, каза Христова.
Сред двойките се коментират и други думи на митрополита - че многото сключени бракове в събота са станали причина за големия брой разводи у нас.
Венчавките в събота се правят след 17 ч, но това не е изискване на владиката, а на канона, просто дядо Николай го спазва, каза вчера протосингелът на Пловдивската митрополия отец Добромир. По-правило църковни бракове се сключвали в неделя, напомни той. Според него етикетът изисквал от сватбарите да не ходят в храма вм неприлично облекло - с разголени рокли или по къси панталони. "Доколкото на мен ми е известно, досега всички миряни се съобразяват и влизат за венчавката в църквата с шалове, сака или наметала, ако са с голи рамене. Никой не е идвал с къси панталони или поли. Затова до момента не е имало случай владиката да откаже венчавка на някоя двойка", обясни протосингелът.
"Никога дядо Николай не бил казвал директно, че има връзка между многото сключени бракове в събота и разводите. Това са умозаключения", каза отецът. Той напомни, че венчавките в ресторант са абсолютно забранени и в Пловдивската епархия не се правят.
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

Прокурор с подкуп ходел със скъсани сандали
Обвинителят от окръжна прокуратура в Плевен Георги Велков, който бе задържан заради 23 000 лв. подкуп, е носел по-големия пай от рушвета в найлонова торбичка. Белязани банкноти били открити и в кесия, която държал посредникът в подкупа Илиян Михайлов, разкриха разследващи пред "24 часа".
Магистратът и бизнесменът бяха закопчани в Плевен при акция на ДАНС, МВР и Софийската градска прокуратура.
"Стана за секунди. Чухме тряскане на врати, нещо като удар на метал в метал. Прокурорът Велков бе повален на пешеходната пътека. Остана да лежи на зебрата 10-15 мин. Дърпаше се. Полицай го притисна с крак в асфалта. Наложи се да му носят вода, отпи и малко се успокои. После похлупиха главата му с качулката на якето, с което беше облечен", разказаха очевидци. Щом се стъмнило, изправили прокурора Велков до витрината на магазин "втора ръка". Подпрян на стъклото, както бил с белезници, изкарал около 3 часа. Късно в петък Велков бил откаран в София, прибран е в ареста за 72 ч.
"Служителите от плевенската дирекция на МВР се намесиха в последната фаза при залавянето на двамата с подкупа. Корупционната схема я изясняват магистрати от София", каза шефът на дирекцията в Плевен гл. инспектор Светозар Илиев. От прокуратурата в София твърдят, че рушветът е бил даден, за да се спре дело срещу местен бизнесмен.
Задържаният Велков е обвинител по голямо дело за измама, заведено от Илиян Михайлов срещу собственика на холдинг "Октопод" Светозар Дичевски. Най-вероятно подкупът е поискан от Дичевски, който е подсъдим за обсебване в големи размери. Според обвинението на 22 декември 2004 г. Дичевски подлъгал Илиян Михайлов и още един плевенчанин като съдружници във фирма "Славомел", че му дължат общо 350 хил. лв. Така шефът на "Октопод" успял да придобие построената и оборудвана мелница плюс стопански двор с площ 6,93 дка в Славяново. Имотът бил оценен за 446 хил. лв. Тогава обаче "Славомел" дължала 103 хил. лв. на банка. По-късно Дичевски заложил мелницата в банка като обезпечение, за да получи кредит. Според документите, представени в трезора, имотът "удвоил" цената си и вече струвал 800 хил. лв.
При доказана вина Дичевски може да получи от 3 до 10 г. затвор.Именно прокурорът Велков е написал обвинителния акт по тежкото дело. Процесът мина през 2 отлагания и трябва да продължи през ноември. На 6 юли, когато делото се гледаше, Велков дори прикани репортерите да пишат за гешефта. Затова мнозина негови колеги са изненадани от твърденията, че се е изкушил от парите.
"Не мога да повярвам!", озадачена бе прокурор Искра Ганева. Тя от години работи бюро до бюро с Велков. Ганева получаваше тежки наказателни дела. За Велков това е първото обществено значимо. В размирните години, когато Плевен се тресеше от бомби, Ганева преживя 4 покушения и загуби 3 фамилни коли. Велков също си изпати веднъж - неизвестен запали вратата на жилището му.
В правната гилдия възприемат Велков като особняк - страстен почитател е на музиката, обича да върти педалите на велосипеда си из алеите на парк "Кайлъка". Не се разбираше с предишния окръжен прокурор на Плевен Евелина Попова. През 2000 г. след два взрива по съдебната палата Попова заподозря, че зад атентатите стои магистрат. Премълча името, но по-късно прати Велков на психиатрична експертиза. Одумките спряха, щом Попова сдаде поста.
Арестът на Велков раздели плевенчани."Цяло лято кара колело със скъсани сандали като беден. Пълна заблуда, осъзнахме я, като го проснаха с белезниците", гневяха се хора от улицата.
Други, които познават работата на Велков, твърдяха, че е жертва на постановка.
"Като плевенчанка се срамувам, че окръжната прокуратура влезе по този начин в централните новинарски емисии", заяви шефката на парламента Цецка Цачева, която вчера почете епичните сражения за Горни Дъбник преди 132 г. Тя обясни, че битката с корупцията е основен приоритет на правителството.
Комисията за професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет пък се е самосезирала по случая "Велков".
Да се увеличи наказанието за подкуп, особено когото става въпрос за магистрати, поиска вчера шефът на антикорупционната комисия към ВСС Цони Цонев. И сега наказанията за корумпирани магистрати са по-високи от тези, които се налагат на останалите длъжностни лица.
Според Цонев е "потресаващо" за три седмици да бъдат заловени трима магистрати с подкуп. Той допълни, че още утре ще изисква всички документи по случая с Велков и ще бъдат взети радикални марки.
БУРЯНА БОЖИНОВА, АНИ ПАРМАКСИЗЯН

