ДО
Министър Председателя
БОЙКО БОРИСОВ
ДО
Вицепремиер и Министър на вътрешните работи
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
Изпратено на 20.10.2009 : primeminister@government.bg и PR@JUSTICE.GOVERNMENT.BG
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Съгласно “ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ” кучето се води домашно опитомено животно, но не е защитен вид, поради което в държавата ни към днешна дата е неглижирана отговорността към съответното животно и случващото се въобще, вследствие на животинската му намеса. Глобите за нарушенията на тези питомци са направо символични за собствениците или за тези, които безотговорно ги отглеждат. Евентуалното спазване на закона е занемарено откъм качествен и превантивен контрол, поради което случаите на жестоки наранявания или отнемане на човешки живот са буквално ежедневие в битуването на човеците. Фактът е скандален, и същевременно е хуманно недопустим, предвид човешките гаранции съгласно конституцията ни. Законодателят е разписал, че местното управление носи отговорност по организирането на съвместния живот човек-куче, но за съжеление по непонятни причини не проявява тази си обязаност и непрекъснато във времето я неглижира и отклонява от полезрението си. Всичко споменато до тук, оформя безапелативно лоша работа на Местната власт, което довежда до неправомерно нанасяне на вреди и щети над невинни граждани, неподозиращи дори бедата, на която са предоставени и ужаса на който са подложени.
За “глухите и за слепите”, поредният инцидент в Разградското село доказва, отсъствието на каквато и да била правомерна политика при третиране на инциденти с безстопанствени кучета. Въпросната “отглеждачка на кучета” по своя воля е приела да изхранва селските кучета, и освен че ги е изхранвала, ги е и прибирала в собствения си двор без той да бъде подходящо обезопасен – висок дувар например и всякакво изключване за пускането на кучетата извън двора. На всичкото отгоре едно от кучетата й е било и разгонено, което определено съдържа предпоставката “агресивност” у някое от останалите. Не е осъществявала никога и никакво наблюдение над действията им, поради простотията си по темата, вследствие на което непрекъснато е заплашвала съселяните си със стрес и нападения от тези кучета и така ден след ден, докато се е стигнало до фаталното нападение над дете вчера. За детето инцидендът завършва фатално (смърт), за ръфалите го кучета направо благосклонно (прибрани за наблюдение 15 дена, след което следва отново пускането им на свобода, т.е. завръщането им в двора на съответната, и въртележката отново продължава ... до следващ инцидент). Въпросната “отглеждачка на кучета” няма да бъде подобаващо наказана, въпреки предизвиканато от самата нея безобразие, довело до отнемане на човешки живот, а това се нарича умишленост на действието й – фактът, че не я е предвидила последиците, не може да бъде оправдание при случилото се, нали тя е човекът надарен с разсъждение, а не кучето. Никой не я е карал да пуска кучетата си извън двора, те дори не са по човешки (отговорно) наблюдавани, и неконтролеруемо са си вършели все пак животинските си неосъзнати безобразия. Човекът и законът предполагат наличие на мисловна дейност и проява на съзнание, животното единствено и само притежава проява на първа сигнална система, където дивото задължително винаги го зове.
Излиза, че и тази селянка, предвид случилото се (отнет човешки живот след жестоко неконтролирано нахапване от куче), единствено и само е в състояние да живее и действа само на ниво примитивизъм (първа сигнална система), но това не оправадава действията й, тъкмо обратно, защото се разпознава и дефинира като човек. Като такава (Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. (2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.), и при такъв случай тя си носи пълната наказателна отговорност, определена в случая от небрежност, безотговорност, простотия, заблуждаване и умишлено насаждане на страх и заплаха при постигната цел - отнемане на човешки живот при това перманентно сред съселяните си.
Местната власт е законодателно явление и като такова също трябва да спазва разпореждането на закона (разума), каквото отсъства като цяло пак за случая, за което също се носи наказателна отговорност, която третира мудност и бавност на адекватни действия, липса на добронамерена политика за битуването на съотвтната територия на безстопанствени кучета и здравето и целостта на човеците, които (кучетата) де факто са заплаха за човешки живот. Та въпросната Местна власт просто не се е съобразила със спазването на ЗЗЖ, а именно Чл. 72. (1) При констатиране на нарушение контролните органи: 1. издават задължителни предписания за отстраняване на нарушението в определен от тях срок; и Чл. 41. (1) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни. (3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2. и още други задължения имат от раздела “Безстопанствени живони”.)
А ето и още по конкретното неспазване на закона в Разградско за случая: Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50; Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища. ; Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане. ; Чл. 68. (1) За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
Е, в контекст на ЗЗЖ определено кучетата на селянката не са били под надзора и грижите на общината, най-малкото в полезрението на кметицата на селото, не са били ваксинирани срещу бяс, защото никой не е полагал грижи за тях, включително и въпросната “отглеждачка на кучетата”, ГЛОБИТЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ СИМВОЛИЧНИ НА ФОНА НА НАСТЪПИЛАТА СМЪРТ (което е престъпление); очевидно собственика е проявил небрежност и безотговорност, и както винаги “в добрия български стил” всичко отново ще бъде зализано, замазано и обществено замъглено, както за субекта виновник, така и за Темида.
ЗА КАКВО ГОВОРИМ ДО ТУК, ГОСПОДА: За затваряне на очите пред истината и то доста дълго и така старателно, в ущърб на цяло общество. Да вземем да махнем тази превръзка от очите на Темида веднъж за винаги, та и тя най-сетне види и отсъди ПРАВОТО.
Снощи на този линк : http://politteror.blogspot.com/2009/10/blog-post_19.html публикувах гневното си възмущение по случилото се, и без да Ви звучи като заплаха, като нищо се надигам от София, намирам бабичката и я пускам на кучетата – законност по такъв казус очеизвадно ОТСЪСТВА, поради което се минава в действие на природния закон, който е ...
Моля Ви за спешни, не смешни, МЕРКИ, човешки обусловени по смисъл!
С уважение
Нели Кирилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар