ДЪРА-БЪРА ЗА ПРОМЯНАТА!

История.
В зората на нещото наречено “преход”, “нежна революция” или “демокрация”, както искате го приемайте, хранителните стоки през първите 1-2 години след 1989 от първа необходимост започнаха съмнително, но устремно да изчезват от зрителното поле на потребителя. Хм – ще рече някой, странна работа! Няма нищо странно в това предишното, съобщително изречение. Тогава като гъбки започнаха да никнат ЧЕРНИТЕ БОРСИ и партийни КАСИ и ... продаването изпод тезгяха. Чрез тези само на глед три неща, се появиха малките “босчета” на сивата ни икономика и се регламентира прословутата ни корупция (това са хората натрупвали първоначален капитал от “спестени закуски”, както те твъдят), закриляни от съответните “законодателства”. Народът доброволно прие тогава в битуването и ежедневието си тези порочни “нещица”, издигнал впоследствие с послушанието и търпеливостта си в ранг на стандарт на живот в Р България, защото разбираемо всеки искаше да се храни и пребъдва, а му предстояха и “вълнуващи” 20 години живот, та до днес.
За 20 години тези “нещица” произведоха и трайно внедриха разбира се съответната престъпност, с която също “славно” се прославихме, разбира се не как да е, а “достойно” пред света, и продължаваме и днес включително. Та в битуването на нацията ни, черните дни започнаха да се редят като наниз черни перли или по-точно като омагьосваща броеница – отмервайки кога, колко и как ще “градим” ЛИШЕНИЯ, КОРУПЦИЯ, ПРЕСТЪПНОСТ. И повярвайте ми, изградихме си ги доста трайничко и задоволително в битуването си! А “пашите горе щракаха с пръсти” – всички правителства и партии наши бяха зависими, и лицемерно, и сервилно се ползваха от предоставените им чужди протекции, което допълнително натовари и разруши СУВЕРЕНИТЕТА на държавата ни, най-вече чрез инкогнитото присъствие на английското и турско разузнавания. Руското и американското се потопиха дълбоко и само отвреме-навреме изплуваха от световните събитийни дълбини. В края на крайщата и те се “реформираха” ... и съвсем не им беше до регионалните ни географски наши “проблемчета” – сивата икономика, корупцията, престъпността направо си цъфтяха на черноземната ни родна почва. Трите порочни цветя на сбърканата ни демокрация, опс! – на коопдемокрацията ни, направо си избуяха и отраснаха като млади, вироглави моми.
Още много може да се разказва за изминалите ЧЕРНИ ЗА НАРОДА НИ близо 7300 дни, където цвят, звуци, нюанси, човешки съдби, имоти и имотност – се сляха и смляха в месомелачката на някакъв чужд за българина, нов световен ред, който както се разбра, основно произвеждаше, а и сега продължава да бълва мизерия, бедност, духовна нищета, неграмотност, престъпност, корупция и непрекъснато ни натиква в очите и ръцете царицата над живота ни – СИВАТА ИКОНОМИКА. Така си беше. Който си спомня, спомня! Който не знае – да се поразрови и попрочете нещо по въпроса, за да си поизясни заобикалящия го свят и схване как се “натрупва първоначален капитал” и става олигарх, и разбира се, сравни ако желае, със случващото му се през 2009 година у нас.

Европа – една голяма, голяма държава!

Тук иде реч за друго – за лелеяната ПРОМЯНА от мало и голямо в държавата ни към днешна дата. Дали се случи тя? Макар и риторично зададен въпроса на някои може да се стори странен, но това се прави предвид наближаването края на 100-те дни от управлението на ГЕРБ.
ГЕРБ. Нова партия в политическото ни пространство. Нова надежда за изстрадалото ни население. Едва ли не, нов полъх в държавността ни! Така се възприе на 5 юли 2009 поведението им.
Да видим? Абревиатурата подсказва европейска интеграция на първо време. Значи предполага се, че тя основно ще ратува на идеята за безусловното ни преливане към ЕС, който обаче за съжеление все още няма конституция, която да казва какви ще са законодателните права на отделните държави, които все пак го формират, при това ясно и точно разписани. Е, предстои да се ратифицира т.нар. Лисабонски договор вече само от Полша и Чехия, и който де факто е един остарял документ, регулиращ основно, и е бил с предназначение да обслужва навремето работата на ООН, а днес малко е попрефасониран и се предлага на народите от ЕС като бъдещата им Конституция, която да ги обедини в една голям, голяма държава! Както се казва, след ирландците и останалите двама самотни бойци (чехи и поляци) ще клекнат при подписването му. Да видим как? Ами ирландците вече си извоюваха личните облаги за територията си – казаха си хората условията и тогава си се подписаха, чрез което правата им гарантирано, конституционно и законово трябва да им бъдат зачетени от Лисабонския договор, а задълженията им ще бъдат на общо основание като на другите държави членки – ето това е добър пример за политическа сделка, пък била тя и несправедлива (играта кой е по-по-най и в Европата се играе, не само у нас!). Сега остава да видим и чуем що ще си отвоюват поляците и чехите, и да преценим с чутурките си какви политически играчи са и те в цялостната игра на ЕС, колко и как ще ни цакат персонално, просто е въпрос на време. Чакаме, за да се ... осведомим само! Докато чакаме и ББ гледа да хване някоя и “друга лъжица” за партията си и евентуално за държавата ни при разпределянето на комисарите. А дали ще е лъжица или “лъжичка” предстои да чуем и видим сега и тук. Излиза, че в тази голяма, голяма държава Европа, някои ще са със съответни права (с по-права от останалите народи), а други основно ще консумираме действието на Лисабонския договор под формата на задължения, каквито им хрумнат на по “големите дяволи”. Е, ако и това е справедливост в една общност, да си посипем главите с пепел. Толкова за абревиатурата на ГЕРБ и “европейската ни интеграция”. До тук е очертан поредния кьорфишек в очите на народа ни, ама нейсе!
Да бъда или да не бъда.

Да разгледаме как стоят НЕЩАТА с “новата промяна-надежда” за изстрадалото ни население, афиширана от “войнския меден рог” на ГЕРБ? Лично на мен, всичко отново ми се вижда в СИВО, неидентифицирано и по човешки (тук разбирай морал и право) нерегмламентирано. Знам, че някои ще скокнат срещу тези ми думи, ама краят на 100-те дни от едноличното управление на ГЕРБ наближават, и ще ми е много болно, направо болезнено ако на 101 ден да осъмна като още по-бедна, предмет на нечувана престъпност, трайно безработна, духовно опустошена, и най-вече мъртва. Искам да живея, бе хора, разберете! Семенцето покълва, расте, дава плод и се множи, дори и при плевелите е така. Защо след като съм живо родена, умишлено да съм лишена от природния шанс да се развивам и множа? Защо? Отговор има. Вероятно много хора се досещат за него. Няма да го споделям тук. Извинете! Изприказвах горното, за да си подредя мислите и ги свържа с “новата надежда” дадена на българина, чрез настоящото ни управление. Съветвам всеки един да започне “да тегли чертата”, да си даде сметка за усетеното и разбраното през изминалите 70 дни, за да не се окажем отново в познатото ни “изходно” положение, познато ни до болка, и за кой ли път, и пак да започнем да мрънкаме по площади и пред НС! Да не се окажем отново пред факта “Облякъл се Илия, пак в тия!”, а вратите на ада ще ни се сторят тесни и направо като райски, предвид какво може да ни се случи във вече полицейската ни държава Все пак желая “да бъда”! Но да продължа.

Правото е право и за двете страни.

Вярно е, управлението днес в държавата ни е еднолично, но стига да е полезно и навременно, няма лошо. И отговорността е еднолична този път, нали така! За размера й всички сме убедени. Очертава се като голяма, предвид изнесените доказателствени факти от съответните министри за предишните ни управления пред обществото днес. Разбрахме и колко нищо друго, освен ограбване не се е случвало за 20-ната изминали години. Да, фактите са безспорни за днешната ни мизерия и произвеждания умишлен геноцид над народа за това време назад, фактите говорят и за сринатата ни индустрия и липсата на адекватна на времето българска икономика ... просто фактите са си факти. Те са само статистика, но има и друго (по-долу ще видим какво). Дори и перфектно да не сме били запознати с тях, видимо с просто око, народът ни ги отчете на 5 юли, поради което и даде доверието си на ГЕРБ за управлението на държавните дела в родната ни страничка – апетитното геополитическо и стратегическо кътче за заинтересованите държави, няма да ги изброявам тук.
И така, освен разглеждането и осъзнаването на факти, в ПРАВОТО присъства и още нещо (аргументи), което го прави единствено върховно и императивно в живота на народите : първо - то съвсем просто би трябвало да е право и за двете страни при тълкуването му без рестрикции и властови внушения ( говориме за морала на закона, както разбирате и той си има морал), и второ - във всички случаи (има се предвид еволюцията на обществата) се преценява и се съобразява (в правото), освен с фактите, но и с аргументите, при разглеждането на случилото се въобще (съответните казуси), т.е. прави се преценка колко волево или неволно се интерпретират фактите от съответните(съдиите), и закона ... и времето (епоха, общества,закони). И точно тук, прецакнята винаги се оказва в ущърб за народа, съгласно и включително и в днешното ни законодателство, не че по Тошово време то бе по-добро. В историята си имаме обаче и брилянтни примери в това отношение - на законотворство и прилагането му, например – на хан Крум, на Борис I, Иван Асен и Симеон властвания. Тук ще отворя една малка скоба:
- аргументите се базират обикновено на факти (които се случва да са конюктурни, трудно доловими и спорни по етимология). В общия случай, предвид субективността на фактите, естествено е те да влияят при определяне и на качеството на аргумента. Това автоматично допринася за наслагване и определяне, и влияе също върху субективния му характер, в чисто властови или императивен (правен) контекст,
- при което самите факти се насищат дотолкова със субективен привкус , че губят законовата си независима форма, и допускат заблуждаващ елемент в разсъждението на оторизирания да го върши,
- при което на закона му се налага да се занимава с баланс между факти и аргументи в съвремието ни (обикновено конюктурно обусловени), губи от стойността си за справедливост, и обслужва задължително съответен властовик в крайна сметка – вижте колко стройна система от алинеи и подточки присъстват към съответен член, да не говорим, че почти нямаме закон под 100 члена на брой ..., като обикновено следващият отваря вратичка предишния той да не се случи ... и така до безкрай (удобна работа за управляващите ни)
- а това допуска закономерно, привременно решаване на съответен казус ( т.е. във всички случаи обаче издаденото решение е незадоволително и задължително в ущърб на обществото и субекта. Интересът на по-високостоящия в обществено отношение човек се оказва, че винаги е защитен и неглиже закрилян по презумпция в крайна сметка. В същото време съдебните решения “законово”се издават “В името на народа” – което си е чиста проба гавра) и
- нагнетява и наслагва във времето ПОРОЧНОСТ при доказването въобще.
Имайки предвид тези пет абзаца и съдебната практика в родината ми, спокойно мога да кажа, че надеждата за промяна не се случва след 70 дни управление на ГЕРБ – т.е. отново е налична вечната политическа игра и отиграването й; не виждам да има наказани олигарси и няма и да има, за ограбването на държавата ни, респективно на всеки един от нас; умишлените мизерия и безпътица, които ни съсипват и са ни познати, и против които се борихме (избори 5 юли 2009) ще продължават да висят на шиите ни като воденичен камък; поголовно ще продължим да се топим, докато изчезнем като нация. Определено считам, че засега НАДЕЖДАТА ЗА ПРОМЯНА СИ ОСТАВА САМО ЕДНА МЕЧТА.

Алюзията внушава вредни илюзии?

Какво ни се случва?
Свидетели сме на сформиране на някъв тип полицейско управление над народа ни.
Креиране на всякакви рестриктивни порядки в ежедневието на народ и държава – вече ни се казва какво да ядем и по колко, къде да ходим до тоалетна – у нас или при съседа, за какво да си харчим мизерните заплати и т.н.
Извършва се затвърждаване на неправди в битуването ни всякакви – като се започне от социалния битовизъм, та се стигне до законодателството ни въобще.
Създават се още по-жестоки предпоставки за експлоатация на обикновените хора – данъчни облекчения няма, тъкмо обратното, пенсиите нямат шанс да се увеличават – защото нямаме подходяща икономика и съответна заетост, които да ги дотират.
Корупцията става още по-завоалирана, а мафиотското съществуване още повече се враства и вписва в управлението на държавата. Този път преразпределението им на държавния сектор продължава тихо и по-кротко, но настъпателно.