Разбираш след запор на заплата
Когато става поръчител, човек влиза в договорни отношения с дадена банка. Той става солидарно отговорен за изтегления кредит с основния длъжник.
Независимо дали поръчителят е един или са няколко, всеки от тях е отговорен за издължаването на пълния размер на кредита наравно с кредитополучателя. Може да се наложи поръчител да поеме няколко вноски по кредита при временни затруднения или да отговаря за целия размер на заема при отказ или невъзможност на кредитополучателя да изпълнява задълженията си.
Банките имат право при всяко забавяне на вноските да се обърнат към поръчителя, без да изчакват някакъв нормативно определен срок за това. Повечето от тях обаче търсят поръчителите едва ако кредитополучателят не плаща няколко вноски. След третата непогасена вноска банката прави кредита изискуем, обясни нотариус Иван Хаджииванов от Русе.
Ако трудовият доход или пенсията на поръчителя е по-висока от минималната заплата, месечно му се удържа процент, който се определя в зависимост от това има ли деца и колко са те.
Обикновено банките търсят в началото връзка с основния клиент, за да установят причините за закъсненията и да потърсят начин за преструктуриране. Ако мерките по доброволно изпълнение на договора нямат ефект, се обръщат към поръчителите. Може да се поискавръщането на кредита и само от единия поръчител, ако няма контакт с другите или е преценено, че даденият поръчител е най-надежден платец.
В повечето случаи поръчителите разбират, че са длъжници, едва когато съдия-изпълнител им запорира заплатата или предприеме други действия по принудителното изпълнение. Причината е, че при проблеми банката приканва длъжника да плаща и води разговори само с него, без да се обажда на поръчителите. Ако той откаже или няма възможност, се вади изпълнителен лист. В него фигурират освен длъжника и всички поръчители. Съдия-изпълнителят преценява от кого да започне събирането на дълга. Това става по различни начини - запор на заплата, на банкови сметки, опис и изземване на имущество и т.н.
Другият голям негатив от поръчителството е, че може после да ви откажат кредит, когато ви е необходим, защото преценяват, че трудно ще се справите с двете задължения.

Много гаранти не могат да плащат? Едва ли
Един от хубавите показатели за "балон" на имотния пазар е следният: когато с наема от имота не може да платите лихвите по кредита, с който сте го купили, значи имотите са надценени.
В много случаи това не стои като конкретен въпрос за собствениците на имоти. Или не са купили имота с кредит, или не го отдават под наем (а самите собсвеници го използват), или и двете, взети заедно. Но това не променя икономическия смисъл - измерен в печалба или загуба - от тяхната инвестиция.
При бързия ръст на кредита за покупка на имоти и паралелния ръст на цените на имотите в България, повечето имоти изглеждаха все по-надценени, измерени с горния показател. Особено характерно беше, и все още е, това надценяване за цените на жилищата, но не само за тях. Може би сред малкото изключения от тази тенденция бяха промишлените площи и земеделските земи.
За да купуваш имот на кредит при подобно очевидно надценяване на имота спрямо дохода, който може да ти донесе, значи разчиташ на покачване на доходите от имоти или на техните продажни цени, или и на двете заедно. "Спукването на балона" - или резкия спад на цените на активите - напомня, че активите всъщност ще носят по-малък доход от очакваното.
Някои решения са били взети погрешно по времето на “меките” пари.
Лихвите бяха ниски, а цените на активите заблуждаваха, че хората биха жертвали нова например за по-голям апартамент. Но истинската цена на парите беше по-висока от банковите лихви, а предпочитанията на потребителите не се бяха променили в полза на бъдещото потребление.
Сега, когато идва нужното "излекуване" на икономиката от грешното насочване на инвестициите, ще трябва да посрещнем загубите от грешни решения в миналото и да пренасочим ресурсите - капитал, труд, технологии - към дейности, адекватни на пазарното търсене в условия на ограничен достъп до спестявания. Това означава да преминем през период на загуба на доход, работни места и богатство.
Загубата на работни места от началото на кризата в реалния сектор в България беше концентрирана в няколко сектора на икономиката. Над 60% от разрушените работни места бяха в преработващата промишленост, или над 56 000 на брой. Останалите бяха в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетост бяха почти 100% в частния сектор, който за една година се сви с над 100 000 трудови договора.
Вероятно свиването на заетостта се отнася предимно за работни позиции с производителност, която е по-ниска от средното за икономиката. Така средните заплати чисто статистически, изглежда, нарастват. Въпреки излишъка на работна сила статистиката показа ръст на заплатите от 14% за една година, като само в строителството ръстът беше двойно по-бърз.
Така се стигна и до логичното увеличаване на просрочените кредити от страна на домакинствата до рекордните нива от 6,9% от общия банков кредит за домакинствата, като този процент е близо 9% в сегмента на потребителското кредитиране. Само година по-рано този дял беше 2,9% за общото кредитиране на домакинствата и 4,2% за потребителските кредити.
В същото време обсегът на кризата остава относително ограничен - безработицата се увеличи с около 75 000 души - което означава, че банките все пак ще има от кого да потърсят своите кредити - повечето поръчители едва ли са изгубили работата си, макар някои да изкарват по-малко в сравнение с преди година.
Като цяло задлъжнялостта на населението изглежда скромна сравнена със средното за Европа - по изчисления в последния доклад на Industry Watch "Лични активи в България" около 3 пъти по ниска.
Нещо повече, депозитите на домакинствата в банките са с 25% повече от дълговете им. Въпреки забавянето по много от кредитите в крайна сметка несъбраните вземания на банките вероятно ще са малък дял от обявеното като просрочени кредити към момента. Едва ли има банка, която е поставена под сериозна заплаха от просрочването на домакинските кредити.
През последните 2 г. темпът на нарастване на корпоративния кредит изпреварваше ръста на заемите за домакинствата.
Кредитната експанзия в България достигна своя връх през декември 2007 г. (за фирмения кредит) и февруари 2008 г. (за кредита на домакинствата).
Последва период на значително забавяне на растежа на банковите заеми. Свиването на кредита за домакинствата е по-осезаемо в потребителския сегмент, отколкото в жилищния. Най-важното е, че банките са започнали относителното ограничаване на потребителския кредит (съпоставен с фирмения), което ще е добра основа за по-бързото и безболезнено излизане от кризата.


