И ОЩЕ МАЛКО ОТ 25 октомври ...

По Коритаров

ОЩЕ ЕДИН ОПОЗИЦИОНЕР ИЗЧЕЗНА В РУСИЯ
София Ежова, съпругата на лидера на Рязанския клон на опозиционната коалиция „Другата Русия“ на Сергей Ежов (на снимката), е подала в полицията в Москва заявление за изчезването му, съобщава Интерфакс. Ежова е казала пред „Kasparov.Ru“, че нейният съпруг не е дошъл на уговорената среща около седем часа вечерта в петък, 23 октомври. Около девет часа тя получила от него SMS, че ключовете за апартамента тя може да вземе от полицейското управление „Головинское“. Ключовете тя наистина получила, но Сергей Ежов не бил сред задържаните. Според София, на нея и били казали, че са го довели някакви цивилни оперативни от Татарстан.
Впоследствие от „Головинское“ за „Kasparovu.Ru“ и „Интерфакс“ заявили, че Сергей Ежов е там.
Сергей Ежов е участник в завземането на сградата на Министерството на здравеопазването на Русия през 2004 година. За тази дейност той прекарва в затвора и половина години.

БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ ОЧИТЕ НА НОВИЯ НОСТРАДАМУС

Работата на Брус Буено де Мескуита (на снимките) като консултант на ЦРУ му спечели прозвището „Новия Нострадамус“. Телевизия «RT» се срещна с модерния пророк за да разбере какво ни очаква в бъдещето.
През Средновековието Нострадамус е станал известен с предвижданията си какво ще се случи на човечеството в бъдеще. Въпреки това неговите прогнози и до момента са предмет на разгорещени дебати, тъй като много учени предполагат, че взаимоотношенията между основните събития от световен мащаб и неговите четиристишия могат да бъдат неправилно тълкувани.
Де Мескуита, професор по политически науки в Нюйоркския университет, също така предсказва бъдещето, по-специално политическо бъдеще. Но е странно, че той почти винаги е прав. С използване на математика и компютърно моделиране Де Мескуита прогнозира много събития в света, вариращи от изборните резултати в конкретни стъпки на цели страни.
ЦРУ твърди в един от разсекретените си докуме нти, че прогнозите на Де Мескуита са точни в 90 процента от случаите. Творчеството му включва анализ и прогноза за мирно уреждане на арабско-израелския конфликт, ограничаване на ядрените амбиции на Иран и Северна Корея, прогнозиране и предотвратяване на корпоративни измами, както и методи за действие за борба с международния тероризъм и изменението на климата.

ТЕОРИЯ НА ИГРИТЕ
- Вашият компютърен модел се основава на изследване на теорията на игрите, можете ли да обясните теорията и нейната роля в работата си?
- Теория на игрите е математически метод за изучаване на стратегии за човешките взаимоотношения, с други думи това, което правят хората на базата на това какво други хора ще направят в отговор на действията им. Теория на игрите приема, че хората, като например бактериите, са егоистични, и следователно те винаги търсят такова развитие, което от тяхна гледна точка ще бъде най-благоприятно за тях. Това означава, че всеки човек има свои собствени ценности, желания и убеждения. Тъй като хората са егоистични, ние можем да прогнозираме техните ценности и убеждения и така да се предскаже вероятността от успеха или неуспеха на техните действия, както и да се предвидят бъдещите им действия. Това е, на което разчита за създаването на математическия модел компютъра, за да предскаже последствията.
- Това не е ли е твърде студен поглед към света?
- Да, разбира се. Аз не призовавам хората към егоизъм, аз просто се опитвам да обясня как очевидно светът работи.
- Как започнахте да правите прогнози?
- В края на 1970 г. правех изследване на политическата ситуация в Индия, както и разработване на компютърни модели за анализ на дипломатическите отношения в условията на война. След това от Държавния департамент ме попитаха кой, по мое мнение, ще бъде следващият министър-председател на Индия след падането на правителството на Индира Ганди. Бях готов с военния модел и реших, че принципите на дипломацията, до които прибягват политическите сили за сформиране на правителство, са същите като дипломацията на военните. Внесох някои данни за Индия във военния модел. Имах си собствено мнение за това кой ще бъде следващият премиер-министър на Индия, но програмата даде напълно различно име. Компютърът е бил прав. Мислех, че е просто късмет, но системата работи. Тогава започнах да я развивам и сега съм пред вас.