Реалност.За да не е голословно казаното по-горе питам какво означава следното в живота ми днес:
- пълно отсъствие на наказателни производства сред партийните олигарси – те даже не са и пипнати както се полага към днешна дата. Защо?;
- в същото време се извършва структуриране на “Българско ФБР” и други полицейски неоправдани за обществото формирования. Какво ФБР, какви 5 лева, нали сме уж в Европа – и чакаме всеобща конституция?;
- обличат се необосновано в права цивилни държавни служители, подбрани кой знае по какъв критерий (данъчни например), които хал хабер си нямат от гражданско и наказателно правораздаване, ама ще се разправят с гражданите по тази линия, като същевременно съвсем не е ясно дали по прокурорска или съдийска поръка ще действат. Тази пък глупост защо, дали това не притеснява обществеността ни?;
- умишлено се разводнява Търовския ни закон, който и без това е бедстващ в изпълнителната си част чрез пръкването на разни ООД за по 2 лева капитал. Та кой сносен търговец с подплатено самочувствие ще търгува с еднодневки, направо смешка?;
- абсолютно ненужно и икономически недоказано се налагат чудовищни акцизи, чиято ефективност ще е дълбоко бъркане в ежедневието на българина, което и без това е непоносимо тежко. Е, докога бре управляващи? А, да вие сте по държавната лапачка и софра! ;
- извършва се спонсориране на абсолютно губещи предприятия и дейности като Топлофикация например, която е под 50 % ползваемост на услугите и стоката й, и съответно ефективност, точно обусловени от невъзможността на семействата днес, да заплащат некачествената й “услуга” - нарицателно за алчно и недобросъвестно стопанисване на държавен имот, изграден с народни пари и божем за негова (на народа) услуга;
- продължава отсъствието на каквато и да било политика на държавно ниво по отношение на чуждите монополисти, извършващи водното и електро разпределение на собствените ни национални ресурси в страната ;
- налагат се мафиотски правила чрез формиране на всякакви черни борси, а те са неизменен спътник на съответни липси при битуването;
- продължава бъркотията в здравното ни обслужване и съвсем няма изгледи внедрените при предишните ни правителства здравни неправди да се разрешат;
- докога ще продължава и “законовото”разграбване на националното ни богатство – съкровища и антики от разни мафиотски групировки, които са знайни на всичко отгоре, чрез недомислени поправки в закона за културата, от който облагодетелствани се оказват точно грабителите колекционери, та дори им се разрешава и да търгуват с тях,
а за сметка на това:
битовата престъпност лавинообразно ежедневно расте из цялата страна, дори и по най-затънтените краища на страната; официалната безработица вече е безбожно стряскаща – а по БТ се намират тук-таме места като чистачи обикновено, но пък за тях приоритетно кандидатстват и се уреждат цигани; по-големите и оборудвани ферми са изправени пред явен скорошен фалит – къде са средствата от евофондовете, в края на краищата и България внася годишен данък в ЕС и то не малък, са ситуацията в която сме; СКамара отчита вече официално само 4 бранша от “икономиката” ни и то основно със спад на производствата в тях, а експорта ни направо е символичен; от ден на ден хората стават все по-неплатежоспособни, болни и едвам скалъпват ежедневното си изхранване и т.н.
ЕТО ТОВА СЕ СЛУЧВА. За 70 дни управление ГЕРБ това са “промените”! С тези промени, човек да се чуди и мае направо! Да, те са промени, но не в полза на обществото ни сега и тук, а в полза на имиджа ви, предвид доверието което сме ви гласували пред Европата и света. А трябваше да сторите много, много малко, за да се почувстват обещаните ни промени.

Някой да каже, че описаното не е вярно? Съмнявам се. Случващото се е достатъчно видимо и осезаемо. И то е чудовищно. Няма ли да спрат да се сипят шамари за редовия българин? Чрез еднолична отговорност до тук ни се осигури всякакъв тупаник. Който иска да чете, който иска да разсъждава, който иска да действа. Дали ще търпим такава промяна, всеки сам решава, но в никакъв случай да не забравя, че има деца, семейство, съседи, приятели или колеги, които искат да живеят тук, в страната си, и тоДОБРЕ.
Нели Кирилова