Вацлав Хавел: Действията на президента Клаус са "безотговорни и опасни”
Като “безотговорни и опасни” определи Вацлав авел действията на настоящия президент Вацлав Клаус, предвиждайки и сериозни щети за името на Чехия в Европа ако страната не завърши ратификацията на Договора от Лисабон. Тези критики Хавел отправи от сцената на любимия си театър, свързан с творческите му спомени и припомняйки 20-та годишнина от падането на “Желязната завеса “, заедно с други дисиденти и участници в събитията тогава. Това е твърде безотговорно и опасно поведение , което не отговаря и на Конституцията ни ...” заяви Хавел. Според него няма основания за исканите от Клаус гаранции, свързани с Хартата за основните човешки права в ЕС, припомняйки, че въпросът с имотите на судетските немци и анулиарнето на “Бенешовия декрет” са занимавали дълго време чешкото общество и политиците. Хавел допълни,че сегашният президент е закъснял с исканията си като “не е сложил картите на масата “ по-рано, но и че “другата страна” също е трябвало да се информира за неговите опасения. В крайна сметка Вацлав Хавел изрази оптимизъм , че Договорът ще бъде подписан до края на годината. Според сенатор Александър Вондра , в европейския договор няма нищо опасно за Чехия. Бившият вицепремиер и министър по европейските въпроси също критикува позицията на президента Клаус. Според него правителството комуникира с президента и би трябвало да получи от него гаранции, че ще подпише до края на годината. Ако той откаже тази гаранция, то правителството “трябва да попита Конституционния съд кой да подпише” и да завърши по този начин ратификацията на договора за реформата на европейските институции. Вацлав Хавел, както и други участници в пресконференцията дойдоха със стари 20-годишни “революционни” панталони, сака ... За тези 20 години някогашните дисиденти и политици на времето на промяната заключиха, че много от партиите в политиката не са се променили. Хавел критикува онези, които са като ”метаструктури” и “полулегални” в обществения и политически живот. Според Вондра днес доминира”играта за власт”, липсва чуваемост, “никой не вярва на другия”./По БНР
Вацлав Клаус: Лисабонският договор е пречка за евроинтеграцията
Лисабонският договор е пречка за евроинтеграцията с посоката си на централизация на вземането на решенията, се казва в становището. Това ще отслаби позициите на страните-членки, в този смисъл и на отделните граждани, макар тази цел никога да не е била открито декларирана или формулирана. Договорът представлява отстъпка от основните атрибути на суверенната държава. На подобна позиция, според Вацлав Клаус е и немалка част от чешкото общество. Затова решението на Конституционния съд е ключово за бъдещето на Чехия, на държавата... 20 години след обновяването на демокрацията и на суверенитета, чехите, според Клаус имат същия въпрос. Този въпрос “сами, по своя воля и доброволно” да решат дали да се откажат от суверенната държава и да предадат решенията по всички въпроси на европейските институции, които са “извън демократичния контрол” на чешките граждани.
Чешкият президент припомня, че сега Конституционния съд има друга отговорност и неговото решение е за Лисабонсикия договор като цяло. Клаус обаче припомня и първото дело през ноември 2008г. Както и въпросите, които според него не са получили отговор или той е бил непълен тогава. Някои от тях са свързани с това каква международна организация е Европейсикят съюз, не е ли необходим отново референдум, подобно на този при влизането в Съюза и др. Включени са и сегашните му опасения, свързани с Хартата за основните човешки права.