По BPost.bg

Невинен в страната на докладите?
България стана страната на докладите. В нея всеки пише нещо, което става известно като "оня доклад", а после някой винаги замита нещо под килима или на показ излиза нов скандал и нака забравяме стария. Виновни няма. Този път обаче името на бивш министър-председател не набъркано в сериозно нарушение на закона.
По закон всеки секретен доклад на ДАНС трябва да бъде върнат обратно в агенцията в определен срок и по определен ред, след като бъде прочетен от този, до който е адресиран. Така според Бойко Борисов са направили от президента, председателя на парламента и главния прокурор. Според него строго секретен доклад свързан с законокарушения не е бил върнат от Сергий Станишев в ДАНС.
Същият доклад незнайно как се е озовал в ръцете на Алексей Петров, който бе съветник на бившия председател на ДАНС Петков Сертов. Още по-странно е, че името на Петров се споменава във въпросния доклад, който според премиера Борисов посочва взаимодействие между хора от властта и престъпния свят.
Интересно е дали Станишев е загубил въпросния доклад, дали го е задържал нарочно или въпросният документ е бил откраднат. Във всички случаи обаче е твърде вероятно засегнатите в него лица да са научили, че са разработвани за евентуални престъпления от държавата горе долу по същото време, в което това са научили и част от упълномощените да взимат решения политици.
Ако в доклада е имало уличени хора свързани с партията на Бойко Борисов ГЕРБ, нейни споснори или значими сподвижници Сергей Станишев едвали би се поколебал да използва законни средства и да извади въпросната информация наяве чрез съответните държавни органи. Обратното той би имал интерес от това докладът да стане поредната разработка, която бива заметена под килима, ако във въпросният документ фигурират имена от БСП и ключови политици или бизнес кръгове свързани с червената партия.
Най-странното обаче е как Сергей Станишев е допуснал да бъде извършено сериозно закононарушение и по този начин е създал възможност за изтичане на класифицирана информация. Разбира се в първите часове след излизането на доклада всички версии са в голяма степен догадки. Ако съдим обаче по това, че лидерът на БСП се скри от медиите и остави пресцентъра му да опровергава твръднеията на премиера Борисов чрез прессъобщения, то със сигурност около Станишев е доста нажежено.
Току що преизбраият мервен лидер е изправен пред най-тежките обвинения отправяни накога срещу висш български политик, а с набиращия скорост скандал партията му изглежда повече от политически обречена.
Разбира се у нас обвинени по доклади бол, но нито един осъден. И затова въпреки на пръв поглед тежкото нарушение на закона е напълно вероятно Сергей Станишев да си отстане невинен.

ОТВРЕМЕ НА ВРЕМЕ Е ПОЛЕЗНО ДА СВЕРЯВАМЕ ЧАСОВНИКА СИ, С ТОВА КОЙ КАКВО СИ МИСЛИ, ЗА КАКВО ЛИ НЕ. Предлагам на вниманието статиите по-долу от коментатори в BPost.bg!

САМОЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНАТА СИСТЕМА
Г.Папакочев
Два конгреса и една партийна конференция в рамките само на три дни откроиха дисбалансите в българско политическо пространство. Кои саъзможните последствия от неблагополучията на дясната и лява опозиция в страната?
Всяка система в природата и обществото се стреми естествено към равновесие, което й позволява не само да съществува, но и да се развива във времето. След юлските парламентарни избори политическата система в България за първи път от 20 години насам изпадна в ситуация, при която управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ се оказа без опозиция нито в лявото, нито в собственото й дясно политическо пространство. Така формацията, която до началото на лятото дори нямаше парламентарно представителство, вече почти 100 дни „стърчи” в управлението на държавата практически сама, без здравословните критики от двата условни на полюса съвременните демокрации.
Шокираща особеност в случая е, че елиминирането на опозиционната левица и десница не е заслуга толкова на „Гражданите за европейско развитие на България” и на техният лидер, сегашен премиер, колкото на самоунищожителните процеси, протичащи в самите тях. Процеси, които недвусмислено говорят за криза в основните елементи на системата. Индикативните конгреси през уикенда на бившата комунистическа партия, сега БСП и на националистическата ВМРО, както и конференцията на синия политически „минзухар” на демокрацията, СДС, демонстрираха безнадеждната неадекватност на тези вече
„сламени” формации в местното обществено пространство.
Дори повече, все повече под въпрос е и тяхното бъдеще в сегашния им вид.
Преизбирането на бившия премиер Сергей Станишев с огромно мнозинство начело на формацията на бившите комунисти демонстрира открито вледеняващият страх на олигархичните структури в най-масовата лява партия от надвисналото възмездие за безобразното, дори престъпно, управление на водената от нея тристранна коалиция. Циничните изповеди на старият нов партиен лидер, който откровено нарече на неделния конгрес съпартийците си „банда негодници, които се ръфат взаимно”, след което цинично говори за „алъш-вериша зад затворените врати” на своето управление, демонстрират ужасът на загубилите властта и идейната безпътица, в която те затъват.
Подобни са процесите в националистическата формация ВМРО, която изпадайки от парламента, лиши своите „войводи” от
достъпа до вкусното държавно „чеверме”,
в резултат на което шумният им балкански патриотизъм деградира до елементарни кавги и разправии.
Особена печал породиха на партийната си конференция функционерите на най-знаковата досега дясна формация СДС. Продължаващата повече от десетилетие драма на сините в търсене на подходящия лидер, в безконечните вътрешни разцепления, личностни междуособици и липса на политически характер доведе до тяхното обезличаване дори като смислен коректив на властта. Неслучайно наблюдателите вече говорят за терминално заболяване на тази знакова, едва 20-годишна формация, която непрекъснато продължава да се самоунищожава с особена страст.
Дебалансирането на всяка демократична политическа система е опасно. За България то може да се окаже и кризисно, доколкото практическата липса на дясна и лява опозиция лишава неопитните „гербери” от така необходимите им за управлението корекции и критики. Затова проблемът с възстановяването на равновесието в системата е не по-малко важен, отколкото битката с икономическата криза. Как и кой следва да реши този проблем, засега е неясно. Видимо е само, че на този етап опитите за самолечение са, уви, безуспешни.