ВИСОКА ТОЧНОСТ НА ПРЕДВИЖДАНИЯТА
-От ЦРУ оценяват точността на вашите предсказания на 90 процента. Може ли да ни кажете за най-успешните и важни прогнози, както и за грешките си?
- Сред прогнозите, имащи голямо значение – от тези, които са известни на обществото и за които мога да говоря – аз разработих стратегия за отстраняването на Фердинанд Маркос от диктаторството на Филипините, което проправи пътя за избирането на президента Корасон Акино. След това – в света има една голяма организация, чиито членове са Китай и Тайван - Азиатската банка за развитие. Когато Китай се кандидатира за членство в банката едно от изискванията бе изключването на Тайван от организацията. Аз разработих стратегия, която позволи да бъде приет Китай и Тайван да остане, и 25 години по-късно ситуацията не е променена. Що се отнася до моите грешки, то когато през 1993 г., когато започнах да проучвам реформата на здравеопазването в САЩ, моите заключения бяха грешни. Но аз научих нещо важно, като резултат от тази работа. Един от най-големите играчи (конгресмен) излезе от играта, тъй като той бе хвърлен в затвора. Аз не бих могъл да предвидя това, но тогава направих промени в своя модел, за да може такова развитие да се взема под внимание.

ИРАН
- А какво да кажем за прогнозите за Иран?
- Моите изследвания на ядрената програма на Иран са допринесли във висшите правителствени среди да се смята, че Иран вероятно не се опитват да построят ядрена бомба. Моята работа е допринесла за доклада на Националната разузнавателна служба от 2007 г., което дойде в момент, когато мнозина повярваха, че администрацията на Буш се готви за бомбардирането на Иран. Може би моите изследвания са допринесли за факта, че това не се случи. Мисля, че това е достатъчно голям кредит.
- Вие сте непоколебим в убеждението си, че Иран няма да построи атомна бомба?
- Днес четох във вестниците, че Иран води преговори по ядрените теми, което напълно съвпада с моите прогнози. В моята книга аз казвам, че мотивите за развитието на ядрената програма на Иран е желание за сплашване на Съединените щати и Израел, за да задоволи амбициите в борбата срещу Ал-Кайда за надмощие в разпространението на ислямския фундаментализъм, както и за да задоволи амбициите да си възвърне водещата позиция в Близкия изток. Като демонстрира възможностите за обогатяване на уран на ниво, достатъчно за производството на ядрени оръжия, Иран изпраща тези сигнали по всички фронтове. Те знаят как да си изградят ядрени оръжия, но производството му ще им донесе много проблеми, като например икономически санкции. Произвеждайки достатъчно обогатен уран Иран ще демонстрира възможността за създаване на ядрена бомба, без да го прави обаче. По този начин ще постигне целите си, без рискове от международна военна намеса и политически натиск във вътрешната политика.
- Какви са Вашите прогнози по въпросите за изменението на климата? Вие казвате, че предстоящите преговори в Копенхаген няма да успеят?
- Трудността при изготвянето на цялостноспоразумение, подобно на това, което се предлага да се сключи в Копенхаген, е, че вие или ще получите това, което всички страни са подписали без проямна в поведението, или като настоявате за промяна на поведението, докато ви се гарантира липсата на наказание за нарушение на споразумението. Всеобхватните споразумения за почти никого нямат полза – това е просто упражнение за повишаване на собствените си самочувствия. Те само отвличат вниманието от невъзможността да се приемат големи политически решения в рамките на страната, която действително може да се справи със съществуващите проблеми.
Вземете например Протокола от Киото. 175 страни са подписали това споразумение, от които 137 страни са подписали, че те няма да направят нищо! Всичко, което се изисква от тях – е да докладват за действията си, т.е. нищо. От 38 страни, които са били задължени да намалят емисиите на парникови газове, на практика всички след срещата в Киото приемайки единна позиция, заявяват: „ние не сме в състояние да се съобразим с установените стандарти.“
Дори и страната-домакин Япония заяви, че не може да изпълни споразумението. Смятам, че подобно нещо ще се случи и в Копенхаген. Те могат да сключат споразумение, само за да подобрят собственото си
благополучие, което почти всички са подписали, но тези, които си направят труда да прочетат окончателния проект на споразумение, ще видят, че няма да има никакви санкции за неизпълнение. Това споразумение ще е безумно.
СAЩ и ЕС не е искат да си бръкнат в джобовете за да поощрят бедни страни като Индия или Китай, които са лидери по отношение на замърсяването на околната среда, за да им помогнат при използването на по-чисти технологии. Избирателите не се радват на поканата да заплатят на хората в други страни, за да променят поведението си.
- Според Вашата прогноза какво ще се случи след това?
- Въпреки че промените в климата са важен въпрос, смятам, че в крайна сметка, отговорът е в нови технологии, а не в Koпенхаген.