Продължава съвместната работа на експертите от президентството и правителството, които обсъждат различни форми на “гаранциите”, поискани от президента Клаус. Един от вариантите е по примера на Ирландия без подновяване на ратификационния процес./По БНР
По www.ruvr.ru
Лисабонският договор в „увиснало” състояние
Чешкият президент Вацлав Клаус, посетил Москва, сред много проблеми не подмина и темата за Лисабонския договор. У никой в Брюксел не бива да има илюзии: Прага няма да се откаже от издигнатите допълнителни искания, заяви той. Междувременно, шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо прозрачно намекна, че опърничавостта на Чехия може да й струва поста на еврокомисар. Противниците начело с президента Вацлав Клаус издигат, според него, „изкуствени пречки” по пътя на ратифицирането на Лисабонския договор. Страхът пред масовите финансови искове от страна на наследниците на изселените през 1945-46 година судетски немци са безоснователни, смятат и германски политици. Намислени ли са тези опасения? Коментира Сергей Гук. Чешките евроскептици плашат сънародниците: страната е заплашена от лавина искове за компенсации. Основанието е, че с влизането в сила на Лисабонския договор става юридически задължителна за всички Хартата по човешките права на ЕС от 2000 година. Изгонените напълно вероятно могат да се възползват от нея и без решение на чешките съдилища. Австрийският „Щандарт” цитира по този повод мнението на експерта на ЕС по международното право Йоханес Полак. „Хартата по човешките права едва ли е приложима за придаване на обратна сила на исторически прецеденти. Декретите на Бенеш е двустранна работа на Чехия и Германия”. Негови колеги сочат допълнителен аргумент. При влизането на Чехия в ЕС беше ясно споменато, че никаква ревизия на декрета от 1945 година за изселването на судетските немци няма да има. Ще отбележим, че дори Полша, доста чувствителна към аналогични претенции на силезките немци, въпреки това не беше искала отделни гаранции от евентуални претенции. А и подобни прецеденти от страна на немците е нямало, констатира нашият експерт Владислав Белов от Института на Европа. „Смятам, че това е един намислен предлог. Компенсациите са предмет не на частното, а на международното право. Изглежда, че Чехия преднамерено увеличава тази опасност. Опитва се да оправдае нежеланието си да ратифицира Лисабонския договор. И, както и Полша, иска да заеме особени позиции в ЕС, претендирайки на отстъпки и в други сфери”. По принцип, Чехия следва примера на други членки на алианса, уговорили за себе си особени условия – Великобритания, Ирландия, Полша. Единният и задължителен за всички кодекс от правила лека полека се разрежда с привилегировани изключения. „Разбира се, че това малко го девалвира. Но и показва сложността на процеса на управлението на едно такова сложно политическо и икономическо пространство, каквото е ЕС, кара политиците да се замислят по въпроса за бъдещото разширяване на ЕС. Лисабонският договор показва, доколко е сложно задълбочаването на европейската интеграция, имайки предвид националните особености на всичките 27 членки”. Възникналата колизия ще разреши вердиктът на чешкия Конституционен съд, който се очаква на 27-ми октомври. Независимо от неговото решение, след един ден въпросът ще се обсъжда и на среща на високо равнище на ЕС. Максимум, на което могат да разчитат пражките евроскептици, е колегиалното заявление, потвърждаващо неизменността на декретите, смятат експерти от ЕС. Особеният допълнителен протокол, по образец на ирландския, би поискал и допълнително ратифициране от всичките 27 страни. А те, естествено, не искат дори и да чуват за това. А самото заявление няма да има юридическа сила.
Още веднъж за проблема на Лисабонския договор
Историята с подписването на Лисабонския договор изглежда на „дълго ходене по мъките”. Навремето Великобритания беше издигнала искане – на трудовия пазар да има право да се ръководи от вътрешните закони, а не от Хартата на основополагащи права на ЕС. Разрешението беше получено. Ирландия искаше при всички положения да запазва неутралитет, ако бъдат създадени Въоръжени сили на ЕС. А Полша настояваше за запазването у себе си на забраната върху аборти, защото католическата църква трактува прекъсването на бременността, като страшен грях на човеко-убийство. Сега президентът на Чехия Вацлав Клаус иска в документа да бъде фиксиран статутът на имущественото и правно устройство на Чешката Република след Втората световна война. Става дума за немците, прогонени насила през 1945-46 година от северна Чехия, от Судетска област, и изгубили своето имущество. Президентът на Чехия иска в Лисабонския договор да има средния параграф: бившите судетски немци завинаги се лишават от правото да настояват за връщане на изгубените земи и конфискуваното имущество. В този въпрос Клаус е твърд, като скала! Ситуацията коментира Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика”: - Клаус е известен като най-убедения евроскептик сред всички европейски политици от най-висок ранг. Клаус никога не е криел своето като цяло негативно отношение към европейската интеграция, но особено към Лисабонския договор, като го смята за последна крачка към окончателната загуба от страните на ЕС на своя суверенитет. - Следва да се отбележи, че начинът, избран от него за торпилиране на този договор, е много фин. Първо, издигането на искания за преразглеждане на някакви важни позиции в момент, когато Лисабонският договор вече е ратифициран от всички страни на ЕС, освен Чехия, изгледа, като „удар в гърба”. Второ, самата тема на страданията на судетските немци е много деликатна. Това е такава фина политическа материя, че в течение на много дълго време в Европа я бяха избягвали. Това беше нещо като „табу”! Сега в пространството на ЕС се промени общата атмосфера, и предишните „табу” станаха теми за дискусии. Правителството на Германия започва много предпазливо, но все пак да повдига на международно ниво въпроса за трагедията на судетските немци, станали изгнаници. Правителството на Германия изглежда ще предприеме усилия за да не даде на Клаус да постигне своята цел. Какви именно усилия? Трудно е да се каже. А той наистина стои, като скала. И възниква въпросът: може ли един човек, дори и президент на страна, да обърне назад колелото на такъв един гигантски механизъм, като Лисабонския договор? Сега европейският истеблишмънт се намира в едно изключително неприятно положение. И какво да се прави? Откровено да се натиска върху Клаус не е много красиво, защото в ЕС, поне на ниво пропаганда, всички са равни и всяко мнение би следвало да се зачита. Но ако само веднъж се пренебрегне основополагащия постулат на ЕС, ще има и втори, и трети, и стотен път… Сега чешкото правителство разглежда искането на президента Клаус за внасяне на допълнения към Лисабонския договор. Резултатите от това обсъждане ще бъдат разгледани на срещата на високо равнище на ЕС на 29-30 октомври. И можем да не се съмняваме, че тази среща ще бъде доста бурна.
По дир.бг
Клаус поиска гаранции срещу имотни претенции
Чешкият президент Вацлав Клаус потвърди, че ще поиска право на изключение за страната си от Хартата по основните права към Лисабонския договор, за да попречи на евентуална реституции на имущество на судетските немци, конфискувано след Втората световна война, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Убеден съм, че Чешката република трябва да договори изключение", каза Клаус в изявление за медиите в Прага. "Трябва да ни бъде дадена гаранция също, че Лисабонският договор няма да доведе до анулиране на декретите Бенеш" добави той след срещата си с председателя на Европейския парламент Йежи Бузек. Бузек каза, че Прага първо трябва да представи предложение за желаното споразумение на ЕС, а останалите 26 членки да го одобрят на следващата среща на върха в Брюксел. "Все още не знаем какво ще бъде окончателното решение на Чехия", каза Бузек. Той отбеляза, че не е ясно дали подобно споразумение ще изисква нов кръг от ратификации от страните членки на ЕС. Въпреки това Бузек изрази оптимизъм, че въпросът ще бъде решен и описа срещата си с Клаус като честна и открита.Декретите Бенеш, подписани през 1945-46 г. от чехословашкия президент Едвард Бенеш, послужиха за правно основание за конфискуването на имущество и експулсирането от Чехословакия след Втората световна война на 3 милиона судетски немци, след като те бяха обвинени, че са сътрудничили на нацисткия режим."Винаги съм смятал Лисабонския договор за лошо продължение на ЕС, което ще задълбочи настоящите проблеми на съюза и дефицита му на демокрация и ще влоши позициите на нашата страна, като я изложи на нови рискове", каза още Клаус. По думите му Хартата прави възможно заобикалянето на чешките съдилища и предявяване на искове за собственост директно пред Съда на Европейските общности. Клаус разясни плана си да търси специална клауза, след като сподели намеренията си вчера със шведския премиер Фредрик Рейнфелд в телефонен разговор. Шведският премиер информира медиите за искането на чешкия президент - ход, който Клаус нарече "неблагоразумен" и който го принуди да разкрие бъдещите си действия. Великобритания и Полша не са изключени от Хартата по основните права, но по време на преговорите си осигуриха определени изключения относно евентуални приложения на хартата в националното им законодателство. Великобритания си спечели правото хартата да не бъде основание за оспорване на трудовото й законодателство, а Полша обяви, че хартата не трябва да е основание за промяна на семейния и моралния й кодекс, например по въпроса за абортите, припомня Ройтерс. Би било юридически сложно за Чехия да спечели подобен протокол, защото това на теория означава договорът да бъде предоговорен. Би било по-лесно да се одобри декларация от европейските лидери, която да успокои тревогите на Клаус, но тя да не бъде част от договора, отбелязва Ройтерс.