МИЛИ ПАРИ ПРАТЕТЕ ПРИЯТЕЛИ !
Г.Папакочев17.10.2009
Почти 3 месеца след встъпването си в длъжност, кабинетът на ГЕРБ погледна отвъд границите на своята смазвана все повече от кризата и „опоскана” финансово от предишното управление държава. След като ужасен установи първите реалности от драматичното икономическо наследство на тристранната коалиция и си даде ясна сметка, че време за губене няма, екипът на премиера Борисов в спешен порядък актуализира международния си график с работни визити в чужбина и гостувания в София на ключови представители на европейски партньорки на страната. За мото на тази хиперактивност би могла да послужи анекдотичната телеграма на закъсалия студент: „Мили пари пратете приятели!”
Въпреки очакванията знаковото първо посещение на новия министър-председател да бъде в Германия, която на пето място в списъка на чуждестранните инвеститори в България, премиерът Борисов и неговата делегация в началото на седмицата се озоваха в Париж. След като френският министър председател пое ангажимента да сондира френските компании „дали не биха имали интерес да се включат в проекта за АЕЦ „Белене”, а темпераментният президент
Никола Саркози хладнокръвно преглътна „мъжкото” признание,
че България нито е имала, нито може да намери цял милиард евро за двете напълно ненужни на военния флот френски корвети, той отново потупа по рамото поредния български премиер на стълбите на Елисейския дворец с окуражителното „Каквото искате, ще ви помагаме…”. Отново, защото миналата година същото потупване на същото място беше получил и вече бившия премиер Станишев с почти същите думи:”Няма да ви подведем”, по отношение договорената уж доставка на виртуалните корвети, които все са още само на чертеж.
Отново странно, но първият официален гост на новото българско правителство се оказа италианският премиер Берлускони. Само седмица след като Конституционният съд на Италия свали имунитета му, а самият той за кой ли път се оказа в центъра на поредните скандали, в София българският държавен глава го декорира с орден „Стара планина”, а
правителството му даде своята „честна пионерска дума”за строежа на газопровода „Южен поток”, в който италианският гигант ЕНИ е ключов партньор на руския „Газпром”.
Следващият висок гост в София се очаква да бъде испанският премиер-социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро, с когото неговия десен колега Борисов ще трябва да намери общ европейски език най-вече в областта на бизнеса, а преди Коледа страната ще бъде домакин и на председателя на ЕП Йержи Бузек.
Засега оперативните контакти на официална София с Берлин се изчерпват главно с телефонни разговори между канцленката Меркел и премиера Борисов. Впрочем, планираното от доста време посещение на българският министър-председател в Берлин най-вероятно ще зависи от съдбата на АЕЦ „Белене” и германското участие в проекта. Тази съдба, както е известно, е в ръцете на сегашния кабинет. Или казано по-откровено, в неговите не съвсем свободни ръце…

КМЕТСКИ ЕМОЦИИ И ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕТАРГИЯ
Г.Папакочев
Предстоящите избори за нов софийски кмет на 15 ноември би трябвало да поразмърдат партиите в България след изтощителния маратон на европейския и парламентарен вот през лятото.
Би трябвало, обаче…
След като трите български „посестрими” в ЕНП – ГЕРБ, СДС и ДСБ обявиха, че освен обща кандидатка за столична кметица ще подпишат и цялостно споразумение за съвместни политики в рамките на дясната фракция на Европарламента, сегашната министърка на образованието и сигурна следваща шефка на ведомството на „Московска”33 Йорданка Фандъкова отпътува спокойна за Брюксел, за да получи лично благословията на европейската десница за поста. Не че г-жа Фандъкова от ГЕРБ има от какво да се притеснява на фона на все още растящата обществена подкрепа за нейната управляваща партия три месеца след изборите през юли, но винаги е по-добре избирателят да знае, че зад теб стои Европа, с която, както все повече български политици осъзнават, шега не бива.
И ако към края на своите първи сто дни на управлението партията на бившия столичен кмет и сегашен премиер Бойко Борисов все още продължава да консумира щастливо народната любов на българите и най-вече на техните „безпристрастни и обективни” медии, положението вляво и вдясно от ГЕРБ едва ли е толкова безметежно. Странните движения месец във въпросните зони на политическата координатна система недвусмислено говорят за
неотшумяла депресия, а при левицата дори за задълбочаваща се криза.В условията на тежка вътрешновидова война, чиято кулминация се очаква на партийния конгрес тази неделя, столичната БСП хвърли в кметската битка своя общински съветник Георги Кадиев, който откровено призна пред съпартийците си:”Всички обстоятелства са срещу мен, моето собствено желание е да не бъда бит като магаре насред София”. Вероятността, обаче, скромната мечта на червения кандидат да се сбъдне, е пренебрежимо малка, тъй като на парламентарния вот през юли в София ГЕРБ събра много повече гласове от БСП и дясната „Синя коалиция”, взети заедно. Това че като мажоритарен кандидат Кадиев победи в 23-ти столичен район странно артикулираният напоследък ко-лидер на въпросната „Синя коалиция” Иван Костов, е илюстрация не толкова на потенциала на червения кандидат, колкото на слабостта на сините му опоненти.
Впрочем отдавна превърналите се в политически силуети СДС и ДСБ решиха да камуфлират унижението от споменатото решение за подкрепа на кандидат-кметицата на ГЕРБ с нищо не значещи приказки от типа на: „съвместна борба с корупцията и презастрояването” в София, „открито управление” или „реална децентрализация към реалните общини”, приказки, които трудно биха впечатлили дори и най-твърдите привърженици на десницата.
За да подсигурят
спаринг-партньори на ГЕРБ за боксовия турнир за София на 15 ноември, приближената на британските консерватори РЗС и появилата се отново от нищото формация на някогашния кмет Стефан Софиянски ССД, с наведени глави също решиха да пожертват на тепиха свои хора, без да е ясно, обаче, дали ще поемат след мача разноските за лечение на разкървавените им носове. В мача ще участва и първият подбран по Интернет кандидат за кмет – Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива.
Едва ли предварително ясните кметски избори през ноември ще успеят да разбудят готвещата се за зимен сън българска политическа менажерия. Най-вероятно през идната пролет това ще стори кризата. И неизбежното обществено недоволство, разбира се.