МИРЪТ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
-Какви са вашите прогнози за мирно споразумение в Близкия изток?
- Тя все още е само предварителна прогноза, но в моя анализ вече има такива показатели, които да ми позволят да бъда оптимист и се предполага, че конкретно споразумение ще бъде подписано между Израел и палестинците до края на първия мандат за Обама.
Изолирането на Хамас на преговорите в рамките на последните две години е доказано ефективно. Умерените привърженици на Хамас са разбрали, че те трябва да седнат на масата за преговори, за да не бъдат изключени от процеса. Мирното споразумение призовава за промени в правителството на Израел, но там не са много правителствата, удържали властта в продължение на повече от три години, така че съм сигурен в моята прогноза. Въпреки това качеството на данните, които имам не е толкова високо, колкото в други мои прогнози.
- И последен въпрос, има ли опасност при разкриване на вашите прогнози наистина да се променят самите резултати?
- Не, няма такава заплаха, моделът предполага, че хората правят това, което отговаря на техните интереси, а именно- промяната на действията им само за това за да не съвпадат с прогнозата, то това би било в противоречие на собствените им интереси.
Оригинална публикация: Predicting the future with the New Nostradamus


По Иво Инджев
Искам да съм крив
от Иво Инджев
В нашето несигурно всекидневие службите за сигурност, бившите настоящи, продължават да са единственото сигурно нещо, което има запазено място в новините със своята явна тайност. Отново най- вълнуващото събитие в страната ни е кой какво е написал и докладвал, или май не е.
Претакат публичната тайна за крадливостта на върхушката, която овластяваме да ни разиграва. А тя ни се отплаща с твърдения за митични доклади, от които ние долавяме само редакционни нюанси със стойността на инструктаж: „кради по – малко”, или „кради по малко”. Взираме се в това тире, или в неговата липса, за да не видим пладнешкия грабеж на едро ( някакви си 300 милиона долара загубила държавата само от един от неизгодните договори с Русия, ангажира се да повдигне завесата министърът на икономиката Трайков – и какво от това?!).
Бившия премиер е заподозрян от настоящия ( най – вероятно основателно) в употреба на таен доклад на службите за някакви тайни свои цели. Явното споделяна на тази тайна пък предизвика президента да се включи в надприказването с напомняне в стил „ абе, ти знаеш ли кой съм аз, защо ме подминавате в тази шумотевица”, заставайки в позата на защитник на нещо, което ние, простосмъртните, не познаваме, освен с напевното му название ДАНС. Изискал и той да му докладват кой какво и срещу кого е писал в онзи доклад за корупцията по висшите етажи на властта, за който научихме, че …нямало имена в него?
И защо му е на президента да обявява, че пак ще чете нещо, което (доказано, видно е от справката, демонстрирана от премиера Борисов) отдавна му е предоставено? За да ни будалка, че току – що чува за въпросната безименна корупция и че няма вина за нейното мълчаливо поощряване?
Вече сме преполовили онези 40 години, които били нужни на Моисей да изтрие в Синайската пустиня спомена за робството от колективната памет на своя народ.
Като обикаляме ( земния си рай), дали сме поне наполовина освободени от тоталитарното робство, от което уж потърсихме спасение в пустинята на подарената ни свобода ? Колцина намират в нея оазисите, заради които си е струвало да избягаш от удобството да се грижат за теб като за поданик на автократичен режим в тоталитарната република от монархически тип?
Робуваме на навици, модели на поведение, отживелици, които дори не разпознаваме като атавистични белези на едно неприложимо днес минало. Наричаме ги за улеснение „традиции”.
Надолу е лесно, може и чрез търкаляне в калта.
Робуваме на суеверията, на бабините си деветини, на дедовия си войнишки окопен хумор. Обявяваме ги за истински важните за оцеляването на нашата автентичност белези на наранената ни уникалност.
Закърнелите вкаменелости на нашето примирение са като камък на демографски изтъняващата ни шия. Теглят ни към дъното на европейските класации по всякакви показатели за качеството на живота.
Този път няма да дам нито един пример за илюстрация. Защото може да послужи за доказателство, че не греша.