КОМЕНТИРАЛИ:
”Лисабонския договор” не е конституция, а договор, с него не се достига до” федерализацията на полуконфедерацията ЕС, нито е свързано с частичен отказа от суверенитет ”.Първият вариант за конституция на консерватора Жискар Д.Естен направи такъв опита за федерализация, но не успя, беше отхвърлен. Лисабонския договор остава всички държави в ЕС напълно суверенни държави с национални граници и не обединени на щатския-федерален принцип. Даже нещо повече, Лисабонския договор дава право на всяка страна да излезе от ЕС със собствено решение. Лисабонския договор не се занимава с разделение на властите и съдебните системи, това е отразено във всяка една европеска държава и нейната конституция. Разделеинено на властите в Европейските стари членки и развити демокрацие е перфектно и е направено много по-ефективно от американското. Точно н САЩ няма добре разделение на властите-политическа от изпълнителната и съдебната, защото няма нужното антикорупционно законодателство по подобие на европейците. Лисабонския договор постига само 3 важни неща- обединена външна политика по ключови въпроси, създаване на обединено общоевропейска отбранителна система и възможността да се създаде в общи( еднакви рамки) антикорупционно законодателство за разделяне на корпоративните интереси от властта и политиката и проучване произхода и чистотата на движещите се капитали. Последното в САЩ го няма, но Европа го има от 60 години и точно това законодателство е причината Западна Европа и САЩ след ВСВойна да тръгнат и се развrват по различни икономически и обществени пътища. То най- добре действа в северно европейските страни с най нисък индекс на корупция в света( за това и са богати). Точно на липсата на такова аниткорупционно законодателство в Италия е причината за ”явлението Берлускони” и което срути Италия. Италия се е движела по американски пътища и е супер изключение от другата- континентална Европа. ideyazabulgaria.org
Работата пак опира до проблеми, създадени умишлено в Праиж след края на Първата Световна война - етническо орязване на Германия. Утвърдено с т.н. декрети на Бенеш, съгласувани с Франция и Сталин - изгонване на 4 милиона немско население от Чехия и конфискуване на имуществото им. А там, в Судетите, са били основните промишлени предприятия на страната.////// Учудващо е, че Унгария все още не е поставила въпроса за нейните територии в Румъния и Сърбия. Но те, вероятно, разчитат, че по-високия материален и културен статус на Унгария ще накара населението в тези земи сами да се борят за по-голяма национална идентичност. Както правят в Словакия.
Чехите са си чифути - алчни, само вземат и не дават. Откъде накъде изключение от Лисабонския договор за тия чешки смрадливци !!!
Клаус дори не е идеен комунист, идейните комунисти не бяха подкупни. Краус е обикновено платено американско мекере...
не напразно им казват на чехите славянсите евреи. Обичат да изнудват останалите. Защо не договориха това още като ставаха членове на ЕС. Напълно е възможно просто да изпълняват американска поръчка за да няма единен ЕС. Америка не иска силен конкурент.
два милиона чехи (половината чехкини) ни разиграват здраво! Ако искат да излязат от съюза и да са неутрални:)). Малоумни селяндури!
Е не можеше ли и ние да се запънем и да поискаме да си пуснем 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ?
После ще поиска официалния език на ЕС да стане чехски. После Ян Хус да стане патрон на всички държави от ЕС. А еврото да се нарича крона....