Критиците на Черни и техните врагове
Г.Папакочев
Наравно с кризисния бюджет и конгресните тежнения на БСП се дискутира и темата - има ли място чешкият художник Черни в пловдивската експозиция “Европейското изкуство 20 години след Желязната завеса”?
През май тази година, когато в “Страната на розите” бушуваше „справедливият гняв” от несправедливата обида, нанесена й в Брюксел с инсталацията, представяща България като „чугунено клекало от турски тип”, авторът - чешкият художник-модернист Давид Черни, направи любопитно признание в български всекидневник. Той разказа, как чешки националисти няколко пъти се опитвали да разрушат негови творби, призна че е давал интервюта, с които оскърбявал Чехия, чешкия национализъм и чехизма и накрая изрази удивление, че 20 години по-късно все още съществуват комунисти, които „дори разполагат с власт”.
Сега в сочения като оазис на етническото разбирателство и културата исторически град Пловдив, кметът и други влюбени безумно в нацията си местни активисти, обявиха в прав текст, че Черни не е желан в Пловдив, защото се бил „изгаврил с България” и заплашиха, че с подкрепата на полиция и „възмутени граждани” няма да му бъде позволено да изложи черното платно, с което български евродепутат от крайна националистическа групировка в крайна сметка го беше принудил да покрие „клекалото” в Брюксел . Всичко това се случва само седмица, след като в резултат на родолюбив обществен и медиен подем, патриотична фадрома разруши потайно в късна доба един подобно „оскърбителен” и глуповат паметник, издигнат в частен двор в никому неизвестното дотогава селце със звучното име „Славянци”.
Тези прояви щяха да звучат по-скоро комично на фона на икономическата криза и проблемите около настъпващата зима, ако в тях не прозираха класическите „детонатори”, които посткомунистическите националисти все по-често използват за различни цели. Защото да забраниш на творец да показва произведенията си в европейското културно пространство е първа крачка към налагането на цензура и репресии в собствената ти страна. А оттам нататък следва всичко онова, което Европа и Балканите все още си спомнят с ужас.
Да, Давид Черни е скандален художник. Неговата обърната с краката нагоре стиропорна реплика на патрона на чешките земи Св. Вацлав в пасажа „Луцерна” или увисналата отчаяно на греда фигурка на Ленин под стряхата на стара къща в центъра на Прага, не само вбесяват националистите и комунистите, но хвърлят милионите посетители на чешката столица в европейски възторг и на никого от тях през ум дори не му минава да омаловажи чешкото национално достойнство.
В Пловдив, както е известно, чуждестранните туристи не обръщат внимание на заемащия цяло тепе съветски монумент или на патетичните соц-порти на Панаира, а питат и снимат с камерите си бронзовия веселяк Мильо, „седнал” предизвикателно на Джумаята или цигуларя Сашо Сладура - знакови скулптури, които са трън в очите на същите, които преследват Черни в родината му и в България. Всъщност, тези „същите” в Чехия и България никога няма да разберат за какво става дума. Надеждата е в по-умните и младите. В истинските европейци, сиреч.

Г-н Папакочев - Моля да ме извините за направената корекция в първото изречние, но казуса много добре е схванат и отразен, въпреки, че Давид Чьорни отказа гостуването си в България. Все пак тук има и други хора, които не споделят истериите на пловдичани, и които вероятно движат нещата в задръстената ни държава ...