По Дойче Веле

Междунардони атомни инспектори в Иран
Четирима инспектори на Международната агенция за атомна енергия пристигнаха снощи в Техеран. Те ще инспектират намиращия се в строеж втори ирански завод за обогатяване на уран край град Гхом. Идната седмица в Женева продължават преговорите между Иран и Запада по ядрената програма на страната.

Литва иска отбранителен план от НАТО
Литва призова НАТО да разработи отбранителен план за трите балтийски страни. След среща с колегите си от Латвия и Естония, литовската президентка Грибаускайте заяви, че те настояват за сигурност под формата на спешен план на НАТО за балтийския регион. Тя подчерта, че балтийският регион трябва да бъде защитен на същото равнище, както са защитени Полша и други страни от алианса.

Йотингер сменя Ферхойген в Брюксел
Гюнтер Йотингер, министър-председател на германската провинция Баден-Вюртемберг, сдава поста си и става еврокомисар. От 1 ноември Йотингер, когото канцлерката Меркел препоръча като политик с голям опит, ще замени в Брюксел сънародника си Гюнтер Ферхойген, който е комисар по въпросите на индустрията.

Италианската опозиция избира своя нов лидер
Италианската Демократическа партия избира днес своя нов лидер. За ръководството на водещата опозиционна партия се борят сегашният временен председател Дарио Франческини, Пиерлуиджи Берсани, който е бил министър в няколко леви правителства, и сенаторът Иняцио Марино. Надпреварата се води основно между бившия християндемократ и привърженик на обновлението Франческини и водача на лявото течение в ДП Берсани.

Президентски избори в Тунис
Днес се провеждат президентски избори в Тунис, от които не се очаква никаква изненада. Преизбирането на 73-годишния президент Бен Али, управляващ страната от 22 години насам, се смята за сигурно. Очаква се убедително мнозинство и за неговата партия на провеждащите се паралелно парламентарни избори. Правозащитни организации обвиняват Бен Али, че е превърнал Тунис в полицейска държава. Президентски и парламентарни избори се провеждат днес и в Уругвай.