май май ги е страх чехите да не духнат супата ...то историята се повтаря щото под различна форма))))
Клаус спусна нова бариера пред Лисабонския договор
Клаус заяви вчера на шведския министър-председател Фредрик Рейнфелд, чиято страна е ротационен председател на Европейския съюз, че за да подпише документа, иска към него да бъде добавена бележка под линия от две изречения, посочва изданието. Според Рейнфелд искането на чешкия президент е свързано с Хартата на основните права на ЕС."Казах му, че това е погрешно послание в неподходящо време и че е твърде късно за такова нещо. Работата по този договор и по този процес отне доста време и това можеше да се направи по-рано. Мисля, че това би било мнението на много от моите колеги", цитира "Телеграф" шведския премиер. Забавянето, което би последвало в резултат на искането на Клаус и на свързаните с него обсъждания, може да позволи на лидера на британските консерватори Дейвид Камерън да изпълни обещанието си за свикване на референдум по Лисабонския договор, пише лондонският вестник "Таймс". Клаус, който често сравнява ЕС със СССР, отказа да обясни за каква точно бележка настоява да бъде добавена под линия към документа. Експерти предупредиха, че това може да отнеме месеци преговори с останалите 26 страни членки на ЕС, коментира изданието. На фона на гнева, който предизвика вчера в редица европейски столици искането на чешкия президент, френският външен министър Бернар Кушнер каза, че няма да бъдат правени промени в Лисабонския договор, след като той е бил одобрен от двете камари на чешкия парламент в нужните срокове, отбелязва "Таймс". Поредната спънка пред Лисабонския договор изникна по-малко от седмица, след като с положителния вот в Ирландия беше преодоляно друго сериозно препятствие по пътя към приемането на документа, изтъква германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Вестникът посочва, че Полша, която също като Чехия още не е ратифицирала договора, обяви, че утре президентът Лех Качински ще подпише документа на официална церемония. На нея ще присъстват редица високопоставени гости, сред които председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек."Ню Йорк таймс" коментира, че неяснотата около исканата от Клаус промяна в Лисабонския договор поражда предположения дали чешкият президент просто се опитва да забави ратифицирането или се стреми да издейства запазваща репутацията му отстъпка, като се има предвид съпротивата на неговата консервативна партия срещу документа.
Други новинки по www.ruvr.ru
Русия е готова за „презареждане” на отношенията с Англия
Русия от своя страна е готова за „презареждане” на отношенията с Англия, така както това стана със САЩ. За това заяви външният министър на Русия Сергей Лавров в интервю за радиокомпания „Гласът на Русия”, агенция РИА „Новости” и телевизионния канал „Рашъ тудей” във връзка с предстоящото посещение в Москва на английския външен министър Дейвид Милибънд. „Ние не замразяваме работата по облегчаване на визовия режим с Англия, по сътрудничеството на специалните служби и не сме затваряли никакви канали на сътрудничеството”, напомни Лавров. „От наша страна всичко е готово за „презареждане”, каза министърът. Според него, Русия винаги е готова за диалог.
Русия може да оглави Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО
Русия, която оттегли кандидатурата си за изборите на генерален директор на ЮНЕСКО, през ноември може да оглави Изпълнителния съвет — ръководещ съвет на организацията. За това заяви неотдавна избрания ръководител на ЮНЕСКО, българския дипломат Ирина Бокова. Според нея, сега е настъпило време на регионалната група на Източна Европа да оглави Изпълнителния съвет. Както смята Бокова, Русия най-много подхожда за тази роля.
Правителството осигури стабилност на банковата система
Правителството заедно с Централната банка успяха да осигурят стабилност на руската банкова система. За това заяви премиерът на Русия Владимир Путин на съвещание по икономическите въпроси. Той подчерта, че въпреки сложната ситуация на световната финансова и икономическа криза, властите успели за защитят рублата от резки колебания. Нещо повече, нашата национална валута укрепва, констатирал Путин. Той напомнил, че това станало възможно благодарение на предприетите от правителството мерки, които вече доказаха ефективността си.
Споразумение за влизане на EDF в „Южен поток”
По време на посещението си във Франция ръководителят на „Газпром” Алексей Милер обсъди с генералния директор на „Електрисити дьо Франс”/EDF/ Пиер Гаданекс възможността за участие на френската компания в проекта на строителството на морския участък на „Южен поток”. По резултатите от срещата била постигната договореност за подготовката на съответно споразумение, което може да бъде подписано в най-близко време. Партньор на „Газпром” в съвместното предприятие по строителството на морския участък е италианската „Ени”. Според „Газпром” участието в проекта на нови участници може да стане за сметка на намаляване на дела на чуждестранните участници.
„Южен поток” е важен за Европа
Газопроводът „Южен поток” е важен за Европа, смята премиерът на Италия Силвио Берлускони. В четвъртък ръководителят на италианското правителство беше на официално посещение в България, където се срещна с президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Обобщавайки резултатите от преговорите на пресконференция, Берлускони подчерта, че „Южен поток” е най-важният газов проект. Той също така обърна внимание на необходимостта от развитие на атомната енергетика, като посочи за пример Франция, където 85% от потребностите на електроенергия се покрива от АЕЦ. Премиерът на Италия подкрепи искането на България за получаването на допълнително на 300 млн. евро като компенсация за закриването на двата енергийни блока на АЕЦ „Козлодуй” и 7 млрд. евро от фондовете на ЕС за развитие в страната на инфраструктурни проекти.