Виолетови неволи – етюд в червено и синьо за два (председателски) стола
Любомир Стефанов
БСП си преизбра момчето с очилата и болнавия вид, след като чу неговата изповед в неделя вечер. Просто не му устояха на мерака да шефства и му харизаха за още четир годин кормилото на партията-майка. Сега очаквам да се пръкнат поне три леви партии, от които поне една да оспори политическата „лява” легитимност на БСП. Иначе не мога да си обясня за какво беше целият този шум и цирк около 47-я конгрес на столетницата. Че е имало мераклии за повече власт в нейните среди-това не е новина отдавна. Но защо трябваше Сергей да си ходи с мир, при условие че срещу него нямало нищо!?! Но пък, партията била много зле и по-надолу от това нямало на къде.
Ами сигурно има другари! Ако ГЕРБ ви отнесе на първи тур и в трите общини - Враца, Разлог и София след месец, каква ли ще да е причината? Липса на кадри, идеи или наличието на твърде много такива, които обаче не са били отсети навреме?
България има нужда както от своята десница, така и от своята левица. Ако БСП не може – да дава път другимо! Не че това ще стане без бой. Тази партия е калена в битки и с кръв, но очевидно не може да се нагоди към века на информационните технологии и системата на Европейския съюз. Ами да отива в старчески дом тогава и да не пречи на нормалното развитие на политическата и партийна система в България.
И сега за онзи субект с неопределена ориентация и още по-неопределен лидер СДС. Мартин Димитров очевидно е на път да погребе партията, която води. Конфликта му със столичната организация на СДС от смехотворен ще се превърне в имплозия за партията. Но покрай него Димитров отново ще избегне да отговори на въпроса на редовия седесариат: Като сме с ГЕРБ, но не сме на власт, какви сме тогава? А точно тази дефиниция вълнува пребивания редовно на последните парламентарни избори десен електорат подкрепящ СДС на инат.
Само че да обичаш на инат е до време. А на г-н Димитров май това не му е ясно. Дошъл начело на партията на крилата на надеждата за промяна, той много бързо потъна в бюрократични схватки със своите противници от вътрешната опозиция и дори не успя да вкара СДС във властта. На предстоящия вътрешнопартиен вот за лидер, той едва ли ще се затрудни с апаратни хватки и гръмки слова да си гарантира преизбирането начело на СДС на 29-ти ноември. Но отказа за участие в изборите в София, няма как да припише на друг. Защото неговия подпис стои под споразумението с ГЕРБ и ДСБ. А една партия, ако не участва на избори за какво съществува??? Едва след като е премерила сили на полето на идеите, тя може да отдаде подкрепата си на близка идейно организация срещу отстъпки. Отказът от участие е обида за истинските седесари, защото им казва, че няма за кой и за какво да гласуват вече! А това е повече от тъжно.
Любомир Стефанов

СДС – какво пък беше това?!
Любомир Стефанов
Преди време бях писал, че СДС и българската десница са на ръба – както на идеологическото си, така и на чисто политико-физическото си оцеляване. За огромно мое съжаление се оказах прав. С подкрепата си за кандидатурата на ГЕРБ за кмет на София СДС се самозатри. Този път може би веднъж-завинаги.
Ще си позволя да цитирам мнението на столичната организация на СДС, представляване от председателя й Борислав Бориславов, публикувано вчера в. Дневник. „Мисля, че единна дясна кандидатура е добър завършек на тази успешна за десницата година”. По думите му трябва да се довърши мандат, в който десницата има очевидно мнозинство в общинския съвет и общата воля да покаже наистина добро управление в София. Важно е да се даде сигнал към Европа, Европейската народна партия (ЕНП) и българския десен избирател, че десницата в България се консолидира и всъщност реалният противник е БСП и Георги Кадиев.
За пореден път мнението ми се разминава с това на г-н Бориславов и там, където той вижда успех, аз виждам абдикация на СДС от политическите, моралните и идейните ценности, върху които бе изградена тази партия. Мисля, че няма нужда да оборвам аргументите му един по един, за да докажа тяхната абсурдност. Не мога да се въздържа да изтъкна обаче, че СДС не участва реално в управлението на София и това не е тайна за никой, който наблюдава от близо процесите в столицата, просто, защото ГЕРБ няма нужда от техните гласове.
Съвсем като ситуацията в Народното събрание. Синята коалиция незнайно защо реши, че ще бъде балансьор и партньор на ГЕРБ в парламента, без да бъде канена, необходима или желана. Просто се сложи в услуга на премиера Борисов, за да намаже нещо и да си вярва, че е актуална и нужна на гражданите. Колко е вярно последното изборните резултати доказаха през юни и юли.
Сега отново има съмнения за задкулисни сделки за постове в Столична община, които да маскират идейната и организационна немощ не само на СДС, но и на ДСБ. Фактически, двете останки от голямото СДС управлявало страната цял мандат си признаха публично, че не могат да се борят с ГЕРБ и Борисов. И за да не излезе, че съвсем му харизват етикета „българска десница” се опитват отчаяно да изглеждат в час и да позакачат част от успеха и харизмата на печелившите. Тъжно, много тъжно.
Но може би дойде време да си признаем, че българската десница има нужда от презареждане, рестарт на идеите и посланията си към обществото, нов облик и съдържание. Очевидно е, че СДС и ДСБ се превърнаха в самозатворени, родовообщинни организации, без оригинални идеи, които да са споделяни от българското общество. И ако до преди само десетина години, същите тези партии се присмиваха на БСП, че разчита основно на капсулиран, поколенчески вот, сега и двете формации се намират в същото положение да се осланят на подкрепата на все по-застаряващ и недоволен електорат, подтикван предимно то идеологическа омраза към всички форми и прояви на комунизма/разбирай социализма в България.
Това уважаеми СДС и ДСБ е всичко друго само не и дясно мислене. И успеха на ГЕРБ и Борисов го доказа. Въпреки волатилността на вота на българите, въпреки ирационалното скрито в предпочитанията на гражданите, въпреки надеждите за справедливост и очакването на месията, хората по тези географски ширини имат здраво усещане за това кой за какъв се представя и кой какъв е всъщност. И да, бате Бойко може да е фолклорен херой и обект на непрестанни критики и присмешки, но за разлика от Мартин Димитров и Иван Костов е разбираем и досегаем. А политиката за гражданите не е да чепкаш досиета, държавния дълг, работата на ДАНС или отношенията с Международния валутен фонд, а да им почистиш улиците, да им е светло, да се чувстват сигурни за себе си и за децата си, да имат по-голям и възможен избор в магазина, прилично здравеопазване и конкурентно образование. Всичко останало е имагинерно и важно само за хора, които не успяват да живеят живота тук и сега.
Уважаеми десни, разберете моля, че ценностния избор на посоката и партньорите го направихме отдавна и връщане няма. А сега накъде?