Колко струва честта на един магистрат
Престижът на съдебната власт е уронен
Българската съдебна система изживява катарзис, предизвикан не толкова от дебрите на нейните грехове, а от натиска на европейските институции. Някои от скандалите взеха направо комичен обрат, пише Антоанета Пунчева.
Колко струва честта на член на Висшия Съдебен Съвет? Моля, отговорете на този въпрос, като посочите един от трите възможни отговора:
(а) 200 000 евро
(b) зависи от стойността на услугата
(c) не струва пукната пара.
Трудността на теста е в това, че всеки отговор звучи правдоподобно, а съществува и хипотеза, при която и трите възможни отговора са верни.
Колко от магистратите взимат рушвети?
Ама какъв е проблемът
Проблемът е в това, че членове на ВСС са контактували активно с 27-годишния Красьо от Плевен, който лобирал за назначения в съдебната система срещу сумата от 200 хиляди евро. Скандалът започва през юли след изказването на Иван Колев, член на ВСС, който посочва „черничкия човек с ланците” като посредник в странната търговия. След разследване и при ползване на СРС казаното се потвърждава: трима членове на ВСС и още поне трийсет други магистрати са контактували с Красимир Георгиев (Красьо) през трите месеца на проверката. Част от тях са говорили по телефона, а други са се срещали с въпросната персона, която води несъразмерен на доходите и общественото си положение луксозен живот, така както разбира лукса – със златни ланци и „Мерцедес”. Членът на ВСС Стойко Стоев е говорил с Красьо 213 пъти, а Иван Димов – 33 пъти, в 9 от които сам го е избрал. Междувременно обвиненията срещу третия член на ВСС отпаднаха изцяло, тъй като е бил търсен еднократно от посредника, но не му е отговорил.
Разговорите на двамата висши магистрати с Красьо са зачестявали около избора на административни ръководители, а най-интензивни са били на 29 април, когато ВСС избира зам.-председатели на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и шефове на апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив.
В четвъртък специалната комисия по случая обяви становището си, че Стоев и Димов са нарушили правилата на Етичния кодекс на магистратите и са уронили престижа на съдебната власт. Стоев подаде оставка, която бе приета, а Димов изрази готовност да връчи своята, но после си я прибра.
Член на ВСС говорил с Красьо над 200 пъти по телефона
Да нарушиш означава да направиш нещо, което да изглежда лошо
Не, това не са думи на Конфуций, а на главния прокурор Борис Велчев. Според него, за да има нарушение на правилата, е достатъчно един магистрат да е направил нещо, което да изглежда лошо. Очевидно несподелящ тази философия, Иван Димов разпространи отворено писмо до колегите си, от което се разбра, че замесването му в скандала е „дискредитиране на съдебната му чест”. И още: че Красьо е "редови български гражданин" и не вижда нищо неморално в контактите си с него. „Водил съм се от три принципа ЗАКОН-МОРАЛ-СПРАВЕДЛИВОСТ”, декларира Димов в своето писмо и пита: „Реална промяна ли се търси в съдебната ни дейност или отчитане на дейност пред партньорите ни в Брюксел?”
Заради този резонен въпрос реших да изслушам обяснението на Димов пред НОВА телевизия за скандала, за да не съдя човек по слухове и публикации. Не чаках някакъв „час на истината”, а едно, ако не искрено, поне интелигентно и смислено обяснение за 33-те разговора между магистрата и обикновения човек. Фабулата бе мъглява, разбра се, че Димов бил питан в столично заведение от Красьо, който му бил представен от колега, дали познава сливенския кмет. Отговорил утвърдително, за да не го обиди, и поел ангажимент да окаже съдействие, ама в себе си решил да не го изпълни. Телефонният му номер по всяка вероятност е бил предоставен от негов близък, но пък фигурира и на визитната му картичка. На финала заяви, че общият брой на телефонните разговори с Красьо са форма на дипломатичност, в сравнение с обажданията към друг член на ВСС, които надхвърляли 200. Остави впечатлението, че се опитва да си избърше ръцете, като натопи колегата си, и споменавайки в неясен контекст председателя на ВАС Константин Пенчев. Така с недомлъвки и с не особено сръчна казуистика Димов вместо да „изчисти името си”, задълбочи впечатлението, че скандалът сериозно зацапва лицето на съдебната система в България.
Според председателя на ВКС Лазар Груев това, което се случва сега във ВСС, показва, че все пак има механизми за самоочистване на съдебната система. Според него най-много страдат „хилядите достойни магистрати, доведени до умопомрачение от разразилия се скандал”. Тук има очевидно преувеличение, може би не толкова в бройката, колкото в степента на страданието, причиняваща лудост.
Разкрития има, но все още няма наказани
Има ли морален съд за морално тъпи
Председателят на ВАС Константин Пенчев се присъедини към декларациите на Съюза на съдиите и Асоциацията на прокурорите, и призива на говорителя на ЕК Марк Грей, в които се настоява всички замесени в скандала магистрати да подадат оставки.
„За съжаление твърденията, че цялата съдебна власт е проядена от корупция, битуват у нас вече 20 години – казва Иван Колев, който повдигна завесата върху криминалните практики в съдебната система. – Хората се надяват да си решат проблемите, като бутнат някой лев под масата. Именно за това мисля, че е редно пред обществото да се показват не онези 5% от магистратите, които вземат рушвети, а другите 95%, които работят честно и усърдно.”
В края на седмицата министърът на правосъдието трябва да докладва пред Генералния секретариат на Еврокомисията извършеното от българската държава по плана за действие в областта на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Според Попова за първи път досега - през септември, всички мерки от плана били изпълнени. Междувременно тя отправи обвинения срещу предшественика си за сключването на неизгодни договори, които изправят правосъдното ведомство пред фалит.
Този път няма да се изложим пред чужденците, както казва старият лаф. Но така наречените редови хора в страната също имат очаквания. Слушат всекидневните разкрития за престъпления по служба, но не виждат наказанията. И понеже споменахме китайския философ, за да не е напразно, ще припомня думите му: „Най-голямата грешка е да не поправиш старата си грешка”. От България се очаква точно това.
Автр: А. Пунчева/Редактор: А. Андреев