НАТО трябва да търси пътища за по-тясно сътрудничество с ШОС
Шанхайската организация за сътрудничество/ШОС/ е способна и трябва да взема по-активно участие в стабилизация на ситуацията в Афганистан. В същото време НАТО трябва по-активно да търси пътища за взаимодействие със ШОС. Такава препоръка прави лондонският вестник „Файненшъл таймс” в свой аналитичен материал. Участниците в ШОС имат общи интереси в борбата с тероризма, ислямския фундаментализъм и незаконния оборот на наркотици в региона.
Русия очаква разяснения по новите планове на САЩ по ПРО
Русия би искала да има по-голяма яснота относно плановете на САЩ по създаването на алтернативна система за ПРО към 2018 година, когато се планира да бъдат създадени средства за сдържане на междуконтинентални ракети, заяви в петък ръководителят на руското външнополитическо ведомство Сергей Лавров. „След като се отказаха от плановете по ПРО, САЩ разработиха алтернативна система, която на първия етап няма да създава сложности, свързани с трети позиционен район, но по отношение на следващите етапи ние бихме искали да получим по-голяма яснота”, каза министърът в интервю за радиокомпания „Гласът на Русия”, за агенция РИА „Новости” и телевизионния канал „Раша тудей”.
ПО пакта Молотов-Рибентроп . Поглед от 21 век (публикацията е извън темата, но с полезна информация
Мнение на главния редактор на списание „Политическа мисъл” Виталий Третяков
Днес завършваме серията от предавания, посветени на 70-годишнината на пакта Молотов — Рибентроп, подписан в Москва на 23 август 1939 година. И така, гледната точка на пакта от 21 век. В условията, които бяха създадени през 1939 година, подписването на договора с фашистка Германия за ненападение беше за Съветския съюз единствената достъпна мярка за самоотбрана. Такъв е смисълът на документите, неотдавна разсекретени от руската Служба за външно разузнаване. Както смятат, сътрудничещите с нея аналитици, пактът Молотов — Рибентроп даде възможност да бъде предотвратено завземането от нацистите на Прибалтика с последвалото й превръщане в плацдарм за нахлуване на съветска територия. На 17 септември 1939 година части на Червената армия преминаха полската граница. Получава се така, че на практика по същество СССР встъпи във Втората световна война през 1939 година, а не през 1941, както винаги подчертаваше Сталин. Полша престана да съществува като държава. Въпреки нормите на международното право, резултатите от нейния разгром бяха затвърдени в новия договор „за дружба и границите”, подписан от Молотов и Рибентроп на 28 септември 1939 година. Договорът изолира Съветския съюз от силите, борещи се против фашизма. На територията на СССР беше забранена каквато и да било антифашистка пропаганда. У Германия и СССР се появи обща граница и въпросът за нападение на един от партньорите срещу другия беше въпрос на време. По тези факти може да има различна трактовка. Например, главният редактор на списание „Политическа мисъл” Виталий Третяков смята, че при всички недостатъци, ползата от пакта беше по-голяма, отколкото вредата: - Към 1 септември 1939 година всички големи европейски държави искаха колкото се може по-късно да встъпят във войната, която фактически вече беше започната, или да насочат главния удар на хитлеристките войски в противоположна от себе се насока. Всяка страна, изхождайки от собствените си национални интереси, водеше дипломатически маневри. Ако се появява грандиозна военна катастрофа едва ли може да се обвинява правителството на страна „хикс” за това, че то се опитва да измести заплахата за своето население и територия. Съветското ръководство разбираше, че рано или късно нападението на Хитлер ще стане. Разбира се, Сталин преди всичко трябваше да защити своята страна. Но западните преценки на тези събития най-често предполагат опростени формулировки в анализа. В същото време работеше пропагандата, съществуваше заплаха от вътрешни заговори, реални, или мними. Сталин репресира цяла група военни началници, въпреки, че съществуваше тактическа, оперативна цел — да се забави въвличането на СССР във войната за да се спечели време и за по-добра подготовка. Отчасти това може да се смята за умиротворение на агресора — провеждат се паради, забранява се антифашистката риторика, започва да се пише за приятелските отношения между Германия и Съветския съюз. Но всичко това е тактика. А главната цел е да се забави войната, което фактически се получи. Половин година беше спечелена. Без съмнение, Сталин е диктатор, това не може да се оспорва. Той унищожаваше вътрешните врагове или хората, които смяташе за такива. Но Сталин действаше не като отделна фигура с користни цели. Той разбираше по определен начин интересите на Съветския съюз. В резултат, реализирането на договореностите по пакта Молотов — Рибентроп, фактическите граници на Съветския съюз бяха приравнени с границите на бившата Руска империя. Бъдещата линия на сблъсък на хитлеристките войски със съветските беше изместена от Ленинград с няколко десетки километри. Ръководството на Съветския съюз с всички способи и методи се опитваше да минимизира загубите и ущърба на територии, хора и всичко останало от встъпването във Втората световна война.