Протагонистът Борисов
Николай Бареков
БОЙКО БОРИСОВ продължава да троши европейските рекорди в социологията. Неговият рейтинг отдавна надмина този на колегите му Берлускони и Обама и е сравним само с този на източните лидери като Путин и Туркменбаши. Това наистина е феномен в една демократична държава. Още повече, че Генерала не е от вчера в политиката, а от цели девет години и хората имаха време да се разочароват от него като кмет и шеф на МВР. Да, ама не! Продължават да си го харесват, а рейтингът все така расте. Къде е обяснението? То е в самия Бойко. Вън от съмнение е, че рейтингите на неговите министри и неговата партия са само функция от този на боса. Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света. Изключително реактивен спрямо нагласите на населението политик. Великолепен комуникатор на обществото. Бойко не говори от името на елита или само от името на народа. Борисов е връзката между двете части на обществото, той е посредник и същевременно делегиран посланик на масите пред тези „там горе“. Бойко не е популист, той е протагонист на социалната пиеса, която играем всеки ден в живота. С две думи, тази личност играе главната роля и явно на нас ни харесва много повече от всички досегашни „Първи“ в държавата. Ако се замислите, Бойко играе тази роля много преди да бъде официално назначен на нея като премиер. И в това е силата и чарът му. Може би само Бай Тошо в миналото /и то без неудобствата на демокрацията/ можеше така майсторски да управлява масите от всякакви позиции и роли – генерален секретар, председател на парламента, премиер и т.н. След ерата в МВР Бойко е нашият шериф, седнал отпред с револвер на колана и следящ мнително всеки новопристигнал в града изпод дълбоката периферия на шапката си.
Вчера с политолога Димитър Аврамов обяснявахме какво е Бойко Борисов пред нашите колеги и приятели от the daily beast и главния редактор на изданието Тина Браун, която е истински звяр или bullet в журналистиката и бивш главен редактор на елития Newyorker. Видяла е какво ли не, което я прави силно скептична спрямо разните му „феномени“. Какво да кажем за нашия??? Сравнявахме го с Берлускони, с Обама, със Саркози, с Уго Чавес, с Марлон Брандо от Кръстника. Накрая Аврамов използва следното сравнение – той е нещо като вашия Джон Готи, само че в обратния смисъл. Смях!!! Това наше, ако щете, интелектуално безсилие само показва колко сложно е да опишеш нещо толкова просто и работещо като стилът „Борисов“. Сега обаче трябва да се внимава най-много. В САЩ феноменът Обама започна да издиша като балон. Американците бързо разбраха, че всекидневните обамови речи по телевизията няма да им напълнят обратно хладилниците и да изплатят ипотеките. Което означава само едно - телевизията и медиите колкото помагат, толкова и завличат после на дъното всеки политик, тръгнал да ги използва като оръжие.

А Новата Опаковка на Европа Е… Социализъм!
Димитър Аврамов
Да! Преди срещата на Европейския съвет всички политици в ЕС бяха разтревожени заради исканията на Полша за промяна на механизма на взимане на решения в ЕС. И по-точно, че аргументите за тези искания връщат в Европа спомените за Втората световна война. И докато всички се бяха вторачили в Полша, симпатичния, усмихнат и нов “десен” президент на Франция Никола Саркози вкара троянски кон в Европейския съюз.
По предложение на Франция от новия проект за конституция на ЕС излиза фразата, че съюзът е основан на “свободната и неизкривена пазарна конкуренция”. Така се слага край на 50-годишното юридическо съществуване на ЕС като съюз основан на пазарната конкуренция. Вместо “свободна конкуренция” френската десница иска в конституцията да се запише, че ЕС е “социална пазарна икономика” и че Европа ще се стреми към “пълна заетост”.
Схващаният във Франция като “десен реформатор” Никола Саркози, направи предложения, с които се слага край на “свободната пазарна конкуренция”, като фундамент на Европейския съюз.
Това е лудост, която старият континент се надяваше да избегне именно с избора на Саркози за президент на Франция срещу социалистката Сиголен Роял. Честно да си призная ме е яд, че Роял не стана президент. Нейните предложения за Франция и за Европа бяха толкова абсурдни, че никой не би ги приел. В замяна на това красиво звучащия популизъм на Саркози, очевидно се възприема в другите европейски държави и за съжаление и в Европейската народна партия.
Да си призная не съм щастлив, че при първото си пътуване до Брюксел “посрещнах социлизма”, идеолоически и юридически закрепен към новата конституция на Европа. И да ви призная, че на фона на френските предложения ми изглежда съвсем смислено искането на Полша за промяна на баланса на взимане на решения, така че големите държави в ЕС да не могат да се договарят двустранно за посоката на развитие на съюза.