Жертви на ДС-манипулаторския синдикат
Жълтите медии - оръжие в ръцете на днешните "агенти"?
Кой нормален човек извън политическите среди се вълнува от досиетата, питаше риторично Станишев през 2007. Днес интересът към тях не само че не е отслабнал, а носи и приходи на предприемчиви медии, пише Г. Папакочев.
Мечтата на Станишев да покрие с пепел престъпленията на комунистическите тайни служби не само не се сбъдна, но претърпя и развитие. Оказа се, че 20 години след края на тоталитарната власт, айсбергът на ДС в България продължава да изненадва с колосалните си размери и могъщото си влияние върху практически цялата политическа, икономическа, държавна и медийна власт.
Все още има топли връзки между старите тайни служби и днешните им аналози...
Днешните аналози
Изненадва, защото въпреки сериозната съпротива срещу пълното разсекретяване на скритата зад „плаща и кинжала” дейност, всяка поредна емисия с имена на осветени агенти потвърждава топлите все още връзки на някогашните тайни служби с днешните им аналози, както и механизмите, чрез които две десетилетия България съзнателно е държана в положението на най-корумпираната, най-бедна и най-дезорганизирана държава в ЕС. И най-манипулираната, естествено, доколкото почти цялата й медийна среда продължава да бъде оперативна зона за явните и прикрити акции на спецслужбите – бивши, настоящи, а защо не и бъдещи.
Фактът, че в началото на октомври премиерът Бойко Борисов обеща прозрачност за това кой притежава и финансира местните медии, илюстрира само съзнателно поддържания хаос, зад който успешно се крият основните манипулатори в ефира, печата и интернет. Увеличаващите с епидемична скорост „жълти” медии в страната са сигурен индикатор за новите възможности, които тайните служби виждат за използване на своите класически похвати – налагане на влияние, тиражиране на слухове, очерняне на противници, улесняване на корпоративни интереси, насочване на общественото мнение в една или друга политическа или социална посока. Култивираната съзнателно през последните десетилетия за целта аудитория - процес, който критиците откровено наричат „обуначване”, все повече приема за чиста монета онова, което послушни и солидно заплатени журналисти, за чийто „звезден” пиар непрестанно се хвърлят огромни средства, „проповядват” денонощно от телевизионния екран или разпространяват „сензационни разкрития” чрез патологично високите тиражи на жълтия печат.
Предстои да бъдат разкрити досиетата и на действащата секция "Печат"
Герои на булевардните издания
„Медийният валс” с тайните служби, или по-точно с тяхната омерзителна тематика, се оказва и доста доходоносен. Ефектният пиар в първосигнални новинарски емисии, камуфлиран например зад фалшивата постановка „журналисти привикани на кафе в ДАНС” или хвърлянето на контролирани, уж „взривни” публикации в общественото пространство, привличат все по-неудържимо зависимата от подобна тематика публика, която с бедното си левче, пипълметричната си бройка или с „чукването” върху интернет-брояча, пълни касичката на медията. Без обаче да си дава сметка, че е станала поредната жертва на манипулаторския синдикат.
След като станаха ясни 102-мата агенти на ДС сред действащите и до днес собственици и „влиятелни журналисти” в българските електронни медии, според обещанието на Комисията по досиетата предстои да бъдат разкрити и папките на действащата секция „Печат” от бившата ДС. Това обаче едва ли ще задоволи окончателно обществения интерес, доколкото прикрити ще останат не само реактивираните в сегашните служби доносници, но и техните нови колеги. Всички те, освен че ще продължават да заработват своите „сребърници” с достойни и патриотични постъпки, отново ще бъдат герои. На жълтите медии, булевардните издания и на гузното тоталитарно минало на нацията.
Автор: Г. Папакочев/Редактор: А. Андр