Пактът „Молотов-Рибентроп”. Видеомост Москва-Берлин-Рига.
Наближават две кръгли годишнини: 70 години от подписването на договора за ненападение между Съветския Съюз и Германия и 70 години от началото на Втората световна война. На 23-ти август 1939 година беше подписан „допълнителен секретен протокол” за „разграничаването на сферите за влияние” в Източна и Юго-Източна Европа, известен като пакт „Молотов-Рибентроп”. А на 1-ви септември 1939 нацистка Германия нападна срещу Полша и започна Втората световна война. Сега в някои страни, например в Полша и Прибалтика, се подемат опити за изравняване на комунизма и нацизма, с позоваване на този договор, уж предопределил началото на войната. Тълкуването на сложните и нееднозначни събития от онази далечна епоха за кой ли път се изопачава. Но къде е чертата между едно нормално разномислие на учените и фалшифицирането на политиците? За това стана дума по време на видеомоста „Москва-Берлин-Рига” в руската осведомителна агенция РИА „Новости”: - Трябва да се разделят причините, довели до войната, за да може човечеството да извлича поуки, и събитията, станали в навечерието на миналата война – казва академик Александър Чубарян, директор на Института по всеобща история към РАН. – Имаме стотици други примери от историята, доста драматични, които днес напълно спокойно се обсъждат от специалисти и историци. Участникът във видеомоста в Берлин, завеждащ отдел „Световни войни” на Военно-историческия институт на Бундесвера, професор Ролф-Дитер Мюлер отбеляза, че не съветско-германският договор е развързал ръцете на Хитлер, както някои политици се опитват да го представят днес: - Политическите дискусии доведоха до там, че на пакта му се придава прекалено голямо значение във въпроса за началото на войната. Разбира се, той е изиграл своята роля в съдбата на народите на Източна Европа, станали жертва на това споразумение. Но решението за начало на войната беше приемано не в Москва, а в Берлин, и единственото, което можеше да му попречи, бе намесата на САЩ, което не стана. За това, за съжаление, сега никой не говори. Участникът в дискусиите в Рига, депутат на Сейма (парламента) на Латвия Борис Цилевич подчерта, че в бъдеще следва да се изключи положението, когато решения се приемат от големите държави, без да се имат предвид интересите на малките страни. Ето какво каза по този повод Александър Чубарян: - Аморализмът и цинизмът в политиката тогава получиха широко разпространение. Това стана по примера на Австрия, когато всички „преглътнаха” нейния аншлус. Това стана и в Мюнхен, когато всички спокойно „преглътнаха”, че част от суверенна страна, Чехословакия, беше предадена на Хитлер. При това унижението беше и там, че чехословашките лидери седяха в съседната стая и чакаха решенето на своята съдба. Конгресът на народните депутати на СССР през 1989 година също окачестви като „аморален” пакта „Молотов-Рибентроп”. И затова, когато говорим за поуките от историята, е много важно да се помни, че националният егоизъм в международните отношения следва да се преодолява.