Първанов с нов план за левица?
Димитър Аврамов
За едни той е Гоце, исторически факт, който не може да бъде отречен. За други е най-успешният ляв политик, който България е имала след 1989 г. Както и да го виждаме обаче, г-н президентът е много по-подготвен отколокото изглежда, а това май е едно от най-важните в политиката. Не ме разбирайте погрешно. Не съм се наредил сред почитателите на г-н Първанов и нямам такива намерения. Нека обаче да разгледаме последните ходове на г-н президента, за да видим как той успява да печели политически ярдове.
“Първанов 5 години се въртя и мъчи да стане надпартийна фигура и почти успя и сега ГЕРБ за няколко месеца ще го върнат в ляво”, това горе-долу ми каза днес приятел, докато обсъждахме първата лъжичка икономически предложения на Георги Първанов, която предшества форума, на който той ще представи икономическите си виждания. Първата реакция на източници от ГЕРБ на тези предложения беше директна, вероятно искрена и в определен смисъл невъзпитана. Директна, защото на президента бе казано завоалирано, че не му е работа да се бърка в икономиката, вероятно искрена, защото през последните години г-н Първанов направи немалко, за да подкрепя косвено ГЕРБ (дали те са го искали е плод на друга дискусия) и невъзпитана, защото има начини, по които е възпитано да се говори с един държавен глава и такива, по които е невъзпитано. Но нека погледнем ситуацията от различни ъгли.
Ако не харесвам Георги Първанов?Ако не харесвам Георги Първанов, трябва да ви кажа, че е политически невъзпитано той да влиза на територия, на която на институцията му няма правомощия. Българският президент няма преки отговорности в управлението на икономиката и не може да реализира никакви политики в икономическата сфера. Поради това всяко изказано публично предложение от негова страна е политически безотговорно, защото поставя правителството под обществено напрежение. Тоест действа като квази институция, която пречи на нормалния ритъм на функциониране на държавната машина.
Президентът подкрепяше тройната коалиция, която въведе плоския данък и тогава не изрази сериозни аргументи против въвеждането му. Нито пък излезе с различен план за икономиката. Сега когато края на втория му мандат приближава г-н Първанов, вместо да се придържа към ролята на политик, който гледа на държавата над плоскостта на политическото ежедневие, той смело влиза в него. Причината разбира се е, че г-н президента иска да остане център на реална политическа власт и след като излезе от “Дондуков” 2.
Нещо повече, г-н Първанов проявава рядка непочтеност към партията си, като в момент, в който БСП е разбита след корумпирано и слабо управление, той излиза със собствен политически проект. Вместо да го предостави на БСП и да помогне на изпадналата в колапс червена партия да излезе с някакви идеи за държавата.
В предишния мандат Георги Първанов бе “пазител на правителството”, своеобразен задкулисен център на власт, с оглед на реалните си правомощия. Днес той като, че ли дава заявка да се превърне в политически полюс, в бъдещата лява политическа алтернатива на г-н Борисов и на ГЕРБ. И за това му е необходима активна позиция, дори с цената на това БСП да бъде политически разбита.
Ако харесвах Геогрги Първанов?Ако харесвах президента бих казал, че в политиката няма вечно статукво и затова е добър този политик, който може да моделира процесите, да се адаптира към тях и да остава център на влияние и власт. В този смисъл социалистите, които искрено искат да има левица, поне формално алтернатива на ГЕРБ, би трябвало да обожават г-н Първанов. Нали той назначи Сергей Станишев от международен секретар на БСП за председател на партията, а после скрои тройна коалиция, за да го направи премиер. Нали, всъщност без него БСП нямаше да види мандат, пълен пък хич.
Благодарение на него, цяла плеяда некадърни обази от комунистическата държава бяха прелегитиримани в днешна “модерна” България, а някои дори закичиха и орден Стара планина на реверите си.
Всъщност шансът на БСП да се върне в управлението скоро е колкото на глух на да стане диригент (с извинение към хората с увреждания за примера). С новата си икономическа платформа Георги Първанов реално може да рестартира изобщо възможността у нас да има стабилна левица. Защото е очевидно, че това е невъзможно със сегашната проядена от политически пороци БСП.
С или без Георги Първанов
Всъщност г-н Първанов веортано няма особени шансове да се прелегитимира политически след края на втория си мандат. Причинита е проста и по-силна от всичко. Включително и от геополитическите му приятели. И тя е, че обществото ни ще спре да го харесва в първия момент когато стане бивш президент и реши подобно на други, да се завръща към активна политика. Причините да бъде отхвърлен са две. Първо, в демокрациите е необходимо наистина един политик да има изключителни постижения за страната си, за да му позволи обществото всякакви маневри. Второ, България е изоставаща страна в Европа и хората у нас имат сериозна причина да искат промяна всеки път когато има избори.
Така, че опитите на г-н Първанов да играе по-активна роля в политическото ежедневие, отклокото приляга на президентската институция всъщност трябва да бъдат приемани без излишен драматизъм. Част от тях са достойни са усмивка, други пък може би заслужават внимание. Така е в развитите демокрации. Възпитанието в политическото общуване е норма. А от него трябва да извличане само най-доброто.

Русия се либерализира?
Димитър Аврамов
Обичам летищета и самолетите, а мисълта ми щтрака на висока скорост когато пътувам. От вчера когато се качих на полет на Луфпанца от Ню Йорк за Мюнхен до днес, когато слязох на летище София, за близо 14 часа бях изчел половината американска и европейска преса, която излиза на англиски език. И най-силно впечатление ми направи една новина - руският президент Медведев иска да направи промени в държавните монополи. Една от причините разбира се е, че те са неефктивни, а в тях има хиляди пробойни за политическа корупция.
Монополите, за които днес Медведев говори бяха създадени от Владимир Путин, който в края на президентския си мандата даде заявка, че иска да ги реформира, но не му достигна времето. Днес президентът Медведев говори буквално за “ликвидиране” на тези тромави предприятия, които са конструирани твърде близо до съветския социалистически стил. Значи ли това либерализация на руската икономика?
Вероятно да, поне в някаква степен. Интересно е, че държавните монополи направени уж с цел властта да има контрол върху икономиката, много бързо, чрез корупция създават нови олигарси, които в даден момент може и да посегнат към политическото статукво и да се опитат да го променят. Така, че в заявката на Медведев има смисъл, с нея хем може да направи руската икономика по-ефективна, хем да отреже възможности за ново превръщане на икономическа власт в политически претенеции.