Справедливост за жертвите
Караджич отрича вината си
Утре започва процесът срещу бившия водач на босненските сърби Радован Караджич пред трибунала на ООН за военните престъпления в бивша Югославия. Ако Караджич бъде признат за виновен, го очаква доживотен затвор.
Процесът срещу най-търсения човек на света събужда спомена за една война, която Западът почти е забравил. Оцелелите ще свидетелстват за ужасите в тази война: за босненско-сръбските военни милиции, които бомбардираха и обстрелваха Сараево от близките планини в продължение на три години. Ще свидетелстват за градушката от куршуми на нелегалните стрелци, при която загинаха хиляди деца, жени и мъже.
8000 са жертвите на геноцида в Сребреница
За глада, лишенията и страха от смъртта
Жените на Сребреница ще разкажат как мъжете, синовете и бащите им бяха отвлечени и жестоко избити от босненско-сръбските военни милиции. Радован Караджич ще отговаря както за избиването на 8000 мъже - най-голямото масово убийство в света от Втората световна война насам в Европа, така и за обсадата на Сараево и за много от т.н. "етнически чистки".
14 години след края на войната този процес отново ще отвори стари рани. Но колко от раните изобщо са зараснали през тези години? Зависи от това дали ще им бъде въздадена справедливост, казват близките на жертвите. Защото зарастването на раните започва, едва когато на тези хора бъде въздадена справедливост. Точно това очакват те от този процес. След най-големия организатор на тази война - Слободан Милошевич, който почина още по време на процеса срещу него вследствие на инфаркт, бившият водач на босненските сърби Радован Караджич е вторият по ранг военнопрестъпник, изправен сега пред съда. Макар от гледна точка на близките никое наказание да не е достатъчно високо, за да изкупи вината му, дори само фактът, че Караджич ще бъде конфронтиран пред съда с ужасните престъпления, в които е обвинен, вече е известно удовлетворение за близките на жертвите.
Караджич бе заловен през юли 2008 година
Дългата сянка на историята
И до днес сръбското правителство настоява, че войната в Босна е била гражданска война, с която сръбското правителство при Милошевич нямало нищо общо; и трите страни, участвали във войната: Хърватия, Сърбия и босненските мюсюлмани, са извършили ужасни злодеяния. Известно е обаче, че по време на войната правителството в Белград подкрепя босненските сърби с оръжие, войници и логистика. Когато сръбският президент Борис Тадич отрича ролята на страната си като "агресор", както отново направи това неотдавна, той всъщност не само приравнява всички участници във войната. В Белград явно се опасяват, че Караджич ще успее убедително да представи себе си в ролята на обикновен изпълнител на заповедите на тогавашното сръбско правителство. Ако Караджич докаже това, Босна може да възобнови пред Международния съд жалбата си срещу Сърбия и да поиска обезщетение в размер на милиарди. В такъв случай дългата сянка на историята отново ще застигне Сърбия.
Че поне Радован Караджич ще отговаря за престъпленията си в миналото, не подлежи на съмнение за прокуратурата в Хага. Тя е сигурна, че ще може да докаже личната му вина в редица военнопрестъпления и престъпления срещу човечеството.
Автор: Верица Спасовска/Редактор: Емануил Видински