Мнението на руския учен Сергей Случ
В предишните материали от програмата „Как е било в действителност?” анализирахме историческите предпоставки и обстоятелства, направили възможно подписването на пакта „Молотов-Рибентроп”. Днес ще се опитаме да изясним особеностите на самия документ и да си спомним, какви оценки той получи по-нататък. Наш събеседник е старши научният сътрудник на Института по славянознание на Руската академия на науките Сергей Случ. Всяка от страните преследваше свои цели. Германия се стремеше да си осигури благоприятни външнополитически условия за нападение срещу Полша и да попречи на създаването на англо-френско-съветска коалиция. Англия и Фпанция се опитваха да избегнат войната с Германия и да насочат агресията й срещу СССР, а при определени условия да постигнат нов сговор с Германия, решавайки „полския проблем” по пътя на компромис с райха. СССР се опитваше да попречи на сговора на Англия и Франция с Германия и Италия на антисъветска и антиполска основа, да не допусне в случай на възникване на германо-полска война излизане на вермахта към съветските граници, да постигне подписване на военно-политически съюз с Англия и Франция. Към 19 август англо-френско-съветските преговори се оказаха в задънена улица. Съветското правителство даде съгласие за посещение на Рибентроп в Москва и 14 часа след пристигането му беше подписан договор за ненападение между Германия и Съветския съюз. В какво се състояха особеностите на този документ? Ето какво каза кандидатът на историческите науки Сергей Случ: - Всички договори, които Германия беше подписала до този период(а Хитлер предпочиташе именно двустранни споразумения), бяха различни, както по съдържание, така и по своите последици. Трябва да се каже, че съветско-германският договор за разлика от другите споразумения, които беше подписала Германия, първо, веднага в официалната публикувана достъпна след подписването част беше от само себе си грубо нарушение на подписаните по-рано от Съветския съюз договори, преди всичко с Полша. Тъй като една от нормите на международното право предполага за неговите субекти задължението да не подписват договори, несъвместими с задълженията на предишните договори. Тръгвайки на споразумение с Третия райх в онази форма, в която то беше подписано на 23 август 1939 година, съветското правителство веднага наруши член трети на договора за ненападение между СССР и Полша, подписан на 25 юли 1932 година. Съветско-германският договор беше насочен преди всичко срещу Полша, до нападението срещу която на Германия оставаха броени дни. Какво дава основание за подобна интерпретация на основния текст на този съветско-германски договор за ненападение? Преди всичко отсъствието в него на традиционно подписаните от СССР през 30-те години договори за ненападение с европейските държави – такива като Финландия, Латвия, Естония, Полша, Франция, Италия. Ще напомним, че на съветско-германското споразумение се даваха коренно противоположни оценки – едни го наричат победа на съветската дипломация в условията на военно-политическата криза в Европа, други – сговор за разделянето на света. Договорът стана обект на критика на антикомунистите и антисъветските сили, както веднага след подписването му, така и след Втората световна война. Един от главните идеолози на разпадането на компартията, членът на Политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев дори предлагаше да се смята за дата на началото на Втората световна война 23 август 1939 година, а не 1 септември. Историкът Сергей Случ продължава: - Както е известно, Съветският съюз, съветското ръководство не само отричаха самият факт на съществуване на тайни споразумения с нацистка Германия в продължение на много десетилетия. Та нали едва на втория конгрес на народните детупати на СССР през декември 1989 година беше официално признат фактът на съществуване на тези тайни споразумения. Толкова дружното отричане от многобройния отряд историци, които не знаеха или се правеха, че не знаят за съществуваването на тези документи, не е удивително. Ако в съветско време някой би се опитал да публикува, че тези документи съществуват в природата, то той би бил обвинен в антисъветска пропаганда.
Навремето Вячеслов Молотов, напускайки министерството на външните работи, изпрати оригинала на пакта на седемнадесет страници в Общия отдел на ЦК на КПСС, след което тези страници за дълго време изчезнаха. В разговори с високопоставени чиновници, Молотов, както и Хрушчов, отговаряйки на въпроси за протоколите, нищо не отричаха, но и нищо не признаваха. През 1998 година документите бяха публикувани в документалния сборник, издаден от международния фонд „Демокрация” на Александър Яковлев. Според съставителите на сборника, публикувани са оригиналите на документите.
А ето и един линк за самостоятелно размишление по споделеното в него: http://ruvr.ru/main.php?lng=bul&e=228&p=
Няма коментари:
Публикуване на коментар