Асансьор към небето
Бурж Дубай - с 200 етажа
Най-високият небостъргач в света ще е готов съвсем скоро. Става дума за Бурж Дубай или Кулата на Дубай. Сградата има 200 етажа и е висока 818 метра - с над 200 метра по-висока от сегашния рекордьор.
Никой не може да ги наеме, нито купи. До последните осем етажа на Бурж Дубай, които се намират над най-скъпите апартаменти в света, достъп ще има само и единствено електротехникът на сградата. Само той ще може да се наслаждава на гледката. Там ще бъде разположена техниката, екраните от камерите, мониторите, антените и т.н. Кой обаче ще се настани в апартаментите под тях? Кога ще е завършен небостъргачът, колко метра точно ще е висок - всичко това е едва ли не държавна тайна.
Шейховете в Дубай страдат от неизлечима грандомания
Грандоманията е опасна
От пет години новозеландцът Грег Санг живее под напрежение, работейки по 15 часа на ден, шест дни в седмицата. Той е изпълнителен директор на проекта и ръководи 11 000 работници от над 30 държави. Целта е ясна: да се поставят в сянка вавилонските кули и всичко друго, построено от човешка ръка досега. А поръчителят е шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактоум, владетелят на Дубай.
Шейхът иска не просто в Дубай да бъде построена най-високата сграда, а тя наистина да надминава всяка едно строително съоръжение в света с поне 200 метра. Парите нямат значение. Е да, разбира се, че нямат. Говори се за 1,5 млрд досега, като това едва ли е краят.
До върха водят 11 300 стъпала
Небостъргачът е висок 818 метра, за сравнение - досегашният рекордьор Тайпе е "само" 508 метра, а Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк някакви си 381 до покрива и 448 с антената. Когато проектът бъде най-сетне завършен, в него ще са вградени 330 000 куб. метра бетон и 142 000 кв. метра стъкло. Всичко това ще е струвало 22 млн. работни часа. Да припомним само, че парите нямат значение. Границите на горандоманщината очевидно също.
ДПА/ЕВ/БЕ

Песимистична настройка към България
България - в тежест на Уникредит
Най-големият банков играч в Източна Европа, притежаващ Булбанк, ще има спад в печалбите си заради застоя на капиталите в тези страни. България, Унгария и балтийските републики ще утежнят сметките на Уникредит през 2010.
Причините са високият рисков рейтинг за тези страни, който щял да се задържи. Това са прогнозите на италианската банка за 2010 година. Въпреки сигналите за възстановяване от световната криза банката очаква ефектът от срива на финасовите пазари в тези страни да остане осезаем и през следващата година. Застоя в движението на инвестициите и ниската печалба са сред основните фактори за слабите резултати на Уникредит в България.
Банката е най-големият банков инвеститор в България. Там тя е собственик на Булбанк. За да преодолее критичния момент, Уникредит ще увеличи капитала си с 4 милиарда евро. Банката се отказа от държавни помощи и предпочете да налее частен капитал най-вече от Либия.
Оптимизъм - само спрямо Полша и Румъния
През изтичащата година Уникредит затвори клонове в България и обяви за продажба недвижимо имущество. Операциите бяха на стойност 6 милиона евро. Голяма част от длъжниците й също се видяха принудени да изплащат набързо кредитите си. Между тях е футболният клуб Рома, дължащ й 280 милиона евро, заради което рискува запор.
От централата на Уникредит в Милано съобщават, че се подготвят нов вид фондове и инструменти, които ще бъдат предложени на акционерите през ноември. По отношение на Източна Европа Уникредит е оптимистична само за Полша и Румъния.
Автор: А. Николова/Редактор: М. Илчева